Разлика между версии на „Божествена светлина“

Версия от 07:36, 21 декември 2008

Божествена светлина

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини“.

Размишление.

Чете се резюме на миналата лекция.

Сега, като говоря за междумолекулно и междуатомно пространство, ще знаете, че първото е свързано с чувствата, а второто – с мислите. Чувствата се проявяват в гъста материя, в която се образува повече топлина, отколкото светлина. В междуатомното пространство се проявяват мислите на човека, които образуват повече светлина, а по-малко топлина. Затова, именно, казват, че хората на мисълта са хладни, студени. Когато чете, когато учи, човек се нуждае от светлина. Когато краката на човека са изстинали, той се нуждае от топлина. За да се ползва правилно от светлината и от топлината, човек трябва да работи върху себе си, да научи законите на светлината и на топлината, да знае, как и кога да ги прилага. Съвременните хора не успяват в много работи, защото мислят, че благата, към които се стремят, се придобиват по механичен начин. Това е стар възглед, останал от далечното минало на човечеството. Тази е причината, поради която детето очаква всичко от майка си, синът – от баща си, дъщерята – от майка си, ученикът – от учителя си, болният – от лекаря и т.н. Това е вярно отчасти само, по отношение на физическия свят. Обаче и на физическия свят, за предпочитане е човек да прави усилия, сам да придобива благата на живота. Какво правят сегашните хора? Те постъпват точно обратно. Цял живот бащата работи за сина си, копае на лозето, оре нивата, за да може синът да учи, да се образова, да придобие знания. Бащата носи скъсани дрехи и обувки, да има повече пари, да облече добре сина си. А синът чете, пише, облича се добре, ходи по разходки с другари, не мисли, че трябва да помогне на баща си. Той счита, че в реда на нещата е бащата да копае, да вдига и слага мотиката. Бащата се въодушевява от надеждата, че един ден синът му ще стане учен човек и затова има сили да работи на лозето и на нивата, но синът не цени тези грижи, този тежък труд. Той не казва, че един ден, като стане баща, ще следва примера, който е видял в дома си. Като гледа, че баща му ден след ден старее, синът казва: Остаря вече баща ми, трябва да си замине за онзи свят. Най-после бащата заминава, но синът не е придобил онова, от което сърцето и душата му се нуждаят.

На какво се дължи това противоречие в живота? Някои ще кажат, че това е карма. Обаче, кармата не обяснява нещата. Ако приемете, че известно противоречие в живота се дължи на кармически отношения, вие трябва да го докажете. Всяко нещо, което човек приема, трябва да се докаже. В геометрията, например, се казва, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника се равнява на два прави. Който приема тази теорема, едновременно с това той я доказва. За да не поддържа синът в себе си мисълта, че баща му трябва да си замине, самият баща не трябва да допуска тази мисъл. Като започне да остарява, бащата мисли, че е време вече да замине за другия свят, да не пречи на младите да живеят. Щом той мисли така, синът възприема мисълта му и очаква вече заминаването на баща си. – Не, докато живее на земята, човек трябва да мисли, каква работа му предстои още да извърши, а не, кога по-скоро да замине за другия свят. Какъв смисъл има разбирането на бащата, че трябва да се живее, ако той сам за себе си говори, че трябва да замине? Човек трябва да бъде последователен в това, което говори. Какъв смисъл има да проповядваш един морал, а да изпълняваш друг?

Господарят казва на слугите си, че не трябва да лъжат, а като дойде до своите отношения към тях, той си позволява понякога да ги лъже. Някой изисква от хората да го обичат, да му се подчиняват, а щом дойде до него, счита, че е свободен, т.е. не е длъжен да ги обича. – Защо? – Защото не могъл да обича. Щом не може да обича, а изисква от хората да го обичат, той няма никакъв морал в себе си. Който живее по закона на любовта, той едновременно трябва да дава и да взема. Не постъпва ли така, нищо не може да го извини. Колкото и да се извинява човек, природата не приема неговите извинения. На човешките извинения природата отговаря по следния начин: Който обича, той придобива живот; който не обича, той намира смъртта. – Защо трябва да обичате? – За да придобиете живота. – Какво ви очаква, ако не обичате? – Смърт, страдания, мъчнотии и неуспехи. Мнозина поддържат кривата философия, че за да те обича един, ти трябва да мразиш друг. – Това е криво разбиране. Любовта не почива на омразата, нито на страха. Каква любов е тази, която се дава от страх? Ще дойде някой млад момък при една мома, ще извади револвер насреща й и ще я застави да му каже, че го обича. Любов, която се дава от страх, не е истинска. Любовта е сила, която не отстъпва пред никакви външни насилия. Любовта изключва страха.

Коя е причината за противоречията? – Противоречията се крият в човека, в неговите вътрешни чувства, в това, което той е складирал в своето подсъзнание. За да разбере това, човек трябва да познава естеството си. Като познава себе си, човек ще познава и другите хора. Така той ще разбере, че като форма, всеки човек, всяко същество носи в себе си известен род сили, които оказват добро или лошо влияние върху хората. Тази е причината, за която[в ориг. е задето-поради която?] един обичате повече, а друг – по-малко. Всички хора обичат малкото агънце, радват му се, галят го. Обаче, като видят змия, всички отстъпват настрана, страхуват се от нея. – Защо? – Агънцето носи един род сила, а змията – други сили, съвършено противоположни на тия, които са в агнето. Значи, според устройството си, външните форми пречупват светлината в себе си по особен начин, вследствие на което произвеждат благоприятно или неблагоприятно влияние върху човека. Змията, например, така пречупва светлината в себе си, че произвежда големи сътресения върху човешкия мозък. Като наблюдавате черепа на змията, намирате голяма дисхармония в него. Моралните й чувства са едва в зачатъчно състояние. Змията е лишена от нежност, от съчувствие, в замяна на което в нея са силно развити разрушителните елементи. Светлината, пламъкът, който излиза от очите на змията, внася страх, ужас в човека. Страхът прекъсва връзката в човешкото съзнание и той може да припадне. За да не се прекъсва тази връзка, на помощ идва вярата. Където има вяра, там страхът е изключен. Докато човек вярва в някого, страхът стои настрана. Щом изгуби вярата си, страхът идва на първи план.

Какъв е произходът на страха? – Страхът е остатък от далечното минало, когато човек се е отделил от Бога, т.е. когато е скъсал връзката си с Първата Причина. Въпреки отклоняването на човека, Бог пак го държи в съзнанието си и го заставя да се подчини на Неговите закони. Страхът е остатък от една култура, в която животинският елемент е имал преодоляващо влияние. Страхът е най-високото чувство в животинското царство. Човекът, който е живял през тази епоха, е бил много висок, над 15 м височина. Той е бил гигант. За да се развие страха в него, помогнали му са големите сътресения, големите преживявания, през които е минал. От силни сътресения, той е бил подхвърлян във въздуха като перце. И до днес още хората носят последствията на тия силни преживявания. С това се обяснява страха на човека от змия. Той е страдал много пъти от змия, вследствие на което и до днес носи спомена от тази опитност. Страхът, който човек е преживял в миналото, днес се е видоизменил, преминал е през разни фази: страх за прехрана, страх от външни условия на живота, страх от болести, от сиромашия, от пожари, от природни стихии и т.н. Този страх е естествен.

Казано е в Писанието: „Начало на мъдростта е страх Господен“. В страха влиза разсъждение, разум. Като се страхува, човек започва да мисли. Без страх никаква мисъл не може да се събуди у човека. Страхът предпазва човека от зло. Затова е казано, че начало на мъдростта е страх Господен. Вместо да се пазят от злото, хората се пазят от правене на добро. Те казват: Не е нужно човек да прави добро. Някои хора правят добро от страх, а някои не правят добро от страх. Например, един богат човек върви сам в гората. Среща го просяк, спира го и му иска милостиня. Богатият иска да му даде някаква монета, но като си представи, че при отваряне на кесията си, просякът ще види златните монети, ще се съблазни и може да го нападне, той казва: Нямам пари. Значи, от страх той се отказва да направи добро. Богатият може да постъпи и по друг начин. За да не настрои просяка против себе си, той му казва: Понеже нямам пари в джоба си, ела у дома да ти дам. В този случай той прави добро, но пак от страх. В правене на доброто човек не трябва да се ръководи от страха, но от благото, което доброто ще допринесе, както за него, така и за онзи, на когото се прави. И в правене на доброто, човек пак трябва да знае, как да приложи светлината.

Следователно, който иска да подобри живота си, той трябва да познава законите на светлината и да ги прилага. Човек не може да бъде морален, нито духовен, ако не разбира законите на светлината. Моралният и духовният живот подразбират изобилие на светлина, която внася дух и разположение у човека. Тази светлина се отразява благоприятно върху развитието на човешкия мозък. Тя влиза не само през очите на човека, но и през всичките му пори. Като минава през всички части на тялото, от едни органи тя се приема като във вдлъбнати огледала, а от други се отразява като в изпъкнали огледала. В това отношение някои от органите играят роля на среди, които разпръсват светлината, като изпъкнали огледала, а други я събират, като вдлъбнати огледала. Когато човек събира известни енергии в себе си, като вдлъбнато огледало, той трябва да знае, как да ги събира. Като разпръсва известни енергии, той трябва да знае, как да ги разпръсва, т.е. как да ги отразява. Медиумите са хора, подобни на вдлъбнатите огледала. Те събират в себе си духове, като живи енергии, с които трябва да знаят, как да се справят. Някои медиуми знаят начини за събиране на духове около себе си, но не знаят, как да се освободят от тях, т.е. как да ги разпръснат. Като се намери натясно, медиумът започва да бяга, но с него заедно и духовете бягат. Тогава той търси човек, който може да го освободи от духовете.

Съвременните хора понякога стават маниаци. В ума им влиза някаква мисъл, от която ден и нощ не могат да се освободят. Например, някой си внуши, че го преследват да го убият и не може да се освободи от тази мисъл. Където и да отиде, каквото и да направи, все тази мисъл го преследва. Всъщност никой не го преследва. Той сам си е внушил тази мисъл, или я е приел отнякъде. Може би в това време да преследват друг някой човек, или някое животно. За пример, често се случва следното. Минавате през някоя гора. В това време ловец гони един заек. Заекът е много активен, бяга, иска да избегне преследването, търси начин да скрие следите си. Вие пък сте пасивен и готов да възприемете чужди мисли и състояния. Като минете покрай мястото, където заекът е бил гонен, вие възприемате неговия страх, неговите мисли и започвате да се страхувате, да чувствувате, че някой ви гони. Казвате: Защо ме преследват като заек? – Никой не ви преследва. Като окултен ученик, вие трябва да се замислите, да влезете в положението на заека и да отправите мисълта си към ловеца, да му кажете, че това, което прави, не е добро. Посъветвайте го мислено да прибере пушката си, да се върне у дома си, а заека да остави на спокойствие. Ако не направите това, вашата глава ще пати. Ако ловджията не съзнава, че си служи с насилие, ваш дълг е да му кажете това. Човек, като разумно същество, трябва да помага на по-слабите от себе си. Не позволявайте във ваше присъствие да се вършат престъпления. Видите ли, че някой паяк е хванал муха, или някоя змия е хванала жаба, или някой човек е хванал заек, или някой сокол е хванал птичка, насочете мисълта си към тях и кажете им да пуснат жертвата си. Кажете им, че във ваше присъствие, пред очите си не позволявате да вършат престъпления. Далеч от очите ви могат да правят, каквото искат. Някои ще възразят, че Господ е създал всички животни, че Той е наредил животните да се изтребват едни-други. – Вие трябва да знаете, че всичко, което става около вас, е предметно учение и човек трябва да учи от това, да прояви своята разумност. Когато види, че пред очите му се върши някакво престъпление, разумният човек не чака да слезе Господ от небето и да го спре, но с мисълта, с чувствата и с волята си той го предотвратява. Бог се проявява чрез мислите, чувствата и действията на разумния човек. Волята на Бога се заключава в помощта, която можете да дадете на по-слабите, на по-малките от вас. Кажете ли, че се страхувате да противодействате на престъплението, което се върши пред очите ви, ще ви поставят в положението на заек, да ви гонят, да ви преследват, докато развиете смелост и безстрашие.

Като ученици, вие трябва да приложите същия морал и в отношенията си към хората. Срещате един беден, отчаян човек, който е решил да се самоубие. Не го съдете, не търсете причината на отчаянието му, но отправете своята добра мисъл към него, да му въздействате, да го отклоните от решението му да се самоубие. Опитайте се после да поговорите с него, да създадете връзка. Какво правят съвременните хора в такива случаи? Всеки бърза по своята работа и ако срещне такъв човек, погледне го и казва: Бог има грижа за него. Той ще му помогне. Щом си кажете така, вие се успокоявате и продължавате пътя си. Какво ще бъде положението на вашето тяло, ако ръцете ви кажат, че и без да работят, светът ще се оправи? Тогава краката ще кажат, че и без да ходят, без да се движат, светът ще се оправи. Езикът ще каже, че и без говор нещата се разбират. Сърцето ще каже, че и без да тупа животът си тече. Мозъкът ще каже, че и без мисъл нещата си съществуват. Откаже ли се всеки орган от своята функция, в края на краищата тялото е осъдено на смърт. – Не, щом сте дошли на земята, всичките ви органи, външни и вътрешни, трябва да работят: ръце, крака, очи, нос, уста, сърце, мозък, стомах – всичко в човека трябва да работи правилно, съзнателно, разумно. Само по този начин светът може да се оправи. Бог ще оправи света чрез хората.

И тъй, като ученици, вие трябва да започнете с малки опити. Щом чуете, че някаква муха бръмчи, вижте, коя е причината за бръмченето й. Разберете ли, че тя се е оплела в паяжината на някой паяк, който се готви да я удуши, веднага станете на крак. Идете близо до паяжината и отправете мисълта си към паяка да пусне мухата на свобода. Ако не ви послуша, развалете паяжината му, освободете мухата, а паякът хвърлете вън. Истинският човек се познава в малките работи. Ако човек не се трогва от страданията на мухата, на птичката, на заека, той няма да се трогва и от страданията на хората. Ако човек страда само за своите близки, че жена му умряла, или дъщеря му се разболяла, това е обикновен, прозаичен живот. Да страда човек за мухата, за жабата, за птичката, за заека, за човека това подразбира поетичен, съзнателен живот.

Ще кажете, че мухата е дребно, нищожно същество. Разгледайте я с лупа, да видите, колко е красива. Свържете се с нея в астралния свят, да видите, че и тя е интелигентна. Това не се отнася до всички мухи, но само до ония, които са запазили своите първични качества. Ако такава муха кацне на носа, на челото, на главата ви някъде, с това тя иска да ви каже нещо. Мухата, както и всички живи същества, може да бъде проводник на възвишени мисли. Чрез нея някое разумно същество говори на човека, казва му, че не мисли право, или не постъпва право. Някой човек намислил да извърши едно престъпление. Дойде една муха при него, кацне на носа му. Той я изгони, но тя повторно кацне на носа му. Той пак я изгони. Мухата кацне трети, четвърти, десети път на носа му, докато го застави най-после да мисли право и да се откаже от престъплението, което е решил да направи. Някой пише писмо, с което иска да развали една добра работа. Дойде някоя муха при него и кацне на носа му. Той я изгони, тя пак кацне. Докато не се откаже от писмото си, мухата не го оставя на спокойствие. Съзнателно ли е това кацане на мухата, или несъзнателно? Щом с кацането си мухата е в състояние да отклони човека от кривия път, това кацане е съзнателно и на място. Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Как тълкувате нещата, това не е важно. Важно е, че в колективното съзнание на живата природа всички явления са неразривно свързани. Живата природа праща един човек да каже на приятеля си, че това, което е намислил да прави, не е добро. – Това не е моя работа. Не искам да влизам в лоши отношения с приятеля си. След това тя праща вола. – Не мога да вляза в човека, голям съм, не мога да му предам твоите мисли. Тя казва на коня да отиде при човека, но и той се отказва, под предлог, че е впрегнат. Най-после живата природа използва мухата. Мухата кацне един, два, три пъти върху носа на човека, с което го заставя да мисли правилно и да се откаже от злото, което е решил да прави. Който не знае причината за настояването от страна на мухата, ще се чуди, какво иска тя от него. Обаче, който мисли, ще разбере, че между кацането на мухата върху носа на човека и изправянето на мисълта му, има някаква връзка.

Седи една млада сестра в стаята си и размишлява върху един въпрос, който я занимава. В това време един стършел влиза в стаята и започва да хвърчи над главата й. Тя става от мястото си и излиза вън. Стършелът излиза след нея и пак хвърчи над главата й. Тя влиза в стаята си и той след нея. Чуди се, какво да прави, страхува се, защото стършелът може да я ужили. От страх, от напрежение, тя започва усилено да мисли и в това време се спира върху въпроса, който я занимава. Щом изправила мисълта си и започнала да мисли право, стършелът хвръкнал далеч от нея. Защо е хвърчал този стършел над главата й? Ако речем да обясняваме тия неща, ще дойдем до суеверието в живота. Едно е важно да знаете, че между всички явления в природата има непреривна връзка. Зад всяко явление се крие една разумна причина. От човека се иска да мисли правилно, да съпоставя фактите и да вади верни заключения.

Сега ще приведа още един пример, да видите, как невидимият свят работи. Един наш приятел имал една важна работа, за свършването на която трябвало да става всяка сутрин в три часа. Обаче, той нямал будилник, а не могъл сам да се събужда. Легнал си вечерта и дълбоко в себе си се помолил, да се събуди по някакъв начин в три часа, за да започне работата си. Като наближило три часа, той чул, че една голяма муха бръмчи над главата му, не го оставя да спи. Той станал, погледнал джобния си часовник и видял, че часът е три. Веднага скочил от леглото си, облякъл се и започнал да работи. На другата сутрин мухата пак започнала да бръмчи и той се принудил да стане. Това се продължило цял месец, през което време той свършил работата си. Значи, мухата изпълнила ролята на будилник. Невидимият свят я използвал като слуга, като свой проводник. Който мисли право, той вижда връзката между всички явления; той се ползва от светлината на това знание и върви напред. За да се ползва от тази светлина, човек трябва да бъде отворен за нея, да има добро разположение на духа.

За да разбере света, човек трябва да има разположение, да вижда нещата правилно. Няма ли разположение, съзнанието му се помрачава и целият свят пред него изгубва своята красота. По лицата на всички хора той вижда само сенки. Неразположението на един човек само е в състояние да произведе пертурбация във всички окръжаващи. Наистина, когато бащата е тъжен и майката, и децата стават тъжни. Тъгата, скръбта, мрачните мисли се предават от човек на човек. Както светлината постепенно обхваща цялото пространство, същото прави и тъмнината. Сега, като говоря за светлината, вие ще имате предвид физическата светлина, която идва от слънцето. Тя е първата фаза на светлината. Щом изучите законите на тази светлина, вие ще се домогнете до духовната светлина, ще започнете да изучавате и нейните закони. Физическата светлина изгаря кожата на човека. Когато се излага дълго време на действието на слънчевите лъчи, човек изгаря, почернява. Това е признак, който показва, че слънчевите лъчи се отразяват благотворно върху човека и могат да го лекуват. Който не почернява от слънцето, той не се подава на неговите лъчи, т.е. слънцето не може да го лекува. Духовната светлина, наречена още „астрална“, има обратно действие на физическата. Тя е мека, приятна и представлява отражение на физическата светлина. За да се ползва от светлината, човек трябва да разбира нейните закони, да не се страхува от нея. Някой се страхува от силната светлина и гледа по някакъв начин да я намали, или да я закрие. За тази цел той си служи с различни цветни абажури: червени, зелени, сини и т.н. Вместо да слага абажури отвън, човек може в съзнанието си да слага, каквито ще абажури. За пример, ако иска да сложи червен абажур, нека започне да чете някой любовен роман. Любовният роман замества червения абажур. Ако иска да сложи на лампата си зелен абажур, нека започне да мисли върху богатството, как може да го придобие; или, нека се заеме с изучаване на ботаника. Ако иска син абажур, нека мисли за истината; или, нека излиза вечер да наблюдава звездите. Живата природа разполага с ред условия за създаване в съзнанието на човека различни цветове. Денят и нощта крият в себе си големи богатства. Пред лицето на Бога и нощта е ден. За хората съществува нощ по причина на това, че в съзнанието им има ред пластове, които затварят пътя на светлината. Щом светлината не може да мине през тези пластове, в съзнанието на човека настава тъмнина, нощ.

Изобщо, на стари години хората постепенно губят силата на своето зрение, вследствие на което чувствуват нужда от очила. Когато очите на човека отслабват, пречупването на светлината не става правилно и той не вижда предметите ясно. Навсякъде, където светлината не се пречупва и отразява правилно, образите, предметите изглеждат криви. С това се обяснява, защо, като влезе човек в някоя стая, или в някой голям салон, се настройва войнствено. Той е готов да се сърди, да се кара с хората. Това се дължи на ъглите, които се образуват при пречупване на светлината. Колкото повече криви линии има някой салон, толкова по-правилно се пречупва светлината. Щом светлината се пречупва правилно, отразената светлина е мека, приятна и действа благотворно върху човека. Защо не виждате погрешките на човека, когото обичате? – Защото сте го поставили в храм със сферична форма, в който светлината се пречупва и отразява правилно. Когото не обичате, вие го поставяте в храм с много квадрати, които пречупват светлината неправилно. Каквото и да ви говори този човек, все ще ви дразни. Обичта и омразата към човека се обяснява не само чрез законите за падането и отразяването на светлината, но и чрез Великия закон на любовта. Когато някой човек постъпва според закона на любовта, чрез него се проявяват разумни същества, които разбират светлината, а същевременно разбират и живота.

Като ученици, вие трябва да изучавате Науката на светлината, за да се ползвате от нея. Мнозина очакват всичко да им дойде наготово. – Не, те сами трябва да учат, да прилагат ред методи в живота си. Без работа и приложение нищо не може да се придобие. Например, на някои от вас липсва мекота. Те вървят по бащина линия, наследили са от баща си повече електричество, отколкото им е нужно. Те трябва да превърнат излишното електричество в магнетизъм. – Как може да стане това? Българите казват: Ако барутът на човека е сух, той трябва да го полее с вода. Това значи: ако човек има много електричество в организма си, той трябва да внесе в него известно количество влага. Организмът се нуждае от известно количество вода. Ако няма това количество вода, той трябва да си я достави по някакъв начин. От една страна водата улеснява смилането на храната; от друга – провежда електричеството. Слабите, сухите хора имат в организма си излишно количество електричество, а пълните – излишно количество магнетизъм. За да се освободят от излишните енергии в себе си, сухите хора трябва да дружат с пълни, да става правилна обмяна между тях. Излишната енергия, била тя електричество или магнетизъм, причинява ред болести. Когато някой пълен човек заболее, в организма му трябва да се внесе електричество; когато някой сух човек заболее, в организма му трябва да се внесе магнетизъм.

Какво трябва да прави окултният ученик в такива случаи? Когато окултният ученик заболее, той не трябва да прибягва до лекар. – Защо? – Защото тази болест му е дадена като задача за разрешаване, в която да приложи своя ум и своето сърце. За да се излекува, ученикът трябва да приложи следната формула: Л 2 М4 Р5. Тази формула подразбира, че той трябва да вземе две части любов, четири части милосърдие и пет части разумност, да ги смеси заедно и да образува от тях разтвор, с който да се лекува. Сместа ще направите по следния начин: ще вземете един чист стъклен съд и ще налеете в него половин килограм чиста вода. След това ще потопите във водата трите си пръста – палец, показалец и среден, ще ги държите десет секунди и ще вложите в нея две части от любовта. След известно време ще потопите четирите си пръста във водата, ще ги държите 15 секунди и ще вложите четири части от милосърдието. Най-после ще потопите и петте пръста във водата, ще ги държите 20 секунди и ще вложите пет части от разумността. Като приготвите тази рецепта, благодарете на Бога, че ви е дадена, за да се ползвате от нея. Щом сте неразположени духом, или страдате от някаква болест, взимайте от тази вода по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една супена лъжица. Като правите този опит, никой не трябва да ви вижда, особено външни хора. Тя е дадена само за учениците. Изнесете ли я навън, тя няма да даде никакви резултати. Ако от първия път не получите никакъв резултат, направете опита още два-три пъти, докато придобиете известен резултат. Без опити нищо няма да придобиете. Опитът играе важна роля във всички области на живота и на науката. И в новата наука опитът е на първо място.

Какво значение има потопяването на пръстите във водата? От всеки пръст тече известен род енергия, която се мени всеки момент. В този смисъл пръстите представляват проводници на енергии. Всяко вдигане на ръцете означава изтичане на енергия. Когато благославяше, Христос вдигаше ръцете си. Така и Яков благослови синовете си. Всеки човек е опитал и знае, че от пръстите на човешката ръка изтичат енергии, които той може да използва съзнателно за лекуване. Като знаете това, направете опита с водата. Водата трябва предварително да бъде приготвена, та когато ви потрябва, да бъде на разположението ви.

И тъй, изучавайте законите на Божествената светлина, чрез която идва знанието. Без светлина няма знание.

Т. м.

32. Лекция от Учителя, държана на 6 юни 1928 г. София. – Изгрев.