Разлика между версии на „Добри и лоши условия“

Версия от 18:18, 20 декември 2008

Добри и лоши условия

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини“.

Размишление.

Чете се резюме на темата: „Отношение между корените на растенията и краката на животните“.

За следващия път пишете върху темата: „Отношение между добро и зло“.

Днес всички хора говорят за злото и за доброто. Злото избягват, а доброто търсят. Всъщност, какво нещо е добро и какво – зло? Било е време, когато днешното зло не се е считало зло. Това, което хората наричат добро, лесно може да се превърне в зло. Например, глицеринът, който минава за безвредно, за безопасно вещество, лесно може да се превърне в динамит, който е силно експлозивно, разрушително вещество. Той се казва още нитроглицерин. Значи, глицеринът, който се употребява в козметиката за омекотяване на кожа, може да се превърне в динамит – вещество, което съдържа динамическа сила. Какво показва това? Това показва, че ако в естеството на добрия, на мекия човек се вмъкне някакъв чужд, неестествен елемент, той коренно може да се измени. Ето защо, за да не изпада човек в такива положения, нито да бъде зависим от външни условия, той трябва да разбира стремежа на своето тяло, специално на своя мозък. Ако съпоставите законите на човешката мисъл със законите, на които се подчиняват въздухообразните тела, ще видите, че между тях съществува известна аналогия. Например, знае се, че колкото повече обемите на газовете се намаляват, толкова повече тяхната сила се увеличава. И колкото повече обемите им се увеличават, толкова повече силата им се намалява.

В това отношение лошите условия в живота представляват налягане върху човешкия мозък. Колкото по-голямо е налягането върху мозъка, толкова човек става по-деятелен. В него се развива по-голяма динамическа сила. Сиромашията е особен род налягане, което стеснява човека. Това стесняване, това външно ограничаване, именно, заставя човека да прави усилия да се прояви, да преодолее външните неблагоприятни условия. Следователно, работата на невидимия свят върху хората се свежда към това, да ги застави да изучат, както физическите закони на динамиката, така и психическите. Някой иска да бъде красноречив, но той не знае, че красноречието се обуславя от известен мозъчен център, за разработването на който се изисква специална работа. Не може да бъде красноречив онзи, на когото очите са вдлъбнати, или премрежени. Центърът на речта у човека се намира в зависимост от това, как той гради къщата си, т.е. тялото си. Да бъде човек красноречив, това ни най-малко не значи, че трябва да бъде философ, мислител или добър. Човек може да бъде красноречив, без да е добър. И обратно: той може да бъде добър, без да е красноречив.

Същото може да се каже за красотата и за добротата. Някога добрият човек може да бъде красив, а някога може и да не е красив. Напротив, често лошият човек е красив, а добрият – не е красив. Коя е причината за това? Една от причините е следната: лошите хора постоянно мислят за добрите, вследствие на което се свързват с тях и стават красиви; добрите хора пък често мислят за лошите и губят красотата си. Глупавият постоянно мисли за умния човек, за философа, поради което, с течение на времето, той се развива и философ става. Ученият пък постоянно мисли за глупавия, за невежия и след време изгубва учеността си. Когато религиозният се сравнява с другите хора и намира, че те не са като него, той постепенно изгубва своята религиозност. Какво трябва да правите, за да не губите това, което имате? Престанете да мислите за хората около себе си, за да не изгубите и това, което имате. Престанете да мислите за невежите, за болните, за бедните хора. Няма бедни хора в света. Това е измислица, това е крива философия. Който е измислил тази философия, той не е доброжелател на човека. Той е същият, който е внушил на човека мисълта, че в грях го е заченала майка му. Когато се казва, че човек е заченат в грях, това се отнася до външните условия на живота, но не и до зародиша на човека, не до онези първични клетки в него, които имат Божествен произход.

Съвременните хора трябва да се освободят от заблужденията си, от своите стари разбирания. Те мислят по нов начин, а живеят и постъпват по стар начин. И като нямат успех в живота си, те се обезсърчават. Какъв успех могат да очакват, когато между мисълта и живота им няма никаква връзка? Като мислят по нов начин, те считат, че и животът им е нов, вследствие на което се самозаблуждават. Коя е отличителната черта на новия живот? Новият живот изключва всякаква сиромашия. Новият живот изключва греха и престъпленията. Новият живот изключва глупостта, безумието и безверието. Новият живот изключва безлюбието, омразата, завистта. С една дума, новият живот изключва всичко отрицателно, всичко грозно. – Ако аз съм грозен? – Изключи грозотата от съзнанието си, постъпвай по правилата на красотата, по правилата на новия живот и ти ще станеш красив. Изкуство е да знае човек, как да се освободи от стария живот и да влезе в новия – във вечната красота и хармония. За да влезете в новия живот, от вас се иска смирение.

Когато Буда слязъл на земята, той се влюбил в една красива мома. Буда възлюбил в нея Божественото начало, Божествения принцип. Един ден той отишъл при нея и толкова се увлякъл в красотата и, че неусетно заспал. Понеже красивата мома имала работа, тя го напуснала. Значи, Божественото в нея заминало, а останало само човешкото, преходното, тъй наречената „астрална жена“, която се увила около него като змия и не го пуснала да си отиде. Буда разполагал със знание, с голяма философия, но единственото нещо, което му помогнало да се освободи от нея, било смирението – изкуството да се смалява. До това време той знаел да расте и да се увеличава, но не и да се смалява. Ето защо, за да се освободи от змията, Буда трябвало или да се смали, или да умре. Той започнал постепенно да се смалява, докато станал невидим. По този начин само, той се освободил от връзките на змията.

Сега, за да се освободите от лошите условия на живота, нужно ви е смирение. Ще питате, как трябва да се смирите, т.е. как трябва да постъпвате. Вижте, как постъпват децата. Поставете гърне с мед и лъжица пред едно дете и наблюдавайте, какво ще направи. Трябва ли да учите детето, как да яде меда? Ако не забележи лъжицата, то ще бръкне в меда направо с ръката си. Обаче, щом забележи, че до него има лъжица, веднага ще я вземе и ще започне свободно да вади мед от гърнето. По същия начин и на вас дават гърне с мед, лъжица и ви оставят сами да си извадите, колкото мед искате. Има ли някаква мъчнотия в това? Има ли някаква мъчнотия в правене на добро? Да направиш добро, значи да бръкнеш с лъжица в меда. Казват за някого, че е добър човек, че обича да прави добрини. Това не е мъчна работа. Да прави човек добро, това значи да бръкне в кесията си и да извади от нея нещо. – С какво ще бръкне? – С ръката си. – Ръката, това е лъжицата, с която детето бърка в меда.

И тъй, ако станете като малките деца, вие ще бъдете в състояние да решавате правилно своите задачи. Един ден, като изучите и разберете строежа на вашия мозък, вие ще дойдете до положителната наука на живота. Тогава ще гледате на мозъка като на динамо, в което се срещат и преплитат енергии от целия космос. Енергиите, които минават през мозъка и през сърцето, са радиоактивни сили на космоса, които вие някога съзнавате, а някога не съзнавате. Тези енергии минават през съзнанието ви като особен живот, като нещо, което постепенно изучавате. От вас не се иска нищо друго, освен да бъдете в хармония с целия космос. При днешните условия това се постига мъчно. – Защо? – Средата, в която живеете, е крайно развълнувана, вследствие на което не можете правилно да възприемате космичните енергии. Ако човек е в пасивно състояние, той лесно може да възприема висшите космични енергии и да се ползва от тях. Например, ако един високо морален човек постави ръката си върху главата на човека, у когото личните чувства са силно развити, последният ще почувствува голямо успокояване, голям вътрешен мир. Личните чувства са необходимост, както за космоса, така и за човека специално. Чрез тях той се застъпва за своите права. Лошо е, обаче, когато той преувеличава правата си и иска повече, отколкото му се пада. Когато личните чувства у човека са силно развити, той става горд. Гордият човек върви изправен, с голямо достойнство и съзнание за себе си, че подобен на него няма. Той иска всички хора и божества да му се подчиняват и да мислят само за него. Колкото и да мисли човек, че като него друг няма, все ще се намери някой по-силен, по-учен, по-достоен, който ще го свали от височината, на която се е качил.

Когато двама души, със силно развити лични чувства, се срещнат, те ще се отблъснат. Между тях ще се яви антагонизъм, който не позволява да запазят добрите си отношения. Според окултистите грехът се дължи на личните чувства у човека. Значи, личните чувства представляват особен род космическа енергия, която, ако не се трансформира и разпредели между всички мозъчни центрове, причинява експлозии. Близо до личните чувства на човека се намира центърът на съвестта, през който те трябва да минават. Щом личните чувства минават през съвестта на човека, те се трансформират и по този начин всякаква експлозия може да се избегне. Честността на човека се дължи на неговите лични чувства. Човек, у когото личните чувства, самоуважението не е развито, не може да бъде честен. Той може да има силно развита съвест, без да бъде честен. Човек може да бъде религиозен, без да бъде честен. Като бърка в чуждите каси, той счита, че всичко в света принадлежи на Бога. Щом всичко е на Бога, всеки човек има право понякога да бръкне и в чуждата каса. Обаче, щом бръкнат в негова каса, той веднага се застъпва за правата си. Кражбата, стяженолюбието се дължат на желанието в човека да взима от това, което не е негово.

Сега, като ученици, от вас се иска да научите закона на трансформиране на енергиите, да отправяте енергията от един мозъчен център в друг. Вие трябва да работите по същия начин, както природата работи. За всяко нещо тя има точно определено време. Точно определено е времето, когато трябва да се работи за развиване било на личните, на религиозните чувства, на разсъдъка и т.н. По естество човек трябва да бъде философ. Изобщо, той може правилно да развива всички свои центрове, щом се съобразява с програмата, която природата е наредила. Когато разбере живота, човек съблюдава всички закони и правила на природата. Днес това не става, защото той е разместил нещата. Той мисли, когато трябва да се моли; или се моли, когато е време за мислене. Когато трябва да мисли за своето повдигане, тогава човек се занимава със съвършено странични неща. В живота на всички хора съществува разместване на енергиите, вследствие на което те не могат да приложат това, което са разбрали. Например, някой астролог прави хороскоп на известен човек, определя точно, кога и по кое време ще прекара някаква криза, но той не може да му даде метод, чрез който да избегне тази криза. Истинско знание е това, което може да се приложи по всяко време.

Един астролог предсказва на един момък, че на 29-годишна възраст ще се влюби в бедна, но красива мома, която в скоро време ще му изневери. Тя ще срещне един богат търговец и ще се ожени за него. Момъкът ще се озлоби и ще й направи някаква пакост, поради което ще лежи няколко години в затвор. Всичко това астрологът може да предскаже, но не знае, какъв метод да препоръча на младия момък, за да избегне затвора. Срещата на момъка с момата е неизбежна. Тя се дължи на известни кармически връзки в тяхното минало. Влюбването на момъка в момата и изневеряването на момата е също така неизбежно, благодарение на силите, които действат във всеки едного поотделно. Когато момата изневери на момъка, в малкия му мозък се натрупва излишна енергия, която причинява ред експлозии. Под напора на тези сили в себе си, той може да извърши някакво престъпление, за което да лежи в затвор.

Обаче, ако това нещо се случи с окултен ученик, той може да избегне тази катастрофа. – Как ще я избегне? – Като впрегне излишната енергия на работа и я отправи към клоните на своя живот. Това значи да познава той закона за трансформиране на енергиите. Щом се влюби в някоя мома, той предварително трябва да остави свободна врата в себе си, през която момата може да излезе, т.е. да се влюби в друг момък. Човек се освобождава от своите лични чувства чрез закона на смаляването. Те представляват змията, която го е обхванала и здраво го държи. Когато търси любовта, човек трябва да отиде при голям извор, който навсякъде тече и дава на всички изобилно. Докато намери големия извор, той ще ходи от един извор на друг, ще обиколи всички по-малки извори. Ако търсите извор, който тече само през едно място и дава вода само на един човек, вие сте в стария живот още, в старите закони. Според законите на новия живот, вие трябва да знаете, че силната енергия протича в много места и дава живот на много същества; слабата енергия протича от едно място и дава живот само на едно същество.

Ето защо, когато говорите за любовта, вие трябва да я разглеждате от положението на новия живот. Не е достатъчно само да казвате, че обичате, но изворът на вашата любов трябва да бъде голям – откъдето минавате, всичко да поливате. Това означават думите: Любовта зло не мисли. Вие казвате, че обичате някого, а не знаете, какво обичате в него и къде е това, което обичате. Ще кажете, че обичате добротата или честността на някой човек. – Къде е добротата на този човек? Къде е неговата честност? Знаете ли, на кое място на главата е изразено доброто и честността на човека? Едно трябва да знаете: за човека е реално това, което той мисли и чувствува, без да види или да пипне това нещо. Има реални неща, които могат да се виждат или да се пипнат, но има и такива реални неща, които нито се виждат, нито се пипат, нито се чуват. Те не могат да се възприемат с физически сетива. Добротата и честността не се виждат, но достатъчно е да се приближите до човек, който има тези качества в себе си, за да усетите висшите трептения, които се отделят от него. Тези енергии се отразяват и на тялото му. Той ходи бодър, изправен. Който няма тези качества, той не лъчеизпуска възвишени вибрации от себе си. Такъв човек не издържа на думата си. – Защо? – Няма устой в себе си. Има желание да изпълни всичко, което е обещал, но вътрешни условия няма – няма морален устой. Обаче, като работи върху себе си, човек може да придобие всички добродетели. Окултната наука дава ред методи за придобиване на първичната енергия, чрез която човек може да се прояви в сърдечно и в умствено отношение. Без нея той не може да се прояви. Всеки е имал тази опитност. Иска да напише нещо – не може. Иска да свири – не може. Иска да рисува – не може. – Защо? – Вдъхновение няма. Вдъхновението се придобива от първичната енергия у човека. Тази енергия трябва да дойде отвън някъде, чрез някое живо същество. Ще кажете, че всичко идва от Бога. Наистина, всичко идва от Бога, но Бог се проявява чрез хората.

Следователно, който иска да се прояви, той трябва да се свърже с Първата Причина на нещата, от която излиза вдъхновението, от която бликат живите сили, които протичат през целия космос. Щом тия енергии започнат да се вливат в човека, той може вече да пише, да свири, да рисува. За да дойдете до тази опитност, вие се нуждаете от положителни знания.

Какво трябва да правите, за да придобиете положителни знания? За да придобиете тези знания, като ученици, вие трябва да спазвате следното правило: Абсолютно никакво съмнение в Първата Причина на нещата! Дойдете ли до нея, ще изключите всички съмнения, всички противоречия. Противоречията са човешки изобретения и вие сами трябва да се справите с тях. Те имат добра страна, която вие трябва да намерите. В тях всякога се крие нещо добро, което впоследствие ще научите. Като казвате, че трябва да обичате хората, ближните си, вие се натъквате на противоречия, защото не прилагате това, което говорите. Казвате, че еди-кой си човек не заслужава вашата любов. Не е въпрос до заслуга, но като се казва, че трябва да обичате ближния си като себе си, вие трябва да знаете, кой е ваш ближен. Под „ближен“ се разбира онзи човек, у когото Божественото начало е пробудено. Като обичаш ближния си, ти ще научиш един велик урок. Ближният ти представлява цъфнал цвят, който разнася своя аромат далеч някъде. Ти не можеш да не обичаш такъв цвят. Докато цветето не се е разцъфтяло, ти ще полагаш грижи за него, да го освободиш от неблагоприятните условия на живота, но не можеш още да го обичаш. Цъфне ли, ти вече го обичаш. Както постъпвате със себе си и със своя ближен, така трябва да постъпвате и с всяка добра мисъл и с всяко добро чувство: ще ги поливате, докато израснат, цъфнат и дадат плод.

Сега ще ви дам една задача за седем дни. Всяка сутрин, от шест до десет часа ще живеете според изискванията на новото учение. След това, от десет часа нататък до шест часа следобед ще бъдете свободни, ще постъпвате, както намирате за добре. От шест нататък до десет часа вечерта пак ще живеете по методите на новото учение. Който не желае да изпълни задачата, той може да бъде свободен, но невежа ще остане. – Защо? – Защото всяка задача, която давам, ви свързва с разумни същества в природата, които ви помагат. За да решите задачата правилно, не внасяйте в ума си никаква отрицателна мисъл, че не можете, или че нямате свободно време. Тази задача не изисква специално време. Тя е свързана с живота, който тече и се проявява всеки момент.

Отрицателното у човека представлява неговите неестествени мисли, желания и постъпки. Следователно, когато Христос проповядваше на учениците си да се отрекат от баща си и майка си, от братята и сестрите си, Той имаше предвид, именно, техните неестествени мисли и желания, които могат да ги спънат. Това всеки може да направи, защото стремежът на неговата душа е към красивото и възвишеното, към доброто в света. Постижението на това зависи от хармоничното съчетание между мислите и чувствата на човека, между неговия ум и неговото сърце. Казано е в Писанието: „Който пребъдва в Божията Любов и изпълнява волята Му, каквото пожелае, ще му се даде“. Оттук може да се извади обратно заключение: Който не изпълнява волята Божия, не само, че желанията му няма да се реализират, но каквото има, ще му се отнеме. Какво по-голямо страдание от това, да желаеш едно благо, да ти го покажат и да не ти го дадат? Какво по-голямо страдание от това, да ти дадат благото, което желаеш и да не можеш да го използваш? Като ученици, вие трябва взаимно да си помагате, а не да си противодействате. Отвън светът може да ви противодейства, но не и вие. Във взаимните си отношения прилагайте свободата. Някой иска да се изкаже. Оставете го свободен. – Ама не говори умни работи. – Оставете го свободен. Той сам ще разбере, дали е говорил умно, или не. Ако го изслушате спокойно, вие ще научите от него един урок. Това не значи, че човек няма право да се меси в работата на другите хора. Всеки има право да се меси в живота на своите ближни, но той трябва да знае, как да постъпва и в кой момент да се намеси. Разумност се иска от човека! Ако можеш да оправиш една работа, вземи участие в нея; не можеш ли да я оправиш, стой настрана. Когато ръководи детето си, майката трябва да знае, как да постъпва. Ако е разумна, тя трябва да взема участие в живота на децата си, даже и на големите си синове и дъщери. Майката трябва да бъде разумна, разсъдлива.

Когато религиозното чувство у човека е силно развито, а разсъдъкът – слабо развит, той става голям фанатик и започва да обръща внимание повече на формата на нещата, отколкото на съдържанието. Като се моли на Бога, той прави поклони, чете много молитви и държи ръцете си нагоре. Добре е, че се моли, но поклоните, които прави, не показват смирение. Издигането на ръцете не показва, че между ума и сърцето на човека има също такова издигане нагоре. Ако между ума и сърцето на човека няма никаква връзка, молитвата му не е приета. Когато се моли, човек трябва да забрави всички противоречия, да се примири с всички хора, които са му причинили някаква пакост, или на които той е направил някакво зло. Който не е в хармония със себе си и със своите ближни, той не може да получи отговор на молитвата си. Бог е съвършен. Той иска същото и от нас. Затова е казано в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Молитвите на мнозина се разпръсват и като прах падат на земята. Праведният е силен човек. Неговата молитва всякога се чува. Ако в един град има десет души праведни, те са в състояние да го предпазят от всякакви беди и напасти. Ако в Пловдив и Чирпан имаше по десет души праведни, те щяха да запазят града от нещастията, които претърпя през последното земетресение. Понеже в Пловдив и в Чирпан нямаше по десет души праведни, по отношение на тях се приложи назрялата вече карма. Сега нови праведни хора се създават.

Мнозина обясняват нещастията в света с това, че такава е била волята Божия. – Не, Бог не благоволи в страданията и нещастията на хората. Като разтърсва умовете на хората, по този начин Той регулира техните енергии, изправя умовете и сърцата им – праведни хора създава. Във всеки град трябва да има поне по десет праведни. Ще кажете, че земетресенията, наводненията, изобщо, изпитанията на хората са предсказани. Обаче и предсказаните, и определените неща могат да се отложат, или отменят. Ако на грешния се каже, че ще бъде наказан за своя лош живот и той се обърне към Бога и изправи живота си, наказанието му ще се отмени. И ако на праведния се каже, че ще получи благословение за добрия си живот, а той се отпусне и започне да греши, благословението му ще се отнеме и ще се замени с наказание. От човека зависи да подобри или да влоши съдбата си.

И тъй, от всички се иска да бъдете справедливи по ум и по сърце, да прилагате Божията Правда. Вие трябва да бъдете будни, да можете правилно да възприемате и разбирате волята Божия. Прилагате ли тази Висша воля, вие вътрешно ще чуете гласа на Бога – тих, красив и насърчителен. Чуете ли този глас, болен да сте, ще станете от леглото си; сиромах да сте, ще забогатеете; невежа да сте, умът ви ще се проясни. Пред този глас всякакво недоволство изчезва. Чуете ли гласа на Божественото в себе си, вие можете вече да се надявате на всичко. Без него няма развитие, няма успех, няма знание, няма радост, няма светлина. Човек всеки ден добива нещо Божествено – някаква мисъл или чувство, някакъв малък импулс, но той скоро го изгубва. – Защо? – Защото прави големи приготовления за него. Той започва да мете, да чисти къщата. – Не, дойде ли Божественото у вас, приемете го, както сте и където и да сте. Каквато работа и да сте започнали, спрете я. Божественото не чака. То минава с бързината на светлината: мине, остави нещо и замине. Щом го почувствувате, спрете се веднага и приемете, каквото ви носи. Където ви намери Божественото, там трябва да стоите. Само така ще получите Божието благословение. Бог иска да ви види такива, каквито сте. – Как, Бог да ме види гол! – Какво нещо е голота? – Голотата е човешко изобретение. Човек оголява, когато не върши волята Божия. Докато върши волята Божия, той е облечен като царски син.

Новото учение е Божествено учение. Ученикът на новото учение трябва да разбира Божественото, както в себе си, така и в своите ближни. Каквато работа и да имате каквото обещание и да сте дали, на себе си или на друг някой, пред Божественото всичко отстъпва. То посещава човека най-много за една минута и след това заминава. Същевременно то предупреждава човека, че ще го посети, заради което той всякога трябва да бъде буден. Щом посети човека, Божественото оставя своето благословение, което той трябва да носи навсякъде. Това благословение прави човека радостен и доволен. Където отиде, той носи със себе си тази радост, това веселие.

По какво се отличава ученикът на новото учение? Ученикът на новото учение проявява Божественото и в мислите, и в чувствата, и в постъпките си. Ако проявявате Божествени чувства, а мислите и постъпките ви не са Божествени, вие сте ученици на старото учение. Новото учение подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на хората. Божественото се проявява в малки неща, а не в големи. Някога едно малко движение, изпълнено с Божествена енергия, струва повече, отколкото богатството на цялата земя. Когато един езичник отишъл при Елисея да се лекува, той очаквал Елисей да дигне ръцете си нагоре и по някакъв особен начин да го освободи от проказата. Като стигнал при Елисея, с големи подаръци, последният му казал: Никакви подаръци не искам, вземи ги назад, но за да се излекуваш, трябва да се потопиш седем пъти в р.Йордан. Като тръгнал да си отива, езичникът, който бил много богат, останал недоволен от съвета на Елисея и казал на слугата си: Малко ли реки и извори имаме у нас, че трябва да дойда тук, да се потопя в реката Йордан? Слугата му отговорил: Господарю, в толкова води си се потопявал, но не са ти помогнали. Потопи се и в тази река, може да ти помогне. Той послушал слугата си, потопил се седем пъти в р.Йордан и проказата му изчезнала. Когато езичникът заминал, слугата на Елисей го достигнал и поискал някои от подаръците, които носел за Елисей, под предлог, че ще ги даде на бедни. Обаче, с тях заедно той приел и проказата.

Ученикът на новото учение трябва да върви по пътя на своя Учител. Този път изключва користолюбието. От ученика се иска абсолютно безкористие. Не е въпрос до дребнавостите на нещата, но до великите принципи, които съставят основата на живота. Чиста мисъл – свобода от всякакви заблуждения и благородно сърце – без никакви човешки ограничения – това се иска от ученика. Външно може да има известна дисхармония, но вътрешно, между ума и сърцето на човека трябва да има единство, хармония. Съмнението може да дойде отвън, но вие не трябва да го пускате вътре. Външното съмнение е опит на същества вън от вас, които искат да ви спънат в пътя. Те ви нашепват, че пътят, по който вървите, не води в Царството Божие. – Защо? – Защото не вършите волята Божия. Това са външни изпитания, с които ученикът трябва да се справя. Докато връзката между ума и сърцето му е здрава, той лесно се справя със съмнението.

Сега, да оставим въпроса за съмнението незавършен. Бог завършва работите, а разумното начало у човека ги разработва.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини“.

27. Лекция от Учителя, държана на 2 май 1928 г. София. – Изгрев