Разлика между версии на „Кога ражда“

Версия от 15:05, 15 февруари 2010

Кога ражда

„Жена, кога ражда".*)

Една ханъмка ог Цариград, която била от високо произхождение, дъщеря на бей, веднъж запитала: „Как се ражда хляба по дърветата? Такива големи ли са самуните, каквито ги купуваме?." Подобни въпроси задават, например, и някои от съвременните хора; те говорят за това, що е животът, какъв е неговият характер и т.н. Ние, обаче, говорим за живота като проявление и като форма на Божествения свят. Други запитват: „Какво нещо е човекът?" – Човек е създаден по образ и подобие Божие. Запитайте някой религиозен човек нещо за Бога, той ще ви даде всевъзможни обяснения, като че Го е виждал. Запитайте някой учен човек нещо за Бога, и той, без да Го познава, ще ви даде различни определения, ще ви говори за създаването на света така, като че е присъствал при този акт. За такъв религиозен човек се казва, че той глава има, тяло няма; за такъв учен се казва, че той тяло има, глава няма. Тия хора започнали да третират такива важни въпроси: що е Бог; как е създаден светът и т.н. Какво струва глава без тяло? Какво струва тяло без глава? В този смисъл, човечеството представлява тялото на Бога. Бог представлява главата, главната идея, наместена върху тялото. Значи, Бог – главата – живее върху човешкото тяло. Следователно, жилището на Бога е човешката глава. Бог живее в главата на човека.

Като ви говоря за глава, не разбирайте главата на съвременния човек. Добре щеше да бъде, ако имахме главата на първия човек, на Адама, да разгледаме черепа му, какъв е бил по форма, по размери. Цели 8000 години вече, откак главата на Адама е била тласкана във вълните на морето, та сега вече е обезличен първичният вид, който Бог му е дал. За тази първична глава се говори в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." Едва ли може да се намери днес човек в света, който да е запазил първичния образ на своята глава. Тя днес се е напълно изопачила, обезличила. Ако става въпрос за Любовта на съвременния човек, за нея се казва, че е "любов от картошки". Ако става въпрос за Мъдростта, за неговото знание, за тях се казва, че са още на много ниско стъпало. Когато майката се радва на своето живо, здраво дете, тя има едни разбирания; когато изгуби детето си, тя има други разбирания. Значи, за един и същ въпрос, майката има две различни схващания.

Мнозина питат: „Защо Христос е казвал, че когато жена ражда, скърби? Това представлява положението на жената след грехопадението, затова Христос казва, че, от това време насам, жената ражда със скръб и страдания. Значи, било е време, когато тя е раждала без скърби. Това положение има и символистическо значение. То подразбира: всяка нова идея, или всяка нова мисъл, която се зачева в човешката душа, среща съпротивление, още преди да се е появила в света.

Днес, всички съвременни хора, разрешават въпросите колективно. Затова, именно, всеки народ, всяка държава казва: „Ако е добре на държавата, добре ще бъде и на поданиците й." Това правило е вярно за държавата; но и обратното е вярно: ако е добре на поданиците, добре ще бъде и на държавата; ако не е добре на поданиците, няма да бъде добре и на държавата. Под думата „държава" ние разбираме сбор от разумни същества, събрани на едно място, ръководени от известни разумни закони, с цел, да живеят организиран, разумен живот. Такъв живот съществува и в растителното царство, между растенията. Например, дъбовите дървета, като отделен народ, живеят в известна област; буковите дървета, като отделен народ, живеят в известна област; плодните дървета, като отделен народ, също тъй имат своя специална област – всички дървета и растения, като отделни народи, имат свои определени зони, в които растат и се развиват.

Растенето представлява физическия живот на човека. До известно време, той расте и после растенето спира. Защо? – Когато растенето спира, настъпва развитието на човека. Развитието на човека се отнася до неговите сили – проявява се волевата страна на човека. Щом се създадат условия за развитието му, първо се проявява ума, а после Божественото в него. Божественото, именно, отличава човека от другите същества, поради което е казано в Битието: „Човек е направен по образ и подобие Божие." И в Писанието се прави разлика между първият – правен от пръст, или от материя, и вторият – от дух. За първия човек се казва, че е бил жива душа, а за втория, че е бил животворящ дух. В първия човек Бог е вдъхнал жива душа. Това представлява продължителен процес. За втория човек – за Христа – се казва, че бил животворящ дух, т.е. той представлява най-възвишеното у човека - неговата душа. Христос представлява възвишеното съзнание на човека, което, за да се оформи, трябва да има вътрешна опора. Вътрешната опора е духът на човека, който определя неговото безсмъртие. Който няма тази вътрешна опора, той не може да бъде безсмъртен. Изобщо, казва се, че душата е безсмъртна. Това е философски въпрос, но питам: безсмъртни ли са душите на всички хора? Казват, че всички хора са чада Божии. Да, всеки човек, който има Божие дихание, той е чадо Божие, той е Син Божий. За онези души, които имат Божие дихание, няма защо да доказваме това; онези пък, душите на които нямат Божие дихание, ще оставим, да вървят по естествения път на своето развитие.

Често хората изпадат в известни противоречия. Защо? – Защото те не съпоставят нещата. Питам: какво ще се ползвате, ако в аудиторията на някой виден, съвременен професор вкарате вашите най-хубави коне и волове, да слушат лекцията му? Или, какво ще се ползвате, ако ги запишете студенти в университета? Казвате: „Има коне, които знаят да смятат, да вадят квадратен корен от някои числа." Казвам: това са конски квадратни корени! Когато на един трън се присади някоя благородна присадка, и този трън ражда хубави, благородни плодове, от кого зависи това? – Това не зависи от тръна, а от онази благородна присадка, която някой разумен човек е присадил.

И тъй, първият въпрос, който човек трябва да знае за себе си, е следният: има ли той душа, или няма? Всички души не са излезли от Бога изведнъж, в едно и също време, но последователно, във време и пространство. В тази последователност на своето излизане, те се намират помежду си в такова отношение, в каквото се намират музикалните тонове, един спрямо друг. В отношенията си, душите съставляват помежду си известни хармонични групи. Хората на сегашната еволюция отчасти само разрешават въпроса за произхода на човека. Те започват от най-малката клетка, проследяват пътя на постепенното й развитие, докато стигнат до човека. Значи, те разглеждат въпроса еволюционно. Източните народи вървят по обратен път: те излизат от най-голямата клетка, от Божественото й произхождение и постепенно слизат до най-малката клетка. Те разглеждат въпроса инволюционно, т.е. излизане на човешката душа и дух от Бога и слизането им в материята. Дотук те спират, по-нататък не разглеждат въпроса, защото мислят, че знаят всичко. Обаче, след тях, идват западните народи и казват: „Вярно е, че от това място, додето човек е слязъл, по-нататък не може да върви. Но там ли трябва да остане? Не, той може да направи малка кривина и да извие нагоре, за да започне своето възкачване." Значи, западните народи, в развитието на всички същества, приеха закона на еволюцията, който се поддържа и до днес. И еволюцията, и инволюцията са верни положения: човек слиза и се качва; смалява се и се увеличава. Следователно, когато човек завърши своята еволюция, той ще бъде толкова голям, колкото е бил първоначално, когато е слизал на земята; той ще има толкова познания, колкото е имал първоначално.

Питам: защо е трябвало човек да слиза, а после да възлиза нагоре? Коя е била вътрешната причина, която е заставила човека да се облече в материална дреха и да слезе на земята да живее, да го събуждат, да го учат, да му разправят, че има рай и ад, че има небе и земя, че има Господ и т.н.? Защо му е това учение, когато, след време, той ще започне да отрича всичко това, да казва, че няма нито рай, нито небе, че Бог не съществува? Като слязъл в материята, този човек става материалист и казва: „Когато бях в Господа, имаше само един Господ, никакъв човек не съществуваше; но сега, като излязох от Бога, Той остана горе, а у мене няма никакъв Бог." Казвам: този човек живял в Господа, но като излязъл от Него, вече не Го помни. Така може да разсъждава и пилето, което се е измътило от яйцето. То казва: „Ако, наистина, кокошката, майка ми, съществува, где е тя?" Питам: трябва ли тази кокошка да следва подир пилето през целия му живот и постоянно да му показва, как трябва да се храни, и как трябва да мисли? Ако вие имате материалистични схващания за Бога, тогава, вашите отношения към Него ще се продължат, само докато ви измъти и научи, как да се храните, а след това, Той няма да ви обръща никакво внимание, ще ви остави сами да си изкарвате прехраната. Коя кокошка се интересува за своите пилета? Докато са малки, тя ходи след тях, учи ги да се хранят, да си търсят сами храната, но като израснат, тя започва да ги кълве и казва: „От днес вече, вие сами можете да се храните." Някои хора казват: „Бог ще промисли за нас." – Да, Бог промисля за вас, докато сте малки, докато сте пилета, но щом станете петли, по-големи от баща си, и кокошки, по-големи от майка си, трябва ли да промисля за вас?

По този начин, ние идваме до разумните положения в света, до Божествения Промисъл. Само така ще разберем, че съществува Божестен път за възпитание на душите. Всяка душа ще мине през този път, като спазва, за това, всички Божествени правила и закони. Като влезе в този път, душата ще се запретне на работа, като слугиня. Тя няма да чака като царската дъщеря, да й слугуват други наоколо. Тя е попаднала вече в периода на самовъзпитанието. И когато хората завършат своето самовъзпитание, всички противоречия в техния живот ще изчезнат. Противоречията в света се дължат на това, че хората искат да им слугуват. Ако се откажеш да слугуваш на някое дете, което е привикнало да му служат, то веднага ще заплаче. Бащата на това дете може да е княз, или цар, то не иска да знае и казва: „Дали си цар, или княз, това не ме интересува. Ще ми слугуваш на общо основание; храната трябва да ми се даде навреме"! Плаче това дъте и заповядва. На какво се дължи този плач? Когато някой човек плаче, докато не е изтеглил още вложените си пари в банката, той има право да плаче. Но, след като изтегли парите си, има ли право да плаче и да задява касиера?

Заглавие на раздел

Да допуснем, че според степента на твоето развитие, според икономията на твоя живот, Бог ти дава 5000 лева, но ти си недоволен от тях и казваш: „Не се живее с 5000 лева. Трябва да се намерят още някакви ресурси!" Казвам: за да намериш отнякъде още ресурси за себе си, това значи, да ощетиш икономически друго някое същество. Питам: с това ощетяване, ти помагаш ли, поне малко, за човешкото развитие? Тази е страшната икономическа борба, която става между всички народи в Европа. Днес на всички народи не достигат парите. Като предприемат война, или някакво въоръжение, те харчат милиарди левове. Отде взимат тези ресурси? – Народите се взаимно ощетяват. Често големите народи ощетяват малките. Такова ощетяване се отразява и на природата. Разумно ли е то? – Не е разумно. Съвременните народи малко мислят върху лошите последствия от тези ощетявания, защото, преди всичко, много от тях са безверници. Малко народи днес вярват във вътрешната връзка, която съществува между живота и разумната природа. Повечето народи вярват само в себе си. Англия вярва в себе си. Германия вярва в себе си. Франция вярва в себе си. България също вярва в себе си. Кой от старите народи не вярваше в себе си? Нима Рим не вярваше в себе си? Нима Асирия не вярваше в себе си? Нима Персия не вярваше в себе си? Това са частични схващания, но те съставляват само половината от Истината. Човечеството съставлява едно цяло, а отделните народи са негови удове. Окултната наука поставя всeки народ като отделен уд на един общ организъм – на човешкия организъм.

Заглавие на раздел

Мнозина се интересуват да знаят, на кой орган от човешкия организъм отговаря Всeки народ. Ркз ще ви кажа само тия органи, които съотвътствуват на българите и на евреигБ, а за другите народи няма да ви кажа. Окултистите казват, че славяните представляват стомашната система от общия организъм; българите пред-ставляват черния дроб, специално жлъчката, а евреите прт^цставляват един малък вжзел, който се намира близо до сърцето. Тази е била службата на евреите в общия организъм още от най-старите времена на човечеството, но сега те се мъчат да запушат отверстието в гърдите на Христа, което се е образувало при пробождането Му на коъста. Значи, в бъдеще евреите трябва да станат запушалки на дупки. Ще попитате: „На какво величие може да се надява един народ, който се използува за запушване на малки дупки? – Това е голяма привилегия! Ако ти можеш да запушиш една дупка, която зтзе в раната на нтзкой човт^к, това е голяма привилегия за тебе. Този човек ше ти благодари, че си му облекчил болката.

Съвременните хора искат да спасят своите тила, да придобият безсмъртие. Тяхното желание не е правилно. Безсмъртието на тълото зависи от душата. Да се спаси човек, да получи безсмъртие, това е една от великите задачи на окултната наука. Всеки знае, какво значи да бткде спасен; не е достатъчно да бъде човек спасен за година. дв или повече, но за цялата вечност. И като влъзе в живота на безсмъртието, той трябва да бъде в хармония с цялото Битие, да бъде в хармония с всички разумни същества. Вземете, например. н"Бкой светия, проследете живота му и ше видите, че всички негови мисли» чувства и действия са насочени към единствената цял – да подт ржат тази връзка и хармония с.

11

съществата от невидимия свят. Всеки народ има не само по един, а по няколко светии. И в Бългаоия има не по малко от десет души светии. Ние наричаме светиите „гении" на своя народ. Те не искат да бъдат турени на високи мъста, да служат като икони на своя народ, но работят за народа, вср^д който жив+зят. Те"б носят своята култура, по-висока от тази на народа, всред който са дошли. БългарскигБ светии работят за българския народ, но един ден, когато завършат работата си, ще задигнат чуковет си и ше заминат. Ако отидете при някой от тия светии и поискате да ви даде половината от своето имущество, ще го даде ли той? Светията не дава пари на заем; кесия в джоб не носи: пари в ръка никога не държи. Единственото нещо, което той може да ви направи е, да ви нагости хубаво и да ви даде отличен прием. Той ще ви да е легло, с копринени покривки; сламеникът ще бъде пълен с най-хубавата тръва, нерт^зана с нож, а късана с р/хка; юрганът ви ще бъде от най-фин ленен плат, дебел 5 м. м., който държи много топло. След като се нахраните и прънощувате там, на другия ден той ше ви изпрати любезно и ше ви каже: „На добър час! Бог да б?кде с вас!" Речете ли да му поискате пари, той ще ви отговори: „Щом Ео: е с вас. и без пари се живее в света." – Ама имам жена, дъиа, какво да правя с тях? – Дъ-цата и жена ви нека се учат да служат на Бога. Вижте, какво правят птицит! Преди два дни един гесподин намерил някаква малка птичка, която дава на една позната, като казва: „Вземете тази малка птичка, хранете я, докато израсне. Тм се храни само с хлъб." Госпожата взима птичката и започва да я храни. Дава Г хлъб, но тя не си отваря устата. Посл тя >* отваря човката и туря трошииите хлъб близо до гърлото. Сег^ пък не искала да глътне хляба. Чупъла се гсч по

12

жата, какво да прави с тази малка птичка.- Тя :не могла да намери метод, как да я храни. Какво заключение можем да извадим от този прим^р? – Само онзи човек може да разбере Истината, който има вътрешна жажда, вътрЪшен импулс да учи.

Некои казват: „Ние не се нуждаем от знания." Защо? – Понеже тези хора мислят само за прехраната си. Добре е да мислите за прехраната си, но Бог, като ни е дал живот, Той ежщевртзменно ни е осигурил. Той ни осигурява само за един ден, а не за повече. За другия ден пак ни осигурява. Обаче, пристъпим ли Неговите закони, Той нищо не ни дава. По същия начин постъпва и светията: като огидеш при него, той ще те нахрани, ще ти даде прием, но само за един ден. Питам съвременните хора: всичкото изобилие на жито, на плодове и на много още храни, случайни явления ли са на земята? Значи, в сегашната еволюция на човечеството има достатъчно, даже преизобилно храна, от която всички живи същества могат да се хранят умерено. Обаче, поради големата лакомия на хората, днес храната не е правилно разпределена. Впрочем, и това има своя добра чърта. Некога човек се е хранил изобилно, а сега трябва да се храни умерено, за да развие своите морални сили. В сиромашията човек се развива морално повече, отколкото в богатството. Гладът продължава живота на човека, води го към безсмъртие. Онзи, който не е гладувал, не може да разбере, какви блага носи гладът, и колко време може да се гладува.

Един английски инженер направил следния опит: той зазидал паяк в един камък, като циментирал добре камъка, отнийде да не влиза въздух, и го оставил така цели 14 години. След този срок той отваря камъка и намира паяка жив .Значи, паякътъможал да прекара 14 години .в този камък, лишен от въздух и храна;

13

Питам: ако един паяк може да живее 14 години без храна и след това веднага пак да продължи всички функции на живота си, какво остава за човека?

Хората на съвременната култура минават за много учени, за много духовни и се хвалят, че. се разговарят с Бога, че имат откровения от невидимия свят. Но биха ли могли да издържат като този паяк 14 години затворени в камък, лишени от въздух и храна? При тези условия тее не биха могли да издържат. Има случаи, дето светии били заравяни в гробищата, но слтзд извъстно време ги разравяли и не намирали нищо от тях. Значи, светиите позволяват да ги за-равят, но след това сами излизат вън от гробовет си. Обаче, това, което става със светиит, е непонятно за един съвременен ум, кой го е привикнал да разсжждава материалистически за явленията в живата природа. Гой не може да си обясни, как е възможно човек, който е ум-ръл вецнъж и е заровен в гроба, да излъзе сам от него. Това нещо знае само онзи, който излиза от гроба. Какво казва Писанието за Христа, когато излтззъл от гроба? Казва се, че ан-гел Господен слъзъл от небето и дигнал камъка, който бил върху гроба на Христа. Този ан-гел не дигнал сам камъка, но внесъл нещо ново в тялото на Христа. Той свали превръзкит, с които бъше обвито тълото на Христа, и така Хрис-тос излезе от гроба.

Значи, има сила в света, която възкресява хората. Мз наричам тази сила с едно източно име „Лемру". Тази сила съдържа Първичния За-кон, чрез който Бог е създал цялото чове-чество. В този Първичен Закон съществуват известни условия, при които животът може правилно да се развива. При теези условия само най-разумни същества взимат участие в развитието на човека. Човек не може да стане разумен, в^лик и гениален, ако не е свързвн с теези

14

разумни същества. Това представлява вътрешна .връзка на живота.

Христос казва: „Жена кога ражда, на скръб е". Той подразбира разумния, Първичния закон, при който чов^вк може сам да се роди. Скръбь-та произтича от условията, които ни се налагат. За да роди чозъж нещо, непременно трябва да мине пр^з ограничителните условия на живота. При всеки даден случай скръбьта не се отнася до зародиша, но до самия закон. Майката скърби, понеже се опасява, че не ще може да роди детето, както трябва, и с това ще напакости на себе си и на Първичния закон. Понекога у чове<а се заражда вътрешно съмнение, да не изгуби душата си. Това не е обикновеното съмнение, но разговор между Първичната Причина и душата на човека, както майката се разговаря с детето, което е в утробата и. Тя му казва: „Докато си в мене, ти ще кротуваш, нема да ди-гаш шум, защото условията, при които живе-еш, са опасни. Дигаш ли шум, ще напако-стиш и на себе си, и на мене. През бременния си период майката трябва да се стреми да не събуди преждевременно съзнанието на детето. Цели девет месеца то спи дълбок сън и се събужда, само след като се образува първата нишка на дихателната система. И затова, когато детето излезе от утробата на майка си, чува се първата вдишка. Чрез тази вдишка става съединение на детския живот с великия живот.. От този момент то става свободно, а майката се радва, защото започват вече отношения между нея и де гето. Майката скърби, . докато дЬтето е в нея, докато нвма отношения с него, но щрм се зародят отношения и нейният живот се съедини с живота на детето, тя се радва.

Следователно, всеки човек скърби за своите идеи, докато са у него; щом излезат от него, той се радва. Същото нещо се забелезва и .в жиаога. Търгозеиът скърби, докато . парите

15

му не са пласирани; щом ги пласира, той се радва. Земледелецът скърби, докато изоре ниви-те си; щом ги изоре, ожъне и прибере житото, той вече не скърби. Военачалникът скърби, докато не е вл"бзъл в бой; щом влезе в бой и победи, той се радва. Всвки човек се радва на идеитв си, след като те принесат плод.

Каззам: при сегашното развитие на човечеството, хората скърбят, докато придобият <а-питал; като го придобият и пласират, скръСьта им се пръвръща в радост Днес всички хора се стремят да придобият Божията Любоз, те. е. капитала на Ввчния Живот. Питам: като придобиете Божията Любов, за какво ще я употребите? Достатъчно ли ви е само да знаете, че Бог ви обича? – Не. Щом Бог обича хората, Той ще ги изпрати в света на работа. Не е ли същото и в св+зта? Когато момък и мома се обичат, единият от тях казва: „Или аз ще дойда да живея при тебе, или ти ще дойдеш при мене " Тогава и момата напуска майка си и баща си, и момъкът напуска майка си и баща си – двамата напускат своя дом. Не е дебро положението на онзи, който остава при майка си и при баща си. Всъчи човеч трябва да се стреми да роди Божественото добро, да придобие своята свобода. Не е въпросът в женитбата по форма, но това подразбира закон за сливане, за обединение на хората в едно цвло. За нас вевка форма трябва да бъде тъй свещена, както душата е свещена. Засега човекът, като форма, като физическо тъло, не е свещен. Съвременните хора са изгубили тази свягост, затова, именно, всички религиозни и светски хора ще минат през голям изпит, Човек трябва да дойде до това положение, че като срещне подобния си, да вижда Божественото в него. Така трябва да схващат нещата и страдащият, и о 1зи, който н^ страда. И двамата еднакво трябва да съзнават положението си, като братя, за да спомогнать

16

при създаване на новата култура, новото възпитание. Тъй както живеят хората днес, тяхните мисли и чувства раждат само условия за смърт и страдания. Днес и при найблагоприятните ч еловия на живота, всички хора лягат и стават със страх, умират и се раждат със страх и казват: „Какво ли има на онзи свят? Ние сме грешни; като отидем на онзи свят, ще има мъчения и страдания." Умът на съвременните хора е изпълнен само с отрицателни мисли. Пи-там: какво може да се постигне от един та-къв живот, пълен само с отрицателни мисли?

Казвам: всички непотребни нъща в човешкия ум и в човешкото сърце трябва да се изхвърлят навън. Човек трябва да се освободи от всичкия кир, от всички физически нечистотии; човек трябва да се освободи от всички нечисти мисли и желания. Той трябва абсолютно да се освободи от тях и да се пречисти, като вчеме очистително, по всички правила на науката. Разбира се, това не става с насилие. Онези, които посттгчпват по този на-чин, ще имат прогрес в своя живот, ще се развиват еволюционно. Онези, които не постж-пват по този начин, всъкога 1че имат загуби. И затова Писанието казва: „Божието благоволение е само върху онези, които вервят съобразно Неговите закони".

Христос казва: „Ако моето разумно Слово пръбъдва във вас, и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас. И след това Мз ще ви се изявя." Изявяването е закон на безсмъртие. Това подразбира да се освободиш от всички тягости на живота, или казано на съвременен език: да имаш свободен билет да пл^туваш разумно навевкъд, дето пожелаеш. Разумност се иска от хората! Една религиозна жена се качила един ден на трена без билет, искала да про-лжтува България безплатно. Идва кондукторът,

17

иска билета й. Тя му казала: „Аз съм царска дъщеря, дъщеря на Бога и пътувам безплатно." Кондукторът- не хванал вера на това, че тя била царска дь1пег*а и я свалил още на първата станция, като й съсгавил акт за нарушение на законите в държавата. По същия начин някой човек казва: „Знаеш ли кой съм аз?" – Кой си ти? – Царски син съм. – Не, ти си чове-кът, с когото кондукторът лесно ще се справи. СъврБменните хора трябва да се освободят от своитв заблуждения. Ако нвкой човек иска да покаже, че е духовен, преди всичко, той трябва да има в себе си сила и мощ, да прави чудеса, каквито обикновените хора не могат да правят.

Един човек разправял, че преди 20 години могъл да л"б <ува болни, да възкресява мъртви и те. н.. Казват му: „*айде, опитай се и сега да изл^куваш няко?" умиоащ или да въз-кръсиш някой умръл, както си правил това преди 20 години! – Сега вече изгубих силата си. – Не е така. Защо преди 20 години си имал сила, а сега си я изгубил? Това не говори добръ-за тебе. Човек, койго има сила да лекува, той и сега ще има сила да ликува, както и преди ?0 години. Законът и в миналото, и сега трябва да бъде един и същ. Не може да има изключения от този закон Изключенията говорят, че има нъкакво нарушение на Божиите закони, а нарушения има всвкога в личния живот на човека. Когато чов-&к помисли за себе си, че е фак-тор в света, той е вече на погръшната страна. Човек трябва да знае, че Бог е начало и край на нъщата, и когато започва нъкаква работа, юй трябва да съзнава, че Бог действува чрез него. Отиде ли при някой болен, нека първо се обърне към Господа и каже: „Господи моля ти се, помогни ми да излъкувам този болен!" Не може ли да го излъкува, той трябва да знае, че между Бога и неговото съзнание няма никаква

18

връзка. Щом съзнае това, веднага трябва да потърси причината на неговия неуспЪх. Сверже ли се човек с Божественото съзнание, Бог работи вече чрез него. И като отиде този чов+зк при нъчой болен, достатъчно е да постави ръка-та си върху главата на болния, и след три минути болният ще стане от леглото си. Този човек вече вижда, че ме>кду него и Божието съзнание има връзка. Ако един духовен човек успЪе да излекува сина на някои богати хора, той трябва да им каже: „Сега вие трябва да продадете вашето имане, да го раздадете на сирома-сите и да заживеете нов живот." От този мо-мент и болният, и здравитъ* около него ще ста-нат слуги на Бога. – г\ми ти колко искаш? – Нищо. Това, което давате на другите, правите заради мене. Тъй трябва да постъпва всеки човек, който се наема да лекува в името Божие. Не постъпва ли така, той все ще говори за своята сила, която е имал мрЬди 20 години. Да из-лъкуваш лнес един болен, а утр да не мо-жеш да лъкуваш, гоза не е лъкуване. Не може да се разчита на човек, който губи своята сила. Казвам: за да имаме прогрес, трябва да придобием Божията Любов. Мнозина искат да имат Божието благоволение и Божията Любов, но н- са готови за жертви. Няма по-хубаво нбщо от това ца бъде човбк свързан с Божественото съзнание и да вл^зе като ученик в Божествената Школа. Свързан ли си с Бога, и беден да си, ще се чувствуваш богат в съзнанието си: и в който град влъзеш, на която врата да похлопаш, навсъкъде ще ти отворят, ще те приемат в своите обятия. Дето и да идеш по света, Навсякъде ще намъриш свои братя. А сега, на една врата хлопате - не ви отварят; на друга врата хлопате – пак не ви отварят. Защо? – Вие търсите само богатите банкери, но трябва да знаете, че богатите банкери не раждат лесно. Те само помътат. Заченатъ

19

н^що, поносят го 2-3 месеца и после го помътат. И най-посл"Б какво става с те^бх? – Умират и оставят всичката работа на синовете си, те-к да я довършат. След това синовете питат: „Сега какво да правим с паригЬ?" - Раздайте ги на бтвдните! Ето едно о; разрешенията на економи-ческия въпрос. Като казвам, че париг& трябва да се раздадат на бт^днит^в, не подразбирам раздаване в буквален смисъл на думата, но имам пр^вд вид това злато да се разтопи по алхимически начин и да се разтвори във вода. И като дойде при мене някой беден да иска пари на заем, ще му дам три лъжици от този раз-твор сутрин една, на об^д една и вечер една. Приеме ли той три лъжици от разтвореното злато, нищо друго не му трябва. Който не може да приеме златото по такъв начик, той ще се стреми да го придобие по външен път, но това злато ще му костува живота. Ако има ^акова злато в джоба си, дето и да бъде, все ще се озърта, да не го следи някой. Отиде ли нтзкъде в странство, щом разберат, че има пари, веднага апа-шит"к ще тоъгнат подир него, и в някое затънтено м"бсто ще го наложат. Там той трябва да реши: или живота си да даде, или златото – едно от двете трябва да пожертвува. Малко хора ли са били задушавани и убивани само поради това злато? Ако дойде един апаш при мене ца иска пари, аз ще му кажа: „Ти искаш пари, нали? ДобрЪ, ще ти дам, но първо ще те попитам: „Съгласен ли си да се простиш със своя занаят? Ако той каже, че е съгласен, ще му дам три лъжици от разтвореното по алхимически начин злато. Изпие ли три лъжици от ал-химическото злато, той веднага ще се откаже от своя стар занаят.

Вие казвате: Лесно се говори така, но мъч-мъчно се живее". С ласен съм с вас, че мъчно се жив-^е в света. Какво подразбираме под думите „мъчно се живее?" Те означават:

20

мъчно се живее без Бога, те. е. мъчно се живЪе без глава, но мъчно се жив^е и без тъло; мъч-но се живее с пари, но мъчно се живт^е и без пари; мъчно се живее с здраве, но мъчно се живее и без здраве. Ако си здрав, държавата ще те вземе войник и ще те тури в казармата. Оттам ще те праща на работа: шосета да правиш, улици да регулираш, релси на железни-цигб да прокарваш, да взимаш участие в някои държавни постройки и те. н. Ако пък дойде някоя болест, туря те на легло да ле-жиш на гърба си не можеш да се обър-неш нито наляво, нито надъсно. Викат лекари; те правят една, втора, трета инжекция, нищо не ти помага. Кое е най-лесното в живота? Турците казват: „Най-лекият живот е да се намираш пред наргелето, да си пиеш едно сле друго кафенцата и за нищо в света да не мислиш." Казвам: турците изпиха толкова хиляди наргелета, но не можаха да съградят Турция, не можаха да направят пръобразования. Като си отидоха стари-те турци, и наргелетата отидоха. Дойдоха младо-турцит, и Турция взе да се съвзима. Най-първо тв се заеха да осзободят Турция от кучетата, които се бяха много размножили. Дойдоха младо-турцитв, и нови времена, нови идеи дойдоха в Турция.

И тъй, всички съвременни християни трябва да се освободят от своите наргелета. Защо? – За да придобият Любовта. Само по такъв начин човек може да добие Любовта. Любовта на земята може да се изрази чрез някой човек, който ви обича. Той може да бъде вашата майка или вашият баща, вашите брат или сестра, вашата жена или вашите дъща, и най-посл някой ваш приятел , или някое животно. Само при такива условия човек може да придобие щастие. В това направление всеки от вас може да направи един ол*гг, за да се убеди, че смисъл ът на живота не се крие в сегашните временни

21

блага, за постигането на които може да си разбие главата. Не, има нов начин, по който може да се живее; има нов начин, по който женитъ-могат да раждат – да раждат без скръб. Започнат ли хората да жив^вят по новия начин, те ще трябва да постъпят в първо отделение на, живота и да възприемат и слушат като дътда това, което им се преподава. Днес всички хора казват, че народите твЪбва да Сйчще-ствуват.- – Така е, народите трябва да съще-ствуват, но за да бъде един народ здрав, той трябва да постави Божията Любов като основа на своя живот. Когато тази Любов дойде между хората, тя действува навсвкъде по един и същ начин. Дойде ли Любовта между хората, майките ще раждат добри, разумни, здрави дъща. Всички добри, всички гениални дъща, били тее поети, музиканти или художници, се раждат при условията на Любовта. Аз наричам тия състояния „Лемру."

За да дойде човек до това състояние, той трябва да е направил ред усилия в живота си, да се е трудил и работил с постоянство. Мнозина казват: „Ние се молим." – Да, молите се, но не учите. Да се моли човек, това не е още всичкото; то е само приготовление за работа. Когато ученикът влезе в училището, той не трябва през целия ден само да се моли, но трябва и да учи. Ако той се моли, но не учи, учи-тельт ще му каже: „Ти трябва да се молиш, но едновременно с това трябва и да учиш." Ученикът казва: „ Като излаза на дъската,аз ще се моля, и задачата ми ще се ръши." – Не, задачата не може да се разртзши само по този начин. Молитвата и учението трябва да вервят паралелно. Молитвата е само един акт в разбирането. Когато аз разрешавам една задача, трябва да се моля, но същевременно и да работя, като се радвам, че решавам задачата си по един правилен начин. Когато правя едно добро дело,

22

не само аз трябва да се радвам, но и този, на когото правя доброто; и след това, всеки, който види това дело извършено, да каже: „По-добро цяло от това не може да бъде!"

Христос казва: „Жена кога ражда, на скръб е". Това се отнася за сегащнитъ1 времена. Ние виждаме, че днес човекът е дошъл до положение да чувствува само своигЬ страдания и нещастия. Затова хората казват: „Родили сме се, но след това ще умрем." Човек се е родил, така е, но аз не съм съгласен с това, че ще умре. За човешката душа има раждане, но няма смърт. Човешката душа трябва да се ражда, без да умира. Това е радостта. Когато човек дойде до положението да съзнае, че е из-лъзъл от смъртта, от ограниченията, в него настаза вътрешна радост.

Каззам: ние трябва да се вернем към първичния живот. Как ще се постигне това нещо? – Когато дойдат голямите страдания в свята, голямият недоимък. Представете си, че някой човек иска да направи добро, но се чувствува ограничен, с голяма тъмнина на съзнанието, недоволен от себе с^и и не знае, как да налрави доброто. Този човек се пооглежда натукъ-натам, позамисля се, но н^що му не достига, не разбира, как и отде да започне работата. Обръща се за съвът към един, към втори, към трети, но положението му не се улеснява. Най-послЪ дохожда в света някакво общо страдание, и той обръща мисълта си към него. Не се минава много вр^ме, мисълта му се прояснява, и този човек започва да разбира, какво трябва да направи, как да пристъпи към разрешението на своята задача.

Ще ви приведа друг пример. Един американски милионер имал син ученик, който бил много слаб по математика. Когато требвало да се яви на изпите по този пръ\цмет, той се чулт5л, как да подкупи уч теля си, за да

23

пръмине в по-горен курс, но никога не успъвал в това. По едно време, когато трябвало втори път да се яви на изпите по математика, съобщават му, че бащата изгубил всичкото си имане и остава посл^ден сиромах. Като чул тази новина, синът се стреснал силно, понеже до това вр^вме всвкога уповавал на богатството на баща си, и вследствие силното сътресение, в мозъка му става голямо прояснение. От този моменг синът на богаташа започнал да разбира задачите и сам да ги решава. Сл^д продължителни усилия в това направление, той успял да стане даже виден математик. Докато бащата бил богат, синът бил посл"Бден уче-ник по математика; щом бащата изгубил имането си, синът станал пръв ученик по този предмет. На това основание, докато човечк е богат, те->й не може да стане гений или светия. Това не показва, че богатството е лошо нещо, но докато човек е богат, върху него се натрупват мислигб на хората, които сковават ума му, и той не може да работи. Изгуби ли богатството си, той се освобождава от натрупаните мисли върху него, умът му се избистря и започва да рс1боти. Н"бкой казва: „Защо да не бткда богаг чов^к?" – Ако искаш да бъдеш обикновен човек, можеш да бъдеш богат; но ако искаш да се подигнеш, да придобиеш знания, трвбва да се освободиш от богатството, което смущава твоя ум, и по този начин спъва твоето развитие. Ако си богат, хората постоянно щ; ти дават проекти, какво да правиш; и ако ги слушаш, главата ти ще се забърка. Няма гений в св^та, който да е разширил своето богатство. Той го е оставил на други, гб да се занимават с него. Затова всички Велики Учители на човечеството са казвали: „Който иска да придобие Вечния Живот, трябва да се отрече от своето богатство, да го раздаде на 6едните, а той сам да работи зз своето усъвършенствуване.

24

Христос казва. „Продай имането си и го раздай на сиромаситтз." Това не се отнася до обикновените хора. Те нека държат имането си верзано в девет влязла, както казват българи-ттз. Това се отнася до онези, коиго искат да се подигнат, които искат да станат гении, светии. Те трябва да бъдат доволни в себе си от условията, които разумното Провидение им е наложило. Такъв човек трябва правилно да раз-ртзшава задачата си и встзка сутрин, като стане, той трябва да знае, има ли връзка с разумните същества от невидимия свтзт, или няма; той трябва да знае още, ще може ли да свърши работата, която започва. Това нещо може да знае и всеки обикновен човек. Много от съвртзмен-ните хора страдат от тсва, че запсчват една работа и я остават недовършена. Смисълът седи в това, когато една жена зачне тя трябва да роди! Започнеш ли с образованието ги, трябва да имаш резултат; започнеш ли с Любовьта, трябва да имаш резултат; започнеш ли с Мъдростта, трябва да имаш резултат; започнеш ли с Правдата, трябва да имаш резултат; започнеш ли с Добродтзтельта, тртзб ва да имаш резултат. Всички резултати в земния живот трябва да бъдат свързани в едно

ЦтЗЛО.

Казвам: първият човек, Ддам, е имал съвсъм друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нтзщата, които стават не само в настоящето, но и тия които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от ттзх. Съвртзменната наука дължи на тия хора, които са заминали вече от земята. Аз подразбирам, че те живтзят в друга сфера, по-висока от земята. Нтз-кои от тия хора живтзят на височина около б,СОО

25

километра над земята; други живеят на височина 10 15 хиляди километра над земята, а има такива, които живеят и на 120 хиляди километра височина. ОнЪзи пък, които живтзят на слънцето, те+з се явяват много ръ\ако на земята. Обаче, всички тия същества взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат любов към първичния чов"бк. Значи, на земята съществува един човек, който служи за образец на другите, а всички останали хора съ-ставляват неговото тъло. По причина на този общ чов"бк, всички разумни същества имат любов към цялото човечество, което съставлява неговото тяло. Този, когото те обичат, ние наричаме проявения Бог, или Господ, или Спа-сител. Под тези имена ние подразбираме козмичния човек, който включва всичко в себе си. Според положителната религия, за да вервят работите на човека доб р "б и в материалния, и в духовния, и в Божествения свят, той трябва да бъде свързан с козмичния човек . Сверже ли се с него, няма защо да ходи из целия свят да търси това, което му е необходимо. Защо? – Защото каквото му потрябва, той ще го поиска от козмичния човек, и веднага ще го получи. Този човек не строшава никому думата на дв. Искате ли нещо от него, пожелайте го само един пткт, няма защо да го искате 20 пъти. Натиснете ли веднъж звънеца, чакайте вече за отговор. Козмичният човет< ще стане, ше се облече хубаво, ще вземе книжата си, и докато

ви отговори, може да минат час - два нищо от тора; не бързайте и не се безпокойте за отговора му. Отбд това той ще отвори вратата на стаята си и ще каже: „Заповядайте в моя палат!" Казвам.

онъзи от вас, които имат тази опитност, ще поверват; онези, обаче, които нямат тази опитност, ще кажат: „Това не се отнася до нас."

26

Едно е верно, че всички ще дойдат до тази опитност.

Казва Христос: „Жена кога ражда, на скръб е." Момата казва: „Какво ме интересува скръбьта на родилката?" Казвам: и ти ще дойдеш до това положение, и ти ще трябва да родиш! Момъкът казва: „Какво ме интересува тази скръб? Баща ми да му мисли!" – Не, и ти ще дойдеш до това положение. Има хора, които не са женени, но Гос-под няма да ги остави така, все ще ги застави поне една жена да хранят. На някои хора ще даде десет жени да гледат. Една лека жена дойде при нъ-коп светия и му казва: „Няма какво да правиш, ще ме гледаш, ще ме храниш, ще се молиш за моето спасение!" Той, горкият, не може да се освободи от нейните лоши мисли. Обръща се към Господа, моли се, казва: „Моля Ти се, Господи, освободи ме от тази жена!" Тъкмо се освободи от нея, дойде друга някоя. Вие мислите, че като станете светии, ще се освободите от тези жени. Не, десет паднали жени ще се изредат при вас, че косите ви ше побъмтвят от чудо. Косата на светията е бъла, но като мине посггбдния изпит, като се освободи и от последната жена, косата му става черна, лъскава, като на млад момък.

„Жена кога ражда, на скръб е, но като роди, скръбьта й се превръща в радост." Това подразбира, че тя се свързва с Бога. Тази е идеята. Няма по-хубаво нещо от това, да се сверже човек с Бога. Ние, обаче, не разбираме да се направи връзка с обикновения Бог, както Го схващат религиозните хора, но подразбраме връзка с възвишеното, тихото състояние у човека, което вевкога му посочва правия път в живота. Това Божествено начало говори във всички хора, били тт царе, князе, министри, светии, или най-послъани бъдняци. Това са служби само, които човек изпълнява в своя временен живот на земята. Великият Го-спод може да ви постави на различни служби – всички са почтени. При вс+5ка служба човек има

27

възможност да изучава хората, а едновременно с това да проучава и себе си. Чрез тези служби Бог ви изпраша нъкъд да предадете Неговото благословение. Бог ви изпраща да предадете некое писмо от Него. Който получи това писмо ог вас, ще каже: „Има праведни хора в света!"

Към тази връзка, именно, трябва да се стремите! Направите ли тази връзка, вие ш,е бжгете сигурни, че никой не може да ви вземе това, което имате. То не значи, че ако сте свързани с Бога, няма да имате мъчнотии. Ще имате мъчнотии, но ще бъде-те силни да «ги разръшавате. Сега, при пресъздаване вашия характер, турете си като задача, в продължение ка една година да решавате правилно и с радост мъчнотиите си. Като дойде некоя мъчнотия, кажете си: „Жена кога ражда, на скръб е, но като роди, не помни скръбьта си. Щом е така, и аз мога да родя. Сега скърбя, зашото съм заченала нещо, но като родя, ще се радвам." Казвате: „Кой знае, дали е така!" - Вие знаете, че е така; щом сте заченали, ще родите. Христос казва: „Овците, които Бог ми е дал, никой не може да ги отнеме, понеже няма по-голям от Отца ми." Бог е най-голям в целото Царство. Питам: кой може да попречи на вашитв идеи? Ако някой може да попръчи на идеите ви, те не са силни.

За обяснение на мисълта си, ще ви приведа следния пример. Един човек се заел да подържа правото навред по света. На десет места подържал правото, и на десетте места го били. По едно време чува едного, че пита: „Няма ли право в този свят?" Той му отговорил: „Аз подържам правото, но не смея да го изповедвам, понеже на десет мъста ме биха, а тебе само на едно место са те били." Днес хората са наплашени, и всеки от тех казва: „И аз подържам правото, но понеже на десет мъста ме биха, повече не смея да го подържам, сега ще мълча." Не е важно да подържаме правото на думи, но да го устоя-

28

заме в дъла, В турско време българите с мисъл ьта си късаха зжжетата, на които бъсвха тяхни-те братя. Мощна бъше тяхната мисъл! Турците имаха обичай, като се скъса вжжето, на което бъсят нъкого, сваляха го от бесилката. В сегашните зръмена, между съвременните християнски народи, и десет пъти да се скъса вжжето, пак ще объ-сят човека. Старите българи, обаче, спазваха обичая на турцит. Днес много хора се интересуват да гледат, как бъсят. Питам: какъв е този човек, който иска да гледа зрълища, който се интересува да види, как бъсят никого? Мисълта на всеки човек трябва да бъде толкова силна, че да къса вжжетата, с които бъсят. Никакви вж-жета не трябва да се турят на врата на човека! Мисълта на всеки човек трябва да бъде насочена към следното: да къса вжжетата, да разрушава затзорит, да разтопява веригите от краката и ръцът на затворницит. Такава мощна мисъл и такова мощно чувство тр+збва да има в ума и в сърцето на праведния. Така трябва да мислят и чувствуват всички хора, та като ги види Господ, да каже: „Тези хора мислят и чувствуват така, както аз ги създадох първоначално. Те живеят според моя закон." Кой създаде бъсилкит, за-творит, веригите? - - Някой създаде и бъсилкит, и затворит, и веригит. За него Христос казва: „Той отначало бъше человъкоубиец, но дерзай-те, Аз побъдих света!" Ако сегашните християни имат такава мощна мисъл, каквато имаха старите българи, всички вжжета на бъсилките щъха да се скъсат, както това ставаше в турско връуе. Трябва ли да чакате да дойде някой да пръръже вжжетата? В Индия има факири, които владеят закона чрез силата на мисълта да пръръззат вжжета, да разтопяват желъзни вериги. Мощна е човешката мисъл! Тя може и желъзни вериги да разтопява, вжжета на бъхилки да къса, и пж-тя на хората да отваря. Това е резултат на мощната сила Божия, която действува в нас. Бог, Който

29

живее в нас, казва: „Продай всичкото си имане и го раздай на сиромасите!" Но ти се усъмниш, прекъснеш връзката си с Него, и гкпото ти остава без глава, объхват те. Някой човек има глава, която се търкаля, а тяло няма. Какво ще прави само с една глава?

Казвам: религиозните хора говорят днес само върху Библията. Те казват: „Знаете ли, какво е казал пророк Иезекиил? Знаете ли, какво е казал пророк Исайя?" – Знаем, какво са казали пророците, но най-важно е, какво са въпло тили в думите си; важно е, какъв пример са оставили със своя живот на човечеството. Пророк Данаил беше в рова между лъвовете. Изядоха ли го те? Тримата момци, Сидрах, Мисах, Авденаго, бяха в огнена пещ. Изгориха ли там? Такъв трябва да бъде религиозният чов"бк: нито лъвове да го ядат, нито огън да го гори! Истински религиозен чов"бк е този, който има такава силна мисъл, която пред никакви препятствия не се спира. Като отиде при някой богат човек, той няма да му се моли за пари, но с мисълта си само ще го застави да даде, колкото му трябват. Ще кажете: „Тогава ще стават големи злоупотребления." – Не, само мисълта на абсолютно чистия човек е в състояние да преодолява всички спънки и мъчнотии в живота.

И тъй, правете опити, да видите, каква е силата на вашата мисъл. Виждате в паяжината не паяка една муха. Концентрирайте мисълта си към паяжината и следете, ще можете ли да скж-сате паяжината и да освободите мухата. Ако можете да освободите мухата, вашата мисъл и вашето християнство са силни; не можете ли да я освободите и мисълта ви, и християнството ви, като идея, са слаби. Това индусите могат да правяг. Един българин, който се занимавал с тайните науки, правил опити за усилване на мисълта си и дошъл до убеждението, че съ

30

мисълта човек може да прави различни чудеса. И наистина, със силата на своята мисъл той мо-гъл да пренася малки предмети от едно място на друго.

Христос казва: „Всeки, който вьрва в мене и изпълнява моите заповеди, ще прави чудеса, като моите, и по-голями от моитъч" Ние не говорим за чудеса, които залътеат хората, но за такива, от които можем да добием пълна самоувереност, че сме свързани с Бога, и с Неговата помощ само можем да разр-ъшим голямите мъчнотии, които сега идат в света. Изобщо, в сегашната култура, учениците на християнството или на Божествената Школа, ще пре-минат през голямо пръсБване, за да се опита, дод е стигнала тяхната вяра, тяхната интели-гентност и тяхнигб способности. То ще бъде генерално пръсБване, генерален изпите Това наричаме край на една епоха, която завършва и начало на друга, нова, в която сега влизаме. „Жена кога ражда, на скръб е." И ако вие сега скърбите, причината е, че раждате великата идея, която е дълбоко скрита във вас. Като родите, няма да помните скръбьта си. Това подразбира, че ще имате един завършен плод. Това подразбира още и закона на безсмъртието. Който придобие безсмъртието, той ще стане ученик на Божествената Школа, или приятел на Бога, както се е наричал Аврам.

„Жена кога ражда, на скръб е, а като роди, забравя скрт бьта си и се радва, че се е родил човек на света."

Разумното в нас съзнава, че Бог живее в нашата глава; ние вервим по Неговите пътища, припагаме Неговите закони и затова, каквото поискаме, можем да постигнем.

Бесъда от Учителя, държана на 10 юний, 1928 г. в гр. Софи?.