Разлика между версии на „Идат дни“

Версия от 22:22, 5 февруари 2010

Идат дни

„Ето, идат дни," говори Господ Иеова, „и ще проводя глад на земята; не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне." /Амос 8:11/ Всяка форма, или всеки предмет се оценява по своите качества; красотата – по своите накити; умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата – по своето благородство; духът – по своята сила. „Ето, идат дни, и ще проводя глад на земята." Често хората роптаят против глада, като мъчително състояние за организма. Обаче, съвременната култура се дължи на глада, като велик потик. Гладът подтиква хората към придобиване на знания, изкуства, музика и т. н. Днес хората се стремят към знание, не толкова от любов, колкото от страх да не гладуват. Гладът е велик остен в живота, и под напора на този остен хората учени стават, красиви стават, добри стават. Всички добрини в света са резултат на този велик остен – глада. Значи, любовта още не царува в света. В света първо действува закона на този велик остен, който наричат „закон на необходимостта," а после иде „закона на любовта." Какъвто остен представя глада за хората, също такъв остен е злото. Следователно, и злото е необходимо в света, за да подтиква хората към деятелност. Какви са схващанията на хората за злото, не е важно за нас, но ние казваме, че злото, като сила в света, някога е било добро. Доброто на миналите векове е днешно зло, а днешното Добро ще бъде зло на бъдещит векове. Значи, само по себе си, доброто никога не може да се оформи. Това, което всякога остава непроявено или неоформено, е добро; всяко нещо, което се проявява, е зло. Така говорят за злото и доброто великите мислители; така говорят и Великите Учители в света. Това определение на мнозина ще се види странно. Питам: ако ти по невнимание хванеш сабята, която някой друг направил и изострил, и се порежеш, жестоко ли е това? Че ти си се порязал, не е виновен онзи, който направил сабята.

Амос 8 : 11. 

Ти трябваше да бъдеш внимателен. Казваш: Защо този нож е толкова остър? Не е виновен ножа за твоето порязване, но – твоето невнимание. Ти си изцапал с черно мастило бялата си дреха, а после казваш: Кой направи това черно мастило? Не е виновно черното мастило. Всички поети, писатели, художници, учени, философи, свещеници, майки и бащи пишат все с това черно мастило, но по невнимание, някой може да изцапа дрехата си с него, да остави такова петно на нея, което и с химически средства мъчно може да се изчисти. Както и да се изчисти, все ще остане малко черно петно върху бялата дреха. Това не е ли противоречие? Хубави работи се пишат с черно мастило върху бяла хартия, а черни, нежелани петна остават върху бяла дреха. Днес и философите, и учените хора се смущават от противоречията в живота. Няма същество, горе-долу съзнателно, което да не се смущава от противоречията, но въпреки това, те съществуват в човешкия живот. Наистина, великият живот се проявява по особен начин, по особени закони, но същевременно и човешкия живот се проявява по свои особени закони. Въз основа на това, между човешкия и общия живот се явява стълкновение; между човешката и общата мисъл пак се явява стълкновение. Хората и Бог не мислят еднакво. Бог мисли едно, а хората – друго. Питам: каква беше мисълта на Бога, когато създаде овцата? И каква е мисълта на човека, когато хваща овцата? Човек трябва да знае, дали неговата мисъл и постъпка са съгласни с Божиите. За да оправдае своята постъпка, човек може да даде различни обяснения, според известни природни закони. Запример, той може да каже: Според еди-кой си природен закон, ние трябва да пазим овцете в кошари, за да не умират от глад и от студ; после, за да не окапе вълната им, от време на време, ние трябва да ги стрижем; също така, понеже млякото им е много, ние трябва да ги доим, да ги облекчаваме; и най-после, за да научат закона на самопожертвуването, овцете трябва да ни дават и месото си. Какво лошо има в това, че сме взели малко от вълната, от млякото и от месото на овцете? Трябва ли за това нещо овцете да протестират? Има неща, в които хората са прави, но не във всичко. Философията на живота седи в това, да знаем, дали сме прави, т. е. дали сме в съгласие със законите на общия живот и да сме в противоречие с тях. Отде идат противоречията в живота? Сега ще приведа един мит, който съм извлякъл от архивата на източните философи. Този мит съм облякъл във форма, понятна за българския ум. Значи, той е малко побългарен, да бъде достъпен за разсъждение. В царството на Ормуз-Дай съществувал един от най-видните, най-великите поети, който се наричал Адат-Махри. Той написал много съчинения, песни и поезии, за които целият народ го възхвалявал. Един ден, за негово нещастие, той написал някаква строфа в една от поезиите си, с която докачил боговете, и затова го осъдили на смьрт. Каква била тази строфа? Аз няма да я предам цялата, но отчасти само. Тази строфа била следната: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове." Събрал се велик съд да решава, какво наказание трябва да се наложи на поета. Те единодушно решили да му наложат смъртно наказание, но въпросът бил, какво, именно, да бъде това наказание, че всички поети да помнят, как могат богове да обиждат. В събора на боговете присътствували всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни, дано могат и те да услужат с нещо на боговете при осъждането на поета. Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували да видят, по какьв начин ще бъде наказан поетът. Те разсъждавали помежду си: Досега не сме имали такъв случай. Какво ли ще бъде месцето на този виден поет? Пред съда се явили представители от няколко медицински дружества, със заявление, ако стане нужда поетът да се умъртви, да го дадат на тях, да изследват, от научна гледна точка, дробовете, сърцето, мозъка, както и всички останали органи на поета, да видят, коя е причината, дето поетът се осмелил да обиди боговете. Поетът се видял в чудо. Той никога в живота си не виждал толкова страшни същества. Към когото и да поглеждал, всички му казвали: Само да попаднеш в нашите ръце! Ние ще ти покажем, как се пише поезия! Всички отправяли към него страшни, свирепи погледи. Той се чудил, каква обида може да се крие в тази малка строфа. Като оставал сам, той четял и препрочитал тази строфа, сам да намери, де седи обидата в тия думи, и си казвал: Аз нямах никаква мисъл да обиждам боговете, но отде излезе тази обида, и аз не зная. Както и да е, настъпил определеният ден, когато поетът трябвало да се яви в съда. Явили се боговете в съда, и заседанието започнало. Едни от боговете казали да дадат поета на акулите, те да го разкъсат и изядат. Други пък настоявали да го дадат на лъвовете, да го разкъсат. Трети решили да турят поета на гърба на един кон, без право да се държи за него, и конят да прескача препятствия, да минава гори и планини, докато един ден поетът съвършено изнемогне и умре. Четвърти предложили жив да заровят поета в земята и отгоре му да посадят дървета, чиито корени да смучат сокове от очите на поета, да разбере най-после, как се пишат обидни строфи за боговете. Последните богове предложили да дадат поета Адат-Махри на някое научно медицинско дружество, то да разполага с него, както намира за добре. Като слушал всички тия наказания, поетът изпитвал ужас, страх и започнал да се моли: Господи, кажи ми, в какво седи моята вина? Когато писах тази строфа, ни най-малко не внесох никаква злоба или омраза срещу боговете. Всичко това писах с голяма чистота на сърцето. Според мене, боговете ме осъждат несправедливо. Докато боговете разглеждали всички предложения за наказанието на поета, за да се установят върху едно от тях, в съда влязла най-красивата, и на всички известна, дъщеря на царя Ормуз-Дай, която също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали към нея да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към поета и го запитала: Искаш ли да ми станеш слуга? – На радо сърце бих ти служил. – Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина. Като чули това, боговете единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него, каквото искаш. Нека полива цветята на твоята градина. Този бил единственият начин, по който поетът могъл да бъде спасен. И сега, ако някой ви запита, кой ви постави на служба в света, вие трябва да отговорите: Царската дъщеря ме постави на тази служба. Ако запитат поета, кой го назначи на царската трапеза, той трябва да отговори: Указът, с който бях назначен на служба при царската дъщеря се дължи на моите няколко думи, поставени в строфата „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове". Сега, аз ще оставя вие сами да разсъждавате по-нататък върху този мит. Той има дълбоко съдържание и смисъл. От една страна човек вижда, че само при страданията ще намери своите погрешки; от друга страна, той вижда, че само при трудностите и мъчнотиите в живота ще разбере доброто и ще го оцени. Значи, ти ще дойдеш при доброто и ще го познаеш, само когато станеш слуга и се смириш. Друг изходен път в живота няма. Да станеш последен слуга в градината на царската дъщеря и да поливаш цветята й, това е отлична служба. Какво представят тия цветя, няма да обяснявам, но ако бих ви казал, че те са живи цветя, тогава само бихте разбрали красотата на живота. Често хората прекарват големи страдания, но те не са нищо друго, освен страданията на поета, които той преживява в деня, дето всички богове се опълчват против него. Тия богове се опълчват срещу всички хора, които не могат да се справят със страданията си, и казват: Жестока е съдбата спрямо нас! Няма кой да се смили за нас. – Привидно е така, но и при най-тежките моменти в живота на човека, при най-голямото му отчаяние, все ще се намери поне едно същество, което да укаже към него известно състрадание. Защо царската дъщеря, именно, се притекла в помощ на поета? Защото тя била единствената, която влязла в положението му. Защо осъдили поета? За една пропусната дума. Когато преписвали неговото стихотворение, станало едно опущение, една грешка, а именно: в цитираната строфа била изпусната думата „светли". В същност, строфата имала следното съдържание; „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове". Царската дъщеря сверила оригинала с преписа и намерила тази пропусната дума. Тогава боговете казали: С тази дума, строфата има смисъл. Значи, смисълът на тази строфа се заключавал в това, че тия светли, немирни духове тръгнали по света да разнасят светлина. „Ето, идат дни", говори Господ Иеова, „и ще проводя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане на словото Господне." В този стих се говори за глада, като вътрешен потик, като вътрешен стремеж на душата за развиване. Душата е подобна на семенце, което, ако не се посади в земята, остава самотно, без знание, без опитности. При това положение, душата не може да има нито радост, нито скръб. Без радости и скърби, животът на душата е по-тежък, отколкото с тях. Следователно, докато не мине през радости и скърби, човек не може да се повдигне. Само чрез скърбите и радостите, той влиза в пътя на мъдростта. Само в този път той ще научи и ще разбере Божията Любов. Без мъдростта любовта винаги ще остане неразбрана. Тъй както съвременните хора разбират любовта, тя носи за тях най-големи разочарования. В първо време човешката любов носи радости, но свършва с разочарования. Понякога разочарованието на човека от любовта е толкова голямо, че никой не може да му помогне. Как ще помогнете на човек, който е изгубил окото си? Как ще помогнете на човек, който е изгубил паметта си? Как ще помогнете на човек, който е изгубил ръцете и краката си? Или, как ще помогнете на човек, който е изгубил светлината на ума си, благородството на сърцето си, красотата си, или най-после някоя от своите добродетели? Колкото и да утешавате такъв човек, каквото и да му говорите, всичко това са празни думи. Да утешавате един човек, който е без око, без светлина на ума и без благородство на сърцето, в това няма никаква философия. Ако искате да утешите такъв човек, вие трябва да му покажете нов път, по който да върви. Този път трябва да води към съвършенство. Животът на съвременните хора е несъвършен, защото не е Божествен. Някога той е бил Божествен, но постепенно хората са го изопачили, и днес, във всички негови области, е внесена поквара. Сам по себе си, животът е добър, чист, но хората внасят в него своите лоши черти и наклонности. Ние виждаме, че още с раждането си, децата носят своите криви, отрицателни прояви. На времето си тези черти са били добри, но днес вече те са отживели своето. Време е, обаче, стария живот да се замести с нов. „И ще проводя глад на земята." Гладът е условие, което заставя човека да влезе в новия живот. Съвременните хора искат да бъдат богати, да прекарват тихо и спокойно, никой да ги не безпокои. Това е идеално положение, но засега никой човек не може да живее по този начин на земята. Има смисъл да бъде човек богат, но никой да му не завижда; има смисъл да бъде човек силен, но никой да му се не противопоставя. Какъв смисъл има да бъдеш богат и да живееш под вечен страх да те не оберат? Какъв смисъл има да бъдеш силен и постоянно да се страхуваш от засада? Ще кажете, че животът е борба. Аз отричам това твърдение. Какво ще стане с два остри камъка, които се търкат един в друг? В първо време те ще се изгладят, но ако още продължават да се търкат, те ще се изтрият. Така живеят съвременните хора, и този живот те наричат борба. Това не е живот. Днес майката морализира детето си по един начин; утре –по друг начин. Днес учителите учат учениците си по един начин; утре – по друг начин. И в края на краищата, това младо поколение се обезверява и казва: В нищо не вярваме вече! Срещате един човек, който е прочел ред философски системи, но след това казва: В нищо не вярвам вече! След като се влюби в една, във втора, в трета мома и се разочарова от всички, младият момък казва: Не вярвам вече в никоя мома! След като се влюби в няколко момци и се разочарова от тях, момата казва : Не вярвам вече в никой момък! Питам тогава: в кого и в какво вярват съвременните хора? Майките вярват ли в дъщерите си? – Не вярват. Дъщерите вярват ли в майките си? – Не вярват. Учениците вярват ли в учителите си? – Не вярват. Учителите вярват ли на учениците си? – Не вярват. Поданиците вярват ли в своята държава? – Не вярват. Ако поданиците днес се подчиняват на законите на своята държава, те правят това повече от страх, отколкото от съзнание. Оставете тия хора свободни, без никакъв закон, ще видите, какъв е техния вътрешен морал. Тази неустойчивост в морала на хората се дължи на факта, че са засегнати техните лични чувства, както и боговете се обидили, че някой поет написал в едно от стихотворенията си: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове." Значи, хората са обидили боговете, вследствие на което те са им наложили ред смъртни наказания. Който веднъж само е запитал Бога, защо го е създал така, той сам вече се е осъдил на смърт. Такъв въпрос не трябва да се задава. Полковник казва на войника си: Редовой, тази вечер, десет часа, ще отидеш на Витоша да носиш храна. – Слушам, господин полковник! Ако войникът се осмели да запита полковника си, защо толкова късно го праща на Витоша, той непременно ще бъде арестуван. Кой от съвременните хора не е запитвал Господа, защо е създал света по този начин, защо праща страданията на хората? На това основание, и вие трябва да бъдете арестувани от Господа, както полковникът арестува войника. Това са факти, а не голи приказки. Кой човек, като му се случи някакво нещастие, благодари на Бога за него? Кой човек, като е загубил някой от своите близки, се е обърнал към Бога с благодарност за постигналото го нещастие? Теоретически всички сте готови да приказвате, че благодарите на Бога за нещастията, които ви сполетяват, но като дойде до практическата страна на живота, като дойде нещастието до вас, казвате: Не можа ли това страдание да ни отмине? Не можа ли този изпит да се отложи? Това показва, че съвременните хора се нуждаят от дълбоко знание, от положителна наука. Който е придобил това знание, той ще знае своя бъдещ живот, ще знае, какво му носи всеки нов ден и ще бъде готов да посрещне всичко с радост. Който се е домогнал до Божествената наука в живота, той ще може да определи, по височината на човека, какви дарби и способности се крият в него. За такъв човек няма нищо скрито-покрито: както знае своя живот, така ще знае живота и на своите близки. Достатъчно е той да погледне човека, за да разбере, какво се крие в него. Всичко е написано на лицето му. Питам: задавали ли сте си въпроса, кога и при какви условия се е образувала човешката ръка? Знаете ли, кога и как се е образувала дясната и кога лавата ръка? Ръката е един инструмент, но тя още не представя целия човек. Животните, например, нямат ръце, вследствие на което у тях не се зараждат такива желания, каквито у хората. Човек желае да хване нещо, да направи нещо, да пише, защото той има ръка, в която са съсредоточени такъв род сили. Със създаването на писмеността пък се яви перото и мастилото. Казвам: когато за пръв път човек е почувствувал красотата и пожелал да бъде красив, едновременно с това възникнал в него стремежьт към красиво лице, към усъвършенстване линиите, чертите на своето лице. Също така човек трябва да се запита, защо е доволен и защо е недоволен. Две причини има, за да бъде човек недоволен: понякога той е недоволен от преизобилие, а никога – от недоимък. Запример, ситият може да бъде недоволен от голямото изобилие, в което живее, а бедният може да бъде недоволен от недоимъка в своя живот. Значи, както недоволството има две страни, така и доволството, радостта има две страни. Човек може да се радва, когато не му се дават някои блага; той може да се радва, когато получава известни блага. Който иска да изучи дълбокия смисъл на живота, той трябва да го разглежда от две страни. Като разглеждаме живота от двете му страни, ние виждаме, че може да се живее и в тъмнина, и в светлина. Много добрини са създадени в тъмнина, и много злини са създадени в светлина. И обратното е вярно: най-големите добрини са създадени в светлина, и най-големите злини са създадени в тъмнина. Следователно, всичко, каквото се случва в живота, умният човек го използува за добро. В цитирания стих се говори за глада. Кои са причините, за да настане глад на земята? Всяко нещо има свои причини. Следователно, за да се яви глада, има ред причини. Също така човек може да се запита, кои са причините да се яви зрението в човека? Учените, философите често се запитват: органа на зрението ли се яви по-рано, или стремежа на човека да вижда? Едни от тях поддържат, че първо се е зародило в човежа желание, стремеж към виждане, а после се е създал органа на зрението; други пък подържат точно обратното: първо се е създал органа на зрението, а след това е възникнало желание в човека да вижда. По същия начин се явяват две мнения по въпроса, кое се е появило по-рано – желанието на човека да говори, или органът за говорене? Това са ред философски въпроси, с които учените са се занимавали и продължават до днес още да се занимават. Съвременната наука не може да отговори на всички въпроси, които интересуват човешкия дух. Голям е стремежът на човешкия дух за знание, но този стремеж не може да се задоволи изведнъж. Всички научни факти, всички данни, до които науката се е домогнала, както и съчиненията на поети, писатели и философи, са резултат на усилията, които човешкият дух е правил, но един ден този материал ще се преработи, ще даде нещо по-велико, по-хубаво. Всяка мисъл и всяко чувство, които са минали веднъж през ума и сърцето на човека, са оставили свой отпечатък, който постоянно ще се формира, преобразява, докато дойде до своята съвършена форма. Напредналите същества постоянно коригират тия форми. Казвате: какви са тия напреднали същества? Трябва да знаете, че не само ние живеем в света. Има същества, които живеят под нас, на които съзнанието е преплетено с нашето. Вследствие на това преплитане на съзнанията, всички същества се намират под взаимното влияние на съзнания, по-високи и по-низки от тях. И съзнанието има свои степени на развитие, както и умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири, съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси, както и противоречията в живота. Противоречията се дължат на степента на съзнанието, до което е достигнал даден човек. На съзнанието се дължат неправилните образи, неправилните отношения между хората. Понякога човек за нищо и никакво е радостен или скръбен. Следователно, колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-малко са и противоречията в неговия живот. „Ето, идат дни," говори Господ Иеова, „и ще проводя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода." – Кога ще бъде това? – В последните дни. Някои тълкуват, че последните дни са сегашните. Казвате: Как могат тия хора да тълкуват?–Наблюдавали са, правили са ред научни изследвания. Питам: как могат лозарите, по пръчките на лозата, да познават с точност, коя лоза на колко години е? Те са се занимавали по този въпрос, правили са ред научни изчисления. Ако дадете в ръцете на лозаря една лозена пръчка, той ще я прегледа и ще ви каже, че тази пръчка е, например, от едногодишна лоза. Как познава? По устройството на тази пръчка. Всяка изтекла година слага особен отпечатък върху лозата, по който лозарят чете годините й. На същото основание, когато човек говори, по неговата мисъл може точно да се определи възрастта му. На земята живеят млади и стари души: младите души се познават по това, че като са живели малко на земята, нямат много опитности. Старите души пък са живели много; те разполагат с много знания, с големи опитности. Следователно, ако една стара душа греши, тя съзнателно греши; ако прави добро, тя пак съзнателно прави добро. Тия стари души, със знания, с опитности, ние наричаме още напреднали души. Казвате: Как ще изправим живота си?–Преди всичко, вие трябва да знаете, че вашият живот още не е духовен, но физически. Всеки човек носи по едно нещастие в себе си. Как можете да се избавите от това нещастие? Чрез великата Божествена наука. Вие ще се избавите от нещастието, от страданието, само когато при вас дойде царската дъщеря на мъдростта. Само тя е в сила да спаси човечеството. Ако хората се занимаваха с Божествената наука, те сами щяха да регулират своя живот, щяха да знаят, каква е волята Божия и щяха да я изпълнят. Който разбира тази наука и я прилага в живота си, той може да се справи с всички удове на своя организъм и да ги управлява. Такъв човек е господар на себе си. Изпълнението на волята Божия подразбира: всичко, което се върши в света, да е проникнато от такава красота и хармония, която да е в пълно съгласие с космоса. При това положение, животът на човека ще бъде в хармония с общия живот на космоса. И оттам: всяко нарушение във вашия живот е по-малко или по-голямо отклонение от общата хармония на космоса. Срещате един добър работник, който живее добре, работи своя занаят и е доволен от живота си. Обаче, направи ли някаква погрешка в живота си, отклони ли се от общия живот той забелязва, че паметта му постепенно отслабва. Какво става с него? Той изгубва работата си и не може вече да я изпълнява. Някой се хвали, че има силна памет. Щом има силна памет, нека си спомни, де е бил преди 100, 200 или 500 години. Който е развил Божественото съзнание в себе си, той ще помни миналото си, но ще предвижда и бъдещето. Съвременните хора вървят главно в науката и казват: Каквото науката поддържа, това е истината, няма какво повече да търсим. Казвам: съвременната наука изучава главно миналото на човечеството, но това още не е наука. Истинска наука е онази, която изучава бъдещето и прониква в него. Съвременната наука е силна главно в едно отношение – в разрушението. Какво ще кажете, силна ли е съвременната наука в религията, в философията, в поезията? Дойде ли въпрос до разрушението, там тя е силна, и при това толкова силна, че може да унищожи половината земя. Ако дойде до положение да разруши цялата земя, тя ще се прости и със себе си. Това се отнася до западната наука. И съвременната цивилизация е силна със своите разрушителни елементи. Не, това не е наука, не е Цивилизация. Днес и религиозни, и учени спорят. Дето има спор, там истината отсътствува. Православните казват: Спасението е в нашата църква. Евангелистите казват: Спасението е при нас. Може ли да има спор между църкви, които служат на един Бог? Питам; може ли да има спор за живота, кой живот е по-добър? Един е живота. Качествата на живота са красота, благоухание и простор. Ако вашия живот води към красота, към благоухание и простор, той е истинския живот, и върху него няма защо да спорите. Човешкия характер пък се познава по издържливостта. Поставете човека в мъчнотии, за да познаете силата на неговия характер, развитието на неговия ум и благородството на сърцето му. Вземете парите на човека, за да видите, каква е вярата му. Ние говорим за хора, които са дошли на земята да учат и да се изпитват. Има души, които Провидението не е подложило на никакви изпитания. Тия души не се изпитват. Обаче, ако хората не искат да бъдат изпитвани, трябва да се изпратят в страната на вечния мир, дето няма тревоги, няма безпокойствия, но няма и развитие. Всеки човек иска да уреди живота си. И това може да стане, но трябва да се откаже от благата на живота. Който иска да се откаже от злото, той трябва да се откаже и от доброто. Обаче, на този човек веднага подписват паспорта и го изпращат в света на вечния мир. А който иска да се ползува от благата на живота, той ще остане да живее на земята, но не като търговец, а като пчеличка, да работи неуморно и с постоянство. Сегашния живот на хората зависи от тяхното минало. И за да се освободи човек от своето минало, Бог е вложил в него този вътрешен глад за изучаване Словото Божие. Словото Божие облагородява човека. Под думитт „Слово Божие» разбирам целокупния живот. За тази цел човек трябва да изучава земята, с всички живи същества по нея, и небето, с разните слънца и планети; той трябва да изучава хората, техните лица и целия им строеж ; той трябва да изучава изворите, водите, минералите, растенията, животните. Като познава движението и посоката на водите, човек ще разполага с тях и ще ги прекарва през безводни места, да се ползуват от тях ония негови братя, които са лишени от вода. Като познава законите и условията за развитието на растенията, човек ще разполага с тях, ще ги насажда на места, дето растителността е слаба. Това значи да има човек знания! Той ще помага и на страдащи, и на бедни. Някой земледелец страда, гърчи се от мъка. Защо? Житото му не е станало. – Как да му се помогне? – Напълнете хамбара му с жито, и мъката му ще мине. Някой търговец страда. Защо? Дюкянът му се е изпразнил. Напълнете дюкяна му със стока, и той ще се зарадва. Някой ученик плаче. Защо? Не може да реши задачите си. Решете задачит му, и плачът ще престане. На всеки човек липсва нещо. Дайте му това, което му липсва, и той ще бъде доволен. Кой може да даде на хората това, което им липсва? Ето защо, когато вътрешния глад ви посети, благодарете на Бога! Когато страданието похлопа на вратата ви, дайте му едно угощение! Когато в живота ви се яви някаква спънка, поговорете с нея и я угостете! Научете се да давате угощения не за благата в живота, както е било досега, но поне за малките страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. Щом ви дойде някое малко страдание, поканете своите приятели на угощение и кажете: Поканвам ви да си хапнем заедно и да благодаря на приятелите си от невидимия свят за изпратения от тях подарък. Великите хора в света са се повдигнали, благодарение на това, че всякога са били доволни, признателни на Бога за малките страдания и нещастия, които са ги сполетявали. Големите нещастия в живота се дължат на това, че хората изказват недоволството си, задето ги постигнали някакви страдания. И тъй, бъдете внимателни, да не би, като се оплаквате от малките страдания, да налетите на по-големи. Знание е нужно на хората, но в ръцете на невежия знанието е опасно. Някои хора не се ползузат от своето знание на място. Ако някой от тях е добър френолог, например, той използува това знание да търси дефектите на хората. Запример, няколко години наред Ломброзо е изучавал престъпнитте типове, вследствие на което, когото срещал, наблюдавал го, дали няма на лицето му някаква черта на престъпник. Като ходил в Русия, той пожелал да види Толстоя, и през всичкото време го наблюдавал, какви особени черти ще схване на лицето му. Толстой даже пише в своите бележки за това посещение от Ломброзо, като казва, че не се е чувствувал свободен в негово присъствие. Защо? Наблюдавал го е Ломброзо. Няма защо хората да изучават престъпните типове. Те са отклонение от естествените, от нормалните типове. Ако е въпрос за наука, изучавайте нормалните типове. Запример, измерена е височината на човешкия мозък, от центъра до периферията; тя е около 15 см. Всяко най-малко отклонение от тази мярка, говори за едно анормално състояние в човека, т. е. за отклонението му от правия път. Ако пък дължината на линията от ухото до между веждите е приблизително 15 см., то всяко скосяване на тази линия показва отклонение на човека от неговото правилно развитие. Казвате: Как може да дойде човек до правите мерки? Как може да възстанови в себе си тия норми? За да дойде до първоначалното си положение, човек трябва да работи върху себе си, да развива тия центрове, тия пинли. Запример, който е милостив и прави добрини, той развива челото си отпред, горе. Който усилено се занимава с умствена работа, в продължение на десет години най-много, той ще развие специфични умствени центрове, които се намират на челото. Следователно, в развитието си, човек не се увеличава по форма, но по сложност. Ако разтеглим човешките клетки, или материята, от която е направено тялото му, в плоскост, ще видим, че то ще заеме по-голямо пространство, отколкото, ако по същия начин разтеглим най-големия мамонт. Човешката материя е фина и разтеглива. В този смисъл, по форма, човек е най-голямото животно на земята. Външно той представя една малка опашата звезда, но в идейния свят той е грамаден. Неговите идеи отиват до слънцето, до звездите. За какво може да мисли един мамонт? Преди всичко неговата форма не е толкова голяма, пък и мисълта му се простира на около 2–3 км., а най-много десет километра. Обаче, човекът, с този голям простор на своя ум и с това голямо разширение на своето сърце, може да влезе във връзка с всички хора. Често съм казвал, че ние трябва да любим Бога. Как ще Го любим? Ние ще любим Бога, като дадем път на всяка благородна мисъл и на всяко благородно чувство в нас. Колкото малки да са тия мисли и чувства, те са Божествени, не трябва да се отхвърлят. Няма човек в света, в когото тия мисли и чувства да не се явяват спонтанно. На него не остава друго, освен да ги приеме в себе си и култивира. И ако съвременните хора не успяват в много свои добри начинания, това се дължи на обстоятелството, че те отблъскват малките Божествени мисли и чувства, а очакват да им дойдат грамадни, велики идеи и мисли. Ние наричаме такива хора грешници, защото те само очакват велики идеи. По този начин тези хора убиват в себе си Божественото, Великото начало. В това, именно, седи нещастието на всички хора. Забележете, при най-скръбното състояние на човека, в ума му ще проблесне една малка мисъл, която ще му донесе необходимата светлина. След това състояние, човек отново ще изпадне в тъмнина. Така се редуват в съзнанието на човека един светъл и един тъмен момент, докато най-после в съзнанието му се образува един светъл кръг, и в него настава пълно затишие, в което той чува тихия глас да му говори: „Не бой се, всичко ще се оправи!" Един българин изпаднал в някакво тежко състояние и решил да се самоубие. Като размишлявал, по какъв начин да свърши с живота си, той чул в съседната стая един тих глас да пее: „Аз всякога мисля за тебе." Като чул този тих глас, съзнанието му се прояснило, и той казал: Няма да се самоубия, аз имам достатъчно сили да преодолея мъчнотията, в която съм изпаднал. Ще се заловя за някаква работа, макар и най-проста, за да изляза от трудното положение, в което се намирам. Казвам: такава сила е вътрешният глас! Такъв преврат може да произведе той в човека! Сила е този глас – „аз всякога мисля за тебе." Казвате: Ние не сме толкова чисти, да долавяме и разбираме този глас. – Ще бъдете чисти. – Ние не сме толкова учени. – Ще бъдете учени. – Ние не сме толкова силни. – Ще бъдете силни.– Ние не сме толкове богати.– Ще бъдете богати. – Страданията ни са големи. – Те са за ваше добро. – Живота ни е непоносим. – Ще го носите. „Ето, идат дни. И ще проводя глад на земята." С този вътрешен глад, именно, Бог ни изпитва, колко Го обичаме. Този глад е вътрешното начало. Бог ще проводи глад, но ще създаде условия да се задоволи този глад. Няма нищо в света, което Бог не може да направи. Той иска да ни направи съучастници в Неговото дело. Можете ли да се радвате на живот, в който не сте взели никакво участие? Бащата ще оре и копае на нивата, а синът ще се облече по последна мода, ще си тури лачени обуща, ще се намаже с най-хубава помада, ще вземе бастон в ръка и ще отиде при баща си, да го пита, как върви работата. Значи, бащата ще работи, а синът ще яде и пие, и с цигара в уста, ще се разхожда нагоре-надолу. Не, такъв син не трябва да се учи. Синът отива на училище и се връща, но на края на десетте години знае толкова, колкото и в началото на своето учене. Казвам: синът трябва да бъде наред със своя баща. Ученикът трябва да бъде наред със своя учител. Дето е учителя, там трябва да бъде и ученика. Дъщерята трябва да бъде наред със своята майка. Слугата трябва да бъде наред със своя господар. Аз не говоря за обикновения господар, или за обикновения баща. Аз говоря за такъв баща, който храни благородни и възвишени чувства към своя син. Кой баща не иска син му да стане учен и благороден? Кой господар не иска слугата му да стане добър и благороден? Кой учител не иска учениците му да бъдат добри, учени и благородни? Добрият господар иска слугата му да бъде достоен за работата, която му е определил. Казвам: вътрешният глад ще ви постави в положение да изправите живота си. За тази цел трябва да започнете с разрешаване на мъчнотиите в своя живот. Мнозина се спъват от страдания, от съмнения, от ревност, както и от своите тесни възгледи. Днес е опасно да се говори на хората. Ако им говориш за философия, ще се обидят философите; ако говориш за поезия, ще се обидят поетите; ако говориш за държавата, ще се обидят държавниците. Кому каквото кажеш, се ще се обиди. Питам: кой държавник днес управлява, както Бог изисква? Кой педагог е възпитал учениците си, както Бог изисква? Коя майка е родила децата си, както Бог изисква? Има такива майки, но те са малко, а за в бъдеще ще се срещат повече. Да вършим това, което Бог изисква, туй е идеалното, красивото в света. Това ще се постигне, когато всеки реши да живее, като истински човек. Аз не разглеждам Бога като същество, което ни влияе отвън, но като същество, което живее дълбоко някъде в нас, което при всички условия на нашия живот остава неизменно, и всеки момент изправя живота ни. Всеки може да опита Бога. Как ще Го опита? – Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог, вътре в него му остава единствен верен и го крепи. Дали си на земята или в другия свят, дали си в ада или в рая, единствен Той остава с тебе и те крепи. Твоята мисъл, твоето чувство, твоето съзнание е преплетено с Неговото. Псалмопевецът казва: „Никъде не мога да избегна от Твоето лице." Затова, именно, трябва да се изучава разумното Слово, в най-голямото му разнообразие, във всичките му форми. Има учени хора в света, които са посветили живота си в изучаване на човешката ръка; други – в изучаване на човешкото лице, сърце, човешкия мозък, човешките мускули, кости и т. н. Трети учени са посветили живота си за изучаване на растенията, животните и т. н. Всички тия науки са отлични, те показват на човека пътя към неговото правилно развитие; те са израз на разумното Слово. За в бъдеще, баща, на когото се роди син, няма да философствува, как се е създало това дете, но ще извика един хиромантик, който по ръката, или по някой от пръстите му, ще каже, какви способности се крият в него, какви добри и лоши черти има и най-после, какво може да излезе от него. Хиромантикът ще даде методи за възпитанието на това дете. Ако пък бащата пита нещо за себе си, той ще му даде начини, как да изправи живота си и как да се освободи от противоречията. Днес и тази наука е опасна. Защо? Защото и съвременният хиромантик, като Ломброзо, търси дефектите в човешката ръка. Като види някой свой познат, ще погледне ръката му и ще каже: Виж, колко е изкривен средният пръст на лявата ти ръка. Виж, какви дефекти има ръката ти! Всяка линия на ръката има своето значение. Запример, когато човек свива ръцете си на юмрук, това означава: Трябва ли да пусна от ръцете си това, което веднъж съм хванал здраво? Някой човек поставя палеца си върху цялата ръка, свита на юмрук, а друг поставя палеца си вътре, между пръстите на ръката. Какво означава едното положение на палеца, и какво – другото? Това са образи, фигури, с които си служим в речта за изяснение на нещата. Когато някой отваря юмруците си, това означава: Аз пущам всичко, каквото съм придобил. Когато някой крие ръцете си, с това заедно той скрива и своето лице. Когато някой отвори ръцете си и покаже дланите си, този е истински човек. Той иска да каже: Ето ме, гледайте, четете по мене, това съм аз. Когато римлянинът поздравлява, той вдига ръката си нагоре, и прикляка малко на едното си коляно. Римлянинът се отличава по своята честност, Европейците се поздравляват с ръкуване. Всяка сутрин, като ставате, вдигнете ръката си към небето и кажете: Господи, погледни ръката ми и кажи, какво трябва да направя днес. Ако имам някакъв дефект, кажи ми, какъв е, и дай ми начин да го изправя. Когато вдигнем ръката си нагоре и я отворим, едновременно с това и мъдростта в нас се разтваря и изпуща светлина навън. Ясновидецът вижда тази светлина и голяма радост изпитва. Следователно, истинското знание седи в това, да схванем идеята, че всички наши удове, както и цялото ни тяло, са проекции на Божията Любов, на Божията Милост и Светлина. Когато лицето на човека е чисто и светло, като на светии, от сърцето му излиза пламък, светлина. От мозъка и от сърцето на много учени излиза също такава светлина. Приятно е на човека да среща хора, на които главите, лицата и сърцата светят. Това значи култура! Аз бих желал и вие така да светите. Щом светите, няма да имате нужда от никаква лампа. Такива братя и сестри, такава публика, на които главите, очите, ушите, устата, сърцата и мозъците светят, са всякога добре дошли. Това значи хора на новата култура! Не е достатъчно само да се говори за новата култура, но трябва да се знае, че хората от новата култура светят. Когато всички хора придобият тази светлина, те ще си подадат ръка, и всички заедно ще светят, ще показват пътя на ония, които са се отклонили от него. Само по този начин ще се създаде Великото Братство в света. „И ще проводя глад на земята." Този глад подразбира стремеж към Божественото. Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той свети. Неговото сърце и неговият ум са запалени с Божествения огън на Любовта. Когато се стреми към Божественото, човек ще се домогне и до новата, положителната наука, според която нещата имат съвсем особени тълкувания. Запример, според тази наука, Хималаите представят средния пръст на човешката ръка. Там живее Сатурн, падналият бог. Следователно, който търси Правдата, трябва да обърне погледа си към Хималаите и когато се решава някое важно дело, съдиите трябва да отидат на върха на Хималаите, на Монт-Еверест, на Сатурна, там да го решат. Значи, средният пръст на човека се намира на Монт-Еверес. В Америка се намира Меркурий, малкият пръст на ръката. На Монт-Блан се намира Юпитер, показалецът. Де се намира четвъртият пръст, Мполон? На този въпрос вие сами ще си отговорите. Като разглеждам ръката на човека, от гледището на хиромантията, мога да кажа, какво положение заема той в света и какво може да излезе от него. Когато някой иска да развие в себе си достойнство, той трябва да се качи на Монт-Блан. Ако пък иска да развие в себе си справедливост, той трябва да се качи на Хималаите, на Монт-Еверес. Англичаните предприеха няколко експедиции за Монт-Еверест, но не можаха да се качат на него. Там стават големи бури, големи въздушни течения. Някои казват: Какво ни интересува Монт-Еверест? – Трябва да ви интересува. Когато искате да бъдете справедливи, мислено ще се качите на Монт-Еверест, и там ще размишлявате за него. Когато искате да развиете в себе си благородство и достойнство, ще се качите мислено на Монт-Блан, и там ще размишлявате. Когато искате да уредите материалните си работи, ще се качите на най-високата планина в Америка. „Ето, идат дни," говори Господ Иеова, „и ще проводя глад на земята." Чрез този глад се придобива знанието. Този глад събужда вътрешните сили в човека, които го заставят да изучава целия органически свят. Идат дни, когато всички напреднали души, от целия свят ще си подадат взаимно ръка, и знанието, което се е изучавало от хиляди векове в миналото и бъдещето, ще изпълни цялата земя. Казано е в Писанието: „Цялата земя ще се изпълни със знание за Господа." „И ще бъде едно стадо и един пастир, една майка и един баща, едно семейство, един учител и едно училище." Какво по-красиво от това? Красивото иде вече в света! И тъй, не се обезсърчавайте, но изучавайте нещата! Знанието е за ума, доброто – за сърцето, силата – за духа, благородството – за душата. Желая на всички да бъдете умни, добри, силни и благородни!

16. Беседа от Учителя, държана на 25 декември, 1927 г. София. – Изгрев.