Разлика между версии на „В последното време“

Версия от 15:16, 29 декември 2009

В ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ

12-та глава от Данаила

Във всяка една работа най-важен е краят. Важно е началото, но важен е и краят. Има няколко положения. В науката каквото е началото, такъв ще бъде и краят. Но има и други твърдения: каквото е началото, няма да бъде такъв и краят, и каквото не е началото, няма да бъде и краят. При сегашните условия, при които хората живеят, има една мисъл по-широка, по-светла. Защото в каквато къща живееш, такъв и ще станеш, т.е. временните условия повлияват на човека. Даже и най-красноречивият проповедник, ако го боднете с една голяма губерка 5 см. вътре в тялото му някъде, той ще изгуби цялата си реч. Даже и най-напредналият християнин, който се моли по три пъти на ден, като му се каже, че парите му, вложени в банката, на които разчита, са пропаднали и банката е фалирала, това ще му повлияе, въпреки неговата вяра.

Казват, че човек е свързан с четири конеца, двата - са съзнателни, двата подсъзнателни. Дали го приема или не, свързан е. Свързан е, но как е свързан не се знае. И дали го съзнава или не, то е друг въпрос. Та някой път човек като се освободи от двата конеца, остават другите два и той усеща, че има едно противоречие. Но как да се справиш с едно противоречие, на което не знаеш нито началото, нито края? Чувстваш това противоречие, но не го знаеш.

Сега всички съвременни хора, всички учени хора учат, всички са турени на работа да разгадаят една велика задача. Едни искат да възпитат човека, други искат да му дадат нова насока. Всички поети, философи, музиканти, писатели, художници, майки, бащи - това са пионери на новото, които искат да дадат нова насока на човечеството. Но често новата насока се повлиява от външните явления. Температурата се изменя. Ако момите са облечени с тънки дрехи и температурата се намали до минус 25 - 30°, те трябва да се върнат у дома си, да се преоблекат наново. Ако са отишли на хорото и са облечени с кожуси, а температурата се повиши до 25 - 30° топлина, трябва да се върнат, да си свалят кожусите, с тях не се играе на хорото при такава температура. Сега почти половината живот на човека се състои в това да се облича и съблича. Вечер се съблечеш понеже е топло, а сутрин като станеш, ще се облечеш според условията, при които живееш. Сега, при какви условия трябва да се живее? По старому не може да се живее, всякога ще живееш по новому. Младият, който се е проявявал, всякога остарява, а старият, който никога не се е проявявал, всякога е млад. Може да го разбирате, както искате. Казала водата на огъня: "Аз мога да те загася, но ме е страх, че ще замръзна. Аз бих изгасила огъня, имам сила, но боя се, че ще замръзна". Питам: Ако водата загаси огъня, какво печели? Защо трябва да го загасява? Огънят е независим от водата, той си има свой живот, има си своя работа. Те понякога се срещат. По принуда някой път турят водата в огъня. Той не иска тя да дойде. Бои се от нея. Казва: "Върви си, тук не ти е мястото, ти не можеш да поддържаш горенето." Той казва, че може да разложи водата и тя ще изгуби своята сила.

Като говорим за водата и огъня, какво трябва да разбираме? Това са общи положения, общи понятия, философите мислят, че тяхната философия е права. Всички научни теории и всички философски разбирания отчасти са прави, но ако те когато си в нужда не ти помагат, какво те ползуват? От осем хиляди години хората се борят с греха като с една неизцерима болест, пък и с какви ли не болести се борят, и все не успяват да победят болестите. Викат лекари, но и те не помагат. Туй, което наричат грях, е една епидемия, която е влязла в живота на хората и лесно не може да се ликвидира. Кои донесоха тази епидемия? Тази епидемия е покварила човешките сетива, човешките мисли, човешките чувства, човешките сърца и следователно човешките сетива не функционират правилно, човешките чувства не функционират правилно, човешките мисли не функционират, правилно. За пример някой философ разсъждава върху някоя научна теория за това, какво имало в слънцето. На какво основание ще докажем, че имало кислород във въздуха? Какво отношение има към нас това, ако той докаже, че имало кислород във въздуха, че имало кислород в слънцето, или ако докаже каква е температурата на слънцето. Какво ни интересува нас, че имало кислород на слънцето, какво е доказал с това. Предположение има, че температурата на слънцето е от 5 хиляди до 100 - 200 хиляди, един милион, 35 - 45 милиона градуса. Някои ще кажат: "Посмали, манго". Върнал се един мъж, който бягал от гората, с празна кола. Пита го жена му: "Защо се връщаш"? "Имаше много мечки, може би повече от сто, едва избягах"! "Посмали малко, сто мечки къде ще се съберат"? "Не зная, но предполагам, може да е имало 80". "Много са". "Може да са били 60, тъй ми се сториха”. Намалявал, намалявал, докато най-после казал: "Шумна нещо, но какво беше не зная".

При такова едно състояние, когато чувствата не функционират правилно и сетивата не възприемат правилно външните прояви в природата, какви заключения ние можем да правим? При тези заключения ние може да сме близо до истината, но никой не може да каже абсолютно точно какво е положението на слънцето. Стават постоянни промени. Каквото е било преди милиони години, не е това, което е днес. Съвсем друго е сега. И законите са се изменили. Вие ще кажете, че законите са нещо постоянно. Няма по-непостоянно нещо от закона. Законът е една изкривена дума от хората. Беззаконието е друга изкривена дума. Понеже нямало закон, затова било беззаконие. Че какво лошо има в това, ако човек живее без закон? Там, дето има закон, значи има престъпление. Каква чест е за една държава, че има закони? Престъпници има в нея, щом има закони. Там, дето няма никакъв закон, тези хора са светии. Кое е по-хубаво: за престъпници със закон или за светии без закон? И ако някой направи така, че престъпниците да живеят без закон между светиите, той е един глупак. Законът е за престъпниците. И ако в природата съществува закон, той съществува само за престъпниците. Един закон не е меродавен за хората. "Ама той е точен закон". Законът е за физическите тела, защото физическите тела са престъпници. Знаете ли какво е законът? Ако нямаше закон, нашата земя би офейкала. Понеже има закон, отдалеч й църкат само. Ако Марс нямаше закон, той би разрушил нашата земя. По някой път, макар че е на толкова далечно разстояние, той праща своите агитатори - за война или каквато и да е кавга в дома, все Марс е причината. За война, за крамоли, все той е майстор. Даже най- изящната богиня, богинята Венера, толкова е ревнива спрямо земята, че досега би изчезнала земята, ако нямаше закон; но закон има. И Венера изпраща своите агитатори - кара хората да пият винце, да живеят един разпуснат живот, възпитава ги, тя си има цели. Защото хората като живеят нашироко, нейните агитатори ги обират и каквото има по земята, те го носят горе.

Сега, дали това е тъй или не, то е една научна теория. То е толкова верно, колкото е верно, че оттук до слънцето има 92 милиона мили. Верността е такава, че един учен казва, че има 92 милиона мили, а друг казва, че са 93 милиона мили - една разлика от един милион мили, като една миля е равна приблизително на един километър и половина. Питам, каква научна стойност има в това изчисление? Казват, че светлината пътувала с 300 хиляди километра в секунда. Не е точно. Светлината не пристига навреме. Доказателство за това е, че много пъти хората, които са високо развити, на които лицето трепти много бързо, не могат .да бъдат фотографирани, защото навреме не пристига светлината, тъй щото лицето на някой светия излиза като лице на някой разбойник и лицето на някой разбойник излиза като лице на някой светия. Това са данни, които не може да ги вземете като абсолютно верни. Това са предположения, които са верни донякъде. Има нещо, което е верно по отношение на един вътрешен свят. Каквото са изучавали учените хора е верно, не по отношение на вътрешния свят, но по отношение на външния свят. Всички научни данни, които съществуват, са неверни. За пример по разстоянието до някоя звезда, от 30 милиона или от 36 хиляди светлинни години, учените изчисляват каква е била големината на тази звезда. Но разстоянието от 30 - 40 хиляди светлинни години е предположение. Аз може да му туря още 10 милиона такива, но въпрос е дали туй е факт в природата. Мога да твърдя, че на слънцето има жители, няма кой да ми забрани, мога да кажа, че там има 10 милиона градуса температура, но това факт ли е? Един учен човек може да създаде една теория, не е грях това, обаче въпрос е дали тази теория съответствува на онази велика истина, която е в същината на природата.

Една жена вижда мъжа си по улицата, който поглежда една красива мома, и после му казва: "Аз те видях днес, как гледаше една красавица. Но аз зная защо я погледна". Това е вече една теория. Че я погледнал, е факт; защо я погледнал, то е теория, по-точно хипотеза може да бъде; но всъщност не е така, тя не знае подбужденията.

Ще ви кажа един анекдот от християнската епоха. Един светия, който се казвал Масиони, римлянин, живял в пустинята повече от 30 години, за да се освободи от женския лик, понеже вярвал, че всичките нещастия в света все се дължат на женския образ и ако човек може да се освободи от женския образ, той ще може да влезе в Царството Божие. И затова той не допущал жена да припари около него. Всичко женско хвърлял. Един ден явява се един ученик, който се наричал Курциус, който се отличавал със светла мисъл, и светията го приема. Но този Курциус бил една млада мома, която се облякла, в мъжки дрехи. Светията всякога му казвал да се пази от жените, те са опасни, ако се поддаде на жените, не може да влезе в Царството Божие. "Да, учителю, слушам, ще се пазя, но бъди уверен, че по-добър ученик от мене няма да намериш. Аз никога няма да се съблазня от жените, от мъжете може да се съблазня. То е невъзможно от жените да се съблазня, но опасявам се от мъжете. Мъжете са опасни". Това е теория. Мъжете представляват опасност за жените, жените представляват опасност за мъжете. Това са техни хипотези. Причината не е нито у мъжете, нито у жените, тя е навсякъде. Тя се дължи на онези физически отношения, които съществуват в света. От тях се изкушава мъжът, от тях се изкушава жената, от тях се изкушават господарите и слугите, от тях се изкушават царете. Всеки се изкушава от външните условия. Когато войникът, нарамил пушка, отива да се бие на бойното поле, той си има някаква идея, някакво подбуждение. Когато един търговец се нарами с пари и отива да купува стока, и той воюва. Когато един ученик се нарами с книги и отива в училището, той е търговец. Проповедникът взима своята светийска книга и отива да проповядва - той е търговец. Учените хора имат стремеж, майката има стремеж, братът има стремеж. Хубав е този стремеж, не е лошото в стремежа, но в неразбирането: защо съм търговец защо съм учител, защо съм проповедник, защо съм майка, баща, слуга, господар - в неразбирането. Защото ако аз приема известно ядене и то ми причини болка, значи не разбирам живота. Аз трябва да разбирам това ядене. Като го приема, да ми причини приятно впечатление и да остави онази необходима сила в моя организъм. Следователно, ако аз ям и в яденето не добивам сила, тогава разбирам, че яденето не е естествено.

Та казвам: всичкото сегашно знание, което съществува в света, то е извинително, така трябва да бъде. Така е и в красотата. И в заблуждението има известна красота. То е едно оптическо отношение: ти не виждаш нещата такива, каквито са, понеже има една оптическа измама. Такова е отношението на окото. Туй, което ние наричаме заблуждение, то е по отношение на окото. Един човек отдалече ти го виждаш млад, отблизо - голям, а много отдалече - още по-млад. Туй, което аз наричам заблуждение, то може да бъде по отношение на времето, по отношение на нашето съзнание, на нашето подсъзнание, на нашето самосъзнание и на нашето свръхсъзнание. Като се намесват тези елементи, дават различни гледания на живота. Благодарение на тях ние от гледището на подсъзнанието ще имаме едно разбиране на живота, от гледището на съзнанието - друго, от самосъзнанието - съвсем друго и от свръхсъзнанието - друго, непонятно за човека. Та когато някой ми каже истината, трябва конкретно да се знае какво подразбира под думата "истина". И Христа запитаха какво нещо е истината, и Той не отговори. Истината съществува като един факт. Тя не може да се обясни. По отрицателен път може да се обясни, но по положителен път никой не може да обясни какво нещо е истината. Досега някой видял ли е истината? Не я е видял. Отношения са това. Истината като една конкретна реалност никой не я е видял. Някой казва "абсолютната истина". Истината като факт съществува, но каква е по форма, по съдържание и по смисъл, какво е нейното вътрешно съдържание, ние не можем да я опишем; но тя за нас е една реалност.

Та вземете, както са наредени числата в аритметиката. Ние казваме 1 -1, 2 -2, 3 -3, 10 -10; но ако турим знак + или минус пред едно число, получава се разлика: -1 и +1 не са равни, -2 и +2 не са равни; -3 и +3 не са равни. Но има и други отношения: 1 е, равно на 2, 2 е равно на 4, 4 ,е равно на 8 , 5 е равно на 10. Може да кажете: "Това не е така". Това са отношения вече. Ние идваме до раздробяването на целите числа. Защото в света съществува само едно цяло число. Единицата е цяло, а всички други числа - 2, 3, 4 до 10 - това са части. Числото 2 показва, че единицата е разделена на две части; числото 3 показва, че единицата е разделена на три части; 4 показва, че единицата е разделена на четири части; 5 показва, че единицата е разделена на пет части; 10 показва, че едно цяло число има, което е разделено на 10 равни части. Следователно, когато ние казваме, че единицата е по-малка от 2, това е вярно в известен смисъл, но в друг смисъл не е вярно. Двете полушария на земята са равни на цялата земя. Единицата на земята,, ако я разделим на десет парчета, тия десет парчета са равни на цялата земя.

Противоречията, ако съществуват, те съществуват, отвътре. Вземете онези, които изучават астрономия; те мислят, че земята е наклонена на 23° към плоскостта на своята орбита. Предполага се, че земята някога е била отвесна спрямо тази плоскост, тя е била перпендикулярна на своята орбита. Един учен човек от древността искал да обясни на какво се дължи отклонението на земната ос и намерил, че месечината е причината за това отклонение от 23°. Той казал, че някога си на месечината съществувала отлична култура. Тогава земята не била населена. Жителите на месечината решили да направят един поход, да могат да пренесат всичкото богатство от месечината на земята. Този учен човек доказва, че много от богатствата на земята се дължат на месечината. Учените хора на месечината направили една малка погрешка, като изчислявали силите на земята - оста се наклонила, понеже в едното полушарие земята станала по-тежка, отколкото в другото и благодарение на това се изменило това равновесие. Трябва да се дадат ред математически формули, как е станало това. Няма да ви давам тези формули, защото някои неща могат да се изяснят с формули, някои неща даже и учените хора с формули не могат да ги изразят. Любовта с формули не може да се изрази, Мъдростта във формули не може да се изрази, Истината с формули не може да се изрази. Даже човешките чувства не могат да се изразят с формули. Един човек тръгва по пътя си, не можеш да определиш с формули ли ще се върне или няма да се върне. Каква формула ще му определиш? Този човек тръгва, той е числото Пи. Как ще определиш ще се върне ли или няма да се върне? Този човек няма никаква цел. Казваш, че ще се върне. Не се минават и пет минути, и той се връща. Казвате, че това е една случайност. Един път случайност, два пъти случайност, три пъти случайност, сто пъти случайност - тогава ще се яви известен закон. Този, който върви по пътя, вие може да го върнете много лесно. Даже ако вашият ум е по-силен, ще видите, че ако някой се е засилил в пътя си и вие кажете в съзнанието си: "Къде ли отива този човек, къде се е засилил", той ще се спре. После пак казвате: "Защо ли е тръгнал сега той"? Гледате; той поседи, поседи и се върне назад. Друг някой, който гледа тази сцена, не може да си обясни защо така прави този човек, но който е казал мислено онова изречение, той вижда и знае защо се връща назад, той знае причината каква е. Понеже онзи, като е излязъл от къщи, неговата жена вижда, че времето е влошено, а той е тънко облечен, и казва: "Студено му е, дано се върне"! Някой го среща на пътя и му казва да се върне. Всъщност той възприема мисълта на жена му и казва: "Жена ти каза да се върнеш в къщи". И той се връща. Казвате: "Така ли е"? Така е теоретически. Вън от теорията не е право, но съобразно с теорията е много право. Вън от теорията можеш да кажеш какви са причините да се връща този човек назад: може да се връща, защото е дошъл до една стена; може да е дошъл до брега на морето и се връща назад, отива до някоя река, която е много дълбока и се върне назад. Ще изкриви пътя си, ще намери някое място, дето е по-плитко, оттам да мине.

В света противоречията ние ги създаваме. В природата съществува една вечна хармония, вечно единство, ние го чувстваме. Който и да е от вас, когато е най-разтревожен, ако може да остане само за миг спокоен, ще види, че вътре в душата си той е развълнуван малко. Някой път му иде да се хвърли от някъде, да се самоубие, да направи една глупост. Ако остане само за един миг спокоен, ще види, че има един свят тих и спокоен. Но изведнъж нещо пак дойде, той пак мисли нещо, пак се развълнува, после пак утихне. Та казвам: ако този закон на вечната хармония не съществуваше, ни един човек не би могъл да живее на земята. Туй да ви го докажа сега. Ще ви изнеса един факт. Ако не вярвате, проверете го. То е следното. Когато се вълнува океанът така, че има вълни от 15 - 20 метра, питам, целият ли океан до дъното се вълнува? Учените хора са забелязали до 50 метра вълни, а долу всичко е тихо и спокойно. Значи ако ти се вълнуваш, вълнува се у теб само повърхността на твоя живот, долу в дълбочините всичко е тихо и спокойно, всичко живее в мир и спокойствие. Ти казваш: ”Господ е направил така". Господ не е направил така. -Това е работа на океана. Когато е тих, той мълчи, а когато работи, той е развълнуван. Какво е направил океанът, като е потопил няколко кораба? Той е работил. Той казва: "Дето ще ви мандахерат / т.е. размахват бавно/ вълните, горе хората ще ви крадат, а долу на дъното ще сте на сигурно, никой разбойник няма да задигне това богатство". Че какво лошо има, че някой параход потънал с всичкото богатство? Де е престъплението? Всички неща, които са излезли от земята, отиват в земята, а онези, които отиват на слънцето, те са слезли от слънцето. Питат някой път: "Какво ще стане с нас"? Казвам: Едни ще се върнат на земята, други ще идат на слънцето. Които са дошли от земята, ще отидат на земята; които са дошли от слънцето, на слънцето ще отидат; който е дошъл от онзи свят, в онзи свят ще отиде; който е от този свят тук ще остане. Това е цяла наука. Има хора от този свят, има хора от онзи свят.

Какъв е този свят? Този свят е такъв, какъвто не е онзи свят. Тогава да ви обясня малко по-ясно. Каква е разликата между твърдата почва и водата? Твърдата почва е такава, каквато не е водата. Водата не е такава, каквато е твърдата почва. Забелязано е, че въздухът не е такъв, каквато е водата и водата не е такава, каквато е твърдата почва. Има ли противоречие? А при това водата е един .добър проводник за твърдата почва. И въздухът е един добър проводник. После, има и друго едно състояние, етерно. Това са състояния на материята, или състояния на силите, или аз ги наричам състояния на Разумния живот, който функционира в цялото битие. Ако не разбираме това битие, ще имаме съвсем друго понятие. Който разбира нещата, обяснява ги.

За пример, ако влезете в едно учено мравешко общество, там човекът ще си го представят като една голяма мравя, с голяма глава, бамбашка. Ще кажат: "Това е човек". Това понятие за най-голямата мравя е смешно. Даже от най-голямата мравя човек е десет милиона пъти по-голям. Това са техните научни понятия. Те имат една оптическа измама по отношение на човека. Ние, съвременните хора в някои отношения на нашето развитие мязаме на мравите. Питат ме някои: "Къде е онзи свят"? Онзи свят е там, от дето ти си излязъл. Ти дошъл ли си от там? Ако не си дошъл, не ме питай за него. Синът има право да ме пита за баща си; майката има право да ме пита за дъщеря си; но никой няма право да ме пита за онзи свят. Ученикът има право да ме пита за своя учител, но онзи, на когото кракът не е стъпвал в училище, няма право да ме пита за никакво училище. Онзи, който вярва, има право да ме запита за Бога, но който не вярва в Бога, няма право да ме пита за Него. Бог няма .никакво отношение към туй, което имаш на тебе, но към туй, което си. Тъй както си натоварен, ще стане както с едно магаре, което казало: "Много икони носих на Исуса Христа, много икони на светии пренасях". Но магарето светия не станало, пак магаре си останало. Много хора в света могат да носят своите идеи, но те си остават като икони на гърба на магарето. Една идея, когато стане плът и кръв на човека, тогава той ще влезе в новия живот, да се интересува как ще живее, какво ще яде днес. Ако си гъсеница, листа ще ядеш. Ако си червей, земята ще ровиш. Ако си вълк, овцете ще ядеш. Ако си овца, трева ще ядеш. Ако си човек, ще ядеш печен лук, варени картофи. Аз взимам яденето в широк смисъл. Не е лошото в яденето, лошото е, когато човек яде и не благодари, или яде повече отколкото трябва. Всичкото престъпление седи в невземането на онова количество храна, което е потребно. Това всякога се наказва. Ако ядеш повече, се наказва; ако ядеш по-малко, пак се наказва. Ако ядеш толкова, колкото трябва, се възнаграждава.

Не мога да ви докажа тези неща. Не е въпрос само колко ще ядеш, а и какво ще ядеш. Този въпрос вие го знаете, няма какво аз да ви уча какво да ядете. Ако овцата знае да си избира храната - тревата, ако малката птичка знае с какво да се храни, чудни са съвременните хора, които по три пъти на ден се молят и не знаят какво да ядат. - Хляб! Ще ме питат някои как да дишат. Дишай, както знаеш. Птиците знаят как да дишат. - Ама как, да си напълня ли дробовете? - Чудно нещо, като идеш със стомната за вода, питаш ли дали да си напълниш стомната? От тебе зависи. Казвам: Ако си силен човек, напълни си стомната да прелее отгоре, ако си от слабите, не я пълни. Ако носиш празна стомна, аз зная какво нещо си, нищо повече. Ако срещна човека, аз гледам пълни ли са му стомните или празни. Аз съм бил в село и гледам някоя мома как носи котлите. Казва: "Какво ме гледаш"? Ако котлите й са догоре пълни, тя е кротка. Някоя носи до половината котлите - тя е много сприхава. Пък другата върви тиха и спокойна. Някоя като върви, изпразнила котлите два -три пръста, поляла прашните улици. Научни данни имам, виждам кой колко може да носи. Казват ми: "Какво ще гледаш в котлите". Гледам този котел празен ли е или е пълен, плиска ли момата като носи котлите или не.

Някой път изследвам човека, гледам - навел глава, отподире го гледам и виждам, че е закъсал. Друг някой гледам - върви като войник, казвам: Върви му. Някой си смусил лицето, сериозен станал. Та нима Господ се нуждае от такъв свят? Той се нуждае от хора весели. Че сме скръбни и плачем, това е наша работа. Какво се ползува Господ от нашите сълзи, какво се ползува Господ от нашите въздишки, от нашите страдания? Ти казваш: "Господ не знае ли"? Господ всичко знае, което Му трябва. А всичко онова, което не Му трябва, Той го оставя на нас, ние да го учим. И следователно ние на земята сега учим онова, от което Господ не се нуждае да учи. Ние учим това, което Господ не иска да учи. Ние казваме: "Господ не знае ли това"? Той знае.

Иде един при мен и ми се оплаква, казва: "Счупи ми се кръста днес". Защо? "Имам една къща, избата ми се напълни с вода и целия ден с кофи изваждах водата". Казвам му: Онзи човек, който е направил канализацията, знае едно копче, като го бутне, отваря се едно отверстие и всичката тази вода щеше да изтече надолу. Той като не знае, целия ден изхвърля водата. Той е един глупак. Като влезе в тази къща, той не пита:-"Моля ти се, господине, ако случайно дойде вода, има ли някакво копче, което като натисна, да спре водата"? Гледам, някой влязъл в тялото си, но не знае как най-правилно да регулира канализацията, която има. Знае само да се облича, но не е животът в обличането. Ако знаете всичките копчета на канализацията, като дойде една мъчнотия, ще натиснете съответното копче и мъчнотиите ще изчезнат.

"В последното време”. Според мен "последното време" е, когато всичко се разкрие, че всичко в света е отлично, че всички научни теории, всички светски теории, всички светийски теории и всички други теории са относителни неща, относителни истини, не съставят никаква реалност. Защо ние се водим по ума на учените хора? Ние мислим, че има 92 милиона мили до слънцето. Ако въз основа на това твърдение ти тръгнеш да идеш на слънцето, ти може да останеш насред пътя на един и половина километра разстояние от земята в пространството някъде. Че на теб храната ти трябва! За колко време можеш да изходиш това пространство?

Сега, другата страна. Колко време може човек да живее на земята, туй трябва да го знаете. В Писанието се говори за един от еврейските царе. Явява се при него Исайя и му казва: "Приготви се за другия свят”. Този цар се обръща към стената и почва да се моли, казва: "Господи, аз не съм си свършил работата. Ти знаеш колко работа имам"! Много се молил. Исайя пак отива при него и му казва: "Господ чу молбата ти и още с 15 години продължава живота ти". Питам: Ако този човек не беше се молил, щеше ли да продължи живота му? Нямаше. Питам: Ако човек не мисли трезво, може ли да се промени неговият ум? Чудни са хората, днес са толкова оковани. Човек седи и казва: "Каквото Господ даде". Хубаво е каквото Господ даде, но след като сме работили. Туй разбирам вече: навреме да сме работили, навреме да сме мислили, навреме да сме учили, навреме да сме дишали, навреме да сме яли, навреме да сме чели и тогава да кажем: "Каквото Господ даде". Но без да сме работили, без да сме чели, опасна е тази работа. Пророкът ще дойде и ще каже: "Приготви се, защото те викат от другия свят".

Трябва да дойде това "последното време", да се освободите от набралите се заблуждения на вашите теории, не само от този живот, но и от хилядите животи на вашите деди и прадеди; с техните теории и досега сте живели. За пример, кой от вас не е мечтал да е милионер, а умира сиромах. Кой от вас не е мечтал да бъде поет или писател, а умира като един обикновен човек. Кой от вас не е мечтал да бъде един красноречив говорител, а умира като обикновен. Кой от вас не е мечтал да бъде цар или царица, кой от вас не е мечтал да бъде на мястото на някой прочут светия? Всички сте мечтали, но криете в себе си тези мечти. Даже, кой от вас не е мечтал да бъде близо до Христа? Някои хора искат да бъдат близо до Христа. Хубаво е да бъдеш близо до Христа, но като отиваш близо до Христа, кръст има Христос. Туй положение, в което сега се намира Христос, до него Той не отиде по гладък път, но отиде по пътя на страданията в Римската империя, и там намери кръста. Ти искаш да отидеш до Него, да Го зърнеш. Ти ще Го зърнеш така, че ще съжаляваш десет пъти, че си отишъл. То е лесно да отидеш в църквата и да Го зърнеш. Това са заблуждения, които спъват благородството на нашата душа. Иска се от нас да бъдем разумни.

Ако някой рече да каже истината, ще кажете: "Не е за доброто на народа". Че кое е за доброто на народа? Доброто на народа е всички да бъдат щастливи, всички да бъдат здрави, децата да не умират, малките деца да имат всичко, да са здрави, във всички домове да има здраве, веселие, да има свирене, пеене, ядене. Туй разбирам. Но в един дом на разделение, на смърт, на страдание добро няма. И затова аз по някой път искам да ви утешавам, виждам едно противоречие и казвам: Няма нищо, за добро е то, - ако ме разбирате, но ако не ме разбирате, на зле е. Защото онзи, който не разбира има двойно страдание. Ако не разбираш, двойно по-голямо страдание имаш. За пример, някой пита: "Има ли Господ в света или няма"? Че ти запитай: "Аз съществувам ли в света или не съществувам"? Но ти трябва да разбереш идеята за Бога "Ама аз ще умра". Ти за умиране не говори. Като умреш, запитай човека, жив ли е или не. Защото всяко нещо трябва да се опита в говоренето. Ти като умреш, ще видиш, че е празно твоето съзнание. Туй състояние е както в съня. Човек в съня ходи, разхожда се по планини и долини. С какво се разхожда? Тялото му там спи, а той казва, че е ходил на гости.

Аз съм привеждал онзи пример за една 85- годишна българка стара баба, на която баща й на времето не дал да се ожени за този, когото обичала. Сега тя казва на свещеника: "Снощи бях със своя любовник, яла съм и пила". С кое тяло е била? С онова старческо тяло тя се усеща като млада мома. С кой ум, с кое тяло е правила това? Това са факти. Има един живот, в който човек никога не остарява, един живот на вечните промени. Във вечните промени седи младостта. Когато вие дойдете при един извор, във всеки следващ момент този извор не е същият, водата не е същата, която е текла преди една секунда. Всичко е ново. Как ще ми определите какво нещо е чешмата? Не може да определите, то е вечно движение. Водата, която постоянно тече и изтича, това е вечно движение. И човек, сам по себе си, в своя живот е един извор. Вие не сте днес това, което сте били вчера, но се заблуждавате и казвате: "Аз съм същият”. Не, не. Вчерашният беше друг и днешният е друг. Има нещо изменено. Ти беше едно дете без мустаци и брада, сега косата ти е побеляла, носът същият, но лицето ти се е набръчкало, ти си друг човек. Такива промени стават и на сцената. Ти насила си остарял. Аз наричам старостта актьорство. Искаш не искаш, ти играеш ролята на стария човек. Отвътре си млад, отвън си стар. Някой път хванат един стар човек и му казват: "Ти ще играеш ролята на млад". Иска не иска, ще играе ролята на млад. Нито младият е млад, нито старият е стар - и двамата са актьори. Казвате: "Как може да бъде така, ние не го виждаме". Че вие какво виждате? Ако направя една млада кукла и една стара кукла, какво виждате? То е моята идея: искам стара кукла - стара си направя, искам млада кукла - млада си направя. Ако вие разбирате закона, в 24 часа можете да измените лицето си, да станете едно дете на 15 - 20 години. Ако знаете, можете да се поставите в магнетичен сън и да кажете: "На 85 години съм, мога да се подмладя с 20 години, да стана на 65"! Станеш на 65, виждаш, че има една промяна. След една седмица пак се поставиш в магнетичен сън, заспиш и кажеш: "Искам сега да бъда на 49 години". Връщаш се назад. Така може този сън да продължи още 24 часа и да се събудиш на 35 години. След това друг опит, заспиш и кажеш: "Искам сега да стана на 25 години". Ако искаш още назад да се връщаш, брадата и мустаците ще изчезнат, ще станеш млад момък. Ако искаш, още по-назад може да се върнеш, да станеш малко дете. Туй е,. което правят предците, старите, това е родът, който иска да се върнеш назад. Или те, те турят в един сън и ти внушават, че си на 20 години, след това че си на 35 години, после на 45, после на 60, прекъсват ти всичката жизненост и ти трябва да се върнеш при тях. Ако иска човек да разбере закона за подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави прадеди и на своите неразумни прадеди. Защото след като се родиш, те казват: "Синко, ти си грешен човек; ти трябва да имаш пари за черни дни, за това, за онова. Че има Господ, че трябва да се живее по любов, че трябва знание, тези работи после ще ги научиш". Какво ще научи той в затвора? Че има бой. Какво ще научи в някой изправителен дом, дето храна не дават? Глад има. Какво ще научи в една пустиня? Ще научи закона на жаждата. В живота човек където и да е поставен, той изучава само условията на този живот.

Данаил, един от най-видните хора на миналото, казва: В последното време, когато хората ще се освободят от всички свои криви схващания за живота, тогава възкресение ще има. Ще възкръснат хората. Сега всички се стараят още този ред да запазят. Всичко, което сега виждате, всичко ще изчезне. Няма да намерите едно перце от тоя ред и порядък, който сега съществува. Не че сега аз го искам, но както от честния кръст нито едно малко парченце няма да намерите, така всичко ще се измени. Казва Писанието: Всичко ще мине през огън и от тази култура и архитектура всичко ще бъде пометено, всичко ще се измени, ще остане в човека само онова от културата, което ние сме задържали в себе си. То ще остане. Всичко друго външно ще изчезне. И онова, което сме задържали, ще роди новата култура която ще бъде хиляди пъти по-висока от сегашната. Това е най-близкото, което хлопа сега пред вратата. Пред нас е една култура, която седи хиляди пъти по-високо от досегашната. Тази култура от дълъг път идва. Когато се събуди съзнанието на човека, като те срещне някой на пътя, няма да гледа дали си комунист, дали си анархист, дали си религиозен, или православен българин, или евангелист - това са относителни неща. Човек в рая какъв беше? В рая Бог беше с него, той беше човек и половина. Но когато Бог му говореше "във време" и "в пол време", Адам разбираше, знаеше да дели времето. Който разпредели на цели седмици времето, той не разбира нищо от време. Да имате ясна представа за една стотна от секундата. Аз имам три барометъра, един от кристали, един от анероид и пишещ барометър; най после имам и един жив барометър - една котка. Този котарак аз го наричам приведен зет. Когато искам да проверя всичките си барометри, аз го повиквам, нагостя го и гледам каква поза ще заеме около накладената соба - как ще си постави главата, левия крак или десния си крак ще постави напред. От това аз съдя за времето. С него правя изследвания. Той е цял авторитет по метеорологията. Като погледна другите барометри, показват само за 24 часа какво ще е времето, а този със седмица напред показва. Тук преди няколко седмици предсказа за идването на тази вълна, която в момента имаме. Обърна си гърба и седя около 15 минути, после си обърна корема, пак гърба. Казвам: след около 15 дни ще се промени времето. Сега го наблюдавам, пак гърба си ли ще тури. Това са научни изследвания. Вие ще кажете: "Отде накъде"? Човек като няма работа, трябва да си създаде работа. Работа, която е важна - искам да зная времето какво ще бъде, когато ще изляза на разходка. Аз като излеза, искам да зная ще вали ли, сняг ли ще вали, ще има ли буря, колко градуса ще бъде температурата. Никога не ме е изненадвало времето. Аз го очаквам и ми е приятно. Като отида на екскурзия, стане точно тъй, както съм го предвидил - стане ми приятно. Излеза, вали - приятно ми е. Сняг вали - приятно ми е. Ако не се случи, както очаквам, никак не съжалявам, проверявам дали е станало точно както аз зная. Някои работи не стават точно както аз зная. Тогава казвам: Това е една широка област. Има нещо по-сложно вътре в природата. Пак се радвам. Някой път се предсказва, че времето ще бъде лошо, но то се измени, не стане лошо, изненада ни. Това са изключения, които се дължат на нещо. Някой път изключенията се дължат 75% на месечината. За пример ветровете, влагата, промените на земята някой път се дължат на пълнолунието. Каквото е положението на месечината спрямо земята в пълнолуние, от това ще зависи за известен период какво ще бъде времето. Има влияние; някой път има по-далечно влияние, но някой път има едно съвпадение.

Казвам: Външното знание трябва да служи като едно възпитателно средство за разбирането на вътрешния живот, за възможностите, които се крият във всеки едного от вас, да имате известно постижение. Не се стремете да имате туй, което другите са постигнали, винаги имайте стремеж да постигнете само това, което е във вашите възможности. Другите нещата са ги постигнали при специфични за тях условия.

Вие искате да бъдете като Христа. Никога не може да бъдете като Христа. Христос е станал такъв при по-специфични условия. Казвате: "Като Христа да бъдем"! Вие 10 хиляди чифта цървули да скъсате, не можете да станете като Него, понеже нямате тези специфични условия. Любовта, с която Христос е разполагал, знанието, с което Христос е разполагал, истината, всички добродетели, с които Христос е разполагал, може да разполагате с тях, но вие да станете като Него, да имате същото отношение към Бога, това не може да бъде. Защото двама души не могат да имат същото отношение, всеки ще има специфично отношение. Защото Бог е едно същество, което има различни отношения. Ако ти постигнеш своето отношение, ти си човек. И апостол Павел не можеш да бъдеш. Не са нужни двама такива. Ако ти искаш да бъдеш като апостол Петър, двама не може да бъдете. Единият може да бъде мъж, другият може да бъде жена, и двамата ще бъдат човеци. Ако Павел дойде, единият ще бъде мъж, другият ще бъде жена. Казвате: "Как ще бъде това"? Не искам да ви обяснявам тези работи как може да бъдат. Ще ви задам друг въпрос: Светът може ли да бъде само с мъже? Може. Светът може ли да бъде само с жени? Може. Но този свят какъв ще бъде? Мъжът и жената вие не разбирате какви са. Това е едно и също същество, което минава поляризиране, два полюса има. Човек в даден случай може да бъде и мъж, и жена. Поляризира се. В даден случай човек е жена, в друг случай човек е мъж. Следователно зачитай човека в мъжа, зачитай човека в жената. Това е правилно разбиране. Ако искате да знаете какво нещо е жената, то е човекът в този полюс, понеже той едновременно функционира и като мъж и като жена. Човек строи света тогава. И децата се раждат по същия закон: едни се раждат на единия полюс – момичетата, други се раждат на другия полюс – момчетата. Тогава едни стават господари, други - слуги. Същият закон функционира навсякъде.

Вие поставяте въпроса защо Господ създаде света. Но защо Господ създаде света не е ваша работа. Изучавайте го, тъй както е създаден. Детето и жената какво трябва да правят в света? Бъдете като жената. Казвате: "Ама аз искам да бъда мъж". В това съществувание не може да бъдеш, в друго съществувание може.да бъдеш. Пък и сега може да бъдеш. Има случаи, дето жената е станала мъж. В древността има пример, дето един мъж станал жена. В този живот може да станеш жена. Имало е примери в медицината, до 15 години е млад момък, след 15 - 20 години стане жена. Това е хроникирано, че може да стане. Щом дойдем до друго съществувание, казват: "Как може"? Това е само за просветените, за учените, които вярват в Бога. Няма никакво противоречие. За другите хора не е важно. Човек се преражда колкото пъти е определено. Който иска, може да се преражда в невидимия свят. Ако не иска да се преражда, Господ го оставя в онзи свят в един голям хамбар и като му дотегне да стои там, Господ го пита: "Дотегна ли ти? Готов ли си да се прераждаш, "Готов съм". Праща го Господ някъде. Питате има ли прераждане. Ако искате да прогресирате, има прераждане, ако искате да седите на едно място, няма. Този въпрос за прераждането са го засягали мнозина, но много повърхностно.

Казват някои: "Тогава напразно е умрял Христос, ако има прераждане". Казвам: Напразно е умрял Христос, ако няма прераждане. Колкото едното е верно, толкова и другото. Чудно е, когато казват, че напразно е умрял Христос, ако има прераждане. Христос умря, за да ни покаже прераждането. Ако вземем в тесен смисъл прераждането, ще стане една галимация. Но ако вземем правата мисъл, любвеобилността, че Бог иска да ни освободи от всички мъчни условия в живота и да ни подобри живота, тогава е съвсем друго. Ти си закъсал в един живот от разни болести; най - после умираш, напуснеш тялото си, избавиш се. Ти в това тяло не можеш да функционираш, Господ ти даде друго тяло, прати те пак на земята. Какво зло има в това, че Господ те пратил пак на земята. Има някаква богословска теория, че Господ не е създал света така. Е какво лошо има? Някой съветник на Бога бил ли е? Чудни са тези дървени философи. Всеки философ гледа света, както е създаден от гледна точка на своята философия. Тъй както мислят богословите, философите, то ли е верно? Ами след хиляди години, когато имаме други факти събрани, какво ще бъде нашето понятие за света? Ами когато мъжете и жените се повдигнат на по-висок уровен, какви възгледи ще имаме за живота?

Някой път ние остаряваме и казваме: "Аз остарях, аз съм на 45 години". На 45 години ти си едно малко яйце, турено някъде да дреме. Нищо не значат 45 години. Ако ти имаш една трезва мисъл в твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, разбирам такъв един живот. Но един живот, в който ти си вегетирал само, какво значение има, че земята се обърнала 45 пъти, какво отношение има земята? На 45 лазарника, казваш, съм. Какво от това?

Та мисълта, която искам да ви кажа, е следната. Освободете се от всички ваши превзети възгледи, които имате за природата, за Бога, за религията. Приемете онази религия, която съществува в природата. Ако се опитате да я разберете, тя ще ви допадне. Тя не е религия, каквато проповедниците проповядват. Тя е една религия, в която човек се ражда. Има една философия също така проста. Има нещо в живота, което е самобитно, не зависи от нищо отвън. Аз ви казвам: Върнете се към тази самобитност, която зависи от Бога. Аз не гледам на временното. Че майка ви може да ви е повивала в пелени, че може да ви е кърмила с биберон, дръжте това нещо в паметта си, но да го носите цял живот в съзнанието си има ли смисъл? Сега най- добрите условия за вас са други. Как ще ядете, как ще дъвчете? Най-добрите ви дрехи сега няма да бъдат повои. Майка ви едно време много добре е направила, но сега вие като човек какво можете да направите, то е важно.

"В последното време". Вие казвате: "Ще умрем". Ако сте от глупавите, ще умрете. Ако сте от разумните, ще живеете. Питате: "Ще се повдигнем ли"? Ако вървите по Божията Любов, ще се повдигнете на висок уровен, дето "нито око е видяло, нито ухо е чуло", нито на сърцето на човека е дадено да усети какво очаква тези, които чакат Господа. И няма да остане нищо, което сте пожелали, да не получите. Но въпросът е при сегашното разбиране, при най-големите страдания да виждаме любовта на Бога. Туй значи нищо да не е в състояние да измени идеята ни за Бога. Никога не мислете, че Бог е жесток. Страданията са един изпит за вас. В най-големите страдания да кажете: Всичко е от Онзи, Който е благ. Ако живеете само в грубостта, отде идва тогава импулсът да искате да бъдете щастливи? Значи Бог не е онова, което да не можете да чувствате. Онзи вътрешен импулс за възвишеното, той е Божественото. Бог казва: Ти не се смущавай от вълнението на морето, не се смущавай от вятъра, не се смущавай, че този умрял, онзи умрял, не се смущавай, че огънят гори, че тази къща изгоряла. Какво ще се смущавате от един грънчар, който прави стомни и гърнета. Какво ще плачете за тези гърнета, нека ги мачка както иска, да ги прави както иска. Че то е философия. Какво ще плачете, че някое гърне се счупило? Ново ще се направи. Ама разляла се водата. - По-хубава вода ще се налее. - Ама изгубих си младостта. - По-хубава младост ще дойде, нищо повече. Така трябва да гледа онзи, възвишеният човек в света.

Човек е и мъж, и жена. Като ги срещнете, да видите, че във всеки човек се проявява образът на Бога. Ти в лицето на мъжа и в лицето на жената не можеш да видиш лицето на Бога. И в лицето на мъжа, и в лицето на жената ще видиш лицето на човека. Тъй седи въпросът. Някой казва: "Аз нямам ли образа на Бога"? Нямаш ти образа на Бога докато търсиш една жена. Нямаш ти образа на Бога, докато търсиш един мъж. Не е лошо, че търсиш образа на човека. Ти търсиш един мъж да ти слугува, ти търсиш една жена да ти слугува. Казваш: "Сам не се живее". Човек, който живее сам, той живее с Бога. Ако ти със своята жена не можеш да живееш добре, ако ти със своя мъж не можеш да живееш добре, как ще живееш с човека? Ти като дойдеш до човека, тогава ще се научиш как да живееш с Бога. Защото само като дойдеш до положението на човека, ще имаш отношение към Бога. Някоя жена казва: "Дотегна ми този мъж". Но ти погледни, че той е човек. Кажи му един ден да си размените ролите. Ако вие бяхте един маг, и не сте доволен от мъжа си, че не се отнася добре с вас, вие можете като заспи той, да му прочетете една формула, и вие да станете мъж, а той да стане жена. Размените си ролите, после на него му дотегне - той прочете формулата и пак се променят работите. Това са възможности, вероятности.

Казвате: "Да вярваме ли"? Но туй е нещо, което може да стане. Ти можеш да си въздействуваш в даден случай жената у теб да стане мъж. Понеже ако твоето физическо тяло е женско, твоето духовно тяло е мъжко; тогава твоето Божествено тяло отгоре е човек. Ако на физическото поле тялото ти е мъжко, в духовния свят тялото ти е женско. Следователно тури твоето мъжко тяло на физическия свят в хармония с женското тяло в духовния свят. Вие искате да оправите работите само на земята.

Сега като ви говоря така, вие се объркахте. Мъжкото тяло на земята, това го разбирате, но мъжкото тяло в духовния свят, това не го разбирате. Турете разумното в света. Ти си мъж, понеже имаш такова разбиране на физическото поле. Ти си жена, защото имаш такова разбиране. Знанието те направи жена. Туй те е турило в негативна мисъл. Жената на физическото поле е "минус", мъжът е "плюс". Обаче животът се проявява там, дето е отрицателният полюс, там стават всичките прояви, всичките течения стават в отрицателния полюс. Значи всичката култура е в жените. Жените носят културата. Мъжът живее в Алфа, жената живее в Омега. Жената е краят. Към тази посока е насочена всичката енергия.

Тогава да пренесем тези разсъждения към човека. Сърцето на човека е мястото, отдето всичко изтича навън. Ако той не разбира закона на своето сърце, ако разбира само законите на своята мисъл, но не знае накъде да ги насочи, ако неговото сърце не е така благородно, той ще се намери в противоречие със себе си.

Та казвам: Новото разбиране на религията е съвсем друго. Ние не искаме унищожение на сегашната религия. Тя е за децата. А новата религия в света, религията на шестата раса, трябва да бъде религия на любовта. Аз я наричам религия на любовта, в която хората се усещат свободни да живеят, да имат само един закон. Не много закони, но само един закон да имат. Ще дойде мъжът пред жената, ще каже: "Моля, за мен това можеш ли да направиш? Може ли да разчитам на твоята дума"? - и си замине. Жената дойде, и тя казва: "За мен можеш ли да направиш това"? "Мога". "Да разчитам ли на твоята дума"? Сестрата ще каже на брата: "Това за мен можеш ли да направиш"? Братът ще отиде при сестрата и ще каже: "Можеш ли това да направиш за мен"? Сестрата ще разчита на брата, братът ще, разчита на сестрата, слугата - на господаря, господарят - на слугата, навсякъде на думата ще си разчитат. Всичко ще върви тъй, както никога не е вървяло. Сега за да накарате някой да направи нещо, колко души трябва да вървят подире му, какви ли не разноски се правят. При това думата няма никакъв резултат. Всичко това се заличава, както написаното на морския бряг. Всичката наша култура като минава времето се заличава. Де е египетската култура, де е вавилонската култура, де е сирийската култура, де е еврейската култура? Има едно малко продължение, остане нещо малко за продължение. Един ден ще бъде така и с нашата култура.

Туй не ви го казвам за обезсърчение, но да знаете. В света има нещо хубаво, велико, на което всички можете да бъдете граждани. Казвам: Натисни това копче в себе си. Тогава няма да изхвърляш водата от избата. Ще отидеш при един кладенец, ще натиснеш едно копче и водата ще потече. Ако знаеш, само ще натиснеш копчето и всичко ще дойде. Пък ако не знаеш как да натиснеш, тогава магаре ще бъдеш, ще пренасяш иконите от едно място на друго. Сега някой ще каже: "Как тъй магаре"! Че аз имам уважение към магарето. Хората уважават човека и ги е срам, че съм турил магарето за изяснение. Че хората са по-долу от магарето! То поне не се напива! Трезво е винаги. После, никога няма да го накараш да пие нечиста вода. Дето пие магарето, пий и ти от тази вода. После много е скромно в яденето, каквото намери, яде, казва: "Каквото Господ даде". Няма претенции. Като го турите да кара овцете, камилите, то върви напред и казва: "На вас ви показвам пътя". То иска да покаже, че не е тъй глупаво, както хората го мислят, и е много услужливо. Показва каква вода да пиете, и казва: "Яжте като мене. Ушите ми са малко дълги, рева по някой път, но от себе си рева". Товар колкото му сложите, носи. Магарето е много скромно същество. Магарещината му седи в това, че е много горделиво и малко инат. Единствената му погрешка е голямата му гордост. Най-големият му недостатък е това, горделиво е, не е тщеславно. Та хубаво е да имаме и ние от добрите качества на магарето. Хубаво е да имаме и от хубавите качества на вълка. И той си има добро. Хубаво е да имаме от добрите качества на паяка, хубаво е да имаме от качествата на дървото. Ако магарето е лошо, защо съществува, защо Господ го създаде? Нямаше Господ да допусне магарето в света, ако беше лошо. А то има цял бюджет. Царско кресло има. Английската кралица Виктория имала едно магаре, на което слугували четирима доктори, треперели над него. Четирима души с висше образование за едно магаре! Като се разболее, треперят. Ако една Виктория може да почита едно магаре, да тури четирима души доктори, защо ние да не гледаме малко по-снизходително? Английската кралица аз я уважавам, казвам й браво! Нека нейното магаре знае, че при кралица е живяло.

"В последното време", когато истината озари хората и в сърцето дойде любовта, ще дойде тази светлина да разбираме живота, да разбираме, че има нещо не привидно, но съществено, към което ние трябва да се стремим да го намерим. И като го намерим, всички да участваме в това благо. Да разберем Бога така, че всички да бъдем доволни от нашето разбиране.

Аз искам всички да имате една религия, едно верую. Че туй е верно, аз го зная, тъй както слънцето изгрява, тъй както вятърът духа, тъй както земята работи. Дръжте се за новото верую! И старото го дръжте, не го изхвърляйте, но новото сега търсете, защото в него ще възкръснат мъртвите.

23-та неделна беседа, държана от Учителя на 6 март 1932 г. от 10 ч. София - Изгрев