Разлика между версии на „Новата работа“

Версия от 15:31, 21 ноември 2009

НОВАТА РАБОТА

Добрата молитва

91 Псалом

Пътят на живота

Отче наш

Молитвата на Царството

Ще прочета Шеста глава от Евангелието на Лука.

Умореният, преди да е започнал нова работа, трябва да почине - едно правило.

Който обича музиката, трябва да свири. В живота има една голяма опасност, тя е следната. Има един смешен анекдот, който аз ще приведа. Един философ в древността, след като показал своята философия, казал, че всичко, което Бог е направил, е чисто и свято, следователно човешките ръце не трябва да пипат нищо, което Бог е направил. След като говорил много години, той дошъл да опита своята философия. Излязъл един ден да се разхожда, дошъл до едно голямо дърво, на което плодовете били високи, седнал долу под дървото, дано дойде Господ да му откъсне. Греело слънцето, плодовете узрели, духал вятър, но плодовете не падали, нито един плод не се откъсвал. Той мислел, че да откъсне един плод, е грях. Чакал Господ да дойде, но Господ не дошъл. Явил се глад в него, започнал да мисли по кой начин може да задоволи глада си. Писал писмо на Господа да му даде в случая право. Има ли право да откъсне, или да чака Господ да дойде. Може ли да ми кажете, колко време ще чака под това плодно дърво. Щом мислиш, че едно дърво е свято и си позволиш да късаш,непременно ще изгубиш това, което имаш. Нещата са важни дотолкоз, доколкото те може да се приложат.

За пример вие имате желание да пеете. Но коя е подбудителната причина, за кого ще пеете? Защо ще пеете? Пеенето е улесняване в една работа. Работа, която не върви, трябва да й пееш. Музиката в света се яви, когато хората са заплескали техните работи. Като не върви работата, ще турят масло, това-онова ... Та когато хората започнат да пеят, работите им вече са заплескани някъде и сега трябва да ги принудят. За пример на кой се пей? На сиромаха не се пее, но на богатия, който е на някой банкет, в някоя опера, на някой концерт, на онези, на които работите са уж наредени, но на които работите са заплескани, защото на тия, богатите хора работите са заплескани, на всички осъдени на смърт трябва да се пее, да се утешават, че като умрат, ще отидат в другия свят. Ти си богат, но върху теб има смъртна присъда! Ти си учен, но върху теб има смъртна присъда. Ти си красив, но върху теб има смъртна присъда. Всичките хора са осъдени до един. Сега всички осъдени хора аз ги виждам със своите знакове, величия, мърдат като заклани. После казвате: "Какво са направили в света?" Едни носят знаковете на знанието, други носят знаковете на богатството, други носят знаковете на знатността, но всичките - и малки, и големи, отиват на заколение. Питам: Какво ви ползват вашите знаци, че знаете това или онова, когато вие сте осъдени на смърт?

Та казвам: Песента е направена за смъртта. Като се запее, захласва се тя и се отказва. Знаеш защо се пее. Всякога, когато запееш, отлага се една присъда. Смъртта като чуе една песен, ако е българска някоя, тя казва: "Чакайте да изслушам песента." Затуй песните трябва да бъдат малко по-дълги. Щом не пееш, присъдата иде навреме; щом пееш, присъдата се отлага. Ако вие ме питате: "Защо трябва да пееш?" Ще кажа: За да се отложи твоята присъда. Защо трябва да пееш? - За да се отложи страданието ти. Защо трябва да пееш? - За да се спрат нещастията ти. Пеенето има смисъл. А защо трябва да бъдеш добър? - За да се откупиш, нищо повече. Добродетел ще даваш, за да се откупиш. Има смисъл да бъдете добри. Вие искате да бъдете добри за себе си. Ти ще работиш, ще спечелиш нещо и туй, което спечелиш, ще го дадеш или за себе си, или за някой друг. Ако животът не се разбира, тогава какво ме ползва моето добро заради мене? Доброто е една сила, която трябва да приложиш някъде. Ти влагаш парите, които си спечелил. Липсва на съвременните хора едно разбиране.

Дават ви един обед, вас ви трепне, за да ядете; вие не знаете, че в този обед има сложена отрова. Много пъти така вълците гощават с месо, но и съвременните вълци станали хитри, като погледнат, знаят, че има отрова. Тази отрова може да е съзнателна, може да не е съзнателна. Някоя несръчна къщница сготвила в един некалаисан съд, седяло доста време, дава ти да ядеш. Ти погледни съда, в който е готвено яденето и ако не е калаисан, не яж. По-добре стой настрана, отколкото да ядеш. Някой човек иска да ти даде пари на заем, виж ръцете му, ако са ганосани*, не взимай парите, а виж от какво са направени - от желязо, от мед ако са, не взимай парите, ако са от злато, вземи парите.

Казвам: Сега вие седите и не разбирате. В едно събрание говорил един проповедник, слушателите му много хора - 10-20 хиляди, най-малко хиляда души ще спят, на десет души единият вече спи, понеже трябват делегати за другия свят, там слушат какво става. Някой ме пита защо спят тук. Те са делегати горе. Не ги смущавайте делегатите. Едновременно в събранието вашите ръце слушат ли, вашите крака слушат ли. Слуша главата ви, взима участие. Гърдите, коремът съвсем друго правят. В дадения случай, когато говори един проповедник, коремът казва: "По-скоро да свърши, трябва ядене. Мене не ме интересува това" - казва той. Та казвам: Вашата глава желае едно, вашите дробове желаят друго. Умът слуша какво ще каже проповедникът, гърдите възприемат въздуха и го изхвърлят.

Та казвам: Трима души в човека има, които си дават мнението. Дробовете казват: "Ако ние не сме тук, той не може да говори, ние, меховете, постоянно работим, ние сме, които го караме да изказва своите мисли." Често вие се намирате в положението на онзи българин - един учен българин, Цеко Грънчаров, умен човек беше, имаше правилно чело, но по произход малко мургав цвят, сатурнов тип, не можеше да види хубавото. Заражда се в него желание да иде в Америка, средствата му са малко. Казва: "За да ида в Америка, трябва да зная език, да уча американците." Решено-свършено. Отива във Франция да научи френски, да свърши някой колеж. Отива в Париж. Да не си харчи парите, понеже бил евангелист, отива в една евангелска църква в Париж и те го наемат на големия орган да върти дръжката, да духа, и органистът да свири. Цеко Грънчаров, философ, като сяда органистът, засвирва, той се замислил - "До какво положение дойдох сега, да карам един мех", спира да върти и мисли. Идват при него и му казват: "Господине, с философия не става, но трябва ръчката да въртите." Разправяше ми той този случай. Цеко Грънчарски сам ми разправяше това, гениален човек беше. В Ню Йорк пада от третия етаж, счупва му се ръката, но останал жив, благодарение че паднал на багажа си. И досега е жив, той е в Америка.Хората мязат на Цеко Грънчарски. Всеки си има по една философия.

Сега аз искам да ви кажа нещо, което вас може да ви ползва, независимо дали сте млади, или стари; дали сте възрастни. Младият е, който е изгрял, възрастният, който е дошъл в зенита си, на най-високото място се е качил, а старият е, на който едва виждам гърба му, заминава. Аз обичам старите за това, че гюрултия не правят. Най-голяма гюрултия дигат тези, които са на средата, отгоре като се качат, те са всичките заповедници, оправят света. Онези, които идват, сега ги посрещат. Онзи, който се е качил на средата, заемал първото място, той заповядва. Това са състояния, които съществуват във вашите души. Вие не разбирате по някой път себе си. Имате едно настроение да се покажете, че знаете много. То не сте вие. Защото аз съм виждал една кокошка, нахохори се* пред един вол и казва: " Знаеш ли колко съм голяма?" Една кокошка след като си разпери крилата, колко е голяма? Подскочи, клъвне вола. Той казва: "Аз съм толкова голям да се занимавам с една кокошка", отбие се. Тя казва: "Да знаеш, тук кокошка се бори с тебе!" Ти преодоляваш една мъчнотия, мислиш, че това е геройство - ако една кокошка върне един вол от пътя му! Според мене кокошката не трябва да бъде на пътя, дето волът минава. Самомнение някой път имаме, мислим, че може да издържим на едно изкушение. Има изкушения силни като вола. Ти не всякога може да върнеш вола от пътя му. Кокошката се заблуждава.

Та сега по някой път човек седи и не е разположен да слуша. Но представете си в едно събрание, дето има сто души и някой влезе и каже: "Пожар!" Вие веднага ще гледате из коя врата да излезете навън. Защо? Страданията в живота, това са пожар. Единственото нещо, което осмисля живота и внася радост в живота, това са страданията. За земния живот по-хубаво нещо от страданието няма. Човек, който не е минал по пътя на страданието, той не е човек. Съвременният човек е станал човек, след като е минал едно голямо страдание. Ние имаме да минем още едно голямо страдание. Когато видите туй, голямото страдание, няма да остане частица да не трепери, и космите ви, и веждите ви, всичко ще се разтрепери. И като ви се говори за това страдание, казвате: "Дано Господ каквото говори, на тебе да го каже, ние още веднъж не искаме да слушаме Божия глас." Сега вие очаквате, че ще дойде Христос. Ако рече да дойде Христос, вие ще хвръкнете из въздуха, ще бъде каша, търкаляне, събаряне канари, разхвърляне на пластове, извиране на води, пламък, огън навсякъде, разрушение, всичко разхвърляно, така ще бъде целият свят. От сегашната култура, от всичко това, което виждате, ще стане такъв хардаус, че нищо няма да остане. Това е краят на нещо, което ще видите. След като видите всичко това, ще кажете: "Какъв смисъл има животът?" След това ще дойде новата фаза, зад разрушението каквото седи. Това аз уподобявам - представете си хубавите дървета в една плодна градина, виждате изсечени плодните дървета, виждате как ги хвърлят в пещта. След всичко туй казвате: "Защо трябваше да се изгорят тези дървета?" Но представете си, че отвън настава голям студ и представете си, че влизате в една стая с хубави мебели от дърветата, добре отоплена и маса с книги. Тогава вече изгарянето на дърветата е на място. Страданията на хората на земята образуват отоплянето на бъдещето. Другояче, ако няма такава връзка между страданието и бъдещите последствия, страданията нямат смисъл.

Вчера идва една сестра и казва: "Някои външни хора дошли от провинцията, искат да ви видят, искат да си заминават." Казвам: Питахте ли защо искат да ме видят? Че се запознали с един брат и тъй като те са делегатки от провинцията. Е, щом са делегатки, да дойдат. Три сестри възрастни идват и сядат. Казвам: Добре дошли, откъде сте, заповядайте. Едната казва: "Я ми кажи, има ли още да страдаме на земята?" Рекох: Ти още не си страдала, има още да ти пати главата. Както те виждам, ти си много припряна, много сприхава, има да ти пати главата, хем здравата. - "Ами децата ми ще патят ли?" - Децата ти ще ти дадат такъв урок, че ще помниш. Другата по-весела, тя ме гледа и очаква да й кажа. Млада, угледна, на 35 години. Казвам: Сестра, какво има да ме питаш? Казва: "Аз обичам много деца." - Радвам се, но ги нямаш. Казва: "Кажи ми, искам да зная, ще имам ли деца или не? "Казвам: Както виждам, не е писано да имаш деца. Като че я попарих и от там насетне не иска да седи. По-напред имаше разположение да седи, като й казах, че няма да има деца, казва: "Хайде да си вървим." Третата беше най-умна. Казвам: Мога да ви кажа много работи, но сега съм занят, ще дойдете друг път. Сега ще ви кажа най-малкото. На едната казах, че ще й пати главата, за щастие, нямам време ни дума да кажа. На втората казах, че не е писано да има деца, а третата казва: "Не искам нищо да ми кажеш." Казвам: Има тя един добър път. Тръгнаха.

Аз по някой път разсъждавам: умрял някой, ние скърбим; някой момък напуснал момата, тя скърби. Скръбта е една и съща; за всяко нещо, което ние не го разбираме, скърбим. Казвам на тази: Тебе не ти е писано да имаш деца. Ти в новата еволюция трябва да работиш върху себе си, да се самовъзпиташ, себе си да възпиташ. Ако искаш деца, колкото искаш може да осиновиш.

Та и вие в новия път като ме слушате, искате да ви кажа нещо, което аз не обичам да казвам. Често ме питат: "Учителю, аз напреднал ли съм?" Ами че за да се проявя аз, трябва да те чуя. Ако ти си певец, тогава ще ти кажа. Ако пееш хубаво, напреднал си; ако не пееш, какво да ти кажа. Казвам: В съвременните разбирания, в научните правила, вземете всичките учени хора от един до десет, вие имате само елементарни разбирания за нещата, както са поставени предметите - един камък, един вол, едно дърво - чисто механически, физическата, или материалната, страна е представена. Но един предмет имате, един скъпоценен камък. Но два камъка не могат да бъдат еднакви по величина. Двама души не са еднакви. Срещате един човек. Аз не съм срещал в своите изследвания двама души да имат еднакви очи по форма, по цвят. Нито челата им, нито веждите им са еднакви, нито очите. Има грамадно различие в хората, по което се различават. Ти искаш едно благо. Ти не може да имаш това благо, докато твоите очи, твоят нос, стомах, дробове, докато всичко не дойде да разбере това благо. Във всяко едно разбиране участва всичкото наше естество, то трябва да вземе дял. Ако твоят стомах е малко разстроен, ти не може да разбереш истината. Ти ще разбереш истината, но ще влезе един нюанс на едно недоволство, не може да я разбереш напълно. Ако имаш някакъв дефект на твоите дробове, пак не може да разбереш истината. Ако има недъг в твоите крака, или в ухото, не може да разбереш истината, също така не може да разбереш и любовта. Казвате: "Той има много добро разбиране." Само един здрав човек може да има едно добро разбиране. Аз взимам здрав като един завършен човек от неговото минало. То е един капитал. Здравето е капитал, с който функционираш в дадения случай. Не може без капитал, или то е нивата, на която ти ореш. То са условия, при които може да работиш. Така като разбираме здравето, здравето е капитал. Животът, то е пак капитал. Умът на човека е капитал, с който може да работиш. Сърцето е капитал, с който може да работиш. Умът още не е човекът, сърцето още не е човекът. Богатството, всичките пособия още не са човекът. Човекът е нещо отделно от всички тези блага, които Бог му дава. Вие искате да бъдете щастливи, нали така? Щастието е възможно само при здравия. Щастието е възможно само при живота. Щастието е възможно само при светлия ум. Щастието е възможно само при благородното сърце. То е един резултат. За да бъдеш ти щастлив, то от тебе зависи. Ако искаш да бъдеш щастлив, трябва да знаеш как да говориш. Ако не знаеш как да говориш, не може да бъдеш щастлив. Ако слабият не знае как да говори на силния, може ли да бъде щастлив? Но ако знае слабият как да говори, той ще бъде щастлив. Отиваш при Бога и ти не знаеш как да Му говориш. Ние отиваме при Бога и казваме: "Той ако иска, да ни даде." То е един характер упорит, своенравен. "Каквото Господ иска" - казва. Ти опитваш Бога да видиш какво ще ти даде, тогава да Го критикуваш. След като ти даде, ще кажеш: "Това ли ми даде? Аз мислех, че Господ другояче ще постъпи, но Господ всичко не направи, Той не постъпи както трябва." Най-после дойде един от служителите Божи, удари две-три плесници и ти казва: "Ха, върви си."

Да излезем на упражнения, после ще разговаряме. (6 часа.)

(След гимнастиките.)

В живота на човечеството настава една нова фаза. За нас не е въпрос какви са хората. Нас не ни интересува едно шише от какво е направено, нас ни интересува колко може да събере това шише. За фабриката, за материал а, от който е направено, това не ни интересува, но здраво ли е шишето и колко може да събере. Какъв е човекът, то е друг въпрос, какво може да научи човек в света, и това не ни интересува. Когато говорим за истинска наука, нас не ни интересува за отношението на въздуха, който влиза в твоите дробове, ти се интересуваш добър ли е или не. Светлината, която иде при тебе, ни интересува добра ли е или не. Храната, която влиза у тебе, тя ни интересува. Тя ни интересува дотолкова, доколкото може да я възприемем.

Сега, като слушате един сказчик, вие казвате: "Колко съм аз невежа." Не се спирай колко знаеш и колко не знаеш, то не е важно. В дадения случай какво може да научиш, колко знаеш и колко не знаеш, то е безпокойство, не го туряй в ума си. Колко може да научиш, дали си богат или не, не трябва да те безпокои, няма какво да те безпокои какво може да придобиеш в настоящето. Казвам: Сега ще ви говоря за настоящето. Вие може да кажете: "Ние знаем тези работи." Аз не говоря за неща, които знаете, аз говоря за неща, които не знаете. Вие може да имате известно разбиране за нещата. Нито един от вас няма пълно разбиране за това, което става в природата. Всеки един философ, всеки един човек, туй, което разбрал в един момент, в следния момент туй разбиране се различава. Сутрин светлината е една, на обед светлината се различава, не е същата нито по количество, нито по качество; нито по интензивност е същата.

Да кажем, това е цялата земя. Нас ни се вижда като че слънцето се подига нагоре. Лъчите, които падат хоризонтално или наклонено, различават се. Някой казва: "Аз видях слънцето." Под какъв ъгъл си го видял, какво количество светлина си възприел, какво количество от тази светлина си преработил? Онова, което не си преработил, ако се пусне в тебе, то ще ти създаде една неприятност. Това, което може да възприемеш в организма си, то те ползва. Аз говоря за онзи велик закон, който функционира в природата. Природата е снизходителна към разумните същества, понеже използват всичко. Онова, което не може да използват, изпращат навън. Неразумните същества искат всичко да заграбят и следствие на това им дават педагогически уроци, както тя знае. Няма да ви обяснявам защо е така. Аз няма да ви обяснявам защо слънцето е така нагоре, защо земята е валчеста, не може ли да бъде плоска. Тази форма е най-подходяща. Защо не е плоска? - Защото не подхожда в дадения случай. Земята може да бъде плоска. Земята нито е валчеста, нито е плоска, никаква не е. Какво значи никаква? Никаква значи, че може да вземе форма, каквато иска. Като кажа, че никаква не е, ти вече нямаш представа каква форма може да вземе. Но в дадения случай как е създадена вселената. Всичките тела са валчести, защото кривата линия е най-подходящата линия на движение. Тя е линията, при която има най-малко съпротивление. Ти като вървиш по права линия, ще се изкривиш. Казваш: "Не трябва да бъдеш крив." Ще бъдеш крив. Ако те изкривяват хората, радвай се, че са те изкривили. Ако ти създадат препятствия, пак се радвай, защото в туй препятствие ще намериш посоката на твоето движение. Ще видиш нещо ново. Така като се говори, е морализиране. Морализирането са неестествени отношения към хората. Аз имам пари, ти вземеш от мене, казвам: Ти трябва да бъдеш честен, навреме трябва да плащаш дълговете, защото на мене така допада. Ти трябва да вървиш по Бога, ти трябва да бъдеш религиозен, ти трябва да бъдеш разумен. Но всичко това се основава на това, че ти имаш да ми даваш.

Един турчин взел пари от един ходжа. Турчинът го пита: "Къде да ида?" - "Докато си взема парите, при мене ще бъдеш, да те уча." Като си взел парите, турчинът го пита пак: "Къде да ида?" - "В джендема иди." Съвременният наш морал, съвременните наши понятия за право, за криво са все около нашите интереси. Затова няма един общ морал. Един учен човек създаде една теория, за да се прослави. Той не дири какви са причините в природата, но иска да създаде една теория, да кажат хората: "Той е учен човек." И от тази теория да изкара парици. Той ще напише едно съчинение не да просвети света. Измислил някакъв газ да мори неприятелите, или измислил някаква машина, но зад всичко това измисляне седи нещо користолюбиво. Природата държи сметка за това.

Запитал един кръчмар: "Какво ще бъде моето наказание в бъдещия свят, като съм продавал вино?" - Всички бъчви, които си продавал, ще бъдат окачени на врата ти. Ти си продал 200-300-400 бъчви и тия бъчви да бъдат окачени на врата ти, какво ще правиш? То е фигура. Учените хора казват: "Всяко последствие има своята причина." Ти си бил кръчмар, продавал си вино. Ти си причина, а бъчвите последствие, туй последствие ще бъде окачено на врата ти. Туй е сега за изяснение, за едно забавление. Ти казваш: "Възможно ли е това, кръчмарят да носи бъчвите?" Не е възможно. Но една по една ще ги носи. Значи първия ден като иде, ще му турят първата бъчва, втория ден ще му турят втората бъчва, на хилядния ден хилядната бъчва ще носи. После какво ще стане? Ще се повтори наново, пак до хилядната и пак ще се повтори. След туй се разглобяват бъчвите, носи частите им, обръчите, после пак ще ги сглобят, ще ги напълнят и пълни ще ги носи и ще ги донесе пълни от оня свят в този свят. Но това не е наука, това са заплашвания, за да не грешат хората. Кръчмарят няма да носи никакви бъчви в оня свят. Той в оня свят ще бъде без бъчви. Там ще бъде най-голямото му страдание, че няма бъчви. Ако ти идеш в оня свят и нямаш език, нямаш очи, нямаш уши, нямаш стомах, нямаш дробове, питам, не е ли по-страшно, отколкото да носиш хиляда бъчви на гърба си. Аз бих предпочел да нося милиони бъчви на врата си, отколкото да изгубя очите, ушите си. За да уплашат хората, казват: "Хиляди бъчви ще носиш."

Но сега да дойдем до философията в живота.Вие искате да живеете, казвате: "Много работа има." Една къщница иска да сготви. Според новата наука, за да сготвиш, кухнята ти трябва да има два прозореца, кухнята ти да е съградена на хигиенично място, да има слънце от изток и запад, и юг. Огнището, на което трябва да готвиш, като туриш тенджерата, сутринта да влезе първият лъч, и на обед да влезе в тенджерата един лъч. Ако може да падне, туй ядене е вкусно сготвено, ако не влезе, яденето отрова става. Човешкият ум е един трансформатор. Ако твоят ум не може да предаде слънчевата светлина, той не е ум. Ако твоето сърце не е в състояние да предаде слънчевата топлина, не е сърце. Ако твоята воля не може да се ползва от благата, които природата дала, ти нямаш воля. Ако ти се намериш пред едно дърво с плодове и не може да откъснеш от плодовете, казваш: "Имам ли право да късам от плодовете?" - Аз имам право да късам от всички плодове на дърветата. Аз нямам само едно право в света - да взема един плод от устата на един човек, а имам право от всяко дърво да откъсна от плодовете му. Никакъв закон не съществува в природата. Има закон, който съществува, ако взема плода от устата на човека, понеже той вложил своята енергия. Ти нямаш право да вземеш неговите плодове. Тъй седи въпросът, ако искате да имате един морал. Познанието на доброто и злото седи в това, да не вземеш хапката на човека, да не вземеш ризата, с която е облечен, да не вземеш шапката, която е на главата му, да не вземеш обущата на краката му. Това е познание на добро и зло. А пък животът е онова дърво, от което вие може да се ползвате навсякъде. Следователно вие трябва да се ползвате от знанието. Това знание как ще го придобиете? Да кажем, имаме пръсти. Както виждате, пръстите природата не ги е устроила еднакво. Всичкото ти нещастие е написано на ръката ти. Каквото и да ти се случи днес, е написано на ръката ти. Как трябва да постъпиш, е написано на ръката ти, всеки даден момент е написано. Защото първият пръст показва посоката, в която трябва да се движиш, път, който трябва да намериш в света, за да знаеш как да се движиш и накъде. За да видиш кой път да избереш, това е най-високият планински връх. Няма по-висок от него, за да може да видиш цялата обстановка, да се ориентираш. Какъв е вторият пръст? Това е най-високият планински връх на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля, дето ти може да се качиш и да гледаш този път, и да видиш всичките мъчнотии. Но ако не се качиш на най-високия връх, има много пъти да се качваш. Третият пръст - безименният, е склад, отдето ти може да вземеш за себе си всичките сили, с които ти разполагаш. Те се намират в твоя трети пръст. Ти пари нямаш, скръбен си, нервен си, чувствата ти хилави, умът хилав, започни да милваш третия си пръст. Ако някои хора, които са скръбни, ако могат да милват този си пръст, по-скоро щеше да се уреди работата, без да знаят, отколкото да кършат ръце, да четат една книга, втора книга, да вземат пари от банката. Хвани третия си пръст, тегли го и кажи: "Кажи ми откъде да взема заровените нари." Банката е там, изворът, отдето може да вземеш, е третият пръст. Третият пръст на човека е свързан с всички складове на природата. Звънец има. Като хванеш, ония, разумните същества започват да звънят и всички казват: "Вижте там онзи какво иска." Ти дрънкаш на една станция и те казват: "Кой е там?" Ако ти си в Америка, дрънкаш на звънеца на един бакалин, казваш: "Моля три кила захар, пет кила грозде, два хляба." Не се минава половин час и една каруца иде с един добре облечен в бели дрехи, с ръкавици, носи ги. Ти сега искаш, без да дрънкаш. Ще дрънкаш по всичките правила, но няма да дрънкаш на всичките звънци, както децата напразно дрънкат. Всяко място в природата, което бутнеш, ще ти създаде щастие или нещастие. Всяка стъпка, която можеш да вземеш на земята, или щастие ще имаш, или нещастие. Ако стъпиш право, благословен си. Някой път стъпиш, счупиш си крака. Ако стъпиш правилно, ще намериш някой изгубен часовник, някой изгубен пръстен ще намериш, ще намериш някой портфейл със сто хиляди или двеста хиляди лева. Сега вас ви се вижда странно.

Ние, съвременните хора, сме отегчени от един безразборен живот. Ти седиш и мислиш след 20 години какво ще стане с тебе. Какво ще стане с тебе? Ти си офицер, след 20 години ще има война, гледам, както ти си построен, ти си човек невнимателен, виждам този офицер ще иде на войната, ще го ударят и ще му откъснат левия крак и лявата ръка. После виждам два гергьовски кръста на гърдите. Казва: "След 20 години какво ще бъде?" - След 20 години левият крак ще бъде откъснат и лявата ръка ще бъде откъсната. След 20 години казва: "Каквото каза, ми се случи." Аз не ги създадох, аз предвидих нещата, които ще станат. Пътят, по който хората вървят с неразумните същества, този ред и порядък не е естествен с природния ред и порядък. Природата не ти е определила да идеш да се биеш. Казваш: "Аз съм длъжен да ида да се бия за отечеството." Ти нямаш право да се биеш, когато природата не те пуща. Ти от Господа имаш ли право да се биеш? - "Но за отечеството ще ида да се бия." Ще убиеш един човек, който Бог е създал, ще идеш да завладееш една земя, която Бог е създал. Един човек не е достоен, но и един народ не е достоен да завладее земята, но цялото човечество. Тя е на природата. Всяко живо същество, което съществува, има право. Трябва да намери своето право. Другите работи, сега с тях няма да се занимавам. Някой казва: "Това е йерархия." Чудни са хората. Сега хората живеят в йерархия. Че де е правото? Хиляди хора киснат по затворите. Хиляди жени са изгубили своите умове от един безпорядъчен живот на сегашния строй. Хиляди деца са станали хилави по единствената причина на човешкото безумие. Търсят причината, че била наследствена, че дядо му, че баба му, че природата така го създала. Това са философски обяснения. Хората не вървят по онзи разумен път, за който те са създадени.

Сега да оставим това. Вие сте от разумните, вие знаете, 5x5 колко прави? - 25. Какво означава 25? 2 плюс 5 е равно на 7. Две злини, събрани на едно място, дават едно добро. То е 25. Две добрини, събрани на едно място, и други две злини, събрани наедно място, дават едно добро. 5x5 = +25, 5 х 5 = - 25*. На едното място имате плюс, на другото - минус. Следователно числа, които са положителни, свършват с резултат негативен. И числа, които са негативни, свършват с положителен резултат. Богатият, който започва с богатство, не може да бъде богат. Такъв закон не съществува. Онзи земеделец, който нищо не извадил от хамбара си и не посял на нивата, не може да вземе нещо. Следователно, ако ти не осиромашееш, не може после да забогатееш. Сиромашията е една възможност. Ако си богат, трябва да осиромашееш, ако си сиромах, трябва да забогатееш. Две положения трябва да разбираш. Трябва да знаете: днешния ден го започвате с плюс или с минус. Това е едно благо, че не го знаете. Числото пет, трябва да знаеш, че то е в лявата страна, то е негативно. Лявата ръка е негативна - ръката, която е негативна, лявото полушарие е положително, дясното е отрицателно. Ако в тебе една дадена мисъл се прояви в твоето ляво полушарие, което е положително, ако ти речеш с лявата ръка да работиш, ти ще изгубиш. Право ли е или не, не знаете сега. Лявото полушарие е в хармония с дясната ръка, а дясното полушарие е в хармония с лявата ръка. Прекръстосване има. Следователно трябва да се съберат хора, на които полушарията са в хармония. При това този закон седи в това да знаеш кой пръст е положителен и кой отрицателен. Имате четири пръста, двата в дадения случай ще бъдат негативни и двата ще бъдат положителни. Палецът е регулатор, трансформатор. Той трансформира тези енергии.

Да допуснем, че вие завържете приятелство с някой човек. Вие искате да знаете дали този човек ще устои или не. Ще зависи най-първо от вашето ляво полушарие, ще зависи и от вашето дясно полушарие, ще зависи от вашата дясна ръка и ще зависи от вашата лява ръка, ще зависи от вашия десен крак и от вашия ляв крак. Краката, това са резултати. Кракът в мене е един резултат. Краката са свързани с онзи склад от добродетели. Човек, който устойчиво ходи, стъпва внимателно, съзнателно, този човек е добър. Един човек, на когото ръката е енергична, каквото хване, го направи, този човек е справедлив. Каквото хване, ще то направи. Човек, който добре вижда, той обича истината. Човек, който добре слуша, той е мъдър. Човек, на когото обонянието е правилно, той е умен. Човек, на когото езикът е хубав, мек, той е любещ. Едно животно като види друго животно, го близне, казва: "Виж каква ми е любовта." Турците имат една поговорка: "Хората като се познават, животните като ближат." На кои хора се облизват. Някой човек, като види друг, облизва се. Защо се облизват хората? Трябва ли да се облизва човек? Само бедният се облизва, богатият никога не се облизва. По някой път човек подава езика си, намазва устната си, това не е облизване. Езикът предава енергия. Горната част на устата е положителна - активна. Долната - пасивна. Следователно всички хора, на които долната бърна е издадена, казват: "Дай." Те мислят какво Бог може да направи за тях. Онези, на които горната бърна е развита, те казват: "Какво ние може да направим." Следователно един човек, който казва: "Какво може да направят за мене" - долната бърна е развита. Той се е научил да взима. Другият казва: "Какво мога аз да направя." Сега туй не го вземайте върху себе си. Туй са качества върху цялата природа. В растенията има един съзнателен живот, във всичките животни и в хората има съзнателен живот. Туй съзнание в най-напредналите същества е още по-развито. Не мислете, че ревността сега се заражда у вас. Тази ревност разяждаше сърцата на най-възвишените същества, които живееха в тази култура на земята. Нашата земя някой път се преобразява. Тя е претърпявала много промени. Нашата земя най-първо е била грамадна. Едно време, когато ангелите са живели на земята, тя е била сто пъти по-голяма, отколкото сега. След като се биха ангелите, те я разрушиха. Тя се смали. След като ние се бием, ще стане още по-малка. Това са научни теории, които се нуждаят от доказателства. Нямам време. Аз имам на разположение един час, не искам много да ви държа, защото ще заспите. Аз съм много положителен. Какво мисля, че спите? Ако ви впрегна с мене да вървите сто километра, ще ви капнат краката. Преди 15-20 години с мене пътува една модна госпожица и като пътува с мене, казва: "Господине, скъсаха ми се краката, не мога вече." Не може да се мръдне нито една педя. Казвам: Права сте, трябва да си починете. Не казвам: Как тъй само толкоз може да ходиш. Не се е научила да ходи дълъг път. Тя казва: "Никога в живота си не съм ходила четири часа без спирка, ще умра." Права е сега.

Казвам: Трябва едно разбиране. В съвременната наука трябва да вървим по един отличен път. Всичките учени хора не седят на едно ниво, някои криво ме разбират. Но съвременната наука трябва да има приложение. Математиката е наука, която има приложение в живота. Във всяка една твоя мисъл стават ред процеси, математически изчисления. Ти за да извършиш какъв да е процес, има математически клетки, те докато не свършат своите математически изчисления, не може да пристъпиш нито на йота. След като извършат изчисленията, тогава казват: "Господарю, ще се мръднеш." И ти ще се мръднеш, колкото те ти кажат. Ако ти не пристъпиш според техните изчисления, ще те сполети нещастие. После искаш в човека морал. Има клетки, които седят хиляди пъти по-високо в морално отношение. Знаят си работата, знаят как да постъпиш, ако ги питаш, ако ги слушаш. Господ създал човека тъй хубаво, че Той му поставил настойници, толкова хубави настойници, че той ако ги слуша, човек и половина ще стане. Истинска наука е туй. Казваше ми един българин: "В боя при Солун падат гранати, куршуми, не зная какво да правя, казвам: Отидох, Господи! Нещо ми казва: "Не се мърдай, стой! Тихо стой! Никъде няма да се мърдаш! До пет минути няма да се мърдаш." След пет минути казва: "Ходи сега, бягай!" Слава Богу, нищо не ме засегна!" - казва ми. Друг ми разправяше следното: "Аз съм офицер, имам да охранявам един полк с войниците си. Един глас ми казва: "Ще вземеш еди-коя си позиция и няма да се мърдаш целия ден. Ако се мръднеш, ти и хората ти ще пострадат." Целия ден седим на това място, обстрелват ни. Никой не пострада през деня. На другия ден аз искам да идем на друго място да се скрием, но войниците казват: "Ние вчера тук бяхме в безопасност." Аз не останах при тях на старото място, отидох на ново място. Там падна една граната и изби всичките до един. Аз останах само жив."

Сега ще кажете, че това е заблуждение. Ами не е ли заблуждения ти да вървиш по това, което не знаеш. Сега, за пример ние сме толкова лековерни, мислим, че съвременният живот може да се измени. - "Че как ще се измени?" - Може да се измени. "Че как ще се измени?" Съвременният строй е изменен. Съществува един строй в света, който трябва да възприемем. Ние създаваме само идеята в камарата, че трябва да подобрим света. Туй никога няма да стане. От две хиляди години християните, които са разбрали криво - какво са внесли, тъй както го разбират? Тъй както Христос учи, веднага ако го приложим, ще имаме резултати.

Сега, разбира се, аз не искам да се занимавам с един човек, на когото кракът се е счупил. Защото според моите изчисления виждам на някой кракът се е счупил от желанието на хората да се счупи. Каквото хората желаят, това става. Някой път хората искат да се бият, започнат вестниците да пишат за войни, битки и най-после туй, което мислят, стане. Казват: "Да се примирим." И пак се примиряват и пак живеят братски. И тъй става. Туй, което общо е вярно, и в тебе е вярно. Докато ти в себе си не кажеш: "Ще стана умен, ще стана умен", и ставаш умен. - "Дотегна ми сиромашията, - и казваш - богатство, богатство." След като забогатееш, ще кажеш: "Сиромашия, сиромашия." Ако в света нямаше сиромаси хора, богатството нямаше смисъл. Красотата на богатството е сиромашията. Ако в света нямаше сиромаси хора, богатството щеше да бъде най-голямото нещастие. А красотата на здравето, това е болестта. Че ти като се разболееш, че какво е едно болезнено състояние? Че онзи, здравият човек, който убива хората, здрав ли е? Онзи, болният се моли, колко е кротък, той обещава всичко. Вие го облажавате, че се е разболял, отворил сърцето си. Онзи казва: "Аз работих, трябва да ям и пия, да живея." Всички трябва да измрат, той да живее. Болният казва: "Господ здраве да дава на хората." Не е лесно да си болен. Че кое е по-хубаво: да си болен и да желаеш доброто на света или да си здрав и да казваш: "Да измрат всичките, да ги избием." Хубаво, тогава само ти ще останеш в света. Няма никаква философия в това. Ако ти в себе си убиеш всичко онова, което е възвишено и благородно, ако ти в себе си убиеш всяка хубава мисъл, която съгражда, ако ти в себе си убиеш всяко чувство, което съгражда, ако ти в себе си убиеш всяка постъпка, която съгражда, ти си убиец на себе си - остава в тебе една хилава мисъл. Ако станеш някое величие в света, питам: Какво ще спечелиш?

Следователно ще приложиш закона: никакво убийство на никаква мисъл, никакво убийство на никакво чувство и желание, никакво убийство на постъпките. Мислите, чувствата, желанията и постъпките да живеят. Никакъв затвор на никаква твоя мисъл, никакъв затвор на никакво твое чувство, никакъв затвор на каквато и да е твоя постъпка. Аз разбирам право. Има постъпки, които не са наши. Да убиеш един човек, това не е постъпка, това е престъпление. Под думата "постъпка" аз разбирам Божественото, под думата "мисъл" разбирам Божественото, под думата "чувство" разбирам Божественото, под "постъпка" разбирам Божественото. Престъпка, или хилава мисъл, хилаво чувство разбирам човешките неща от неразбирането, понеже ние искаме да бъдем щастливи. Ако ти убиеш един човек, ето какво ще стане. Ако ти убиеш един твой ближен, той ще стане един червей, ще влезе в твоя стомах чрез храната, ще вземе да те гложди, ще се размножава и оттам насетне в нервната система, в мислите, в желанията; и няма да видиш бял ден оттам насетне. Сега това няма приложение, понеже ние не разбираме закона, онзи закон, който направлява живота. Има неща, които още сега може да ги приложите и да опитате, че около вас има разумни същества и че вие живеете в един разумен свят. В дадения случай ако вие може да измените вашите чувства, ако може да измените вашите мисли и постъпки, този свят ще се отвори и вие ще видите хиляди лица, които ще се подадат, всички засмени. Вие ще кажете: "Обширен е този свят." И веднага всичката ви сиромашия, всичките ви болести ще изчезнат, всичките ви страдания ще изчезнат. Светът е пълен с толкова приятели. Сега вие сте като затворници, виждате само стражари, които ви пазят на вратата, и хиляди ваши приятели, които мислят заради вас. Казвате: "Те не съществуват." Когато вие се обърнете към тази любов, когато вие се обърнете към тази мъдрост, когато се обърнете към тази истина в този свят, стражарите ще отворят затвора и този затвор ще престане за вас. Всички затвори трябва да се съберат вътре във вас.

Сега за пример често срещам хора със стари възгледи. Срещна свещеник, погледне ме, той мисли, че аз развалям реда и порядъка. Вървя един ден, срещам един свещеник, гледа ме криво. Казвам на другите: Кажете му, че има друг свят. Като ме гледа, препъна се, удари се. Казвам: Отче, може да те вземат преждевременно, няма да оправиш света. Ти и аз сме криви в едно, че не сме носители на онова, Божественото, което е в нас, и служим на онова заблуждение от хиляди години. Хората в света страдат, страдате и вие, страдаме и ние. - "Да ни прости Господ." - Ще ни прости, когато изменим нашите мисли, когато изменим нашите чувства и постъпки справедливо. Не мислите, вие имате една мисъл, която може да ви коства живота в света. Сега се насажда новото учение. Новото учение е учение на Бога, че хората трябва да живеят в една разумна любов и всеки човек има право да живее на земята. Новото учение е учение, че всеки човек има право да се учи на земята, новото учение е учение, че всеки човек има право да бъде свободен на земята. То е Божието учение. Има право, понеже от Бога са излезли и при Бога ще се върнат, имат право да бъдат свободни. Никой не трябва да поставя препятствие на Божествения ред. Аз съм за Божествения ред, на човешкото може да се поставят препятствия. Дойдем ли до Божественото, всеки трябва да почита и уважава Божественото, да му каже: "Пожелавам ти да постигнеш свободата, пожелавам ти да постигнеш любовта, пожелавам ти да постигнеш добрите твои мисли, пожелавам ти да постигнеш добрите твои желания, пожелавам ти да постигнеш добрите твои постъпки."

Та казвам сега: Бъдещата наука е това, като станеш, изхвърли из главата си всичко онова, което те безпокои. Изхвърли из ума си, че светът е лош. То е внушение, то е една сянка, то не е реалност. Ти мисли, че светът е добър. Ти мисли, че в света има само добри хора. Само добрите хора живеят, лошите хора, това са сянка, те нямат условия за живот. Питам: Кое е по-добро - една бомба, която може да се пръсне и да унищожи хиляди души хора, или едно житено зърно, което може да израсте и да храни тия хора? Житеното зърно в моите очи е по-реално. Онази бомба нищо не струва, ще убие хиляди души - какво ще постигне? Бомбата е изобретение на човека. Бог е създал житеното зърно. По какво се различават човешките дела? - Разрушават. - По какво се различават Божиите дела? - Създават. Казвате: "Де е Господ?" Като влезе в теб Божественото, ти растеш. Като влезе в тебе Божественото, ти си радостен. Като влезе в тебе Божественото, ти мислиш, ти всичко може да направиш. Какво е човешкото? Като влезе човешкото, ти си болен. Като влезе човешкото, ти си сиромах; като влезе човешкото, ти си хилав, шантав. Човешкото може да те направи шантав. А Божественото? Всичко онова, което дава живота, е Божествено. Всичко онова, което отнема живота, е човешко. Всичко онова, което въздига хората, дава растеж, радост, веселие, то е Божественото. Всичко онова, което отнема радостта, то е човешко. Така трябва да мислите всички.

Има ли Господ? - Щом има радост, има Господ; щом няма радост, няма Господ. Аз не търся Господа вън от Неговите качества. Може ли слънцето да грее и да внесе радост, да не освети и да не внесе своята топлина и светлина. Слънцето и неговата топлина и светлина заедно вървят. Че как ще проповядвате Господа без любов, без знание, че как ще Го представите, че Той съди света, ще тури хората в ада. Ние създадохме този ад. Господ ще ги тури в това, което ние сме създали, ще идат в ада. Бог създаде небето, Бог създаде рая, създаде хубавите красиви неща. Ада го създадоха хората. Хората създадоха ада и кой каквото е създал, там ще иде. Сега нас искат да ни убедят колко време щели сме да страдаме. Аз оставям и този въпрос, но да дойдем до онова: как може да бъдете здрави, да бъдете умни, да бъдете добри, каквото поискате, да ви бъде. Колко души има между вас бедни? Аз искам да зная, понеже аз може да ви помогна. Кои са причините за вашата беднотия. Защо всички изведнъж бедни не станете? Ние не разрешаваме въпроса в света, но ние искаме да внесем една нова светлина, ние вярваме, че всеки човек е в състояние да разбере светлината. Щом аз се явя с едно фенерче, аз няма да ви уча вие да ходите, но аз ще вървя напред, вие ще ходите, ходите сами, вие си знаете пътя. Сега да ви взема и да ви водя за ръка, трябва да предположа, че вие сте слепи. Тогава безпредметна е тази светлина заради вас. Ако вие имате очи, аз мога, без да ходя, само да осветя пътя ви и вие сами да вървите. Аз представям едно знание. Тази светлина, тя е необходима в този път, да намерите пътя си и да отидете до мястото предназначено. Вие сте дошли на земята, вие искате най-първо да имате едно положение, право имате да искате да бъдете здрави, да искате да растете, да искате да имате условия. Дръжте в ума си мисълта, че никой не е в състояние в света да отнеме от онова, което Бог ти е дал. Докато така мислиш, никой не е в състояние да ти го отнеме; когато се поколебаеш, неприятелите ще почнат да влизат. Затова именно човек не трябва да се колебае в крайните резултати на доброто. Някой път вие се уплашите от някоя голяма буря. Аз съм минавал през места, дето хората са били завличани. Преди години дойде една буря, 20 души ги издави, ние преминахме през реката, задигна линията, мостове, станции, шофьорът така гледаше, казва: "Няма нищо, излязохме." А тия хора казват: "Много праведни трябва да са." Аз вярвам, че онзи свят е разумен и нищо не е в състояние да отнеме моя живот, когато невидимият свят е с мене, но когато невидимият свят не е с мене. Но има друго нещо разумно в света, което действа. Вие сте дошли на земята да проверите не вашата разумност, но разумността на другите, които ви ръководят. Вие сте дошли на земята, че този свят, в който живеете, не е такъв анархически, както мислите, той е в пълен ред и порядък. Понеже хората не може да си го разберат, представят си го такъв, какъвто не е. Че не е тъй, защото ние създадохме туй противоречие. За пример вземете сегашната криза; как мислите, тази криза кой я създаде. Тя е изкуствена в целия свят, произведена от самите хора, за да могат по изкуствен начин едни да изиграят другите. Казваше ми един приятел от Америка: "Фалирали сто банки в един ден." Къде са капиталите на тези банки? Парите минали от едни хора в други или храната минала от едни хора в други. Туй всичко е дадено от разумния свят за всички същества, които живеят, не само за хората, но и за животните, и за растенията. Човек е взел привилегията да постъпва така, както не трябва, затова се държи отговорен. И всички тия нещастия, които ни сполетяват сега, се дължат на онова противодействие. Римската империя, която владаше света, де е сега? Един ден ще изчезнат всички, ще остане само един разумен порядък в света, докато хората дойдат до същественото, че по човешки не трябва да се живее. Тогава аз имам едно правило: дай власт на човека, за да го познаеш какъв е. Тогава каква е целта на онези, които имат власт. Онези, които имат власт, да дадат свобода на своите братя. Тогава казвам: За да познаеш любовта на хората, трябва да им дадеш живот. Ако не можеш да дадеш живот на хората, ти не ги обичаш. Любовта подразбира - живот трябва да дадеш. Когато онзи, който умира, го обичаш, той ще оживее. Виждаш един човек, който се е обезсърчил, като го обичаш, трябва да му дадеш живот. Следователно любовта без даването на живот не е любов. Това е едно залъгване, една лъжа. Тогава някой казва: "Обичаш ли ме?" Аз вярвам само в една любов, която може да даде живот. Всяка любов, която не дава живот, това е залъгалка. Всяка сила, която не може да даде свобода на човека, това е насилие. Така трябва да се разбира. Някой казва: "Мене да ми дадат власт, какво ще направим! Ще ги избеся всичките." - Но, приятелю, казвам ти, като ти дадат власт, ти освобождавай всичките хора, тогава ти си един силен човек. Онзи, който не може да освобождава хората, той е безсилен човек. Да се не заблуждаваме. Може хората да правят много опити, ще видят. Ние в света нямаме една система идеална. Ако вземем сега английската държава, ако вземем вътрешно, е най-уредена - относително е уредена, нито една държава не е така както трябва. В Англия като идеш, там си свободен, религията е свободна, но политиката не е свободна, ти в политиката не може да се месиш. Българите всички са политикани. В Америка като идеш - нашите стражари са нищо пред американските, те са по шест стъпки високи, близо два метра. Всеки, който не слуша, може да го дигне с ръката си. Щом ти каже: "В участъка", и ти направиш възражение, веднага в носа те удари и те простре на земята. Който е дошъл в Америка, трябва да се подчинява на законите. Туй няма нищо общо със Славейковата поговорка: "Покорна главица остра сабя не сече." Но това не е правото, не е идеално. В американците има съзнание, в англичаните има съзнание и българите имат съзнание. Всеки народ си има свои добри страни, но всеки народ си има и свои лоши страни. Лошите страни, наследствените трябва да ги разгледаме. Всеки човек си има свои добри страни, всеки човек си има свои лоши страни. Че доброто живее във всинца ни, трябва да се сплотим, да стане общо за всички.

Казвам сега: Бъдещата свобода на хората трябва да се обоснове върху любовта, която дава живот, върху знанието, което носи светлина и показва пътя, в истината, която дава свобода и възможност за всеки човек нормално да се развива. То е моето разбиране. В природата има закон за размножаването. Никога не трябва да се роди един човек без позволение. Много хора са родени в света без позволение и затова страда светът. Той трябва да дойде на определено време и определени условия. Много хора има в света, които не може да живеят. Мнозина са дошли за едно и също нещо, че има състезание. За една служба се появяват 15 хиляди души кандидати. Ако се явят 15 хиляди души кандидати за една служба, какво щастие може да има? Ако се явят 15 хиляди кандидати за една мома, кой ще бъде щастлив? Един ще бъде щастлив, но 14 999 ще бъдат нещастни. Питам: Какво щастие може да има? За една служба има право да се яви само един кандидат. В природата законът е такъв. Щом се явят 15 хиляди кандидати, това е неестествено положение. Туй неестествено положение го създаваме ние.

Та сега новите възгледи. Казва някой така: "Бог дава, но в кошара не вкарва." Аз не зная какво е искал да каже онзи, който е измислил това? Аз казвам: Бог дава и иска онова, което дава, разумно да се приложи в живота. Бог дава сила на хората, но не иска тази сила да се употреби за насилие. Бог дава живот в света, но не иска да се употреби за насилие. Той иска любовта да дава живот. Това е желанието на Бога! Някой мисли къде е Господ? В страданията, които претърпяваме. Сега ние сме в тези страдания, там е Господ сега, Той ни пита: "Какво правиш?" - "Страдам, Господи." - "Защо? Защо не вървиш по правия път?" - Аз може да страдам от своите погрешки, аз може да страдам от погрешките на другите, колективно ние сме отговорни и индивидуално ние сме отговорни. Общо сме отговорни за цялото човечество, пък и цялото човечество е отговорно. Ако страдаме за греховете на другите хора, може да помогнем, мога да помогна на другите. Ако страдам само за себе си, мога да помогна само на себе си.

Сега, когато говоря върху този въпрос, не искам да ви ангажирам, не искам да оправям света, не искам да ви изменям строя. Целият строй никой не може да го измени, може да станат промени в света. Туй, което ние делим, ние земята завладяваме и мязаме на онзи гръцки поп, който купил една нива и казва на нивата: "Да знаеш, че пръв път поп те владее." Нивата погледнала и казала: "Дядо попе, като тебе 99 господари съм имала, но другите безброй са." Туй, което може да изгубиш, сега аз не искам вие да губите. Аз не искам вие да нямате един прав път. Онова, което човек придобие, трябва да бъде господар на него, да не е нищо в състояние в света да го лиши от правото, което той има.

Та казвам сега: Ние трябва да изучаваме земята - защо земята е валчеста, защо земята се върти. И ние трябва да се въртим. Не другите да те въртят, ти сам да се въртиш. Аз съжалявам, че другите може да ме въртят. Сам ще се въртиш. Ще се въртиш, за да може твоето слънце да изгрява и то равномерно да определя. Да бъдеш господар на своята съдба! Ти другите хора може да ги имаш като едно условие, като подбудителна причина ти сам да мислиш. Някои хора мислят, че са много самостоятелни. Аз съм срещал момци, които мислят, че са много самостоятелни. Най-първо обича една мома, ходи с нея, мисли, че е много самостоятелен. Намери друга по-красива, влюби се в нея, напусне първата. Втората му заповядва: "Ще напуснеш първата." И той я напусне. Де е човекът? Ако богатството може да измени твоя ум, да те направи ненаситен, ти си роб на богатството. Ако сиромашията може да измени твоя характер, да те направи лицемер, да пълзиш по земята, ти си под чуждо влияние. Ти и при сиромашията, и при богатството трябва да бъдеш човек, да се разговаряш приятелски със сиромашията, да се разговаряш приятелски и с богатството, да се разговаряш приятелски със знанието, да се разговаряш приятелски с невежеството, да се разговаряш приятелски с доброто и злото. Като ги срещнеш, ще поздравиш злото, ще кажеш: "Много ми хареса, отде пръкна?" Това е разбиране на живота. Това е злото. Ние имаме едно понятие за злото, то не е наше. Трябва да се освободим от тази идея. Злото в света съществува - за един е добро, за друг не е. Доброто за един е зло, за другите не е. Относително е. Добро е за тебе - изяждаш кокошката, това за кокошката е зло. Казваш: "Господ така е решил." Това е твое разбиране. За едного Господ дал крушата, за друг - кокошката. Сега ние ще оставим света от наше гледище. Има друго едно разрешение, то е следното: сегашното положение на света прилича на това, ние разработваме една градина, всички трябва да носим вода от 4-5 километра с кофи и да поливаме всичкия зарзават.

Казваме: "Измъчихме се, туй нещо живота ни отне." Това е сегашното положение, какво ще бъде бъдещето? - Водата ще я пренесем в градината и тя сама ще полива. Това е разумният живот. Водата, която сама полива градината, това е разумният човек, пък този, който полива с кофи, носи водата, той от онези хора, които не са разбрали живота. Сега всички с кофи носите. Всеки взел малко масълце, върви, носи го. Всеки взел парче месо и го носи на жена си, на децата си. Казвам: Няма да прокопсате вие. Масло в шишета не трябва да се носи, месото на парчета не трябва да се носи. Няма да режеш нито едно животно. Има и друг начин на хранене. Туй животно, което ти искаш да изядеш, то от тревата намерило и извадило месцето. Има начини в природата. Иди при растенията и кажи: "Вие на еди-кой господин вол сте дали, моля ви да ми дадете от същото." Има много по-хубава храна от месото. Казвате, че е чиста храна месото. Никак не е чиста. Всичките нечистотии са в него. Всичките клетки, които го образуват, имат своята нечистота, техните лайнушки седят вътре. Казвате: "Чиста храна е месото." Не е никаква чиста храна, най-нечистата храна е. Хората не могат да живеят един порядъчен живот. Съвременните хора мязат на котката. Котката като хване мишката, с козината я изяда. Като питам котката, защо го прави, тя казва: "Да не остане следа от моето престъпление, да няма за какво да ме съдят." Аз зная сега каква идея имаш, тя е идея на хиляди хора (обърна се към един брат). Тази идея ще я оставиш, понеже тя ще се разреши след хиляди години. В друго събрание бих те изслушал цял час и два часа. Сега ти ще послушаш, забележи си всичките противоречия, които има. Аз не разрешавам противоречията. Той, каквото чувства, е право, но каквото мисли, не е право. Понеже чувството ти е твое, а мисълта не е твоя. Сега ще имаш търпение да слушаш. Аз лично не се отнасям; като казвам този брат, разбирам, всички може да мислят. Той трябва да има търпение да ме слуша сега.

Казвам: Туй, което може да научите, е следното: най-първо всички трябва да бъдете богати, после трябва да станете сиромаси. Най-първо всички трябва да бъдете здрави, после трябва да станете болни. Най-първо трябва да станете умни, после трябва да станете глупави. Тогава ще кажете - едно противоречие. Най-първо хамбарът ще бъде пълен, после ще го посееш на нивата, стане празен. Идната година ще бъде повече. Знанието като дадеш на другите хора, всички ще те слушат. Един професор след като говори на студентите четири години, след четири години казват: "Тази лекция съм слушал, друго нещо ново ни кажете." След четири години не иска студентът да слуша професора по същата лекция. Казват: "Ние сме слушали това." Та казвам: Ти трябва да осиромашееш, значи професорът после ще слуша студентите какво са разбрали. Той ще слуша един отзвук на неговата лекция, ще намери погрешките си. Втората година той ще измени лекциите си. Представете си сега, че вие казвате: "Пари, пари." Представете си двама млади момци - единият, който иска богатство, другият не иска богатство, казва: "Мене ми трябва красива мома", другият казва: "Милиони, милиони." На единия давам 25 милиона, на другия - красивата мома. Кой ще спечели в случая? Но няма друга мома, нито други пари. Този носи парите, носи, на какво ще мяза? Той каже: "Аз ще подкупя момата." Момата е толкоз умна, че само един момък, който може да й даде сърцето си, тя го оценява. Аз съм привел този пример за онзи, който избрал въшката, и онзи, който избрал житното зърно. За предпочитане е вие да имате пред себе си една душа, тази душа седи много по-високо от 25 милиона - ако разбирате закона. Сега вие, които ме слушате, казвате: "Хубаво е туй, но сегашния ред на нещата какво трябва да го правим?" Ето какво трябва да направят сегашните хора: в една американска църква един богаташ искал да разсипе църквата, да разстрои цялата църква, искал да стане неговата воля. Той каквото мисли, туй да стане. Най-после събират всичките братя в църквата и казват, не може да го търпят; да го бият, не искат. Най-после казват: "Господи, ако е за славата, да бъде с нас, ако не - задигни го, да си върви." Не се минава един месец и той се разболява на умиране. Вика тия братя да се помолят. - "Как да се помолим за тебе, ти ни тормозиш, да си вървиш. Ако обещаеш да дадеш всичкото си богатство и да живееш в любов, ще се молим да ти даде Господ живот, но ако не, да си вървиш." - "Моля, братя, аз ще живея като вас, няма да ви измъчвам." Това трябва да направи всеки от вас. Казвам тъй: Господи, аз няма да взема парите на другите хора и да ги туря в джоба си. Няма да се кача на власт, да говоря за свобода, а да затворят другите хора, пък аз да говоря за свобода. Аз бих желал съвременните министри да идат в затвора, да видят своите братя, да поседят между тях, да се позамислят. Аз бих желал сегашните владици, свещеници да се запитат защо са тези хора затворени. Хората не изпълняват волята Божия, не изпълняват законите на държавата, нито пет пари не дават, че някой нарушил законите на държавата.

Най-първо, трябва да се изпълни волята Божия. Сегашните народи са християнски народи. Сега не искам да ви дам морал. Ние знаем, че иде нещо страшно в света, което светът никога не е виждал. Когато светът го види, и на малките деца ще побелеят главите. Ако не искате да вярвате, прочетете Посланието на апостол Петър, че всичко това ще изгори, туй, което хората не искат, то ще дойде, за да се очисти земята. Земята трябва да се очисти с огън, за да се очисти от всички свои престъпления. Сега има милиони хора, които въздишат, въздишат, никой няма, който да им помогне. Казват, целият християнски свят, всички религиозни хора по света трябва да издигнат гласа си към Бога и да кажат: "Не изпълнихме, Господи, Твоята воля, отсега нататък аз решавам да изпълнявам Твоята воля във всичката нейна простота и пълнота." Ние не искаме да заговаряме против някого. Туй, което вършиш, трябва да бъде волята Божия. Защото аз считам, доброто трябва да бъде добро за всички; правото трябва да бъде право за всички, съобразно със степента на тяхното развитие. Благата за всички трябва да бъдат еднакви. Всички разумни хора трябва да имат еднакъв живот. Утре всички тия хора, които сега съществуват, те ще изчезнат от лицето на земята. Колко поколения са изчезнали и туй поколение ще изчезне, и техните кратуни ще се търкалят.

Казвам: Бъдещето поколение като дойде, не да върши престъпления. Бъдещето поколение трябва да носи живот в себе си, да носи свобода в себе си, разбиране, един нов строй, да има един отзвук на страданията. Всички ако пожелаем, може да постигнем. У всички трябва да има един отзвук на нашите сърца на ония страдания на душите, които страдат.

Та казвам: Ние се събираме не за себе си. Всеки човек в света, той е дошъл с едно велико предназначение. Един пръст има едно велико предназначение в крака. Той сам по себе си е слаб. Когато всичките пръсти се съединят, заедно представят една мощна сила. Единството какво означава? Не нещо откъснато, но всички заедно. Всеки един пръст е на своето си място. Човек, когато е в общия Божествен организъм, той е на мястото си. Когато дойде денят, да сте готови, не тогава да се готвите. Когато си свободен, свободен ще си; когато трябва да държиш, дръж; когато трябва да пуснеш, пусни.

Казвам, сега във вашата мисъл вие може да кажете тъй: "Всичко туй е добро, но ние сме слаби хора." Няма по-слабо от водата в света, но и по-силно от водата няма. По-слабо от светлината няма, но и по-силно от светлината няма. По-слабо от вятъра, от въздуха няма, но и по-силно няма. Светлината е слаба, водата е слаба, вятърът е слаб, но когато дойде онзи вятър, има една силна страна. Водата, когато дойде в своята стихия, и тя е силна. Светлината, и тя е силна. Та казвам сега: Аз искам да бъдете слаби като светлината, слаби като водата, слаби като въздуха, но същевременно ви казвам, трябва да бъдете силни като светлината, силни като водата, като въздуха, то е една максима, която трябва да носите в ума си. Слаби като водата, но не едно малко шише. Каквото и да ти се каже, да го изпълниш, не като влезеш в стихията. Като слизаш от онзи планински връх, ти ще дигаш шум и като слезеш долу, силен ще бъдеш, понеже в своята сила ти ще внесеш известна енергия, която е необходима за сегашното развитие. Трябва да донесете нещо. Вие седите и гледате младата мома, която седи пред огледалото, оглежда се и казва: "Пари нямам да се оженя, не съм красива да се оженя, тялото ми не е хубаво." Тази мома не съзнава, че има един ум - едно богатство, има едно сърце - друго богатство. Момъкът, и той казва, че е сиромах. Оставете тези дядовски, отживели идеи. Вие всички сте богати. Не лъжете нито себе си, нито другите. Дотогава, докато имаш един ум, ти си богат - уповай на своя ум. Докато имаш туй сърце да пулсира, туй, което ти чувстваш, ти си богат. Докато туй, което желаеш, можеш да го направиш, ти си богат. Не се отказвай от правото, което Бог ти е дал. Сега някои от вас може да дойдат, да ви кажат: "Много хубаво проповядва, но нищо още не доказа." Всичките мои беседи мога да ви ги кажа само в три думи, ако разбирате. Може да запаля фенерче и да ви посоча пътя, посоката да вървите. Мога да ви посоча най-високия връх и да кажа: Идете, вижте. Мога да ви посоча и най-голямата долина да слезете там и да видите. В човека има нещо хубаво.

Ще ви приведа един пример. Не е хубаво..., като се разказва, някои мислят, че е за похвала. Аз зная какво се крие в човека, познавам го. Преди повече от 25 години от Варна пътувам за Бургас с един мой приятел. Идва той и ме заставя, по право, казва: "Искам да те заведа в Бургас, ще дойдеш с мене." Той с колело, аз без колело. Вземам си една чанта, която и сега имам. Казва: "Аз ще нося чантата." Казвам: Но бързо няма да вървиш. Казва: "Ще те науча да яздиш на колело." Казвам: Не искам. Преди да дойдем до Бургас, този ден валя дъжд, че той трябваше да носи колелото на рамото. От Варна, додето отиваме, стигаме Камчията. Казвам: Много добре вървим. Стигаме Камчията, но тя тъй се наводнила от големия дъжд, до колене вода. Казва ни ханджията: "Господа, накъде отивате?" - "В Бургас." - "Назад, не може да вървите." Назад не може, не се връщаме. Казвам: Ще си дигнем крачолите, ще крачим. Онзи смел, казва: "Ще дигна велосипеда." Онзи казва: "Ще се удавите, накъде е пътят, не знаете, трябва да сте много внимателни, по шосето трябва да хванете." Той казва: "Не може да ви помогна." По едно време иде един българин с една хубава кола и един охранен кон. Ханджията казва: "Този може да ви помогне, той знае пътя с каруцата, но е един инаетин, досега не съм видял да е направил добро някому." Аз казах на този с колата: Може ли да ни направиш една малка услуга. Имаме велосипед, да го туриш на колата, пък ние ще запретнем крачолите, ще вървим след колата. Той погледна и каза: "Човещина е, не само велосипеда, но и вие се качете горе на колата, ще ви изведа." Кръчмарят си прехапа устните, той направи едно добро. Запознахме се, качихме се на колата и по целия път говорихме с него, покани ни в дома си, спахме при него, сутринта ни изведе на няколко километра. Този приятел издаваше списание, записа го за списанието. Каза: "И мене ми е приятно такива добри хора като вас, когато минавате, спрете се." Но досега втори път не съм се спирал.

Казвам: Във всеки един човек се крие нещо хубаво, но трябва да знае човек как да бутне. Казвам: По някой път ние се намираме на опасно място.Ние имаме много превзети възгледи, като кажем: "Този човек е лош", ние отиваме в голяма крайност, предизвикваме злото. Навсякъде в света казват: "Лош е светът." Туй е отчасти вярно. Преди години разхождам се, един стражар казва: "Де ти е позволителният лист, легитимацията?" - Нямам никаква легитимация. - "Как смееш да ходиш без легитимация? Аз ще те арестувам тебе." - Ти друг път хора като мене арестувал ли си? Колко пъти? Рекох: Слушай, ти като мене друг път човек няма да срещнеш. Ако аз кажа само една дума за тебе, знаеш какво ще стане от тебе? - Той мисли, че съм някой министър. Исках с него да се пошегувам. - "Извинете, господине." Разговаряме се с него, той носи пушката. Казвам: Ако всякога ме слушаш, на високо място ще те туря, пък ако не слушаш, в затвора ще те туря. Човещина. Казвам: Ти сега носиш пушката, утре друг ще те арестува, ти днес мене ще арестуваш, утре - тебе. Ако има защо да ме арестуваш, аз сам ще ида. Ако съм престъпил вашия закон, сам ще дойда, закон е. Казвам му на него: Гледай да бъдеш добър човек, с лошо нищо не се постига. Ако кажа една дума за тебе - той се уплаши. Здрависахме се. Казвате сега: "Кажи на този човек да прогледне." Аз като кажа една дума, какво мога да направя. Сплаши се. Ти му кажи какво може да направиш заради него. Ти му кажи, че жена му ще бъде здрава. - "Жена ти сега е болна, вкъщи имаш едно болно дете. Жена ти и детето ще бъдат здрави. Ха, от мене това. Жена ти ще бъде здрава и детето ти ще бъде здраво, и работите ти ще се оправят." Не да го залъгвам. По този път, по който ти мислиш да разрешаваш нещата, ти ще влезеш в дрънголника. Ти ме виждаш, аз не съм от тия светии. Твоята пушка аз мога да я взема и да я счупя. Разчитайте на онази ваша сила, която природата е вложила във вас. Ние седим и сме се хипнотизирали от един живот, който не е естествен. Живеем просто един нехигиеничен живот, заразяваме се и умираме. Трябва да излезем на чист въздух. Трябва да започнем от малкото, наново трябва да градим живота. Затуй именно природата ни показва, човек трябва да стане като малкото дете, да бъде роден от благородна майка и баща, благородни братя и сестри, разумен народ, разумно общество, да израсте като дърво, да бъде като някой извор. Такова трябва да бъде бъдещето общество. Всички сте повикани да започнете да работите. Не мислете, че само вие сте; милиони хора има, които мислят като вас и както вие мислите. По целия свят, в целия културен свят има хиляди и милиони хора, които мислят и работят, не само тук в България, навсякъде всичките хора са проводници на новото. За бъдеще то ще се увеличи. Казвам: По този начин ще дойде онази истинска наука, която сега много работи може да направи.

Но няма време. Понеже, ако ви говоря повече, ще стане натрупване, а в натрупването нещата не може да растат.

Три неща във вас трябва да останат: Любов, която да ви свърже с хората; светлина, която да ви отвори път; и свобода, която да ви даде простор, за да може да бъдете свободни и да вършите волята Божия.

Тайна молитва

Трета съборна беседа, държана от Учителя на 30 август 1932 г., вторник, 5 ч. София, Изгрев

• калайдисан

• наежи се

• така е в ръкописа