Разлика между версии на „Съотношение на тяло и придобивки“

Версия от 14:03, 9 септември 2009

СЪОТНОШЕНИЕ НА ТЯЛО И ПРИДОБИВКИ

Добрата молитва Венир Бенир

Направихме следното упражнение: Ръцете настрани, лявата ръка пред дясната с допрени пръсти. Лявата ръка движим по дясната, пред гърдите и настрани. Същото движение и с дясната ръка. Няколко пъти.

Ръцете настрани, трептения на дланите. Ръцете изопнати високо над главата с допрени пръсти. Сваляне ръцете до темето на главата и дланите се поставят в една плоскост. Издигане ръцете нагоре над главата. Няколко пъти.

Какво означават две прекръстосани линии? Елементарни работи са, но ще видите каква философия има. Единият знак е за събиране, а другият – за изваждане. Допуснете, че събирате две кучета, които не се обичат, на едно място. Какво ще има да ги събирате? Давене ще има, лаене ще има. Като съберете две котки, които не се обичат, какво ще има? – Ще има един скандал. Ако съберете две нееднородни мисли, какво ще имате до себе си? – Ще има един скандал. Ако съберете две мисли, които си хармонират, ще имате едно миролюбиво настроение.

Допуснете сега, че имате минус две кила жито. Ако 2 кила жито посеете в земята, то е минус. Минус две кила дадете като храна на един кон, минус две кила изядете вкъщи, какъв ще бъде резултатът? Сега вие говорите за знаците, трябва да ги владеете. Минусът да го владееш да те слуша, плюсът да го владееш, да те слуша. Вие говорите за плюс, който не ви слуша; вие говорите за минус, който не ви слуша и за равенство, което не ви слуша. И разбойници, след като спечелят плячката, равно я разделят. Не мислете, че равенството разрешава всички противоречия в живота. Щом имаш една отрицателна мисъл, или трябва да я посееш в земята, или трябва да я дадеш на някой кон, или – на един човек. Резултатите ще бъдат различни. Ако храниш едно приятно чувство към една котка, какъв резултат ще имаш? Все ще имаш нещо, но какво? Обичаш една котка, влезе вътре в стаята, помърка, дадеш й хляб, седне на стола, омие се малко, после пак мече, отвориш й вратата, излезе навън. Какво си придобил с туй влизане и излизане на котката? В дадения случай котката е професор, ти си ученик. Предаде ти урок, умие се, казва: Значи така ще се държиш чист – едно елементарно правило. После като влезеш вкъщи, ще поздравиш всичките хора, както тя поздравлява, ще намериш най-удобното място към всички. Благоприличие трябва. Професорът предаде урока и казва: Моля, отворете вратата. Ти отвориш. Сега ти не чувствуваш, че си ученик, пък котката е професор. Казваш: влезе тази котка. Професорът влязъл, предал своя урок. Твоят професор от невидимия свят дошъл с котешки автомобил. Професорът влиза с автомобила в къщата ти.

Някой човек ви обещава нещо. Обещанието какво е? Плюс ли е или минус? Обещае да ви направи една услуга, какъв знак е? – Плюс. Има знаци още: "х" – за умножение; ":" – за деление. Сега трябва да се спираме върху малките работи. Човек за да образува един характер, за да разбира силите на природата, да може да се ползува, той трябва да обръща внимание на малките работи. Ако една дума не знаете как да я произнесете, за пример как произнасяте на български думата "добро"? "Добро", "добро", ударението се мени. Във втория случай значи доброто е турено на някой човек. "Едно добро" казваме, на жена ли е турено или на дете? От среден род е думата. Доброто не може да се тури на жената. Значи доброто е свойство на децата. Мъже и жени го вземат назаем от децата. Туй определение не го знаехте досега. В разместването на тия вътрешни знаци в човека се раждат противоречия. Ако турим знака на събиране, какво трябва да събереш или какво трябва да извадиш? Ако туриш знака на умножение, какво трябва да умножиш, ако туриш знака на деление, какво трябва да делиш вътре в себе си? Човек какво може да дели вътре в себе си? – Дайте ми един пример на вътрешно деление. Да кажем, имаш две ябълки, мислиш да дадеш едната на друг. Какъв е този процес? Ако имаш две ябълки, дадеш едната, процес на деление ли е? – Процесът на деленето разбира, една ябълка да я разделиш на две. Делиш ябълката на две, на три или на четири. Може ли да разделите една своя хубава мисъл с друга? В дадения случай вие самата мисъл не може да я разделите. Но от една мисъл излиза известна енергия и от тази енергия на мисълта може да дадете, да отделите. От енергията на мисълта и от енергията на едно чувство може да разделите. Енергията, която се образува от чувството, може да разделите, част от тази енергия може да отделите. Трябва да имате една ясна представа, щом говорим за деление на енергиите, които произтичат от чувствата и мислите. Всяка енергия, която произтича от мисълта, може да отделиш. Ако съберете най-неспособните ученици в едно училище, какъв резултат ще имате? Имате два процеса, събирате неспособните ученици, събирате и способните. Процесът е един, но ще имате два различни резултата. В единия процес вие ще изгубите повече енергия, не ще изгубите, но ще изразходвате повече енергия. В другия случай – по-малко. В единия случай енергията ще се пласира, в другия няма да се пласира или може би дълго време се изисква, докато се пласира. Често вие събирате неспособни мисли. Дойде една мисъл, втора, трета, събирате ги, направите цял клас, разсъждавате, мислите и резултатът е равен на нула. След като сте работили един час, решението е вече нула. За пример обидил ви някой и вие мислите как да го обидите. Пишете една статия, втора, трета, четвърта, станете сутринта, отхвърлите всичките статии, казвате: Няма да му пиша нищо, отхвърляте, каквото сте решили. Ако бяхте написали статията против него, какво щяхте да получите? – На какво отгоре дойдойхте до заключение, че не трябва да му пишете, (че трябва) да го оставите. На какво основание решихте да не му говорите нищо? Или казвате: Аз ще му дам да разбере. Цяла нощ мислите, цяла нощ искате да му дадете да разбере, а призори се отказвате. Той е приел по радиото всичките ваши излияния, неговото радио беше отворено и каквото му говорехте цялата нощ, той го прие. Как ще си обясните, че при изгрева на слънцето на сутринта казвате: Нищо няма да му говоря. Вие му говорихте, вие се споразумяхте. Той се извини и затова вече му прощавате. Цялата нощ ако не бяхте му говорили, той нямаше да се извини. Той казва: Направих това нещо, аз се извинявам. Ти извиняваш погрешката. Ставаш сутринта и казваш в себе си, аз му прощавам. Това е психологически процес. Все трябва да има едно разрешение. Ако няма, напразно е всичко. Вие бихте тъпан. За пример на таралежа като биете тъпан, какво прави? Стряска се той. Като удариш тъпан, той се стряска и туй го наричат, че той играе.

Сега какво ви дава повод, че трябва да обидите някого? Някои от вас са учители и на някой ученик тури зъб. Коя е подбудителната причина? За пример онзи, който не е музикален, като дойде при една цигулка, ще я вземе, ще я разгледа, ще я тури настрана. Който е музикален, след като я разгледа, ще дрънне на четирите струни, дали е нагласена добре. Който не е музикален, няма да обърне внимание дали има струни или не, вижда - прилича на цигулка. Онзи, музикалният, ще види, че има струна. Ако не е нагласена, ще я нагласи, ще си даде мнението, дали е хубава.

Та казвам: всякога, когато човек е способен, всяка една мисъл трябва да се изглади, всяко чувство трябва да се изглади, да се видят основните качества, които мисълта има. Сега трябва да разгледате едно основно качество. Под думата "добро" какво разбирате в най-простия смисъл? Какво е вашето определение за добро? Казвам "добър човек", "правдив човек", "разумен човек", после – "образован човек", "културен човек" – това са все различни идеи. Кога един цигулар е добър? Ако искате да знаете, ще гледате кутията на цигулката каква е, какво положение, цигулката в какво положение се намира. Как ще познаете дали е правдив, справедлив? Да допуснем, че вие сте музикант и искате да знаете добър ли сте или не? По музикален начин как ще познаете дали сте добър? Искате да се проявите. В музиката може да проявиш дали си добър или не, може да проявиш дали си справедлив или не, музикално да провериш дали си добър или не. Как ще познаеш музикално дали си добър, дали си справедлив и дали си разумен? Те са първите психологически наблюдения.

Туй изкуство ли е? – Сянка на изкуство. Къде е същественото в тази картина? Какво означава тази, долната устна? Този човек е винаги недоволен. Когато си недоволен, долната джука изпъква. Психологичен процес е това. Понеже се занимава с физическия живот, той нямал материал да си образува носа. Горната бърна не може да се сформира. Понеже горната бърна е умственият свят, а долната бърна представя чисто физическия свят. Долната бърна показва, че във физическо отношение има достатъчно материал, плътна е долната бърна. Горната страда от немотия, беднотия. Горната бърна е бедна, долната е богата, доста богата. Горната е сиромахкиня. Устните трябва да бъдат еднакво богати; и горната, и долната бърна да бъдат еднакво богати. Във възприемането и в даването да бъдат еднакво богати, защото в дадения случай горната бърна предава, а долната възприема. Активна е в предаването. Законът е там, ако ти нищо не дадеш, не може и да възприемеш. Който не дава, не може и да възприема; който не възприема, не може и да предава.

Туй представя човешкото чело. Ако вие се качвате нагоре, ще имате усилено изказване. Като се качите горе, на темето, ще имате уравновесяване. Нагоре като се качвате, правите усилие да се качите нагоре. Та по някой път вие се спирате върху тия процеси, искате постоянно да слизате. Невъзможно е постоянно да слизате и постоянно да се качвате е невъзможно. Правиш усилие да се качиш, ще дойдеш до една точка, дето трябва да слезеш. Вие туй не го вземате предвид и се намирате в противоречие. Казвате: Дотегна ми да слизам. Не трябва постоянно да слизаш. Щом ти е дотегнало да слизаш, за да смениш своето психологично настроение, ще започнеш качването нагоре. Ти може да започнеш да се изкачваш направо по отвесната линия нагоре. Много стръмно е.

В линията 1 стръмнината се намалява, тя е по-наклонена. В 2, в 3 още повече. В този случай кой път бихте избрали от тия четирите? В дадения случай психологически трябва да знаеш кой път да хванеш. Имате 4 пътя да постигнете целта си горе. Ако тръгнете по най-стръмния път, ще изхабите много енергия. Ще съкратите времето, но когато се качите горе, ще бъдете преуморен, няма да можете да се ползувате от придобитото. За пример често казвате: Трябва да бъдем добри. Кой е пътят на доброто? Кога човек е добър? – Всеки човек е добър. Когато има най-малката спънка. На годината има една спънка, тогава човек е добър. Или, когато някой няма нищо да го тревожи, когато няма никаква спънка, той е добър.

В съвременния живот всичките хора се занимават с живота на другите хора, не със своя живот. Човек се занимава повече с другите хора, не със себе си. Срещнеш някого, видиш носа и казваш: Крив му е носът. Не забелязваш, че можеш да видиш, че и твоят нос е крив. Видиш някому веждите, намериш, че не са добре устроени или че са груби. Занимаваш се целия ден с чужди работи. И как няма да остареете, като се занимавате с чужди работи. Аномалия е това. Всяко впечатление дисхармонично те притеснява. Човек вижда две котки се карат, седи и гледа представлението на тия, това ще ти повлияе. Примири тия котки. Най-малкото – вземи едно камъче и хвърли, да избягат. Карат се две котки, ти кажи: Аз съм господар, в мое присъствие не позволявам да се карат слугите. Някоя сестра може да носи чадър, с чадъра може да влезе вътре. Да допуснем, че някъде видите две мравки се карат, примирете ги, не допускайте във ваше присъствие скандал. Минавате някъде и виждате, че един камък се качил отгоре на другия. Вземете този камък, който е отгоре, и му кажете: Нямаш право да седиш на гърба му. В дадения случай само ония камъни, които привличат вниманието ви, тях ще снемете. Ако можеш да отмахнеш този камък, то е много тежък, ще го оставиш. За малките камъни е тук въпроса. Ако бихте направили това в една година, ще видите какъв резултат ще имате, какъв нов подтик, каква нова енергия ще потече в живота ви. Ние оставяме нещата в живота. Една мисъл потиска друга, едно желание потиска друго, една постъпка потиска друга. Че как ще се възпита човек, ако една мисъл потиска друга? Премахни тази мисъл, която потиска. Кажи: в мое присъствие не позволявам една мисъл да потиска друга, едно чувство да потиска друго и една постъпка да потиска друза. Не позволявайте това. Вие позволявате всичките скандали вътре във вас и искате света да се оправи. То е невъзможно. Аз, казва, няма да оправя света. Ти няма да оправиш света, но в себе си човек не трябва да допуска една мисъл да потиска друга, там трябва да има хармония, равенство. Да допуснем сега, че една мисъл те потиска. Една мисъл на правдата и една мисъл на добротата те потиска. Казвам: Много добър си. Защото справедливостта изисква един човек да бъде енергичен? Вие считате, че един човек е добър, а оставяте една мисъл да потиска друга. Децата се бият, за да не им разваляте хатъра, оставяте ги. При учителя идват и казват: Двама ученици се бият. Той казва: Няма какво да ги бия вече, набиха се, работата е свършена. Аз ако съм , ако се бият двама ученици и единият ударил една плесница, а другият ударил две, аз как бих постъпил? На онзи, на който са ударили две плесници, на него ще дам две ябълки. А на онзи, на когото е ударена една плесница, ще му дам една (ябълка). На бития ще му дам две ябълки. На другия понеже му е ударена една плесница – една ябълка. Казват: Биха се двама души. Казвам: Колко ти удари? – Две плесници. Дам му две ябълки. На когото е ударена една плесница - една ябълка. Туй как бихте го разрешили? Две плесници няма разрешение. Като му ударят две плесници, имам съображение. Въпросът не е разрешен. Защо го ударил два пъти?

Представете си сега, че един карикатурист направи една карикатура и иска да я разнася из града. Често като идете в Америка, ще видите, че има хора, които разнасят карикатурите на художниците. На гърба носи карикатура, той върви отзад на гърба с карикатурата. Мен ми разправяше един българин, който бил в Бостън. Гледам един ден един висок господин 2 метра, облечен в царска мантия, корона на главата, казвам си, как туй величие да ходи тъй с такава хубава мантия между толкова много хора, като погледнах – на гърба му има обявление, целият гръб е пълен с обявления. Отпред е с мантия, а отзад – с обявленията на някаква фирма. От главата до петите обявления на гърба на царя. Сега, често когато вие се дразните, носите тия обявления. Ангажирана е една фирма. Отпред царят е много добре облечен, но отзад са обявленията на фирмата. Има един свят, който ни ангажира и ние ставаме смешни, много изкусно ни ангажира, на гърба са турени всички обявления, трябва да се пазиш. Царска мантия не искаме. Различни обявления имаме, някой път вие се разсърдите, набръчкате челото. Вземете огледало, че се огледайте, вижте дали ще се харесате, наблюдавайте себе си. Не свързвайте тия ваши състояния. Гледайте се в огледалото и вижте кое не харесвате и каквото не харесвате, изправете го веднага. Вашето неразположение ще изчезне. Изправете линията на веждите, на устата, погледът ви има един особен ъгъл. Въдворява се едно хубаво настроение. Ако не се огледате, ще минат два-три часа, ще махате с едната си ръка, с другата си ръка и след туй въпросът ще свърши. Нали някой път, когато човек е гневен, ако вие искате да видите погледа му, вие го гледате, пък той гледа на друга страна, отклонява погледа си, не иска онзи поглед, защото в едно добро състояние от очите излизат лъчи. Има едни добри лъчи, които излизат от очите, и те имат особена форма. Човек, който е едновременно добър и справедлив по какво се отличава? За пример той ще забележи, че вие сте тих и спокоен, но има във вас нещо отпуснато, ще забележи някакъв недъг в дрехите. Добър човек е, но той се свил надясно, лявото рамо издигнато. Като дойде справедливият, ще покажете това положение, не е разумно, той се изпъчи, вдигне дясното рамо повече, отколкото трябва. Може 1/10 от [от :н:???] да се е повдигнал или няколко си. Нагоре рамото е повдигнато. Ненужно е това. Разумният казва: Туй положение не е справедливо. Справедливият казва: Тъй да се наведеш на едната страна, не е добре. Нагоре като вдигаш рамото си, не си справедлив. Ако дойде най-после любещият, той ще намери и в разумния погрешка. Често вие ръката си като я свиете в лакътя, я държите назад. От какво произтича? На кой моторен център се дължи? Може да турите 10 ученици да седнат на столове и на всеки стол турете по една тънка игла, свързана с конец. Без те да знаят, опъне се конеца и иглите боднат всекиго. Ще видиш кой ученик колко е чувствителен, какво движение ще направи. Сигурно е, че движенията ще бъдат много разнообразни, че всеки ученик ще прояви особени качества. Поглежда стола, вижда, че няма нищо. Има един разказ за един лекар, който имал много пациенти и някои като идвали, се захласвали. Той направил столовете си с игли. Като заседне пациентът дълго време, той потегли конеца, свързан с иглата, убоде го и той скочи. Погледа, погледа и казва, че ще си ходи вече.

Природата е толкова умна, че е турила доста игли. Заседиш се някъде и някой път те бодне нещо в рамото. Един неестествен живот имате. Като те бодва, тя ти напомня нещо. В един хармоничен живот всичките тия неща ще изчезнат.

За втория път да нарисувате 3 картини, скици: едната да означава доброта, другата – справедливост, а третата – разумност, тъй както вие ги разбирате. Дали е вярно или не, това не е въпрос. Да видим как ще турите идеята.

Всеки може да направи това. Тази линия на челото показва вглъбеност, възприема впечатленията в себе си. Веждите са пасивни, хвърлят сянка и впечатленията са много дълбоки. Да не ви е страх. Съвременните хора прекарвате голяма част от времето си в бездействие. Трябва да формирате челото си, трябва да формирате веждите си и лицето си, очите си, после носа, устата, да изва-яте брадата си. Всеки от вас трябва да бъде скулптор. Гледам, всеки един от вас рисува донякъде и после съвсем е загазил, погледнеш този – скулптор рисува хубаво, после в зрялата възраст в и старините. Вие не дръжте в ума си, че природата е справедлива. Мислите, че природата постъпва както хората, че и тя си има свои любимци. Когото обича, гали; когото не обича, мачка го. В природата няма такива работи, тя е идеална майка. Тя постъпва много справедливо, във всички други може да се съмнявате, но щом дойдете до природата, дръжте мисълта, че в нея не може да има пристрастие, понеже това е изявление на самата нея. Тя организира много справедливо.

Някой път вие се сърдите, не е лошото в сръднята. Казвате: Не се сърди. Аз, ако бих писал една книга, щях да дам известни правила. Трябва да знаеш колко време да се сърдиш. В дадения случай ти е позволено 10 секунди да се разсърдиш, а ти цял час се сърдиш. По някой път трябва да се смееш. Колко трябва да се смееш? Една минута, а ти си се смял половин час, изразходвал си много енергия. Позволено ти е да плачеш 5 минути, а ти си плакал цял един час. Излишно е плакането. Думата."плака" на български има два смисъла. "Плака", глаголът "плача", и "плака", на която се пише. Да плачеш, има нещо, за което плачеш, но с плача трябва да се изчистиш. Плачът чисти съзнанието, чисти очите да виждат ясно. Чисти съзнанието да възприемеш светлината и да имаш правилно понятие. Човек, който разумно плаче, правилно трябва да вижда хората. Който не плаче разумно, често в сълзите се образува една кал. Един плач има, който чисти калта, тъгите и скърбите чисти. Не е лошото, че си се разгневил, но си се разгневил повече, отколкото трябва. Всяко нещо е определено колко да трае, ако не спазваш туй време, там е всичката погрешка. Да се разгневиш за една минута отгоре, ставаш енергичен, после пак ставаш весел. Намръщиш се, направиш няколко движения, разсърдиш се, после отиде сръднята. Сръднята е естествено положение, но не на място. Тя трябва да се прекрати. На физическото поле завзема повече място. После си много внимателен, страхлив, казва: Много благоразумен е. Никакво благоразумие няма, страх има, мълчи от страх. Този страх има определено време. Не, човек трябва да бъде безстрашен, но в даден случай страхът е предпазителна мярка. Щом си слаб, иди на някоя канара горе, а неприятелят да е долу. Онзи, който е слаб, да е горе, а силният да е долу. Който е силен, долу при канарата казва: Слез. Слабият горе казва: Ще си помисля. Казвам: Ще слезе ли от канарата? Онази котка, която гонят куче тата, тя се качва горе на дървото, много умно разрешава въпроса. Казва: Какво искате? Кучето казва: Слез долу. – Няма какво да слизам, ти се качи. Ако то рече да се качи, тя ще му даде такъв урок, че втори път кучето няма да иска да се качи. Ако ние не прилагаме знанието (......),човек трябва да работи върху своя ум, върху сърце то си и тялото си. Вие седите и казвате: Колко хубави движения правим някой път с ръцете. Колко хубави движения може да се правят с краката.Трябва да се учите (Учителят показва разни движения на ходене), не че е лошо това, но в природата няма излишни работи. Едно движение погълва друго. Дисхармонично е. Едно движение е една идея. Щом се даде една психологическа форма, тя да се разрешава. Да кажем, имате отношение А:Б, да допуснем "а" е ученик, "б" е учител. Отношение имат. Какво отношение имат? Ученик като влезе в класа, не може да заеме катедрата. "А" е изключено да заеме катедрата, той ще вземе обикновен стол и после пак ще заеме катедрата. Ако "а" е професор, а "б" е ученик, тогава, "а" ще заеме катедрата, а "б" ще вземе обикновен стол. Вече имате едно определено понятие. Въпросът е разрешен. Ученикът трябва да учи, професорът ще говори, а ученикът ще взима бележки и върху тия бележки ще прави своите заключения. После ще го изпитват. Всякога вие имате известни преживявания. Всичките преживявания се дължат на професора, който ви е говорил. Вие не съзнавате, че сте ученици. Имате ученици върху гнева, практически един опит може да направите, за да знаеш какво нещо е гневът, за да имаш едно понятие за гнева, трябва да се разгневиш. Професорът казва: Тъй както си се разгневил, опиши гнева, не считай, че гневът е лошо нещо. Опитал си захарта, като си я опитал, ще я опишеш. Гневът опитваш и него ще опиташ, ще покажеш как се е изменило състоянието и след туй как си добил своето равновесие. Тия състояния вие ги считате неестествени, направите погрешка и професорът ви покаже, че имате грешка. Не е лошо, че погрешката е станала, но ще опишеш естественото положение на погрешката на какво седи и ще се оправи тази погрешка. Казваш, защо направих погрешката? То е опит, предметно учение е. Трябваше в училището като си, да направиш погрешката, не може да не направиш погрешка. Съдията, когато съдят някого, щом е казал някои нецензурни думи, казва: Кажи как му каза? И онзи ще каже какво е казал. Може за една дума да те турят в затвора. Съдията ще каже думата тъй, както е казана, и се отбелязва там.

Та казвам: Онова, което става в нас, съдията казва: Кажи го как беше? Ще го кажеш тъй, както е, да се констатира фактът. Казваш: Аз не искам да го казвам. Попреди си го казвал, а сега не искаш да го кажеш как е. Да кажем, вие пишете любовно писмо. Не е лошо, че сте писали едно любовно писмо. То е един опит. Но любовното писмо не е съдържателно, не издържа критика. Една десета от любовта няма вътре, няма сладчина. Аз съм чел доста любовни писма, но имам доста силен вкус, някои писма са горчиви. Тук- там ще намериш някое писмо да е сладко. Едно любовно писмо сладчина има. Някой ви каже една любовна дума и веднага почувствуваш нещо много приятно. Откъде е дошло? Значи нещо си почувствувал много приятно. Казваш една дума и вече може ясно да определиш каква е. Много приятна, фина дума. Всичкият живот, това е предметно учение. Вие се учите и не съзнавате. Благодарете на природата, че ви учи, тогава ще имате съвсем друг език. Казвате: Днес ми се случи едно голямо нещастие. То е предметно учение. Изучавал си предмета на лъжата, или изучавал си предмета на убийството, или предмета на кражбата. Считайте всичките неща на мястото си, като не ги изучавате както трябва, това е на място.

Често вие страдате от илюзии. Съвременната наука показва, че човек може да умре от внушение. Осъден някой престъпник на смъртно наказание. Казвам му, че ще го накажат вече, правят една малка резка на врата и зад гърба му оставят вода да капе капка по капка. След като капе така час и половина, той мисли, че кръвта му тече и умира човекът. Привидно натискат врата му и той като мисли, умира. Вие често си въобразявате неща, които не съществуват. 75 % от всичките ви впечатления са илюзии, 25 на сто е вярно, а 75 % са неверни от впечатленията, които имате. Затуй трябва да бъдете много внимателни, после трябва да вярвате. Казват: Бог е Любов. Вие още нямате туй съзнание, че Бог участвува в цялата природа и взема участие във всичко. Понеже ни е дал абсолютна свобода, никога не спира процесите, оставя всеки процес да върви, не коригира процесите, той няма да спре процеса. Някой може да иска да те убие, но малко ако помръднеш – и ще замине куршумът. Ще направиш известно движение в себе си. Измени своята мисъл, своите чувства, своите постъпки, направи едно малко отклонение. Не трябва да се спъне целият процес.

Сега казвам: Ще нарисувате три картини: едната да представя доброто; другата – справедливостта; а третата – разумността. Знанието е ценно. Всяко знание микроскопически може да се приложи. Доброто може да се прилага не в своята максимална програма. Справедливостта може да се прилага и разумността. Всичко може едновременно да се прилага. Художеството може да се прилага. Вие ако не рисувате на физическо поле, умствено нарисувайте една картина. Вие искате да бъдете добри, но не знаете как. Казвате: Аз искам да бъда добър. Кое за доброто трябва да се измени? Трябва да стане в тялото една промяна. Казваш: Аз искам да стана справедлив, трябва да стане една промяна в ръцете. Казваш: Аз искам да бъда разумен, в лицето, в челото, в мускулите трябва да стане промяна. Ако тази промяна не стане, ти не можеш да бъдеш разумен. Ако тази промяна не стане 6 ръцете, справедлив не може да станеш. Ако в брадата не стане малка, микроскопическа промяна, добър не може да бъдеш. Всичките добрини имат отражение в тялото. Най-малките отражения са признак за присъствието на тия добродетели вътре. Животът не е из въздуха. Запример: имате уста посинели, туй показва, че кръвообращението ви е слабо. Започнете да дишате и след време започват да стават червени, кръв приижда в устата. Изпращайте повече кръв в устата. Носът ви се сплеснал. Не дишате дълбоко. Щом влиза въздух, поставя доста енергия и носът ви е станал обемист. Ние искаме да дойде всичко наготово. Добрият човек трябва да бъде отличен ученик, да учи, да работи върху носа си. Не цял ден да работи, пет минути за ушите си, пет минути за устата си, пет минути да веждите си, пет минути за челото си, за разните части да работи, 5 минути за ръцете си, за краката си. Казвате: Много време ще ми вземе. Ако 20 години работите така, ще имате много големи постижения. Ние искаме да бъдем добри, да имаме една програма определена. Искам да бъда добър певец. Преди да стана добър певец, челото трябва да се разшири отстрани, трябва да стане промяна в гърлото, след туй дробовете да добият по-голям обем. Трябва да бъдат не сплеснати, но широки. Ако тия промени не дойдат, аз не мога да бъда добър певец. За да бъде добър певец, човек трябва да подобри дробовете си, да стане подобрение и в неговия ларинкс и в края на челото отстрани трябва да стане преобразование. И в широчината на неговите рамене трябва да стане една промяна. Ако не станат тия промени в тялото на човека, той не може да бъде добър певец. Най-първо какво е тялото, на него можем да знаем колко сме успели, до каква степен сме достигнали в развитието. Тялото представя сума на всичките процеси, които човек е минал през вековете, неговите умствени способности, духовни и физически.

Сега изпейте "Духай ветре!" Божието слънце грее.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът!

14. Лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 22.1.1943 г. Петък – 5 ч. с.

София – Изгрев

160