Явно говорих - Редакционна история

Донка в 09:03, 12 април 2011

2011-04-12T09:03:14Z

Хирон в 05:24, 30 септември 2009

2009-09-30T05:24:41Z

НадяД в 19:18, 14 януари 2009

2009-01-14T19:18:33Z

НадяД в 19:03, 14 януари 2009

2009-01-14T19:03:30Z

НадяД в 17:52, 14 януари 2009

2009-01-14T17:52:17Z

НадяД в 17:36, 14 януари 2009

2009-01-14T17:36:24Z

НадяД в 17:33, 14 януари 2009

2009-01-14T17:33:03Z

НадяД в 17:23, 14 януари 2009

2009-01-14T17:23:57Z

Хирон: Нова страница: ==Явно говорих== Само Божията Любов носи пълния живот. Отговори му Исус: „Аз явно говорих на с...

2009-01-05T21:54:26Z

Нова страница: ==Явно говорих== Само Божията Любов носи пълния живот. Отговори му Исус: „Аз явно говорих на с...

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Явно говорих==
-Сряда                                 24 август
 ч.с

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 Сряда                                 24 август
 ч.с
 Само Божията Любов носи пълния живот.

@@ Ред 96: / Ред 96: @@
 Христос казва: „Аз не дойдох да завладам този свят, но дойдох да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз дойдох да говоря на хората за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Ако те възприемат това учение, добре ще бъде за тях; ако не го приемат, могат да ме съдят според техните закони, както искат“. Отговори Исус: „Моето Царство не е от този свят; ако беше Царството ми от този свят, слугите ми биха се борили да не бъда предаден на юдеите. А сега Царството ми не е оттук“. Христос казва: „За мене това не важи. Аз ще ви докажа, че на кръста не можете да ме държите и в гроба не може да ме турите. Аз ще ви докажа още, че мога да завладам света“. И действително, Той доказа това. Следователно онези, които живяха преди 2000 години, и сега са тук. И ще бъде тъй, както Христос каза: „Аз затова се родих, да свидетелствам за Истината“. Бъдещето е Негово, светът е Негов, Правдата е Негова. Той е носител на великата Истина. И аз казвам: Всички трябва да бъдем носители на великата Божия Истина. Схванем ли живота така, ние ще го разберем в неговата пълнота, ще добием радост и веселие – ще живеем според Божията Любов. Тогава всичко в света се освещава. Слънцето, звездите, всичко в света е създадено за онези, които са родени да свидетелстват за Истината. От това гледище хубавите, красивите неща са за онези, които любят Господа. Затова Христос казва: „Отче, дето съм аз, там искам да бъдат и онези, които Си ми дал“. Де ще бъде Той? – В Царството на Любовта.
-Казвам: След тази беседа някои от вас могат да се обезсърчат и да си кажат, че тази работа е само за учените хора; щом е така, ние ще живеем като нашите деди и прадеди. Питам: Нима вашите деди и прадеди са живели? От векове насам хората не живеят един разумен живот, но те само страдат и умират. Днес почти всичката вода в реките, езерата и моретата е покварена от човешка кръв и човешки престъпления. Огън трябва да дойде отгоре, за да изгори, да очисти всичко покварено, да дестилира тази вода и след като се пречисти всичко, да се създаде новата култура. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство. Животът ще получи ново направление. Както едно време Бог създаде света, така днес ще го пресъздаде наново. Бог няма да остави хората да се гаврят с Неговата Истина. Бог няма да остави и държавите да престъпват Неговите закони. Всички хора трябва да се преклонят пред Божията Истина и да признаят Неговите закони. Ще дойде ден, когато Любовта ще царува в света, хората ще живеят в любов помежду си, навсякъде ще има радост и веселие. Иде това време.
+Казвам: След тази беседа някои от вас могат да се обезсърчат и да си кажат, че тази работа е само за учените хора; щом е така, ние ще живеем като нашите деди и прадеди. Питам: Нима вашите деди и прадеди са живели? От векове насам хората не живеят един разумен живот, но те само страдат и умират. Днес почти всичката вода в реките, езерата и моретата е покварена от човешка кръв и човешки престъпления. Огън трябва да дойде отгоре, за да изгори, да очисти всичко покварено, да дестилира тази вода и след като се пречисти всичко, да се създаде новата култура. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство. Животът ще получи ново направление. Както едно време Бог създаде света, така днес ще го пресъздаде наново. Бог няма да остави хората да се гаврят с Неговата Истина. Бог няма да остави и държавите да престъпват Неговите закони. Всички хора трябва да се поклонят пред Божията Истина и да признаят Неговите закони. Ще дойде ден, когато Любовта ще царува в света, хората ще живеят в любов помежду си, навсякъде ще има радост и веселие. Иде това време.
 Като ви казвам, че огън ще дойде в света, вие питате: „Какво ще правим тогава?“ Казвам: Какво трябва да правите, като се запали хотела, в който живеете? Вие, които сте се събудили първи и виждате този огън, вземете дрехите си и скоро вън от хотела! – „Ами какво ще стане с тия, които спят?“ – Като се събудят, и те ще бягат. – „Ние искаме да видим какво ще стане с хотела.“ – Няма какво да чакате. Вземете по-скоро дрехите си и излезте вън! Хотелът гори, няма какво да гледате. Бавите ли се, другите ще се събудят и тогава ще настане такава суматоха, такова блъскане, че и вие няма да излезете. – „Да останем да гасим огъня!“ – Не, това е такова горене, което никаква вода не може да изгаси. И на цял океан водата да го гаси, не може да го изгаси. Каквото и да говорят учените хора, не могат да обяснят произхода на този огън. Това е закон на живата природа.
-Животът трябва коренно да се пречисти, да се внесе в него вътрешно преобразувание. Аз не говоря за някаква революция между хората, но ще настане вътрешна промяна, в която Бог ще преобрази целия строй, ще освободи хората от техните дребнавости, които им пречат да се разбират като братя и сестри. Който разбере това нещо, ще го провери и ще се освободи от стария живот, от всички утайки на миналото. Вижте какво пишат вестниците за земетресенията, които стават в Япония. Там някъде се повдига цяла планина, като Витоша, и разтърсва земята; тя се отваря и в нея изчезват големи градове, с по 150–200,000 души. Досега са изчезнали милиони хора. Защо стават тия неща? Казвате: „Това са природни закони“. Ами ако тук някъде се отвори земята и ни погълне, какво ще стане тогава с нас? Какво ще кажат всички съвременни учени за произхода на земята и за това, което става с нея? Нещо страшно става!
+Животът трябва коренно да се пречисти, да се внесе в него вътрешно преобразувание. Аз не говоря за някаква революция между хората, но ще настане вътрешна промяна, в която Бог ще преобрази целия строй, ще освободи хората от техните дребнавости, които им пречат да се разбират като братя и сестри. Който разбере това нещо, ще го провери и ще се освободи от стария живот, от всички утайки на миналото. Вижте какво пишат вестниците за земетресенията, които стават в Япония. Там някъде се повдига цяла планина, като Витоша, и разтърсва земята; тя се отваря и в нея изчезват големи градове, с по 150–200 000 души. Досега са изчезнали милиони хора. Защо стават тия неща? Казвате: „Това са природни закони“. Ами ако тук някъде се отвори земята и ни погълне, какво ще стане тогава с нас? Какво ще кажат всички съвременни учени за произхода на земята и за това, което става с нея? Нещо страшно става!
 Съвременните хора са деца, които си играят с взривни вещества, складирани в самата природа. Те още не са опитвали гнева на живата природа. Когато тя се разгневи, започва да се движи – да се свива и разпуща, да гълта всичко, каквото срещне на пътя си – градове, села, хора и животни. Нищо живо не остава на повърхността ѝ. Какво ще кажете, ако се намерите долу, под тия развалини и разрушения? Казвате: „Това не може да бъде!“ Да, ако хората живеят по Божия закон, земята никога няма да отвори устата си и да ги погълне, но ако не живеят по Божия закон, тя ще отвори устата си и ще ги нагълта на общо основание. И ако ги погълне, това е пак привилегия за тях, но ако ги намери за много грешни, тя казва: „Не искам да ви погълна в себе си“ – и ги изхвърля навън. Знаете ли колко е страшно това? Вътре в себе си не ги иска, но и в пространството не ги иска. Какво трябва да правят? Все пак най-добре е да се намерят на някой параход, макар и най-беден, макар и на най-долното място – има шанс да излязат някъде на брега. Ами по-добре ли е да попаднат във вълните на морето? В такъв случай привилегия е да те нагълта земята, отколкото да те изхвърли някъде в пространството да се луташ. Има такива случаи.

@@ Ред 72: / Ред 72: @@
 За разрешението на този въпрос, както и на ред други, има специални методи, но засега те са ненавременни. Защо ще разправям на малките деца как трябва да копаят, как трябва да орат, как трябва да садят лозя? Какво ще им говоря за химическите процеси? Не е дошло още времето за тия деца, да им разправям такива работи. На тях ще говоря за неща, които съответстват на живота им. И вие, като деца, имате бъдеще. Ще започнете със същественото, а онова, което лежи пред вас, то е за бъдещи времена. Аз се радвам, че вие сте деца, защото има какво да учите. Нека ви радва знанието, което е складирано за в бъдеще. То ще дойде, чака ви. Благата, които са складирани, също ви чакат. И те ще дойдат. Кога? – На своето време. Някои питат: „Има ли определено място за нас?“ – Има. И Господ ви чака там.
-Христос казва на своите ученици: „Не се радвайте, когато духовете ви се подчиняват, но радвайте се, когато имената ви са написани на небето“. Какво по-хубаво от това, да бъдеш гражданин в Царството на онези, които те обичат? Какво струва да бъдеш гражданин на съвременната държава, в която сега живеете? Да ви развеждат из обществената безопасност и като ви срещнат нощно време, да извадят револвер срещу вас и да ви кажат: „Скоро дай личната си карта!“ Сега ние живеем в един свят на противоречия, но заради любовта, която имаме към Бога, Който ни е пратил на земята, ние ще седим в този свят, ще изпълняваме длъжността си дотогава, докато получим от Него нови разпореждания. Казвате: „Какво мисли светът?“ Нека светът си мисли, както разбира и както иска, и ние ще си мислим, както искаме. Нека светът е свободен да прави, каквото иска, така и ние сме свободни да правим, каквото искаме. Светът намисли да издава някакъв вестник и започва да го издава; светът намисли да отвори война и отваря; светът намисли да осъди някого и го осъжда; намисли да помогне някому и му помага; намисли да увеличи или да съкрати бюджета, увеличава го или го съкращава. Каквото намисли да направи, извършва го. Светът иска да върши всичко свободно, защо тогава и ние да нямаме тази свобода? Ама нашите разбирания и изисквания били глупави. Позволете ни да мислим, че и вашите разбирания са толкова глупави, колкото и нашите. Ние имаме предвид, че всичко онова, което светът върши, има за него свои вътрешни разбирания, затова няма защо да го съдим.
+Христос казва на своите ученици: „Не се радвайте, когато духовете ви се подчиняват, но радвайте се, когато имената ви са написани на небето“. Какво по-хубаво от това, да бъдеш гражданин в Царството на онези, които те обичат? Какво струва да бъдеш гражданин на съвременната държава, в която сега живеете? Да ви развеждат из обществената безопасност и като ви срещнат нощно време, да извадят револвер срещу вас и да ви кажат: „Скоро дай личната си карта!“ Сега ние живеем в един свят на противоречия, но заради любовта, която имаме към Бога, Който ни е пратил на земята, ние ще седим в този свят, ще изпълняваме длъжността си дотогава, докато получим от Него нови разпореждания. Казвате: „Какво мисли светът?“ Нека светът си мисли, както разбира и както иска, и ние ще си мислим, както искаме. Както светът е свободен да прави, каквото иска, така и ние сме свободни да правим, каквото искаме. Светът намисли да издава някакъв вестник и започва да го издава; светът намисли да отвори война и отваря; светът намисли да осъди някого и го осъжда; намисли да помогне някому и му помага; намисли да увеличи или да съкрати бюджета, увеличава го или го съкращава. Каквото намисли да направи, извършва го. Светът иска да върши всичко свободно, защо тогава и ние да нямаме тази свобода? Ама нашите разбирания и изисквания били глупави. Позволете ни да мислим, че и вашите разбирания са толкова глупави, колкото и нашите. Ние имаме предвид, че всичко онова, което светът върши, има за него свои вътрешни разбирания, затова няма защо да го съдим.
 Като разсъждаваме така, ние ще се разбираме. Светските хора имат добри черти. Аз ги похвалявам с тяхното голямо трудолюбие и голяма смелост. Ако един светски човек се намери в затруднено положение, той не се отчайва, но взима един револвер в джоба си и пресреща нейде из затънтените улици някой богаташ, който си върви спокойно, чорбаджийски, насочва револвера и му казва: „Наместо аз да плача, ти плачи! Аз зная, че ти нямаш никакво верую за Бога, скоро дай пари!“ – „Моля ти се, само недей ме убива. Колко искаш?“ Той му казва колко иска. – „Вземи тези пари!“ – „Благодаря, но никому няма да казваш за това, иначе, виждаш ли?“ – Показва му револвера.
-Сега да оставим настрана морала на този човек. Аз не харесвам този морал, но харесвам смелостта и куража на този човек. Той нито се срамува, нито се страхува да насочи револвер срещу някой богаташ. Но щели да го хванат и да го осъдят. Той си казва: „Или ще ме хванат, или не. Това е една пермутация. Ако ме хванат, какво ще кажат за мене? – Ще ме изкарат, че съм малко смахнат, и ще ме осъдят на една или две години затвор, и като изляза, тия 200,000 лева, които обрах, остават пак в джоба ми“. Тъй разсъждава този човек. Особен род разсъждения! Какво трябва да направи онзи човек, който върви в Божия път и се намира в трудно положение? Ако аз съм на негово място, ще взема своя револвер и ще отида в дома на някой богаташ. Ще ви обясня какво нещо представлява моя револвер. Ако съм виден художник, ще взема своя револвер – четката – и своите патрони – боите – и ще отида в дома на някой богаташ – човек, който се моли на Бога, и ще му кажа: „Слушай, аз искам да нарисувам твоя образ, както и образите на всички в твоя дом, да ви задоволя. Ако не ми дадеш, колкото искам, убивам те“ – соча му четката. – „Моля, моля, колко искаш?“ В първо време той ме посреща с недоверие, но като нарисувам образите на всички в дома му, изпраща ме с голямо почитание. Аз му казвам: „Слушай, никому няма да казваш за това!“ Той снима шапката си почтително и ме изпраща.
+Сега да оставим настрана морала на този човек. Аз не харесвам този морал, но харесвам смелостта и куража на този човек. Той нито се срамува, нито се страхува да посочи револвер срещу някой богаташ. Но щели да го хванат и да го осъдят. Той си казва: „Или ще ме хванат, или не. Това е една пермутация. Ако ме хванат, какво ще кажат за мене? – Ще ме изкарат, че съм малко смахнат, и ще ме осъдят на една или две години затвор, и като изляза, тия 200 000 лева, които обрах, остават пак в джоба ми“. Тъй разсъждава този човек. Особен род разсъждения! Какво трябва да направи онзи човек, който върви в Божия път и се намира в трудно положение? Ако аз съм на негово място, ще взема своя револвер и ще отида в дома на някой богаташ. Ще ви обясня какво нещо представлява моя револвер. Ако съм виден художник, ще взема своя револвер – четката – и своите патрони – боите – и ще отида в дома на някой богаташ – човек, който се моли на Бога, и ще му кажа: „Слушай, аз искам да нарисувам твоя образ, както и образите на всички в твоя дом, да ви задоволя. Ако не ми дадеш, колкото искам, убивам те“ – соча му четката. – „Моля, моля, колко искаш?“ В първо време той ме посреща с недоверие, но като нарисувам образите на всички в дома му, изпраща ме с голямо почитание. Аз му казвам: „Слушай, никому няма да казваш за това!“ Той снима шапката си почтително и ме изпраща.
-Това е в преносен смисъл, но казвам: Всеки човек има нужда от един художник. Ако съм лекар, ще отида в някое село, да лекувам хората. Ако нямам никакво изкуство, ще взема ралото и мотиката и ще отида на някоя нива да работя, но ще изкарам прехрана си по честен начин – по закона на Любовта. Какво лошо има в това? Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Често и вие изпадате в малодушие и казвате: „Тези идеи са ненавременни, те няма да успеят в живота“. Не, това е заблуждение. Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, знанието, Мъдростта, Божественият живот, справедливостта, съвестта, Правдата, Добродетелта и т.н. Всичко, което е добро и възвишено, има бъдеще. Следователно всяка ваша добра постъпка, която е родена от Любовта, ще успее. Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание, колкото и да е малко, щом е родено от Любовта, ще успее.
+Това е в преносен смисъл, но казвам: Всеки човек има нужда от един художник. Ако съм лекар, ще отида в някое село, да лекувам хората. Ако нямам никакво изкуство, ще взема ралото и мотиката и ще отида на някоя нива да работя, но ще изкарам прехраната си по честен начин – по закона на Любовта. Какво лошо има в това? Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Често и вие изпадате в малодушие и казвате: „Тези идеи са ненавременни, те няма да успеят в живота“. Не, това е заблуждение. Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, знанието, Мъдростта, Божественият живот, справедливостта, съвестта, Правдата, Добродетелта и т.н. Всичко, което е добро и възвишено, има бъдеще. Следователно всяка ваша добра постъпка, която е родена от Любовта, ще успее. Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание, колкото и да е малко, щом е родено от Любовта, ще успее.
-Та казвам: Тъй ще схващате нещата. Няма да бъдете страхливи и да приемате всичко без разсъждение. Някой казва: „Аз ще умра“. Роди ли се човек, той ще умре. Въпросът е сега да кажеш: „Аз искам да живея“. Че ще умреш, това е факт, но че ще живееш, и това факт. Затова ти трябва да кажеш: „След като умра, ще оживея“. Ако ти дойде мисълта, че ще се разболееш, ще си кажеш: „Вярно е, всеки човек, който се е родил, все ще се разболее, но като мине болестта, аз ще бъда здрав“. – „Ама ще страдам.“ – „Тъй е, ще страдам, но след страданията ще дойде радостта.“ Радостта е наследница на скръбта. Кой е наследник на смъртта? – Наследник на смъртта е живота. Като дойдат противоречията в живота, не се стремете да се освободите от тях или да ги подпушите. Каже ли ти някой, че ще се разболееш, ще си кажеш: „Аз зная това, но след болестта ще дойде здравето“. – „Ти направи много голяма погрешка.“ – – „Тъй е, аз зная, че направих голяма погрешка, но като оздравея, ще се заема да я изправя и на нейно място ще туря една хубава добродетел.“ – „Ти ми каза обидна дума, с която ме ухапа.“ – „Да, така е, като ме срещнете след време, моят език ще бъде толкова мек, че като ви кажа една сладка дума, няма да остане никакъв спомен от първата.“ – „Ти си малко недодялан.“ – „Тъй е, но след време ще бъда тъй одялан, че ще ми се чудите.“ – „Ти си прост човек.“ – „Така е, но след време ще бъда толкова учен, че вие ще се радвате на моята ученост.“
+Та казвам: Тъй ще схващате нещата. Няма да бъдете страхливи и да приемате всичко без разсъждение. Някой казва: „Аз ще умра“. Роди ли се човек, той ще умре. Въпросът е сега да кажеш: „Аз искам да живея“. Че ще умреш, това е факт, но че ще живееш, и това е факт. Затова ти трябва да кажеш: „След като умра, ще оживея“. Ако ти дойде мисълта, че ще се разболееш, ще си кажеш: „Вярно е, всеки човек, който се е родил, все ще се разболее, но като мине болестта, аз ще бъда здрав“. – „Ама ще страдам.“ – „Тъй е, ще страдам, но след страданията ще дойде радостта.“ Радостта е наследница на скръбта. Кой е наследник на смъртта? – Наследник на смъртта е живота. Като дойдат противоречията в живота, не се стремете да се освободите от тях или да ги подпушите. Каже ли ти някой, че ще се разболееш, ще си кажеш: „Аз зная това, но след болестта ще дойде здравето“. – „Ти направи много голяма погрешка.“ – – „Тъй е, аз зная, че направих голяма погрешка, но като оздравея, ще се заема да я изправя и на нейно място ще туря една хубава добродетел.“ – „Ти ми каза обидна дума, с която ме ухапа.“ – „Да, така е, като ме срещнете след време, моят език ще бъде толкова мек, че като ви кажа една сладка дума, няма да остане никакъв спомен от първата.“ – „Ти си малко недодялан.“ – „Тъй е, но след време ще бъда тъй одялан, че ще ми се чудите.“ – „Ти си прост човек.“ – „Така е, но след време ще бъда толкова учен, че вие ще се радвате на моята ученост.“
 Това е говорът, това е пътят, през който трябва да мине окултният ученик – ученикът на Божественото учение. Той трябва да погледне широко на всичко. Тогава няма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква защо всичко това става така, а не по друг начин, нищо няма да разреши. „Не може ли по друг начин?“ – Не може. Досега никой не е разрешил въпросите по друг начин, нито вие ще ги разрешите. Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега никой велик Учител, или адепт, или ангел, или архангел, или херувим, или някое божество, които да са разрешили въпросите по друг начин от този, който Бог е предвидил. Ние ще учим само какви са Божиите пътища. Неизследими са Божиите пътища! Следователно няма защо ние да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал, и ще изразим Божественото у нас. Писанието ни дава почтено място, да бъдем съработници на великия Божи план, на великата идея, която Той прокарва; на великото Царство, което Той сега въвежда в света; на великия Божествен дом, който Той сега съгражда. И ние като градим, ще имаме дял в този Божествен дом. По този начин всеки от нас ще има определено място.

@@ Ред 46: / Ред 46: @@
 За изяснение на мисълта си ще ви приведа един пример. Представете си, че вие сте чешма, от която тече хубава, бистра вода. Коритото на тази чешма е запушено с тиня, с кал. Вие затваряте временно чешмата и започвате да изхвърляте водата от коритото навън, за да го изчистите добре. Мислите ли, че сте причинили някакво нещастие на коритото, като сте го изпразнили? – Никакво нещастие не е това. Вие сте изчистили коритото. Като отворите крана на чешмата и пуснете водата да тече, коритото отново ще се напълни. Закон е: Ако даваш, ще ти се даде. Ако не вярваш в това, човек не можеш да бъдеш. Ако вярваш, че ще осиромашееш, ще осиромашееш. Ако мислиш, че си грешник, ще станеш такъв. Ако ти повярваш, че Бог на Любовта, Който те е изпратил на земята, е в сила да напълни твоето корито, колкото пъти и да се изпразва през живота ти, Господ все ще го пълни. Той казва: „Изпразни коритото си заради мен!“ Ти отваряш кесията си и казваш: „Господи, изпразних коритото си“.
-Според вашата философия вие казвате: „Ами ако водата не протече?“ – Ти отвори чешмата и не бой се. Казвам: Хвърли семето в нивата, посей го и повече не мисли! – „Ами ако тази година има суша и житото не стане?“ Казвам: Вземи парите със себе си и тръгни! – „Ами ако ме оберат разбойници из пътя?“ Ти се бой да не го оберат разбойници и туря парите си в банка „Гирдап“. Обаче докато отиде у дома си, банка „Гирдап“ фалирала. Казвам: Не туряй парите си в разбойническата банка „Гирдап“. Разбойници има там, тя ще фалира. Съвременните хора вярват в това, което няма никаква основа, а не вярват в това, което има основа, върху което почива тяхното щастие. Казвате: „Как тъй, човек не трябва ли да бъде умен, да осигури живота си?“ Как ще осигурите живота си? – Като започнете да работите за Господа. Как? – Както ангелите работят, както най-великите хора работят. Тогава великата чешма ще протече и никога вече няма да спре. Вярвайте само в това. Правете опити, без да говорите, за да се убедите. Бъдете последователни в опитите си, като имате желанието да изпълните волята Божия тъй, както Бог иска.
+Според вашата философия вие казвате: „Ами ако водата не протече?“ – Ти отвори чешмата и не бой се. Казвам: Хвърли семето в нивата, посей го и повече не мисли! – „Ами ако тази година има суша и житото не стане?“ Казвам: Вземи парите със себе си и тръгни! – „Ами ако ме оберат разбойници из пътя?“ Той се бои да не го оберат разбойници и туря парите си в банка „Гирдап“. Обаче докато отиде у дома си, банка „Гирдап“ фалирала. Казвам: Не туряй парите си в разбойническата банка „Гирдап“. Разбойници има там, тя ще фалира. Съвременните хора вярват в това, което няма никаква основа, а не вярват в това, което има основа, върху което почива тяхното щастие. Казвате: „Как тъй, човек не трябва ли да бъде умен, да осигури живота си?“ Как ще осигурите живота си? – Като започнете да работите за Господа. Как? – Както ангелите работят, както най-великите хора работят. Тогава великата чешма ще протече и никога вече няма да спре. Вярвайте само в това. Правете опити, без да говорите, за да се убедите. Бъдете последователни в опитите си, като имате желанието да изпълните волята Божия тъй, както Бог иска.
-В Стария Завет Господ казва: „Опитайте ме“. Как? – Първият опит, който можете да направите, е да вървите съобразно великия закон. Когато Христос беше на кръста, каза: „Такава е волята Божия. Отче, на Тебе предавам духа си“. Защо страда Христос? – За да изпълни волята Божия. Когато беше в Гетсиманската градина, Той каза: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Ако Твоята воля не(?) е такава, аз съм готов заради Любовта да пренеса всички страдания“. Това се отнася до всички. Дойдат ли страдания, ще кажете: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ Ако не може, ще се молите и ще кажете: „Такава е волята Божия“. Ако отгоре изменят, чашата ще ви отмине. Казвате: „Ами после?“ – Ще ви разпнат, като ви забият най-много четири гвоздея, повече не може. „Ами после какво ще стане?“ – Ще ви кажат да се отковете сам. И Христос се откова сам. Как се откова? – Като излезе от тялото си и отиде при Никодима. Кои поиска тялото на Христа? – Йосиф Ариматейски. Христос не искаше да остави тялото си на земята. То беше живо. Той сам отиде да откове гвоздеите от тялото си и го възкреси.
+В Стария Завет Господ казва: „Опитайте ме“. Как? – Първият опит, който можете да направите, е да вървите съобразно великия закон. Когато Христос беше на кръста, каза: „Такава е волята Божия. Отче, на Тебе предавам духа си“. Защо страда Христос? – За да се изпълни волята Божия. Когато беше в Гетсиманската градина, Той каза: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Ако Твоята воля не(?) е такава, аз съм готов заради Любовта да пренеса всички страдания“. Това се отнася до всички. Дойдат ли страдания, ще кажете: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ Ако не може, ще се молите и ще кажете: „Такава е волята Божия“. Ако отгоре изменят, чашата ще ви отмине. Казвате: „Ами после?“ – Ще ви разпнат, като ви забият най-много четири гвоздея, повече не може. „Ами после какво ще стане?“ – Ще ви кажат да се отковете сам. И Христос се откова сам. Как се откова? – Като излезе от тялото си и отиде при Никодима. Кой поиска тялото на Христа? – Йосиф Ариматейски. Христос не искаше да остави тялото си на земята. То беше живо. Той сам отиде да откове гвоздеите от тялото си и го възкреси.
 Вие казвате: „Дали Христос мисли заради мене?“ Ако Христос промисли за своето тяло, като извади гвоздеите от него, сне го от кръста, тури го в гроба, отдето ангели го вдигнаха, трябва ли да питате какво ще стане с вас? Ако вървите по Божия път, няма да останете заковани на кръста. Ще ви снемат от там и ще ви турят в гроба. И в гроба няма да останете, ще дойдат ангели да ви вдигнат. Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло!“ Не, ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божий. То е най-голямото богатство, което имате. Ти ще хванеш за гушата онези разбойници, които искат да те оберат, и ще си вземеш от тях всичко, до стотинка. Какво направи Аврам с ония разбойници, които обраха Лота и му задигнаха имането? – Той ги настигна и взе назад всичко, което разбойниците бяха ограбили.

@@ Ред 30: / Ред 30: @@
 В една от беседите си аз уподобих първата фаза на Любовта на лимонадата в шишето. Който изпие лимонадата, захвърля шишето настрана. Втората фаза на Любовта уподобих на ябълка, която хората изяждат, а оставят само семките ѝ за посаждане. Третата фаза на Любовта уподобих на една книга с отлично съдържание, с кожена подвързия, която, кой как вземе, прочита нещо от нея, усмихва се, туря я в джоба си, пак я изважда, чете, размишлява и започва да учи. Не е достатъчно да имаме само любов, но трябва да имаме обект в света, когото да обичаме. Най-голямото заблуждение в света седи в това, че всички хора се лутат, тичат, търсят някой да ги обича. Някой пише книга, за да го обичат хората. Друг издава някакъв вестник, за да го обичат хората. Някой скулптор вае статуя, мъчи се да я направи хубава. Защо? – Да го обича народът. Онзи държавник пише, създава закони, за да го обича народът. Военният изважда нож, излиза срещу неприятеля, за да го обича народът. Работникът цял ден копае, за да го обича господарят. Ученикът цял ден учи, за да го обича учителят. Бащата цял ден работи, за да го обичат децата му. Петелът пее, за да го обича господарят. Кучето лае, пази къщата, за да го обичат господарите му. Питам: При такова разбиране на нещата кой ще ни обича? При тези изисквания съвременните хора се намират в положението на онзи автомат, създаден от един велик адепт в древността. Този адепт, след като изучил всички тайни на природата, позволил си да направи един жив автомат, с възможност да се движи, да мисли и да чувства, но душа не могъл да му даде. Автоматът тръгнал подир адепта и постоянно му казвал: „Ти ми даде всичко, но душа не ми даде. Душа искам да ми дадеш!“ Адептът се намерил в чудо, не знаял какво да прави. Започнал да бяга из целия свят, но автоматът тичал подир него и постоянно му казвал: „Всичко ми даде, душа не ми даде, душа искам да ми дадеш!“ Дълго време адептът не могъл да се освободи от него.
-Аз наричам съвременните хора автомати. Дойде някой, казва: „Дайте ми любов!“ Какво подразбира това? Това подразбира: дайте ми пари! Това любов ли е? Този човек иска да каже: „Вие ми дайте пари, че ще видите как и мъже, и жени, и деца, и държава – всички хора ще ме обичат“. Прав е човекът. Той има особен род схващания. Това е старата философия на живота, това са трагедии и драми, които се повтарят от хиляди години в света. Вследствие на тази философия хората се намират в безизходно положение, в един омагьосан кръг, който няма разрешение в живота. За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или Христовото учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: „Ако човек не се отрече от себе си, или от външния живот, той не може да бъде ученик на Любовта“. Защо е необходимо да се самоотрече човек от всичко земно? Тръгне ли човек за небето, той не може да вземе нищо със себе си от този свят. Турците имат едно предание за Христа, че когато Той тръгнал за небето, една малка игла се закачила за дрехата Му и по тази причина не могъл да влезе там.
+Аз наричам съвременните хора автомати. Дойде някой, казва: „Дайте ми любов!“ Какво подразбира това? Това подразбира: дайте ми пари! Това любов ли е? Този човек иска да каже: „Вие ми дайте пари, че ще видите как и мъже, и жени, и деца, и държава – всички хора ще ме обичат“. Прав е човекът. Той има особен род схващания. Това е старата философия на живота, това са трагедии и драми, които се повтарят от хиляди години в света. Вследствие на тази философия хората се намират в безизходно положение, в един омагьосан кръг, който няма разрешение в живота. За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или Христовото учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: „Ако човек не се отрече от себе си, или от външния живот, той не може да бъде ученик на новото учение, той не може да бъде ученик на Любовта“. Защо е необходимо да се самоотрече човек от всичко земно? Тръгне ли човек за небето, той не може да вземе нищо със себе си от този свят. Турците имат едно предание за Христа, че когато Той тръгнал за небето, една малка игла се закачила за дрехата Му и по тази причина не могъл да влезе там.
 Сега и аз ви казвам: Най-малката игла на света е в състояние да ви лиши от Божията Любов. Закачването на тази игла представлява психологически акт. Влезете ли обаче в Любовта, всичко у вас е ново, нищо старо не може да остане. Вие ще бъдете вече хора, родени по новия, а не по обикновения начин. Някои мислят, че Божественият път е труден. Не, според моите разбирания Божественият път е само за разумни хора. Той е най-лесният път за качване. По този път не можете да се качвате нито с кон, нито с кола, нито с железница, нито с аероплан – пеш ще се качвате. На главата си няма да имате шапки и на краката си няма да имате обуща. Гологлави и боси ще пътувате! Дрехите, с които ще се обличате, ще бъдат много тънки, почти без тегло. Те ще бъдат направени от светлината на слънчевите лъчи. Тия дрехи ще бъдат много красиви и толкова топло ще държат, че понятието за студ абсолютно ще изчезне от вас. Вие ще се чувствате обвити в мека, приятна топлина. На тия дрехи ще правите колкото гънки и къдри искате – тъй гъвкави ще бъдат те. От тях може да създавате хиляди и милиони разумни форми. Значи на такъв ученик не се позволява да носи обуща от животинска кожа. Докато е на земята, може да носи обуща от животинска кожа, и то от най-дебелата.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Явно говорих==
@@ Ред 11: / Ред 14: @@
 Сега ще си послужа с най-простите примери за изяснение на идеята. Ако отидете в някой голям селски двор, ще видите там един петел, гордо се разхожда, а около него се събрали стотина кокошки. Той кукурига, държи им лекции, като някой виден учител, обръща се ту към една от тях, ту към друга, казва им: „Ти няма да правиш така, ти няма да правиш иначе“. Той е професор на всички тия кокошки, а те са негови ученички. Той има една пръчица и като я покаже, всички го слушат, събират се на едно място. Какво ще им даде този професор? – От кукичка на гагичка. Ще им пусне само по едно зрънце, а останалото за него. Те го гледат как яде, питат го: „Ами за нас?“ – За вас друг път, „от гагичка на кукичка“. Положението на този професор в двора на земеделеца е неестествено. Всички кокошки се питат помежду си: „Защо нашият господар е повдигнал толкова много този петел? Плаща му най-добре, а всяка сутрин, като излезе, пак на него хвърля най-хубава храна“. Професорът после извиква своите ученички и ги нахранва. Обаче един ден земеделецът остава нещо недоволен от професора и решава да го изпъди, т.е. да го уволни от службата му. Една вечер той влиза със запалена свещ в стаята му, хваща професора за краката, обръща го с главата надолу, изнася го навън и му казва: „Така не се учат ученици, аз ще ти покажа как се учат“. Професорът започва да вика, да кряка, но земеделецът туря другата си ръка на врата му и казва: „Ти ще мълчиш, сега аз заповядвам!“ Този професор е първокласен певец, голям специалист по метеорология, няма подобен на него. Той така хубаво предсказва времето, че с никой инструмент не може да се мери. През всичките годишни времена той познава кога ще се развали времето. Учен човек е той. И като учен човек, всякога пее. Изкачва се отгоре на плета и пее: „Кукуригу! Знаете ли де съм свършил? Аз имам един инструмент, който с години съм създавал“.
-Действително, аз съм съгласен с този професор. Една вечер го слушам да държи реч от своята катедра. Качил се там, кукурига и казва: „Утре в толкова часа времето ще се развали“. Влизам след това в стаята си, дето имам друг професор – барометър с осем барабана, който също така предсказва времето, и го питам: Ти какво ще ми кажеш за времето, ще се развали ли скоро, или не? – „Още нямам никакви сведения, телефонът не ми е съобщил.“ Казвам му: Онзи професор на двора ми съобщи вече от своята катедра, че утре от 8 часа сутринта времето ще се развали. След два часа виждам, барабаните предсказват същото. Моят професор ми съобщава вече, че времето ще се развали. Значи прав е инструментът на професора в двора на земеделеца. Едва този професор напуща катедрата си, и земеделецът го хваща, осъжда го на смъртно наказание, че не учил добре своите ученички. Наказанието му седи в следното: отрязва му главата с нож и го туря в котел с вряла вода. Тъй се наказват учените професори, когато грешат. Той му снима всичките одежди и го оставя гол-голеничък. Не стига това, но дохожда жената на земеделеца с нож, разпорва го, изважда му всичките вътрешности и най-после го опичат. След това го слагат на масата, купуват и малко винце, повикват децата и сядат всички наоколо му, направят богато угощение с професора. Питам: Какво зло е направил този професор, та такава съдба му е отредена? Вие веднага ще кажете: „Така е наредил Господ, такива са законите на природата, това сме видели от деди и прадеди – тъй трябва да бъде“.
+Действително, аз съм съгласен с този професор. Една вечер го слушам да държи реч от своята катедра. Качил се там, кукурига и казва: „Утре в толкова часа времето ще се развали“. Влизам след това в стаята си, дето имам друг професор – барометър с осем барабана, който също така предсказва времето, и го питам: Ти какво ще ми кажеш за времето, ще се развали ли скоро, или не? – „Още нямам никакви сведения, телефонът не ми е съобщил.“ Казвам му: Онзи професор на двора ми съобщи вече от своята катедра, че утре от 8 часа сутринта времето ще се развали. След два часа виждам, барабаните предсказват същото. Моят професор в стаята ми съобщава вече, че времето ще се развали. Значи прав е инструментът на професора в двора на земеделеца. Едва този професор напуща катедрата си, и земеделецът го хваща, осъжда го на смъртно наказание, че не учил добре своите ученички. Наказанието му седи в следното: отрязва му главата с нож и го туря в котел с вряла вода. Тъй се наказват учените професори, когато грешат. Той му снима всичките одежди и го оставя гол-голеничък. Не стига това, но дохожда жената на земеделеца с нож, разпорва го, изважда му всичките вътрешности и най-после го опичат. След това го слагат на масата, купуват и малко винце, повикват децата и сядат всички наоколо му, направят богато угощение с професора. Питам: Какво зло е направил този професор, та такава съдба му е отредена? Вие веднага ще кажете: „Така е наредил Господ, такива са законите на природата, това сме видели от деди и прадеди – тъй трябва да бъде“.
 Ще направя сега паралела. Тук имаме един човек от най-добрите хора, които някога са посещавали нашата земя, дошъл да свидетелства Истината. Този човек бил абсолютно безкористен и чистосърдечен, подобен на него историята не знае. Той искал да говори на хората за Истината и да им покаже пътя към нея. Най-после хващат Го евреите, тези, които трябваше да Го обичат, и Го предават на Пилата, като му казват: „Този човек говори, че е пратен от Бога, че имал да изпълни някаква мисия на земята, но ние не Му вярваме“. Хващат Исуса и Го осъждат като обикновен човек. Слугата на първосвещеника, като чува Исуса да говори, удря Му няколко плесници. Питам: Защо невидимият свят позволи един от най-добрите, от най-силните хора в света да бъде бит, поруган и най-после разпнат? Защо трябваше този добър и силен човек тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано – нищо повече. Не се знаят дълбоките причини, защо и за какво става това нещо. Някои казват, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Когато запитаха Исуса защо е дошъл, Той не каза, че е дошъл да умре, но казва: „Аз затова се родих, да свидетелствам за Истината. И всеки, който служи на Истината, ще бъде на моето място“.