Що е наука - Редакционна история

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-10-14T08:47:41Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-10-14T08:47:15Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* ІІ. Науката */

2010-10-14T08:18:04Z

‎ІІ. Науката

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-10-14T08:13:27Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-10-14T08:06:41Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-10-14T07:59:37Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* ІІ. Науката */

2010-10-14T07:53:04Z

‎ІІ. Науката

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-10-14T07:52:17Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* ІІ. Науката */

2010-10-14T07:41:55Z

‎ІІ. Науката

Ruana в 15:42, 13 октомври 2010

2010-10-13T15:42:51Z

← По-стара версия		Версия от 08:47, 14 октомври 2010
Ред 13:		Ред 13:

	Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.		Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.
−
−	~~== Заглавие на раздел ==~~
−
−	~~'''1.6. Истината и знанието'''~~
−
−	1. „Истината е кръг – казва проф. Бородин – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга. Ние можем да достигнем този кръг, само ако допуснем като условие вечността. Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.”
−
−	2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча!” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!
−
−	3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо, още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание, или знание за цялата вечност, не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”
−
−	4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.
−
−	5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух, още от самото начало, е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията й на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният

← По-стара версия		Версия от 08:47, 14 октомври 2010
Ред 13:		Ред 13:

	Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.		Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.
−
−	~~== Заглавие на раздел ==~~
−
−
−	~~'''1. Що е наука'''~~
−
−	~~'''1.1. Напредъкът в науката'''~~
−
−	1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
−
−	2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието й – характера на същинската истина.”
−
−	2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки.
−
−	3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове, като отделно поле за изследване, или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.
−
−	4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията, анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.
−
−	5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това, образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен.
−
−	6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
−
−	~~'''1.2. Мозък, ум, душа'''~~
−
−	1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр.
−
−	2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания, не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
−
−	3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга.
−
−	4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност.
−
−	~~'''1.3. Устройството на вселената'''~~
−
−	1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици.
−
−	2. Според съвременната наука, тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”. Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим, и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то, докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.
−
−	3. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо!
−
−	~~'''1.4. Троичната структура на човека'''~~
−
−	1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа.
−
−	2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
−
−	3. Без съмнение, една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления:
−
−	~~– започва с физическия живот като основа;~~
−
−	~~– съгражда и развива умствения като среда;~~
−
−	~~– пробужда духовния като връх в своята душа.~~
−
−	~~'''1.5. Необходимостта от добра храна'''~~
−
−	1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване, колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се е зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея. Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
−
−	~~2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това й качество, тя произвежда:~~
−
−	~~– във физическия свят – хилавост;~~
−
−	~~– в умствения – заблуждение и мрак;~~
−
−	~~– в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.~~
−
−	~~Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.~~
−
−	3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:21) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем.
−
−	4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят.
−
−	5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка. Разбира се, че в това положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство.

	== Заглавие на раздел ==		== Заглавие на раздел ==

← По-стара версия		Версия от 08:18, 14 октомври 2010
Ред 13:		Ред 13:

	Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.		Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.
		+
		+	== Заглавие на раздел ==
		+

	'''1. Що е наука'''		'''1. Що е наука'''

@@ Ред 86: / Ред 86: @@
 == Заглавие на раздел ==
+'''1.6. Истината и знанието'''
-.6. Истината и знанието
-. „Истината е кръг – казва проф. Бородин  – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.  Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга. Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие вечността. Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.”
+. „Истината е кръг – казва проф. Бородин – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.  Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга. Ние можем да достигнем този кръг, само ако допуснем като условие вечността. Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.”
 . Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча!” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!
-. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд , – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”
+. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча!” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!
 . Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.
-. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният

@@ Ред 50: / Ред 50: @@
 . Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо!
-== Заглавие на раздел ==
+'''1.4. Троичната структура на човека'''
 . Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа.
-.4. Троичната структура на човека
 . И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
 . Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа.
-. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития,  произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
+. Без съмнение, една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления:
 . Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления:
 – започва с физическия живот като основа;
 – съгражда и развива умствения като среда;
 – пробужда духовния като връх в своята душа.
-.5. Необходимостта от добра храна
+'''1.5. Необходимостта от добра храна'''
-. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване , колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.  Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
+. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване, колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се е зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея. Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
-. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда:
-– във физическия свят – хилавост;
+. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това й качество, тя произвежда:
 – в умствения – заблуждение и мрак;
 – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
-Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.
+– в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
-. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем.
-. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят.
+Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.
-. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка. Разбира се, че в това  положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство.
 .6. Истината и знанието

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 . Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
 '''1.2. Мозък, ум, душа'''
 . Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр.
 . Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
 . Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга.
 . Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност.
-.3. Устройството на вселената
+== Заглавие на раздел ==
 .4. Троичната структура на човека

← По-стара версия		Версия от 07:41, 14 октомври 2010
Ред 21:		Ред 21:

	2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието й – характера на същинската истина.”		2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието й – характера на същинската истина.”
		+
		+	== Заглавие на раздел ==
		+

	2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки.		2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]
-[[Науката и възпитанието]]
+'''Науката и възпитанието'''
-ІІ. Науката
- Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.  Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата  страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета :
-. Що е наука?
+== ІІ. Науката ==
-. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота?
 Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.
-. Що е наука
+'''1. Що е наука'''
-.1. Напредъкът в науката
+'''1.1. Напредъкът в науката'''
-. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание;   знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
+. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
-. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън  – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.”
 . Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за  физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки.
 . С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.