Ще се похваля - Редакционна история

Донка в 17:57, 6 август 2011

2011-08-06T17:57:53Z

Станимир в 10:02, 15 януари 2009

2009-01-15T10:02:28Z

Станимир в 15:26, 14 януари 2009

2009-01-14T15:26:02Z

Показване на промените

AL414 в 07:27, 4 януари 2009

2009-01-04T07:27:52Z

AL414 в 07:25, 4 януари 2009

2009-01-04T07:25:13Z

AL414 в 07:21, 4 януари 2009

2009-01-04T07:21:42Z

Показване на промените

AL414 в 05:56, 1 януари 2009

2009-01-01T05:56:26Z

Показване на промените

AL414 в 11:14, 31 декември 2008

2008-12-31T11:14:40Z

AL414 в 11:12, 31 декември 2008

2008-12-31T11:12:52Z

AL414 в 11:08, 31 декември 2008

2008-12-31T11:08:50Z

← По-стара версия		Версия от 17:57, 6 август 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Утринни слова]] - Пета година ([[1935]]-[[1936]])
		+
		+	[[Устойчиви величини, том 2]]
		+
	== Ще се похваля ==		== Ще се похваля ==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 == Ще се похваля ==
@@ Ред 5: / Ред 4: @@
 Размишление.
-„Понеже юдеите искат знамения, а елините търсят мъдрост, а ние проповядвам Христа разпет, за юдеите съблазън, а за елините безумство.“ ( – 22 и 23 ст.). Ще се запитате, защо проповедите на апостолите са за евреите съблазън, а за елините безумство? – Защото не ги разбирали. Всяко нещо, което човек не разбира, представя за него неразбран език. Ето защо, за да се разберат свещените книги, трябва да се преведат на съвременен език, понятен за всички хора. Когато чете или слуша нещо, което не разбира, човек се уморява. Когато служи на нещо, към което няма любов, той пак се уморява. Когато яде 20 – 30 минути непрекъснато, пак се уморява и казва: Не искам повече да ям. Да се откажеш от нещо, защото си се уморил, това не е разрешаване на въпроса. Като минат пет-шест часа, човек огладнява, изменя мнението си и започва да мисли, какво да яде. И като учи, и като чете, той се уморява, но след време желанието му за учене и четене се възобновява. Както даваш храна на тялото си, така даваш храна и на ума, и на сърцето си.
+„Понеже юдеите искат знамения, а елините търсят мъдрост, а ние проповядвам Христа разпет, за юдеите съблазън, а за елините безумство.“ (– 22 и 23 ст.). Ще се запитате, защо проповедите на апостолите са за евреите съблазън, а за елините безумство? – Защото не ги разбирали. Всяко нещо, което човек не разбира, представя за него неразбран език. Ето защо, за да се разберат свещените книги, трябва да се преведат на съвременен език, понятен за всички хора. Когато чете или слуша нещо, което не разбира, човек се уморява. Когато служи на нещо, към което няма любов, той пак се уморява. Когато яде 20 – 30 минути непрекъснато, пак се уморява и казва: Не искам повече да ям. Да се откажеш от нещо, защото си се уморил, това не е разрешаване на въпроса. Като минат пет-шест часа, човек огладнява, изменя мнението си и започва да мисли, какво да яде. И като учи, и като чете, той се уморява, но след време желанието му за учене и четене се възобновява. Както даваш храна на тялото си, така даваш храна и на ума, и на сърцето си.
 „А ние проповядваме.“ Какво се иска от човека, за да проповядва? – Любов. Обаче, всеки, който следва пътя на любовта, минава за смахнат. Който търси силата на знанието, минава за почтен човек. Христос пострада не от силата на Неговата мъдрост, но от любов към човечеството. Когато ражда и отглежда детето си, майката понася всички страдания, от любов към него. Ако нямаше любов към детето си, тя не би могла да го отгледа, възпита и изучи. Единственото нещо, което свързва хората, е любовта. Следователно, колкото малко да разбирате от проповедите, щом са проникнати от любов, все достига нещо до ушите ви. Когато отива на църква или на проповед, човек облича чисти, нови дрехи. Това е външната страна. Важно е вътрешно той да се подготви, да отвори ума и сърцето си, да възприема. Какво прави болният, когато трябва да излезе вън, да диша чист въздух? Той не мисли за облеклото си, но гледа час по-скоро да се освежи. Той излиза с болничния си халат и се радва на чистия въздух и на слънчевата светлина и топлина. Като възприеме нещо, той влиза в стаята си, освежен и бодър.
@@ Ред 19: / Ред 18: @@
 Често хората искат знамения. Ако са безверници, ще им се даде знамение; ако са силни, ще им се даде знание; ако са слаби, трябва да търсят любовта. Значи, знамението е за безверници, знанието – за силните, а любовта – за слабите. Слабият, болният, обезсърченият, бедният да се държат за любовта. Който се оплаква, че няма близък човек в живота си, да се държи за любовта. Натъкваш се на мъчнотии и противоречия, които не можеш сам да разрешиш – потърси любовта. Тя е единствената сила, която ще ти помогне да излезеш от мъчнотиите на живота. Останалите неща – сила, знамение, знание ще дойдат впоследствие. Те представят външната страна на земния живот.
-„Който се хвали, с Господа да се хвали.“ ( – 31 ст.). Значи, който се хвали, да се хвали с любовта. Казано е, че Бог е Любов. Любовта носи живот, сила и светлина. Тя прави слабия силен, невежия – учен. Всички хора се ползват от благата на любовта, но забравят това и, в края на краищата, казват: Не ни трябва любовта, не се нуждаем от нея. Те са на погрешен път. Не се отказвайте от любовта. Тя е основа на живота; тя носи условия за човешкото развитие. – Не може ли да се живее без любов? – Може, но временно. Докато си сит, можеш без ядене. Щом огладнееш, не можеш без ядене. Отказването от любовта създава такива противоречия, с които човек цял живот не може да се справи. Да се отделиш от любовта, това значи, да се откажеш от Божественото Начало в себе си. Всеки човек носи Бога в себе си и не трябва да се отказва от Него. Който не вярва в това, сам се спъва.
+„Който се хвали, с Господа да се хвали.“ (– 31 ст.). Значи, който се хвали, да се хвали с любовта. Казано е, че Бог е Любов. Любовта носи живот, сила и светлина. Тя прави слабия силен, невежия – учен. Всички хора се ползват от благата на любовта, но забравят това и, в края на краищата, казват: Не ни трябва любовта, не се нуждаем от нея. Те са на погрешен път. Не се отказвайте от любовта. Тя е основа на живота; тя носи условия за човешкото развитие. – Не може ли да се живее без любов? – Може, но временно. Докато си сит, можеш без ядене. Щом огладнееш, не можеш без ядене. Отказването от любовта създава такива противоречия, с които човек цял живот не може да се справи. Да се отделиш от любовта, това значи, да се откажеш от Божественото Начало в себе си. Всеки човек носи Бога в себе си и не трябва да се отказва от Него. Който не вярва в това, сам се спъва.
 Съвременните хора страдат от малко вяра и от много суеверия. Като дойде до себе си, човек казва, че е от Божествен произход, че Бог живее в него. Дойде ли до другите хора, вярата му взима друго направление. Той не вярва, че и те са от Божествен произход, че и в тях живее Бог. За себе си той желае да бъде богат, силен, учен и вярва в това. За другите не желае същото и не мисли, че и те могат да бъдат като него. Това, именно, внася раздвояване в човешката душа, а всяко раздвояване в ума, в сърцето или в душата създава мъчнотии и страдания. Като не търсят причината за страданията, мъчнотиите и погрешките в себе си, хората се запитват, защо Бог създаде злото. – Бог създаде доброто, а хората допуснаха злото. Откак влезе в света, злото донесе страданията и мъчнотиите. Например, ти си търговец на ориз. За да спечелиш повече, туряш малко пясък в ориза. Щом допуснеш тази фалшификация, ти си пуснал вече злото в своя живот. И след това се чудиш, отде идат страданията. Щом продаваш ориз, продавай го в чисто състояние, без никакви примеси. Започнеш ли да се извиняваш, че примесът е малко, че и пясъкът, и оризът са все от Бога дадени, ти вече отваряш вратата си за страданията.

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 И тъй, спрете вниманието си върху вътрешния смисъл на нещата, а не само върху <font color="red">тяхната</font> външност. Не е важно, как ще бъдеш облечен, но как ще възприемеш онова, което ти е нужно. Ще кажеш, че се нуждаеш от хляб. Това е външна страна. Как ще използуваш хляба, това е вътрешната страна на въпроса. Значи, смисълът на нещата не е само в <font color="red">тяхното</font> възприемане, но и в прилагането им. Така, човек се освобождава от заблужденията си. Например, заблуждение е да се мисли, че това, което не можеш да научиш на този свят, ще го научиш в онзи; или, това, което не постигнеш на младини, ще го постигнеш на старини. Напротив, ако не научиш и разбереш нещата на този свят, в онзи свят най-малко ще ги разбереш; ако на млади години не учиш, на стари години нищо не можеш да постигнеш. Онзи свят, в сравнение с този, е университет. Ако не си минал през знанието на първоначалното училище, което се преподава на земята, ти не можеш да постъпиш в университета на онзи свят. Щом влезеш в този университет, веднага ще те поставят на изпит. Видят ли, че не си готов, ще те върнат отново на земята, да придобиеш елементарните познания за живота.
-Казано е: „Да повярваме в Господа Исуса Христа.“ Не е въпрос само за вярване. Вярването е за младенците, за децата. Апостол Павел казва: „Да напуснем младенческото, т. е. елементарната вяра и знание, и да възприемем Божественото, за което се казва, че Божието безумно е по-мъдро от човешкото, и Божието немощно – по-крепко от човешкото. Следователно, говори ли се за вяра, разбираме онази вяра, която свързва човешката душа с Бога за вечни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скъса. Вярващият е свободен човек, не се влияе от никакви външни условия, от никакви промени, външни или вътрешни. И като богат и беден, като учен и прост, здрав и болен, той е един и същ. Каже ли вярващият, че не може да се моли, защото е болен, неразположен или зает с важна работа, вярата му не е силна. Молитвата представя процес на хранене. Не яде ли болният? Не яде ли неразположеният? Който работи, не яде ли? Следователно, както болният, неразположеният и работещият ядат, така човек трябва да се моли при всички условия. Ако си болен, няма да ядеш само два-три деня или най-много 40 деня, но след това ще ядеш хубаво, чисто, вкусно приготвено ядене. Не може човек да се откаже от ядене; също така не може да се отрече и молитвата.
+Казано е: „Да повярваме в Господа Исуса Христа.“ Не е въпрос само за вярване. Вярването е за младенците, за децата. Апостол Павел казва: <font color="red">„</font>Да напуснем младенческото, т. е. елементарната вяра и знание, и да възприемем Божественото, за което се казва, че Божието безумно е по-мъдро от човешкото, и Божието немощно – по-крепко от човешкото. Следователно, говори ли се за вяра, разбираме онази вяра, която свързва човешката душа с Бога за вечни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скъса. Вярващият е свободен човек, не се влияе от никакви външни условия, от никакви промени, външни или вътрешни. И като богат и беден, като учен и прост, здрав и болен, той е един и същ. Каже ли вярващият, че не може да се моли, защото е болен, неразположен или зает с важна работа, вярата му не е силна. Молитвата представя процес на хранене. Не яде ли болният? Не яде ли неразположеният? Който работи, не яде ли? Следователно, както болният, неразположеният и работещият ядат, така човек трябва да се моли при всички условия. Ако си болен, няма да ядеш само два-три деня или най-много 40 деня, но след това ще ядеш хубаво, чисто, вкусно приготвено ядене. Не може човек да се откаже от ядене; също така не може да се отрече и молитвата.
 Сега, като слушате Словото Божие, искам да зная, какво ядене желаете да ви се приготви от него? Ако сте месоядци, ще искате пилешка чорба; ако сте вегетарианци, ще искате картофена чорба. Обаче, чорбите не са за препоръчване. Като ядете гореща чорба <font color="red">глечта</font> на зъбите се пука, и те скоро се развалят. Но растителната храна, в сравнение с месната, е по-здравословна. Месната храна образува повече отрови в организма, отколкото растителната. Ако останат частици от месото между зъбите, образува се гниене, което руши <font color="red">глечта</font> на зъба. Децата обичат да дъвчат сакъз и така, несъзнателно, чистят зъбите си от остатъците на храната. Родителите им забраняват да дъвчат сакъз, но с това ги лишават от две естествени здравословни състояния на организма: от една страна, зъбите се чистят от остатъците на храната, особено при месоядците; от друга страна, при дъвченето приижда повече кръв в венците, и така зъбите се хранят и засилват.

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 Някой говори или пише нещо за любовта, изнася я толкова красиво, безпогрешно и логически, че ти е приятно да слушаш или четеш. Това е изнасяне на любовта с езика на коприната. Казваш, че човек трябва да обича ближния си, да се жертвува за него, но щом дойде до приложението, виждаш, че не можеш да изпълниш това, което говориш или пишеш. Лесно се говори за любовта, но мъчно се прилага. Лесно се теоретизира, мъчно се прилага теорията. Говориш за жертва, за <font color="red">себеотричане</font>, но как ще дадеш вкусната баница на един беден, нещастен човек, който е гладувал три деня? Колкото и да говориш за жертва, все ще се свие сърцето ти и ще кажеш: Сега ли се намери да дойде този човек? Говориш за сърдечни отношения между хората, а ти сам ги приемаш студено. Който приема хората студено, минава за лош проводник на топлината. Той мисли и живее повече за себе си, отколкото за другите. Когато хората ви приемат студено, вие казвате: И аз ще постъпвам като тях. – В това няма никаква философия. Каже ли някой така, аз си мисля: Че кога си постъпвал другояче? Няма защо да се настройваш против хората. И без това ти не си постъпвал добре с тях. И ти си ги приемал студено, както са те приели. Лесно е да отговориш на студенината с студенина. Изкуство е да отговориш с топлина и любов.
-И тъй, Божественият закон – законът на любовта желае свободата на всички живи същества. Има едно същество в човека, което му противодействува и го ограничава. Това показва, че той още не живее свой живот. Той се намира в положението на слуга пред господаря си. Както слугата няма собственост, така и съвременният човек няма свой свят, в който свободно да се движи и разполага. Ангелите имат свой свят, свободни са от греха и престъпленията. Те са собственици, разполагат с всичко, което имат. Обаче, хората нямат нищо свое, слугуват на двама господари, т. е. на два свята: <font color="red">святът на злото и святът на доброто. Съществата от първия свят стоят отлявата</font> страна и нашепват: Живей и мисли за себе си. Гледай да се ожениш, да имаш дечица, пари, къща, имот, да си създадеш добро положение, че като дойдат черни дни, да си осигурен. <font color="red">Отдясната</font> страна стоят съществата на доброто и нашепват : Служи на Бога и не мисли за себе си. Достатъчно е да <font color="red">изпълаяваш<font color="red"> Божията воля, всичките ти работи ще се наредят добре. От тебе се иска готовност да се пожертвуваш за Господа и за своя ближен. Ти слушаш, какво се говори от двете страни и се объркваш. Започваш да се бориш и се питаш, коя от двете страни е права.
+И тъй, Божественият закон – законът на любовта желае свободата на всички живи същества. Има едно същество в човека, което му противодействува и го ограничава. Това показва, че той още не живее свой живот. Той се намира в положението на слуга пред господаря си. Както слугата няма собственост, така и съвременният човек няма свой свят, в който свободно да се движи и разполага. Ангелите имат свой свят, свободни са от греха и престъпленията. Те са собственици, разполагат с всичко, което имат. Обаче, хората нямат нищо свое, слугуват на двама господари, т. е. на два свята: <font color="red">святът на злото и святът на доброто. Съществата от първия свят стоят отлявата</font> страна и нашепват: Живей и мисли за себе си. Гледай да се ожениш, да имаш дечица, пари, къща, имот, да си създадеш добро положение, че като дойдат черни дни, да си осигурен. <font color="red">Отдясната</font> страна стоят съществата на доброто и нашепват : Служи на Бога и не мисли за себе си. Достатъчно е да <font color="red">изпълаяваш</font> Божията воля, всичките ти работи ще се наредят добре. От тебе се иска готовност да се пожертвуваш за Господа и за своя ближен. Ти слушаш, какво се говори от двете страни и се объркваш. Започваш да се бориш и се питаш, коя от двете страни е права.
 Съществата, които стоят <font color="red">отдясната</font> страна, са на прав път. Те служат на Бога по закона на любовта. Онези, които стоят <font color="red">отлявата</font> страна, са на крив път. И те служат на Бога, но чрез отрицателни методи. Любовта, мъдростта, истината са положителни методи, а омразата, невежеството, насилието са отрицателни методи. Когато дойде някой при вас да иска нещо по един от положителните методи, вие сте готови да му дадете всичко; иска ли да вземе нещо от вас чрез насилие, нищо не давате. Човешкото сърце се отваря за любовта, а затваря за насилието. Старите българи са скривали златото си в земята, да не ги ограбят разбойници. Чрез насилие разбойниците са успявали да изтръгнат нещо от тях, но това злато не е благословено. Всяко богатство, придобито насилствено, носи страдания и смърт. За да не ви ограбват разбойниците и да не ви бият, давайте доброволно за Господа. Бъдете готови да изпълнявате Божията воля с любов. Само така ще се ползувате от Божественото благословение. Ще давате доброволно, безкористно и с любов. И добрите, и лошите хора трябва да бъдат щедри. Така човек ще познае и себе си, и своя ближен.

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 И тъй, спрете вниманието си върху вътрешния смисъл на нещата, а не само върху тяхната външност. Не е важно, как ще бъдеш облечен, но как ще възприемеш онова, което ти е нужно. Ще кажеш, че се нуждаеш от хляб. Това е външна страна. Как ще използуваш хляба, това е вътрешната страна на въпроса. Значи, смисълът на нещата не е само в тяхното възприемане, но и в прилагането им. Така, човек се освобождава от заблужденията си. Например, заблуждение е да се мисли, че това, което не можеш да научиш на този свят, ще го научиш в онзи; или, това, което не постигнеш на младини, ще го постигнеш на старини. Напротив, ако не научиш и разбереш нещата на този свят, в онзи свят най-малко ще ги разбереш; ако на млади години не учиш, на стари години нищо не можеш да постигнеш. Онзи свят, в сравнение с този, е университет. Ако не си минал през знанието на първоначалното училище, което се преподава на земята, ти не можеш да постъпиш в университета на онзи свят. Щом влезеш в този университет, веднага ще те поставят на изпит. Видят ли, че не си готов, ще те върнат отново на земята, да придобиеш елементарните познания за живота.
-Казано е: „Да повярваме в Господа Исуса Христа.“ Не е въпрос само за вярване. Вярването е за младенците, за децата. Апостол Павел казва: „Да напуснем младенческото, т. е. елементарната вяра и знание, и да възприемем Божественото, за което се казва, че Божието безумно е по-мъдро от човешкото, и Божието немощно – по-крепко от човешкото. Следователно, говори ли се за вяра, разбираме онази вяра, която свързва човешката душа с Бога за вечни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скъса. Вярващият е свободен човек, не се влияе от никакви външни условия, от никакви промени, външни или вътрешни. И като богат и беден, като учен и прост, здрав и болен, той е един и същ. Каже ли вярващият, че не може да се моли, защото е болен, неразположен или зает с важна работа, вярата му не е силна. Молитвата представя процес на хранене. Не яде ли болният? Не яде ли неразположеният ? Който работи, не яде ли? Следователно, както болният, неразположеният и работещият ядат, така човек трябва да се моли при всички условия. Ако си болен, няма да ядеш само два-три деня или най-много 40 деня, но след това ще ядеш хубаво, чисто, вкусно приготвено ядене. Не може човек да се откаже от ядене; също така не може да се отрече и молитвата.
+Казано е: „Да повярваме в Господа Исуса Христа.“ Не е въпрос само за вярване. Вярването е за младенците, за децата. Апостол Павел казва: „Да напуснем младенческото, т. е. елементарната вяра и знание, и да възприемем Божественото, за което се казва, че Божието безумно е по-мъдро от човешкото, и Божието немощно – по-крепко от човешкото. Следователно, говори ли се за вяра, разбираме онази вяра, която свързва човешката душа с Бога за вечни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скъса. Вярващият е свободен човек, не се влияе от никакви външни условия, от никакви промени, външни или вътрешни. И като богат и беден, като учен и прост, здрав и болен, той е един и същ. Каже ли вярващият, че не може да се моли, защото е болен, неразположен или зает с важна работа, вярата му не е силна. Молитвата представя процес на хранене. Не яде ли болният? Не яде ли неразположеният? Който работи, не яде ли? Следователно, както болният, неразположеният и работещият ядат, така човек трябва да се моли при всички условия. Ако си болен, няма да ядеш само два-три деня или най-много 40 деня, но след това ще ядеш хубаво, чисто, вкусно приготвено ядене. Не може човек да се откаже от ядене; също така не може да се отрече и молитвата.
 Сега, като слушате Словото Божие, искам да зная, какво ядене желаете да ви се приготви от него? Ако сте месоядци, ще искате пилешка чорба; ако сте вегетарианци, ще искате картофена чорба. Обаче, чорбите не са за препоръчване. Като ядете гореща чорба глечта на зъбите се пука, и те скоро се развалят. Но растителната храна, в сравнение с месната, е по-здравословна. Месната храна образува повече отрови в организма, отколкото растителната. Ако останат частици от месото между зъбите, образува се гниене, което руши глечта на зъба. Децата обичат да дъвчат сакъз и така, несъзнателно, чистят зъбите си от остатъците на храната. Родителите им забраняват да дъвчат сакъзт, но с това ги лишават от две естествени здравословни състояния на организма: от една страна, зъбите се чистят от остатъците на храната, особено при месоядците; от друга страна, при дъвченето приижда повече кръв в вънците, и така зъбите се хранят и засилват.
@@ Ред 41: / Ред 41: @@
 Павел казва: „Ще се похваля с любовта Христова.“ И на вас казвам: Похвалете се с любовта, която носи живот, знание и свобода. Всичко друго, вън от любовта, турете настрана. Ти не можеш да бъдеш богат, учен, силен, щастлив вън от любовта. Който е придобил любовта, той лесно се справя с страданията. Няма ли любов, страданията се превръщат в мъчения. Който има любов и разбира Божиите пътища, приема страданието с радост. Срещне ли страданието на пътя си, той се разговаря с него и открива благата, които носи в себе са. Любовта внася нещо велико в страданието. Обаче, това може да възприеме само онзи, който има любов. Ще кажете, че страданието носи горчевини за човека. Горчиво е страданието само за онзи, който няма любов. – Вярно ли е това, или не? – Опитайте го. Докато не направите опит, да приложите любовта, не можете да говорите. Любовта е сила, която може да издържи цялата вселена. Ако тя издържа на гърба си цялата вселена, колко по-лесно ще се справи с страданието. Дойде ли любовта в човека, той става герой. Никоя сила не е в състояние да го сломи. Напусне ли го любовта, той изгубва  геройството си и се поддава на всички мъчнотии и препятствия.
-Мъж и жена се разхождали в гората и се разговаряли върху живота. Жената била недоволна от мъжа си; тя настоявала да й купи нови дрехи, обуща, шапка, да се обнови малко. Дотегнало й да носи старите дрехи. Мъжът слушал, какво иска жена му, и мълчал, не знаел, какво да й отговори. По едно време от вътрешността на гората се задала мечка. Мъжът извикал: Мечка иде! И двамата бързо се качили на едно от близките дървета. В бързината си, жената оставила на земята връхната си дреха, за нищо не мислила вече, освен да се качи на дървото. Мечката минала покрай тях, подушила ги отдалеч и си заминала. Като слезли от дървото, жената забравила, че искала от мъжа си нови дрехи и обуща. Единствената й мисъл била, че се спасила от мечката. Какво представя мечката ? – Смъртта. Значи, всички временни, преходни неща отстъпват пред смъртта. Вечното, същественото е в човека. Щом се е домогнал до него, той не мисли за временното и преходно в живота.
+Мъж и жена се разхождали в гората и се разговаряли върху живота. Жената била недоволна от мъжа си; тя настоявала да й купи нови дрехи, обуща, шапка, да се обнови малко. Дотегнало й да носи старите дрехи. Мъжът слушал, какво иска жена му, и мълчал, не знаел, какво да й отговори. По едно време от вътрешността на гората се задала мечка. Мъжът извикал: Мечка иде! И двамата бързо се качили на едно от близките дървета. В бързината си, жената оставила на земята връхната си дреха, за нищо не мислила вече, освен да се качи на дървото. Мечката минала покрай тях, подушила ги отдалеч и си заминала. Като слезли от дървото, жената забравила, че искала от мъжа си нови дрехи и обуща. Единствената й мисъл била, че се спасила от мечката. Какво представя мечката? – Смъртта. Значи, всички временни, преходни неща отстъпват пред смъртта. Вечното, същественото е в човека. Щом се е домогнал до него, той не мисли за временното и преходно в живота.
-Търсете същественото, вечното в живота. Търсете любовта и като я намерите, бъдете внимателни, да не я изгубите. Не мислете само за външни и временни неща, които рушат и подронват условията за проява на любовта. Дойде ли тя при вас и ви завари с стари дрехи и скъсани обуща, всичко ще видоизмени. Тя ще се усмихне, ще се зарадва на скъсаните ви обуща и ще ви обнови съвършено. Любовта ще съблече старите ви дрехи и ще ви облече в нови. – Как ще стане това ? – По магически начин. Любовта е магическа сила, която всичко преобразява. Тя заличава погрешките, противоречията и заблужденията на хората и създава от тях нови хора, с нови разбирания. – Кога ще стане това ? – Още днес, до <font color="red">обед</font>. Но вяра е нежна за това – абсолютна вяра! Новото иде отвътре. Това, което става вътре в човека, в душата му, то е важното и същественото. То става и вън от него. Което не може да стане отвътре, и отвън не може да стане. Вътрешният мир се отразява и навън. Вътрешното знание на човека се проектира и вън от него.
+Търсете същественото, вечното в живота. Търсете любовта и като я намерите, бъдете внимателни, да не я изгубите. Не мислете само за външни и временни неща, които рушат и подронват условията за проява на любовта. Дойде ли тя при вас и ви завари с стари дрехи и скъсани обуща, всичко ще видоизмени. Тя ще се усмихне, ще се зарадва на скъсаните ви обуща и ще ви обнови съвършено. Любовта ще съблече старите ви дрехи и ще ви облече в нови. – Как ще стане това? – По магически начин. Любовта е магическа сила, която всичко преобразява. Тя заличава погрешките, противоречията и заблужденията на хората и създава от тях нови хора, с нови разбирания. – Кога ще стане това? – Още днес, до <font color="red">обед</font>. Но вяра е нежна за това – абсолютна вяра! Новото иде отвътре. Това, което става вътре в човека, в душата му, то е важното и същественото. То става и вън от него. Което не може да стане отвътре, и отвън не може да стане. Вътрешният мир се отразява и навън. Вътрешното знание на човека се проектира и вън от него.
 Помнете: Всички велики и красиви неща идат отвътре и после излизат навън. Така действува законът на любовта. Вярвайте в силата на любовта, за да я възприемете отвътре и предадете навън.

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 *) I. Послание към Коринтяните, 1 гл.
- „А ние проповядваме.“ Какво се иска от човека, за да проповядва? – Любов. Обаче, всеки, който следва пътя на любовта, минава за смахнат. Който търси силата на знанието, минава за почтен човек. Христос пострада не от силата на Неговата мъдрост, но от любов към човечеството. Когато ражда и отглежда детето си, майката понася всички страдания, от любов към него. Ако нямаше любов към детето си, тя не би могла да го отгледа, възпита и изучи. Единственото нещо, което свързва хората, е любовта. Следователно, колкото малко да разбирате от проповедите, щом са проникнати от любов, все достига нещо до ушит ви. Когато отива на църква или на проповед, човек облича чисти, нови дрехи. Това е външната страна. Важно е вътрешно той да се подготви, да отвори ума и сърцето си, да възприема. Какво прави болният, когато трябва да излезе вън, да диша чист въздух? Той не мисли за облеклото си, но гледа час по-скоро да се освежи. Той излиза с болничния си халат и се радва на чистия въздух и на слънчевата светлина и топлина. Като възприеме нещо, той влиза в стаята си, освежен и бодър.
+„А ние проповядваме.“ Какво се иска от човека, за да проповядва? – Любов. Обаче, всеки, който следва пътя на любовта, минава за смахнат. Който търси силата на знанието, минава за почтен човек. Христос пострада не от силата на Неговата мъдрост, но от любов към човечеството. Когато ражда и отглежда детето си, майката понася всички страдания, от любов към него. Ако нямаше любов към детето си, тя не би могла да го отгледа, възпита и изучи. Единственото нещо, което свързва хората, е любовта. Следователно, колкото малко да разбирате от проповедите, щом са проникнати от любов, все достига нещо до ушит ви. Когато отива на църква или на проповед, човек облича чисти, нови дрехи. Това е външната страна. Важно е вътрешно той да се подготви, да отвори ума и сърцето си, да възприема. Какво прави болният, когато трябва да излезе вън, да диша чист въздух? Той не мисли за облеклото си, но гледа час по-скоро да се освежи. Той излиза с болничния си халат и се радва на чистия въздух и на слънчевата светлина и топлина. Като възприеме нещо, той влиза в стаята си, освежен и бодър.
-И тъй, спрете вниманието си върху вътрешния смисъл на нещата, а не само върху тяхната външност. Не е важно, как щебъдеш облечен, но как ще възприемеш онова, което ти е нужно. Ще кажеш, че се нуждаеш от хляб. Това е външна страна. Как ще използуваш хляба, това е вътрешната страна на въпроса. Значи, смисълът на нещата не е само в тяхното възприемане, но и в прилагането им. Така, човек се освобождава от заблужденията си. Например, заблуждение е да се мисли, че това, което не можеш да научиш на този свят, ще го научиш в онзи; или, това, което не постигнеш на младини, ще го постигнеш на старини. Напротив, ако не научиш и разбереш нещата на този свят, в онзи свят най-малко ще ги разбереш; ако на млади години не учиш, на стари години нищо не можеш да постигнеш. Онзи свят, в сравнение с този, е университет. Ако не си минал през знанието на първоначалното училище, което се преподава на земята, ти не можеш да постъпиш в университета на онзи свят. Щом влезеш в този университет, веднага ще те поставят на изпит. Видят ли, че не си готов, ще те върнат отново на земята, да придобиеш елементарните познания за живота.
+И тъй, спрете вниманието си върху вътрешния смисъл на нещата, а не само върху тяхната външност. Не е важно, как ще бъдеш облечен, но как ще възприемеш онова, което ти е нужно. Ще кажеш, че се нуждаеш от хляб. Това е външна страна. Как ще използуваш хляба, това е вътрешната страна на въпроса. Значи, смисълът на нещата не е само в тяхното възприемане, но и в прилагането им. Така, човек се освобождава от заблужденията си. Например, заблуждение е да се мисли, че това, което не можеш да научиш на този свят, ще го научиш в онзи; или, това, което не постигнеш на младини, ще го постигнеш на старини. Напротив, ако не научиш и разбереш нещата на този свят, в онзи свят най-малко ще ги разбереш; ако на млади години не учиш, на стари години нищо не можеш да постигнеш. Онзи свят, в сравнение с този, е университет. Ако не си минал през знанието на първоначалното училище, което се преподава на земята, ти не можеш да постъпиш в университета на онзи свят. Щом влезеш в този университет, веднага ще те поставят на изпит. Видят ли, че не си готов, ще те върнат отново на земята, да придобиеш елементарните познания за живота.
 Казано е: „Да повярваме в Господа Исуса Христа.“ Не е въпрос само за вярване. Вярването е за младенците, за децата. Апостол Павел казва: „Да напуснем младенческото, т. е. елементарната вяра и знание, и да възприемем Божественото, за което се казва, че Божието безумно е по-мъдро от човешкото, и Божието немощно – по-крепко от човешкото. Следователно, говори ли се за вяра, разбираме онази вяра, която свързва човешката душа с Бога за вечни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скъса. Вярващият е свободен човек, не се влияе от никакви външни условия, от никакви промени, външни или вътрешни. И като богат и беден, като учен и прост, здрав и болен, той е един и същ. Каже ли вярващият, че не може да се моли, защото е болен, неразположен или зает с важна работа, вярата му не е силна. Молитвата представя процес на хранене. Не яде ли болният? Не яде ли неразположеният ? Който работи, не яде ли? Следователно, както болният, неразположеният и работещият ядат, така човек трябва да се моли при всички условия. Ако си болен, няма да ядеш само два-три деня или най-много 40 деня, но след това ще ядеш хубаво, чисто, вкусно приготвено ядене. Не може човек да се откаже от ядене; също така не може да се отрече и молитвата.
@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 И тъй, Божественият закон – законът на любовта желае свободата на всички живи същества. Има едно същество в човека, което му противодействува и го ограничава. Това показва, че той още не живее свой живот. Той се намира в положението на слуга пред господаря си. Както слугата няма собственост, така и съвременният човек няма свой свят, в който свободно да се движи и разполага. Ангелите имат свой свят, свободни са от греха и престъпленията. Те са собственици, разполагат с всичко, което имат. Обаче, хората нямат нищо свое, слугуват на двама господари, т. е. на два света: светът на злото и светът на доброто. Съществата от първия свят стоят отлявата страна и нашепват: Живей и мисли за себе си. Гледай да се ожениш, да имаш дечица, пари, къща, имот, да си създадеш добро положение, че като дойдат черни дни, да си осигурен. Отдясната страна стоят съществата на доброто и нашепват : Служи на Бога и не мисли за себе си. Достатъчно е да изпълаяваш Божията воля, всичките ти работи ще се наредят добре. От тебе се иска готовност да се пожертвуваш за Господа и за своя ближен. Ти слушаш, какво се говори от двете страни и се объркваш. Започваш да се бориш и се питаш, коя от двете страни е права.
-Съществата, които стоят отдясната страна, са на прав път. Те служат на Бога
+Съществата, които стоят отдясната страна, са на прав път. Те служат на Бога по закона на любовта. Онези, които стоят отлявата страна, са на крив път. И те служат на Бога, но чрез отрицателни методи. Любовта, мъдростта, истината са положителни методи, а омразата, невежеството, насилието са отрицателни методи. Когато дойде някой при вас да иска нещо по един от положителните методи, вие сте готови да му дадете всичко; иска ли да вземе нещо от вас чрез насилие, нищо не давате. Човешкото сърце се отваря за любовта, а затваря за насилието. Старите българи са скривали златото си в земята, да не ги ограбят разбойници. Чрез насилие разбойниците са успявали да изтръгнат нещо от тях, но това злато не е благословено. Всяко богатство, придобито насилствено, носи страдания и смърт. За да не ви ограбват разбойниците и да не ви бият, давайте доброволно за Господа. Бъдете готови да изпълнявате Божията воля с любов. Само така ще се ползувате от Божественото благословение. Ще давате доброволно, безкористно и с любов. И добрите, и лошите хора трябва да бъдат щедри. Така човек ще познае и себе си, и своя ближен.
 по закона на любовта. Онези, които стоят отлявата страна, са на крив път. И те служат на Бога, но чрез отрицателни методи. Любовта, мъдростта, истината са положителни методи, а омразата, невежеството, насилието са отрицателни методи. Когато дойде някой при вас да иска нещо по един от положителните методи, вие сте готови да му дадете всичко; иска ли да вземе нещо от вас чрез насилие, нищо не давате. Човешкото сърце се отваря за любовта, а затваря за насилието. Старите българи са скривали златото си в земята, да не ги ограбят разбойници. Чрез насилие разбойниците са успявали да изтръгнат нещо от тях, но това злато не е благословено. Всяко богатство, придобито насилствено, носи страдания и смърт. За да не ви ограбват разбойниците и да не ви бият, давайте доброволно за Господа. Бъдете готови да изпълнявате Божията воля с любов. Само така ще се ползувате от Божественото благословение. Ще давате доброволно, безкористно и с любов. И добрите, и лошите хора трябва да бъдат щедри. Така човек ще познае и себе си, и своя ближен.
 Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате, да дойдете до правилно разбиране на живота и на предназначението си. – В какво се заключава задачата на човека? – В изпълняване на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, той всякога е щастлив. При това, той влиза в положението на нещастния и му помага. Както щастливият влиза в положението на нещастния, така и богатият трябва да влиза в положението на бедния. Ако бедният може да влезе в положението на богатия, сиромашията го напуща вече. Ето защо, за да разбере богатия и да влезе в положението му, бедният трябва да бъде разумен. Богатство, разумност и знание са условия, чрез които можеш да влезеш в положението на човека на физическия, в духовния или в умствения свят. Дето е богатството, разумността и знанието» там е и любовта. Следователно, любовта е връзка между душите. Без любов никаква връзка не може да се създаде.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Размишление.
-„Понеже юдеите искат знамения, а елините търсят мъдрост, а ние проповядвам "Христа разпет, за юдеите съблазън, а за елините безумство.“ (– 22 и 23 ст.). Ще се запитате, защо проповедите на апостолите са за евреите съблазън, а за елините безумство? – Защото не ги разбирали. Всяко нещо, което човек не разбира, представя за него неразбран език. Ето защо, за да се разберат свещените книги, трябва да се преведат на съвременен език, понятен за всички хора. Когато чете или слуша нещо, което не разбира, човек се уморява. Когато служи на нещо, към което няма любов, той пак се уморява. Когато яде 20-30 минути непрекъснато, пак се уморява и казва: Не искам повече да ям. Да се откажеш от нещо, защото си се уморил, това не е разрешаване на въпроса. Като минат пет-шест часа, човек огладнява, изменя мнението си и започва да мисли, какво да яде. И като учи, и като чете, той се уморява, но след време желанието му за учене и четене се възобновява.  Както даваш храна на тялото си, така даваш храна и на ума, и на сърцето си.
+„Понеже юдеите искат знамения, а елините търсят мъдрост, а ние проповядвам Христа разпет, за юдеите съблазън, а за елините безумство.“ (– 22 и 23 ст.). Ще се запитате, защо проповедите на апостолите са за евреите съблазън, а за елините безумство? – Защото не ги разбирали. Всяко нещо, което човек не разбира, представя за него неразбран език. Ето защо, за да се разберат свещените книги, трябва да се преведат на съвременен език, понятен за всички хора. Когато чете или слуша нещо, което не разбира, човек се уморява. Когато служи на нещо, към което няма любов, той пак се уморява. Когато яде 20-30 минути непрекъснато, пак се уморява и казва: Не искам повече да ям. Да се откажеш от нещо, защото си се уморил, това не е разрешаване на въпроса. Като минат пет-шест часа, човек огладнява, изменя мнението си и започва да мисли, какво да яде. И като учи, и като чете, той се уморява, но след време желанието му за учене и четене се възобновява.  Както даваш храна на тялото си, така даваш храна и на ума, и на сърцето си.
 *) I. Послание към Коринтяните, 1 гл.