Чувство на сигурност - Редакционна история

Донка в 18:51, 30 юли 2011

2011-07-30T18:51:19Z

Avia: /* ЧУВСТВО НА СИГУРНОСТ */

2009-08-28T03:36:06Z

‎ЧУВСТВО НА СИГУРНОСТ

Avia: /* ЧУВСТВО НА СИГУРНОСТ */

2009-08-28T03:25:07Z

‎ЧУВСТВО НА СИГУРНОСТ

Показване на промените

Хирон в 06:22, 15 август 2009

2009-08-15T06:22:40Z

Хирон в 06:17, 15 август 2009

2009-08-15T06:17:44Z

Хирон: Нова страница: ==ЧУВСТВО НА СИГУРНОСТ== "Отче наш" Чете се темата: „Зависимите условия на човешката сила". Пи...

2009-08-09T15:46:42Z

Нова страница: ==ЧУВСТВО НА СИГУРНОСТ== "Отче наш" Чете се темата: „Зависимите условия на човешката сила". Пи...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 18:51, 30 юли 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]-[[1935]])
		+
		+	[[КНИГА: Господар и слуга]] - т.1
		+
	==ЧУВСТВО НА СИГУРНОСТ==		==ЧУВСТВО НА СИГУРНОСТ==

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 Сега, вашите разсъждения какви са? Ще кажете: "Туй не го разбираме". Защото сте глупави. Ами защо сте глупави? Само глупавият може да слуша. Като слуша, той поумнява. Умният, като речеш да му кажеш нещо, той казва: "Аз го зная". Той става глупав.
-Да ви приведа онзи анекдот за турчина, който не знаел български. Идва един турчин и иска да сплаши българите, казва: "Да не говорите по български пред мене, че аз разбирам. Ако някой се опита да каже нещо лошо по български пред мене, бой ще яде на сермия*". Сплашил ги той, че знае много добре български. Страхуват се селяните, говорят с него на турски. Един българин не знаел турски, пък видял, че му се запалила чалмата от чибука и казва: "Ага, чалмата гори!" – "И него зная". -"Ага, запали се дрехата от чалмата". – "И него зная". Най-после му казват на турски, че се запалила дрехата и чалмата. Казва: "Така кажи. Защо не кажете, че чалмата гори". Иска вода да гаси. Той знае български, но като му кажат на турски, че чалмата гори, тогава разбира. Защото, щом знаеш, че си направил една погрешка, трябва да знаеш как да я изправиш. Казваш: "Грешка направих, аз го зная". Ти не знаеш да я поправиш. Ти казваш ,че знаеш български, но не знаеш езика. Затова мнозина казват: "Човек да познава себе си". – Като учен или като глупав? – /"Като глупав"./ – А като много учени, във вас има такова привидно външно благоприличие – уж че сте скромни, че нищо не знаете, а вътре като турчина казвате: "Аз всичко зная". Но щом ви се запали чалмата, на турски трябва да ви кажат. Трябва да усетите болка, да разберете. Казват ви на български, че чалмата гори. Вие казвате, че разбирате тия работи. Разбираш, ама не постъпваш добре. Казваш: "Аз това го зная", но това не е знание.
+Да ви приведа онзи анекдот за турчина, който не знаел български. Идва един турчин и иска да сплаши българите, казва: "Да не говорите по български пред мене, че аз разбирам. Ако някой се опита да каже нещо лошо по български пред мене, бой ще яде на сермия". Сплашил ги той, че знае много добре български. Страхуват се селяните, говорят с него на турски. Един българин не знаел турски, пък видял, че му се запалила чалмата от чибука и казва: "Ага, чалмата гори!" – "И него зная". -"Ага, запали се дрехата от чалмата". – "И него зная". Най-после му казват на турски, че се запалила дрехата и чалмата. Казва: "Така кажи. Защо не кажете, че чалмата гори". Иска вода да гаси. Той знае български, но като му кажат на турски, че чалмата гори, тогава разбира. Защото, щом знаеш, че си направил една погрешка, трябва да знаеш как да я изправиш. Казваш: "Грешка направих, аз го зная". Ти не знаеш да я поправиш. Ти казваш ,че знаеш български, но не знаеш езика. Затова мнозина казват: "Човек да познава себе си". – Като учен или като глупав? – /"Като глупав"./ – А като много учени, във вас има такова привидно външно благоприличие – уж че сте скромни, че нищо не знаете, а вътре като турчина казвате: "Аз всичко зная". Но щом ви се запали чалмата, на турски трябва да ви кажат. Трябва да усетите болка, да разберете. Казват ви на български, че чалмата гори. Вие казвате, че разбирате тия работи. Разбираш, ама не постъпваш добре. Казваш: "Аз това го зная", но това не е знание.
-Казвам: Лесният горен ъгъл на квадрата [Н.С.В.П.], този ъгъл представлява винопиеца. В другия ъгъл [Н.С.Х.Я.] – най-силният хлебоядец. В Н.С.З.К. – най-силният землекопач и в Н.С.Б. – най-силният борец". Всеки, хванал по един ъгъл, казва: "Като мене винопийца няма, толкоз вино пия". Сега, да се направи сравнението. В какво седи то? Воденицата мели много жито, изкарва много брашно. Казва: "Отлична воденица, брашно мели". Питам: Какво се ползва воденицата като мели брашното? Ако вие мелите нещата като воденица за брашно, какво ще се ползувате? Нищо не се ползувате.Около вас хората се ползуват, но воденицата, камъните какво се ползуват? Само имате глупавото шестлавие, че много брашно сте смлели. Бихте ли предпочели да бъдете една воденица да мелите брашно само? Ами [това] на какво мяза? Ами като воденица – седнете, че повтаряте десет, петнадесет години вашето нещастие, че как сте пострадали, че сиромашия. Воденицата върви. Питам: След като разправите всичките неща – колко сте нещастни, че баща ви, майка ви – какво сте добили най-после? От вашето нещастие други ще се ползуват. Вие мелите във воденицата, но вие сами в дадения случай нищо не се ползувате. Следователно, не се спирайте върху целия процес на вашите глупости. След като направиш една глупост, продължи движението. Защото в глупостта ще намерите разумността. Глупостта ще изкарате докрай. Щом започнеш една глупава работа и я напуснеш, ти не си умен човек. Изкарай тази работа докрай. Да ви кажа една глупава работа. Представете си, че вие сте млад, срещнете една княжеска дъщеря, много красива и веднага запали ви се чергата, искате да й напишете едно писмо. Да допуснем, това са неща, големи изключения в природата. Нали в науката има такива големи изключения? Аз ги турям за научни изключения. Седиш сега, речеш да пишеш, поколебаеш се: "Да пиша или да не пиша". После казваш: "Ще напиша, но дали ще отговори, как ще погледне?" Колебаеш се. Аз вземам царската дъщеря като символ. Искаш да направиш една работа, колебаещ се, какъв ще бъде резултатът. Казваш: "Дали ще отговори или няма да отговори? Ами ако не ми отговори?"
+Казвам: Десният горен ъгъл на квадрата [Н.С.В.П.], този ъгъл представлява винопиеца. В другия ъгъл [Н.С.Х.Я.] – най-силният хлебоядец. В Н.С.З.К. – най-силният землекопач и в Н.С.Б. – най-силният борец". Всеки, хванал по един ъгъл, казва: "Като мене винопийца няма, толкоз вино пия". Сега, да се направи сравнението. В какво седи то? Воденицата мели много жито, изкарва много брашно. Казва: "Отлична воденица, брашно мели". Питам: Какво се ползва воденицата като мели брашното? Ако вие мелите нещата като воденица за брашно, какво ще се ползувате? Нищо не се ползувате.Около вас хората се ползуват, но воденицата, камъните какво се ползуват? Само имате глупавото шестлавие, че много брашно сте смлели. Бихте ли предпочели да бъдете една воденица да мелите брашно само? Ами [това] на какво мяза? Ами като воденица – седнете, че повтаряте десет, петнадесет години вашето нещастие, че как сте пострадали, че сиромашия. Воденицата върви. Питам: След като разправите всичките неща – колко сте нещастни, че баща ви, майка ви – какво сте добили най-после? От вашето нещастие други ще се ползуват. Вие мелите във воденицата, но вие сами в дадения случай нищо не се ползувате. Следователно, не се спирайте върху целия процес на вашите глупости. След като направиш една глупост, продължи движението. Защото в глупостта ще намерите разумността. Глупостта ще изкарате докрай. Щом започнеш една глупава работа и я напуснеш, ти не си умен човек. Изкарай тази работа докрай. Да ви кажа една глупава работа. Представете си, че вие сте млад, срещнете една княжеска дъщеря, много красива и веднага запали ви се чергата, искате да й напишете едно писмо. Да допуснем, това са неща, големи изключения в природата. Нали в науката има такива големи изключения? Аз ги турям за научни изключения. Седиш сега, речеш да пишеш, поколебаеш се: "Да пиша или да не пиша". После казваш: "Ще напиша, но дали ще отговори, как ще погледне?" Колебаеш се. Аз вземам царската дъщеря като символ. Искаш да направиш една работа, колебаещ се, какъв ще бъде резултатът. Казваш: "Дали ще отговори или няма да отговори? Ами ако не ми отговори?"
 Ще напишеш второ писмо. Ако не отговори, ще напишеш трето, четвърто. Най-после ще ти пишат едно писмо: "Ти си нахалник, ти си най-големият простак". Отговарят ви. Нали е да се отговори на писмото? Че какво лошо има като ви кажат и простак? То е ваша идея. "Про-стак". "Стак" значи стока на английски. Казва: "Ти имаш стока, искаш да продаваш, аз не мога да ти купя стоката, ти имащ стока, но аз имам доста накупена". Тя не може да купи стоката. Тя любезно казва: "Ти имаш достатъчно стока, ще извиняваш, не мога да купя стоката. Някой път, когато има нужда, ще имам пред вид, ще купя стоката". "Ти си голям простак, нахалник". "На-хал". Какъв му е халът? Де е лошото в "нахалник"? Какво означава "хал"? Какъв му е халът, значи, какво му е положението. Халът му е добър. Сега някои от вас ще кажат: "Така лесно се тълкуват работите, но ти страдал ли си? Ти страдал ли си като кокошка – да ти отрежат главата? Вчера на един заек напълниха задницата със сачми и досега заекът едва се тьтри". И казва: "За тебе поне има закон да те зашити, а за този заек – няма дума да обелят заради него".
@@ Ред 51: / Ред 51: @@
 Казваш: "Това ми останало на мене, учения човек, който зная да смятам". То е едно временно положение. Че онзи математик който изчислява, ако не знае да чертае, той трябва да знае да чертае, за да направи известни изчисления. Той не може да направи известни изчисления, ако не направи известни чертежи. Изчислявате нещо, но трябва да имате известни данни. Запример, светнало се някъде, вие не знаете къде се е светнало. Може да изчислите колко е далече това място, колко е далече облакът, но трябва да имате данни. Значи, ако си извадиш часовника и видиш след светването [след] колко минути е гръмнало, като знаеш колко път изминава звукът за една секунда, може да изчислиш [колко е далече това място]. Колко път изминава звукът [в секунда] – /"340 метра в секунда"./ – Следователно, може да знаеш колко далеч е това пространство.
-После, трябва да изучавате звука, човешките думи. Човешките думи влияят на човека. [Ако] трябва да произнасяте известни думи, не бързайте. Трябва да произнесете една дума така, че тя да произведе ефект, да й дадете съответни трептения.На една дума може да й дадете много силни трептения, може да й дадете [и] много слаби трептения. На една ваша мисъл може да и дадете силен подтик, може да и дадете и слаб подтик или някъде може да [я] реформирате. От незнание човек при най-добрите условия може да направи погрешки. Искаш да направиш нещо, спираш.
+После, трябва да изучавате звука, човешките думи. Човешките думи влияят на човека. [Ако] трябва да произнасяте известни думи, не бързайте. Трябва да произнесете една дума така, че тя да произведе ефект, да й дадете съответни трептения.На една дума може да й дадете много силни трептения, може да й дадете [и] много слаби трептения. На една ваша мисъл може да й дадете силен подтик, може да й дадете и слаб подтик или някъде може да [я] реформирате. От незнание човек при най-добрите условия може да направи погрешки. Искаш да направиш нещо, спираш.
 [[Картинка:MOK-15-1-02-4.gif]]

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 [[Картинка:MOK-15-1-02-1.gif]]
-Н.С.В.П.,Н.С.Х.Я., Н.С.З.К., Н.С.Б.?
+Н.С.В.П., Н.С.Х.Я., Н.С.З.К., Н.С.Б.?
 Всинца вие трябва да имате едно чувство на сигурност. Аз наблюдавам – на хората им трябва едно чувство на сигурност. В човека има едно чувство на сигурност, което определя нещата. Кой е сигурен в нещо? Щом има колебание малко, мислиш по един начин, по друг начин; постъпваш по един начин, постъпваш по друг начин, правиш опит. Казва се изобщо: "Търси се път". Човек, който търси път, не е сигурен човек. Човек, който иска да бъде добър човек, той не е сигурен човек. Това са пътища. Искаш да бъдеш силен. Защо? Не искаш да бъдеш слаб, защото, ако си слаб, всеки ще те мачка. Пък, ако си силен, никой няма да те мачка. Всеки иска да бъде богат. Защо? Ако си богат, ще имаш много удобства, ако си сиромах, ще имаш много неволи. Искаш да бъдеш учен. Защо? Понеже ще избегнеш много неволи.
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 [Някой, каквото и] да [му] дойде вътре, може да чувствува, но туй чувство нищо не може да го засегне. Тия хора, [които го имат], някой път ги наричаме, че са постоянни. Запример, някой иска да бъде добър, но няма сигурност. Той, като дойде [да] се намери на зор някъде, казва: "Не си струва човек да бъде добър". Някъде е казано, че не може само с добро, [трябва] и лошо. Тъй е, но дойде лошото, казва: "Не си струва да бъда лош". Значи, ни в доброто е сигурно, ни в злото е сигурно. Казва: "Не си струва, създадох си беля със своята постъпка". Те доброто свързват с известна мекушавост – считат, че добрият човек е мекушав. Каквото му кажеш, го прави. Казва: "Добър човек – кендехал*". Аз под думата "добър човек" разбирам този, който има чувство на сигурност. Той знае, той има чувство на сигурност, него не можеш да разколебаеш. Та казвам: Всяка една добродетел, която не се управлява от чувството на сигурност, е слаба. Дали е добродетел, дали е знание, дали е любов, каквото и да
@@ Ред 54: / Ред 53: @@
 Казвам: Лесният горен ъгъл на квадрата [Н.С.В.П.], този ъгъл представлява винопиеца. В другия ъгъл [Н.С.Х.Я.] – най-силният хлебоядец. В Н.С.З.К. – най-силният землекопач и в Н.С.Б. – най-силният борец". Всеки, хванал по един ъгъл, казва: "Като мене винопийца няма, толкоз вино пия". Сега, да се направи сравнението. В какво седи то? Воденицата мели много жито, изкарва много брашно. Казва: "Отлична воденица, брашно мели". Питам: Какво се ползва воденицата като мели брашното? Ако вие мелите нещата като воденица за брашно, какво ще се ползувате? Нищо не се ползувате.Около вас хората се ползуват, но воденицата,
@@ Ред 105: / Ред 102: @@
 място]. Колко път изминава звукът [в секунда] – /"340 метра в секунда"./ – Следователно, може да знаеш колко далеч е това пространство.
-После, трябва да изучавате звука, човешките думи. Човешките думи влияят на човека. [Ако] трябва да произнасяте известни думи, не бързайте. Трябва да произнесете една дума така, че тя да произведе ефект, да й дадете съответни трептения.На една дума може да й дадете много СИЛНИ трептения, може да й дадете [и] много слаби трептения. На една ваша мисъл може да и дадете силен подтик, може да и дадете и слаб подтик или някъде може да [я] реформирате. От незнание човек при най-добрите условия може да направи погрешки. Искаш да направиш нещо, спираш. Ла допуснем, че единственият крак на котвата е по-малък, липсва известна естетика. На
+После, трябва да изучавате звука, човешките думи. Човешките думи влияят на човека. [Ако] трябва да произнасяте известни думи, не бързайте. Трябва да произнесете една дума така, че тя да произведе ефект, да й дадете съответни трептения.На една дума може да й дадете много СИЛНИ трептения, може да й дадете [и] много слаби трептения. На една ваша мисъл може да и дадете силен подтик, може да и дадете и слаб подтик или някъде може да [я] реформирате. От незнание човек при най-добрите условия може да направи погрешки. Искаш да направиш нещо, спираш.
-какво се дължи това? – То се дължи на вашата мисъл. Аз като дойда тук, по някой път не мога да пиша от вашите мисли, които са постоянно неспокойни. Те действуват на моята ръка. Понеже съм човек на свободата, оставям ръката свободна.  Мислите на хората действуват, влияят. Щом съм сам, по-другояче пиша. Защо хората влияят? Като речеш да пишеш на дъската, трепери [ти] ръката, не можеш да пишеш. Като си сам, можеш да се изразяваш; като не си сам, пред хората не можеш да се изразяваш. Кажеш нещо глупаво, след това кажеш нещо разумно. Казва тъй: "Не съм много учен човек, но четох нещо'*. Ако си между учени, ще кажеш: "Аз не съм учен човек, прост човек съм , но научих нещо, което е важно". Тия учени хора не искат да знаят, какво си научил. На тия учени хора ако кажеш: "Има много умни хора, които са свършили четири факултета, [но] не знаят това, че разумното започва от глупавото". Ти не можеш да бъдеш умен, докато не си бил глупав. Всичките глупави хора имат стремеж. То е закон в природата: от неразумното към разумното. Възходящо движение. Следователно, аз ви казвам, за да се насърчите. Насърчението да работи. Ти може да кажеш: "Аз съм много глупав човек". Радвай се, че си
+[[Картинка:MOK-15-1-02-4.gif]]
@@ Ред 123: / Ред 122: @@
 постоянни. Това е чувството на самоувереност. Постоянни неща са, на които можеш всякога да разчиташ. Те нито се повишават, нито се понижават. Те са като високите върхове, които всякога като погледнеш, може да ги видиш, може да ги постигнеш. С това аз и не искам да изменя вашия живот. Не. В сегашния живот да имате търпение, онова, което • се гради, да се довърши. Във вас вървят два процеса. Не разваляй Божествения процес, който върви в тебе. Има и друг процес във вас, който едновременно върви. Не спъвайте във вас Божествения процес с вашите мисли! Ти казваш: "Някой [път] човек трябва да се прояви". Прояви се както искаш, но само за едно кратко време, за една секунда, после престани. Туй, което направите, за добро или зло, ще ви се върне. Аз ще ви приведа един пример. Един американец ми разправяше своята опитност. Той следвал в една колегия в Америка. Една от студентките, съученичка, негова колежка, влюбила се в него. Този момък, като честен й казва: "Слушай, аз не съм толкова добър. Ти с мене няма да бъдеш щастлива, ти ще си намериш по-добър" и т.н. Той като й говорил тя си поплакала. Отива той и се записва в университета. Щом като постъпил в университета, той се влюбил в дъщерята на ректора на университета. Тогава тя му казала същите думи, които той казал на онази мома. "Аз не съм за тебе, ти с мене няма да бъдеш щастлив, ти ще си намериш по-добра". Казва му точно това, което той казал на първата. Каквото той изповяда на момата, че той не е за нея, и тази мома му изповяда, че тя не е за него. Вие ще кажете: "Кажи защо е така?" – Защото не може да бъде другояче. Кое сега [е] по-хубаво да кажем на другите? Къде е лошото? Той казва, че не е за нея и другата му казва, че тя не [е] за него. Иде обратният процес. Та, кой за кого е тогава? Аз оставям тия процеси, те са временни. Тия процеси се предават вътре във вас. Външният живот не е нищо друго освен отражение на вътрешния – в човека, което става. Ако човек не разбира външното, как ще разбира вътрешното? Или, ако не разбира себе си, как ще разбере отвън?
-Външното е глупавото, вътрешното е разумното. Тогава,
+Външното е глупавото, вътрешното е разумното. Тогава, трябва да започне един процес на разумното в света.
-−
-•трябва да започне един процес на разумното в света.
@@ Ред 167: / Ред 164: @@

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Какво разбирате от този квадрат с неговите букви:
+[[Картинка:MOK-15-1-02-1.gif]]
 Н.С.В.П.,Н.С.Х.Я., Н.С.З.К., Н.С.Б.?
@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 е, то е един [компас], който определя посоката на движението. Ако имаш компас в мъглата, няма да се безпокоиш. Запример, какво е туй чувство: загубиш се в мъглата, нямаш компас, в мъглата какво ще правиш? Казваш: "Зная четири точки". Къде ще ги намериш в мъглата? Къде е изток, къде е север, къде е юг, къде е е запад, няма да знаеш. Извадиш компаса, той не се бои от мъглата, веднага казва: "Тук е изток, тук е север, тук е юг, тук е запад". Компасът веднага показва. Този компас учен ли е? Не е учен, но зад компаса седи един, който разбира. Но някой път вие може да кажете: "Какво има в един компас?" Щом имаш един компас, с тебе има едно същество, което ти показва чрез компаса; туй същество е, което се движи. Мислите ли, че като се тури една магнетична стрелка и се движи в една посока, че тя не е разумна? Аз приемам с вас едно: че е неразумна. Добре. Но неразумните неща показват разумност.
-Как да ви докажа сега? Ето на: X . Туй, което написах, разумно ли е или не? То, неразумното, разумно[то] го пише. Само по себе си това не е разумно, няма съзнание в себе си. Тази буква, дали аз я пиша или не, тя не иска да знае, неразумна е. Нито ми благодари, че съм я написал. Ако взема да извлека пак по закона – това буква ли е? Но разумното го прави. То, само по себе си не е разумно, но разумното го прави. Какво показва туй? Неразумното може да го турят в един кладенец: изгуби се кофата, ще я завържат, ще пуснат въжето, то влиза в кладенеца с ченгела да извади кофата. Неразумното слиза, да се прояви разумното. Там, дето има движение, пак има разумна сила – силата, която е в действие. Запример, аз сега тъй казвам:
+Как да ви докажа сега? Ето на: [[Картинка:MOK-15-1-02-3.gif]]. Туй, което написах, разумно ли е или не? То, неразумното, разумно[то] го пише. Само по себе си това не е разумно, няма съзнание в себе си. Тази буква, дали аз я пиша или не, тя не иска да знае, неразумна е. Нито ми благодари, че съм я написал. Ако взема да извлека пак по закона – това буква ли е? Но разумното го прави. То, само по себе си не е разумно, но разумното го прави. Какво показва туй? Неразумното може да го турят в един кладенец: изгуби се кофата, ще я завържат, ще пуснат въжето, то влиза в кладенеца с ченгела да извади кофата. Неразумното слиза, да се прояви разумното. Там, дето има движение, пак има разумна сила – силата, която е в действие. Запример, аз сега тъй казвам:
+[[Картинка:MOK-15-1-02-2.gif]]
-Разумното е в туй движение, в тази точка. Учителят пише точката на буквата X./ В туй движение, в този път на движение е разумното. То ще дойде до крайния предел. /Учителят пише нагоре./ Завивам сега. /Прави извивката на буквата X./ Сега, в туй движение е разумното. Казвам: Този предел се прекъсва. /Написа буквата./ Къде е разумното? Движението се [е] спряло. Разумното е в движението. Къде е сега разумното? Разумното
+Разумното е в туй движение, в тази точка. Учителят пише точката на буквата [[Картинка:MOK-15-1-02-3.gif]]./ В туй движение, в този път на движение е разумното. То ще дойде до крайния предел. /Учителят пише нагоре./ Завивам сега. /Прави извивката на буквата [[Картинка:MOK-15-1-02-3.gif]]./ Сега, в туй движение е разумното. Казвам: Този предел се прекъсва. /Написа буквата./ Къде е разумното? Движението се [е] спряло. Разумното е в движението. Къде е сега разумното? Разумното