Чорапите - за корекция - Редакционна история

AL414 в 15:48, 18 юли 2010

2010-07-18T15:48:10Z

AL414 в 09:14, 8 юни 2010

2010-06-08T09:14:06Z

AL414 в 05:17, 8 юни 2010

2010-06-08T05:17:53Z

НадяД в 18:51, 7 юни 2010

2010-06-07T18:51:22Z

НадяД в 18:46, 7 юни 2010

2010-06-07T18:46:56Z

AL414: Нова страница: ЧОРАПИТЕ 22.08.1944 година — село Светляево. От една седмица плета чорапи за брат Боян Боев от де…

2010-05-30T05:43:13Z

Нова страница: ЧОРАПИТЕ 22.08.1944 година — село Светляево. От една седмица плета чорапи за брат Боян Боев от де…

Нова страница

ЧОРАПИТЕ

22.08.1944 година — село Светляево.

От една седмица плета чорапи за брат Боян Боев от де¬бела памучна прежда. Попитах сестра Рилка как се плетат таки-ва чорапи и тя ми показа да ги започна отгоре надолу, защото ако ги започна от пръстите нагоре, като се скъсат, нямало да могат да се наплетат. „Нищо! — казах аз. — Искам да започна отделу и да вървя нагоре." Каза ми също да ги започна с по И бримки на игла. Аз ги измених с по 10 бримки на игла. Въобще в плетенето на чорапите се стремях да вложа идейното, възхо-дящото. Най-после изплетох ги, изпрах ги, изгладих ги и оти-дох при Учителя да ги благослови и тогава да ги поднеса на брат Боев. При Учителя отидох сама към 3 и половина следо-бяд. Сестра Иорданка Жекова беше му сипала в една чаена ча¬ша чисто кафе и му правеше ядене с яйца, за да се нахрани. Аз почаках в трапезарията, докато той се нахрани. Сестра Иордан¬ка ме повика. Влязох и му целунах ръка. Той ми посочи стол да седна. Казах му, че съм дошла за малко с една молба.
— Кажете, рекох, молбата си!
Аз разтворих тънката хартия, в която бях увила чорапи^ те.
— Учителю, тези чорапи съм уплела за брат Боев. Мо¬
ля ви, пипнете ги с ръката си, благословете ги преди да ги зане-
са.
Учителят си затвори очите и сложи Божествената си ръ¬ка върху чорапите, конто бяха положени върху двете ми ръце.
— Учителю, аз ги оплетох по законите на числата и ка-
балата. Например, вместо да сложа по 22 бримки на игла, как-
то ме учеше сестра Рилка, аз сложих по 21 бримка на игла и при
свиването на тези бримки също спазвах този закон. Започнах да
ги плета отделу нагоре, тоест от пръстите нагоре. Сестра Рил¬
ка ми каза, че като се скъсат чорапите няма да могат да се нап¬
летат, но аз ги започнах от пръстите нагоре въпреки това. —
Учителят радостно ме гледаше като му разправях. — Аз искам,
Учителю, на вас да оплета чорапи, но не разполагам сега с по-
фина прежда. За вас тази прежда е твърде дебела.
Благодарих му и излязох да потърся брат Боев. Сестри-те ми казаха, че е в долната ливада. Стигнах до оградата и из-виках:
— Брат Боев, брат Боев!
Когато извиках за трети път, брат Боев се появи и ми¬на през входа, дойде при мене и ме попита:
— Какво обичате, сестра?

169

Аз му поднесох чорапите и казах:
— Учителях сложи ръцехе си върху хях, и ги благосло¬
ви! Сега Ви ги поднасям. Той ми каза да Ви намеря и да Ви ги
предам. i
Нямам думи да опиша радосхха на брах Боев. Той все
повхаряше: ,
— Няма любое кахо Божияха Любов! Само Божияха
Любов е Любов!... Благодаря сестра, Бог да ви благослови! Ела-
хе с мен.
Изкачихме се нагоре по пътеката и се озовахме на дво¬ра, пред масите за хранене. Брат Боев каза:
— Седнете, сестра! Аз ей сега ще дойда. Ще Ви прочета
нещо от Учителя.
Седнах на пейката, пред дългата дървена маса, на коя-то се хранеха Учителят, сестрите и братята. Брат Боев пъргаво припкаше към своята схая. Тогава хой не носеше пахерици. След малко се зададе по пъхекаха и носеше свихък лисхове, със схе-нографиран хексх на хова, коехо Учихелях е говорил в село Свех-ляево. Седна ох дяснаха ми схрана и започна да чехе и да ми обяснява хези схенограми, съдържащи всичко. В един моменх видях, че Учихелях ни наблюдава, засханал величесхвено на най-горнохо схъпало на схълбаха. Той слезе долу пред масаха, за¬почна да се разхожда и да ни наблюдава. Мина хри пъхи пред нас. Една сесхра се показа на горното схъпало и покани брат Боев да похапне. Той схана прав и покани и мен, но аз лю¬безно охказах, защохо вече се свечеряваше и трябваше да си охи-да. Брах Хрисхо ме чакаше за вечеря. Сърдечно се ръкувах с брах Боев. Изхичах пред Учихеля, целунах му благословенаха десница и кахо му благодарих, отидох си през ливадата у Рил-кини.

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 Учителят си затвори очите и сложи Божествената си ръка върху чорапите, които бяха положени върху двете ми ръце.
-— Учителю, аз ги оплетох по законите на числата и кабалата. Например, вместо да сложа по 22 бримки на игла, както ме учеше сестра Рилка, аз сложих по 21 бримка на игла и при свиването на тези бримки също спазвах този закон. Започнах да ги плета отдолу нагоре, тоест от пръстите нагоре. Сестра Рилка ми каза, че като се скъсат чорапите няма да могат да се наплетат, но аз ги започнах от пръстите нагоре въпреки това. — Учителят радостно ме гледаше като му разправях. — Аз искам, Учителю, на вас да оплета чорапи, но не разполагам сега с по-фина прежда. За вас тази прежда е твърде дебела.
+— Учителю, аз ги оплетох по законите на числата и Кабалата. Например, вместо да сложа по 22 бримки на игла, както ме учеше сестра Рилка, аз сложих по 21 бримка на игла и при свиването на тези бримки също спазвах този закон. Започнах да ги плета отдолу нагоре, тоест от пръстите нагоре. Сестра Рилка ми каза, че като се скъсат чорапите няма да могат да се наплетат, но аз ги започнах от пръстите нагоре въпреки това. — Учителят радостно ме гледаше като му разправях. — Аз искам, Учителю, на вас да оплета чорапи, но не разполагам сега с по-фина прежда. За вас тази прежда е твърде дебела.
 Благодарих му и излязох да потърся брат Боев. Сестрите ми казаха, че е в долната ливада. Стигнах до оградата и извиках:

← По-стара версия		Версия от 09:14, 8 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−		+	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
	== ЧОРАПИТЕ ==		== ЧОРАПИТЕ ==

← По-стара версия		Версия от 05:17, 8 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	ЧОРАПИТЕ	+
		+	== ЧОРАПИТЕ ==
		+

	22.08.1944 година — село Светляево.		22.08.1944 година — село Светляево.

← По-стара версия		Версия от 18:51, 7 юни 2010
Ред 26:		Ред 26:

	— Учителят сложи ръцете си върху тях, и ги благослови! Сега Ви ги поднасям. Той ми каза да Ви намеря и да Ви ги предам.		— Учителят сложи ръцете си върху тях, и ги благослови! Сега Ви ги поднасям. Той ми каза да Ви намеря и да Ви ги предам.
−	i	+
	Нямам думи да опиша радостта на брат Боев. Той все повтаряше:		Нямам думи да опиша радостта на брат Боев. Той все повтаряше:

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 .08.1944 година — село Светляево.
-От една седмица плета чорапи за брат Боян Боев от де¬бела памучна прежда. Попитах сестра Рилка как се плетат таки-ва чорапи и тя ми показа да ги започна отгоре надолу, защото ако ги започна от пръстите нагоре, като се скъсат, нямало да могат да се наплетат. „Нищо! — казах аз. — Искам да започна отделу и да вървя нагоре." Каза ми също да ги започна с по И бримки на игла. Аз ги измених с по 10 бримки на игла. Въобще в плетенето на чорапите се стремях да вложа идейното, възхо-дящото. Най-после изплетох ги, изпрах ги, изгладих ги и оти-дох при Учителя да ги благослови и тогава да ги поднеса на брат Боев. При Учителя отидох сама към 3 и половина следо-бяд. Сестра Иорданка Жекова беше му сипала в една чаена ча¬ша чисто кафе и му правеше ядене с яйца, за да се нахрани. Аз почаках в трапезарията, докато той се нахрани. Сестра Иордан¬ка ме повика. Влязох и му целунах ръка. Той ми посочи стол да седна. Казах му, че съм дошла за малко с една молба.
+От една седмица плета чорапи за брат Боян Боев от дебела памучна прежда. Попитах сестра Рилка как се плетат такива чорапи и тя ми показа да ги започна отгоре надолу, защото ако ги започна от пръстите нагоре, като се скъсат, нямало да могат да се наплетат. „Нищо! — казах аз. — Искам да започна отдолу и да вървя нагоре." Каза ми също да ги започна с по 11 бримки на игла. Аз ги измених с по 10 бримки на игла. Въобще в плетенето на чорапите се стремях да вложа идейното, възходящото. Най-после изплетох ги, изпрах ги, изгладих ги и отидох при Учителя да ги благослови и тогава да ги поднеса на брат Боев. При Учителя отидох сама към 3 и половина след обяд. Сестра Йорданка Жекова беше му сипала в една чаена чаша чисто кафе и му правеше ядене с яйца, за да се нахрани. Аз почаках в трапезарията, докато той се нахрани. Сестра Йорданка ме повика. Влязох и му целунах ръка. Той ми посочи стол да седна. Казах му, че съм дошла за малко с една молба.
-—	Кажете, рекох, молбата си!
-Аз разтворих тънката хартия, в която бях увила чорапи^ те.
-—	Учителю, тези чорапи съм уплела за брат Боев. Мо¬
-ля ви, пипнете ги с ръката си, благословете ги преди да ги зане-
-са.
-Учителят си затвори очите и сложи Божествената си ръ¬ка върху чорапите, конто бяха положени върху двете ми ръце.
-—	Учителю, аз ги оплетох по законите на числата и ка-
-балата. Например, вместо да сложа по 22 бримки на игла, как-
-то ме учеше сестра Рилка, аз сложих по 21 бримка на игла и при
-свиването на тези бримки също спазвах този закон. Започнах да
-ги плета отделу нагоре, тоест от пръстите нагоре. Сестра Рил¬
-ка ми каза, че като се скъсат чорапите няма да могат да се нап¬
-летат, но аз ги започнах от пръстите нагоре въпреки това. —
-Учителят радостно ме гледаше като му разправях. — Аз искам,
-Учителю, на вас да оплета чорапи, но не разполагам сега с по-
-фина прежда. За вас тази прежда е твърде дебела.
-Благодарих му и излязох да потърся брат Боев. Сестри-те ми казаха, че е в долната ливада. Стигнах до оградата и из-виках:
-—	Брат Боев, брат Боев!
-Когато извиках за трети път, брат Боев се появи и ми¬на през входа, дойде при мене и ме попита:
-—	Какво обичате, сестра?
+— Кажете, рекох, молбата си!
 Аз му поднесох чорапите и казах:
-—	Учителях сложи ръцехе си върху хях, и ги благосло¬
-ви! Сега Ви ги поднасям. Той ми каза да Ви намеря и да Ви ги
+— Учителят сложи ръцете си върху тях, и ги благослови! Сега Ви ги поднасям. Той ми каза да Ви намеря и да Ви ги предам.
 предам.	i
-Нямам думи да опиша радосхха на брах Боев. Той все
+Нямам думи да опиша радостта на брат Боев. Той все повтаряше:
-повхаряше:	,
-—	Няма любое кахо Божияха Любов! Само Божияха
+— Няма любов като Божията Любов! Само Божията Любов е Любов!... Благодаря сестра, Бог да ви благослови! Елате с мен.
-Любов е Любов!... Благодаря сестра, Бог да ви благослови! Ела-
-хе с мен.
+Изкачихме се нагоре по пътеката и се озовахме на двора, пред масите за хранене. Брат Боев каза:
-Изкачихме се нагоре по пътеката и се озовахме на дво¬ра, пред масите за хранене. Брат Боев каза:
-—	Седнете, сестра! Аз ей сега ще дойда. Ще Ви прочета
+— Седнете, сестра! Аз ей сега ще дойда. Ще Ви прочета нещо от Учителя.
 нещо от Учителя.
-Седнах на пейката, пред дългата дървена маса, на коя-то се хранеха Учителят, сестрите и братята. Брат Боев пъргаво припкаше към своята схая. Тогава хой не носеше пахерици. След малко се зададе по пъхекаха и носеше свихък лисхове, със схе-нографиран хексх на хова, коехо Учихелях е говорил в село Свех-ляево. Седна ох дяснаха ми схрана и започна да чехе и да ми обяснява хези схенограми, съдържащи всичко. В един моменх видях, че Учихелях ни наблюдава, засханал величесхвено на най-горнохо схъпало на схълбаха. Той слезе долу пред масаха, за¬почна да се разхожда и да ни наблюдава. Мина хри пъхи пред нас. Една сесхра се показа на горното схъпало и покани брат Боев да похапне. Той схана прав и покани и мен, но аз лю¬безно охказах, защохо вече се свечеряваше и трябваше да си охи-да. Брах Хрисхо ме чакаше за вечеря. Сърдечно се ръкувах с брах Боев. Изхичах пред Учихеля, целунах му благословенаха десница и кахо му благодарих, отидох си през ливадата у Рил-кини.
+Седнах на пейката, пред дългата дървена маса, на която се хранеха Учителят, сестрите и братята. Брат Боев пъргаво припкаше към своята стая. Тогава той не носеше патерици. След малко се зададе по пътеката и носеше свитък листове, със стенографиран текст на това, което Учителят е говорил в село Светляево. Седна от дясната ми страна и започна да чете и да ми обяснява тези стенограми, съдържащи всичко. В един момент видях, че Учителят ни наблюдава, застанал величествено на най-горното стъпало на стълбата. Той слезе долу пред масата, започна да се разхожда и да ни наблюдава. Мина три пъти пред нас. Една сестра се показа на горното стъпало и покани брат Боев да похапне. Той стана прав и покани и мен, но аз любезно отказах, защото вече се свечеряваше и трябваше да си отида. Брах Христо ме чакаше за вечеря. Сърдечно се ръкувах с брах Боев. Изтичах пред Учителя, целунах му благословената десница и като му благодарих, отидох си през ливадата у Рилкини.