Valiamaria в 03:05, 12 септември 2011

2011-09-12T03:05:23Z

Донка: Нова страница: Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 1

2011-09-08T04:49:50Z

Нова страница: Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 1

Нова страница

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

← По-стара версия		Версия от 03:05, 12 септември 2011
Ред 2:		Ред 2:

	[[Акордиране на човешката душа - том 1]]		[[Акордиране на човешката душа - том 1]]
		+
		+	== [[Четири портокала]] ==
		+
		+	След лекцията изпълнихме гимнастически упражнения, после се върнахме в салона, където един брат донесе на Учителя четири портокала и каза: „Това е дар на Любовта, дар от онази Велика Любов, за която говорихте в днешната лекция.“
		+
		+	При Любовта всичко е възможно и тогава човек не би могъл да иска нещо неразумно. Неорганизираният свят е ограничен, а организираният е неограничен. Божественият свят е организиран. Ако Любовта протече през човешките сърца, колко лесно ще се разрешат най-мъчните въпроси! При Любовта с най-малки усилия ще имаме придобивки – реални и постоянни. Всички усилия на Любовта вървят във възходяща степен и Любовта в човека трябва всеки ден да има ново прозрение, ново откровение. Любовта е един безграничен свят и като влезеш там, ще вървиш от слава в слава.
		+
		+	Един брат попита Учителя: „Вие, Учителю, казахте, че днес хората имат любов, но такава, от която умират. Каква е разликата между тази любов и Божествената?“
		+
		+	От Новата любов хората възкръсват. Нали е казано: „Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат.“ Това е гласът на Любовта. От сегашната любов хората умират, понеже има примес в нея. Трябва да се проповядва Чистота.
		+
		+	Един брат попита: „Вие казахте, че когато обичаме, трябва да дадем, и като ни обичат, трябва да ни дадат. Дали тук се разбира вътрешно даване на Любов, на добри мисли и пр. ?“
		+
		+	Тук се разбира външно и вътрешно даване. Даването трябва да съдържа всички елементи. Тези, които се обичат, имат връзка горе. Любовта, която се проявява тук на Земята, не е на физическото поле. Тя е горе в Духовния свят. Любовта не е от физическо естество. Тя е от Духовния свят. Любовта дава Свобода, простор. Тя няма нужда от стражари и пазачи. А човешката любов следи къде ходиш, какво правиш. Думата „любов“ е псевдоним. Не знаете името на Любовта. Ако знаехте това име, каквото кажехте щеше да стане. Вие не живеете в Причинния свят. Той за вас е непонятен. Който влезе там, ще разреши всички мъчнотии; сега хората само сънуват за него. Любовта не иска никакъв товар. Ти носиш цяла кола с каквото и да е, но в Божествената кола не те искат с товар. В Божествената кола има място само за теб, без никакъв товар. Всеки, който пита какво нещо е Любовта, той е далеч от нея. Щом човек не е при извора, търси го. Човек трябва да намери извора на Любовта.
		+
		+	Душата се приготовлява за света на Любовта. Това е нейният копнеж. Човек се приготовлява да стане възприемчив към нейните трептения. В Божествения свят животът е като Любов!
		+
		+	Една сестра попита: „Вие казахте, че когато обичаме едно същество, трябва да знаем защо го обичаме? Как да знаем защо го обичаме?“
		+
		+	Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество. Да познаваш онова, което Бог е вложил в него. А да познаеш онова, което Бог с вложил в него, това значи да познаеш Бога. А с познаването на Бога ще добиеш Живота, защото е писано: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“
		+
		+	Когато обичаш някого, ти пращаш към него сноп Светлина и виждаш, че лицето му има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в неговата душевност.
		+
		+	Един брат каза на Учителя: „Много неща ми станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек! Както е казано в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие.“
		+
		+	При Любовта човек трябва да бъде крайно досетлив. Досетливост и предвидливост са качества на Любовта. Един, който те обича от Невидимия свят, като научи, че страдаш, смалява се, напуща онова място, пропътува всичкото пространство и идва да ти помогне. Това е сега външната страна. Но има още по-дълбоки и по-хубави работи, които и да се разправят на хората, ще бъдат непонятни. Вие едвам сте в началото на това развитие. Има такива хубави потънкости, а вие искате да примирите новото със сегашния живот. Няма какво да се примиряват. Човек не е философ, но трябва да бъде философ. Човек не е поет, но трябва да стане поет. Човек не е музикант, но трябва да стане музикант. Човек не е Ангел, но трябва да стане Ангел. Всички трябва да придобием онова, което ще занесем със себе си.
		+
		+	Несъвместими са погрешки в Любовта. Когато човек прави погрешки, той изгубва условия да бъде във връзка с Висшите същества, които проектират Любовта си към него. И тогава той изгубва Любовта си. Да обичаш тези, които те обичат, то е в реда на нещата. А да обичаш тези, които не те обичат, то е Съвършенство. Да обичаш този, който обича другиго, там е Съвършенството. Ти помогни на една душа и дали тя ще те обича или не, това остави настрана.
		+
		+	При Любовта трябва да бъдеш към всички еднакъв; ако обичаш някого повече, а другиго по-малко, това не е Любов. Никой няма право да изисква голяма любов. Онзи, когото обичаш, остави го да те обича, както той знае. Не го учи как да те обича, иначе ще развали и това, което има.
		+
		+	Любовта обяснявам така: видиш едно същество и му се зарадваш; това е първоначалното в Любовта. Идва при мен една мушичка, зарадвам се. Подухва малко ветрец, зарадвам се. Видя една тревичка, зарадвам се. Малки работи са това, но ме карат да мисля за големите и велики работи. Тревата ме навежда на следните мисли: че е търпелива, като излиза из земята. Много пъти може да съм скръбен, но като погледна тревата, казвам си: „Тя е доволна, защо аз да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето място, аз ще бъде по-горе.“ И ѝ казвам: „ Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето място.“ Тогава тя казва: „Много се радвам!“ Някои ще си кажат: „Този, извеяният, на тревата приказва. Може ли да се приказва на тревата?“ Аз считам тревата за телефонна слушалка. Когато хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, Който е далеч. Аз говоря с Онзи, Който е от другата страна. Като влезете в Пътя на посвещението, ще разберете това и само тогава Животът ще се облагороди. Когато няма растеж в Любовта, тогава това е само едно заблуждение на човека, че е Любов. Тези същества, които обичаш, не бива да ги владееш. Бог е създал човека и се проектира в него. Защо ще искаш да Го завладееш? Ти като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива и тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. При истинската Любов човек, като обича някого, обича и всички тези, които това същество обича. А когато любовта не е истинска, човек завижда на тези хора, които обичат любимото от него същество. Нашата любов трябва да бъде чиста, като любовта на майката. Майката се радва, когато детето ѝ обича някои хора, тя обича и тях. Майката се радва, когато повече души обичат нейното дете.

Четири портокала - Редакционна история

Valiamaria в 03:05, 12 септември 2011

Донка: Нова страница: Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 1