Цигулките на Учителя - за корекция - Редакционна история

AL414 в 09:07, 8 юни 2010

2010-06-08T09:07:18Z

AL414 в 12:19, 7 юни 2010

2010-06-07T12:19:56Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-06-07T07:37:31Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-06-07T07:36:52Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-06-07T07:28:41Z

‎Заглавие на раздел

Ruana в 07:24, 7 юни 2010

2010-06-07T07:24:16Z

AL414: Нова страница: ЦИГУЛКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ 25.08.1943 година — Изгрева — София. Пренесох куфарчето си в приемната за г…

2010-05-30T05:00:59Z

Нова страница: ЦИГУЛКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ 25.08.1943 година — Изгрева — София. Пренесох куфарчето си в приемната за г…

Нова страница

ЦИГУЛКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

25.08.1943 година — Изгрева — София.

Пренесох куфарчето си в приемната за гости от чужби¬на, състояща се от голяма стая с две легла и умивалник. Пред нея има едно малко антренце, прозорец, който гледа в прием¬ната стая. Аз спях в антренцето, а братя Янкови спяха в голя-мата стая, която беше хубаво мебелирана. Брат Христо ни сло¬жи един будилник на прозореца, между стаята и антрето, така че и те и аз го чуваме като звъни. Преди да се упътим към са¬лона за беседата, брат Христо винаги ни посрещаше на пътека-та или пред вратата. Понякога той отиваше много по-рано в са¬лона и ни запазваше столове най отпред. Днес е петък и брат Христо ми каза, че трябва да поискаме разрешение от Учителя, за да влезем в салона за беседата. Попитах: „Защо?" Брат Хрис¬то ми обясни, че такъв бил редът за всички.* Тези думи ми ка¬за той, когато братя Янкови вървяха напред за салона. Аз зас-танах с тях пред вратата. Брат Христо се изкачи по стълбата и почука на вратата. Учителят излезе и след като размениха ня-колко думи с брата, позволи да влезем и четиримата в салона. Седнахме пред катедрата. Учителят говори за музиката и ние жадно поглъщахме неговите думи.
Репетициите в операта бяха започнали. За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние оти-вахме още предната вечер да спим в стайте за гости от чужби¬на. Аз често сядах в средата между двамата братя, а брат Хрис¬то винаги слушаше беседите прав до вратата. За първи път го видях да седне на стол, когато Учителят си замина в невидимия свят и беседите се четяха вече от сестри и братя.
В приемната стая на Учителя днес влязохме и четири¬мата. Любомир започна да опитва цигулките на Учителя. Сви-реше части от концерти. Ние с увлечение слушахме неговото сви-рене. Учителят слушаше със затворени очи. Няколко пъти той се изкачи горе и донесе всичките си цигулки. Любомир имаше хубава цигулка от своя професор от Берлин, но той искаше да свири на още по-хубава цигулка. Сестрите почукаха на вратата за обяд. Учителят отказа да отиде в трапезарията. Влезе зад па¬равана и започна да слага чаши за чай за всички ни, с изключе-
* Освен индивидуалната работа с ученици, Школата на Учителя включва:
— неделни беседи — за всички желаещи;
— общ окултен клас — в сряда сутрин;
— младежки окултен клас — в петък сутрин. За да участват в този клас, ученици-
те е трябвало да отговарят на определени условия, (бел. ред.)
139

ние на него. Включи електрическия чайник. Брат Христо му по-магаше. Чаят след малко беше готов. Учителят сложи на маса-та захар, кашкавал, маслини и хляб. Извади ги от бюфета. Бе¬ше съсредоточен и много радостен. Седна отстрани и ни гледаше как сладко си хапваме.
След малко пак се качи горе. Донесе най-хубавата си ци-гулка и каза:
— Аз я оставих за най-подире!
Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спи-раше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено зас¬вири „Брамс — концерт".
Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случай¬но тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща в София. Те казали на Учителя и той им дал пари веднага да я купят. Направи ми силно впечатление то-ва, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза:
— Ето един български „Страдивариус".
Любомир започна да свири и на нея. после узнах, че та¬зи цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с ед-ната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса послед-ната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръце-те си.
Времето напредна. Преди да излезем, целунахме света-та десница на Великия Учител и му благодарихме.

← По-стара версия		Версия от 09:07, 8 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−		+	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
	== ЦИГУЛКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ==		== ЦИГУЛКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ==

← По-стара версия		Версия от 12:19, 7 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	ЦИГУЛКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ	+
		+	== ЦИГУЛКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ==
		+

	25.08.1943 година – Изгрева – София.		25.08.1943 година – Изгрева – София.

← По-стара версия		Версия от 07:37, 7 юни 2010
Ред 4:		Ред 4:

	Пренесох куфарчето си в приемната за гости от чужбина, състояща се от голяма стая, с две легла и умивалник. Пред нея има едно малко антренце, прозорец, който гледа в приемната стая. Аз спях в антренцето, а братя Янкови спяха в голямата стая, която беше хубаво мебелирана. Брат Христо ни сложи един будилник на прозореца, между стаята и антрето, така че и те, и аз го чуваме, като звъни. Преди да се упътим към салона за беседата, брат Христо винаги ни посрещаше на пътеката, или пред вратата. Понякога той отиваше много по-рано в салона и ни запазваше столове най-отпред. Днес е петък и брат Христо ми каза, че трябва да поискаме разрешение от Учителя, за да влезем в салона за беседата. Попитах: „Защо?" Брат Христо ми обясни, че такъв бил редът за всички.* Тези думи ми каза той, когато братя Янкови вървяха напред, за салона. Аз застанах с тях пред вратата. Брат Христо се изкачи по стълбата и почука на вратата. Учителят излезе и след като размениха няколко думи с брата, позволи да влезем и четиримата в салона. Седнахме пред катедрата. Учителят говори за музиката и ние жадно поглъщахме неговите думи.		Пренесох куфарчето си в приемната за гости от чужбина, състояща се от голяма стая, с две легла и умивалник. Пред нея има едно малко антренце, прозорец, който гледа в приемната стая. Аз спях в антренцето, а братя Янкови спяха в голямата стая, която беше хубаво мебелирана. Брат Христо ни сложи един будилник на прозореца, между стаята и антрето, така че и те, и аз го чуваме, като звъни. Преди да се упътим към салона за беседата, брат Христо винаги ни посрещаше на пътеката, или пред вратата. Понякога той отиваше много по-рано в салона и ни запазваше столове най-отпред. Днес е петък и брат Христо ми каза, че трябва да поискаме разрешение от Учителя, за да влезем в салона за беседата. Попитах: „Защо?" Брат Христо ми обясни, че такъв бил редът за всички.* Тези думи ми каза той, когато братя Янкови вървяха напред, за салона. Аз застанах с тях пред вратата. Брат Христо се изкачи по стълбата и почука на вратата. Учителят излезе и след като размениха няколко думи с брата, позволи да влезем и четиримата в салона. Седнахме пред катедрата. Учителят говори за музиката и ние жадно поглъщахме неговите думи.
−
−	~~== Заглавие на раздел ==~~

	Репетициите в операта бяха започнали. За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние отивахме, още предната вечер, да спим в стайте за гости от чужбина. Аз често сядах в средата, между двамата братя, а брат Христо винаги слушаше беседите прав, до вратата. За първи път го видях да седне на стол, когато Учителят си замина в невидимия свят и беседите се четяха вече от сестри и братя.		Репетициите в операта бяха започнали. За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние отивахме, още предната вечер, да спим в стайте за гости от чужбина. Аз често сядах в средата, между двамата братя, а брат Христо винаги слушаше беседите прав, до вратата. За първи път го видях да седне на стол, когато Учителят си замина в невидимия свят и беседите се четяха вече от сестри и братя.

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спираше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено засвири „Брамс – концерт".
-== Заглавие на раздел ==
+Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случайно, тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща, в София. Те казали на Учителя и той им дал пари, веднага да я купят. Направи ми силно впечатление това, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза:
-Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случай¬но тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща в София. Те казали на Учителя и той им дал пари веднага да я купят. Направи ми силно впечатление то-ва, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза:
+– Ето един български „Страдивариус".
-—	Ето един български „Страдивариус".
-Любомир започна да свири и на нея. после узнах, че та¬зи цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с ед-ната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса послед-ната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръце-те си.
+Любомир започна да свири и на нея. После узнах, че тази цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с едната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса последната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръцете си.
-Времето напредна. Преди да излезем, целунахме света-та десница на Великия Учител и му благодарихме.

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 == Заглавие на раздел ==
-Репетициите в операта бяха започнали. За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние оти-вахме още предната вечер да спим в стайте за гости от чужби¬на. Аз често сядах в средата между двамата братя, а брат Хрис¬то винаги слушаше беседите прав до вратата. За първи път го видях да седне на стол, когато Учителят си замина в невидимия свят и беседите се четяха вече от сестри и братя.
+Репетициите в операта бяха започнали. За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние отивахме, още предната вечер, да спим в стайте за гости от чужбина. Аз често сядах в средата, между двамата братя, а брат Христо винаги слушаше беседите прав, до вратата. За първи път го видях да седне на стол, когато Учителят си замина в невидимия свят и беседите се четяха вече от сестри и братя.
-В приемната стая на Учителя днес влязохме и четири¬мата. Любомир започна да опитва цигулките на Учителя. Сви-реше части от концерти. Ние с увлечение слушахме неговото сви-рене. Учителят слушаше със затворени очи. Няколко пъти той се изкачи горе и донесе всичките си цигулки. Любомир имаше хубава цигулка от своя професор от Берлин, но той искаше да свири на още по-хубава цигулка. Сестрите почукаха на вратата за обяд. Учителят отказа да отиде в трапезарията. Влезе зад па¬равана и започна да слага чаши за чай за всички ни, с изключе-
-* Освен индивидуалната работа с ученици, Школата на Учителя включва:
+В приемната стая на Учителя днес влязохме и четиримата. Любомир започна да опитва цигулките на Учителя. Свиреше части от концерти. Ние с увлечение слушахме неговото свирене. Учителят слушаше със затворени очи. Няколко пъти той се изкачи горе и донесе всичките си цигулки. Любомир имаше хубава цигулка, от своя професор от Берлин, но той искаше да свири на още по-хубава цигулка. Сестрите почукаха на вратата за обяд. Учителят отказа да отиде в трапезарията. Влезе зад паравана и започна да слага чаши за чай за всички ни, с изключение на него. Включи електрическия чайник. Брат Христо му помагаше. Чаят след малко беше готов. Учителят сложи на масата захар, кашкавал, маслини и хляб. Извади ги от бюфета. Беше съсредоточен и много радостен. Седна отстрани и ни гледаше, как сладко си хапваме.
-—	неделни беседи — за всички желаещи;
-—	общ окултен клас — в сряда сутрин;
+След малко пак се качи горе. Донесе най-хубавата си цигулка и каза:
-—	младежки окултен клас — в петък сутрин. За да участват в този клас, ученици-
-те е трябвало да отговарят на определени условия, (бел. ред.)
+– Аз я оставих за най-подире!
-−
+Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спираше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено засвири „Брамс – концерт".
-ние на него. Включи електрическия чайник. Брат Христо му по-магаше. Чаят след малко беше готов. Учителят сложи на маса-та захар, кашкавал, маслини и хляб. Извади ги от бюфета. Бе¬ше съсредоточен и много радостен. Седна отстрани и ни гледаше как сладко си хапваме.
-След малко пак се качи горе. Донесе най-хубавата си ци-гулка и каза:
+== Заглавие на раздел ==
-—	Аз я оставих за най-подире!
-Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спи-раше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено зас¬вири „Брамс — концерт".
 Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случай¬но тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща в София. Те казали на Учителя и той им дал пари веднага да я купят. Направи ми силно впечатление то-ва, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза:
 —	Ето един български „Страдивариус".
 Любомир започна да свири и на нея. после узнах, че та¬зи цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с ед-ната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса послед-ната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръце-те си.
 Времето напредна. Преди да излезем, целунахме света-та десница на Великия Учител и му благодарихме.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ЦИГУЛКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
-.08.1943 година — Изгрева — София.
+.08.1943 година – Изгрева – София.
 Репетициите в операта бяха започнали. За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние оти-вахме още предната вечер да спим в стайте за гости от чужби¬на. Аз често сядах в средата между двамата братя, а брат Хрис¬то винаги слушаше беседите прав до вратата. За първи път го видях да седне на стол, когато Учителят си замина в невидимия свят и беседите се четяха вече от сестри и братя.
 В приемната стая на Учителя днес влязохме и четири¬мата. Любомир започна да опитва цигулките на Учителя. Сви-реше части от концерти. Ние с увлечение слушахме неговото сви-рене. Учителят слушаше със затворени очи. Няколко пъти той се изкачи горе и донесе всичките си цигулки. Любомир имаше хубава цигулка от своя професор от Берлин, но той искаше да свири на още по-хубава цигулка. Сестрите почукаха на вратата за обяд. Учителят отказа да отиде в трапезарията. Влезе зад па¬равана и започна да слага чаши за чай за всички ни, с изключе-