Valiamaria в 14:22, 11 септември 2011

2011-09-11T14:22:25Z

Донка: Нова страница: Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 1

2011-09-08T04:49:29Z

Нова страница: Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 1

Нова страница

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

← По-стара версия		Версия от 14:22, 11 септември 2011
Ред 2:		Ред 2:

	[[Акордиране на човешката душа - том 1]]		[[Акордиране на човешката душа - том 1]]
		+
		+	== [[Фази при възлизането на човешката душа]] ==
		+
		+	След лекцията и гимнастическите упражнения ние отново се върнахме в салона. Стана дума за фазите, през които минава човешкото съзнание при своето възлизат, и Учителя каза:
		+
		+	Когато човешката душа почва да се пробужда и поема пътя на въз-лизането, минава през седем фази: Първа фаза – Обръщение, която е от Бога. Човешката душа прилича на семка, заровена в земята, и така, обвита в гъстата материя, тя заспива, изгубва съзнание за своя произход и естество, но след като събере достатъчно опитности, у нея почва постепенно да проблясва едно по-високо съзнание. Човек в известна фаза на своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и за смисъла на Живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без насока. Тогава минава през тъмен период на търсене, преживява голямо вътрешно страдание. И във време на най-големите вътрешни бури проблясва в него малка светлинка, която почва да расте и която го изпълва с неподозирани дотогава Мир и Радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир и вътре в него. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане – Обръщение. Дотогава човек е бил гърбом към Бога, към великия център на Живота и при Обръщението се обръща с лице към Него. Защо в известна степен на своето развитие човек идва до идеята за Великото разумно начало? Защото тази идея е вродена в него, той иде с нея на Земята, тя живее в глъбините на неговата душа. Фазата Обръщение е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми.“ Същата идея е изказана и със следните думи: „Привлякъл ви е Бог с нишките на Любовта си.“
		+
		+	Втората фаза е Покаяние. Това иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
		+
		+	Третата фаза е Спасение. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината, за Красотата. С това той влиза вече във фазата на Спасение. А що значи спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие иде една духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на Живота, в една Нова култура това именно наричаме Спасение. Спасение значи, че човек е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на Живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Значи ще пропуснат днешната епоха.
		+
		+	Четвъртата фаза е Възраждане. То е от човека – Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
		+
		+	Петата фаза е Новораждане. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек. Защото всеки, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата – чрез страдания. Това, което трябва да плати, останало от многото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот. Ето защо, когато един ученик на Божествената школа минава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане.
		+
		+	Когато ученикът влезе в Божествената школа, отначало животът му е лек, пълен само с радости и възторзи. Широко ли му е около врата, това показва, че той е още слушател, а не ученик и стои още в преддверието на Школата. А когато дойдат големите изпити (външни и вътрешни), скърби и страдания, това показва, че е приет за ученик, че е влязъл вече в Школата. И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза – Новораждане. Той е свободен от кармичен закон. У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. В сравнение с това състояние, дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание.
		+
		+	Шестата фаза е Посвещение. Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек почва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
		+
		+	Седмата фаза е Възкресение. По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича Възкресение и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма никакви страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви.“ Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождението, пътя към Светлината, в която живее.

Фази при възлизането на човешката душа - Редакционна история

Valiamaria в 14:22, 11 септември 2011

Донка: Нова страница: Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 1