Трите отношения - Редакционна история

Донка в 13:58, 24 април 2011

2011-04-24T13:58:54Z

НадяД в 17:58, 9 януари 2009

2009-01-09T17:58:00Z

НадяД в 17:44, 9 януари 2009

2009-01-09T17:44:11Z

Хирон: Нова страница: ==Трите отношения== Т. м. В сички сте били ученици, изучавали сте аритметическите действия и р...

2008-12-31T14:47:48Z

Нова страница: ==Трите отношения== Т. м. В сички сте били ученици, изучавали сте аритметическите действия и р...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 13:58, 24 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Младежки окултен клас]] - ДЕСЕТА ГОДИНА ([[1930]]-[[1931]])
		+
		+	[[КНИГА: Методи на самовъзпитание]]
		+
	==Трите отношения==		==Трите отношения==

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 Човек трябва да се стреми, да дойде до хармонично съчетаване на силите в своята душа. За да постигне тази хармония, той трябва да се откаже от съмнението и подозрението в себе си, като отрицателни сили. Натъкне ли се на тях, трябва да ги трансформира, да ги превърне в положителни. Невъзможно е човек да остане завинаги в едно и също състояние. При това, колкото по-скоро сменя състоянията си, толкова по-добре за него. За пример, като ходи ту с десния, ту с левия крак, човек мени енергията си. Левият крак е пасивен, десният - активен. Щом левият крак заеме положението на десния и той става активен. Така се сменят енергиите, и човек се движи. Същото става с ума и със сърцето на човека: в един момент умът е активен, в следния момент - пасивен; в даден момент сърцето е пасивно, в следния момент е активно. Докато енергиите постоянно се менят, човек се развива правилно. Не става ли смяна на енергиите, той не се развива правилно и нормално, вследствие на което се явяват болезнени състояния в него: гняв, съмнение, подозрение, безверие и др. Изпаднете ли в отрицателно състояние, направете опит да трансформирате състоянието си по някакъв начин, чрез движения, чрез ядене и т.н. Забелязано е, че яденето уравновесява силите в човека. Видите ли, че двама души се карат, дайте им да ядат. Щом започнат да ядат, спорът престава. Значи, храната съдържа в себе си такива елементи, чрез които смекчава грубите и отрицателни сили в човека. Кога се карат хората? Коя е причината за недоразуменията и несъгласията в човешкия живот? Ако проследите всички причини за спорове и недоразумения, ще видите, че те имат материален характер и произход. Никога духовна причина не може да предизвика недоразумения. Думите, от които хората се обиждат, съдържат в себе си такива елементи, които предизвикват противоречия и недоразумения. Те събуждат гнева, честолюбието, гордостта, тщеславието на хората, вследствие на което развалят отношенията им. Има думи, които обиждат, но има и такива, които радват човека. За пример, ако кажете на някого, че е лицемер, подлизурко, той ще се обиди. Кажете ли му, че е добър, способен, гениален човек, ще се зарадва. И в единия, и в другия случай, вие сте засегнали нещо материално в човека. Като знаете силата на думите, добре е при самовъзпитанието да си служите само с такива думи, които повдигат и облагородяват, както вас, така и ближните ви. Защо да не си служите с такива думи? Има случаи, когато човек трябва да си послужи с някоя взривна дума, но не всякога. Само изключителни случаи диктуват на човека да извади някоя бомбастична дума от шишето и да я хвърли на точно определено място. Обаче, във всички останали случаи човек трябва да държи отровните и избухливи думи в шишета, херметически затворени. Ако сте във военна зона, между неприятели, които постоянно ви обстрелват, ще си послужите с някоя бомба, да се защитите, но в мирно време бомбите са безпредметни. Какво е нужно на човека, за да се прояви? - Условия, които не са нищо друго, освен живите, разумни същества, които обикалят човека. За да не изгуби тези условия, човек трябва да цени тези същества и да ги пази като очите си. С други думи казано: за да не изгубите условията на живота си, оценявайте разумността, където и да я срещнете, както и да се проявява. Тя има Божествен произход. Като оценявате разумността, вие ще се развивате правилно. Доколкото цените хората, дотолкова и те ще ви оценяват. Ако цените разумността, вие ще бъдете в съгласие с Първата Причина на нещата. Щом сте свързани с Нея, работите ви се нареждат добре. Разумността в човека не е нищо друго, освен проява на Божественото в него. Където е Божественото, там има успех и напредък. Божественото или разумността заставя човека да прави добро, да услужва на хората, да им помага. Колкото и да са малки тези прояви, радвайте им се. Най-малката разумност, която човек проявява, служи като градивен материал за неговото бъдеще. Не се отказвайте от доброто, колкото и да е малък неговият размер. Не се отказвайте и от най-малките Божествени мисли и чувства. Откажете ли се от доброто и от великото в света, вие спирате своето развитие.
-Като ученици, вие трябва да се стремите към новото. Ако във всяка ваша мисъл, чувство и проява не внасяте нещо ново, вие сте обикновен човек, с обикновени разбирания. Ще кажете, че сте млади още. Това не ви оправдава. Млад или стар, като живее, човек трябва да бъде носител на новото, на Божественото в света. Ако не носите новото, и млади да сте, ще остареете. Ако пък сте стари, ще оглупеете. Младият трябва да внесе нещо ново, чисто, светло в любовта, а старият - да внесе устойчивост и светлина в мисълта. Не можете ли да направите това, нито младият е млад, нито старият - стар. При това положение не можете да очаквате никакъв напредък. Каквито знания да имате, след време ще ги забравите. Те не са станали ваша плът и кръв. Тогава ще се намерите в положението на децата, които едва започват да учат. Какво ще занесете със себе си на онзи свят? Като се намерите между учени, възвишени същества, ще се почувствувате бедни, окъсани, голи и ще пожелаете отново да се върнете на земята, да започнете съзнателно да учите.
+Като ученици, вие трябва да се стремите към новото. Ако във всяка ваша мисъл, чувство и проява не внасяте нещо ново, вие сте обикновен човек, с обикновени разбирания. Ще кажете, че сте млади още. Това не ви оправдава. Млад или стар, като живее, човек трябва да бъде носител на новото, на Божественото в света. Ако не носите новото, и млади да сте, ще остареете. Ако пък сте стари, ще оглупеете. Младият трябва да внесе нещо ново, чисто, светло в любовта, а старият - да внесе устойчивост и светлина в мисълта. Не можете ли да направите това, нито младият е млад, нито старият - стар. При това положение не можете да очаквате никакъв напредък. Каквито знания да имате, след време ще ги забравите. Те не са станали ваша плът и кръв. Тогава ще се намерите в положението на децата, които едва започват да учат. Какво ще занесете със себе си на онзи свят? Като се намерите между учени, възвишени същества, ще се почувствате бедни, окъсани, голи и ще пожелаете отново да се върнете на земята, да започнете съзнателно да учите.
-Много неща са вложени в човека, но докато не се проявите, те се намират в положението на неразцъфтяла пъпка. Когато пъпката цъфне и завърже, само тогава можете да познаете, какво представлява тя. За да се прояви, пъпката се нуждае от условия. Първото и необходимо условие е любов към Бога. Без тази любов нищо не се постига. Значи, първото условие за постигане и реализиране на нещата е, човек да люби Бога. Второто условие е любов към ближния, а третото условие - любов към себе си. - Защо трябва да люби човек ближния си и себе си? - За да се прояви, т.е. да изяви онова, което Бог е вложил в него. Да любиш Бога, това значи, да приемеш нещо от любовта Му. Как и чрез кого ще приемеш тази любов? Чрез ближния си. Да любиш Бога, това значи, да попаднеш в най-великия, най-трудния и мощен момент за душата си, когато цялата природа се открива пред тебе. Ти виждаш и чуваш това, което никога не си видял и чул. Кратък е този момент, но незабравим. След това човек слиза от високото положение в което е бил, и отива между своите ближни, да им даде нещо от благото, което е приел. Човек може да преживее това състояние в момент на тежки изпитания, след което животът му се осмисля. И тъй, пазете трите важни отношения: към Бога, към ближните си, т.е. към разумните същества и към самия себе си. С други думи казано: Любете Бога, а към ближния си и към себе си пазете отношения на взаимно почитание и уважение. Който не люби Бога, той се страхува от Него. За да се освободи от страха, човек трябва да приложи любовта. Страхът спъва, ограничава човека, а любовта го повдига и освобождава. Днес всички хора говорят за любовта. Много естествено! Без любов към Бога няма живот. То е все едно да отидете на някоя планина, където няма нищо за ядене. Вие носите в раницата си само няколко хляба. Щом огладнеете, отваряте раницата и започвате да ядете. Само тук, на голите планински върхове ще разберете, какво нещо е хлябът, и ще го оцените. Каквото е хлябът при голите планински върхове и водата - при сухата пустиня, такова нещо е любовта при всички условия на живота. Помнете: Любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си са три мощни формули, с които можете да разрешавате всички мъчни задачи в живота си. Колкото по-големи знания имате, толкова по-големи изпитания ще ви се дадат. Вземете пример от праведния Йов, който мина през големи изпитания и страдания.
+Много неща са вложени в човека, но докато не се проявите, те се намират в положението на неразцъфтяла пъпка. Когато пъпката цъфне и завърже, само тогава можете да познаете, какво представлява тя. За да се прояви, пъпката се нуждае от условия. Първото и необходимо условие е любов към Бога. Без тази любов нищо не се постига. Значи, първото условие за постигане и реализиране на нещата е, човек да люби Бога. Второто условие е любов към ближния, а третото условие - любов към себе си. - Защо трябва да люби човек ближния си и себе си? - За да се прояви, т.е. да изяви онова, което Бог е вложил в него. Да любиш Бога, това значи, да приемеш нещо от любовта Му. Как и чрез кого ще приемеш тази любов? Чрез ближния си. Да любиш Бога, това значи, да попаднеш в най-великия, най-тържествения и мощен момент за душата си, когато цялата природа се открива пред тебе. Ти виждаш и чуваш това, което никога не си видял и чул. Кратък е този момент, но незабравим. След това човек слиза от високото положение в което е бил, и отива между своите ближни, да им даде нещо от благото, което е приел. Човек може да преживее това състояние в момент на тежки изпитания, след което животът му се осмисля. И тъй, пазете трите важни отношения: към Бога, към ближните си, т.е. към разумните същества и към самия себе си. С други думи казано: Любете Бога, а към ближния си и към себе си пазете отношения на взаимно почитание и уважение. Който не люби Бога, той се страхува от Него. За да се освободи от страха, човек трябва да приложи любовта. Страхът спъва, ограничава човека, а любовта го повдига и освобождава. Днес всички хора говорят за любовта. Много естествено! Без любов към Бога няма живот. То е все едно да отидете на някоя планина, където няма нищо за ядене. Вие носите в раницата си само няколко хляба. Щом огладнеете, отваряте раницата и започвате да ядете. Само тук, на голите планински върхове ще разберете, какво нещо е хлябът, и ще го оцените. Каквото е хлябът при голите планински върхове и водата - при сухата пустиня, такова нещо е любовта при всички условия на живота. Помнете: Любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си са три мощни формули, с които можете да разрешавате всички мъчни задачи в живота си. Колкото по-големи знания имате, толкова по-големи изпитания ще ви се дадат. Вземете пример от праведния Йов, който мина през големи изпитания и страдания.
 Той имаше големи знания, но и големи богатства: ниви, лозя, говеда; той имаше красиви синове и дъщери, но всичко изгуби. Най-после му се даде такава страшна болест, която го отдалечи от всички хора. Животът му беше в опасност, но издържа изпита си, след което получи голямо прозрение. Всичкото му богатство се върна отново. Други синове и дъщери му се дадоха, здравето му се възстанови, и той придоби нов живот, с по-голяма светлина и мъдрост. Няма човек в света, който да не мине през пещта на Йов. За да издържи на страданията, човек трябва да има характера на Йов. Ще минете през отчаяния, съмнения и протести, но в края на краищата трябва да издържите, както Йов издържа. Когато минете през тези изпитания, тогава ще придобиете нов живот, ново знание и големи богатства. Сега сте богати, имате знание, имате синове и дъщери, но всичко това ще изгубите. Един ден, когато придобиете ново знание, ново богатство, други синове и дъщери, тогава ще получите истинска слава, истинска радост, истинска любов.

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 Често се говори за ума и за сърцето на човека и казват, че някой има силен, бистър ум, а друг - благородно сърце. - От какво зависи силата на човешкия ум? - Колкото повече неща може да схване човек в даден момент, толкова по-силен е неговият ум. Колкото по-бързо математикът схваща процесите при решаването на някоя сложна задача, толкова по-силен е неговият ум. Центровете, с които умът му работи, са добре развити, направени от доброкачествена материя и отзивчиви към силите, които се проявяват чрез тях. При това, добър математик е онзи, който знае, колко храна трябва да приема, за да бъде умът му бистър, да решава задачите правилно. Мислите ли, че ако не яде два-три дни, или ако преяде, той може лесно да решава задачите си? Истински математик е онзи, който държи стомахът си в изправност: нито празен, нито преситен. Това подразбира вътрешното отношение между числата, вследствие на което никога не нарушава хармонията на силите в своя организъм.
-Сега се явява въпросът: каква е задачата на храненето? - Трояка: първо, да държи организма в изправност; второ - да поддържа неговата активност или работоспособност и трето - да се защищава от външните условия. Същото се отнася до мислите и чувствата на човека. Когато говорим за ума, мнозина имат предвид развитието на ума. В същност, умът не се развива. Да мислите, че умът се развива, това значи, да имате материалистическо схващане за него. Значи, умът навива и развива нещата, т.е. предметите, с които се занимава, но сам по себе си, той нито се навива, нито се развива. И когато казваме, че някой човек има силен ум, не трябва да подразбираме физическа сила. Физическата сила не може да бъде мярка за силата на ума. Има известна зависимост между физическата и духовната сила на човешкия ум, но тази зависимост не е абсолютна. За пример, слонът е по-голям и по-силен от човека, но това не значи, че е по-умен от него. И слабите същества понякога вършат такава работа, както силните, без да са много умни. Един юнак може да повали човека на земята, но и микробите, макар малки и невидими същества, могат да повалят не само слабия човек, но даже и най-големия юнак. - Къде се крие тяхната сила? - В бързото размножаване. В 24 ч. те се разножават толкова много, че достигат на брой до 40-50 милиона и, като войска, обсаждат човека, нападат го и го повалят на земята. Те изтеглят енергията на човека и го обезсилват. Единственото спасение на човека от микробите се заключава в чистата кръв. Когато кръвта на човека е абсолютно чиста, без никакви външни примеси, без никакви органически утайки в нея, той устоява на всякакви микроби. И да попаднат в кръвта му, те нямат условия да се размножават. Ето защо, когато казваме, че човек трябва да бъде абсолютно чист, с висок морал, имаме предвид ония благоприятни условия, които го предпазват от микробите. Чистотата е защита на човека от ония невидими, тайни врагове, които внасят най-силните отрови в организма. В духовно отношение невидимите врагове на човека, които го разрушават, наричаме лоши аспекти. Астрологически, лошите аспекти на планетите, под чието влияние може да попадне човек, показват, че той е влязъл в област, населена с негови неприятели, които го дебнат, за да го оберат, да вземат нещо от него. Не постъпва ли вълкът по същия начин по отношение на овцата? Божествена ли е неговата постъпка? - Не е Божествена. Вълкът напада и човека, но и това не е Божествено. Той не е създаден да напада човека и овцата. Коя е причината, че вълкът напада овцата? Преди всичко, те коренно се различават: в овцата действуват меки сили, а във вълка - груби. В това отношение, те нямат нищо общо нито по произход, нито по строеж, нито по влияние на силите, които действуват върху тях. Изобщо, грубите сили рушат, унищожават, а меките помагат за растене на телата.
+Сега се явява въпросът: каква е задачата на храненето? - Трояка: първо, да държи организма в изправност; второ - да поддържа неговата активност или работоспособност и трето - да го защитава от външните условия. Същото се отнася до мислите и чувствата на човека. Когато говорим за ума, мнозина имат предвид развитието на ума. В същност, умът не се развива. Да мислите, че умът се развива, това значи, да имате материалистическо схващане за него. Значи, умът навива и развива нещата, т.е. предметите, с които се занимава, но сам по себе си, той нито се навива, нито се развива. И когато казваме, че някой човек има силен ум, не трябва да подразбираме физическа сила. Физическата сила не може да бъде мярка за силата на ума. Има известна зависимост между физическата и духовната сила на човешкия ум, но тази зависимост не е абсолютна. За пример, слонът е по-голям и по-силен от човека, но това не значи, че е по-умен от него. И слабите същества понякога вършат такава работа, както силните, без да са много умни. Един юнак може да повали човека на земята, но и микробите, макар малки и невидими същества, могат да повалят не само слабия човек, но даже и най-големия юнак. - Къде се крие тяхната сила? - В бързото размножаване. В 24 ч. те се разножават толкова много, че достигат на брой до 40-50 милиона и, като войска, обсаждат човека, нападат го и го повалят на земята. Те изтеглят енергията на човека и го обезсилват. Единственото спасение на човека от микробите се заключава в чистата кръв. Когато кръвта на човека е абсолютно чиста, без никакви външни примеси, без никакви органически утайки в нея, той устоява на всякакви микроби. И да попаднат в кръвта му, те нямат условия да се размножават. Ето защо, когато казваме, че човек трябва да бъде абсолютно чист, с висок морал, имаме предвид ония благоприятни условия, които го предпазват от микробите. Чистотата е защита на човека от ония невидими, тайни врагове, които внасят най-силните отрови в организма. В духовно отношение невидимите врагове на човека, които го разрушават, наричаме лоши аспекти. Астрологически, лошите аспекти на планетите, под чието влияние може да попадне човек, показват, че той е влязъл в област, населена с негови неприятели, които го дебнат, за да го оберат, да вземат нещо от него. Не постъпва ли вълкът по същия начин по отношение на овцата? Божествена ли е неговата постъпка? - Не е Божествена. Вълкът напада и човека, но и това не е Божествено. Той не е създаден да напада човека и овцата. Коя е причината, че вълкът напада овцата? Преди всичко, те коренно се различават: в овцата действат меки сили, а във вълка - груби. В това отношение, те нямат нищо общо нито по произход, нито по строеж, нито по влияние на силите, които действат върху тях. Изобщо, грубите сили рушат, унищожават, а меките помагат за растене на телата.
-Какви сили се крият в огъня и какви в светлината? Силите, които огънят съдържа, са груби, разрушителни. За пример, ако сложите дърво в огъня, то изгаря и се превръща на пепел. Обаче, желязото не гори в огъня, а само се нажежава и започва да свети. Ако хванете с ръка горящото дърво и нажеженото желязо, ще се изгорите. Значи, всяко нещо, което е било в огъня, безразлично дали гори, или само се нажежава, изгаря кожата на човека. Дойдете ли до светлината, вие опитвате действието на меките сили в природата. Това виждате на всяка стъпка в света на растенията. Достатъчно е да посеете едно семе, или да посадите едно растение в земята, за да видите, как се отразява светлината върху него. Семето пониква и започва да расте, да пуска листа и клончета, да цъфти и да връзва плодове. Следователно, при горенето телата се разлагат, а при светлината възрастват и се увеличават. От действието на огъня телата губят част от теглото си, а под действието на светлината увеличават теглото си. Това се отнася главно до органическия свят. Ще кажете, че огънят е зло. Не се разсъждава така. Лошото в огъня е само тогава, когато тялото, което е изгоряло, не може да се възстанови. Може ли да се възстанови, да приеме първоначалната си форма, това показва, че огънят е пречистил тялото, без да го разруши. Така действува Божественият огън.
+Какви сили се крият в огъня и какви в светлината? Силите, които огънят съдържа, са груби, разрушителни. За пример, ако сложите дърво в огъня, то изгаря и се превръща на пепел. Обаче, желязото не гори в огъня, а само се нажежава и започва да свети. Ако хванете с ръка горящото дърво и нажеженото желязо, ще се изгорите. Значи, всяко нещо, което е било в огъня, безразлично дали гори, или само се нажежава, изгаря кожата на човека. Дойдете ли до светлината, вие опитвате действието на меките сили в природата. Това виждате на всяка стъпка в света на растенията. Достатъчно е да посеете едно семе, или да посадите едно растение в земята, за да видите, как се отразява светлината върху него. Семето пониква и започва да расте, да пуска листа и клончета, да цъфти и да връзва плодове. Следователно, при горенето телата се разлагат, а при светлината възрастват и се увеличават. От действието на огъня телата губят част от теглото си, а под действието на светлината увеличават теглото си. Това се отнася главно до органическия свят. Ще кажете, че огънят е зло. Не се разсъждава така. Лошото в огъня е само тогава, когато тялото, което е изгоряло, не може да се възстанови. Може ли да се възстанови, да приеме първоначалната си форма, това показва, че огънят е пречистил тялото, без да го разруши. Така действа Божественият огън.
 Като говорим за горенето и за растенето, като обратни процеси, вие се интересувате от тях дотолкова, доколкото имат отношение към вас. Гори ли едно тяло, вие искате да знаете, къде ще спре този процес. Що се отнася пък до растенето, вие искате да знаете, откъде започва този процес. При горенето човек губи любовта си, а при растенето - придобива любов. С това се обясняват симпатията и антипатията между хората. Наистина, ако отношенията с някой човек ви причиняват загуби, вие не го обичате; ако придобивате нещо, обичате го. Представете си, че в дома ви дойде гост, който само взима, без да даде нещо от себе си. Вие гледате, час по-скоро да си отиде, и казвате: Не обичам този човек. Много естествено! Не можете да го обичате, понеже той ви причинява само загуби.