Тридесет и осем години - Редакционна история

Станимир в 07:31, 19 октомври 2010

2010-10-19T07:31:52Z

Станимир в 07:30, 19 октомври 2010

2010-10-19T07:30:17Z

Донка в 13:06, 5 септември 2010

2010-09-05T13:06:06Z

Хирон в 09:43, 6 януари 2010

2010-01-06T09:43:17Z

НадяД в 12:07, 3 януари 2010

2010-01-03T12:07:14Z

НадяД в 11:55, 3 януари 2010

2010-01-03T11:55:39Z

Показване на промените

НадяД в 11:47, 3 януари 2010

2010-01-03T11:47:46Z

Показване на промените

НадяД в 11:35, 3 януари 2010

2010-01-03T11:35:44Z

НадяД в 09:40, 3 януари 2010

2010-01-03T09:40:36Z

НадяД в 09:34, 3 януари 2010

2010-01-03T09:34:14Z

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 07:31, 19 октомври 2010
Ред 49:		Ред 49:

	Сега, аз ви пожелавам като на този болен да си дигнете одъра! Аум!		Сега, аз ви пожелавам като на този болен да си дигнете одъра! Аум!
−

	''Беседа, държана от Учителя на 22 ноември, [[1925]] година в гр. София''		''Беседа, държана от Учителя на 22 ноември, [[1925]] година в гр. София''

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Неделни беседи]]
 [[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]]
-==ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ ГОДИНИ==
+==2. Тридесет и осем години==
 “И там имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години”
@@ Ред 46: / Ред 51: @@
-Беседа, държана от Учителя на 22 ноември, 1925 година в гр. София
+''Беседа, държана от Учителя на 22 ноември, [[1925]] година в гр. София''
 * Йоан 5:5

← По-стара версия		Версия от 13:06, 5 септември 2010
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Неделни беседи]]
		+
		+	[[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]]
		+
	==ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ ГОДИНИ==		==ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ ГОДИНИ==

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Съвременните хора искат да знаят вътрешния смисъл на живота. Казват: кажете ни вие, какъв е смисълът на живота. Какъв е смисълът на живота? Някои казват: е, родил съм се. Че кой не знае, какъв е смисълът на живота? Кой не знае, че се е родил? Има много животни, които не знаят даже, че са се родили. Това, дето хората знаят че са се родили, и то е крачка напред, защото пияният човек не знае даже, че е пиян. А онзи, който е изтрезнял, знае, че е пил. Онзи, който се е напил, ходи из улиците, търкаля се натук-натам, казва: тесен е пътят, какво са направили хората улиците такива, не са направили пътя, както трябва. Не му не идва на ум, че е пиян. Той се сблъсква с някой човек и си казва: какво се блъска този човек, как се е объркал из пътя! Как са тръгнали тия хора така, че не знаят пътя си? Другите хора му казват, че е пиян, а той им казва: а, пиян съм, вие сте пияни. Най-после той дойде до дома си, свести се и казва: как съм се напил! Казвам: този човек е вече пробуден, съзнанието му е една стъпка по-високо, той знае, че е пиян.
-Сега вие казвате: този е некултурен човек. Не, ние гледаме малко по-другояче на живота. Вие казвате: този бил добър, онзи бил лош. Какво от това, че някой бил добър? Какво от това, че някой бил лош? Някой казва: аз съм добър. Отде знаеш, че си добър? Друг казва аз съм лош. Отде знаеш , че си лош? Има ли някаква максима, има ли някакъв аршин, с който мериш тия неща? Я покажи тази максима. Ама Мойсей писал така. Че ти видял ли си Мойсей? Някой от историците писал! Че де са тези историци? – Има факти, има доводи. Хубави са тези неща, но за онзи, който седи горе на сцената в театъра и декламира. Казват: какъв смисъл имат тия неща за живота. Ако смисълът на живота е в това, да живеем, то и русите имат думата “живот”, но под живот те разбират своето благоутробие. Ние казваме: да живеем, но русите, като кажат “вот живот!” - под тези думи те подразбират онези хубави пържоли, посипани с малко червен пиперец и отгоре с онова старо шест годишно винце. Някои от вас ще кажат: това не е сериозно. Че кои неща са сериозни? Аз мога в един момент да ви направя сериозен. Как? Ще ви кажа: знаеш ли, че жена ти падна и умря. Как! Веднага се стресваш. Знаеш ли че синът ти, който е студент някъде в странство, паднал от третия етаж и си строшил главата! Ти веднага скачаш и отиваш да провериш, дали е вярно това нещо. Сериозен ставаш. Тази сериозност има ли смисъл, на мястото си ли е? Питам: ние, които се безпокоим цял ден, тичаме наляво надясно, нагоре-надолу, има ли смисъл тази сериозност? Някой казва: жена ми умря. Ами че твоята жена беше направена от лед и се стопи. Ами че тя беше едно цъфнало цвете и увяхна, та какво от това? Ами че тя беше един плод още зеленичък, сега зрее някъде и като узрее, ще ти каже, къде да отидеш да я откъснеш, да я изядеш, и да видиш колко е сладка. Казвате: този човек ни забавлява. Ама вие не се ли забавлявате? Седите цял ден с перото си пред тевтерите си цър-цър-цър. Казвате, няма смисъл да се проповядва. А има смисъл да седите цел ден пред тевтерите си и да ровите в тия сметки! Казвате: забатачи се главата ми в тия тевтери! Че как може да се забатачи главата на един банкер в тевтерите вътре? Аз не виждам никаква кал, никаква тиня в тия тевтери! Значи, символистически, алегорично взето, все става някакво забъркване, някакво забатачване в главата, в ума на този човек. Други някои седят, питат: какъв е смисълът на живота? Те си забъркали пътя и отде идват , накъде отиват, нищо не знаят, изгубили компаса на живота си. Ако попитаме приятелски съвременните учени хора, де е северният полюс на вселената, те не ще знаят да отговарят. Де е северният полюс на земята, в която ние живеем, те знаят, но де е северният полюс на вселената, в която живеем, не знаят. Около този северен полюс именно става всичкото движение. Значи, за да определим живота, движението му, най-първо трябва да определим посоката на нашето движение. В света има несъзнателни движения и всички страдания произтичат именно от тия несъзнателни движения, когато ние като пияни хора се движим по една улица оттук-оттам и не знаем накъде сме. Наоколо ни има пълен безпорядък, а ние мислим, че причината е в улицата. Ние не съзнаваме че нашият ум, нашите способности, нашите клетки са в дисхармонично състояние, и целият ден умът ни, клетките ни, способностите ни се стягат, целият ден седим в тъмнина и не можем да си дадем отчет, защо ни е толкова тъмно. Защо ти се стяга главата? Майка ти е жива, баща ти е жив, сестра ти е жива, брат ти е жив, милиони имаш в касата си, но все пак нещо те стяга и не можеш да си дадеш отчет, казваш си: има неща тайнствени! Да, има тайни неща, има тайнствени неща, но за разумните хора, за неразумните няма тайни. За разумните хора, за чистите хора, за възвишените хора, за благородните хора, има велики идеи в света, а за глупавите хора няма никакви идеи, за тях всичко се разрешава с една единица. Глупавият човек казва: животът се свършва със смъртта. Като умреш, всичко се свършва. Ето животът за него, той свежда всичко към един знаменател. Тогава и аз казвам: като умрете всичко се свършва. Да, но тия, които подържат тази философия сами не вярват в нея. Ако е вярно това, че със смъртта всичко се свършва, защо казват тогава: я да ядем и пием! Щом всичко се свършва, де е смисълът тогава в техния живот.
+Сега вие казвате: този е некултурен човек. Не, ние гледаме малко по-другояче на живота. Вие казвате: този бил добър, онзи бил лош. Какво от това, че някой бил добър? Какво от това, че някой бил лош? Някой казва: аз съм добър. Отде знаеш, че си добър? Друг казва аз съм лош. Отде знаеш , че си лош? Има ли някаква максима, има ли някакъв аршин, с който мериш тия неща? Я покажи тази максима. Ама Мойсей писал така. Че ти видял ли си Мойсей? Някой от историците писал! Че де са тези историци? – Има факти, има доводи. Хубави са тези неща, но за онзи, който седи горе на сцената в театъра и декламира. Казват: какъв смисъл имат тия неща за живота. Ако смисълът на живота е в това, да живеем, то и русите имат думата “живот”, но под живот те разбират своето благоутробие. Ние казваме: да живеем, но русите, като кажат “вот живот!” - под тези думи те подразбират онези хубави пържоли, посипани с малко червен пиперец и отгоре с онова старо шест годишно винце. Някои от вас ще кажат: това не е сериозно. Че кои неща са сериозни? Аз мога в един момент да ви направя сериозен. Как? Ще ви кажа: знаеш ли, че жена ти падна и умря. Как! Веднага се стресваш. Знаеш ли че синът ти, който е студент някъде в странство, паднал от третия етаж и си строшил главата! Ти веднага скачаш и отиваш да провериш, дали е вярно това нещо. Сериозен ставаш. Тази сериозност има ли смисъл, на мястото си ли е? Питам: ние, които се безпокоим цял ден, тичаме наляво надясно, нагоре-надолу, има ли смисъл тази сериозност? Някой казва: жена ми умря. Ами че твоята жена беше направена от лед и се стопи. Ами че тя беше едно цъфнало цвете и увяхна, та какво от това? Ами че тя беше един плод още зеленичък, сега зрее някъде и като узрее, ще ти каже, къде да отидеш да я откъснеш, да я изядеш, и да видиш колко е сладка. Казвате: този човек ни забавлява. Ама вие не се ли забавлявате? Седите цял ден с перото си пред тефтерите си цър-цър-цър. Казвате, няма смисъл да се проповядва. А има смисъл да седите цел ден пред тефтерите си и да ровите в тия сметки! Казвате: забатачи се главата ми в тия тефтери! Че как може да се забатачи главата на един банкер в тефтерите вътре? Аз не виждам никаква кал, никаква тиня в тия тефтери! Значи, символистически, алегорично взето, все става някакво забъркване, някакво забатачване в главата, в ума на този човек. Други някои седят, питат: какъв е смисълът на живота? Те си забъркали пътя и отде идват , накъде отиват, нищо не знаят, изгубили компаса на живота си. Ако попитаме приятелски съвременните учени хора, де е северният полюс на вселената, те не ще знаят да отговарят. Де е северният полюс на земята, в която ние живеем, те знаят, но де е северният полюс на вселената, в която живеем, не знаят. Около този северен полюс именно става всичкото движение. Значи, за да определим живота, движението му, най-първо трябва да определим посоката на нашето движение. В света има несъзнателни движения и всички страдания произтичат именно от тия несъзнателни движения, когато ние като пияни хора се движим по една улица оттук-оттам и не знаем накъде сме. Наоколо ни има пълен безпорядък, а ние мислим, че причината е в улицата. Ние не съзнаваме че нашият ум, нашите способности, нашите клетки са в дисхармонично състояние, и целият ден умът ни, клетките ни, способностите ни се стягат, целият ден седим в тъмнина и не можем да си дадем отчет, защо ни е толкова тъмно. Защо ти се стяга главата? Майка ти е жива, баща ти е жив, сестра ти е жива, брат ти е жив, милиони имаш в касата си, но все пак нещо те стяга и не можеш да си дадеш отчет, казваш си: има неща тайнствени! Да, има тайни неща, има тайнствени неща, но за разумните хора, за неразумните няма тайни. За разумните хора, за чистите хора, за възвишените хора, за благородните хора, има велики идеи в света, а за глупавите хора няма никакви идеи, за тях всичко се разрешава с една единица. Глупавият човек казва: животът се свършва със смъртта. Като умреш, всичко се свършва. Ето животът за него, той свежда всичко към един знаменател. Тогава и аз казвам: като умрете всичко се свършва. Да, но тия, които подържат тази философия сами не вярват в нея. Ако е вярно това, че със смъртта всичко се свършва, защо казват тогава: я да ядем и пием! Щом всичко се свършва, де е смисълът тогава в техния живот.
 Ние се приближаваме към 38-те години. Какво има в числото 38? Какво съдържат тия 38 години? – Крие се нещо в тях, крие се една велика добродетел. Имате един велик характер! Имате един човек, който седи цели 38 години при една къпалня и чака там реда си. И учен човек е при това той! Вие ще кажете: какво ще ни занимават с този човек при къпалнята там? Цели 38 години седял там, глупав човек бил! Ако беше в наше време, този човек щеше да влезе в една клиника, и до сега щеше да бъде здрав. В една година време щеше да се излекува. Казвам: да, в една година щяха да го изпратят на “Орландовци”. Този човек седя при къпалнята цели 38 години да се учи. Той научи, какво се крие в тази къпалня. Той чакаше да се гурне в тази къпалня, да види какво има в нея. Друго нещо има в тази къпалня. Обаче, други, по-учени хора от него, го изпреварваха и влизаха преди него. Какво имаше в този човек? Защо цели 38 години чакаше пред тази къпалня? – Той възпитаваше търпението си. Търпение имаше в него! Образец беше този човек! Кой от вас би могъл да търпи като него? Някой казва: нямам вече търпение. Цели 34 години откак живея, нищо не научих. Бял ден не видях в живота си! Казвам: чакай, до 38 години има още време.
@@ Ред 42: / Ред 42: @@
-Беседа, държана от Учителя на 22 ноември, 1925 година в гр.София
+Беседа, държана от Учителя на 22 ноември, 1925 година в гр. София
 * Йоан 5:5

@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 И тъй, този болен е лежал цели 38 години. Казвам: всички вие, които имате това съзнание, трябва да разнасяте туй учение. Време е вече за това! Вие дължите нещо на невидимия свят. Вие може да отричате това нещо, но то е факт. Ние сме събрани тук именно от този невидим свят, и затова му дължим. Че това е така, ще видите, че според съзнанието, което имате, вие сами ще разберете, че има един вътрешен свят. Туй вътрешното във вас именно е красивото, то е, което не се изменя, което остава при всички условия едно и също. Кога ще бъда аз все същия човек? Ще ви приведа един пример, да ме разберете по земному. Ако аз съм сиромах човек, а вие сте един богат човек и дойдете в дома ми, и аз ви приема добре, поканя ви в своята стаичка при огъня, разговарям се с вас любезно, това още не показва, че аз съм човек и че вие сте ме познали като такъв. Това е само едната ми страна. Аз имам интерес от вас като богат, и затова всякога като идвате в дома ми ще ви приемам любезно и ласкаво. Ако един ден вие заемете моето место, т.е. осиромашеете, и аз не ви приема по същия начин, като по-рано, а кажа, че не ви познавам, това показва, че аз сега съм друг човек. Не, аз трябва и сега да ви приема по същия начин, както и по-рано. Ако ви дам същия прием, същото почитание, както и по-рано, това показва, че аз съм истинският човек, при всички условия си оставам един и същ. И когато съм сиромах, и когато съм богат, трябва да бъда един и същ. Има една сиромашия, с която хората могат да влязат в Царството Божие. Има едно богатство, с което хората могат да влязат в Царството Божие. Има една сиромашия, чрез която хората не могат да влязат в Царството Божие; има и едно богатство, чрез което хората не могат да влязат в Царството Божие.
-Та ние трябва да имаме пред вид примера на този болен с онова велико смирение. Ние мислим, че много знаем. Не, малко знаем, а това трябва да радва всинца ни. Защо? – Понеже има много да учим. Ние сме в първата фаза на развитието си, дето може да се радваме, че Бог ни е дал този велик живот, да видим онази велика Божествена благост, която съществува в Него. Това не трябва да бъде подкуп, но да видим, че Бог, Който ни е дал този малък живот, е вложил в нас ред сили и способности. Следователно, ние сме още в предисловие на този велик живот.
+Та ние трябва да имаме пред вид примера на този болен с онова велико смирение. Ние мислим, че много знаем. Не, малко знаем, а това трябва да радва всинца ни. Защо? – Понеже има много да учим. Ние сме в първата фаза на развитието си, дето може да се радваме, че Бог ни е дал този велик живот, да видим онази велика Божия благост, която съществува в Него. Това не трябва да бъде подкуп, но да видим, че Бог, Който ни е дал този малък живот, е вложил в нас ред сили и способности. Следователно, ние сме още в предисловие на този велик живот.
 И тъй, Христос ще дойде в тази къпалня и какво ще каже? – Дигни одъра си и върви! И като излезете вън ще кажете: Духът ни проговори. Не, след като Го намерите ще кажете: Онзи, Който ни каза, дигни одъра си и си върви. Той е Исус. Исус, на еврейски Ешуа, е символ, Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите сили, позитивните сили, които създават; Той съдържа в себе си онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй велико съзнание, което ражда хармонията и туря в ред и порядък всичко. Всички тия сили е подчиняват без никакъв капелмайстор, т.е. има капелмайстор, но той само дигне и сложи своята пръчица, всички свирят в такт, без никаква грешка. И тогава имаме буквата w, вавът, не нашето “в”. На еврейски език това “в” означава кука, гега, с която овчарят хваща онази овца, която кръшка от пътя си и й казва: “Само при мене, само при своя овчар можеш да си в безопасност, а там в гората вълците ще те изядат. Тук стой при мене, аз ще те науча.” В нашата буква “в” ние сме скрили малко вътрешния й смисъл. Тази буква в латинската азбука означава противоречие, рогите на козата. В окултната наука, този човек, който има два рога, както в козата е в противоречие с Бога. То означава две единици, които се борят една с друга, които са в противоречие, или двама пехливана, които се борят на хорото, за да покажат, кой е по-силен. Ти ще се бориш, ще работиш, докато намериш Учителя си. Кой Учител? Аз не искам да ви поставя в противоречие, ще ви кажа, кой Учител. Вие ще намерите не самозвания ни учител, но Онзи, Когото Бог е поставил за вас от вековете. Той е този Ешуа, Който съдържа в себе си тези формативни, позитивни, козативни и воативни сили. Това, тъй казано, нищо не значи, но да ви го преведа на български. Това значи: силите, от които всичко произтича; силите, които всичко съграждат и хармонират; силите, които всичко държат и запазват, без да се изменят. Тъй, да се размърда малко ума ви. Запомнете това нещо!

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 “И там имаше един человек болен от тридесет и осем години.” От тридесет и осем години! Този стих е един костелив орех, от който едва ли можеш да извадиш нещо. Съвременните хора искат да изучават лесни работи. Те изучават красиви поетически работи от разни поети и ги декламират. Всички им ръкопляскат, но това е похвала за тези поети, които са ги писали. Обаче хората се радват на тези плодове. Крушата ражда плодовете си, но хората им се радват, декламират ги. Всеки от вас издекламира едно стихотворение и най-после изпее една свещена песен. Значи хората не декламират само, но и пеят.
-Съвременните хора искат да знаят вътрешния смисъл на живота. Казват: кажете ни вие, какъв е смисълът на живота. Какъв е смисълът на живота? Някои казват: е, родил съм се. Че кой не знае, какъв е смисълът на живота? Кой не знае, че се е родил? Има много животни, които не знаят даже, че са се родили. Това, дето хората знаят че са се родили, и то е крачка напред, защото пияният човек не знае даже, че е пиян. А онзи, който е изтрезнял, знае, че е пил. Онзи, който се е напил, ходи из улиците, търкаля се натук-натам, казва: тесен е пътят, какво са направили хората улиците такива, не са направили пътя, както трябва. Не му не идва на ум, че е пиян. Той се сблъсква с някой човек и си казва: какво се блъска този човек, как се е объркал из пътя! Как са тръгнали тия хора така, че не знаят пътя си? Другите хора му казват, че е пиян и той им казва: а, пиян съм, вие сте пияни. Най-после той дойде до дома си, свести се и казва: как съм се напил! Казвам: този човек е вече пробуден, съзнанието му е една стъпка по-високо, той знае, че е пиян.
+Съвременните хора искат да знаят вътрешния смисъл на живота. Казват: кажете ни вие, какъв е смисълът на живота. Какъв е смисълът на живота? Някои казват: е, родил съм се. Че кой не знае, какъв е смисълът на живота? Кой не знае, че се е родил? Има много животни, които не знаят даже, че са се родили. Това, дето хората знаят че са се родили, и то е крачка напред, защото пияният човек не знае даже, че е пиян. А онзи, който е изтрезнял, знае, че е пил. Онзи, който се е напил, ходи из улиците, търкаля се натук-натам, казва: тесен е пътят, какво са направили хората улиците такива, не са направили пътя, както трябва. Не му не идва на ум, че е пиян. Той се сблъсква с някой човек и си казва: какво се блъска този човек, как се е объркал из пътя! Как са тръгнали тия хора така, че не знаят пътя си? Другите хора му казват, че е пиян, а той им казва: а, пиян съм, вие сте пияни. Най-после той дойде до дома си, свести се и казва: как съм се напил! Казвам: този човек е вече пробуден, съзнанието му е една стъпка по-високо, той знае, че е пиян.
-Сега вие казвате: този е некултурен човек. Не, ние гледаме малко по-другояче на живота. Вие казвате: този бил добър, онзи бил лош. Какво от това, че някой бил добър? Какво от това, че някой бил лош? Някой казва: аз съм добър. Отде знаеш, че си добър? Друг казва аз съм лош. Отде знаеш , че си лош? Има ли някаква максима, има ли някакъв аршин, с който мериш тия неща? Я покажи тази максима. Ама Мойсей писал така. Че ти видял ли си Мойсей? Някой от историците писал! Че де са тези историци? – Има факти, има доводи. Хубави са тези неща, но за онзи, който седи горе на сцената в театъра и декламира. Казват: какъв смисъл имат тия неща за живота. Ако смисълът на живота е в това, да живеем, то и русите имат думата “живот”, но под живот те разбират своето благоутробие. Ние казваме: да живеем, но русите, като кажат “вот живот!” - под тези думи те подразбират онези хубави пържоли, посипани с малко червен пиперец и отгоре с онова старо шест годишно винце. Някои от вас ще кажат: това не е сериозно. Че кои неща са сериозни? Аз мога в един момент да ви направя сериозен. Как? Ще ви кажа: знаеш ли, че жена ти падна и умря. Как! Веднага се стресваш. Знаеш ли че синът ти, който е студент някъде в странство, паднал от третия етаж и си строшил главата! Ти веднага скачаш и отиваш да проверяваш, дали е вярно това нещо. Сериозен ставаш. Тази сериозност има ли смисъл, на мястото си ли е? Питам: ние, които се безпокоим цял ден, тичаме наляво надясно, нагоре-надолу, има ли смисъл тази сериозност? Някой казва: жена ми умря. Ами че твоята жена беше направена от лед и се стопи. Ами че тя беше едно цъфнало цвете и увехна, та какво от това? Ами че тя беше един плод още зеленичък, сега зрее някъде и като узрее, ще ти каже, къде да отидеш да я откъснеш, да я изядеш, и да видиш колко е сладка. Казвате: този човек ни забавлява. Ама вие не се ли забавлявате? Седите цял ден с перото си пред тевтерите си цър-цър-цър. Казвате, няма смисъл да се проповядва. А има смисъл да седите цел ден пред тевтерите си и да ровите в тия сметки! Казвате: забатачи се главата ми в тия тевтери! Че как може да се забатачи главата на един банкер в тевтерите вътре? Аз не виждам никаква кал, никаква тиня в тия тевтери! Значи, символистически, алегорично взето, все става някакво забъркване, някакво забатачване в главата, в ума на този човек. Други някои седят, питат: какъв е смисълът на живота? Те са забъркали пътя и отде идват , накъде отиват, нищо не знаят, изгубили компаса на живота си. Ако попитаме приятелски съвременните учени хора, де е северният полюс на вселената, те не ще знаят да отговарят. Де е северният полюс на земята, в която ние живеем, те знаят, но де е северният полюс на вселената, в която живеем, не знаят. Около този северен полюс именно става всичкото движение. Значи, за да определим живота, движението му, най-първо трябва да определим посоката на нашето движение. В света има несъзнателни движения и всички страдания произтичат именно от тия несъзнателни движения, когато ние като пияни хора се движим по една улица оттук-оттам и не знаем накъде сме. Наоколо ни има пълен безпорядък, а ние мислим, че причината е в улицата. Ние не съзнаваме че нашият ум, нашите способности, нашите клетки са в дисхармонично състояние, и целият ден умът ни, клетките ни, способностите ни се стягат, целият ден седим в тъмнина и не можем да си дадем отчет, защо ни е толкова тъмно. Защо ти се стяга главата? Майка ти е жива, баща ти е жив, сестра ти е жива, брат ти е жив, милиони имаш в касата си, но все пак нещо те стяга и не можеш да си дадеш отчет, казваш си: има неща тайнствени! Да, има тайни неща, но за разумните хора, за неразумните няма тайни. За разумните хора, за чистите хора, за възвишените хора, за благородните хора, има велики идеи в света, а за глупавите хора няма никакви идеи, за тях всичко се разрешава с една единица. Глупавият човек казва: животът се свършва със смъртта. Като умреш, всичко се свършва. Ето животът за него, той свежда всичко към един знаменател. Тогава и аз казвам: като умрете всичко се свършва. Да, но тия, които подържат тази философия сами не вярват в нея. Ако е вярно това, че със смъртта всичко се свършва, защо казват тогава: я да ядем и пием! Щом всичко се свършва, де е смисълът тогава в техния живот.
+Сега вие казвате: този е некултурен човек. Не, ние гледаме малко по-другояче на живота. Вие казвате: този бил добър, онзи бил лош. Какво от това, че някой бил добър? Какво от това, че някой бил лош? Някой казва: аз съм добър. Отде знаеш, че си добър? Друг казва аз съм лош. Отде знаеш , че си лош? Има ли някаква максима, има ли някакъв аршин, с който мериш тия неща? Я покажи тази максима. Ама Мойсей писал така. Че ти видял ли си Мойсей? Някой от историците писал! Че де са тези историци? – Има факти, има доводи. Хубави са тези неща, но за онзи, който седи горе на сцената в театъра и декламира. Казват: какъв смисъл имат тия неща за живота. Ако смисълът на живота е в това, да живеем, то и русите имат думата “живот”, но под живот те разбират своето благоутробие. Ние казваме: да живеем, но русите, като кажат “вот живот!” - под тези думи те подразбират онези хубави пържоли, посипани с малко червен пиперец и отгоре с онова старо шест годишно винце. Някои от вас ще кажат: това не е сериозно. Че кои неща са сериозни? Аз мога в един момент да ви направя сериозен. Как? Ще ви кажа: знаеш ли, че жена ти падна и умря. Как! Веднага се стресваш. Знаеш ли че синът ти, който е студент някъде в странство, паднал от третия етаж и си строшил главата! Ти веднага скачаш и отиваш да провериш, дали е вярно това нещо. Сериозен ставаш. Тази сериозност има ли смисъл, на мястото си ли е? Питам: ние, които се безпокоим цял ден, тичаме наляво надясно, нагоре-надолу, има ли смисъл тази сериозност? Някой казва: жена ми умря. Ами че твоята жена беше направена от лед и се стопи. Ами че тя беше едно цъфнало цвете и увяхна, та какво от това? Ами че тя беше един плод още зеленичък, сега зрее някъде и като узрее, ще ти каже, къде да отидеш да я откъснеш, да я изядеш, и да видиш колко е сладка. Казвате: този човек ни забавлява. Ама вие не се ли забавлявате? Седите цял ден с перото си пред тевтерите си цър-цър-цър. Казвате, няма смисъл да се проповядва. А има смисъл да седите цел ден пред тевтерите си и да ровите в тия сметки! Казвате: забатачи се главата ми в тия тевтери! Че как може да се забатачи главата на един банкер в тевтерите вътре? Аз не виждам никаква кал, никаква тиня в тия тевтери! Значи, символистически, алегорично взето, все става някакво забъркване, някакво забатачване в главата, в ума на този човек. Други някои седят, питат: какъв е смисълът на живота? Те си забъркали пътя и отде идват , накъде отиват, нищо не знаят, изгубили компаса на живота си. Ако попитаме приятелски съвременните учени хора, де е северният полюс на вселената, те не ще знаят да отговарят. Де е северният полюс на земята, в която ние живеем, те знаят, но де е северният полюс на вселената, в която живеем, не знаят. Около този северен полюс именно става всичкото движение. Значи, за да определим живота, движението му, най-първо трябва да определим посоката на нашето движение. В света има несъзнателни движения и всички страдания произтичат именно от тия несъзнателни движения, когато ние като пияни хора се движим по една улица оттук-оттам и не знаем накъде сме. Наоколо ни има пълен безпорядък, а ние мислим, че причината е в улицата. Ние не съзнаваме че нашият ум, нашите способности, нашите клетки са в дисхармонично състояние, и целият ден умът ни, клетките ни, способностите ни се стягат, целият ден седим в тъмнина и не можем да си дадем отчет, защо ни е толкова тъмно. Защо ти се стяга главата? Майка ти е жива, баща ти е жив, сестра ти е жива, брат ти е жив, милиони имаш в касата си, но все пак нещо те стяга и не можеш да си дадеш отчет, казваш си: има неща тайнствени! Да, има тайни неща, има тайнствени неща, но за разумните хора, за неразумните няма тайни. За разумните хора, за чистите хора, за възвишените хора, за благородните хора, има велики идеи в света, а за глупавите хора няма никакви идеи, за тях всичко се разрешава с една единица. Глупавият човек казва: животът се свършва със смъртта. Като умреш, всичко се свършва. Ето животът за него, той свежда всичко към един знаменател. Тогава и аз казвам: като умрете всичко се свършва. Да, но тия, които подържат тази философия сами не вярват в нея. Ако е вярно това, че със смъртта всичко се свършва, защо казват тогава: я да ядем и пием! Щом всичко се свършва, де е смисълът тогава в техния живот.
 Ние се приближаваме към 38-те години. Какво има в числото 38? Какво съдържат тия 38 години? – Крие се нещо в тях, крие се една велика добродетел. Имате един велик характер! Имате един човек, който седи цели 38 години при една къпалня и чака там реда си. И учен човек е при това той! Вие ще кажете: какво ще ни занимават с този човек при къпалнята там? Цели 38 години седял там, глупав човек бил! Ако беше в наше време, този човек щеше да влезе в една клиника, и до сега щеше да бъде здрав. В една година време щеше да се излекува. Казвам: да, в една година щяха да го изпратят на “Орландовци”. Този човек седя при къпалнята цели 38 години да се учи. Той научи, какво се крие в тази къпалня. Той чакаше да се гурне в тази къпалня, да види какво има в нея. Друго нещо има в тази къпалня. Обаче, други, по-учени хора от него, го изпреварваха и влизаха преди него. Какво имаше в този човек? Защо цели 38 години чакаше пред тази къпалня? – Той възпитаваше търпението си. Търпение имаше в него! Образец беше този човек! Кой от вас би могъл да търпи като него? Някой казва: нямам вече търпение. Цели 34 години откак живея, нищо не научих. Бял ден не видях в живота си! Казвам: чакай, до 38 години има още време.

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 На учените хора трябва да се даде един пример. Аз сега алхимически приготовлявам едно кокоше яйце. Ще кажат някои: а, залъгва ни този човек! Какво залъгване? Кокоше яйце е това. Реално нещо е туй! Знаете ли какъв ефект има това яйце? Влезеш някъде между хора, които се карат, които не се разбират, спорят за нещо: някъде син баща си изпъдил, другаде син майка си изпъдил, трети брата си изпъдил и т.н. Карат се, бият се и аз, като вляза между тях, покажа им яйцето. Всички се затичват да го вземат, но аз им казвам: вземете туй яйце, нека мине от ръка в ръка, разгледайте го и тогава ще го разберете. В това време, докато това яйце обиколи всички хора, неразположението между тях изчезва и в тях се заражда едно братско чувство. Казвам им после: хвърлете това яйце на земята и вижте какво ще стане! Ще убие ли хората? Не, хората няма да се избият, но ще оздравеят, ще поумнеят и братски ще живеят.
-И тъй, този болен е лежал цели 38 години. Казвам: всички вие, които имате това съзнание, требва да разнасяте туй учение. Време е вече за това! Вие дължите нещо на невидимия свет. Вие може да отричате това нещо, но то е факт. Ние сме събрани тук именно от този невидим свет, и затова му дължим. Че това е така, ще видите, че според съзнанието, което имате, вие сами ще разберете, че има един вътрешен свет. Туй вътрешното във вас именно е красивото, то е, което не се изменя, което остава при всички условия едно и също. Кога ще бъда аз все същия човек? Ще ви приведа един пример, да ме разберете по земному. Ако аз съм сиромах човек, а вие сте един богат човек и дойдете в дома ми, и аз ви приема добре, поканя ви в своята стаичка при огъня, разговарям се с вас любезно, това още не показва, че аз съм човек и че вие сте ме познали като такъв. Това е само едната ми страна. Аз имам интерес от вас като богат, и затова всекога като идвате в дома ми ще ви приемам любезно и ласкаво. Ако един ден вие заемете моето место, т.е. осиромашеете, и аз не ви приема по същия начин, като по-рано, а кажа, че не ви познавам, това показва, че аз сега съм друг човек. Не, аз требва и сега да ви приема по същия начин, както и по-рано. Ако ви дам същия прием, същото почитание, както и по-рано, това показва, че аз съм истинският човек, при всички условия си оставам един и същ. И когато съм сиромах, и когато съм богат, требва да бъда един и същ. Има една сиромашия, с която хората могат да влезат в Царството Божие. Има едно богатство, с което хората могат да влезат в Царството Божие. Има една сиромашия, чрез която хората не могат да влезат в Царството Божие; има и едно богатство, чрез което хората не могат да влезат в Царството Божие.
+И тъй, Христос ще дойде в тази къпалня и какво ще каже? – Дигни одъра си и върви! И като излезете вън ще кажете: Духът ни проговори. Не, след като Го намерите ще кажете: Онзи, Който ни каза, дигни одъра си и си върви. Той е Исус. Исус, на еврейски Ешуа, е символ, Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите сили, позитивните сили, които създават; Той съдържа в себе си онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй велико съзнание, което ражда хармонията и туря в ред и порядък всичко. Всички тия сили е подчиняват без никакъв капелмайстор, т.е. има капелмайстор, но той само дигне и сложи своята пръчица, всички свирят в такт, без никаква грешка. И тогава имаме буквата w, вавът, не нашето “в”. На еврейски език това “в” означава кука, гега, с която овчарят хваща онази овца, която кръшка от пътя си и й казва: “Само при мене, само при своя овчар можеш да си в безопасност, а там в гората вълците ще те изядат. Тук стой при мене, аз ще те науча.” В нашата буква “в” ние сме скрили малко вътрешния й смисъл. Тази буква в латинската азбука означава противоречие, рогите на козата. В окултната наука, този човек, който има два рога, както в козата е в противоречие с Бога. То означава две единици, които се борят една с друга, които са в противоречие, или двама пехливана, които се борят на хорото, за да покажат, кой е по-силен. Ти ще се бориш, ще работиш, докато намериш Учителя си. Кой Учител? Аз не искам да ви поставя в противоречие, ще ви кажа, кой Учител. Вие ще намерите не самозвания ни учител, но Онзи, Когото Бог е поставил за вас от вековете. Той е този Ешуа, Който съдържа в себе си тези формативни, позитивни, козативни и воативни сили. Това, тъй казано, нищо не значи, но да ви го преведа на български. Това значи: силите, от които всичко произтича; силите, които всичко съграждат и хармонират; силите, които всичко държат и запазват, без да се изменят. Тъй, да се размърда малко ума ви. Запомнете това нещо!
-Та ние требва да имаме пред вид примера на този болен с онова велико смирение. Ние мислим, че много знаем. Не, малко знаем, а това требва да радва всинца ни. Защо? – Понеже има много да учим. Ние сме в първата фаза на развитието си, дето може да се радваме, че Бог ни е дал този велик живот, да видим онази велика Божествена благост, която съществува в Него. Това не требва да бъде подкуп, но да видим, че Бог, Който ни е дал този малък живот, е вложил в нас ред сили и способности. Следователно, ние сме още в предисловие на този велик живот.
+И тъй, този човек седял цели 38 години пред къпалнята. Всички вие , като хора, трябва да имате неговия характер на търпение. Нали сте българи, които се отличавате с мъжественост, покажете, че сте смели! Нека те пекат, но нека всички знаят, че тази Истина, която търси – намери, и сега разбра, че тя е посадена в твоята душа. Някой ще ти каже: какво разбра? – Търся Истината, която е посадена в моята душа, търся Учителя си, Който ще ме научи на този свещен език на Истината. Придобиете ли това, да можете да се разговаряте на този език, това ще бъде най-голямото благо, най-великия ден за вас. Тогава ще чуете гласа на Бога, Който каза в началото. Какво е казал? То е на Божествен език, аз не мога да го изкажа, но хайде да ви го преведа на български език. И рече Бог: “Да бъде светлина!” В нас думата светлина подразбира да се видят нещата само. Свещеният език под думата светлина подразбира друго нещо. Да бъде светлина! – значи “Аум”.
-−
-И тъй, Христос ще дойде в тази къпалня и какво ще каже? – Дигни одъра си и върви! И като излезете вън ще кажете: Духът ни проговори. Не, след като Го намерите ще кажете: Онзи, Който ни каза, дигни одъра си и си върви. Той е Исус. Исус, на еврейски Ешуа, е символ, Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите сили, позитивните сили, които създават; Той съдържа в себе си онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй велико съзнание, което ражда хармонията и туря в ред и порядък всичко. Всички тия сили е подчиняват без никакъв капелмайстор, т.е. има капелмайстор, но той само дигне и сложи своята пръчица, всички свирят в такт, без никаква грешка. И тогава имаме буквата W, вавът, не нашето “В”. На еврейски език това “В” означава кука, гега, с която овчарят хваща онази овца, която кръшка от пътя си и й казва: “Само при мене, само при своя овчар можеш да си в безопасност, а там в гората вълците ще те изядат. Тук стой при мене, аз ще те науча.” В нашата буква “В” ние сме скрили малко вътрешния й смисъл. Тази буква в латинската азбука означава противоречие, рогите на козата. В окултната наука, този човек, който има два рога, както в козата е в противоречие с Бога. То означава две единици, които се борят една с друга, които са в противоречие, или двама пехливана, които се борят на хорото, за да покажат, кой е по-силен. Ти ще се бориш, ще работиш, докато намериш Учителя си. Кой Учител? Аз не искам да ви поставя в противоречие, ще ви кажа, кой Учител. Вие ще намерите не самозвания ни учител, но Онзи, Когото Бог е поставил за вас от вековете. Той е този Ешуа, Който съдържа в себе си тези формативни, позитивни, козативни и воативни сили. Това, тъй казано, нищо не значи, но да ви го преведа на български. Това значи: силите, от които всичко произтича; силите, които всичко съграждат и хармонират; силите, които всичко държат и запазват, без да се изменят. Тъй, да се размърда малко ума ви. Запомнете това нещо!
-−
-И тъй, този човек седел цели 38 години пред къпалнята. Всички вие , като хора, требва да имате неговия характер на търпение. Нали сте българи, които се отличавате с мъжественост, покажете, че сте смели! Нека те пекат, но нека всички знаят, че тази Истина, която търси – намери, и сега разбра, че тя е посадена в твоята душа. Некой ще ти каже: какво разбра? – Търся Истината, която е посадена в моята душа, търся Учителя си, Който ще ме научи на този свещен език на Истината. Придобиете ли това, да можете да се разговаряте на този език, това ще бъде най-големото благо, най-великия ден за вас. Тогава ще чуете гласа на Бога, Който каза в началото. Какво е казал? То е на Божествен език, аз не мога да го изкажа, но хайде да ви го преведа на български език. И рече Бог: “Да бъде светлина!” В нас думата светлина подразбира да се видят нещата само. Свещеният език под думата светлина подразбира друго нещо. Да бъде светлина! – значи “Аум”.
 Сега, аз ви пожелавам като на този болен да си дигнете одъра! Аум!