НадяД: /* ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ */

2010-06-15T09:31:52Z

‎ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ

Донка: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ == Един обяд, тъкмо се бяхме нах…

2010-06-12T17:21:47Z

Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ == Един обяд, тъкмо се бяхме нах…

Нова страница

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
== ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ ==

Един обяд, тъкмо се бяхме нахранили, една сестра дой¬де при мен и каза: "Беше много приятно на обеда, имаше чудесна хармония. Хайде без да даваме гласност да пригот¬вим за вечеря голяма тенджера фасул. Ей така, само за те¬сен кръг изгревчани, няма да каним, само който дойде. А Учителя ще поканим чак вечерта. Имам много хубав, гра¬дински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне са налице, ще ида да ги донеса." Привечер всич¬ко беше готово. На печката в кухнята ври фасулът, гъст, едва една трета от тенджерата, до нея неизменно двата гра¬мадни чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да поч¬нем да нареждаме масите за ядене и споделяме със сестрата как и кой да покани Учителя, гледам Той влиза в кухнята и право при мен. Погледна ме и каза: "Прибавете към фасула и кипящата вода от големия чайник." Погледнах го изнена¬дан. От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в кух¬нята бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, умърлу-шено, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града. И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учи¬теля е свършено. Прибавихме горещата вода към гъсто сва¬рения фасул и необходимите още подправки и стана раз¬кошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухня¬та, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напъл¬нени с хора. Бързо наслагахме чайниците и приборите за ядене, дойде и Учителя. В залисията си бяхме забравили за тази официалност - да Го поканим. Разсипахме чорбата, стигна за всички, на всекиго по пълна-препълна чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдо¬ха толкова хора, не разбрах. Но ако не бяхме изпълнили указанието на Учителя, пресметнах, че на всекиго щеше да се падне по оскърбително малко. Щяхме много да се изло¬жим. Как Учителя знаеше! По какъв подтик дойдоха толко¬ва приятели от града?
67

← По-стара версия		Версия от 09:31, 15 юни 2010
Ред 2:		Ред 2:
	== ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ ==		== ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ ==

−	Един обяд, тъкмо се бяхме нахранили, една сестра ~~дой¬де~~ при мен и каза: "Беше много приятно на обеда, имаше чудесна хармония. Хайде без да даваме гласност да ~~пригот¬вим~~ за вечеря голяма тенджера фасул. Ей така, само за ~~те¬сен~~ кръг изгревчани, няма да каним, само който дойде. А Учителя ще поканим чак вечерта. Имам много хубав, ~~гра¬дински~~ фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне са налице, ще ида да ги донеса." Привечер ~~всич¬ко~~ беше готово. На печката в кухнята ври фасулът, гъст, едва една трета от тенджерата, до нея неизменно двата ~~гра¬мадни~~ чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да ~~поч¬нем~~ да нареждаме масите за ядене и споделяме със сестрата как и кой да покани Учителя, гледам Той влиза в кухнята и право при мен. Погледна ме и каза: "Прибавете към фасула и кипящата вода от големия чайник." Погледнах го ~~изнена¬дан~~. От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в ~~кух¬нята~~ бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, ~~умърлу-шено~~, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града. И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от ~~Учи¬теля~~ е свършено. Прибавихме горещата вода към гъсто ~~сва¬рения~~ фасул и необходимите още подправки и стана ~~раз¬кошна~~ бобена чорба. Като излязох след това навън от ~~кухня¬та~~, гледам масите пред салона, на които се хранехме, ~~напъл¬нени~~ с хора. Бързо наслагахме чайниците и приборите за ядене, дойде и Учителя. В залисията си бяхме забравили за тази официалност - да Го поканим. Разсипахме чорбата, стигна за всички, на всекиго по пълна-препълна чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че ~~дойдо¬ха~~ толкова хора, не разбрах. Но ако не бяхме изпълнили указанието на Учителя, пресметнах, че на всекиго щеше да се падне по оскърбително малко. Щяхме много да се ~~изло¬жим~~. Как Учителя знаеше! По какъв подтик дойдоха ~~толко¬ва~~ приятели от града?	+	Един обяд, тъкмо се бяхме нахранили, една сестра дойде при мен и каза: "Беше много приятно на обеда, имаше чудесна хармония. Хайде без да даваме гласност да приготвим за вечеря голяма тенджера фасул. Ей така, само за тесен кръг изгревчани, няма да каним, само който дойде. А Учителя ще поканим чак вечерта. Имам много хубав, градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне са налице, ще ида да ги донеса." Привечер всичко беше готово. На печката в кухнята ври фасулът, гъст, едва една трета от тенджерата, до нея неизменно двата грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да почнем да нареждаме масите за ядене и споделяме със сестрата как и кой да покани Учителя, гледам Той влиза в кухнята и право при мен. Погледна ме и каза: "Прибавете към фасула и кипящата вода от големия чайник." Погледнах го изненадан. От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града. И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода към гъсто сварения фасул и необходимите още подправки и стана разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора. Бързо наслагахме чайниците и приборите за ядене, дойде и Учителя. В залисията си бяхме забравили за тази официалност - да Го поканим. Разсипахме чорбата, стигна за всички, на всекиго по пълна-препълна чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдоха толкова хора, не разбрах. Но ако не бяхме изпълнили указанието на Учителя, пресметнах, че на всекиго щеше да се падне по оскърбително малко. Щяхме много да се изложим. Как Учителя знаеше! По какъв подтик дойдоха толкова приятели от града?
−	67	+

Тенджера с фасул - Редакционна история

НадяД: /* ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ */

Донка: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ == Един обяд, тъкмо се бяхме нах…