Съпоставяне на нещата - Редакционна история

Донка в 19:24, 19 април 2011

2011-04-19T19:24:52Z

Станимир в 12:41, 23 декември 2008

2008-12-23T12:41:26Z

Станимир в 12:40, 23 декември 2008

2008-12-23T12:40:57Z

Показване на промените

Моника13: /* Втори раздел */

2008-12-13T02:21:06Z

‎Втори раздел

Моника13: /* Съпоставяне на нещата */

2008-12-12T17:58:23Z

‎Съпоставяне на нещата

Моника13 в 17:56, 12 декември 2008

2008-12-12T17:56:27Z

Моника13: /* Съпоставяне на нещата */

2008-12-12T17:52:56Z

‎Съпоставяне на нещата

Показване на промените

Моника13 в 17:28, 12 декември 2008

2008-12-12T17:28:26Z

Хирон: Нова страница: ==Съпоставяне на нещата== Т. м. Кой ученик повтаря класа: способният или неспособният? Неспосо...

2008-12-02T18:22:54Z

Нова страница: ==Съпоставяне на нещата== Т. м. Кой ученик повтаря класа: способният или неспособният? Неспосо...

Нова страница

==Съпоставяне на нещата==

Т. м.

Кой ученик повтаря класа: способният или неспособният? Неспособният и мързе-лив ученик повтаря класа, а способният и прилежен ученик минава редовно от един клас в друг. ВъпрЪки това, съществува поговорката: „Повторението е майка на знанието", В същност никакво повторение не съществува. Защо? Защото никога човек не може да повтори нещо по един и същ начин. Колкото и да повтаря нещата, в всяко повторение има никаква разлика. Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне. Това, което човек не е заучил, трябва да го научи. Но това, което добре е заучил, няма защо да го повтаря. Може ли художникът да нарисува два пж.ти една и съща картина на едно и също платно? Това е невъзможно. На едно платно се рисува само една картина.

Някой задава въпроса: Защо трябва художникът да рисува? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да се запитвате, защо трябва човек да яде, да говори, да мисли, да диша, да живее и т. н. Друг ще пита, защо трябва човек да учи, да страда и т. н.

111

Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да живеете вие се намирате пред неизвестното X. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У. И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трвбва да страдате, вие се намирате пред неизвестното 2. Колкото да се ровите в неизвестните х, у, 2, нищо не можете да разберете. Р крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате, защо човек трябва да жив-Ье, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живъе. защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда? Щом жи-в-Ье, човек и ще се учи, и ще страда. Страданието е подобно на вершенето. Човек трябва да вершее житото, за да се ползува от него. Ако се ползува разумно от житото, заедно с него се ползуват и други същества, И тъй, човек не може да си отговори на въпроса „защо трябва да жив-Ье" по друг начин, освен с отговора: Само Бог живъе. Щом си зададе въпроса, защо трябва да живея, човек съзнава, че той сам не е фактор на нъщата, но има нещо по-високо от него, което управлява всичко. Който е фактор на нещо, той не пита, защо това нещо става, или защо съществува. Изворът пита ли, защо трябва да тече? Той извира и иищо повече не го интересува. Когато човекъ

112

ей задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда", това показва, че той не е фактор иа тия процеси. Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него. Ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо. Човек е свободен само тогава, когато е фактор. Щом не е фактор на нещо, той не е свободен.

Кой човек наричаме свободен? Свободен човек е онзи, който разбира, оценява и използува нъчцата. ЗапримЪр, пчелата прави мед, но не е свободна. Човек, макар да не прави мед, с мисълта си и с волята си заставя пчелата да работи за него. И в края на краищата той разбира, оценява и използува меда по-добре от пчелата.

Като ученици, вие трябва да съпоставяте нЪщата, да разбирате отношенията между жи-вите същества и да ги оценявате. Какво отношение трябва да съществува между двама добри, гениални цигулари? Кой от двамата ще бъде пръв? И кой от двамата ще свири пръв? Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от т"Ьх •цгБбва да заеме положението на публика. Единият ще свири, дру-гият ще бъде публика. След това ге см1з-нят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика. Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и

113

двамата решават да отидат при трети му-зикант, с^що така гениален, но -сега бо-лен. Те искат да му посвирят, да опи-тат силатд и въздействието на своята музика, Ацо болтят цигулар оздравее» т разбират, че са свирили добре и правят своит. заключения за силата на музиката.

Първият музикант представя числово едно – единицата, т. е. човешкия ум; втори-ят муз;икант представя числото две–двойката, или човешкото сърце. Третият музикант, на когото и двамата свирят, представя, спо-ред едни, човешката воля, а според други

— човешката душа, или човешкия дух, който възприема нъщата безпристрастно. Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очъртава формит и граници-т на нъщата. Когато вторият свири, в сърд-цето на човеха се влива топлина и мекота. Първият музикант внася в човека потик да расте и да се повдига нагоре, а вториятъ

— стремеж към разширяване. Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живъе. Животът е обширен, за-служва да бъде изучаван. Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух или душа на човека.

Следователно, за да намърите смисъла на живота, вие трябва да слушате, как свирят двамата музиканти. Когато т свирят, вие

з

114

трябва да бъдете в числото три ^- главният съветник, който крие разрешението на важ-нитъ* житейски въпроси. Обаче, за да разрешите правилно задачите на своя живот, вие тр%бва да ги изнесете в т-Ьхната първична чистота. Всвка задача е сверзана с известно число. Значи, за да решите задачата правилно, вие трябва да знаете значението на числото, неговото съдържание и смисъл. Започвате от единицата и дохождате до десетт, което е образувано пак от единица, но с нула накрая. Нулата се взима като точка, която показва, че сте свършили известна работа.

Като изучава числата, човек дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не й дава цена. Защо? Защото не я разбира. Според него нулата е число без съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, н'Ьма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Запримъф, . ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече изм-врение – дъл-жина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нъчцо в джоба си, или нищо да н-вма? За предпочитане е нищо да няма. Ако н-вма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата, Въ

115

това положение потикът му да придобие нъ-що е по-гол^бм, отколкото, ако би имал нЪ-що в джоба си. За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови.

И тъй, помнете, че нулата е единственото нещо в света, което разрешава всички въпроси. Нулата не е нищо друго, освен лю-бовьта. Който знае, как да търкаля нулата и да се справя с нея, той разрешава всички въпроси. Той може да стане и богат, и уче,н, и гениален. Обаче, който не може да търкаля нулата, той се натъква на мъчнотии и нещастия, които не може да разреши.

Какво ще кажете за числата от 1 – 10? Съществуват ли гб вън от човека, или не? Вън от човека числата не съществуват. Те представят дейността на чов-бшкия дух. В този смисъл числата крият творчески сили в себе си. Единицата, т. е. числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тъла. Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действуват, както и реда, по който се проявяват. Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всвка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свет на човека трябва да знаете ьтестото на всвка мисъл, на ве-вко,

116

Чувство и на всяко желание. Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте. Както редът и местата на числата е в за-висимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека. При това всб-ка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време. Пропусне ли човек времето за реализирането им, той пропуща самото чувство и самата мисъл. Запример, в някой човек се явява желание да свърши гимназия, или университет. Ако на време не даде ход на това желание в себе си, той изпуща случая да получи образование.

Съвременните хора се намират в пре-ходен свет, дето нещата зависят от временните средства в живота. Запример, едно от преходните средства в живота е парата. Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но немате пари в джоба си. Значи, доброто ядене е в зависимост от парите. Ако имате пари, ще се Наядете добре; ако немате пари, нема да ядете добре. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; немате ли пари, никакъв плат не можете да си купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свершена. Който плаща, той завершва работата. Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, нд сега аз ще ви опитам,

117

Извадете кесията си да видим, какво има в нея. Купувачът дава пари, взима стока; тър-говецът дава стока, взима пари за нея. Двамата се покланят и се разд^лят.

Сегашните хора са дошли до положение, при което всички трябва добре да плащат. Много естествено. Щом ядат и пият, т-б трябва да отворят кесиите си, да плащат. Като ги заставят да плащат, т започват -да се извиняват, че нймат пари,, че са бедни. В това отношение т мязат на скъперник, който не иска да дава. Стане ли въпрос за пари, той се извинява с сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество. Чо-в"бк не е нито сиромах, нито невежа. Бог е вложил в всеки чов^к известни дарби и способности, които той трябва да развива. Щом работи и прилага дарбите си, той не е нито сиромах, нито невежа.

— Само с ве т л и я т пхт на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит живо т т .

8. Лекция от Учителя, държана на 18. октомврий, 1929 г. София.–ИзгрЪв.

← По-стара версия		Версия от 19:24, 19 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ДЕВЕТА ГОДИНА ([[1929]]-[[1930]])
		+
		+	[[КНИГА: Служене, почит и обич]]
		+
	== Съпоставяне на нещата ==		== Съпоставяне на нещата ==

← По-стара версия		Версия от 12:41, 23 декември 2008
Ред 1:		Ред 1:
−	== Съпоставяне на нещата ==	+	== Съпоставяне на нещата ==

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 Като изучава числата, човек дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не й дава цена. Защо? Защото не я разбира. Според него нулата е число без съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма? За предпочитане е нищо да няма. Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата, Въ
-==  Втори раздел ==
+това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нищо в джоба си. За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови.
+И тъй, помнете, че нулата е единственото нещо в света, което разрешава всички въпроси. Нулата не е нищо друго, освен любовта. Който знае, как да търкаля нулата и да се справя с нея, той разрешава всички въпроси. Той може да стане и богат, и учен, и гениален. Обаче, който не може да търкаля нулата, той се натъква на мъчнотии и нещастия, които не може да разреши.
-това положение потикът му да придобие нъ-що е по-гол^бм, отколкото, ако би имал нЪ-що в джоба си. За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови.
+Какво ще кажете за числата от 1 – 10? Съществуват ли те вън от човека, или не? Вън от човека числата не съществуват. Те представят дейността на човешкия дух. В този смисъл числата крият творчески сили в себе си. Единицата, т. е. числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела. Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действуват, както и реда, по който се проявяват. Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте. Както редът и местата на числата е в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека. При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време. Пропусне ли човек времето за реализирането им, той пропуща самото чувство и самата мисъл. Например, в някой човек се явява желание да свърши гимназия, или университет. Ако на време не даде ход на това желание в себе си, той изпуща случая да получи образование.
-И тъй, помнете, че нулата е единственото нещо в света, което разрешава всички въпроси. Нулата не е нищо друго, освен лю-бовьта. Който знае, как да търкаля нулата и да се справя с нея, той разрешава всички въпроси. Той може да стане и богат, и уче,н, и гениален. Обаче, който не може да търкаля нулата, той се натъква на мъчнотии и нещастия, които не може да разреши.
+Съвременните хора се намират в преходен свят, дето нещата зависят от временните средства в живота. Например, едно от преходните средства в живота е парата. Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си. Значи, доброто ядене е в зависимост от парите. Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена. Който плаща, той завършва работата. Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, но сега аз ще ви опитам. Извадете кесията си да видим, какво има в нея. Купувачът дава пари, взима стока; търговецът дава стока, взима пари за нея. Двамата се покланят и се разделят.
-Какво ще кажете за числата от 1 – 10? Съществуват ли гб вън от човека, или не? Вън от човека числата не съществуват. Те представят дейността на чов-бшкия дух. В този смисъл числата крият творчески сили в себе си. Единицата, т. е. числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тъла. Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действуват, както и реда, по който се проявяват. Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всвка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свет на човека трябва да знаете ьтестото на всвка мисъл, на ве-вко,
+Сегашните хора са дошли до положение, при което всички трябва добре да плащат. Много естествено. Щом ядат и пият, те трябва да отворят кесиите си, да плащат. Като ги заставят да плащат, те започват да се извиняват, че нямат пари, че са бедни. В това отношение те мязат на скъперник, който не иска да дава. Стане ли въпрос за пари, той се извинява със сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество. Човек не е нито сиромах, нито невежа. Бог е вложил във всеки човек известни дарби и способности, които той трябва да развива. Щом работи и прилага дарбите си, той не е нито сиромах, нито невежа.
+— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
-−
-Чувство и на всяко желание. Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте. Както редът и местата на числата е в за-висимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека. При това всб-ка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време. Пропусне ли човек времето за реализирането им, той пропуща самото чувство и самата мисъл. Запример, в някой човек се явява желание да свърши гимназия, или университет. Ако на време не даде ход на това желание в себе си, той изпуща случая да получи образование.
+— В Истината е скрит животът.
-Съвременните хора се намират в пре-ходен свет, дето нещата зависят от временните средства в живота. Запример, едно от преходните средства в живота е парата. Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но немате пари в джоба си. Значи, доброто ядене е в зависимост от парите. Ако имате пари, ще се Наядете добре; ако немате пари, нема да ядете добре. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; немате ли пари, никакъв плат не можете да си купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свершена. Който плаща, той завершва работата. Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, нд сега аз ще ви опитам,
+. Лекция от Учителя, държана на 18. октомври, 1929 г. София. – Изгрев.
-−
-−
-−
-−
-Извадете кесията си да видим, какво има в нея. Купувачът дава пари, взима стока; тър-говецът дава стока, взима пари за нея. Двамата се покланят и се разд^лят.
-−
-Сегашните хора са дошли до положение, при което всички трябва добре да плащат. Много естествено. Щом ядат и пият, т-б трябва да отворят кесиите си, да плащат. Като ги заставят да плащат, т започват -да се извиняват, че нймат пари,, че са бедни. В това отношение т мязат на скъперник, който не иска да дава. Стане ли въпрос за пари, той се извинява с сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество. Чо-в"бк не е нито сиромах, нито невежа. Бог е вложил в всеки чов^к известни дарби и способности, които той трябва да развива. Щом работи и прилага дарбите си, той не е нито сиромах, нито невежа.
-−
-—	Само с ве т л и я т пхт на мъдростта води към истината.
-−
-—	В истината е скрит живо т т .
-−
-. Лекция от Учителя, държана на 18. октомврий, 1929 г. София.–ИзгрЪв.

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 Като ученици, вие трябва да съпоставяте нещата, да разбирате отношенията между живите същества и да ги оценявате. Какво отношение трябва да съществува между двама добри, гениални цигулари? Кой от двамата ще бъде пръв? И кой от двамата ще свири пръв? Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика. Единият ще свири, другият ще бъде публика. След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика. Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен. Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика. Ако болният цигулар оздравее те разбират, че са свирили добре и правят своите заключения за силата на музиката.
-Първият музикант представя числово едно – единицата, т. е. човешкия ум; вторият музикант представя числото две–двойката, или човешкото сърце. Третият музикант, на когото и двамата свирят, представя, според едни, човешката воля, а според други
+Първият музикант представя числово едно – единицата, т. е. човешкия ум; вторият музикант представя числото две – двойката, или човешкото сърце. Третият музикант, на когото и двамата свирят, представя, според едни, човешката воля, а според други — човешката душа, или човешкия дух, който възприема нещата безпристрастно. Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата. Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота. Първият музикант внася в човека потик да расте и да се повдига нагоре, а вторият — стремеж към разширяване. Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живее. Животът е обширен, заслужава да бъде изучаван. Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух или душа на човека.
 — човешката душа, или човешкия дух, който възприема нещата безпристрастно. Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата. Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота. Първият музикант внася в човека потик да расте и да се повдига нагоре, а вторият — стремеж към разширяване. Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живее. Животът е обширен, заслужава да бъде изучаван. Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух или душа на човека.
 Следователно, за да намерите смисъла на живота, вие трябва да слушате, как свирят двамата музиканти. Когато те свирят, вие

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Някой задава въпроса: Защо трябва художникът да рисува? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да се запитвате, защо трябва човек да яде, да говори, да мисли, да диша, да живее и т. н. Друг ще пита, защо трябва човек да учи, да страда и т. н. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да живеете вие се намирате пред неизвестното X. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У. И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z. Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете. Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате, защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живее, защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда? Щом живее, човек и ще се учи, и ще страда. Страданието е подобно на вършенето. Човек трябва да вършее житото, за да се ползува от него. Ако се ползува разумно от житото, заедно с него се ползуват и други същества.
- И тъй, човек не може да си отговори на въпроса „защо трябва да живее" по друг начин, освен с отговора: Само Бог живее. Щом си зададе въпроса, защо трябва да живея, човек съзнава, че той сам не е фактор на нещата, но има нещо по-високо от него, което управлява всичко. Който е фактор на нещо, той не пита, защо това нещо става, или защо съществува. Изворът пита ли, защо трябва да тече? Той извира и нищо повече не го интересува. Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда", това показва, че той не е фактор иа тия процеси. Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него. Ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо. Човек е свободен само тогава, когато е фактор. Щом не е фактор на нещо, той не е свободен.
+И тъй, човек не може да си отговори на въпроса „защо трябва да живее" по друг начин, освен с отговора: Само Бог живее. Щом си зададе въпроса, защо трябва да живея, човек съзнава, че той сам не е фактор на нещата, но има нещо по-високо от него, което управлява всичко. Който е фактор на нещо, той не пита, защо това нещо става, или защо съществува. Изворът пита ли, защо трябва да тече? Той извира и нищо повече не го интересува. Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда", това показва, че той не е фактор иа тия процеси. Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него. Ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо. Човек е свободен само тогава, когато е фактор. Щом не е фактор на нещо, той не е свободен.
 Кой човек наричаме свободен? Свободен човек е онзи, който разбира, оценява и използува нещата. Например, пчелата прави мед, но не е свободна. Човек, макар да не прави мед, с мисълта си и с волята си заставя пчелата да работи за него. И в края на краищата той разбира, оценява и използува меда по-добре от пчелата.

← По-стара версия		Версия от 17:28, 12 декември 2008
Ред 43:		Ред 43:
	Като изучава числата, човек дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не й дава цена. Защо? Защото не я разбира. Според него нулата е число без съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, н'Ьма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Запримъф, . ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече изм-врение – дъл-жина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нъчцо в джоба си, или нищо да н-вма? За предпочитане е нищо да няма. Ако н-вма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата, Въ		Като изучава числата, човек дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не й дава цена. Защо? Защото не я разбира. Според него нулата е число без съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, н'Ьма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Запримъф, . ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече изм-врение – дъл-жина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нъчцо в джоба си, или нищо да н-вма? За предпочитане е нищо да няма. Ако н-вма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата, Въ

−		+
		+	== Втори раздел ==
		+
	115		115