Сто пеняза - Редакционна история

Станимир в 07:11, 20 октомври 2010

2010-10-20T07:11:09Z

Хирон: /* Сто пенязи */

2010-02-21T15:38:03Z

‎Сто пенязи

НадяД: /* Сто пенязи */

2010-02-13T08:44:12Z

‎Сто пенязи

Показване на промените

НадяД: /* Сто пенязи */

2010-02-13T08:06:04Z

‎Сто пенязи

Показване на промените

НадяД: /* Сто пенязи */

2010-02-13T07:59:23Z

‎Сто пенязи

НадяД: /* Сто пенязи */

2010-02-13T07:47:30Z

‎Сто пенязи

Показване на промените

НадяД: /* Сто пенязи */

2010-02-13T07:29:25Z

‎Сто пенязи

Показване на промените

НадяД: /* Сто пенязи */

2010-02-12T18:48:33Z

‎Сто пенязи

НадяД: /* Сто пенязи */

2010-02-12T18:33:01Z

‎Сто пенязи

Показване на промените

НадяД: /* Сто пенязи */

2010-02-10T19:37:18Z

‎Сто пенязи

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==Сто пенязи==
+[[Неделни беседи]]
 „Но щом излезе този слуга, намери едного от служителите си, който му бе длъжен сто пенязи, улови го, та го давеше и казваше: „Плати ми това, що си ми длъжен." (Матея 18:23)
@@ Ред 77: / Ред 86: @@
 Аз желая сега Бог да възлюби Истината, която е в душите ви, а вие да се радвате!
-неделна беседа от Учителя, държана на 8 май, 1927 г. в гр.София
+''Беседа от Учителя, държана на 8 май, [[1927]] г. в гр. София.''

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Сто пенязи==
-„Но щом излезе този слуга, намери едного от служителите си, който му бе длъжен сто пенязи, улови го, та го давеше и казваше: „Плати ми това, що си ми длъжен"
+„Но щом излезе този слуга, намери едного от служителите си, който му бе длъжен сто пенязи, улови го, та го давеше и казваше: „Плати ми това, що си ми длъжен." (Матея 18:23)
 В прочетения стих важни са думите „улови го". Защо го улови? – Защото имаше да му дава. Като се наблюдава, докъде е достигнал съвременният културен свят, вижда се, че неговите морални устои са разколебани. Съвременният свят няма изработена мярка, с която да определя, кое е право и кое не, или кое е идеално и кое не. Вземете, например, съвременните учени и философи говорят за идеал, но запитайте кого и да е от тях, какво нещо е идеал, и те не могат да отговорят положително. Някои от тях могат да ви кажат редица неразбрани неща относно идеала, но какво нещо в същност е самият идеал, няма да засегнат. Попитайте ги, какво нещо е Любовта, и за нея не могат да ви кажат нещо положително. Въпреки това, всички хора говорят за любов. Всички казват, че трябва да се любим, но защо трябва да се любим, и те не могат да отговорят. Някой казва: трябва да обичаме този човек, защото е красив. Не, красотата не може да служи като повод за любов. Други казват: този човек трябва да се обича, защото е богат. И богатството не може да служи като повод за любов. Еди-кой си човек е жизнерадостен, затова трябва да се обича. И това качество на човека не може да служи като повод за любов, Питам тогава: кое може да послужи като повод за любов? В Писанието се казва за Бога: „Възлюбил Си Истината у човека". Следователно, човек не може да бъде обичан, ако Истината не е в него. Значи, само Истината може да послужи като повод за любов. Който може, нека се опита да оспори това твърдение. Питаме: можели да се обича умряло куче, паяк или свиня? Тъй щото, когато се казва, че някой човек се обича за красотата, и това е вярно, защото красотата е външен израз на Истината. Мнозина разглеждат въпроса за красотата, но що се отнася до етиката на красотата, нашето мнение коренно се различава от мнението на съвременните учени. Истинската красота не развращава човека. Красота, която развращава човека и събужда алчност в него, не е красота. Красота, която не събужда истинска любов, не е красота.
@@ Ред 78: / Ред 78: @@
 неделна беседа от Учителя, държана на 8 май, 1927 г. в гр.София

← По-стара версия		Версия от 07:59, 13 февруари 2010
Ред 20:		Ред 20:

	Сега ще поговоря малко върху координация на човешките органи, мисли и чувства. Във всеки дом, във всяко общество, във всяка държава, във всяка религия или в наука трябва да има координация. Който иска да знае точното значение на думата координация, може да я намери в някой речник. Да се координират нещата, това подразбира, да се хармонират, да се подведат под онзи основен закон, при който всичка органи могат взаимно да си помагат. Например, всички органи в човешкия организъм трябва така да се координират, че всеки поотделно да помага на другите, като всеки от тях да изпълнява самостоятелно своята служба, без да се меси в работата на другите. Това е истинска наука! Науката на бъдещето човечество, която е наука на шестата раса, ще започне, именно, със закона на координацията. Всеки орган в човека трябва да се координира с всички останали органи. Запример, ако някой човек заболее от разстройство на корема си, той непременно трябва да знае, коя е причината на това разстройство. Щом човек заболее от някакво стомашно или коремно разстройство, това се дължи на две противоположни чувства, които са се сблъскали в него. Тези две противоположни чувства внасят нарушение в координацията на органите.Когато пък се яви нарушение в координацията на мускулите, тя се дължи на някакъв страх, който се явява в човека. Запример, някой се страхува, как ще завърши живота си. Вследствие на този страх, в органите, които имат предназначение да извършват известна служба, се явява едно лъжливо положение, че те не могат да извършат тази служба и постепенно отпадат. С тези мисли, с този страх човек дава криво направление, крива посока на службата на своите мускули. По закона на координацията на човека е определено да изминава дневно 2–3–5–10 километра път. Ако той се уплаши и не изпълни това, което природата му е определила, няма да се мине дълго време, и тя ще му наложи глоба за неизпълнение на нейните закони. После, природата е определила на човека да се храни с чиста и проста храна. Веднъж изпратила човека на земята, тя е предвидила, с каква храна трябва да се храни. Следователно, човек сам трябва да си избере храната, предвидена за него от самата природа. Не избере ли тази храна, не се ли подчини на законите на природата, тогава и другите органи в неговия организъм няма да се координират със стомаха му и ще настане нарушение в общия ход на организма. Освен това, определено е на човека, по колко пъти трябва да диша в минута. Днес съвременните хора почти не дишат правилно и равномерно. Някои поемат въздух безразборно, дишат неравномерно, вследствие на което няма координация и между другите органи. И при яденето също така трябва да се спазват законите на разумната природа. Някои хора ядат много бързо, гледат да се нахранят час по-скоро, за да продължат работата, която ги чака отвън. Вследствие на бързото ядене пак се нарушава координацията на органите. Когато човек яде, той не трябва да бърза; в яденето трябва да има известна пластичност. В дъвкането трябва да взимат участие всички мускули, за да има пълна координация и между тях. Няма ли пълна координация между всички органи, както и между всички мускули на тялото, ще се образува известно противодействие, вследствие на което пък ще се родят ред болезнени състояния.		Сега ще поговоря малко върху координация на човешките органи, мисли и чувства. Във всеки дом, във всяко общество, във всяка държава, във всяка религия или в наука трябва да има координация. Който иска да знае точното значение на думата координация, може да я намери в някой речник. Да се координират нещата, това подразбира, да се хармонират, да се подведат под онзи основен закон, при който всичка органи могат взаимно да си помагат. Например, всички органи в човешкия организъм трябва така да се координират, че всеки поотделно да помага на другите, като всеки от тях да изпълнява самостоятелно своята служба, без да се меси в работата на другите. Това е истинска наука! Науката на бъдещето човечество, която е наука на шестата раса, ще започне, именно, със закона на координацията. Всеки орган в човека трябва да се координира с всички останали органи. Запример, ако някой човек заболее от разстройство на корема си, той непременно трябва да знае, коя е причината на това разстройство. Щом човек заболее от някакво стомашно или коремно разстройство, това се дължи на две противоположни чувства, които са се сблъскали в него. Тези две противоположни чувства внасят нарушение в координацията на органите.Когато пък се яви нарушение в координацията на мускулите, тя се дължи на някакъв страх, който се явява в човека. Запример, някой се страхува, как ще завърши живота си. Вследствие на този страх, в органите, които имат предназначение да извършват известна служба, се явява едно лъжливо положение, че те не могат да извършат тази служба и постепенно отпадат. С тези мисли, с този страх човек дава криво направление, крива посока на службата на своите мускули. По закона на координацията на човека е определено да изминава дневно 2–3–5–10 километра път. Ако той се уплаши и не изпълни това, което природата му е определила, няма да се мине дълго време, и тя ще му наложи глоба за неизпълнение на нейните закони. После, природата е определила на човека да се храни с чиста и проста храна. Веднъж изпратила човека на земята, тя е предвидила, с каква храна трябва да се храни. Следователно, човек сам трябва да си избере храната, предвидена за него от самата природа. Не избере ли тази храна, не се ли подчини на законите на природата, тогава и другите органи в неговия организъм няма да се координират със стомаха му и ще настане нарушение в общия ход на организма. Освен това, определено е на човека, по колко пъти трябва да диша в минута. Днес съвременните хора почти не дишат правилно и равномерно. Някои поемат въздух безразборно, дишат неравномерно, вследствие на което няма координация и между другите органи. И при яденето също така трябва да се спазват законите на разумната природа. Някои хора ядат много бързо, гледат да се нахранят час по-скоро, за да продължат работата, която ги чака отвън. Вследствие на бързото ядене пак се нарушава координацията на органите. Когато човек яде, той не трябва да бърза; в яденето трябва да има известна пластичност. В дъвкането трябва да взимат участие всички мускули, за да има пълна координация и между тях. Няма ли пълна координация между всички органи, както и между всички мускули на тялото, ще се образува известно противодействие, вследствие на което пък ще се родят ред болезнени състояния.
		+
		+	Религиозните учители на миналото, за да възстановят тази координация, са давали на учениците си ред правила и методи, едни от които се отнасят до храненето, други до правилното дишане, трети до правилните отношения, както и до човешките мисли и чувства. Те са препоръчвали на учениците си молитвата, като метод за възстановяване пълна хармония, пълна координация на органите. Преди всичко, когато човек за почне да яде, той трябва да бъде напълно убеден, да приеме ли храната, която му предлагат неговите близки, или не; той трябва да знае, дали тази храна ще му се отрази добре върху организма. Ако някой човек, още като тури първата хапка в устата си, каже, че жена му не е сготвила добре, той трябва да престане да яде. Който пък иска да завърши добре храненето си, той трябва да вземе една хапка хляб, да я потопи в сол и да я глътне. Така той ще ликвидира с яденето и същевременно с всякакво недоволство, което се е породило в него през време на яденето. Ако човек се храни и изпитва недоволство от нещо, това недоволство ще предизвика някакво разстройство в мозъка. Недоволството внася лъжливи мисли и чувства в човека. Например, ако някой мъж е недоволен от яденето, което жена му е сготвила, той ще започне да мисли, че тя е нещо недоволна от него, че не е внимателна, не му обръща внимание, не се интересува, не мисли за него и т.н. Тези лъжливи мисли са вече на път да внесат разногласие и между вътрешните органи на този човек, което пък се отразява върху правилната им служба.

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 И сега, когато хората се запитват, има ли Господ или не, това подразбира, че те питат, има ли Истина или не, може ли да се намери Истината, или не може. Бог съществува само за онези хора, които вярват в Истината. Които не вярват в Истината, за тях Бог не съществува, те сами за себе си са богове. Онзи, за когото има Бог, той има вяра, има религия. Не е въпросът за формата на вярата и на религията. Важно е, че в каквато форма и да признава религията, за него Бог съществува.
-Често между хората се говори, че трябва да обичат държавата си, да зачитат обществения строй. Казвам: само този човек може да поддържа обществения строй и да обича държавата
+Често между хората се говори, че трябва да обичат държавата си, да зачитат обществения строй. Казвам: само този човек може да поддържа обществения строй и да обича държавата си, който има Истината в себе си. Аз не говоря за човека на насилието. Когато имам Истината в себе си и минавам покрай някой въоръжен стражар или войник, те веднага слагат оръжието си пред мене. Когато имам Истината в себе си и минавам покрай затворите, вратите на затворите се отварят, и затворниците се пущат навън. И като срещна някой затворник, аз го питам: за Бога ли страдаш, или за себе си? Ако каже, че страда за Бога, аз му казвам: ти можеш да отидеш в затвора, да проповядваш на хората за Бога. Който каже, че страда за себе си, той носи ножа си нагоре. На този човек казвам: ти трябва да имаш в ума си само една идея - идеята за Бога. Войникът, който върви след затворника, въоръжен със своя нож, насочен нагоре, с това иска да му каже: ако ти, като влезеш в затвора, бъдеш така смел като мене, който сега те карам, и ако твоят нож на Истината бъде така остър и насочен нагоре, ти ще бъдеш ангел-хранител между всички затворници. Като влезеш при своите братя в затвора, които са обезсърчени от човешки неправди, ти им кажи: иде ден на вашето освобождение! Всички затворници могат, да излязат от затворите, обаче, важно е и за самите тях, дали ще могат да изпълнят волята Божия. Още днес всички затворници могат да се освободят, но въпрос е, дали като излязат от затвора, ще могат да изпълнят волята Божия. Ако не изпълнят волята Божия, те могат повторно да сгрешат, и тогава наказанието им може да се удвои: наместо 20 години, да прекарат в затвора 40 години. Днес всички затворници струват на България милиони. И ако тя би могла да ги пусне на свобода, какво по-добре от това? Те ще работят за нея, ще станат честни и почтени хора. Кога? – Само ако са готови да изпълнят волята Божия. Как могат тези хора да се обърнат? Религиозните хора казват: ние трябва да се обичаме. Досега и аз съм проповядвал на хората да се обичат едни други, но отсега нататък оставам този въпрос настрана и казвам: хората трябва да обичат Истината! Сега вече аз проповядвам любов, обич към Истината. Този е кардиналният въпрос, който може да освободи хората от робство. Затова у всекиго трябва да се зароди желание да даде всичко, а не да даде само от изобилието на своята душа. Както онзи, който е раздал имането си на бедни, така трябва да постъпи и всеки човек, който има обич към Истината. Ние не искаме това от бедните, но от богатите. И онези от богатите, които искат да служат на Истината, трябва да се върнат назад и да раздадат всичко, каквото имат. Които не искат да се върнат, нека продължат пътя си, но поне да кажат това на онези, които остават да живеят на земята, както и на онези, които искат да дойдат отново на земята. Обич към Истината – това е бъдещият идеал, към който всички трябва да се стремят.
+Сега аз искам право да ме разбирате, да не би някои да кажат: много строга работа е тази. Значи, ние досега не сме вярвали в нищо! Не, в много неща сте вярвали, но не сте обичали Истината така, че да сте били готови да пожертвате всичко за нея, и то не само за един момент, но,през целия си живот. При това, не трябва да обичате само тези, които ви са приятели, но да обичате всички и да сте готови, както Бога, да дадете своето благоволение на всички същества. И това трябва да направите не само за доброто на другите хора, но за координиране на своята душа, на своето тяло, да бъдете в съгласие с великата Истина. Координирането е основен закон, който всеки трябва да знае. Координирането представя онази канализация, която трябва да се прекара в човешката душа, за да може всеки подтик да преминава през нея и
-си, който има Истината в себе си. Аз не говоря за човека на насилието. Когато имамъ» Истината в себе си и минавам покрай н-вко& въоржжен сгражар или войник, тъ1 веднага сла-гат оржжието си пръ\ц мене. Когато имам Истината в себе си и минавам покрай затворите,. вратитъ1 на затворите се отварят, и затворниците се пущат навън. И като срещна някой затвор-ник, аз го пигам: за Бога ли страдаш, или за себе си? Ако каже, че страда за Бога, аз му казвам: ти можеш да отидеш в затвора, да. пропов-вдваш на хората за Бога. Койго каже, че страда за себе си, той носи ножа си нагори. На този чове*к казвам: ти трябва да имаш в ума си само една идея - – идеята за Бога. Войникът,. който верви слЬд затворника, въоржжен съ* своя нож, насочен нагори, с това иска да му каже: ако ти, като влъзеш в затвора, бъдеш така смел като мене, който сега те карам, и. ако твоят нож на Истината бъде така остър п насочен нагори, ти ще бъдеш ангелъ-храни-тел между всички затворници. Като влт.зеш при* своите братя в затвора, които са обезсърдчени от човешки неправди, ти им кажи: иде ден на вашето освобождение! Всички затворници могат, да излъ*заг от затворите, обаче, важно е и за самите т1-х, дали ще могат да изпълнят волята Божия. Още днес всички затворници могат да се освободят, но въпрос е, дали като излъ-зат от затвора, ще могат да изпълнят воля1-та Божия. Ако не изпълнят волята Божия, т могат повторно да сгрешат, и тогава наказанието им може да се удвои: намъхто 20 години, да пр"Бкарат в затвора 40 години. Днес всички за творници струват на България милиони. И ако т$ би могла да ги пусне на свобода, какво по-до бре от това? Тъ* ще работят за нея, ще ста нат честни и почтени хора. Кога? – Само ако сл готеви да изпълнят волята Божия. Как могат гЬзи хора да се обърнзт? Религиозни^ хора ка-
+Казвате: човек не трябва да люби. – Вие още не сте любили- Човек не трябва да говори Истината. – Вие още не сте говорили Истината. От опитността, която досега сте имали, по всичко се вижда, че вие още се намирате на границата между стария и новия живот. На първо място вие искате да бъдете здрави. На второ място вие искате да имате здрав ум и здраво сърце, за да можете да постигнете идеалите на вашите ум и сърце. За да постигне всичко това, човек трябва да има любов към Истината. Имате ли любов към Истината, вие ще можете да заемете: и най-доброто положение. Тъй щото, искате ли да прокарате в живота си великата идея – любов към Истината, вие трябва да имат любов към работата. В живота ще срещнете много граждани, които почти никак не работят; същевременно ще срещнете много селяни, които работят извънредно много. И едното е престъпление, и другото е престъпление. И онзи, който много работи, се притеснява, както и онзи, който не работи. Обаче, природата изисква да се впрегне на работа само толкова енергия, колкото е необходимо, при това, когато човек дава от себе си, той също така трябва да получи нещо. Трябва да става правилна обмяна. Казвам: човек трябва да води правилен религиозен живот, или правилен духовен живот. Някой казва: смисълът на живота седи в това, да пожертва човек всичко. Така проповядват и владиците, и свещениците, и проповедниците. Кои владици, свещеници и проповедници говорят така? Така
-−
-−
-−
-зват: ние тр-вбва да се обичаме. Досега и аз съм проповядвал на хората да се обичат едни други, но отсега нататък оставам този въпрос настрана и казвам: хората грабва да обичат Истината! Сега вече аз проповядзам любов, обич към Истината. Този е кардиналният въпрос, който може да осзободи хората от робство. Затова у всекиго грабва да се зароди желание да даде всичко, а не да даде самоог изобилието на своята душа. Както онзи, който е раз-дал имането си на бъ\цни, така тр-вбва да постж-пи и всеки човек, който има обич към Исти-ната. Ние не искаме това от беднит, но от богатите. И он-бзи от богатит, които искат да <служат на Истината, тр-вбза да се вернат на-зад и да раздадат всичко, каквото имат. Които не искат да се вернат, нека продължат пж-тя си, но поне да кажат това на онези, които остават да живЕят на земята, както и на он-б-зи, кои го искат да дойдат отново на земята. Обич към Истината – това е бъдещият идеап, -към който всички трябва да се стремят,
-−
-Сега аз искам право да ме разбирате, да не би някои да кажат: много строга работа е тази. Значи, ние досега не сме вярвали в нищо! Не, в много неща сте вярвали, но не сте обичали Истината така, че да сте били готови да пожертвувате всичко за нея, и то не само за един момент, но,пр-вз и/влия си живот. При това, не трябва да обичате само гбзи, които ви са приятели, но да обичате всички и да сте готови, както Бога, да дадете своето благоволение на всички същества. И' това тр-вбва да направите не са-(йо за доброто на другитв хора, но за координиране на своята душа, на своето тяло, да бъдете те съгласие с великата Истина. Координирането е основен закон, който всбки трябва да знае. Координирането пр-вдетавя онази канализация, ко--ято трвбва да се прекара в човешката душа, за да може всбки потик да преминава пр-вз нея и
-−
-−
-−
-да дава ход на общото развитие на силит-б- въ-чов-бшкия организъм. Без тази канализация чо-век може да се пукне; щсм се- прекара тази* канализация, тя ще даде път на Божието благословение да тече в него. Опита ли се човек да. спре тази Божествена енергия, той ще подпуши: всички пътища в себе си, а с това ще наруши координацията на силите в организма.
-−
-Казвате: човек не тр-вбва да люби. – Вие още не сте любили- Човек не тр-вбва да говори-Истината. – Вие още не сте говорили Истината, От опитността, която досега сте имали, по всичко се вижда, че вие още се намирате на. границата между стария и новия живот. На първо м-б-сто вие искате да бъдете здрави. На второ място вие искате да имате здрав ум и здраво сърце, за да можете да постигнете идеалит- на вашите ум и сърце. Зада постигне всичко тове, човек тр-вбва да има любов към Истината. Имате ли лю-бов към Истината, вие ше можете да заемете: и най-доброто положение. Тъй щото, искате ли* да прокарате в живота си великата идея – любов към Истината, вие тр-вбва да имат любов> към работата. В живота ще срещнете много граждани, които почти никак не работят; същевременно ще срещнете много селяни, които работят извънредно много. И едното е престъпление, и другото е престъпление. И онзи, който много работи, се притеснява, както и онзи, който не.: работи. Обаче, природата изисква да се впрегне на работа само толкова енергия, колкото е необходимо, При това, когато човек дава от себе. си, той също така тр-вбва да получи нещо. Трябва да става правилна обмъна. Казвам: човекъ-тр-вбва да води правилен религиозен живот,-или правилен духовен живот. Някой казва: смисълът на живота седи в това, да пожертвува-човек всичко. Така пропов-вдват и владиците,. и свещениците, и проповедниците. Кои владици^ свещеници и проповедници гозорят така? Така