Станете да отидем - Редакционна история

Донка в 20:23, 5 март 2011

2011-03-05T20:23:43Z

Ваня Златева: /* Станете да отидем! */

2009-09-24T17:24:33Z

‎Станете да отидем!

Ваня Златева в 18:44, 17 септември 2009

2009-09-17T18:44:16Z

Ваня Златева: /* Станете да отидем! */

2009-09-17T18:43:18Z

‎Станете да отидем!

Показване на промените

Ваня Златева: /* Станете да отидем! */

2009-09-17T18:14:57Z

‎Станете да отидем!

Показване на промените

Ваня Златева: /* Станете да отидем! */

2009-09-17T17:53:51Z

‎Станете да отидем!

Показване на промените

Хирон в 17:55, 16 септември 2009

2009-09-16T17:55:51Z

Показване на промените

Ваня Златева: /* Станете да отидем! */

2009-09-16T17:26:30Z

‎Станете да отидем!

Ваня Златева: /* Станете да отидем! */

2009-09-16T17:20:08Z

‎Станете да отидем!

Ваня Златева: /* Станете да отидем! */

2009-09-16T17:02:00Z

‎Станете да отидем!

← По-стара версия		Версия от 20:23, 5 март 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Неделни беседи]]
		+
		+	[[1922]]
		+
		+	[[Живият Господ (1922)]]
		+
	==Станете да отидем!==		==Станете да отидем!==

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 „Станете да отидем!" – Къде? – Някъде. Ние сме дошли на земята. – Докога ще бъдем на земята? – Временно. Животът на земята е временен и преходен. Ако беше вечен, неизменен, реален, щяхме да останем на земята за вечни времена. Всъщност, завинаги ли оставаме на земята? Де са вашите бащи, деди и прадеди? Останаха ли на земята? Бих желал да видя поне един човек, останал завинаги на земята. Мислите ли, че вие ще останете за вечни времена на земята? Ако ви запитам, ще останете ли завинаги на земята, вие ще кажете: После ще говорим за тази работа. Според мене, хора, които отлагат работите за после, не са умни. Преди да започнеш една работа, първо ще я обмислиш, а после ще пристъпиш към прилагането й. Остане ли да я обмисляш, след като я започнеш, нищо няма да свършиш. Казваш: Да видя, да повярвам, да опитам. – Не да видя, но ще видиш; не да повярвам, но ще повярваш; не да опитам, но ще опиташ. – Ама повярвай, имай доверие в мене! – Няма да пристъпваш слепешката, но с отворени очи. Ще приложиш вярата си на опит. Когато математикът иска да докаже една реалност, той си служи по два начина: първо я отрича, после я приема. Професорът развива пред студентите въпроса за съществуването на Бога. Той казва: Според едни научни данни Бог не съществува. Да допуснем тогава, че Бог не съществува. Питам: Как може професорът да доказва това, което не съществува? Значи, той доказва една отрицателна мисъл. Всъщност, няма защо да доказваш това, което не съществува. – Няма Бог. – Щом няма Бог, няма защо да доказваш това. Обаче, едно е вярно: Всяко нещо, което отказваш, съществува. Ако светлината не съществуваше, ти никога не би могъл да я отречеш. – Защо? – Защото не би имал никаква представа за нея. Следователно, всяко нещо, за което нямаш представа, не може нито да се отказва, нито да се доказва. Всеки, който се опитва да докаже несъществуването на Бога, той е започнал да работи с отрицателната истина. Можеш да започнеш с отрицателна мисъл, но, в края на краищата, ще докажеш положителната мисъл.
-Какво се разбира под думите „Бог не съществува"? Това означава, че Бог не е в сенките на нещата. В този смисъл, светът е сянка на Бога. Значи, Бог не съществува в своята сянка. Това не показва, че извън сянката си дървото не съществува. И без сянката си дървото съществува и се проявява. Сянката зависи от дървото, но не и дървото от сянката. Като говоря за сянката на дървото и самото дърво, нямам намерение да доказвам съществуването на Бога. Не е важно доказването на нещата, но човек трябва да има ясна представа за истината. Да поддържа съществуването на Бога, това значи, че приемаш нещата близо до себе си, в съзнанието си. Да Го отричаш, това значи, да приемаш нещата далеч от себе си, от своето съзнание. Човек допуща в съзнанието си само онова, което вижда и разбира. Щом не вижда и не разбира нещо, той не го приема в съзнанието си. Не е въпрос, дали Бог съществува, или не. Важно е, че човек е проява на Бога, т.е. той е даденото. Така разсъждават някои философи. Според тях, Бог не съществува, а човек съществува. Човекът, даденото съществува, а Началото, от което човек излиза, не съществува. Те започват от даденото и с него доказват всичко. Значи, щом имаш едно дадено, с него ще докажеш всичко. Ето, и аз започвам с даденото. Кое е даденото в човека? – Неговият ум. – има ли второ дадено? – Сърцето. – Третото дадено? - Волята. Сега ще работя с три дадени величини – ум, сърце и воля. Казвам: Едната величина е мъжът, другата - жената, а третата – Бог. В геометрията е казано: Две величини, поотделно равни на трета, са равни помежду си. Значи, жената е равна на мъжа. С други думи казано: Проявеният Бог в мъжа е равен на проявения Бог в жената. Това може да се докаже математически, с ред формули. Сега теглят мозъка на мъжа и на жената и казват, че мозъкът на мъжа тежал повече от мозъка на жената. Следователно, в интелектуално отношение мъжът стои по-високо от жената. Това не зависи от теглото на мозъка, но от възможностите, вложени в ума, сърцето и волята на мъжа и на жената. Аз казвам: Вложените възможности в ума, сърцето и волята на мъжа са равни на вложените възможности в ума, сърцето и волята на жената. Ако това не е така, никаква хармония не може да се възстанови между мъжа и жената. Между тях няма да съществува никакво равновесие. Дето няма равновесие, не може да се говори за хармония; дето няма хармония, никакво растене не може да се очаква. В Битието само равните величини причиняват растене. Замествам понятието мъж с вечния принцип в света, с възможностите на мъдростта, с Божествената мъдрост, а понятието жена с вечния принцип на любовта, с Божествената любов. Значи, възможностите, които съществуват в мъдростта, са равни на възможностите в любовта. С други думи казано: Всяка възможност на мъдростта се реализира от възможностите на любовта и всяка възможност на любовта се реализира от възможностите на мъдростта.
+Какво се разбира под думите „Бог не съществува"? Това означава, че Бог не е в сенките на нещата. В този смисъл, светът е сянка на Бога. Значи, Бог не съществува в своята сянка. Това не показва, че извън сянката си дървото не съществува. И без сянката си дървото съществува и се проявява. Сянката зависи от дървото, но не и дървото от сянката. Като говоря за сянката на дървото и самото дърво, нямам намерение да доказвам съществуването на Бога. Не е важно доказването на нещата, но човек трябва да има ясна представа за истината. Да поддържа съществуването на Бога, това значи, че приемаш нещата близо до себе си, в съзнанието си. Да Го отричаш, това значи, да приемаш нещата далеч от себе си, от своето съзнание. Човек допуща в съзнанието си само онова, което вижда и разбира. Щом не вижда и не разбира нещо, той не го приема в съзнанието си. Не е въпрос, дали Бог съществува, или не. Важно е, че човек е проява на Бога, т.е. той е даденото. Така разсъждават някои философи. Според тях, Бог не съществува, а човек съществува. Човекът, даденото съществува, а Началото, от което човек излиза, не съществува. Те започват от даденото и с него доказват всичко. Значи, щом имаш едно дадено, с него ще докажеш всичко. Ето, и аз започвам с даденото. Кое е даденото в човека? – Неговият ум. – Има ли второ дадено? – Сърцето. – Третото дадено? - Волята. Сега ще работя с три дадени величини – ум, сърце и воля. Казвам: Едната величина е мъжът, другата - жената, а третата – Бог. В геометрията е казано: Две величини, поотделно равни на трета, са равни помежду си. Значи, жената е равна на мъжа. С други думи казано: Проявеният Бог в мъжа е равен на проявения Бог в жената. Това може да се докаже математически, с ред формули. Сега теглят мозъка на мъжа и на жената и казват, че мозъкът на мъжа тежал повече от мозъка на жената. Следователно, в интелектуално отношение мъжът стои по-високо от жената. Това не зависи от теглото на мозъка, но от възможностите, вложени в ума, сърцето и волята на мъжа и на жената. Аз казвам: Вложените възможности в ума, сърцето и волята на мъжа са равни на вложените възможности в ума, сърцето и волята на жената. Ако това не е така, никаква хармония не може да се възстанови между мъжа и жената. Между тях няма да съществува никакво равновесие. Дето няма равновесие, не може да се говори за хармония; дето няма хармония, никакво растене не може да се очаква. В Битието само равните величини причиняват растене. Замествам понятието мъж с вечния принцип в света, с възможностите на мъдростта, с Божествената мъдрост, а понятието жена с вечния принцип на любовта, с Божествената любов. Значи, възможностите, които съществуват в мъдростта, са равни на възможностите в любовта. С други думи казано: Всяка възможност на мъдростта се реализира от възможностите на любовта и всяка възможност на любовта се реализира от възможностите на мъдростта.
 И тъй, какво ще отговорите на въпроса: Що е мъжът? Ще кажете, че мъжът е същество, което мисли. Обаче, в ума има толкова мисли, колкото в сърцето чувства и желания. На всяка мисъл отговаря едно чувство или едно желание, и на всяко желание и чувство отговаря по една мисъл. Всяко желание се реализира в своята мисъл, и всяка мисъл се реализира в своето желание. Това е закон, който съществува и в отношенията между хората. Например, в живота срещате мъже и жени, братя и сестри, приятели и приятелки. Това са полюси, които се привличат. Следователно, между мъже и между жени приятелство не съществува. Може да се говори за приятелство, но само между мъж и жена. Между двама мъже или две жени никакво приятелство не съществува. Дето има приятелство, там има и вражда. Значи, между мъже и жени има приятелство, има и вражда. Може ли човек сам със себе си да враждува? Да враждуваш със себе си,.това значи, при най-малката грешка сам да се унищожиш. Всеки човек има добро мнение за себе си, затова е снизходителен към своите грешки. Казваш: Не искам да бъда жена, мъж искам да бъда. – Знаеш ли, какво е предназначението на мъжа и на жената? Жената иска да бъде мъж, но мъжът не иска да бъде жена. Защо жената иска да бъде мъж, а мъжът не иска да бъде жена? Понеже жената е излязла от мъжа, иска да се върне при него, да стане мъж. Понеже мъжът не е излязъл от жената, той не иска да се върне при нея, да стане жена. Той казва: Жената ще дойде при мене, няма защо аз да отивам при нея.

@@ Ред 63: / Ред 63: @@
 „Станете да отидем!" – Къде? – При любовта.
-. Беседа от Учителя, държана на 29, октомври, 1922 г. София.
+. Беседа от Учителя, държана на 29 октомври, 1922 г., София.
 ----
 * Йоана 14:31.

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 Христос казва: „Станете да отидем оттук!" Така казват и културните хора. Като стоят на едно място известно време, насищат се на всичко и казват: Станете да отидем оттук. Не казвам, че сегашната култура е лоша, но човек трябва да мисли, да разбере смисъла на живота. Смисълът на човешкия живот е в забогатяването. Бедният иска да стане богат. – Защо? – За да придобие условия за развиване. Невежият иска да стане учен, да забогатее в знания, защото и знанието носи условия за развиване. Човек се нуждае от книги, от лаборатория, за да се развива. Природата е предвидила всичко. Тя е най-великата лаборатория, в която човек може да прави своите опити и да се развива. Всичко, нужно за човешкото развитие, е вложено в земята. Жената е библиотекарка на земята. Като дойде нейният възлюбен на земята, тя го въвежда в тази лаборатория, показва му всички книги и пособия, с които може да си служи. Щом изучи науката на земята, той й казва: Сега, аз ще те заведа на слънцето, отдето дойдох, да ти покажа, какво трябва да научиш. Така ще дойде човек до истинското развитие. Тя ще слезе на земята, той ще остане горе. После, той ще слезе долу, тя ще се качи на слънцето. В това движение отгоре надолу и отдолу – нагоре се крие развитието на човека. Докато мъжът е на слънцето, а жената на земята, те ще се разбират. Съберат ли се на едно място, никакво разбирателство не може да има между тях. Сега мъжът казва на жената: Ти ще дойдеш при мене. Жената казва на мъжа: Ти ела при мене. Когато мъжът отиде при жената хората го съжаляват. Той се намира в положението на приведен зет. Когато попитат турчина, как живее, той казва: Като приведен зет. Значи, положението на приведения зет не е добро. Остане ли мъжът да живее при жена си на земята, работата му не върви добре. Остане ли женатата на слънцето, при мъжа си, и нейната работа остава назад. Жената ще живее на земята, а мъжът – на слънцето. Съществената задача на жената е да придобие любов в сърцето си. Ако от сърцето на жената не извира любов, тя не е жена. Ако мъжът не е извор на светлина, той не е мъж. В такъв случай, нищо не постигат. Следователно, ако искаш да бъдеш жена, от сърцето ти трябва да извира любов, както от чистия планински извор блика вода, която пои всичко живо. Ако искаш да бъдеш мъж, от ума ти трябва да блика светлина, да осветява целия свят.
-„Станете да отидем оттук!" Питате: Какво искал да каже Христос с тези думи? – Не е важно, какво искал да каже Христос. Важно е, какво е проявил. Какво ще кажете, ако ви попитам, защо се жените? Ще кажете, че женигбата е необходима за размножаване на хората, за подържане на рода. – Защо трябва да се подържа родът? – Не знаем.-– Според мене, човек трябва да знае, защо постъпва по един или друг начин, защо прави нещо. Ученикът учи, за да придобие знание, чрез което осмисля живота си, или си създава карцера. Като се стреми към знанието, всеки човек ек поставя различни цели. Хората не разбират, защо в иззестеи случай- човек може да се ожени, а в друг случай – не може. Ще кажете, че това е парадокс. Според мене, само младите се женят, а старите умират. Това е закон. Когато един умира, друг се ражда; когато един се жени, друг умира. Да се ожениш, това значи, да станеш собственик, да владееш нещо. Мъжът владее жена си, а жената владее мъжа. Щом имаш владение, ще ти дадат крепостен акт. Мъжът казва: Оже-
+„Станете да отидем оттук!" Питате: Какво искал да каже Христос с тези думи? – Не е важно, какво искал да каже Христос. Важно е, какво е проявил. Какво ще кажете, ако ви попитам, защо се жените? Ще кажете, че женитбата е необходима за размножаване на хората, за поддържане на рода. – Защо трябва да се поддържа родът? – Не знаем. – Според мене, човек трябва да знае защо постъпва по един или друг начин, защо прави нещо. Ученикът учи, за да придобие знание, чрез което осмисля живота си или си създава карцера. Като се стреми към знанието, всеки човек си поставя различни цели. Хората не разбират, защо в известен случай човек може да се ожени, а в друг случай – не може. Ще кажете, че това е парадокс. Според мене, само младите се женят, а старите умират. Това е закон. Когато един умира, друг се ражда; когато един се жени, друг умира. Да се ожениш, това значи, да станеш собственик, да владееш нещо. Мъжът владее жена си, а жената владее мъжа. Щом имаш владение, ще ти дадат крепостен акт. Мъжът казва: Ожених се за еди-коя си Мара. Тя е длъжна да става сутрин рано, да свари млякото и кафето, да ми приготви закуска. После да приготви хубав обяд, а вечерта да направи кюфтета. Ако не изпълни тези задължения, очаква я глоба. Това значи да се ожениш: да владееш нещо с крепостен акт и да имаш право на давност. Ще подпишеш крепостния акт и ще влезеш във владение на тази собственост. След всичко това, ще кажат, че Бог съчетава хората, че женитбата е от Бога. Ако е така, как смеят хората да се развеждат? Ако женитбата е Божествен закон, как може да се разрешава с човешки закони? Защо се развеждат мъже и жени? Че някой мъж се срещал с чужди жени, че не се връщал вкъщи, веднага дават развод на жената. Отде знаят, че мъжът не води правилен живот? Аз мога да ви докажа, че съществуват само един мъж и само една жена. Щом има само една жена, отде са дошли другите? Значи, мъжът има само една жена, следователно, и останалите са му близки – сестри на собствената му жена. Ще възразите, че не съм прав. Аз съм прав, а вие сте крив. Поддържам: Докато жената мисли, че съществуват много жени, тя всякога ще подозира мъжа си. И докато мъжът мисли, че съществуват много мъже, той всякога ще подозира жена си.
+И тъй, жената трябва да каже: Щом съм жена, аз съм любов – нищо повече. В този смисъл, не може да има разлика между една и друга жена. И мъжът трябва да каже: Щом съм мъж, аз съм светлина – нищо повече. Следователно, не може да има разлика между един и друг мъж. Докато идеите са разбъркани в умовете на хората, те никога няма да се познават. Какво ще стане с човека, ако всичките му органи – ръце, крака, очи, уши се отделят и започнат да живеят индивидуално? Докато между органите на тялото съществува раздор, човек е осъден на смърт. Всеки орган трябва да бъде на мястото си и да съзнава предназначението си. Те трябва да съзнават, че са части на едно цяло, че интересите им са общи. Така също, интересите на всички жени и на всички мъже са едни и същи. Следователно, задачата на жената не е да владее мъжа, да има крепостен акт върху него. И задачата на мъжа не е да владее жената.
-−
-−
-них се за еди • коя си Мара. Тя е длъжна да става сутрин рано, да свари млякото и кафето, да ми приготви закуска. После да приготви хубав обяд, а вечерта да направи кюфтета. Ако не изпълни тези задължения, очаква я глоба. Това значи да се ожениш: да владееш нещо с крепостен акт и да имаш право на давност. Ще подпишеш крепостния акт и ще влезеш във владение на тази собственост. След всичко това, ще кажат, че Бог съчетава хората, че женитбата е от Бога. Ако е така, как смеят хората да се развеждат? Ако женитбата е Божествен закон, как може да се разрешава с човешки закони? Защо се развеждат мъже и жени? Че някой мъж се срещал с чужди жени, че не се връщал вкъщи, веднага дават развод на жената. Отде знаят, че мъжът не води правилен живот? Аз мога да ви докажа, че съществуват само един мъж и само една жена. Щом има само една жена, отде са дошли другите? Значи, мъжът има само една жена, следователно, и останалите са му близки – сестри на собствената му жена. Ще възразите, че не съм прав. Аз съм прав, а вие сте кривн. Подържам: Докато жената мисли, че съществуват много жени, тя всякога ще подозира мъжа си. И докато мъжът мисли, че съществуват много мъже, той всякога ще подозира жена си.
-−
-И тъй, жената трябва да каже: Щом съм жена, аз съм любов – нищо повече. В този смисъл, не може да има разлика между една и друга жена. И мъжът трябва да каже: Щом съм мъж, аз съм светлина – нищо повече. Следователно, не може да има разлика между един и друг мъж. Докато идеите са разбъркани в умовете на хората, те никога няма да се познават. Какво ще стане с човека, ако всичките му органи – ръце, крака, очи, уши се отделят и започнат да живеят индивидуално? Докато между органите на телото съществува раздор, човек е осъден на смърт. Всеки орган трябва да бъде на мястото си и да съзнава предназначението си. Те трябва да съзнават, че са части на едно цяло, че интересите им са общи. Така също, интересите на всички жени и на всички мъже са едни и същи. Следователно, задачата на жената не е да владее мъжа, да има крепостен акт върху него. И задачата на мъжа не е да владее жената.

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
-не е отиване при Бога. Когато младата мома се облече в булска рокля, с венец на главата и китара в ръка, отива ли тя, всъщност, при своя възлюбен? Тя казва, че се жени, че отива при своя избраник, но тя го лъже. Той се мами, че момата иде при него, но не знае, че тя иска само да се осигури. И момата се лъже, че момъкът иде при нея. И той иска да се осигури. Значи, младите се мамят, лъжат се, а старите се заблуждават. Момата се накичи, облече бяла рокля и казва на момъка: Настанаха щастливи дни за нас! И момъкът, от своя страна, се облече с нови дрехи, тури китка на дрехата си и казва на момата: Ние сме родени един за друг! Животът показва, дали, наистина, настанаха щастливи дни, и доколко те са един за друг. Те виждат, че нито той е за нея, пито тя – за него. – Защо? – Защото възможностите на Бога не са проявени нито чрез мъжа, нито чрез жената. И двамата са лишени от тези възможности.
+не е отиване при Бога. Когато младата мома се облече в булска рокля, с венец на главата и китара в ръка, отива ли тя, всъщност, при своя възлюбен? Тя казва, че се жени, че отива при своя избраник, но тя го лъже. Той се мами, че момата иде при него, но не знае, че тя иска само да се осигури. И момата се лъже, че момъкът иде при нея. И той иска да се осигури. Значи, младите се мамят, лъжат се, а старите се заблуждават. Момата се накичи, облече бяла рокля и казва на момъка: Настанаха щастливи дни за нас! И момъкът, от своя страна, се облече с нови дрехи, тури китка на дрехата си и казва на момата: Ние сме родени един за друг! Животът показва дали, наистина, настанаха щастливи дни и доколко те са един за друг. Те виждат, че нито той е за нея, нито тя – за него. – Защо? – Защото възможностите на Бога не са проявени нито чрез мъжа, нито чрез жената. И двамата са лишени от тези възможности.
-Сега, чрез сравнение, щедокажа горната мисъл. Любовта, първата възможност в света, представя земята. Така я приемам аз. Светлината представя мъдростта. Имате, значи, две възможности, с които разполагате – земя и светлина. Взимам житно зрънце или ябълчна семка и ги посаждам в земята. Както семето ке може без почва и светлина, така и човек не може да израсте без любов и мъдрост. Значи, любовта отдолу, като почва, и мъдростта отгоре, като светлина, са главните условия за проява на мъжа и жената, за хармония между тях. Като знаеш това, не казвай, че не можеш да живееш и да се разбираш с мъжа или с жена си, но се запитай: Имам ли почва под себе си? Имам ли светлина над себе си? Ако отнемете светлината на кое и да е растение, в скоро време то ще пожълтее и изсъхне. В този смисъл, жената е почвата, а мъжът – светлината. Затова се казва, че нито без жена може, нито без мъж. Това са символи. Обаче, като се натъкнете на своите стари възгледи, казвате: Защо жената да е земя, а мъжът – светлина? Какво лошо има в това? Жената носи земята, а мъжът – светлината. Те трябва да се съединят в едно цяло, за да се проявяват чрез тях всички добродетели. – Каква е целта на нашия живот? – Да бъдете добродетелни. Ученият ще каже, че целта на живота е човек да стане културен, да има зна-
+Сега, чрез сравнение, ще докажа горната мисъл. Любовта, първата възможност в света, представя земята. Така я приемам аз. Светлината представя мъдростта. Имате, значи, две възможности, с които разполагате – земя и светлина. Взимам житно зрънце или ябълчна семка и ги посаждам в земята. Както семето не може без почва и светлина, така и човек не може да израсте без любов и мъдрост. Значи, любовта отдолу, като почва и мъдростта отгоре, като светлина, са главните условия за проява на мъжа и жената, за хармония между тях. Като знаеш това, не казвай, че не можеш да живееш и да се разбираш с мъжа или с жена си, но се запитай: Имам ли почва под себе си? Имам ли светлина над себе си? Ако отнемете светлината на кое и да е растение, в скоро време то ще пожълтее и изсъхне. В този смисъл, жената е почвата, а мъжът – светлината. Затова се казва, че нито без жена може, нито без мъж. Това са символи. Обаче, като се натъкнете на своите стари възгледи, казвате: Защо жената да е земя, а мъжът – светлина? Какво лошо има в това? Жената носи земята, а мъжът – светлината. Те трябва да се съединят в едно цяло, за да се проявяват чрез тях всички добродетели. – Каква е целта на нашия живот? – Да бъдете добродетелни. Ученият ще каже, че целта на живота е човек да стане културен, да има знания, да прави изобретения. Един учен измислил аероплана. Каква е целта на аероплана? Да разрушава градовете. Друг учен измислил особен параход, чрез който да пренася далнобойните оръдия. Какво се постига с тези изобретения? Дохожда ли се до целта на живота? Ще кажете, че учените са измислили особени пилюли за хранене, които заместват всички храни. Достатъчно е човек да хапне едно пилюлче, за да се чувства задоволен от храна за цели 24 часа. – Това не е достатъчно. Питам: Кой учен е могъл да създаде един плод, като тези на природата? Никой не може да надмине природата, нито да я подчини. Въпреки това, учените искат да станат независими, да се освободят от влиянието на природата, да станат богове. Ще станат богове, но на робството и на ограничението. Когато хората хванат един здрав, силен вол, веднага го впрягат и завеждат на нивата да оре. Казват: Този вол е бог на воловете. Под „Бог" разбират силно същество. Обаче, всякога силното хваща слабото и го туря на работа.
+Христос казва: „Станете да отидем оттук!" Така казват и културните хора. Като стоят на едно място известно време, насищат се на всичко и казват: Станете да отидем оттук. Не казвам, че сегашната култура е лоша, но човек трябва да мисли, да разбере смисъла на живота. Смисълът на човешкия живот е в забогатяването. Бедният иска да стане богат. – Защо? – За да придобие условия за развиване. Невежият иска да стане учен, да забогатее в знания, защото и знанието носи условия за развиване. Човек се нуждае от книги, от лаборатория, за да се развива. Природата е предвидила всичко. Тя е най-великата лаборатория, в която човек може да прави своите опити и да се развива. Всичко, нужно за човешкото развитие, е вложено в земята. Жената е библиотекарка на земята. Като дойде нейният възлюбен на земята, тя го въвежда в тази лаборатория, показва му всички книги и пособия, с които може да си служи. Щом изучи науката на земята, той й казва: Сега, аз ще те заведа на слънцето, отдето дойдох, да ти покажа, какво трябва да научиш. Така ще дойде човек до истинското развитие. Тя ще слезе на земята, той ще остане горе. После, той ще слезе долу, тя ще се качи на слънцето. В това движение отгоре надолу и отдолу – нагоре се крие развитието на човека. Докато мъжът е на слънцето, а жената на земята, те ще се разбират. Съберат ли се на едно място, никакво разбирателство не може да има между тях. Сега мъжът казва на жената: Ти ще дойдеш при мене. Жената казва на мъжа: Ти ела при мене. Когато мъжът отиде при жената хората го съжаляват. Той се намира в положението на приведен зет. Когато попитат турчина, как живее, той казва: Като приведен зет. Значи, положението на приведения зет не е добро. Остане ли мъжът да живее при жена си на земята, работата му не върви добре. Остане ли женатата на слънцето, при мъжа си, и нейната работа остава назад. Жената ще живее на земята, а мъжът – на слънцето. Съществената задача на жената е да придобие любов в сърцето си. Ако от сърцето на жената не извира любов, тя не е жена. Ако мъжът не е извор на светлина, той не е мъж. В такъв случай, нищо не постигат. Следователно, ако искаш да бъдеш жена, от сърцето ти трябва да извира любов, както от чистия планински извор блика вода, която пои всичко живо. Ако искаш да бъдеш мъж, от ума ти трябва да блика светлина, да осветява целия свят.
-−
-−
-пия, ла прави изобретения. Един учен измислил аероплана. Каква с целта на аероплана? Да разрушава градовете. Друг учен измислил особен параход, чрез който да пренася далнобойните оръдия. Какво се постига с тези изобретения? Дохожда ли се до целта на живота? Ще кажете, че учените са измислили особени пилюли за хранене, които заместват всички храни. Достатъчно е човек да хапне едно пилюлче, за да се чувствува задоволен от храна за цели 24 часа. – Това не е достатъчно. Питам: Кой учен е могъл да създаде един плод, като тези на природата? Никой не може да надмине природата, нито да я подчини. Въпреки това, учените искат да станат независими, да се освободят от влиянието на природата, да станат богове. Ще станат богове, но на робството и на ограничението. Когато хората хванат един здрав, силен пол, веднага го впрягат и завеждат на нивата да оре. Казват: Този вол е бог на воловете. Под „Бог" разбират силно същество. Обаче, всякога силното хваща слабото и ю туря на работа.
-−
-Христос казва: „Станете да отидем оттук!" Така казват и културните хора. Като стоят на едно място известно време, насищат се на всичко и казват: Станете да отидем оттук. Не казвам, че сегашната култура е лоша, но човек трябва да мисли, да разбере смисъла на живота. Смисълът на човешкия живот е в забогатяването. Бедният иска да стане богат. – Защо? – За да придобие условия за развиване. Невежият иска да стане учен, да забогатее в знания, защото и знанието носи условия за развиване. Човек се нуждае от ккиги, от лаборатория, за да се развива. Природата е предвидила всичко. Тя е най-великата лаборатория, в която човек може да прави сноите опити' и да се развива. Всичко, нужно за човешкото развитие, е вложено в земята. Жената е библиотекарка на земята. Като дойде нейният възлюбен на земята, тя го въвежда в тази лаборатория, показва му всички книги и пособия, с които може да си служи. Щом изучи науката па земята, той й казва: Сега, аз ще те заведа на слънцето, отдето дойдох, да ти покажа, какво трябва да научиш. Така ще дойде човек до истинското развитие. Тя ще слезе на земята, той ще остане горе. После, той ще слезе долу, тя ще се качи на слънцето. В това движение отгоре на-
-−
-−
-−
-−
-долу и отдолу – нагоре се крие развитието на човека. Докато мъжът е на слънцето, а жената на земята, те ще се разбират. Съберат ли се на едно място, никакво разбирателство не може да има между тях. Сега мъжът казва на жената: Ти ще дойдеш при мене. Жената казва на мъжа: Ти ела при мене. Когато мъжът отиде при жената хората го съжаляват. Той се намира в положението на приведен зет. Когато попитат турчина, как живее, той казва: Като приведен зет. Значи, положението на приведения зет не е добро. Остане ли мъжът да живее при жена си на земята, работата му не върви добре. Остане ли женатата на слънцето, при мъжа си, и нейната работа остава назад. Жената ще живее на земята, а мъжът – на слънцето. Съществената задача на жената е да придобие любов в сърцето си. Ако от сърцето на жената не извира любов, тя не е жена. Ако мъжът не е извор ка светлина, той не е мъж. В такъв случай, нищо не постигат. Следователно, ако искаш да бъдеш жена, от сърцето ти трябва да извира любов, както от чистия планински извор блика вода, която пои всичко живо. Ако искаш да бъдеш мъж, от ума ти трябва да блика светлина, да осветява целия свят.
 „Станете да отидем оттук!" Питате: Какво искал да каже Христос с тези думи? – Не е важно, какво искал да каже Христос. Важно е, какво е проявил. Какво ще кажете, ако ви попитам, защо се жените? Ще кажете, че женигбата е необходима за размножаване на хората, за подържане на рода. – Защо трябва да се подържа родът? – Не знаем.-– Според мене, човек трябва да знае, защо постъпва по един или друг начин, защо прави нещо. Ученикът учи, за да придобие знание, чрез което осмисля живота си, или си създава карцера. Като се стреми към знанието, всеки човек ек поставя различни цели. Хората не разбират, защо в иззестеи случай- човек може да се ожени, а в друг случай – не може. Ще кажете, че това е парадокс. Според мене, само младите се женят, а старите умират. Това е закон. Когато един умира, друг се ражда; когато един се жени, друг умира. Да се ожениш, това значи, да станеш собственик, да владееш нещо. Мъжът владее жена си, а жената владее мъжа. Щом имаш владение, ще ти дадат крепостен акт. Мъжът казва: Оже-