Спорни въпроси - Редакционна история

Донка в 13:18, 17 април 2011

2011-04-17T13:18:43Z

Станимир в 14:30, 9 декември 2008

2008-12-09T14:30:36Z

Показване на промените

Зара_ в 17:36, 30 ноември 2008

2008-11-30T17:36:31Z

Показване на промените

Зара_ в 17:13, 30 ноември 2008

2008-11-30T17:13:39Z

Зара_ в 15:27, 30 ноември 2008

2008-11-30T15:27:40Z

Зара_ в 15:18, 30 ноември 2008

2008-11-30T15:18:36Z

Показване на промените

Зара_ в 14:55, 30 ноември 2008

2008-11-30T14:55:15Z

Ани: Нова страница: Спорни въпроси. Размишление върху Царството Божие. В живота на чов-вка има основни, съществе...

2008-11-27T15:44:46Z

Нова страница: Спорни въпроси. Размишление върху Царството Божие. В живота на чов-вка има основни, съществе...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 13:18, 17 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ОСМА ГОДИНА ([[1928]]-[[1929]])
		+
		+	[[КНИГА: Форми в природата]]

	== Спорни въпроси ==		== Спорни въпроси ==

@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 Какво представя любовта? Велика, мощна сила е любовта. Внесете ли най-малкия потик на любовта в душата на човека, той коренно ще се преобрази. Любовта е в състояние да подигне и падналия човек, да го направи силен, здрав и да го застави да учи. Една млада мома боледувала 12 години от някаква болест. Лекарите нямали никаква надежда в нейното излекуване. Един ден тя видяла един млад, красив момък, който така я погледнал, че събудил живот в нея. Тя станала моментално от леглото си и започнала бавно да пристъпва. Ден след ден тя се чувствувала все по-добре, докато в скоро време съвършено оздравяла. Тя започнала да се облича добре и да излиза навън да се разхожда. Кое й дало сила да прави това? — Мисълта за младия момък. Тя постоянно го носвла в ума си. Какво показва това? Това показва, че само любовта е в състояние да свърже човека с живите сили на природата, с красивото и великото в света и да вдъхне желание в него да живее. Това, което освобождава човека от болезнените му състояния, е любовта.
-И тъй, любовьта не е нищо друго, ос-вен живата, разумна природа. С други думи казано, Бог е Любов. В този сми-съл, всеки трябва да обича, да люби, но никога да не излага любовьта на позср. Обичайте, любете, без да се стеснявате, но никога не излагайте любовьта на позор. Никога не изнасяйте свещенит- работи на позор. Казано е в Писанието: „Не хверляйте бисерит-в си на свинет!" Това значи: не подлагайте любовьта на опозоряване. Постигнете ли това, вие ще придобиете мъдростта и истината. Който опозорява любовьта, той ще опозорява и мъдростта, и истината. Видите ли, че някой човетс верви в пътя на любовьта, не го критикувайте. Никой няма право да критикува пътищата на любовьта. Щом любовьта внася живот и свобода в човека, тя трябва да се приеме с уважение. Отнасяйте се към любовьта с свещен трепет. Тя осмисля живота. В любовьта н-вма нищо неморално. Това, което хората считат за неморално в любовьта, говори за тяхнит-в криви, изопачени разбирания. Истинската лю-бов  почива на великит, Божествени закони
+И тъй, любовта не е нищо друго, освен живата, разумна природа. С други думи казано, Бог е Любов. В този смисъл, всеки трябва да обича, да люби, но никога да не излага любовта на поз0р. Обичайте, любете, без да се стеснявате, но никога не излагайте любовта на позор. Никога не изнасяйте свещените работи на позор. Казано е в Писанието: „Не хвърляйте бисерите си на свинете!" Това значи: не подлагайте любовта на опозоряване. Постигнете ли това, вие ще придобиете мъдростта и истината. Който опозорява любовта, той ще опозорява и мъдростта, и истината. Видите ли, че някой човек върви в пътя на любовта, не го критикувайте. Никой няма право да критикува пътищата на любовта. Щом любовта внася живот и свобода в човека, тя трябва да се приеме с уважение. Отнасяйте се към любовта със свещен трепет. Тя осмисля живота. В любовта няма нищо неморално. Това, което хората считат за неморално в любовта, говори за техните криви, изопачени разбирания. Истинската любов  почива на великите, Божествени закони. Тя не се определя от човешкия морал, който е безморалие. Моралът на любовта е морал за светиите, за ангелите, но не и за обикновените хора. Истинска любов е онази, която внася в човека потик към добро. Истинска любов е онази, която събужда в човека благородни чувства и светли мисли. Любов, която не събужда в човека потик към добро, нито благородни чувства и светли мисли, е любов на човешкия егоизъм, на користолюбието в човека. Човек не трябва да допуща нито една користолюбива мисъл, нито едно користолюбиво чувство в себе си. Те покварят чистотата на неговата душа. Те опозоряват любовта.
-−
-−
-Тя не се определя от човешкия морал, който е безморалие. Моралът на любовьта е морал за светиите, за ангелите, но не и за обикновените хора. Истинска любов е онази, която внася в човежа потик към добро. Истинска любов е онази, която събужда в човека благородни чувства и св-втли мисли. Любов, която не събужда в човежа потик към добро, нито благородни чувства и светли мисли, е любов на човешкия егоизъм, на користолюбието в човежа. Човеж не трябва да допуща нито една користолюбива мисъл, нито едно користолюбиво чувство в себе си. ТБ покварят чистотата на неговата душа. Те опозоряват любовьта.
-Користолюбието ограничава човека и създава кармически отношения между него и ближните му. В кармата работи закона на необходимостта. Значи, по необ-ходимост, човеж ще се натъква на кармически отношения от миналото си и, ако не може правилно да ги реши, ще страда. За да не страда, за да ликвидира правилно с кармата си, човеж трябва да приложи в живота си закона на любовьта. Любовьта гледа еднакво на млади и стари, на бедни и богати, на учени и прости. За нея всички хора са млади и богати. ТБ СЖ млади, защото могат да работят и учат, а богати, защото истинското богатство се крие вътре в човежа. Богатството е вътрешно качество, а не външно. От   гледището на любовьта, всички
+Користолюбието ограничава човека и създава кармически отношения между него и ближните му. В кармата работи закона на необходимостта. Значи, по необходимост, човек ще се натъква на кармически отношения от миналото си и, ако не може правилно да ги реши, ще страда. За да не страда, за да ликвидира правилно с кармата си, човеж трябва да приложи в живота си закона на любовта. Любовта гледа еднакво на млади и стари, на бедни и богати, на учени и прости. За нея всички хора са млади и богати. Те са млади, защото могат да работят и учат, а богати, защото истинското богатство се крие вътре в човека. Богатството е вътрешно качество, а не външно. От гледището на любовта, всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. То не е нещо външно. Достатъчно е човек да дигне завесата на забравата, за да си спомни всичко, което е учил в далечното минало.
-−
-−
-хора са. учени, понеже истинското знание е написано в самия човтж. То не е нъчцо външно. Достатъчно е ЧОВ-БК да дигне завесата на забравата, за да си спомни всичко, което е учил   в   далечното минало.
-Любовьта е свещено чувство, което се таи дълбоко в душата на човека. Обичате ли Н-БКОГО, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае, какви чувства имате към него. Ще му давате от себе си, без той да подозира, отде иде тази благодат. Правете добро, без да говорите за него. Доброто трябва да бъде им-пулс на чов-вшката душа, да радва човека, но да знае, че Бог в него прави доброто, а не той сам. Бог дава еднакво и на праведни, и на гръчпни, както слънцето еднакво изпраща св-Ьтлината и топлината си на всички живи същества. Разликата между всички сж-щества седи в пътя, по кой го тъ- вервят. ВсЬ-ки ЧОВ-БК, всЬко живо същество има свой опредЪлен пжг на движение.
+Любовта е свещено чувство, което се таи дълбоко в душата на човека. Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае, какви чувства имате към него. Ще му давате от себе си, без той да подозира, отде иде тази благодат. Правете добро, без да говорите за него. Доброто трябва да бъде импулс на човешката душа, да радва човека, но да знае, че Бог в него прави доброто, а не той сам. Бог дава еднакво и на праведни, и на грешни, както слънцето еднакво изпраща светлината и топлината си на всички живи същества. Разликата между всички същества седи в пътя, по кой го те вървят. Всеки човек, всяко живо същество има свой определен път на движение.
-Любовьта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички мъчнотии. Казано е: „Любовьта не дири своето право." В този смисъл, тя дава, без да очаква нещо. Не спазва ли закониттз на любовьта, човт>к ще понесе последствията на това нарушаване. Чесю най малката причина може да предизвика голями последствия. Понякога кибритената клечка може да произведе голтлг по-жар. Който жив-ве според законнгБ на лю-
+Любовта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички мъчнотии. Казано е: „Любовта не дири своето право." В този смисъл, тя дава, без да очаква нещо. Не спазва ли законите на любовта, човек ще понесе последствията на това нарушаване. Често най-малката причина може да предизвика големи последствия. Понякога кибритената клечка може да произведе голям пожар. Който живее според законите на любовта, той никога не може да пострада. Дрехата на този човек остава завинаги здрава и чиста. Той е придобил безсмъртието. Безсмъртието е свързано с чистотата, със свободата и със светлината. Тъй щото, ще знаете, че хората умират, когато излязат от областта на любовта. Върнат ли се в областта на любовта, те отново оживяват. Това наричаме възкресение.
-−
-−
-бовьта, той никога не може да пострада. Дрехата на този човек остава за винаги здрава и чиста. Той е придобил безсмъртието. Безсмъртието е сверзано с чистотата, с свободата и с светлината. Тъй щото, ще знаете, че хората умират, когато изл"Ьзат от областта на любовьта. Вернат ли се в областта на любовьта, т отново оживя-ват. Това наричаме възкресение.
-. Лекция от Учителя, държана на 10 април, 1929 г. София. — Изгр^ъв,
+. Лекция от Учителя, държана на 10 април, 1929 г. София. — Изгрев

← По-стара версия		Версия от 15:27, 30 ноември 2008
Ред 33:		Ред 33:
	Моралистите ще кажат: Трябва ли светия да се увлича, да гледа красиви моми? Ако красивата мома става причина да не се осоли боба. но да осоли светиите, т. е. да просвети умовете им, заслужава да се увлече човек в нея. Преди да видят красивата мома, светиите са мислили, че могат да помагат на хората, когато са далеч от тях. Обаче, като видели красивата мома, те разбрали, че за да помагат на хората, да им покажат, как да живеят правилно, трябва да отидат между тях. След това те напуснали гората и отишли да живеят между хората. Красивата мома внесла в тях нов потик, ново разбиране на живота. До това време те гледали на живота по особен начин. Като видели красивата мома, те разбрали, че човек може да живее добър, чист живот и всред хората. По този начин, именно, може да им се помага повече, отколкото ако стоите далеч от тях.		Моралистите ще кажат: Трябва ли светия да се увлича, да гледа красиви моми? Ако красивата мома става причина да не се осоли боба. но да осоли светиите, т. е. да просвети умовете им, заслужава да се увлече човек в нея. Преди да видят красивата мома, светиите са мислили, че могат да помагат на хората, когато са далеч от тях. Обаче, като видели красивата мома, те разбрали, че за да помагат на хората, да им покажат, как да живеят правилно, трябва да отидат между тях. След това те напуснали гората и отишли да живеят между хората. Красивата мома внесла в тях нов потик, ново разбиране на живота. До това време те гледали на живота по особен начин. Като видели красивата мома, те разбрали, че човек може да живее добър, чист живот и всред хората. По този начин, именно, може да им се помага повече, отколкото ако стоите далеч от тях.

−	Веднъж физическият ~~свет съществу-ва~~, ~~чов'Ьк~~ не трябва да го ~~отб-втеа~~. ~~Л^ивотът~~ на земята е училище, през което всеки неизбежно трябва да мине. — Ама ще греши ~~чо-век~~. — Като греши, ще изправя погрешките си и ще се учи. Какви са погрешките на днешните хора? — Че забравят да осолят боба и ~~хлеба~~, с който се хранят. Погрешката на хората не е в това, че не са осолили ~~хлеба~~ и боба, но в това, че мисълта им се ~~от-~~	+	Веднъж физическият свят съществува, човек не трябва да го отбягва. Животът на земята е училище, през което всеки неизбежно трябва да мине. — Ама ще греши човек. — Като греши, ще изправя погрешките си и ще се учи. Какви са погрешките на днешните хора? — Че забравят да осолят боба и хляба, с който се хранят. Погрешката на хората не е в това, че не са осолили хляба и боба, но в това, че мисълта им се отклонява от ненужни и дребнави работи в живота. Колкото за това, трябва ли сол в боба или не, вкусът има думата. Докато е на земята, човек се нуждае от сол, но всеки ще туря повече или по-малко, според вкуса си. Замине ли на другия свет, човък не се нуждае от никаква сол.
−		+
−	~~119~~	+
−	~~клонява~~ от ненужни и дребнави работи в живота. Колкото за това, трябва ли сол в боба или не, вкусът има думата. Докато е на земята, ~~ЧОВГБК~~ се нуждае от сол, но ~~всЬки~~ ще туря повече или по-малко, според вкуса си. Замине ли на другия свет, ~~чо-вък~~ не се нуждае от никаква сол.	+

−	Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да се занимава не само с ~~външнит~~, но и с ~~вътрешнит~~ процеси на живота. ~~Заприм^р~~, в който дом ~~вл-Ь-зете~~, ще видите, че всички хора ~~юворят~~ за чистотата, като първо условие на живота. Обаче, ~~Т-Б~~ имат пред вид главно външната чистота. Външната чистота трябва да води ~~човтжа~~ към вътрешна чистота. Ако е ~~въ-прос~~ за външна чистота, ~~рибит~~ първи са. дали образец за тази чистота. ~~Въпр-Ьки~~ това, и до днес още т не са разрешили въпроса за чистотата. ~~Чрезмърното~~ размножаване на ~~рибитъ1~~ показва, че в техния живот има нещо неестествено. Ако вникнете в живота на птиците, ще видите, че т са разрешили въпроса за ~~обл-вклото~~ и за ~~семейнит~~ отношения. Но и това разрешение е външно само. Като изучавате живота на ~~мл-вкопитаещит-~~, ще видите, че и ~~Т-Б~~ са разрешили ~~н-вкакъв въ~~-прос, но външно само. Какъв въпрос са разрешили т% сами ще си отговорите. Като разумно същество, ~~чов-Ьк~~ трябва да се ~~ползува~~ от ~~въпросиг~~, които рибите, ~~птицит~~ и ~~мл-Ъкопитаещитъ-~~ са разрешили външно и да	+	Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да се занимава не само с външните, но и с вътрешните процеси на живота. Например, в който дом влезете, ще видите, че всички хора говорят за чистотата, като първо условие на живота. Обаче, те имат пред вид главно външната чистота. Външната чистота трябва да води човека към вътрешна чистота. Ако е въпрос за външна чистота, рибите първи са дали образец за тази чистота. Въпреки това, и до днес още те не са разрешили въпроса за чистотата. Чрезмерното размножаване на рибите показва, че в техния живот има нещо неестествено. Ако вникнете в живота на птиците, ще видите, че те са разрешили въпроса за облеклото и за семейните отношения. Но и това разрешение е външно само. Като изучавате живота на млекопитаещите, ще видите, че и те са разрешили някакъв в-прос, но външно само. Какъв въпрос са разрешили те, сами ще си отговорите. Като разумно същество, човек трябва да се ползва от въпросите, които рибите, птиците и млекопитаещите са разрешили външно и да отиде по-нататък, да ги разреши вътрешно. Днес човек се намира пред разрешение на важния въпрос — въпросът за любовта. Той не трябва да го разрешава нито като рибите, нито като птиците, нито като млекопитаещите, нито като ангелите. Човек трябва да разреши въпроса по свой начин. Ще кажете, че за да разрешите въпроса за любовта, трябва да постигнете съвършенство. — Не, за да се усъвършенствува, човек преди всичко трябва да люби. За да постигне желанията си, човек трябва да люби. Без любов нищо не се постига.
−		+
−	~~120~~	+
−	отиде по-нататък, да ги разреши вътрешно. Днес човек се намира пред разрешение на важния въпрос — въпросът за ~~любовь-та~~. Той не ~~тр-Ъбва~~ да го разрешава нито като ~~рибиг~~, нито като ~~птицит~~, ~~нитс~~ като ~~мл-вко-питаещит~~, нито като ~~ангелитъч~~ Човек трябва да разреши въпроса по свой начин. Ще кажете, че за да разрешите въпроса за ~~любовьта~~, ~~тр-вбва~~ да постигнете ~~съвершенство~~. — Не, за да се ~~усъвершенствува~~, човек преди всичко ~~тр-Ьбва~~ да люби. За да постигне желанията си, ~~ЧОВ-БК~~ трябва да люби. Без любов нищо не се постига.	+

−	Какво представя ~~любовьта~~? Велика, мощна сила е ~~любовьта~~. Внесете ли най-малкия потик на ~~любовьта~~ в душата на човека, той коренно ще се преобрази. ~~Любовьта~~ е в състояние да подигне и падналия човек, да го направи силен, здрав и да го застави да учи. Една млада мома боледувала 12 години от ~~никаква~~ болест. ~~ЛЪкаритъ1 намали~~ никаква надежда в нейното излекуване. Един ден тя ~~вшгЪла~~ един млад, красив момък, който така я погледнал, че събудил живот в нея. Тя станала моментално от леглото си и започнала бавно да пристъпва. Ден след ден тя се чувствувала все по-добре, докато в скоро време ~~съвершено оздравила~~. Тя започнала да се облича добре и да излиза навън да се разхожда. Кое й дало сила да прави това? — Мисълта за младия момък. Тя постоянно го носвла в ума си.	+	Какво представя любовта? Велика, мощна сила е любовта. Внесете ли най-малкия потик на любовта в душата на човека, той коренно ще се преобрази. Любовта е в състояние да подигне и падналия човек, да го направи силен, здрав и да го застави да учи. Една млада мома боледувала 12 години от някаква болест. Лекарите нямали никаква надежда в нейното излекуване. Един ден тя видяла един млад, красив момък, който така я погледнал, че събудил живот в нея. Тя станала моментално от леглото си и започнала бавно да пристъпва. Ден след ден тя се чувствувала все по-добре, докато в скоро време съвършено оздравяла. Тя започнала да се облича добре и да излиза навън да се разхожда. Кое й дало сила да прави това? — Мисълта за младия момък. Тя постоянно го носвла в ума си. Какво показва това? Това показва, че само любовта е в състояние да свърже човека с живите сили на природата, с красивото и великото в света и да вдъхне желание в него да живее. Това, което освобождава човека от болезнените му състояния, е любовта.
−		+
−	~~121~~	+
−	Какво показва това? Това показва, че само ~~любовьта~~ е в състояние да ~~сверже~~ човека с живите сили на природата, с красивото и великото в ~~св-вта~~ и да вдъхне желание в него да ~~живЪе~~. Това, което освобождава ~~чо-втжа~~ от ~~болезненитъ-~~ му състояния, е ~~любовьта~~.	+

	И тъй, любовьта не е нищо друго, ос-вен живата, разумна природа. С други думи казано, Бог е Любов. В този сми-съл, всеки трябва да обича, да люби, но никога да не излага любовьта на позср. Обичайте, любете, без да се стеснявате, но никога не излагайте любовьта на позор. Никога не изнасяйте свещенит- работи на позор. Казано е в Писанието: „Не хверляйте бисерит-в си на свинет!" Това значи: не подлагайте любовьта на опозоряване. Постигнете ли това, вие ще придобиете мъдростта и истината. Който опозорява любовьта, той ще опозорява и мъдростта, и истината. Видите ли, че някой човетс верви в пътя на любовьта, не го критикувайте. Никой няма право да критикува пътищата на любовьта. Щом любовьта внася живот и свобода в човека, тя трябва да се приеме с уважение. Отнасяйте се към любовьта с свещен трепет. Тя осмисля живота. В любовьта н-вма нищо неморално. Това, което хората считат за неморално в любовьта, говори за тяхнит-в криви, изопачени разбирания. Истинската лю-бов почива на великит, Божествени закони		И тъй, любовьта не е нищо друго, ос-вен живата, разумна природа. С други думи казано, Бог е Любов. В този сми-съл, всеки трябва да обича, да люби, но никога да не излага любовьта на позср. Обичайте, любете, без да се стеснявате, но никога не излагайте любовьта на позор. Никога не изнасяйте свещенит- работи на позор. Казано е в Писанието: „Не хверляйте бисерит-в си на свинет!" Това значи: не подлагайте любовьта на опозоряване. Постигнете ли това, вие ще придобиете мъдростта и истината. Който опозорява любовьта, той ще опозорява и мъдростта, и истината. Видите ли, че някой човетс верви в пътя на любовьта, не го критикувайте. Никой няма право да критикува пътищата на любовьта. Щом любовьта внася живот и свобода в човека, тя трябва да се приеме с уважение. Отнасяйте се към любовьта с свещен трепет. Тя осмисля живота. В любовьта н-вма нищо неморално. Това, което хората считат за неморално в любовьта, говори за тяхнит-в криви, изопачени разбирания. Истинската лю-бов почива на великит, Божествени закони

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Размишление върху Царството Божие.
-В живота на чов-вка има основни, съществени мисли, които винаги държат съзнанието му будно. Това, което сверзва чо-въжа с външния, физически СВТУГ, са. предметите, с които той борави. Наистина, когато се вгльби в себе си, човтж престава да се интересува от външния свет, от пред-метит-в, които го обикалят. За такъв чо-въж казваме, че жив-ве повече вътрешно. Това не значи, че той е прекженал връзката си с външния евтзт. Щом съзнанието му е будно, той не може да бъде далеч от външния св"вт. Съзнанието е връзка между външния и вътрешния живот на човежа от една страна, както и между сегашния и бъдещия му живот от друга страна.
+В живота на човека има основни, съществени мисли, които винаги държат съзнанието му будно. Това, което свързва човека с външния, физически свят, са предметите, с които той борави. Наистина, когато се вглъби в себе си, човек престава да се интересува от външния свет, от предметите, които го обикалят. За такъв човек казваме, че живее повече вътрешно. Това не значи, че той е прекъснал връзката си с външния свят. Щом съзнанието му е будно, той не може да бъде далеч от външния свят. Съзнанието е връзка между външния и вътрешния живот на човека от една страна, както и между сегашния и бъдещия му живот от друга страна.
-Какво представя физическият живот на човежа? — Живот на постоянни промени. Той е ту радостен, ту скърбен; ту гладен, ту сит; ту доволеп, ту недоволен. Всичко това произтича от факта, че човеж иска повече н-Бща, отколкото му са. нужни. Вследствие на това, той носи излишен товар. От какво се нуждае ученикът? — От перо, мастилница, буквар и торба, в която  да туря
+Какво представя физическият живот на човека? — Живот на постоянни промени. Той е ту радостен, ту скърбен; ту гладен, ту сит; ту доволен, ту недоволен. Всичко това произтича от факта, че човек иска повече неща, отколкото му са нужни. Вследствие на това, той носи излишен товар. От какво се нуждае ученикът? — От перо, мастилница, буквар и торба, в която  да туря хляб, тетрадка и книга, от която ще учи. Книгата представя паметта или ума, с който той си служи да прави връзка между явленията, които наблюдава и изучава.
-−
-−
-хлЪб, тетрадка и книга, от която ще учи. Книгата представя паметта или ума, с който той си служи да прави връзка между явленията, които наблюдава и изучава.
-Като не разбират смисъла на живота, хората се стремят единствено към уреждане на своиг работи. Тъ4 не знаят, че ако чов^к мисли да нареди СВОИТ-Б работи, никога н-Ьма да постигне това свое желание. Иска ли да уреди' живота си, човтж трябва да го урежда с оглед на общото благо, с живота на другит- хора. При това положение, като урежда своя живот, той ще съдействува за уреждане живота и на своите ближни. Като учи, човеж помага и на ближнит- си да учат. В пж.тя на развитието си, чов-Ьк се натъква на закона на обмяната. Щом обмяната става правилно, човеж правилно се развива. Ние виждаме този закон и в живота: един чов'Ьк се качва, друг слиза; един печели, друг губи; един дава, друг взима; един учи, друг преподава. Този закон подразбира в-Ьчно движение и смЪна на явленията: който се е качил, той започва да слиза; който е сл-Ьзал, той започва да се качва. Този закон уравновесява силит- в природата.
+Като не разбират смисъла на живота, хората се стремят единствено към уреждане на своите работи. Те не знаят, че ако човек мисли да нареди своите работи, никога няма да постигне това свое желание. Иска ли да уреди живота си, човек трябва да го урежда с оглед на общото благо, с живота на другите хора. При това положение, като урежда своя живот, той ще съдействва за уреждане живота и на своите ближни. Като учи, човек помага и на ближните си да учат. В пътя на развитието си, човек се натъква на закона на обмяната. Щом обмяната става правилно, човек правилно се развива. Ние виждаме този закон и в живота: един човек се качва, друг слиза; един печели, друг губи; един дава, друг взима; един учи, друг преподава. Този закон подразбира вечно движение и смяна на явленията: който се е качил, той започва да слиза; който е слязал, той започва да се качва. Този закон уравновесява силите в природата.
-Който не разбира закона за обмяната, той изпада в недоволство и започва да страда. Недоволството ие е присъщо само на чов-вка. Всички живи същества са. недоволни. Въл-кът е недоволен, че не е могъл да открадне
+Който не разбира закона за обмяната, той изпада в недоволство и започва да страда. Недоволството не е присъщо само на човека. Всички живи същества са недоволни. Вълкът е недоволен, че не е могъл да открадне една овца от кошарата, да се нахрани. Лисицата е недоволна, че не е могла да си открадне една кокошка от курника на селянина. Ученият е недоволен от критиката на своето съчинение. Той чете по списания и вестници, че еди-коя глава от книгата му не е вярна, не изяснява добре фактите и т. н. Недоволство съществува навсякъде в живота, но то не разрешава въпросите. Някъде критиката е по-мека, някъде е остра, язвителна. Дето има справедлива критика, там непременно има някое слабо място.
-−
-−
-една овца от кошарата, да се нахрани. Лисицата е недоволна, че не е могла да си открадне една кокошка от курника на селянина. Ученият е недоволен от критиката на своето съчинение. Той чете по списания и вестници, че еди-коя глава от книгата му не е в-Ьрна, не изяснява добре фа-ктит и т. н. Недоволство съществува навс-Ь-къде в живота, но то не разрешава въпросите. Нъкъде критиката е по-мека, нъкъде е остра, язвителна. Дето има справедлива критика,  там   непременно   има   н-вкое слабо
-МТзСТО.
-Всички хора, които са дошли на земята да се учат, имат слаби страни. Слабоститъ1 не трябва да смущават ученика. Който иска да напредва, той тр-Ьбва да бъде свободен. Какво ще кажат хората за него, това не трябва да го смущава. Щом учи, той непременно ще прави погръщжи. За да не те кри-тикуват хората, говори малко, но смислено. В пет минути човтж може да каже много нъщго. На чов-вка се позволява да говори най-много от 5-15 минути. Не може ли в 15 минути да изкаже същественото, и часове няма да му стигнат. Днес еволюцията на човека е съкратена, вследствие на което той тр-Ьбва да пести времето и енерията си. Казвате на никого: Бъгай! — Защо да бътам? — Бътай, нищо повече. Ако река да ти обяснявам, ще пострадаш. Ти си на бойното поле, дето ВСБКИ момент прехверкват куршумит.   Не
+Всички хора, които са дошли на земята да се учат, имат слаби страни. Слабостите не трябва да смущават ученика. Който иска да напредва, той трябва да бъде свободен. Какво ще кажат хората за него, това не трябва да го смущава. Щом учи, той непременно ще прави погрешки. За да не те критикуват хората, говори малко, но смислено. В пет минути човек може да каже много нещо. На човека се позволява да говори най-много от 5-15 минути. Не може ли в 15 минути да изкаже същественото, и часове няма да му стигнат. Днес еволюцията на човека е съкратена, вследствие на което той трябва да пести времето и енергията си. Казвате на никого: Бягай! — Защо да бягам? — Бягай, нищо повече. Ако река да ти обяснявам, ще пострадаш. Ти си на бойното поле, дето всеки момент прехвъркват куршумите. Не бягаш ли от бойното поле, някой куршум ще те повали на земята. Много говорене не помага. Многото приказки не оправят работите на ученика. Иска ли да оправи работите си, ученикът трябва да учи. — Ама не мога да уча. — Не можеш да учиш, защото умът ти е раздвоен. — Кога ученикът не може да учи? — Когато носи в ума си мисълта за полици, които трябва да плаща. Тази мисъл е динамическа сила, която смущава ученика. Ще кажете, че човек не трябва да се смущава. Лесно се казва, но мъчно се постига. Ще кажете, че човек трябва да се владее. Добре е да се владее, но как ще постигне това? Ще кажете, че човек може лесно да се справи с неприятеля си. Като го бутне, ще го повали на земята. Лесно е да повалиш слабия, но какво ще правиш със силния? Ако неприятелят ти е силен, как ще го повалиш? Лесно се говори, но нещата в живота стават мъчно.
-−
-−
-бъташ ли от бойното поле, някой куршум ще те повали на земята. Много говорене не помага. Многото приказки не оправят работите на ученика. Иска ли да оправи работи-т- си, ученикът трябва да учи. — Ама не мога да уча. — Не можеш да учиш, защото умът ти е раздвоен. — Кога ученикът не може да учи? — Когато носи в ума си ми-съльта за полици, които тр-Ьбва да плаща. Тази мисъл е динамическа сила, която смущава ученика. Ще кажете, че човек не тр-вб-ва да се смущава. Лесно се казва, но мжлно се постига. Ще кажете, че човек трябва да се владее. Добре е да се владее, но как ще постигне това? Ще кажете, че чов-Ьк може лесно да се справи с неприятеля си. Като го бутне, ще го повали на земята. Лесно е да повалиш слабия, но какво ще правиш с силния? Ако неприятельт ти е силен, как ще го повалиш? Лесно се говори, но нъщата в живота стават мъчно.
 Хората не успъчзат в живота си, защото се занимават с неразрешими въпроси. Запримър, т разискват върху въпроса, защо съществуват страдания, защо живо-тът не е пълен с радости. Един ден т^зи въпроси ще се разрешат, но днес не могат. — Защо радостта не иде? — Много просто, тренът е закъснъмг. — Защо скръбь-та е дошла? — Защото е пътувала с екс-прес. Скръбьта иде, без да я очаквате. Пон-Бкога  тя иде   по-рано,   отколкото   сте   я