http://beinsadouno.com/wiki/index.php?action=history&feed=atom&title=%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0 2026-05-10T09:35:05Z Редакционна история на страницата в ПорталУики MediaWiki 1.25.1 http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0&diff=22198&oldid=prev 2010-09-03T15:38:22Z

<p>Нова страница: &#039;&#039;<a href="/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%A3%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%91%D0%B5%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%B0_%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%BE_%D0%B8_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_-_%D1%82%D0%BE%D0%BC_2" title="Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2">Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2</a>&#039;&#039; == СПОМЕНИ НА ХРИСТИНА АЛЕКСАНДРОВ…</p> <p><b>Нова страница</b></p><div>''[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]''<br /> <br /> == СПОМЕНИ НА ХРИСТИНА АЛЕКСАНДРОВА ОТ ТЪРНОВО ==<br /> <br /> Варосвах малката къщичка, която използвахме за склад, а сестрите Иларнонова, Бойнова, Дивитакова, 3.Петкова и Дойнова подреждаха горницата на вилата. Бяхме донесли килими, пътеки. В предния южен салон се провеждаха събранията, а северният беше Светая Светих. Там се молехме. Аз полюбопитствах да видя какво са направили сестрите, а те вкупом викнаха: „Вън, вън, ще изцапаш!&quot; Аз се умъчних; зер, те бяха всичките образовани и богаташки, а аз — сиромашка жена. Отидох и си продължих работата.<br /> <br /> На обяд Учителя пратил брат Дивитаков да ме повика за храна. „Вие яжте, аз да си довърша работата, че тогава ще ям&quot; – отвърнах му аз. Но след малко братът се върна и ми каза: „Учителя не желае да почне без тебе.&quot; Аз се измих и тръгнах. Учителя ми беше запазил място до себе си на дългата маса. Той не беше разрешил обедът да започне без мене. Това силно ме притесни, но и много ме зарадва, защото почувствах, че Учителя ме цени - мене, бедната, неука жена.</div>

Ани