Свещ, която не гасне - Редакционна история

Дриада: /* СВЕЩ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ */

2011-09-27T08:55:36Z

‎СВЕЩ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ

Дриада: /* СВЕЩ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ */

2011-09-27T08:54:52Z

‎СВЕЩ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ

Показване на промените

Донка в 09:10, 12 април 2011

2011-04-12T09:10:56Z

Хирон в 15:42, 5 декември 2009

2009-12-05T15:42:48Z

Хирон: Нова страница: ==СВЕЩ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ== "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословен...

2009-12-05T15:40:56Z

Нова страница: ==СВЕЩ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ== "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословен...

Показване на промените

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 Колкото по-дълго време се държи храната в устата и колкото повече се дъвче, толкова по-добре се използва. Същото може да се каже и за мислите. Колкото по-дълго време се държи една мисъл в ума, толкова тя е по-полезна и по-хранителна. Следователно дълго време трябва да се държи една мисъл в ума, за да може разумно да се използва. Но както мисълта, така и храната не трябва само да се държат дълго време, но трябва и да се дъвчат, т. е. да се обработват. Иначе, ако се държи само в устата, без да се дъвче, храната не би ползвала Човека. Ако се дъвче дълго време, тя ще ползва човека.Много хора държат известни мисли в ума си дълго време, без да мислят върху тях. Така и децата правят.Те заучават много неща наизуст, дълго време ги помнят, но не мислят върху тях. И това е добро, но то има значение главно за усилване на паметта; обаче човешкият ум разполага със способността да издирва причините и последствията на нещата, а за това той трябва да мисли.
- Ученикът трябва да се развива всестранно. Той трябва да работи едновременно и на физическия, и в духовния свят, като не прави разлика между работата в единия и в другия свят. По този начин той ще засегне едновременно четирите свята: физическия, астралния, умствения и причинния. Разрешаването на великите задачи в живота се крие в причинния свят. Човек не може да разбере живота, докато съзнанието му не се повдигне до причинния свят. Всички трябва да повдигнете съзнанието си до причинния свят. В света има оглашени, вярващи и ученици. Истинският ученик ще познаете по духовния му живот. Един от друг учениците се различават по степента на своята духовност. Влизате в стаята на един ученик и веднага вниманието ви се спира върху лампата му. Тя свети силно, има две хиляди свещи и осветява стаята добре. Излизате с тази свещ в бурно време, но свещта веднага изгасва. Какво показва това?  Че този ученик е силен само в тихия живот. Щом излезе вън, на открито, в бурния живот свещта му изгасва. Защо е така, не е важно; за вас е важен фактът. След това влизате в стаята на друг ученик. Виждате, че и неговата стая е осветена, но свещта му е обикновена, не прави впечатление. Излизате с тази свещ вън, в бурна нощ, и виждате, че тя не изгасва. Вие казвате, че този ученик е силен в бурния живот. Коя от двете свещи е по-хубава?  Първата свещ е по-хубава за вътре, в стаята; втората свещ е по-хубава за вън, в бурната нощ. Всеки от вас трябва да има свещ, която, като се изнесе вън в бурна нощ, да не гасне. На мнозина свещите изгасват в бурите на живота. Свещта представя човешкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свещта на човека е изгаснала. При това положение той забърква пътя, няма светлина в съзнанието си и е готов да спре, да чака спасение отвън. Това се отнася до съзнанието на ученика, а не до неговото верую или до неговото произхождение.
+Ученикът трябва да се развива всестранно. Той трябва да работи едновременно и на физическия, и в духовния свят, като не прави разлика между работата в единия и в другия свят. По този начин той ще засегне едновременно четирите свята: физическия, астралния, умствения и причинния. Разрешаването на великите задачи в живота се крие в причинния свят. Човек не може да разбере живота, докато съзнанието му не се повдигне до причинния свят. Всички трябва да повдигнете съзнанието си до причинния свят. В света има оглашени, вярващи и ученици. Истинският ученик ще познаете по духовния му живот. Един от друг учениците се различават по степента на своята духовност. Влизате в стаята на един ученик и веднага вниманието ви се спира върху лампата му. Тя свети силно, има две хиляди свещи и осветява стаята добре. Излизате с тази свещ в бурно време, но свещта веднага изгасва. Какво показва това?  Че този ученик е силен само в тихия живот. Щом излезе вън, на открито, в бурния живот свещта му изгасва. Защо е така, не е важно; за вас е важен фактът. След това влизате в стаята на друг ученик. Виждате, че и неговата стая е осветена, но свещта му е обикновена, не прави впечатление. Излизате с тази свещ вън, в бурна нощ, и виждате, че тя не изгасва. Вие казвате, че този ученик е силен в бурния живот. Коя от двете свещи е по-хубава?  Първата свещ е по-хубава за вътре, в стаята; втората свещ е по-хубава за вън, в бурната нощ. Всеки от вас трябва да има свещ, която, като се изнесе вън в бурна нощ, да не гасне. На мнозина свещите изгасват в бурите на живота. Свещта представя човешкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свещта на човека е изгаснала. При това положение той забърква пътя, няма светлина в съзнанието си и е готов да спре, да чака спасение отвън. Това се отнася до съзнанието на ученика, а не до неговото верую или до неговото произхождение.
 Някои от вас считат, че са царски синове и мислят, че техният живот трябва да бъде по-особен от този на другите.  Че някой бил царски син, че царска кръв текла в жилите му, това не ни интересува. За нас е важно какво разбиране има този царски син, какво той носи в съзнанието си. Царският син учи – това е важното за него. Че сте живели един ден само добър живот, а след това сте се впуснали в широкия път, вие нищо не печелите. Един ден добър живот не може да изкупи сто деня лош живот. Че днес вярвате в Христа, а утре вярата ви се разколебава, вчерашният ден не може да ви спаси. Ако веруюто ви всеки ден се закрепва и ако светлината на съзнанието ви всеки ден се увеличава и не гасне в бурите на живота, вие се повдигате. Всеки ден трябва да анализирате своето верую, своето знание и да отделяте същественото от несъщественото, да знаете с какво разполагате. Онова, което днес се явява в съзнанието, а утре изчезва, не е съществено. Щом констатирате, че не е съществено, изнесете го вън от съзнанието си. Казвате, че някаква велика мисъл ви обладава. Потърсите на другия ден тази мисъл, но не можете да я намерите  изчезнала.  На такава мисъл не може да се разчита; върху нея не може да се гради.

← По-стара версия		Версия от 09:10, 12 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - СЕДМА ГОДИНА ([[1927]]-[[1928]])
		+
		+	[[КНИГА: Великото и красивото]]
		+
	==СВЕЩ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ==		==СВЕЩ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ==

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Колкото по-дълго време се държи храната в устата и колкото повече се дъвче, толкова по-добре се използва. Същото може да се каже и за мислите. Колкото по-дълго време се държи една мисъл в ума, толкова тя е по-полезна и по-хранителна. Следователно дълго време трябва да се държи една мисъл в ума, за да може разумно да се използва. Но както мисълта, така и храната не трябва само да се държат дълго време, но трябва и да се дъвчат, т. е. да се обработват. Иначе, ако се държи само в устата, без да се дъвче, храната не би ползвала Човека. Ако се дъвче дълго време, тя ще ползва човека.Много хора държат известни мисли в ума си дълго време, без да мислят върху тях. Така и децата правят.Те заучават много неща наизуст, дълго време ги помнят, но не мислят върху тях. И това е добро, но то има значение главно за усилване на паметта; обаче човешкият ум разполага със способността да издирва причините и последствията на нещата, а за
-това той трябва да мисли. Ученикът трябва да се развива всестранно. Той трябва да работи едновременно и на физическия, и в духовния свят, като не прави разлика между работата в единия и в другия свят. По този начин той ще засегне едновременно четирите свята: физическия, астралния, умствения и причинния. Разрешаването на великите задачи в живота се крие в причинния свят. Човек не може да разбере живота, докато съзнанието му не се повдигне до причинния свят. Всички трябва да повдигнете съзнанието си до причинния свят. В света има оглашени, вярващи и ученици. Истинският ученик ще познаете по духовния му живот. Един от друг учениците се различават по степента на своята духовност. Влизате в стаята на един ученик и веднага вниманието ви се спира върху лампата му. Тя свети силно, има две хиляди свещи и осветява стаята добре. Излизате с тази свещ в бурно време, но свещта веднага изгасва. Какво показва това? – Че този ученик е силен само в тихия живот. Щом излезе вън, на открито, в бурния живот свещта му изгасва. Защо е така, не е важно; за вас е важен фактът. След това влизате в стаята на друг ученик. Виждате, че и неговата стая е осветена, но свещта му е обикновена, не прави впечатление. Излизате с тази свещ вън, в бурна нощ, и виждате, че тя не изгасва. Вие казвате, че този ученик е силен в бурния живот. Коя от двете свещи е по-
+това той трябва да мисли. Ученикът трябва да се развива всестранно. Той трябва да работи едновременно и на физическия, и в духовния свят, като не прави разлика между работата в единия и в другия свят. По този начин той ще засегне едновременно четирите свята: физическия, астралния, умствения и причинния. Разрешаването на великите задачи в живота се крие в причинния свят. Човек не може да разбере живота, докато съзнанието му не се повдигне до причинния свят. Всички трябва да повдигнете съзнанието си до причинния свят. В света има оглашени, вярващи и ученици. Истинският ученик ще познаете по духовния му живот. Един от друг учениците се различават по степента на своята духовност. Влизате в стаята на един ученик и веднага вниманието ви се спира върху лампата му. Тя свети силно, има две хиляди свещи и осветява стаята добре. Излизате с тази свещ в бурно време, но свещта веднага изгасва. Какво показва това? – Че този ученик е силен само в тихия живот. Щом излезе вън, на открито, в бурния живот свещта му изгасва. Защо е така, не е важно; за вас е важен фактът. След това влизате в стаята на друг ученик. Виждате, че и неговата стая е осветена, но свещта му е обикновена, не прави впечатление. Излизате с тази свещ вън, в бурна нощ, и виждате, че тя не изгасва. Вие казвате, че този ученик е силен в бурния живот. Коя от двете свещи е по-хубава? – Първата свещ е по-хубава за вътре, в стаята; втората свещ е по-хубава за вън, в бурната нощ. Всеки от вас трябва да има свещ, която, като се изнесе вън в бурна нощ, да не гасне. На мнозина свещите изгасват в бурите на живота. Свещта представя човешкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свещта на човека е изгаснала. При това положение той забърква пътя, няма светлина в съзнанието си и е готов да спре, да чака спасение отвън. Това се отнася до съзнанието на ученика, а не до неговото верую или до неговото произхождение.
-−
 хубава? – Първата свещ е по-хубава за вътре, в стаята; втората свещ е по-хубава за вън, в бурната нощ. Всеки от вас трябва да има свещ, която, като се изнесе вън в бурна нощ, да не гасне. На мнозина свещите изгасват в бурите на живота. Свещта представя човешкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свещта на човека е изгаснала. При това положение той забърква пътя, няма светлина в съзнанието си и е готов да спре, да чака спасение отвън. Това се отнася до съзнанието на ученика, а не до неговото верую или до неговото произхождение.
 Някои от вас считат, че са царски синове и мислят, че техният живот трябва да бъде по-особен от този на другите. – Че някой бил царски син, че царска кръв текла в жилите му, това не ни интересува. За нас е важно какво разбиране има този царски син, какво той носи в съзнанието си. Царският син учи – това е важното за него. Че сте живели един ден само добър живот, а след това сте се впуснали в широкия път, вие нищо не печелите. Един ден добър живот не може да изкупи сто деня лош живот. Че днес вярвате в Христа, а утре вярата ви се разколебава, вчерашният ден не може да ви спаси. Ако веруюто ви всеки ден се закрепва и ако светлината на съзнанието ви всеки ден се увеличава и не гасне в бурите на живота, вие се повдигате. Всеки ден трябва да анализирате своето верую, своето знание и да отделяте същественото от несъщественото, да знаете с какво разполагате. Онова, което днес се явява в съзнанието, а утре изчезва, не е съществено. Щом констатирате, че не е съществено, изнесете го вън от съзнанието си. Казвате, че някаква велика мисъл ви обладава. Потърсите на другия ден тази мисъл, но не можете да я намерите – изчезнала. – На такава мисъл не може да се разчита; върху нея не може да се гради.