Салоните - Редакционна история

Донка в 12:12, 12 юни 2010

2010-06-12T12:12:42Z

НадяД: /* САЛОНИТЕ */

2010-06-12T09:42:13Z

‎САЛОНИТЕ

Донка в 05:06, 11 юни 2010

2010-06-11T05:06:24Z

Донка: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева САЛОНИТЕ В София първите си беседи Учителя дър…

2010-06-11T05:06:00Z

Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева САЛОНИТЕ В София първите си беседи Учителя дър…

Нова страница

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
[[САЛОНИТЕ]]
В София първите си беседи Учителя държи на улица "Опълченеца" №66. Неделните дни събират неговите слушатели. Учителя отваря прозорчето на тясната стая и говори от там, така че да могат да слушат и тези, които са вътре и другите, които са навън. Това разбира се е твърде неудобно, особено в дъждовно и студено време. Освен това броят на слушателите бързо нараства. Затова почва търсене на някое по-подходящо помещение за целта. Най-напред се спират на салона на Радикалната партия, който се е намирал на една малка уличка около булевард "Витоша". Някакви неудобства обаче наложили скоро да го напуснат. Една от пое-ледователките на Учителя - Ружа Иванович, предлага на разположение своето салонче, където през седмичните дни провежда курсове по шев. То се е намирало на "Витоша" №12, Но поради интереса към беседите и то окъсява. Наемат друго помещение на ъгъла на улица "Раковски" и улица "Граф Игнатиев". В същата сграда се помещавал и Съюзът на журналистите. На втория етаж в помещение от две съседни стаи, с махната между тях стена, Учителя държи беседи през 1919 и 1920 година, но и тук същата беда - тясно е. Наемат от Германския клуб сравнително по-просторен салон, наричан "Турнферайн", който се е намирал на улица "Евлоги Георгиев", близо до улица "Граф Игнатиев". Там Учителя провежда своите беседи през 1921 и 1922 година. През всичките тези прехвърляния от помещение в помещение у братята и сестрите се заражда идеята да се изгради Братски салон. Явяват се две възможности за място - на улица "Оборище" №14 и на Изгрева, поляната зад парка, която е била вече закупена. Когато решението да се строи салон е взето, една вечер, след беседата на Общия окултен клас (по това време беседите се провеждат в тези следработ-ни часове), Учителя запитва присъстващите: "Къде искате да се построи салон, на улица "Оборище" №14 или на Изгрева? Които са за "Оборище" №14 да вдигнат ръка." Гора от ръце се вдига, както ми каза Елена Андреева, стенографка на Словото. "Сега пък - продължава Учителя, - да вдигнат ръка онези, които са за построяване салон на Изгрева."
22
Вдигат ръка само трима - Елена и още двама братя. С това въпросът е решен. Ще се строи салон на улица "Оборище" №14.
На улица "Оборище" №14 брат Иван Радославов има къща с доста голямо дворно място. Той преподава история в Първа мъжка гимназия, човек с широка ръка и крайно доверчив, та стига до дългове. Братството му предлага да му ги плати, като срещу това, той да отстъпи празното място около къщата. Споразумението е постигнато. С усилието на всички в предната част откъм улицата се построява салон, а в задната, зад къщата - дъсчена постройка, където група братя, по професия печатари, да могат да набират беседите на Учителя, а оттам набраните страници да се отнасят на някоя печатарска машина за отпечатване.
През 1923 година салонът е построен и завършен. В него Учителя провежда в сряда вечер Общия окултен клас, в петък, пак вечер, Младежкия окултен клас, а от десет часа преди обяд в неделя - Неделните беседи за нас й всички граждани. След завършването на салона братята, отговорни за средствата, употребени за строежа, дават отчет. Най-живо участие в организацията и провеждането на строежа, взима брат Симеон Симеонов, Той беше висок и строен, с амбиция и енергия човек, рядко предан на делото. Като чиновник в Министерството на правосъдието, бе добре запознат със законите на страната и имаше зрял похват в практичните дела. Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в силен подтик към музиката. Със своята цигулка подхващаше братски песни и ние след него тихо поемахме прекрасните мелодии. Не само това, но и при всички наши празници и по-официални случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител. И така, отчетът е направен от брат Симеон в току-що построения салон. Брат Жечо Панайотов, счетоводител и касиер на Братството, съставя протокол, подписан от всички онези, които са участвали в организирането и провеждането на строежа.
По това време, в неделните дни, посрещахме изгрева на слънцето особено тържествено. Още от зори прекарвах-
23

ме на Баучеровата поляна в молитви., песни и гимнастически упражнения и така до към девет часа, след което се прибирахме за беседа в салона на.улица "Оборище" №14. Салонът беше просторен, светъл и удобен. В единия край се издигаше подиум за оркестъра. Влизаше се през едно малко антре, вляво от него се намираше стаичката на Учителя за приемане на посетители. Вдясно от антрето стълба водеше към малка галерия, В средата на северната стена, на която бяха прозорците, се намираше катедрата, от която Учителя говореше. От едната й страна беше черната дъска, каквато има във всяка учебна зала, а от другата беше разположен хармониум.

← По-стара версия		Версия от 12:12, 12 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	[[~~Николай Дойнов -~~ И очите ми видяха Изгрева]]	+	[[И очите ми видяха Изгрева]]

	== САЛОНИТЕ ==		== САЛОНИТЕ ==

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 == САЛОНИТЕ ==
-В София първите си беседи Учителя държи на улица "Опълченеца" №66. Неделните дни събират неговите слушатели. Учителя отваря прозорчето на тясната стая и говори от там, така че да могат да слушат и тези, които са вътре и другите, които са навън. Това разбира се е твърде неудобно, особено в дъждовно и студено време. Освен това броят на слушателите бързо нараства. Затова почва търсене на някое по-подходящо помещение за целта. Най-напред се спират на салона на Радикалната партия, който се е намирал на една малка уличка около булевард "Витоша". Някакви неудобства обаче наложили скоро да го напуснат. Една от пое-ледователките на Учителя - Ружа Иванович, предлага на разположение своето салонче, където през седмичните дни провежда курсове по шев. То се е намирало на "Витоша" №12, Но поради интереса към беседите и то окъсява. Наемат друго помещение на ъгъла на улица "Раковски" и улица "Граф Игнатиев". В същата сграда се помещавал и Съюзът на журналистите. На втория етаж в помещение от две съседни стаи, с махната между тях стена, Учителя държи беседи през 1919 и 1920 година, но и тук същата беда - тясно е. Наемат от Германския клуб сравнително по-просторен салон, наричан "Турнферайн", който се е намирал на улица "Евлоги Георгиев", близо до улица "Граф Игнатиев". Там Учителя провежда своите беседи през 1921 и 1922 година. През всичките тези прехвърляния от помещение в помещение у братята и сестрите се заражда идеята да се изгради Братски салон. Явяват се две възможности за място - на улица "Оборище" №14 и на Изгрева, поляната зад парка, която е била вече закупена. Когато решението да се строи салон е взето, една вечер, след беседата на Общия окултен клас (по това време беседите се провеждат в тези следработ-ни часове), Учителя запитва присъстващите: "Къде искате да се построи салон, на улица "Оборище" №14 или на Изгрева? Които са за "Оборище" №14 да вдигнат ръка." Гора от ръце се вдига, както ми каза Елена Андреева, стенографка на Словото. "Сега пък - продължава Учителя, - да вдигнат ръка онези, които са за построяване салон на Изгрева."
+В София първите си беседи Учителя държи на улица "Опълченеца" №66. Неделните дни събират неговите слушатели. Учителя отваря прозорчето на тясната стая и говори от там, така че да могат да слушат и тези, които са вътре и другите, които са навън. Това разбира се е твърде неудобно, особено в дъждовно и студено време. Освен това броят на слушателите бързо нараства. Затова почва търсене на някое по-подходящо помещение за целта. Най-напред се спират на салона на Радикалната партия, който се е намирал на една малка уличка около булевард "Витоша". Някакви неудобства обаче наложили скоро да го напуснат. Една от последователките на Учителя - Ружа Иванович, предлага на разположение своето салонче, където през седмичните дни провежда курсове по шев. То се е намирало на "Витоша" №12. Но поради интереса към беседите и то окъсява. Наемат друго помещение на ъгъла на улица "Раковски" и улица "Граф Игнатиев". В същата сграда се помещавал и Съюзът на журналистите. На втория етаж в помещение от две съседни стаи, с махната между тях стена, Учителя държи беседи през 1919 и 1920 година, но и тук същата беда - тясно е. Наемат от Германския клуб сравнително по-просторен салон, наричан "Турнферайн", който се е намирал на улица "Евлоги Георгиев", близо до улица "Граф Игнатиев". Там Учителя провежда своите беседи през 1921 и 1922 година. През всичките тези прехвърляния от помещение в помещение у братята и сестрите се заражда идеята да се изгради Братски салон. Явяват се две възможности за място - на улица "Оборище" №14 и на Изгрева, поляната зад парка, която е била вече закупена. Когато решението да се строи салон е взето, една вечер, след беседата на Общия окултен клас (по това време беседите се провеждат в тези следработни часове), Учителя запитва присъстващите: "Къде искате да се построи салон, на улица "Оборище" №14 или на Изгрева? Които са за "Оборище" №14 да вдигнат ръка." Гора от ръце се вдига, както ми каза Елена Андреева, стенографка на Словото. "Сега пък - продължава Учителя, - да вдигнат ръка онези, които са за построяване салон на Изгрева." Вдигат ръка само трима - Елена и още двама братя. С това въпросът е решен. Ще се строи салон на улица "Оборище" №14.
-−
 Вдигат ръка само трима - Елена и още двама братя. С това въпросът е решен. Ще се строи салон на улица "Оборище" №14.
 На улица "Оборище" №14 брат Иван Радославов има къща с доста голямо дворно място. Той преподава история в Първа мъжка гимназия, човек с широка ръка и крайно доверчив, та стига до дългове. Братството му предлага да му ги плати, като срещу това, той да отстъпи празното място около къщата. Споразумението е постигнато. С усилието на всички в предната част откъм улицата се построява салон, а в задната, зад къщата - дъсчена постройка, където група братя, по професия печатари, да могат да набират беседите на Учителя, а оттам набраните страници да се отнасят на някоя печатарска машина за отпечатване.
-ме на Баучеровата поляна в молитви., песни и гимнастически упражнения и така до към девет часа, след което се прибирахме за беседа в салона на.улица "Оборище" №14. Салонът беше просторен, светъл и удобен. В единия край се издигаше подиум за оркестъра. Влизаше се през едно малко антре, вляво от него се намираше стаичката на Учителя за приемане на посетители. Вдясно от антрето стълба водеше към малка галерия, В средата на северната стена, на която бяха прозорците, се намираше катедрата, от която Учителя говореше. От едната й страна беше черната дъска, каквато има във всяка учебна зала, а от другата беше разположен хармониум.
+През 1923 година салонът е построен и завършен. В него Учителя провежда в сряда вечер Общия окултен клас, в петък, пак вечер, Младежкия окултен клас, а от десет часа преди обяд в неделя - Неделните беседи за нас и всички граждани. След завършването на салона братята, отговорни за средствата, употребени за строежа, дават отчет. Най-живо участие в организацията и провеждането на строежа, взима брат Симеон Симеонов. Той беше висок и строен, с амбиция и енергия човек, рядко предан на делото. Като чиновник в Министерството на правосъдието, бе добре запознат със законите на страната и имаше зрял похват в практичните дела. Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в силен подтик към музиката. Със своята цигулка подхващаше братски песни и ние след него тихо поемахме прекрасните мелодии. Не само това, но и при всички наши празници и по-официални случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител. И така, отчетът е направен от брат Симеон в току-що построения салон. Брат Жечо Панайотов, счетоводител и касиер на Братството, съставя протокол, подписан от всички онези, които са участвали в организирането и провеждането на строежа.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
-[[САЛОНИТЕ]]
 В София първите си беседи Учителя държи на улица "Опълченеца" №66. Неделните дни събират неговите слушатели. Учителя отваря прозорчето на тясната стая и говори от там, така че да могат да слушат и тези, които са вътре и другите, които са навън. Това разбира се е твърде неудобно, особено в дъждовно и студено време. Освен това броят на слушателите бързо нараства. Затова почва търсене на някое по-подходящо помещение за целта. Най-напред се спират на салона на Радикалната партия, който се е намирал на една малка уличка около булевард "Витоша". Някакви неудобства обаче наложили скоро да го напуснат. Една от пое-ледователките на Учителя - Ружа Иванович, предлага на разположение своето салонче, където през седмичните дни провежда курсове по шев. То се е намирало на "Витоша" №12, Но поради интереса към беседите и то окъсява. Наемат друго помещение на ъгъла на улица "Раковски" и улица "Граф Игнатиев". В същата сграда се помещавал и Съюзът на журналистите. На втория етаж в помещение от две съседни стаи, с махната между тях стена, Учителя държи беседи през 1919 и 1920 година, но и тук същата беда - тясно е. Наемат от Германския клуб сравнително по-просторен салон, наричан "Турнферайн", който се е намирал на улица "Евлоги Георгиев", близо до улица "Граф Игнатиев". Там Учителя провежда своите беседи през 1921 и 1922 година. През всичките тези прехвърляния от помещение в помещение у братята и сестрите се заражда идеята да се изгради Братски салон. Явяват се две възможности за място - на улица "Оборище" №14 и на Изгрева, поляната зад парка, която е била вече закупена. Когато решението да се строи салон е взето, една вечер, след беседата на Общия окултен клас (по това време беседите се провеждат в тези следработ-ни часове), Учителя запитва присъстващите: "Къде искате да се построи салон, на улица "Оборище" №14 или на Изгрева? Които са за "Оборище" №14 да вдигнат ръка." Гора от ръце се вдига, както ми каза Елена Андреева, стенографка на Словото. "Сега пък - продължава Учителя, - да вдигнат ръка онези, които са за построяване салон на Изгрева."