Родените - Редакционна история

Станимир в 09:43, 18 октомври 2010

2010-10-18T09:43:19Z

Станимир в 11:35, 12 март 2009

2009-03-12T11:35:34Z

Показване на промените

Станимир в 16:39, 11 март 2009

2009-03-11T16:39:32Z

Показване на промените

Станимир в 13:21, 11 март 2009

2009-03-11T13:21:59Z

Ssstanchev123: /* Родените */

2009-01-24T10:14:01Z

‎Родените

Показване на промените

Ssstanchev123: /* Родените */

2009-01-24T10:05:53Z

‎Родените

Показване на промените

Ssstanchev123: /* Родените */

2009-01-24T09:35:46Z

‎Родените

Показване на промените

Ssstanchev123: /* Родените */

2009-01-24T08:54:44Z

‎Родените

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Родените== „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха...

2009-01-23T18:39:30Z

Нова страница: ==Родените== „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха...

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==Родените==
+[[Неделни беседи]]
 „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ *)
@@ Ред 56: / Ред 64: @@
 Ние трябва да се родим изново! Туй е, което наричат „новораждане“, раждане в Бога, но не само веднъж да се родиш и да кажеш: Родих се! Туй е един акт на постоянство – постоянно трябва да живеем в Бога и да бъдем изпълнени с Неговата мисъл, с Неговото сърце и чувство и с Неговото действие. Туй е великото, мощното в света, което ще ни повдигне като хора. Нищо друго не е тъй велико, тъй мощно в света, както идеята за Бога и за Неговата мощност, за Неговата Любов, за Неговата Мъдрост и за Неговата Истина в света.
-Беседа, държана от Учителя, на 2 ноември, 1924 г. в гр. София.
+''Беседа, държана от Учителя, на 2 ноември, [[1924]] г. в гр. София.''
 ----

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Родените==
-„Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха“. (Йоана 1:13)
+„Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ *)
-−
-----
-/В оригинала - PDF формата - не е изписано съдържанието на първа глава от „Евангелие на Йоана", но после в текста е отбелязано че главата е прочетена - може би в началото при наряда. Следва на по-късен етап от корекцията да се определи дали да остане текста./
-−
-----
-−
-В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог. (2) То в начало бе у Бога. (3) Всичко чрез него стана; и което е станало, нищо без него не стана. (4) В него бе живот, и животът бе виделината на человеците. (5) И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.
-−
-(6) Имаше человек проводен от Бога, името му Иоан. (7) Той дойде в свидетелство да свидетелствува заради виделината, за да повярват всички чрез него. (8) Не бе той виделината, но да свидетелствува за виделината. (9) Той беше истинната виделина която осветлява всекиго человека що иде на света. (10) В света бе; и светът чрез него стана; и светът го не позна. (11) В своите си дойде, и своите му го не приеха; (12) а които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч, на тези които вярват в неговото име; (13) които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.
-−
-(14) И Словото стана плът и всели се между нас, (и видехме славата негова, слава като на единороднаго от Отца,) пълен с благодат и истина.
-−
-(15) Иоан свидетелствува за него, и извика та казваше: Този е за когото рекох: Който иде след мене преден ми биде, защото от мене по-напред бе. (16) И всинца ние от неговата пълнота приехме, и благодат за благодат; (17) защото законът чрез Мойсея бе даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде. (IX) Никой никога не е видел Бога: единородният Син който е в пазухата на Отца, той го изяви. (19) И това е Иоановото свидетелство когато проводиха Юдеите от Ерусалим свещеници и Левити да го попитат: Ти кой си? (20) И изповяда, и не се отрече; и изповяда: Не съм аз Христос. (21) И попитаха го: А що си? Илия ли си ти? И казва: Не съм. Пророк ли си ти? И отговори: Не. (22) И рекоха му: Кой си? за да дадем ответ на онези които са ни проводили. Що казваш за себе си? (23) Рече: Аз съм „глас на едного който вика в пустинята: Оправете пътя Господен,“ както рече пророк Исая. (24) А проводените бяха от фарисеите. (25) И попитаха го и рекоха му: А защо кръщаваш ако не си Христос нито Илия нито пророк? (26) Отговори им Иоан и рече: Аз кръщавам с вода, а посред вас стои един когото вие не знаете. (27) Той е който иде след мене, който преден ми биде, комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата му. (28) Това стана в Витавара отвъд Иордан, дето беше Иоан и кръщаваше.
-−
-(29) На утринта гледа Иоан Исуса че иде при него, и казва: Ето Агнеца Божий който взема греховете на света. (30) Този е за когото аз рекох: След мене иде человек който биде преди мене, защото беше по-напред от мене. (31) И аз го не знаех; но за да се яви на Израиля, за това дойдох аз и кръщавам с вода. (32) И свидетелствува Иоан и рече: Видех Духа който слезваше като гълъб от небето и остана на него. (33) И аз го не знаех; но този който ме проводи да кръщавам с вода, той ми рече: На когото видиш че слезва Духът и остава на него, той е който кръщава с Духа Светаго. (34) И аз видех и свидетелствувам че този е син Божий.
-−
-(35) На утриньта пак стоеше Иоан, и двама от учениците негови. (36) И като съгледа Исус че минува, казва: Ето Агнеца Божий. (37) И чуха го двамата ученици да говори така, и отидоха след Исуса. (38) И като се обърна Исус и ги видя че идат подире му, казва им: Що търсите? А те му рекоха: Рави, (което тълкувано ще рече, Учителю,) де живееш? (39) Казва им: Елате и вижте. Дойдоха и видеха де живее, и останаха при него през този ден; а часът беше около десет.
-−
-(40) Единът от тези двамата които чуха от Иоана за него и го последваха беше Андрей, братът на Симона Петра. (41) Той пръв намерва брата си Симона и казва му: Намерихме Месия, което се тълкува Христос. (42) И заведе го при Исуса. И като погледна Исус на него рече: Ти си Симон син Ионин: ти ще се наречеш Кифа (което се тълкува Петър, камик). (43) На утриньта поиска Исус да излезе в Галилея; и намерва Филипа и казва му: Ела подире ми. (44) А Филип беше от Витсаида от града Андреев и Петров. (45) Намерва Филип Натанаила и казва му: За когото писа Мойсей в закона и пророците, намерихме Исуса сина Иосифова, който е от Назарет. (46) И рече му Натанаил: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Казва му Филип: Ела и виж. (47) Виде Исуса Натанаила че иде към него, и казва за него: Ето истинен Израилянин в когото лукавщина нема. (48) Казва му Натанаил: От де ме познаваш? Отговори Исус и рече му: Преди Филип да те повика видех те като беше под смоковницата. (49) Отговори Натанаил и казва му: Учителю, ти си Син Божий: ти си цар Израилев. (50) Отговори Исус и рече му: Понеже ти рекох: Видех те под смоковницата, верваш ли? По-големи от тия неща ще видиш. (51) И казва му: Истина, истина ви говоря: От нине ще видите небето отворено, и ангелите Божии да възлезват и слезват над Сина Человеческаго.
 Ние ще вземем тия думи в съвременния културен живот в широк смисъл – ще ги разгледаме като едно усилие на човешкия дух, да изведе човешката душа към нещо по-добро, по-красиво, по-възвишено. Съвременната култура, при всички свои усилия, не е дала това, което човек желае. Целият съвременен свят се възхищава от съвременната култура. Има нещо хубаво в тази култура, ние не отричаме това. Тази култура, със своята наука, със своето изкуство, със своята музика, със своите изобретения, е допринесла нещо, но не това, което човек желае.
@@ Ред 75: / Ред 56: @@
 Беседа, държана от Учителя, на 2 ноември, 1924 г. в гр. София.