Разумно съотношение в природата - Редакционна история

Донка в 18:22, 7 юни 2011

2011-06-07T18:22:39Z

Avia в 08:20, 13 януари 2009

2009-01-13T08:20:28Z

Назъров в 23:56, 8 януари 2009

2009-01-08T23:56:04Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Разумно съотношение в природата== Размишление. Ще прочета 14 гл. от Йоана. Много се говори на ...

2009-01-05T21:41:34Z

Нова страница: ==Разумно съотношение в природата== Размишление. Ще прочета 14 гл. от Йоана. Много се говори на ...

Нова страница

==Разумно съотношение в природата==

Размишление.

Ще прочета 14 гл. от Йоана.

Много се говори на онези, които малко знаят и мъчно разбират. На онези, които много знаят и лесно разбират, малко се говори,

Какъв трябва да бъде стремежът на човека? – Да върви по път без прах, в истина без съмнение и в живот без противоречие. Човек може' 20 пъти да спуща кофата в кладенеца, без да извади вода. – Защо ? – Защото въжето е късо. Въжето трябва да бъде по-дълго, че да достига до водата и да потъне в нея. Така ще се извади вода. Само така, спу-щането на кофата има смисъл. Човек може да се моли и да мисли за Бога, но ако молитвата му към Бога и мисьлта за Него нищо не му допринасят, какъв смисъл имат те ?

Казвам: Ако дойде един човек при вас, той може да ви направи някакво добро, но само едно. Например, или само ще ви нахрани, или ще ви даде един скъпоценен камък. Каква е разликата между първото и второто добро ? Ако сте сит, скъпоценният камък е за предпо-

по

читане; ако сте гладен, хлябът е за предпочитане ; Гладният не търси украшения, обаче, ситият предпочита украшенията. Някога в живота си вие имате противоречия. Те са необходими, както за физическия, така и за духовния живот. Чрез тях ще дойдете до едно тънко различаване на нещата. Ако не е така, вие ще станете индиферентни. – Защо става човек индиферентен ? – По две причини: или от пресищане, или от недостиг. Гладният се стреми да се нахрани. Ако се пресити, той става индиферентен. В първо време хапката е сладка. Колкото повече ядеш, ставаш безразличен към яденето. Някога човек преживява и духовно пресищане. Четеш една книга, втора, трета и някога се пресищан!, ставаш безразличен. Търсиш някой светия, искаш да научиш нещо от него. В първо време се задоволяваш от знанието, което ти дава. После и към него ставаш безразличен. Страшно е, когато ставаш безразличен и към себе си. Безразличието внася раз-двояване. Казваш: 11ищо вече не ме интересува, не ми се живее, не съм разположен. Казваш: Такъв е животът. Интересно е да намериш причината на твоето състояние. Аз няма да ви кажа, коя е причината. Ако я кажа, за вас ще бъде по-зле. Ако не я кажа, това е добродетел. Защо ще окайвам гладния? Има ли нещо лошо в глада? Не считам гладния за нещастен, нито ситият – за щастлив. Който е гладен, трябва да работи. Сития не работи. Кой работи ? – Сиромахът. А богатият? – Той си почива,

111

В какво се заключава богатството на човека ? Той си мисли, че е богат, затова е богат. Сиромахът мисли, че е сиромах, затова призовава сиромашията към себе си. Ако претеглиш сиромаха, ще видиш, че е по-тежък от богатия. – Защо ? – Някога богатият яде по-малко от сиромаха. Има богати, които ядат много и бедни, които ядат малко. Има богати учени, има богати невежи.

Каква е разликата между учения и невежия ? – Каквато е между написаната и ненаписа-на книга. Когато една книга се напише, тя става по-тежка и по-съдържателна. Ненаписаната книга е невежият, а написаната–ученият. Истински учен, обаче, е онзи, който може да предаде своето знание. И човек е написана книга. В нея се отбелязват всички човешки радости и скърби. Каква е разликата между скръбта и радостта, не знаете. Мъчно може да се опише разликата между скръбта и радостта. В едно отношение има разлика, а в друго – няма. Къде е границата между тях, не се знае. Ето защо, когато един скърби, друг се радва. Един скърби, че изгубил парите си, а друг се радва, че ги намерил. Какво е спечелил онзи, който се радва? – Нищо не е спечелил. Без да спечели нещо той се радва. Всъшност, за да се радва, човек печели нещо. Някога мразиш човека и се радваш. В тази радост няма никаква печалба. Когато ангелите се радват, хората скърбят. И обратно, когато хората се радват, ангелите скърбят. Ще кажете, че е жестоко ангелите да се рад-

п;>

ват на човешките скърби. Така е външната, неразбраната страна на живота. Така е за онези, които не разбират. Някой те мрази и същевременно изпитва едно злорадно чувство. Друг те мрази, но като види, че губиш богатството си, от една страна те съжалява, а от друга се радва, че си на безопасен път. – Защо? Докато си бил богат, всеки може да те убие; щом обеднееш, животът ти е спасен. Като спечелиш живота си, ти изпитваш дълбока вътрешна радост.

И тъй, когато скърбите, дайте си отчет, защо, именно скърбите. Ще кажете, че не знаете, защо скърбите. Също не знаете, защо се радвате. Това показва, че нито скръбта е ваша, нито радостта. Някой остави при вас около 50 – 60,000 лв. да ги пазите. Вие се зарадвате, но парите не са ваши. След време ви взимат парите – скърбите. Защо се радвате и скърбите за чуждите пари? Така и вие скърбите за нищо и никакво, а не знаете, че тази скръб не е ваша. Чуждите скърби и радости нищо не придават.

Правило е: Оставете чуждите скърби и радости сами да се разправят, а вие стойте настрана. Не се разправяйте нито със скърбите, нито с радостите. Не се спирайте и върху въпроса, защо светът е лош. Не мислете, че светът е добър. – Защо? – Защото човешкият свят не е нито лош, нито добър. Той си е такъв, какъвто е сега, обаче, човек може да стане по-добър, а с него заедно, и светът ще стане по-добър. – Кога?,– В бъдеще. Питам:

11.)

Черната риза може ли да стане бяла ? Невъзможно е черното да стане бяло. Но да съблечеш черната риза и да облечеш бяла, това е в реда на нещата. Това е възможно. Казваш: Измених се.

— Не си се изменил, но си съблякъл черната риза и си облякал бела. Къде е промяната тук ? Докато си с черна риза, ти даваш малко; щом облечеш бялата риза, ти даваш много. – Що е черната риза? – Болестта. – Що е бялата риза ? – Здравето. При известни икономически мъчнотии, каква риза е по-добре да носиш: черна или бяла ? Трябва да съпоставиш нещата разумно, както са в природата. Ако не си разумен, ти се стремиш само към едно – да бъдеш щастлив. – Как ще бъдеш щатслив. Докато си на земята, никога не можеш да бъдеш щастлив. На земята няма истинско щастие. Не всякога щастието носи щастие, и не всякога скърбите носят скърби.
—
— Това е отвлечена истина. Не я разбираме.
—
— Не е нужно да я разберете. Колкото повече се увеличава светлината, толкова повече расте и разбирането. Ако не виждаш някой предмет, вземи си увеличителпо стъкло. При обикновената светлина много неща остават невидими. Какво се ползувате, ако виждате дребните работи ? Някога е добре да виждате дребните работи, а някога не е добре. Например, добре ли е да виждате малките микроби и прашинки, като плуват във водата ? Ние минаваме за вегетарианци, но в една капка вода има милиони живи същества, които гълтате. Какво ще кажете
—

114

тогава? Ще се чудите, как, като вегетарианци, поглъщате толкова микроби. Казваш: Много години вече, как съм станал вегетарианец. – Не намирам голяма разлика между първото положение, когато не си бил вегетарианец, и сегашното, когато минаваш за вегетарианец. Засега вегетаранството е само един проблем.

Казвате, че сте добри. – Да, привидно сте добри. – Умни сме. – Привидно сте умни. – Има една разумност, но още не сте дошли до нея. – Ама ние любим. – И любовта ви е привидна. – Защо е привидна ? – Защото, като се нахраниш, ти ставаш индеферентен към яденето. Такова нещо е любовта. Ако се преситиш от любов, ти ставаш безразличен към всичко. Правило е: Всяко нещо, кое го е ценно при известни условия, при други условия губи цената си. Обаче, реалността не е там. Пътят, по който вървят хората сега, е път на залъгване. Ядеш вкусно, с удоволствие, но се самозалъгваш. – Защо ? – Защото приятността от яденето е временна. Пиеш, приятно ти е виното, но след време тази приятност изчезва. Опасна е първата приятност, защото постепенно увлича човека. Какво придобива човек от кръчмата и от пиенето ? Всеки ден ставаш, ходиш, правиш добрини, но това добро е привидно. В края на на краищата, за това добро се казва, че „човек хвърля прах в очите на хората". Друг е въпросът, ако от този прах се образува дъжд, който носи благословение за растенията.

115

По този път са минавали светии и са вдигали прах.

Когато обикновените хора вдигат прах, той отива до небето. От този прах не се образува дъжд. Той е прах в очите на хората. Какво прави тогава небето? – Плаче. Този плач са водни капки, коию поливат цветята. И това е добро, но малко и несъзнателно. Друг е въпросът ако доброто е съзнателно. Някога вдигаш прах в очите на хората, с цел да не те видят, какво правиш. Това не е на място. Обаче, ако с този прах затваряш очите на хората, да не правят зло, той е на място. Значи, трябва да знаеш, кога да правиш добро. За това се се иска голяма мъдрост. Следователно, не всякога е безопасно да вървиш в пътя и да вдигаш прах.

Като четете 14 гл, от Йоана, трябва да мислите, да разберете вътрешното съдържание и смисъл. Там се говори за Отца и за Духа. Някои си представят Отца като стар човек, с брада, а Духа – като гълъб. Нито Бог е старец, нито Духът – гълъб. Младият синът ли е? Старият баща ли е? Отец, в смисъл Бог, е това, от което щхянтича реалността. Синът е изявление на Отца, а Дух ьт – вътрешната връзка на нещата.

Казвате: Много години работихме, но нищо не ^постигнахме. Дойдохме вече до пресищане. –"Какъв е цярът на пресищането? – Да не преяждаш. Никога не преяждай. За да не преяждаш, радвай се на скръбта и плачи за радо-

116

стта. Ще кажете, че това е противоречие. – Възможно е, но така трябва да бъде. Когато майка види сина си, когото не е виждала десет години, тя плаче. А когато блудният син се върне при майка си болен и беден, тя се радва и казва: Добре стана, че синът ми се върна. В живота това е верно. Радвай се, когато синът ти е болен. – Защо ? – Защото ще се оправи животът му. Плачи, когато е здрав. – Защо ? – Защото животът му ще се изопачи. Този е правият път на живота. Това е вътрешното разбиране на закона. Ако не е така, вие постоянно ще се натъквате на противоречия. Ако няма противоречия, големи страдания ви очакват.

Целият свят минава през големи противоречия. Богатият не знае, защо му е богатството; сиромахът не знае, защо му е сиромашията. Богатството е особен род тежест, а сиромашиите – друг; знанието е тежест, а невежеството – по-голяма тежест, И светията има своя тежест и страда, но и грешникът страда. Обаче, и светията и грешникът се радват. Някога грешникът страда, някога се радва. Той се радва, когато открадне нещо. Докато го открадне, той се мъчи и скърби. И светията се мъчи и страда. – Кога? – Когато не му се дава случай да направи добро. Светията се радва на доброто, което прави, а грешникът на злото. И двете радости се компенсират. Затова разумният свят събира грешника и светията на едно място, взаимно да си помагат и да се радват. Как ще съберете радостите и скърбите им на

117

едно място? Могат ли светия и праведен да живеят на едно място? – Никога, обаче, постъпките на грешника не стават условие за радост на светията. Той има възможност да му помага и да го утешава.

Както виждате, природата използува и най-големите противоречия за едно вътрешно благо на Битието. В нея има един закон на разумно съотношение и между най-противоречивите неща. – Защо е така? – Така е, на този въпрос се отговаря с мълчание. – Защо животът е такъв? – Това не е важно. Важно е, защо вашите разбирания са такива. За едного светлината е смърт, а за други не е. Има същества толкова деликатни, че изнесени на светло, умират. За други – светлината е живот.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

27. Утринно Слово от Учителя, държано на 9 юли, 1933 г. София. – Изгрев.

← По-стара версия		Версия от 18:22, 7 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
−	~~<font size~~ = ~~"5">'''~~Разумно съотношение в природата~~'''</font>~~	+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Утринни слова]] - Втора година ([[1932]]-[[1933]])
		+
		+	[[Дреха на живота, том 3]]
		+
		+
		+	== Разумно съотношение в природата ==
		+

	Размишление.		Размишление.

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Какъв трябва да бъде стремежът на човека? — Да върви по път без прах, в истина без съмнение и в живот без противоречие. Човек може 20 пъти да спуща кофата в кладенеца, без да извади вода. — Защо? — Защото въжето е късо. Въжето трябва да бъде по-дълго, че да достига до водата и да потъне в нея. Така ще се извади вода. Само така, спускането на кофата има смисъл. Човек може да се моли и да мисли за Бога, но ако молитвата му към Бога и мисълта за Него нищо не му допринасят, какъв смисъл имат те?
-Казвам: Ако дойде един човек при вас, той може да ви направи някакво добро, но само едно. Например, или само ще ви нахрани, или ще ви даде един скъпоценен камък. Каква е разликата между първото и второто добро? Ако сте сит, скъпоценният камък е за предпочитане; ако сте гладен, хлябът е за предпочитане; Гладният не търси украшения, обаче, ситият предпочита украшенията. Някога в живота си вие имате противоречия. Те са необходими, както за физическия, така и за духовния живот. Чрез тях ще дойдете до едно тънко различаване на нещата. Ако не е така, вие ще станете индиферентни. — Защо става човек индиферентен? — По две причини: или от пресищане, или от недостиг. Гладният се стреми да се нахрани. Ако се пресити, той става индиферентен. В първо време хапката е сладка. Колкото повече ядеш, ставаш безразличен към яденето. Някога човек преживява и духовно пресищане. Четеш една книга, втора, трета и някога се пресищаш, ставаш безразличен. Търсиш някой светия, искаш да научиш нещо от него. В първо време се задоволяваш от знанието, което ти дава. После и към него ставаш безразличен. Страшно е, когато ставаш безразличен и към себе си. Безразличието внася раздвояване. Казваш: Нищо вече не ме интересува, не ми се живее, не съм разположен. Казваш: Такъв е животът. Интересно е да намериш причината на твоето състояние. Аз няма да ви кажа, коя е причината. Ако я кажа, за вас ще бъде по-зле. Ако не я кажа, това е добродетел. Защо ще окайвам гладния? Има ли нещо лошо в глада? Не считам гладния за нещастен, нито ситият — за щастлив. Който е гладен, трябва да работи. Ситият не работи. Кой работи? — Сиромахът. А богатият? — Той си почива.
+Казвам: Ако дойде един човек при вас, той може да ви направи някакво добро, но само едно. Например, или само ще ви нахрани, или ще ви даде един скъпоценен камък. Каква е разликата между първото и второто добро? Ако сте сит, скъпоценният камък е за предпочитане; ако сте гладен, хлябът е за предпочитане. Гладният не търси украшения, обаче, ситият предпочита украшенията. Някога в живота си вие имате противоречия. Те са необходими, както за физическия, така и за духовния живот. Чрез тях ще дойдете до едно тънко различаване на нещата. Ако не е така, вие ще станете индиферентни. — Защо става човек индиферентен? — По две причини: или от пресищане, или от недостиг. Гладният се стреми да се нахрани. Ако се пресити, той става индиферентен. В първо време хапката е сладка. Колкото повече ядеш, ставаш безразличен към яденето. Някога човек преживява и духовно пресищане. Четеш една книга, втора, трета и някога се пресищаш, ставаш безразличен. Търсиш някой светия, искаш да научиш нещо от него. В първо време се задоволяваш от знанието, което ти дава. После и към него ставаш безразличен. Страшно е, когато ставаш безразличен и към себе си. Безразличието внася раздвояване. Казваш: Нищо вече не ме интересува, не ми се живее, не съм разположен. Казваш: Такъв е животът. Интересно е да намериш причината на твоето състояние. Аз няма да ви кажа, коя е причината. Ако я кажа, за вас ще бъде по-зле. Ако не я кажа, това е добродетел. Защо ще окайвам гладния? Има ли нещо лошо в глада? Не считам гладния за нещастен, нито ситият — за щастлив. Който е гладен, трябва да работи. Ситият не работи. Кой работи? — Сиромахът. А богатият? — Той си почива.
 В какво се заключава богатството на човека? Той си мисли, че е богат, затова е богат. Сиромахът мисли, че е сиромах, затова призовава сиромашията към себе си. Ако претеглиш сиромаха, ще видиш, че е по-тежък от богатия. — Защо? — Някога богатият яде по-малко от сиромаха. Има богати, които ядат много и бедни, които ядат малко. Има богати учени, има богати невежи.
@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 Като четете 14 гл. от Йоана, трябва да мислите, да разберете вътрешното съдържание и смисъл. Там се говори за Отца и за Духа. Някои си представят Отца като стар човек, с брада, а Духа — като гълъб. Нито Бог е старец, нито Духът — гълъб. Младият синът ли е? Старият баща ли е? Отец, в смисъл Бог, е това, от което произтича реалността. Синът е изявление на Отца, а Духът — вътрешната връзка на нещата.
-Казвате: Много години работихме, но нищо не постигнахме. Дойдохме вече до пресищане. — Какъв е цярът на пресищането? — Да не преяждаш. Никога не преяждай. За да не преяждаш, радвай се на скръбта и плачи за радоста. Ще кажете, че това е противоречие. — Възможно е, но така трябва да бъде. Когато майка види сина си, когото не е виждала десет години, тя плаче. А когато блудният син се върне при майка си болен и беден, тя се радва и казва: Добре стана, че синът ми се върна. В живота това е вярно. Радвай се, когато синът ти е болен. — Защо? — Защото ще се оправи животът му. Плачи, когато е здрав. — Защо? — Защото животът му ще се изопачи. Този е правият път на живота. Това е вътрешното разбиране на закона. Ако не е така, вие постоянно ще се натъквате на противоречия. Ако няма противоречия, големи страдания ви очакват.
+Казвате: Много години работихме, но нищо не постигнахме. Дойдохме вече до пресищане. — Какъв е цярът на пресищането? — Да не преяждаш. Никога не преяждай. За да не преяждаш, радвай се на скръбта и плачи за радостта. Ще кажете, че това е противоречие. — Възможно е, но така трябва да бъде. Когато майка види сина си, когото не е виждала десет години, тя плаче. А когато блудният син се върне при майка си болен и беден, тя се радва и казва: Добре стана, че синът ми се върна. В живота това е вярно. Радвай се, когато синът ти е болен. — Защо? — Защото ще се оправи животът му. Плачи, когато е здрав. — Защо? — Защото животът му ще се изопачи. Този е правият път на живота. Това е вътрешното разбиране на закона. Ако не е така, вие постоянно ще се натъквате на противоречия. Ако няма противоречия, големи страдания ви очакват.
 Целият свят минава през големи противоречия. Богатият не знае, защо му е богатството; сиромахът не знае, защо му е сиромашията. Богатството е особен род тежест, а сиромашията — друг; знанието е тежест, а невежеството — по-голяма тежест. И светията има своя тежест и страда, но и грешникът страда. Обаче, и светията и грешникът се радват. Някога грешникът страда, някога се радва. Той се радва, когато открадне нещо. Докато го открадне, той се мъчи и скърби. И светията се мъчи и страда. — Кога? — Когато не му се дава случай да направи добро. Светията се радва на доброто, което прави, а грешникът на злото. И двете радости се компенсират. Затова разумният свят събира грешника и светията на едно място, взаимно да си помагат и да се радват. Как ще съберете радостите и скърбите им на едно място? Могат ли светия и праведен да живеят на едно място? — Никога, обаче, постъпките на грешника не стават условие за радост на светията. Той има възможност да му помага и да го утешава.