Разумност в природата - Редакционна история

Ани в 19:21, 28 март 2011

2011-03-28T19:21:11Z

Ани в 19:20, 28 март 2011

2011-03-28T19:20:32Z

Донка в 19:40, 26 март 2011

2011-03-26T19:40:06Z

Донка в 19:26, 26 март 2011

2011-03-26T19:26:10Z

Донка: /* РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА */

2011-03-26T19:23:20Z

‎РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА

Ани в 19:22, 26 март 2011

2011-03-26T19:22:43Z

Ани: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Беседи Книги с беседи Новото човечество (1920-1943) == РАЗУМНОСТ ...

2011-03-26T19:19:13Z

Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Беседи Книги с беседи Новото човечество (1920-1943) == РАЗУМНОСТ ...

Показване на промените

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност, е движението. Разумността започва с движение. Там, дето няма движение, не може да има разумност. Ще каже някой: „Защо е именно така?“ Онзи, който може да констатира най-малкото движение между две точки, в него има зачатък на разумност: значи прави разлика, че един предмет се е преместил от едно място на друго. Туй движение, което става във външната Природа, става и в мозъка на човека.
-[[Картинка:Rzumnost_1.PNG|100px|мини|ляво]]
+[[Картинка:Rzumnost_1.PNG|200px|мини|ляво]]
 Да кажем, че имате точката А (фиг. 1). Тази точка е едно силово движение, един подтик. Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб. От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе.

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност, е движението. Разумността започва с движение. Там, дето няма движение, не може да има разумност. Ще каже някой: „Защо е именно така?“ Онзи, който може да констатира най-малкото движение между две точки, в него има зачатък на разумност: значи прави разлика, че един предмет се е преместил от едно място на друго. Туй движение, което става във външната Природа, става и в мозъка на човека.
 Да кажем, че имате точката А (фиг. 1). Тази точка е едно силово движение, един подтик. Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб. От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе.
 И тъй, в Природата има един закон, който превръща тия две енергии. Тогава имате движение на радост АС и движение на скръб СВ, т.е. А:С=С:В. Човек накопява в себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново. Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж. От Живота се ражда растенето – Р. Този процес, растенето – това са корените надолу. Значи животът ражда растенето, т.е. той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен. Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата. Без разумност животът не може да се проявява. Този живот се ражда от Любовта. Първото проявление на Любовта е Животът. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината. Тази светлина е резултат на мъдростта. Щом има мъдрост, ще има и знание. Само при светлината може да има знание. Когато мислим за ангелите, ние си представяме, че те живеят в една непреривна светлина, а когато мислим за Бога, трябва да знаем, че Той е Светлина без никакви сенки. Следователно там, дето има светлина, има знание, а дето има знание, има един друг подтик в Природата, а именно, че в светлината трябва да има простор, свобода. И тъй, имаме едно друго движение. От С към В се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2).
 Само при свободата се проявява свободната воля, а там, дето се проявява свободната воля, се проявява Истината. Следователно вие не може да започнете с живота по обратен път. Растенията не растат от горе на долу, а растат от долу на горе. В Божествения свят е така – всички неща растат от долу на горе. Основата на всички неща е Любовта. Не може да израсне нещо в света без Любов. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля. Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов. Любовта е почва, в която се проявява животът. Няма друга основа в света, освен Любовта. Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират. И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира? – От безлюбие. Някой има апоплектичен удар в мозъка. От какво става туй? – От малко светлина. Някой се задушава. От какво става това? – От малко въздух. Значи няма свобода на дишането. Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно. Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл? Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността. С какво сравнявате това разсъждение? За да направите каквото и да е сравнение в математиката или в каквато и да е друга наука, вие трябва да имате предмет, с който да сравнявате. Следователно във вашия ум имате мярка, а тази мярка принадлежи на Разумния живот, и тогава вие разсъждавате. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Да, няма смисъл, но кой живот? Когато ние казваме, че животът няма смисъл, подразбираме живот, употребен не съобразно законите на разумността, но вън от тази разумност. И тогава казваме: такъв един живот, употребен вън от разумността, няма смисъл.

← По-стара версия		Версия от 19:40, 26 март 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Книги с беседи]]
		+
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ТРЕТА ГОДИНА
		+
		+	[[КНИГА: Високият идеал]]

	== РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА ==		== РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА ==

← По-стара версия		Версия от 19:26, 26 март 2011
Ред 1:		Ред 1:
−	~~[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]~~
−
−	~~[[Беседи]]~~
−
−	~~[[Книги с беседи]]~~
−
−	~~[[Новото човечество (1920-1943)]]~~

	== РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА ==		== РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА ==

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 == РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА ==
-<i>Втора лекция от Учителя 18 октомври [[1923]] г., София </i>
+Втора лекция от Учителя 18 октомври [[1923]] г., София
 Тайна молитва

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 == РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА ==
-[i]Втора лекция от Учителя 18 октомври [[1923]] г., София [/i]
+<i>Втора лекция от Учителя 18 октомври [[1923]] г., София </i>
 Тайна молитва
@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 Да кажем, че буквата А представлява една Божествена мисъл, а буквата В – една човешка мисъл. Божествената мисъл върви във възходяща степен, а човешката – в низходяща степен. От тук следва, че когато двама души дружат заедно, те изведнъж в даден случай не могат да имат една и съща Божествена мисъл. Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата – това е един момент. Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души. Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица. И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка. Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл. Такъв е законът. Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона. Братче и сестриче живеят заедно. У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл. Тя целия ден трябва да се подчинява на брата. Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка. Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл. Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл. Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание. Казват: „Надясно в пътя!“ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания. Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл?“ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл. Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи. Туй е закон! Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин! Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание. Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин? – Този, по който Бог е създал света. По някой път ние казваме: „Да се обичаме!“ Но как, по кой начин да се обичаме? – Като постъпваме разумно. По кой начин? – Като се разбираме. Да, но как да става всичко това, ние трябва да знаем. Например правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушаш докрай. А пък ако братът ти говори Божествено, той няма да говори дълго време. Онези хора, които имат Божествена мисъл, те говорят кратко.
-Сега вие ще ми възразите: „Христос е държал дълги бе¬седи, по няколко часа.“ Туй се нуждае от доказателство. Една беседа може да е дълга, може и да е кратка. Дългите беседи са несъдържателни, а кратките беседи са съдържателни. Да ви докажа това. Говорителят е А. Започва да говори. Слушателят му е В, но е зле разположен към А. И двамата са отрицателни. Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга. Така е, когато някой не те обича. Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още!“ Значи беседата е къса. Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е. всяка една беседа е свързана с един малък момент. Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл. Това е беседата. Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов!“ Друг пък взел друг пасаж от беседата. Следователно късите беседи са по-съдържателни. Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф. А какво значи думата [i]фонограф[/i], можете ли да я изтълкувате? [i]Фоно[/i] – на гръцки значи звук, глас.
+Сега вие ще ми възразите: „Христос е държал дълги беседи, по няколко часа.“ Туй се нуждае от доказателство. Една беседа може да е дълга, може и да е кратка. Дългите беседи са несъдържателни, а кратките беседи са съдържателни. Да ви докажа това. Говорителят е А. Започва да говори. Слушателят му е В, но е зле разположен към А. И двамата са отрицателни. Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга. Така е, когато някой не те обича. Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още!“ Значи беседата е къса. Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е. всяка една беседа е свързана с един малък момент. Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл. Това е беседата. Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов!“ Друг пък взел друг пасаж от беседата. Следователно късите беседи са по-съдържателни. Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф. А какво значи думата <i>фонограф</i>, можете ли да я изтълкувате? <i>Фоно</i> – на гръцки значи звук, глас.
 Туй е философско разбиране на въпроса. Късите беседи подразбират определен момент. Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно. Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга. Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието започва Разумният живот. Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот. Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание. Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята. Под думата земя се разбира разумният човек вътре в неговата душа. Тези Божествени мисли трябва да се посеят в неговия ум, че за в бъдеще да няма нужда да се занимаваме с елементарни работи и да ги доказваме.
-[i]Упражнение[/i]: С малко свити пръсти поставяме ръцете на гърдите. Постепенно изправяме ръцете напред, а пръстите държим допрени. Ръцете пак на гърдите и после пак напред, но пръстите държим отдалечени. Съединяваме пръстите и поставяме ръцете на гърдите.
+<i>Упражнение</i>: С малко свити пръсти поставяме ръцете на гърдите. Постепенно изправяме ръцете напред, а пръстите държим допрени. Ръцете пак на гърдите и после пак напред, но пръстите държим отдалечени. Съединяваме пръстите и поставяме ръцете на гърдите.
 Ръцете успоредно напред, с дланите навън и успоредно на лицето.
@@ Ред 53: / Ред 53: @@
 Тайна молитва
-[i]Втора лекция от Учителя 18 октомври 1923 г., София [/i]
+<i>Втора лекция от Учителя 18 октомври 1923 г., София </i>