Разбрани и неразбрани езици - Редакционна история

Донка в 17:59, 11 февруари 2012

2012-02-11T17:59:03Z

НадяД в 12:15, 1 май 2009

2009-05-01T12:15:52Z

НадяД в 12:14, 1 май 2009

2009-05-01T12:14:00Z

НадяД в 12:12, 1 май 2009

2009-05-01T12:12:39Z

НадяД в 12:05, 1 май 2009

2009-05-01T12:05:14Z

Показване на промените

НадяД в 11:56, 1 май 2009

2009-05-01T11:56:17Z

НадяД в 11:50, 1 май 2009

2009-05-01T11:50:59Z

НадяД в 11:43, 1 май 2009

2009-05-01T11:43:15Z

Хирон: Нова страница: ==Разбрани и неразбрани езици== Мжлно се говори на разбран език, още по-мъчно – на неразбран. М...

2009-04-23T18:45:06Z

Нова страница: ==Разбрани и неразбрани езици== Мжлно се говори на разбран език, още по-мъчно – на неразбран. М...

Нова страница

==Разбрани и неразбрани езици==

Мжлно се говори на разбран език, още по-мъчно – на неразбран. Мъчно е да се говори на своя език, още по-мъчно – на чуждъ» Ако знаеш н-вкой чужд език, можеш, като говориш или пишеш, да направиш никакви грешки, с които да се изложиш. Обаче, ако знаеш малко езика, повече грешки ще правиш и повече ще се излагаш. Слушате някой да казва, че всичко знае, а друг – че нищо не знае. И в двете твердения има н^що неразбрано. – Защо? – Защото, който казва, че всичко знае, не разбира, че има н-вщо, което не знае; който казва, че нищо не знае, не разбира, че все нещо знае.

На едно място в Писанието Христос казва за себе си: „Аз съм вратата на кошарата". В обикновения живот под думата „врата" разбираме предмет с различна форма, направен от дъски, майсторски изработени. Този предмет посгавят на празно мЪ-сто, на стена или на ограда, и го закрепват така, че може свободно да се отваря и затваря. Съзнателна ли е вратата? Има ли пред-

Иоана, 10 гл.

460

става за службата, която верши в един дом? Значи, понятието „врата" има двояко значение: буквално и преносно. Човешкият ум си служи с представи, изводи и заклю-ния, дохожда до вътрешния смисъл на нЪ-щата. Като понятие, вратата е допусната в човетикия ум. Някои понятия, обаче, умът не допуща в себе си. Когато говорим за врата, ние знаем, че тя се отваря за добри приятели и затваря за неприятели. Не става ли същото и с човетакия ум и сърце? За своите добри приятели, вие отваряте и ума, и сърцето си. За ония, които не обичате, вие напълно се затваряте.

Всички хора, изобщо, се отварят за прия-телите си, а се затварят за неприятелиг. Учителитъ1 правят същото: за някои деца – по-способни и добродетелни, те се отварят повече; за ония, които не могат да вл-взат в вътрешен контакт с т*бх, тъ1 остават затворени. Какво виждаме в края на краищата? От първитЕ деца, именно, излизат добри, знатни граждани и гражданки, а някои се раждат даже в царски домове, като бж-дещи царе и царици. – Защо някои деца се раждат в царски семейства? – Защото са хранени с царска храна. – Защо от многото яйца, които царицата - пчела снася, само едно излиза царица? – Защото е хранено с специална, с царска храна. Като изучавате живота на пчелиг, виждате, че яйцата на работниците се хранят с един вид храна

461

бръмбарит-в, неправилно наречени „търтеи" – с друг вид храна. Бръмбарите предста-вят свита на царицата. Благодарение на гЪх, тя верши своята работа. Те са от високо произхождение. Не е добре, когато бръмбарите се размножат повече, отколкото трябва. Ако съвсем изчезнат, и това не е добре. Между пчелите в един кошер има известна пропорционалност, която природата допуща. Наруши ли се тази пропорционалност, пчелите сами я възстановяват.

Всеки човек иска да бъде цар, или царица. Не е лесно да носи човек тази висока титла. Колкото по-високо място заема човек, толкова по-отговорно е положението му. ЗапримЪр, положението на ц-влия кошер зависи от царицата. На всеки 24 часа тя трябва да снася по две - три хиляди яйца, от които се излупват работници. Усилена е работата на царицата! Лесно е да каже човек, че иска да бъде цар, све-щеник, майка, баща, или учител. Това са едни от най-отговорните длъжности. В съвременния живот всички добри начинания, както и всички лоши, се дължат все на май-ките и на бащит-в. Като наруши н^кой за-кон, човек казва: Какво особено съм на-правил? Нарушил съм един малък за-кон. Каквото и да е нарушението, малко или гол-бмо, то носи своите лоши последствия. Ето, Адам и Ева нарушиха само един закон, ядоха от плода на забраненото дърво, но и

462

до днес още свъ-гът не може да се освободи от последствието на това нарущаване. И до днес хората ядат от забранения плод и се чудят, защо не могат да се осво-бодят от гр-вха на първите чов-вци.

Съвремевните хора се намират в една гол-вма кръчма, дето всички ядат и пи-ят от евтиното винце. Като изл-взат от кръчмата, те започват да се карат. – Защо се карат? – Защото ядат от забраненото дърво. Докато не б-вха яли от забранения плод, Адам и Ева живъха в мир и съгласие. Щом вкусиха от него, те веднага се скараха. Само пияни хора се карат. Като ви-л% че се карат и не жив-вят добре, Бог запита Адама: Защо се напихте? За оправдание, Адам отговори: Напих се, Господи, от любов към жената, която ми даде за другарка. Аз имах доверие в нея, но тя ме изкуси. После Бог се обърна към Ева с същия въпрос, на който тя отговори: Господи, змията ме излъга. Никога не мисл-вх, че змия може да лъже, още повече, че е създадена от Тебе. Тя ми каза, че ако ям от забранения плод, ще стана Божество, ще придобия Твоит-б качества. Аз пожелах да стана като Тебе.

Оттук виждате лошите последствия на кривите мисли. Закон е: няма мисъл, добра или лоша, която да не носи известни последствия. Казано е в Писанието, че злото лоси последствията си до четвертото поколе-

463

ние, а доброто – до хиляди родове. Ако този закон не съществуваше, нищо не би могло да се предаде на бъдещето поколение. Наистина, с доброто заедно се предава и злото, но като по-силно, в края на краищата, доброто преодолява.

Като изнасям погрътпката на Адам и на Ева, това не значи, че трябва да се страхувате да ядете. Има какво да яде чов^к. От един плод само се забранява на човека. Работете върху себе си, да се освободите от вътрешния страх, който е причина за различни болести. От страх хората умират. Когато чумата отивала за Багдат, в сметката й влизали само хиляда души. Като преброила числото на жертвите, и тя останала очудена – на онзи свет отишли 20,000 души! Значи, хиляда души били избрани от чумата, а 19,000 заминали от страх. Гол-вма сила е страхът. Гол-бмо е неговото влияние. Хората се намират под влиянието на страха така, както и под влиянието на модата. ЦЪла зараза е модата. Малцина устояват на нейното влияние.

Хората се мислят за умни, учени, силни, а не могат да се справят с страха, с модата и с много н-Бща още. Т казват, че растенията и животните са невежи същества, а се хранят с тях. Как е възможно тогава, да се храни човек с плодовете на низшите и некултурни растения, с месото на не-.вежите животни, и да очаква, че от него мо-

464

же да излезе някакъв особен гений или талант? Каквато храна употребява човекъг такъв става. Какво ще излезе от човека, ако продължава да се храни с говеждо и с свинско месо? От глупавото и нечисто не може да излезе нещо умно и чисто. Какво излезе от ония, които ядоха от дървото за познаване на добро и на зло? Да оставим този въпрос настрана. Той е един от деликатните въпроси. Опасно е да се говори за греха, за злото и за престъплението. Да се говори върху тия въпроси, това значи, да се зарази човек. Силният, високодуховен чо-в4>к може да борави с материята на греха и на злото, защото знае законите, чрез които да ги трансформира. Които не разбират тия закони и се опитват да спрат злото, вместо да го ограничат, то взима все по-широки размери. Тази е причината, поради която злото днес се шири налъ-во и надясно.

Съвременните хора са свидетели на един страшен дуел – две страни се бият. В първо време на едната страна беха две сили, а на другата – една. После положението се смени: първата страна остана сама, а към втората се прибави нова сила. Значи, при първото положение на силите отношението беше 2:1, а после стана 1:2. Всека от страните търси правото си и мисли, че правото е на нейна страна. Обаче, и двете страни имат мнение за себе си, че са избраният от Бога народ, натоварен с идеята да внесе в це~

465

лия свет нов ред и порядък. Така мисле-ше едно време човекът. Той си казваше: Аз съм господарьт на света, трябва да се справя с всички по-низши от мене раси и култури. Той влезе в упорита война с т-бх, но и до днес още не може да се освободи от калта на тия низши раси. И до днес още той прави погр-вшките на предшествуващите раси. Това, което змията прави, и човек го прави; това, което тигърът прави, и чо-в-вк го прави; това, което комарът прави, и човек го прави. Това не значи, че в всички прояви човек е като животните, но има още остатъци от животински чърти в себе си, с които мъчно се справя.

Какво трябва да се прави, за да преодолее човек животинското естество в себе си? Нищо друго не остава на човека, освен да спазва Божиите закони и законите на разумната природа. Това, обаче, се отнася до ония, които вярват в Бога и в разумно-стта на природата. Ония, които не верват, още търсят доказателства за сж.ществуване-то на Бога. Чудно н-вщо! Какви доказателства ще дадете на хората, че светлината съществу-ва? Ако и това трябва да се доказва на човека, значи, той е слеп. Който има очи, вижда светлината. Тъй щото, не търсете доказателства за съществуването на Бога, но молете се очите ви да бъдат винаги отворени, да! виждате светлината на деня. Че не я разбирате напълно, че не знаете, как се предава,

466

това е друг въпрос. Радвайте се и благодарете, че имате възможност да възприемате и познавате поне отчасти светлината и топлината. Мнозина се задоволявят с едно ограничено понятие за Бога, за Когото могат да получат само физически доказателства. Р вярват в н^какъв Бог, който не е нито любов, нито светлина, нито топлина, нито знание. Който търси Бога на любовта, на свет-лината, на топлината и на знанието, той не се нуждае от никакви доказателства за Неговото съществуване. Той Го познава вътрешно и се домотеа непосредствено до Божествените идеи. Той не се нуждае от външни учители, сам на себе си е учител. Човек трябва да се стреми към усъвершенствуване. Като стане съвершен, човек лесно разбира неща-та, не се нуждае от много обяснения. Като погледне само някого, той веднага го познава. Като погледне слънцето, човек знае вече, че това е светещо гбло. Какво има на слънцето, каква е същината му, той не знае, но достатъчно е, че разчита на неговата топлина и светлина. Даже учените не знаят с абсолютна сигурност, какво е в сж.щност слънцето. Запример, за температурата на слънцето има различни мнения: едни учени подър-жат, че температурата му е около шест хиляди градуса, други – около 25 милиона градуси, трети – над 25 милиона. Кое мнение е най-вярно, не се знае. Ние в/вмаме още такъв термометър, с който да определим темпе-

467

ратурата на слънцето с абсолютна точност. «Според някои учени температурата на слънцето не е нищо друго, освен никаква умствена преграда, с която жителите му се пред-пазват от жителите на по-низкокултурните планети.

Кои са първите причини, които заставили хората да се бият? За да се бият хората, причината е религията, т. е. религиозните култове. Докато били в рая, първите хора намали ни-какъв култ, който да внася между т^х спор и недоразумение. Там съществувал един култъ – послушанието. Как са живели Адам и Ева след излизането си от рая, не знаем, но как са жив&ли синовете им – Каин и Авел, знаем. Родителите им били вегетарианци, а синовете – месоядци. Един рели-гиозен култ ги заставил да воюват помежду си, и един от гбх стана л жертва. – Кой бЪше този религиозен култ? – Жертвоприношението. Авел бил овчар и прине-съл в жертва на Бога една от своите овце. Каин бил земеделец, затова принесъл в жертва от своите житни произведения. Спо-рът, обаче, се явил по причина на това, че димът от жертвеника на Авела възлизал нагоре, към Бога, а на КаИна – се разсти-лал по земята. Това породило завист в сърцето на Каина. Когато димът отива нагоре, това показва, че времето ще се оправи. Значи, жертвата на Авела била приета, а на

468

Каина не била приета, защото времето щ-бло* да се развали.

Като се огорчил, Каин започнал да-разсъждава: Брат ми принесе в жертва живо същество, и Бог прие жертвата му. Щом е така, аз ще принеса брата си в жертва, дано този път Бог приеме и моята жертва. Това е криво разбиране на въпроса. Човек има право да принесе в жертва нещо свое, което принадлежи само на него, а не чужди н"Бща. Агнето бъше собственост на Аве-ла, житото – собственост на Каина. Тъ* имаха право да пренесат в жертва това, което сами са произвели, но що се отнася до чуждото, те н-вмаха право да турят ръка-на него. Каин принесе в жертва брата си, но Бог го запита: „Каине, къде е брат ти?" – Не съм стражар на брата си, да ходя след него. Каин излъга Господа. Той знаеше, къде е брат му. Тогава Господ му каза: „Кръвьта на брата ти вика за отмъщение." Каин се уплаши и рече: „Който ме срещне, ще ме убие за престъплението ми." – Който се осмели да те убие, каза Господ, наказанието му ще бъде седмократно. Бог остави Каина жив, да носи последствията на своето-престъпление.

Днес всички народи се избиват едни-други. Едно време фронтът б1;ше на бойното поле, а сега фронтът е навсЬкъде – и въ-градовет-, и в селата. Бомби падат вср-вдъ-мирното население и избиват невинни деца,-

469

жени, мъже, старци – когото намерят. – Какво ще стане с света? – Ще видите. Сега управляващите са пуснали една грамадна река да тече. В скоро време тя ще обхване целия св-бт. – Какво може да се направи срещу това течение? Единственото нещо е да турите срещу течението здрави бентове, докато вкарате реката в първото й корито, дето природата я пуснала да тече. Докато хората отбиват и пущат реките да текат по свое разбиране, вевкога ще има лоши последствия за човечеството. Докато ре-ката Нил течеше през Сахара, последната беше цветуща м-бстносг. Щом отбиха р-вка-та, Сахара стана пустиня. С това хората извершиха грамадна грешка. Природата знае, къде трябва да текат реките. Когато е нужно да се отбие една река, тя сама предвижда това и чъртае нови пътища.

Днес, след всичко това, което сегашните хора правят, те се запитват, защо съще-.ствуват противоречията. Много естествено. Противоречията съществуват като резултат на отклонението, което чов-вшкият ум и човешкото сърце са направили от правия път, който Бог им е предначъртал. Те сж отбити от правата посока и текат там, дето не трябва, вследствие на което предизвикват големи нещастия. – Какво трябва да пра-вим сега, за да избегнем тия последствия? – Трябва да поставите ума и сърцето си в посоката, която първоначално им била определена. – Каква е задачата на сърцето? –

470

Да пречиства кръвьта и, така пречистена, да1 я отправя и към най отдалечените части на организма. Според някои учени е изчислено, че сърцето има на разположение 300 милиарда клетки, с които се справя разумно. Р сл^ поданици на неговата държава. Няма цар в света, който да има на разположение толкова поданици, както сърцето.

Както виждате, човек е господар на такова голямо царство, с толкова много поданици и се оплаква, че е сиромах. Нъжой даже нарича себе си „будала" – -„Буда – Аллахъ". Думата „будала" имала хубаво съдържание, но днес е изопачена. Първоначално тази дума означавала съвершен човек, произлЪзъл от Бога. Значи, будала е съвершеният, който излиза от Бога. Впоследствие тази дума изгубила своя вътрешен смисъл. Днес под понятието „будала" разбираме чов1зк, който не знае, какво прави – несръчен е той. Н-б-кой сгръчни и, за свое оправдание, казва: Аз съм будала. Това значи: Аз, който имах всички условия и възможности да стана човек, изгубих всичко. Днес съм нищо друго, освен будала. Станах посмешище на хората. Който признава погрътаките си и ги изправя, е истински будала. Докато всички хора не стана т в този смисъл буда ли, светът не може да се оправи. Обаче, да се прави чо-век на будала, да мисли, че може да излъже, да изиграе нЪкого, не му е простено. Той ще носи последствията на своето съзнателно

471

изопачаване. Как ще излъжете слънцето? Как ще излъжете морето?

Мнозина казват, че трябва да бъдат добри и свети, да се проявяват като хора. Ако мислят, че отсега нататък могат да станат добри и свети, г са на погрЪ» шен път. Те са закъснъ\ли вече Добрите хора се раждат добри. Светите хора се ра-ждаг свети. Едно се иска от хората. да се проявяват такива, каквито са Човек носи в себе си всичко добро и възвишено, всички дарби и способности, но се нуждае от условия за гбхното проявяване.

Хората не усиЬват, или малко успъват в живота си, защото, или никак не работят, или малко работят. Т търсят лесния път. Те искат да намерят рая. И да го намЪрят, там не могат да жив-бят днес. В рая ще влязат само готовите хора. Според мене, раят на земята, това са северният и южният полюс, защото там не е станало никакво пре-стъпление. На южния полюс сега жив-ве лю-бовьта, на северния – мъдростта, а на еква-тора – истината. Всички погръшки и престъп-ления в св±та идат ог екватора, понеже хората не прилагат правилно законитъ' на любовта и на мъдростта. Щом не прилагат тия закони правилно, естествено е, че не могат да спазват и законите на истината. Хората се отклонили от пътя на любовта и на мъдростта, заради което са изпратени в света на истината, т. е. на екватора, да изправят

472

погр-кикитъ1 си. В пътя на изправянето си, човек ще се верне там, дето първоначално е сгръчиил. Значи, той ще отиде първо на южния полюс – при любовта, с нея да започне. Оттам той ще отиде в северния полюс – при мъдростта. Като придобие любовта и мъдростта, най-после ще отиде на екватора, дето ще намери истината, която ще му помогне да изправи погръчикитъ1 си.

И тъй, като мине през южния полюс, през огъня на любовта, човек се стопява, пречиства и отново се явява, като новородено дете. Детето трябва да расте при благоприятни условия, докато порасне, докато се кали и развие. Преждевременно то не може да отиде на северния полюс. Колко научни експедиции пропаднаха в идеята си за откриване на северния полюс. – Защо? – Там няма условия за живот. Там има гол-вми течения, които не се понасят. Англичаните направиха опите да сложат знамето си там, но останаха излъгани: там не стои никакво знаме. Руснацитъ-успъха да стигнат на северния полюс, но в скоро време теченията ги отял-вкоха надолу. Само онзи може да се домогне до северния полюс, който е приел любовта и непоколебимо верва в нея. Без Божията Любов никакво постижение не съществува. Хората и народите не успъват, защото всеки се мисли за избранник на Бога. Който е носител на любовта, на мъдростта и на истината, той е Божи избранник, като индивид, като обще-

473

ство или като народ. Който зачита тия закони, той е от избраните.

Всеки човек носи в себе си всичко, каквото желае. Щом е така, слушайте, какво ви говорят любовта, мъдростта и истината в вас. Зачитайте т-бхнитъ1 закони, за да бж-дете избран народ.

Т. м.

.28. Беседа от Учителя, държана на 15. сеп-темврий, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. – Изгр-вв.

← По-стара версия		Версия от 17:59, 11 февруари 2012
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Рилски беседи]] - [[1940]] година
		+
		+	[[КНИГА: Божественият и човешкият свят]]
		+
	==Разбрани и неразбрани езици==		==Разбрани и неразбрани езици==
	[Иоана, 10 гл.]		[Иоана, 10 гл.]

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 Както виждате, човек е господар на такова голямо царство, с толкова много поданици и се оплаква, че е сиромах. Някой даже нарича себе си „будала" – -„Буда – Аллах". Думата „будала" имала хубаво съдържание, но днес е изопачена. Първоначално тази дума означавала съвършен човек, произлязъл от Бога. Значи, будала е съвършеният, който излиза от Бога. Впоследствие тази дума изгубила своя вътрешен смисъл. Днес под понятието „будала" разбираме човек, който не знае, какво прави – несръчен е той. Някой сгреши и, за свое оправдание, казва: Аз съм будала. Това значи: Аз, който имах всички условия и възможности да стана човек, изгубих всичко. Днес съм нищо друго, освен будала. Станах посмешище на хората. Който признава погрешките си и ги изправя, е истински будала. Докато всички хора не станат в този смисъл будали, светът не може да се оправи. Обаче, да се прави човек на будала, да мисли, че може да излъже, да изиграе някого, не му е простено. Той ще носи последствията на своето съзнателно изопачаване. Как ще излъжете слънцето? Как ще излъжете морето?
-Мнозина казват, че трябва да бъдат добри и свети, да се проявяват като хора. Ако мислят, че отсега нататък могат да станат добри и свети, г са на погрЪ» шен път. Те са закъснъ\ли вече Добрите хора се раждат добри. Светите хора се ра-ждаг свети. Едно се иска от хората. да се проявяват такива, каквито са Човек носи в себе си всичко добро и възвишено, всички дарби и способности, но се нуждае от условия за гбхното проявяване.
+Мнозина казват, че трябва да бъдат добри и свети, да се проявяват като хора. Ако мислят, че отсега нататък могат да станат добри и свети, те са на погрешен път. Те са закъснели вече. Добрите хора се раждат добри. Светите хора се раждат свети. Едно се иска от хората, да се проявяват такива, каквито са. Човек носи в себе си всичко добро и възвишено, всички дарби и способности, но се нуждае от условия за тяхното проявяване.
 Хората не успяват, или малко успяват в живота си, защото, или никак не работят, или малко работят. Те търсят лесния път. Те искат да намерят рая. И да го намерят, там не могат да живеят днес. В рая ще влязат само готовите хора. Според мене, раят на земята, това са северният и южният полюс, защото там не е станало никакво престъпление. На южния полюс сега живее любовта, на северния – мъдростта, а на екватора – истината. Всички погрешки и престъпления в света идат от екватора, понеже хората не прилагат правилно законите на любовта и на мъдростта. Щом не прилагат тия закони правилно, естествено е, че не могат да спазват и законите на истината. Хората се отклонили от пътя на любовта и на мъдростта, заради което са изпратени в света на истината, т. е. на екватора, да изправят погрешките си. В пътя на изправянето си, човек ще се върне там, дето първоначално е сгрешил. Значи, той ще отиде първо на южния полюс – при любовта, с нея да започне. Оттам той ще отиде в северния полюс – при мъдростта. Като придобие любовта и мъдростта, най-после ще отиде на екватора, дето ще намери истината, която ще му помогне да изправи погрешките си.
@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 И тъй, като мине през южния полюс, през огъня на любовта, човек се стопява, пречиства и отново се явява, като новородено дете. Детето трябва да расте при благоприятни условия, докато порасне, докато се кали и развие. Преждевременно то не може да отиде на северния полюс. Колко научни експедиции пропаднаха в идеята си за откриване на северния полюс. – Защо? – Там няма условия за живот. Там има големи течения, които не се понасят. Англичаните направиха опит да сложат знамето си там, но останаха излъгани: там не стои никакво знаме. Руснаците успяха да стигнат на северния полюс, но в скоро време теченията ги отвлякоха надолу. Само онзи може да се домогне до северния полюс, който е приел любовта и непоколебимо вярва в нея. Без Божията Любов никакво постижение не съществува. Хората и народите не успяват, защото всеки се мисли за избраник на Бога. Който е носител на любовта, на мъдростта и на истината, той е Божи избраник, като индивид, като общество или като народ. Който зачита тия закони, той е от избраните.
-Всеки човек носи в себе си всичко, каквото желае. Щом е така, слушайте, какво ви говорят любовта, мъдростта и истината в вас. Зачитайте техните закони, за да бъдете избран народ.
+Всеки човек носи в себе си всичко, каквото желае. Щом е така, слушайте, какво ви говорят любовта, мъдростта и истината във вас. Зачитайте техните закони, за да бъдете избран народ.
 Т. м.
 . Беседа от Учителя, държана на 15 септември, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. – Изгрев

@@ Ред 36: / Ред 36: @@
 Хората не успяват, или малко успяват в живота си, защото, или никак не работят, или малко работят. Те търсят лесния път. Те искат да намерят рая. И да го намерят, там не могат да живеят днес. В рая ще влязат само готовите хора. Според мене, раят на земята, това са северният и южният полюс, защото там не е станало никакво престъпление. На южния полюс сега живее любовта, на северния – мъдростта, а на екватора – истината. Всички погрешки и престъпления в света идат от екватора, понеже хората не прилагат правилно законите на любовта и на мъдростта. Щом не прилагат тия закони правилно, естествено е, че не могат да спазват и законите на истината. Хората се отклонили от пътя на любовта и на мъдростта, заради което са изпратени в света на истината, т. е. на екватора, да изправят погрешките си. В пътя на изправянето си, човек ще се върне там, дето първоначално е сгрешил. Значи, той ще отиде първо на южния полюс – при любовта, с нея да започне. Оттам той ще отиде в северния полюс – при мъдростта. Като придобие любовта и мъдростта, най-после ще отиде на екватора, дето ще намери истината, която ще му помогне да изправи погрешките си.
-И тъй, като мине през южния полюс, през огъня на любовта, човек се стопява, пречиства и отново се явява, като новородено дете. Детето трябва да расте при благоприятни условия, докато порасне, докато се кали и развие. Преждевременно то не може да отиде на северния полюс. Колко научни експедиции пропаднаха в идеята си за откриване на северния полюс. – Защо? – Там няма условия за живот. Там има големи течения, които не се понасят. Англичаните направиха опит да сложат знамето си там, но останаха излъгани: там не стои никакво знаме. Руснаците успяха да стигнат на северния полюс, но в скоро време теченията ги отялякоха надолу. Само онзи може да се домогне до северния полюс, който е приел любовта и непоколебимо вярва в нея. Без Божията Любов никакво постижение не съществува. Хората и народите не успяват, защото всеки се мисли за избраник на Бога. Който е носител на любовта, на мъдростта и на истината, той е Божи избраник, като индивид, като общество или като народ. Който зачита тия закони, той е от избраните.
+И тъй, като мине през южния полюс, през огъня на любовта, човек се стопява, пречиства и отново се явява, като новородено дете. Детето трябва да расте при благоприятни условия, докато порасне, докато се кали и развие. Преждевременно то не може да отиде на северния полюс. Колко научни експедиции пропаднаха в идеята си за откриване на северния полюс. – Защо? – Там няма условия за живот. Там има големи течения, които не се понасят. Англичаните направиха опит да сложат знамето си там, но останаха излъгани: там не стои никакво знаме. Руснаците успяха да стигнат на северния полюс, но в скоро време теченията ги отвлякоха надолу. Само онзи може да се домогне до северния полюс, който е приел любовта и непоколебимо вярва в нея. Без Божията Любов никакво постижение не съществува. Хората и народите не успяват, защото всеки се мисли за избраник на Бога. Който е носител на любовта, на мъдростта и на истината, той е Божи избраник, като индивид, като общество или като народ. Който зачита тия закони, той е от избраните.
 Всеки човек носи в себе си всичко, каквото желае. Щом е така, слушайте, какво ви говорят любовта, мъдростта и истината в вас. Зачитайте техните закони, за да бъдете избран народ.
@@ Ред 42: / Ред 42: @@
 Т. м.
-. Беседа от Учителя, държана на 15 септември, 10 ч.пр. б. 1940 г. София. – Изгрев
+. Беседа от Учителя, държана на 15 септември, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. – Изгрев

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 Съвременните хора са свидетели на един страшен дуел – две страни се бият. В първо време на едната страна бяха две сили, а на другата – една. После положението се смени: първата страна остана сама, а към втората се прибави нова сила. Значи, при първото положение на силите отношението беше 2:1, а после стана 1:2. Всяка от страните търси правото си и мисли, че правото е на нейна страна. Обаче, и двете страни имат мнение за себе си, че са избраният от Бога народ, натоварен с идеята да внесе в целия свят нов ред и порядък. Така мислеше едно време човекът. Той си казваше: Аз съм господарят на света, трябва да се справя с всички по-низши от мене раси и култури. Той влезе в упорита война с тях, но и до днес още не може да се освободи от калта на тия низши раси. И до днес още той прави погрешките на предшестващите раси. Това, което змията прави, и човек го прави; това, което тигърът прави, и човек го прави; това, което комарът прави, и човек го прави. Това не значи, че във всички прояви човек е като животните, но има още остатъци от животински черти в себе си, с които мъчно се справя.
-Какво трябва да се прави, за да преодолее човек животинското естество в себе си? Нищо друго не остава на човека, освен да спазва Божиите закони и законите на разумната природа. Това, обаче, се отнася до ония, които вярват в Бога и в разумността на природата. Ония, които не вярват, още търсят доказателства за съществуването на Бога. Чудно нещо! Какви доказателства ще дадете на хората, че светлината съществува? Ако и това трябва да се доказва на човека, значи, той е сляп. Който има очи, вижда светлината. Тъй щото, не търсете доказателства за съществуването на Бога, но молете се очите ви да бъдат винаги отворени, да виждате светлината на деня. Че не я разбирате напълно, че не знаете, как се предава,
+Какво трябва да се прави, за да преодолее човек животинското естество в себе си? Нищо друго не остава на човека, освен да спазва Божиите закони и законите на разумната природа. Това, обаче, се отнася до ония, които вярват в Бога и в разумността на природата. Ония, които не вярват, още търсят доказателства за съществуването на Бога. Чудно нещо! Какви доказателства ще дадете на хората, че светлината съществува? Ако и това трябва да се доказва на човека, значи, той е сляп. Който има очи, вижда светлината. Тъй щото, не търсете доказателства за съществуването на Бога, но молете се очите ви да бъдат винаги отворени, да виждате светлината на деня. Че не я разбирате напълно, че не знаете, как се предава, това е друг въпрос. Радвайте се и благодарете, че имате възможност да възприемате и познавате поне отчасти светлината и топлината. Мнозина се задоволяват с едно ограничено понятие за Бога, за Когото могат да получат само физически доказателства. Те вярват в някакъв Бог, който не е нито любов, нито светлина, нито топлина, нито знание. Който търси Бога на любовта, на светлината, на топлината и на знанието, той не се нуждае от никакви доказателства за Неговото съществуване. Той Го познава вътрешно и се домогва непосредствено до Божествените идеи. Той не се нуждае от външни учители, сам на себе си е учител. Човек трябва да се стреми към усъвършенстване. Като стане съвършен, човек лесно разбира нещата, не се нуждае от много обяснения. Като погледне само някого, той веднага го познава. Като погледне слънцето, човек знае вече, че това е светещо тяло. Какво има на слънцето, каква е същината му, той не знае, но достатъчно е, че разчита на неговата топлина и светлина. Даже учените не знаят с абсолютна сигурност, какво е в същност слънцето. Запример, за температурата на слънцето има различни мнения: едни учени поддържат, че температурата му е около шест хиляди градуса, други – около 25 милиона градуси, трети – над 25 милиона. Кое мнение е най-вярно, не се знае. Ние нямаме още такъв термометър, с който да определим температурата на слънцето с абсолютна точност. Според някои учени температурата на слънцето не е нищо друго, освен никаква умствена преграда, с която жителите му се предпазват от жителите на по-ниско културните планети.
+Кои са първите причини, които заставили хората да се бият? За да се бият хората, причината е религията, т.е. религиозните култове. Докато били в рая, първите хора намали никакъв култ, който да внася между тях спор и недоразумение. Там съществувал един култ – послушанието. Как са живели Адам и Ева след излизането си от рая, не знаем, но как са живели синовете им – Каин и Авел, знаем. Родителите им били вегетарианци, а синовете – месоядци. Един религиозен култ ги заставил да воюват помежду си, и един от тях станал жертва. – Кой беше този религиозен култ? – Жертвоприношението. Авел бил овчар и принесъл в жертва на Бога една от своите овце. Каин бил земеделец, затова принесъл в жертва от своите житни произведения. Спорът, обаче, се явил по причина на това, че димът от жертвеника на Авел възлизал нагоре, към Бога, а на Каин – се разстилал по земята. Това породило завист в сърцето на Каин. Когато димът отива нагоре, това показва, че времето ще се оправи. Значи, жертвата на Авел била приета, а на
-−
-−
-това е друг въпрос. Радвайте се и благодарете, че имате възможност да възприемате и познавате поне отчасти светлината и топлината. Мнозина се задоволявят с едно ограничено понятие за Бога, за Когото могат да получат само физически доказателства. Р вярват в н^какъв Бог, който не е нито любов, нито светлина, нито топлина, нито знание. Който търси Бога на любовта, на свет-лината, на топлината и на знанието, той не се нуждае от никакви доказателства за Неговото съществуване. Той Го познава вътрешно и се домотеа непосредствено до Божествените идеи. Той не се нуждае от външни учители, сам на себе си е учител. Човек трябва да се стреми към усъвершенствуване. Като стане съвершен, човек лесно разбира неща-та, не се нуждае от много обяснения. Като погледне само някого, той веднага го познава. Като погледне слънцето, човек знае вече, че това е светещо гбло. Какво има на слънцето, каква е същината му, той не знае, но достатъчно е, че разчита на неговата топлина и светлина. Даже учените не знаят с абсолютна сигурност, какво е в сж.щност слънцето. Запример, за температурата на слънцето има различни мнения: едни учени подър-жат, че температурата му е около шест хиляди градуса, други – около 25 милиона градуси, трети – над 25 милиона. Кое мнение е най-вярно, не се знае. Ние в/вмаме още такъв термометър, с който да определим темпе-
-−
-−
-−
-−
-ратурата на слънцето с абсолютна точност. «Според някои учени температурата на слънцето не е нищо друго, освен никаква умствена преграда, с която жителите му се пред-пазват от жителите на по-низкокултурните планети.
-−
-Кои са първите причини, които заставили хората да се бият? За да се бият хората, причината е религията, т. е. религиозните култове. Докато били в рая, първите хора намали ни-какъв култ, който да внася между т^х спор и недоразумение. Там съществувал един култъ – послушанието. Как са живели Адам и Ева след излизането си от рая, не знаем, но как са жив&ли синовете им – Каин и Авел, знаем. Родителите им били вегетарианци, а синовете – месоядци. Един рели-гиозен култ ги заставил да воюват помежду си, и един от гбх стана л жертва. – Кой бЪше този религиозен култ? – Жертвоприношението. Авел бил овчар и прине-съл в жертва на Бога една от своите овце. Каин бил земеделец, затова принесъл в жертва от своите житни произведения. Спо-рът, обаче, се явил по причина на това, че димът от жертвеника на Авела възлизал нагоре, към Бога, а на КаИна – се разсти-лал по земята. Това породило завист в сърцето на Каина. Когато димът отива нагоре, това показва, че времето ще се оправи. Значи, жертвата на Авела била приета, а на

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 Съвременните хора се намират в една голяма кръчма, дето всички ядат и пият от евтиното винце. Като излязат от кръчмата, те започват да се карат. – Защо се карат? – Защото ядат от забраненото дърво. Докато не бяха яли от забранения плод, Адам и Ева живяха в мир и съгласие. Щом вкусиха от него, те веднага се скараха. Само пияни хора се карат. Като видя, че се карат и не живеят добре, Бог запита Адам: Защо се напихте? За оправдание, Адам отговори: Напих се, Господи, от любов към жената, която ми даде за другарка. Аз имах доверие в нея, но тя ме изкуси. После Бог се обърна към Ева с същия въпрос, на който тя отговори: Господи, змията ме излъга. Никога не мислех, че змия може да лъже, още повече, че е създадена от Тебе. Тя ми каза, че ако ям от забранения плод, ще стана Божество, ще придобия Твоите качества. Аз пожелах да стана като Тебе.
-Оттук виждате лошите последствия на кривите мисли. Закон е: няма мисъл, добра или лоша, която да не носи известни последствия. Казано е в Писанието, че злото носи последствията си до четвъртото поколе-
+Оттук виждате лошите последствия на кривите мисли. Закон е: няма мисъл, добра или лоша, която да не носи известни последствия. Казано е в Писанието, че злото носи последствията си до четвъртото поколение, а доброто – до хиляди родове. Ако този закон не съществуваше, нищо не би могло да се предаде на бъдещето поколение. Наистина, с доброто заедно се предава и злото, но като по-силно, в края на краищата, доброто преодолява.
+Като изнасям погрешката на Адам и на Ева, това не значи, че трябва да се страхувате да ядете. Има какво да яде човек. От един плод само се забранява на човека. Работете върху себе си, да се освободите от вътрешния страх, който е причина за различни болести. От страх хората умират. Когато чумата отивала за Багдат, в сметката й влизали само хиляда души. Като преброила числото на жертвите, и тя останала учудена – на онзи сват отишли 20 000 души! Значи, хиляда души били избрани от чумата, а 19 000 заминали от страх. Голяма сила е страхът. Голямо е неговото влияние. Хората се намират под влиянието на страха така, както и под влиянието на модата. Цяла зараза е модата. Малцина устояват на нейното влияние.
-−
-ние, а доброто – до хиляди родове. Ако този закон не съществуваше, нищо не би могло да се предаде на бъдещето поколение. Наистина, с доброто заедно се предава и злото, но като по-силно, в края на краищата, доброто преодолява.
+Хората се мислят за умни, учени, силни, а не могат да се справят със страха, с модата и с много неща още. Те казват, че растенията и животните са невежи същества, а се хранят с тях. Как е възможно тогава, да се храни човек с плодовете на низшите и некултурни растения, с месото на невежите животни, и да очаква, че от него може да излезе някакъв особен гений или талант? Каквато храна употребява човекът такъв става. Какво ще излезе от човека, ако продължава да се храни с говеждо и със свинско месо? От глупавото и нечисто не може да излезе нещо умно и чисто. Какво излезе от ония, които ядоха от дървото за познаване на добро и на зло? Да оставим този въпрос настрана. Той е един от деликатните въпроси. Опасно е да се говори за греха, за злото и за престъплението. Да се говори върху тия въпроси, това значи, да се зарази човек. Силният, високо духовен човек може да борави с материята на греха и на злото, защото знае законите, чрез които да ги трансформира. Които не разбират тия закони и се опитват да спрат злото, вместо да го ограничат, то взима все по-широки размери. Тази е причината, поради която злото днес се шири наляво и надясно.
-Като изнасям погрътпката на Адам и на Ева, това не значи, че трябва да се страхувате да ядете. Има какво да яде чов^к. От един плод само се забранява на човека. Работете върху себе си, да се освободите от вътрешния страх, който е причина за различни болести. От страх хората умират. Когато чумата отивала за Багдат, в сметката й влизали само хиляда души. Като преброила числото на жертвите, и тя останала очудена – на онзи свет отишли 20,000 души! Значи, хиляда души били избрани от чумата, а 19,000 заминали от страх. Гол-вма сила е страхът. Гол-бмо е неговото влияние. Хората се намират под влиянието на страха така, както и под влиянието на модата. ЦЪла зараза е модата. Малцина устояват на нейното влияние.
+Съвременните хора са свидетели на един страшен дуел – две страни се бият. В първо време на едната страна бяха две сили, а на другата – една. После положението се смени: първата страна остана сама, а към втората се прибави нова сила. Значи, при първото положение на силите отношението беше 2:1, а после стана 1:2. Всяка от страните търси правото си и мисли, че правото е на нейна страна. Обаче, и двете страни имат мнение за себе си, че са избраният от Бога народ, натоварен с идеята да внесе в целия свят нов ред и порядък. Така мислеше едно време човекът. Той си казваше: Аз съм господарят на света, трябва да се справя с всички по-низши от мене раси и култури. Той влезе в упорита война с тях, но и до днес още не може да се освободи от калта на тия низши раси. И до днес още той прави погрешките на предшестващите раси. Това, което змията прави, и човек го прави; това, което тигърът прави, и човек го прави; това, което комарът прави, и човек го прави. Това не значи, че във всички прояви човек е като животните, но има още остатъци от животински черти в себе си, с които мъчно се справя.
-Хората се мислят за умни, учени, силни, а не могат да се справят с страха, с модата и с много н-Бща още. Т казват, че растенията и животните са невежи същества, а се хранят с тях. Как е възможно тогава, да се храни човек с плодовете на низшите и некултурни растения, с месото на не-.вежите животни, и да очаква, че от него мо-
+Какво трябва да се прави, за да преодолее човек животинското естество в себе си? Нищо друго не остава на човека, освен да спазва Божиите закони и законите на разумната природа. Това, обаче, се отнася до ония, които вярват в Бога и в разумността на природата. Ония, които не вярват, още търсят доказателства за съществуването на Бога. Чудно нещо! Какви доказателства ще дадете на хората, че светлината съществува? Ако и това трябва да се доказва на човека, значи, той е сляп. Който има очи, вижда светлината. Тъй щото, не търсете доказателства за съществуването на Бога, но молете се очите ви да бъдат винаги отворени, да виждате светлината на деня. Че не я разбирате напълно, че не знаете, как се предава,
-−
-−
-−
-−
-же да излезе някакъв особен гений или талант? Каквато храна употребява човекъг такъв става. Какво ще излезе от човека, ако продължава да се храни с говеждо и с свинско месо? От глупавото и нечисто не може да излезе нещо умно и чисто. Какво излезе от ония, които ядоха от дървото за познаване на добро и на зло? Да оставим този въпрос настрана. Той е един от деликатните въпроси. Опасно е да се говори за греха, за злото и за престъплението. Да се говори върху тия въпроси, това значи, да се зарази човек. Силният, високодуховен чо-в4>к може да борави с материята на греха и на злото, защото знае законите, чрез които да ги трансформира. Които не разбират тия закони и се опитват да спрат злото, вместо да го ограничат, то взима все по-широки размери. Тази е причината, поради която злото днес се шири налъ-во и надясно.
-−
-Съвременните хора са свидетели на един страшен дуел – две страни се бият. В първо време на едната страна беха две сили, а на другата – една. После положението се смени: първата страна остана сама, а към втората се прибави нова сила. Значи, при първото положение на силите отношението беше 2:1, а после стана 1:2. Всека от страните търси правото си и мисли, че правото е на нейна страна. Обаче, и двете страни имат мнение за себе си, че са избраният от Бога народ, натоварен с идеята да внесе в це~
-−
-−
-−
-−
-лия свет нов ред и порядък. Така мисле-ше едно време човекът. Той си казваше: Аз съм господарьт на света, трябва да се справя с всички по-низши от мене раси и култури. Той влезе в упорита война с т-бх, но и до днес още не може да се освободи от калта на тия низши раси. И до днес още той прави погр-вшките на предшествуващите раси. Това, което змията прави, и човек го прави; това, което тигърът прави, и чо-в-вк го прави; това, което комарът прави, и човек го прави. Това не значи, че в всички прояви човек е като животните, но има още остатъци от животински чърти в себе си, с които мъчно се справя.
-−
-Какво трябва да се прави, за да преодолее човек животинското естество в себе си? Нищо друго не остава на човека, освен да спазва Божиите закони и законите на разумната природа. Това, обаче, се отнася до ония, които вярват в Бога и в разумно-стта на природата. Ония, които не верват, още търсят доказателства за сж.ществуване-то на Бога. Чудно н-вщо! Какви доказателства ще дадете на хората, че светлината съществу-ва? Ако и това трябва да се доказва на човека, значи, той е слеп. Който има очи, вижда светлината. Тъй щото, не търсете доказателства за съществуването на Бога, но молете се очите ви да бъдат винаги отворени, да! виждате светлината на деня. Че не я разбирате напълно, че не знаете, как се предава,

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Разбрани и неразбрани езици==
-Мжлно се говори на разбран език, още по-мъчно – на неразбран. Мъчно е да се говори на своя език, още по-мъчно – на чуждъ» Ако знаеш н-вкой чужд език, можеш, като говориш или пишеш, да направиш никакви грешки, с които да се изложиш. Обаче, ако знаеш малко езика, повече грешки ще правиш и повече ще се излагаш. Слушате някой да казва, че всичко знае, а друг – че нищо не знае. И в двете твердения има н^що неразбрано. – Защо? – Защото, който казва, че всичко знае, не разбира, че има н-вщо, което не знае; който казва, че нищо не знае, не разбира, че все нещо знае.
+Мъчно се говори на разбран език, още по-мъчно – на неразбран. Мъчно е да се говори на своя език, още по-мъчно – на чужд. Ако знаеш някой чужд език, можеш, като говориш или пишеш, да направиш някакви грешки, с които да се изложиш. Обаче, ако знаеш малко езика, повече грешки ще правиш и повече ще се излагаш. Слушате някой да казва, че всичко знае, а друг – че нищо не знае. И в двете твърдения има нещо неразбрано. – Защо? – Защото, който казва, че всичко знае, не разбира, че има нещо, което не знае; който казва, че нищо не знае, не разбира, че все нещо знае.
-На едно място в Писанието Христос казва за себе си: „Аз съм вратата на кошарата". В обикновения живот под думата „врата" разбираме предмет с различна форма, направен от дъски, майсторски изработени. Този предмет посгавят на празно мЪ-сто, на стена или на ограда, и го закрепват така, че може свободно да се отваря и затваря. Съзнателна ли е вратата? Има ли пред-
+На едно място в Писанието Христос казва за себе си: „Аз съм вратата на кошарата". В обикновения живот под думата „врата" разбираме предмет с различна форма, направен от дъски, майсторски изработени. Този предмет поставят на празно място, на стена или на ограда, и го закрепват така, че може свободно да се отваря и затваря. Съзнателна ли е вратата? Има ли представа за службата, която върши в един дом? Значи, понятието „врата" има двояко значение: буквално и преносно. Човешкият ум си служи с представи, изводи и заключения, дохожда до вътрешния смисъл на нещата. Като понятие, вратата е допусната в човешкия ум. Някои понятия, обаче, умът не допуща в себе си. Когато говорим за врата, ние знаем, че тя се отваря за добри приятели и затваря за неприятели. Не става ли същото и с човешкия ум и сърце? За своите добри приятели, вие отваряте и ума, и сърцето си. За ония, които не обичате, вие напълно се затваряте.
-Иоана, 10 гл.
+Всички хора, изобщо, се отварят за приятелите си, а се затварят за неприятелите. Учителите правят същото: за някои деца – по-способни и добродетелни, те се отварят повече; за ония, които не могат да влязат във вътрешен контакт с тях, те остават затворени. Какво виждаме в края на краищата? От първите деца, именно, излизат добри, знатни граждани и гражданки, а някои се раждат даже в царски домове, като бъдещи царе и царици. – Защо някои деца се раждат в царски семейства? – Защото са хранени с царска храна. – Защо от многото яйца, които царицата-пчела снася, само едно излиза царица? – Защото е хранено с специална, с царска храна. Като изучавате живота на пчелите, виждате, че яйцата на работниците се хранят с един вид храна бръмбарите, неправилно наречени „търтеи" – с друг вид храна. Бръмбарите представят свита на царицата. Благодарение на тях, тя върши своята работа. Те са от високо произхождение. Не е добре, когато бръмбарите се размножат повече, отколкото трябва. Ако съвсем изчезнат, и това не е добре. Между пчелите в един кошер има известна пропорционалност, която природата допуща. Наруши ли се тази пропорционалност, пчелите сами я възстановяват.
+Всеки човек иска да бъде цар, или царица. Не е лесно да носи човек тази висока титла. Колкото по-високо място заема човек, толкова по-отговорно е положението му. Запример, положението на целия кошер зависи от царицата. На всеки 24 часа тя трябва да снася по две-три хиляди яйца, от които се излюпват работници. Усилена е работата на царицата! Лесно е да каже човек, че иска да бъде цар, свещеник, майка, баща, или учител. Това са едни от най-отговорните длъжности. В съвременния живот всички добри начинания, както и всички лоши, се дължат все на майките и на бащите. Като наруши някой закон, човек казва: Какво особено съм направил? Нарушил съм един малък закон. Каквото и да е нарушението, малко или голямо, то носи своите лоши последствия. Ето, Адам и Ева нарушиха само един закон, ядоха от плода на забраненото дърво, но и до днес още светът не може да се освободи от последствието на това нарушаване. И до днес хората ядат от забранения плод и се чудят, защо не могат да се освободят от греха на първите човеци.
-−
-става за службата, която верши в един дом? Значи, понятието „врата" има двояко значение: буквално и преносно. Човешкият ум си служи с представи, изводи и заклю-ния, дохожда до вътрешния смисъл на нЪ-щата. Като понятие, вратата е допусната в човетикия ум. Някои понятия, обаче, умът не допуща в себе си. Когато говорим за врата, ние знаем, че тя се отваря за добри приятели и затваря за неприятели. Не става ли същото и с човетакия ум и сърце? За своите добри приятели, вие отваряте и ума, и сърцето си. За ония, които не обичате, вие напълно се затваряте.
+Съвременните хора се намират в една голяма кръчма, дето всички ядат и пият от евтиното винце. Като излязат от кръчмата, те започват да се карат. – Защо се карат? – Защото ядат от забраненото дърво. Докато не бяха яли от забранения плод, Адам и Ева живяха в мир и съгласие. Щом вкусиха от него, те веднага се скараха. Само пияни хора се карат. Като видя, че се карат и не живеят добре, Бог запита Адам: Защо се напихте? За оправдание, Адам отговори: Напих се, Господи, от любов към жената, която ми даде за другарка. Аз имах доверие в нея, но тя ме изкуси. После Бог се обърна към Ева с същия въпрос, на който тя отговори: Господи, змията ме излъга. Никога не мислех, че змия може да лъже, още повече, че е създадена от Тебе. Тя ми каза, че ако ям от забранения плод, ще стана Божество, ще придобия Твоите качества. Аз пожелах да стана като Тебе.
-Всички хора, изобщо, се отварят за прия-телите си, а се затварят за неприятелиг. Учителитъ1 правят същото: за някои деца – по-способни и добродетелни, те се отварят повече; за ония, които не могат да вл-взат в вътрешен контакт с т*бх, тъ1 остават затворени. Какво виждаме в края на краищата? От първитЕ деца, именно, излизат добри, знатни граждани и гражданки, а някои се раждат даже в царски домове, като бж-дещи царе и царици. – Защо някои деца се раждат в царски семейства? – Защото са хранени с царска храна. – Защо от многото яйца, които царицата - пчела снася, само едно излиза царица? – Защото е хранено с специална, с царска храна. Като изучавате живота на пчелиг, виждате, че яйцата на работниците се хранят с един вид храна
+Оттук виждате лошите последствия на кривите мисли. Закон е: няма мисъл, добра или лоша, която да не носи известни последствия. Казано е в Писанието, че злото носи последствията си до четвъртото поколе-
-−
-−
-−
-−
-бръмбарит-в, неправилно наречени „търтеи" – с друг вид храна. Бръмбарите предста-вят свита на царицата. Благодарение на гЪх, тя верши своята работа. Те са от високо произхождение. Не е добре, когато бръмбарите се размножат повече, отколкото трябва. Ако съвсем изчезнат, и това не е добре. Между пчелите в един кошер има известна пропорционалност, която природата допуща. Наруши ли се тази пропорционалност, пчелите сами я възстановяват.
-−
-Всеки човек иска да бъде цар, или царица. Не е лесно да носи човек тази висока титла. Колкото по-високо място заема човек, толкова по-отговорно е положението му. ЗапримЪр, положението на ц-влия кошер зависи от царицата. На всеки 24 часа тя трябва да снася по две - три хиляди яйца, от които се излупват работници. Усилена е работата на царицата! Лесно е да каже човек, че иска да бъде цар, све-щеник, майка, баща, или учител. Това са едни от най-отговорните длъжности. В съвременния живот всички добри начинания, както и всички лоши, се дължат все на май-ките и на бащит-в. Като наруши н^кой за-кон, човек казва: Какво особено съм на-правил? Нарушил съм един малък за-кон. Каквото и да е нарушението, малко или гол-бмо, то носи своите лоши последствия. Ето, Адам и Ева нарушиха само един закон, ядоха от плода на забраненото дърво, но и
-−
-−
-−
-−
-до днес още свъ-гът не може да се освободи от последствието на това нарущаване. И до днес хората ядат от забранения плод и се чудят, защо не могат да се осво-бодят от гр-вха на първите чов-вци.
-−
-Съвремевните хора се намират в една гол-вма кръчма, дето всички ядат и пи-ят от евтиното винце. Като изл-взат от кръчмата, те започват да се карат. – Защо се карат? – Защото ядат от забраненото дърво. Докато не б-вха яли от забранения плод, Адам и Ева живъха в мир и съгласие. Щом вкусиха от него, те веднага се скараха. Само пияни хора се карат. Като ви-л% че се карат и не жив-вят добре, Бог запита Адама: Защо се напихте? За оправдание, Адам отговори: Напих се, Господи, от любов към жената, която ми даде за другарка. Аз имах доверие в нея, но тя ме изкуси. После Бог се обърна към Ева с същия въпрос, на който тя отговори: Господи, змията ме излъга. Никога не мисл-вх, че змия може да лъже, още повече, че е създадена от Тебе. Тя ми каза, че ако ям от забранения плод, ще стана Божество, ще придобия Твоит-б качества. Аз пожелах да стана като Тебе.
-−
-Оттук виждате лошите последствия на кривите мисли. Закон е: няма мисъл, добра или лоша, която да не носи известни последствия. Казано е в Писанието, че злото лоси последствията си до четвертото поколе-