Раб и син - Редакционна история

Дриада: /* 3. Раб и син */

2011-11-26T19:19:35Z

‎3. Раб и син

Показване на промените

Станимир в 07:08, 20 октомври 2010

2010-10-20T07:08:02Z

Хирон: /* Раб и син */

2010-02-21T15:35:25Z

‎Раб и син

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-02-09T12:04:19Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-02-09T10:56:39Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-02-09T10:38:20Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-02-09T10:30:23Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-02-09T10:27:32Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-02-09T10:26:59Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-02-09T10:00:32Z

‎Заглавие на раздел

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==Раб и син==
+[[Неделни беседи]]
 „Всеки, който прави грях, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва". (Йоан 3:34,35)
@@ Ред 64: / Ред 73: @@
 И тъй, казвам ви сега: „От смърт в живот".
-неделна беседа от Учителя, държана на 17 април 1927 г., София
+''Беседа от Учителя, държана на 17 април [[1927]] г., София.''

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Раб и син==
-„Всеки, който прави грях, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва". *)
+„Всеки, който прави грях, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва". (Йоан 3:34,35)
 „Всеки, който прави грях, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва". Този стих, преведен в нова форма, може да се изрази с думите: „от смърт в живот". Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух. В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние. Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя. Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност. Материята, сама по себе си, е инертна реалност. Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява. Учените твърдят, че материята се разширява, но всъщност материята не се разширява.
@@ Ред 65: / Ред 65: @@
 неделна беседа от Учителя, държана на 17 април 1927 г., София

@@ Ред 58: / Ред 58: @@
 Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават. Това не е учение по Бога. Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята. Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо? – Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък. Той не може да обича едно мъртво куче. Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме. В тази свобода, ние правим и добро, и зло. Някой казва: защо грешим? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Защо правим добро? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни. И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже. Можете ли да заставите умрелия човек да яде? Само живият човек иска да яде. Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска. На същото основание и ние сме свободни. Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение. Някой казва: условията са такива; човек е роден така и т.н. Не, ние всички сме свободни.
-== Заглавие на раздел ==
+Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. От хиляди години насам, бият магарето, но то си остава пак магаре. Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам. Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е тщеславно, но горделиво. То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее. Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Понякога магарето върви напред, понякога назад. Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се. Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад. Слушай магарето! Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви. Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш. Престанат ли петлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; престанат ли да лаят и избягат, и ти избягай от тази къща. Това са закони! Когато горите изсъхват, когато изворите се пресушават, напусни тази местност.
-−
-Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. От хиляди години насам, бият магарето, но то си остава пак магаре. Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам. Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е тщеславно, но горделиво. То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее. Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Понякога магарето върви напред, понякога назад. Върви ли магарето пред камилите и ти върви, не бой се. Остане ли магарето зад камилит, и ти се обърни назад, Слушай магарето! Докато пътлитъ" пЕят в двора ти, не бой се, и ти верви. Всичко ще се оправи тогава, и здраве ще имаш. Пръхтанат ли пътлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; пръхтанат ли да лаят и избътат, и ти избътай от тази къща. Това са закони. Когато горит" изсъхват, когато изворите се пръхушават, напусни тази мъхтност.
+И тъй, докато магаретата вървят напред, докато кучетата лаят денем, докато петлите пеят, докато горите растат, докато изворите текат, не бойте се! Внесете сега тези символи на своето място. Турете магарето на своето място; турете кучето на своето място; турете петела на своето място; турете гората на своето място; турете извора на своето място! По този начин, ще имате една математическа задача, едно уравнение, с което ще можете да работите. Решите ли тази задача правилно, ще пеете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно. Умните кучета не лаят кервана. Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена. Умните кучета лаят намясто; умните петли кукуригат на мястото си; умното магаре върви пред камилите. И умният ученик трябва да постъпва по същия закон. Ако кучето лае навреме, ако петелът пее навреме, ако изворът извира навреме, ако дървото расте навреме, питам тогава: ние, разумните хора, които имаме зачатъка на духа, можем ли да останем назад? Не, възможността за разумен, за възвишен живот, у нас, е хиляди пъти по-мощна, по-силна.
-И тъй, докато магаретата въпвят напръ\ц, .докато кучетата лаят денем, докато пътлиге пе--ят, докато горит* растат, докато изворите те-«кат, не бойте се! Внесете сега тези символи на своето мъхто. Турете магарето на своето мъхто; турете кучето на своето мъхто; турете пътела на своето мъхто; турете гората на своето мъхто турете извора на своето мъхто! По този на* чин ще имате една математическа задача, ед-«о уравнение, с което ще можете да работите. Ръчните ли тази задача правилно, ще п*еете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а «серванът да си верви, вие не сте разрешили за-
+И тъй, казвам ви сега: „От смърт в живот".
 неделна беседа от Учителя, държана на 17 април 1927 г., София
+----
-дачата правилно. Умните кучета не лаят керва^ на. Поговорката: „Кучетата, нека лаят, а керва-нът да си верви" е изопачена. Умниг кучета лаят на място; умниг петли кукуригат на местото си; умното магаре верви пред камилит. И умният ученик трябва да постъпва по същи» закон. Ако кучето лае на време, ако петелът п*ее на време, ако изворът извира на вр^ме, ако* дървото расте на вр+.ме, питам тогава: ние, раз-умниг хора, които имаме зачатъка на духа, мо-жем ли да останем назад? Не, възможность-та за разумен, за възвишен живот у нас е хиляди пткти по-мощьна, по-силна.
+* Йоан 3:34,35
-−
-И тъй, казвам ви сега: „От <^гърт въжи» вотъ"
-−
-неделна беседа от Учителя, държана на 17 април 1927 г., София.

← По-стара версия		Версия от 10:56, 9 февруари 2010
Ред 61:		Ред 61:


−	Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. От хиляди години насам, бият магарето, но то си остава пак магаре. Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам. Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е тщеславно, но горделиво. То казва: аз съм магаре, но ~~на време ста-©ам~~, ~~на врЬме лътам~~, ~~на вр*Ьме~~ пия и рева, но ако моят господар не ~~живт^е добр~~ и не разбира ~~закониг~~, главата му ще оголее. Когато магарето ~~верви~~ пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. ~~Пок^кога~~ магарето ~~верви «апр^Ьд~~, понякога назад. ~~Верви~~ ли магарето пред ~~камилитъ\~~ и ти ~~верви~~, не бой се. Остане ли магарето зад камилит, и ти се обърни назад, Слушай магарето! Докато пътлитъ" пЕят в двора ти, не бой се, и ти верви. Всичко ще се оправи тогава, и здраве ще имаш. Пръхтанат ли пътлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; пръхтанат ли да лаят и избътат, и ти избътай от тази къща. Това са закони. Когато горит" изсъхват, когато изворите се пръхушават, напусни тази мъхтност.	+	Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. От хиляди години насам, бият магарето, но то си остава пак магаре. Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам. Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е тщеславно, но горделиво. То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее. Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Понякога магарето върви напред, понякога назад. Върви ли магарето пред камилите и ти върви, не бой се. Остане ли магарето зад камилит, и ти се обърни назад, Слушай магарето! Докато пътлитъ" пЕят в двора ти, не бой се, и ти верви. Всичко ще се оправи тогава, и здраве ще имаш. Пръхтанат ли пътлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; пръхтанат ли да лаят и избътат, и ти избътай от тази къща. Това са закони. Когато горит" изсъхват, когато изворите се пръхушават, напусни тази мъхтност.

	И тъй, докато магаретата въпвят напръ\ц, .докато кучетата лаят денем, докато пътлиге пе--ят, докато горит* растат, докато изворите те-«кат, не бойте се! Внесете сега тези символи на своето мъхто. Турете магарето на своето мъхто; турете кучето на своето мъхто; турете пътела на своето мъхто; турете гората на своето мъхто турете извора на своето мъхто! По този на* чин ще имате една математическа задача, ед-«о уравнение, с което ще можете да работите. Ръчните ли тази задача правилно, ще п*еете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а «серванът да си верви, вие не сте разрешили за-		И тъй, докато магаретата въпвят напръ\ц, .докато кучетата лаят денем, докато пътлиге пе--ят, докато горит* растат, докато изворите те-«кат, не бойте се! Внесете сега тези символи на своето мъхто. Турете магарето на своето мъхто; турете кучето на своето мъхто; турете пътела на своето мъхто; турете гората на своето мъхто турете извора на своето мъхто! По този на* чин ще имате една математическа задача, ед-«о уравнение, с което ще можете да работите. Ръчните ли тази задача правилно, ще п*еете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а «серванът да си верви, вие не сте разрешили за-

← По-стара версия		Версия от 10:38, 9 февруари 2010
Ред 61:		Ред 61:


−	Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. От ^хиляди ~~содини~~ насам бият магарето, но то си остава ~~«пак~~ магаре. Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, ~~<вобода~~ имам. Може да ме бият, каквото ~~ис-кат~~ да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е ~~щестлавно~~, но горделиво- То казва: аз съм магаре, но на време ста-©ам, на врЬме лътам, на вр*Ьме пия и рева, но ако моят господар не живт^е добр и не разбира закониг, главата му ще оголее. Когато магарето верви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Пок^кога магарето верви «апр^Ьд, понякога назад. Верви ли магарето пред камилитъ\ и ти верви, не бой се. Остане ли магарето зад камилит, и ти се обърни назад, Слушай магарето! Докато пътлитъ" пЕят в двора ти, не бой се, и ти верви. Всичко ще се оправи тогава, и здраве ще имаш. Пръхтанат ли пътлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; пръхтанат ли да лаят и избътат, и ти избътай от тази къща. Това са закони. Когато горит" изсъхват, когато изворите се пръхушават, напусни тази мъхтност.	+	Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. От хиляди години насам, бият магарето, но то си остава пак магаре. Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам. Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е тщеславно, но горделиво. То казва: аз съм магаре, но на време ста-©ам, на врЬме лътам, на вр*Ьме пия и рева, но ако моят господар не живт^е добр и не разбира закониг, главата му ще оголее. Когато магарето верви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Пок^кога магарето верви «апр^Ьд, понякога назад. Верви ли магарето пред камилитъ\ и ти верви, не бой се. Остане ли магарето зад камилит, и ти се обърни назад, Слушай магарето! Докато пътлитъ" пЕят в двора ти, не бой се, и ти верви. Всичко ще се оправи тогава, и здраве ще имаш. Пръхтанат ли пътлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; пръхтанат ли да лаят и избътат, и ти избътай от тази къща. Това са закони. Когато горит" изсъхват, когато изворите се пръхушават, напусни тази мъхтност.

	И тъй, докато магаретата въпвят напръ\ц, .докато кучетата лаят денем, докато пътлиге пе--ят, докато горит* растат, докато изворите те-«кат, не бойте се! Внесете сега тези символи на своето мъхто. Турете магарето на своето мъхто; турете кучето на своето мъхто; турете пътела на своето мъхто; турете гората на своето мъхто турете извора на своето мъхто! По този на* чин ще имате една математическа задача, ед-«о уравнение, с което ще можете да работите. Ръчните ли тази задача правилно, ще п*еете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а «серванът да си верви, вие не сте разрешили за-		И тъй, докато магаретата въпвят напръ\ц, .докато кучетата лаят денем, докато пътлиге пе--ят, докато горит* растат, докато изворите те-«кат, не бойте се! Внесете сега тези символи на своето мъхто. Турете магарето на своето мъхто; турете кучето на своето мъхто; турете пътела на своето мъхто; турете гората на своето мъхто турете извора на своето мъхто! По този на* чин ще имате една математическа задача, ед-«о уравнение, с което ще можете да работите. Ръчните ли тази задача правилно, ще п*еете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а «серванът да си верви, вие не сте разрешили за-

← По-стара версия		Версия от 10:30, 9 февруари 2010
Ред 55:		Ред 55:

	Христос казва: „Всеки, който прави грях, роб е на греха". Робството, пък, е ограничение. Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в душата си, да придобият вътрешни добродетели, които да ги освободят от греха. Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира. Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не. Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал. Отде иде тази кал? Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата. И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси. Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея. Питам: циганите ли мислят по-право, или българите? – Нито едните мислят право, нито другите.		Христос казва: „Всеки, който прави грях, роб е на греха". Робството, пък, е ограничение. Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в душата си, да придобият вътрешни добродетели, които да ги освободят от греха. Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира. Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не. Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал. Отде иде тази кал? Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата. И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси. Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея. Питам: циганите ли мислят по-право, или българите? – Нито едните мислят право, нито другите.
−
−	~~== Заглавие на раздел ==~~
−

	Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават. Това не е учение по Бога. Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята. Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо? – Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък. Той не може да обича едно мъртво куче. Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме. В тази свобода, ние правим и добро, и зло. Някой казва: защо грешим? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Защо правим добро? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни. И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже. Можете ли да заставите умрелия човек да яде? Само живият човек иска да яде. Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска. На същото основание и ние сме свободни. Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение. Някой казва: условията са такива; човек е роден така и т.н. Не, ние всички сме свободни.		Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават. Това не е учение по Бога. Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята. Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо? – Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък. Той не може да обича едно мъртво куче. Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме. В тази свобода, ние правим и добро, и зло. Някой казва: защо грешим? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Защо правим добро? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни. И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже. Можете ли да заставите умрелия човек да яде? Само живият човек иска да яде. Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска. На същото основание и ние сме свободни. Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение. Някой казва: условията са такива; човек е роден така и т.н. Не, ние всички сме свободни.

← По-стара версия		Версия от 10:27, 9 февруари 2010
Ред 51:		Ред 51:

	„От смърт в живот". Ако вярваш, ще влезеш в безсмъртието; ако изгубиш вярата си, ще се върнеш към смъртта. Ако любиш, ще влезеш в безсмъртието; ако изгубиш любовта си, ще умреш. Ако придобиеш светлина, знание и мъдрост, ще влезеш в безсмъртието, във вечния живот; ако изгубиш светлината, знанието и мъдростта си, ще влезеш в смъртта. Ако обичаш Истината, ще влезеш в живота; ако се подхлъзнеш и нарушиш първото правило на Истината, като кажеш, че без лъжа не може да се живее, ще влезеш в смъртта. Това е приложението. Искате ли да постигнете Вечния Живот, ще изхвърлите греха, вън от душата си, а в душата си ще поставите великия идеал на безсмъртието. За лошите, за страничните мисли и чувства, които идат отвън, вие не сте отговорни. Аз говоря за онова, което е скрито дълбоко в душата. То не трябва да се разклаща от нищо. Човек трябва да има свещена, велика идея за Бога, да не мисли, че Бог е подобен на него и желае да го използва. Това никога не е било и няма да бъде! Бог постоянно дава живот, от себе си, на всички същества. Бог никога не бърза, никога не се безпокои. Той не се интересува нито от радостите, нито от скърбите на хората. Обърнете ли се към Бога, с молба за нещо, Той ще ви отговори. Бог има следното качество: Той е готов да помогне на всички, без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, Той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате на вратата Му 99 пъти. Който не хлопа на вратата на Бога, а чака, Бог да отиде при него, той е горделив човек, той е величие. Някой казва: ако иска Бог, Той ще ми помогне, Той ще ме успокои. Да, ако Бог иска, Той може и да те умъртви. Обаче, това не е разрешение на въпроса. Смирение се иска от хората! Всички велики хора са били смирени. Смирението представя Божествена долина, в която растат всички безсмъртни плодове. Смирението е райска градина. Който не е смирен, той няма рай в себе си. Дето има смирение, има и високи върхове. Смиреният човек има и достойнство в себе си. То ще заговори в него, ще му каже: и ти си човек, и в тебе има дух и душа, и в тебе има високи върхове. От тези високи върхове, обаче, влагата слиза в долината на неговия живот и освежава и напоява всички плодове, всички живи същества. В долината на живота, пък, растат всички безсмъртни плодове. Тъй щото, който не е смирен, той не може да бъде и горделив човек. Аз взимам гордостта в прав, в хубав смисъл. Гордостта, без смирението, е болезнено състояние на човешкия дух. Самоуважението, пък, е качество, присъщо на човека, да съзнава, че заради своята чест, заради своята душа и заради своя дух, той никога не трябва да изневерява на онзи велик принцип, върху който е съграден неговия живот. Дойде ли до този принцип, той трябва да е готов да приеме всички страдания, отколкото да стане роб. Той трябва да предпочете свободата пред робството, живота пред смъртта.		„От смърт в живот". Ако вярваш, ще влезеш в безсмъртието; ако изгубиш вярата си, ще се върнеш към смъртта. Ако любиш, ще влезеш в безсмъртието; ако изгубиш любовта си, ще умреш. Ако придобиеш светлина, знание и мъдрост, ще влезеш в безсмъртието, във вечния живот; ако изгубиш светлината, знанието и мъдростта си, ще влезеш в смъртта. Ако обичаш Истината, ще влезеш в живота; ако се подхлъзнеш и нарушиш първото правило на Истината, като кажеш, че без лъжа не може да се живее, ще влезеш в смъртта. Това е приложението. Искате ли да постигнете Вечния Живот, ще изхвърлите греха, вън от душата си, а в душата си ще поставите великия идеал на безсмъртието. За лошите, за страничните мисли и чувства, които идат отвън, вие не сте отговорни. Аз говоря за онова, което е скрито дълбоко в душата. То не трябва да се разклаща от нищо. Човек трябва да има свещена, велика идея за Бога, да не мисли, че Бог е подобен на него и желае да го използва. Това никога не е било и няма да бъде! Бог постоянно дава живот, от себе си, на всички същества. Бог никога не бърза, никога не се безпокои. Той не се интересува нито от радостите, нито от скърбите на хората. Обърнете ли се към Бога, с молба за нещо, Той ще ви отговори. Бог има следното качество: Той е готов да помогне на всички, без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, Той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате на вратата Му 99 пъти. Който не хлопа на вратата на Бога, а чака, Бог да отиде при него, той е горделив човек, той е величие. Някой казва: ако иска Бог, Той ще ми помогне, Той ще ме успокои. Да, ако Бог иска, Той може и да те умъртви. Обаче, това не е разрешение на въпроса. Смирение се иска от хората! Всички велики хора са били смирени. Смирението представя Божествена долина, в която растат всички безсмъртни плодове. Смирението е райска градина. Който не е смирен, той няма рай в себе си. Дето има смирение, има и високи върхове. Смиреният човек има и достойнство в себе си. То ще заговори в него, ще му каже: и ти си човек, и в тебе има дух и душа, и в тебе има високи върхове. От тези високи върхове, обаче, влагата слиза в долината на неговия живот и освежава и напоява всички плодове, всички живи същества. В долината на живота, пък, растат всички безсмъртни плодове. Тъй щото, който не е смирен, той не може да бъде и горделив човек. Аз взимам гордостта в прав, в хубав смисъл. Гордостта, без смирението, е болезнено състояние на човешкия дух. Самоуважението, пък, е качество, присъщо на човека, да съзнава, че заради своята чест, заради своята душа и заради своя дух, той никога не трябва да изневерява на онзи велик принцип, върху който е съграден неговия живот. Дойде ли до този принцип, той трябва да е готов да приеме всички страдания, отколкото да стане роб. Той трябва да предпочете свободата пред робството, живота пред смъртта.
−
−	~~== Заглавие на раздел ==~~
−

	Някои казват: да умрем, е по-добре, отколкото да живеем. Добре е да се умре, но да се премине от смърт в живот. Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят няма нищо. Сега, аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг свят, или не, но казвам: който вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него няма друг свят. Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има. Който губи духа си, нито живот има за него, нито бъдеще има.		Някои казват: да умрем, е по-добре, отколкото да живеем. Добре е да се умре, но да се премине от смърт в живот. Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят няма нищо. Сега, аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг свят, или не, но казвам: който вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него няма друг свят. Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има. Който губи духа си, нито живот има за него, нито бъдеще има.

← По-стара версия		Версия от 10:26, 9 февруари 2010
Ред 62:		Ред 62:


−	Сега, аз не искам да ~~засътам~~ никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават. Това не е учение по Бога. Хората трябва да знаят, че женитбитъ* не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е ~~изпратилъ-~~на земята. Това, което хората наричат женитба* не е нищо друго, ~~осв^н пр-еспкпление~~. Защо? – Защото ~~тъ"~~ първо ги венчават, а ~~послъ"~~ ги ~~раз-венчават~~. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй ~~щотог~~ когато говорим за женитба, ние разбираме ~~вж-тръчината~~ връзка. Любов може да съществува само между двъ* разумни души. Между един ~~раз-умен н ^дин~~ глупав човек никаква любов	+	Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават. Това не е учение по Бога. Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята. Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо? – Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък. Той не може да обича едно мъртво куче. Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме. В тази свобода, ние правим и добро, и зло. Някой казва: защо грешим? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Защо правим добро? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни. И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже. Можете ли да заставите умрелия човек да яде? Само живият човек иска да яде. Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска. На същото основание и ние сме свободни. Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение. Някой казва: условията са такива; човек е роден така и т.н. Не, ние всички сме свободни.

−	82
−
−	не може да съществува. Между гЬх може д има отношения само, като между господар и слу га. Човек не може да обича ецин мъртав ка мък. Той не може да обича едно, мъртво куче Любовта съществува само между разумни души Тази любов не мяза по нищо на любовта н стържелите. В нея няма ревност, няма под зрение. Любовта между разумниг души е шир ка; тя е Божията Любов, която обхваща цели свет. В своята Любов Бог ни оставя свобо ни, да се проявяваме, както разбираме. В таз свобода ние правим и добро, и зло. Някой к зва: защо грешим? – Защото Бог ни обича ни осгавя свободни. Защо правм добро? – Защ то Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: при доброто, и при злото вие сте свободни. И когат някой казва, че други го заставили да греши, то лъже. Можете ли да заставите умрелия чов-вк яде? Само живият човек иска да яде. Дайте, об че, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите да яде от нея, Щом хап от нея, той веднага ще я поверне. Никой нико не може да застави да върши зло или добро. Един българин се връщал от града селото си, като водил и своето магаре. Той би доста пиян, защото, дето ходил на гости, пи ; много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра *, другиго. Като видял чешма на пътя, т се отбил да напои магарето си. Магарето се н пило добр и се дръпнало от чешмата. Господ рят му казал: хайде пий още малко, за хат на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма пия и за хатъра на господаря си. Свободно е гарето, никой не може да го застави да напра това, което не иска. На същото основание и н сме свободни. Тази мисъл трябва да влезе умовет-в на всички хора, както и в умовет младото поколение. Някой казва: , условията такива,- човек е роден така и т. н. Не, ние вс
−
−	83
−
−	~~зки сме свободни.~~
	== Заглавие на раздел ==		== Заглавие на раздел ==

@@ Ред 55: / Ред 55: @@
-Некои казват: да умрем е по-добръ\ отколкото да живеем. Добре е да се умре, но да* се премине от смърт в живот. Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят н*вма нищо. Сега аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг св-бт, или не, но казвам: който' вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него н-яма друг светъ*. Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има. Който губи духа си, нито живот има> за него, нито бъдеще има.
+Някои казват: да умрем, е по-добре, отколкото да живеем. Добре е да се умре, но да се премине от смърт в живот. Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят няма нищо. Сега, аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг свят, или не, но казвам: който вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него няма друг свят. Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има. Който губи духа си, нито живот има за него, нито бъдеще има.
-Христос казва: „Всбки, който прави гр-вх,. роб е на греха". Робството пък е ограничение. Сега всички хора трябва да пожелаят дълбоко-в душата си да придобият вътръчини добродетели, които да ги освободят от греха. Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора* виждат, но говоря за онзи префинен грех, който се таи дълбоко в човека, че и той самъ» не го подозира. Докато този грях не се е проя-вил и никой не го вижда, чов-вк е добър, но* щом го поставят на големи изпитания, тогава. може да се познае, какъв е, дали е добър, или не* Когато реката излезе от своя извор, тя е: чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се бооба между вълните на морето и нозия живот на реката, докато
+Христос казва: „Всеки, който прави грях, роб е на греха". Робството, пък, е ограничение. Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в душата си, да придобият вътрешни добродетели, които да ги освободят от греха. Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира. Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не. Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба –  между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал. Отде иде тази кал? Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата. И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси. Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея. Питам: циганите ли мислят по-право, или българите? – Нито едните мислят право, нито другите.
 == Заглавие на раздел ==