Пътят се отваря - за корекция - Редакционна история

AL414 в 09:16, 8 юни 2010

2010-06-08T09:16:18Z

AL414 в 05:43, 8 юни 2010

2010-06-08T05:43:24Z

НадяД в 19:34, 7 юни 2010

2010-06-07T19:34:18Z

НадяД в 19:29, 7 юни 2010

2010-06-07T19:29:59Z

AL414: Нова страница: ПЪТЯТ СЕ ОТВАРЯ 04.09.1944 година — село Светляево. Днес по обяд отидох сама да бера лешници в отс…

2010-05-30T05:47:25Z

Нова страница: ПЪТЯТ СЕ ОТВАРЯ 04.09.1944 година — село Светляево. Днес по обяд отидох сама да бера лешници в отс…

Нова страница

ПЪТЯТ СЕ ОТВАРЯ

04.09.1944 година — село Светляево.

Днес по обяд отидох сама да бера лешници в отсрещна-та гора. Казах на Рилка като дойде брат Христо в коя посока да ме намери. Той ме откри с един музикален мотив. Бях наб¬рала много лешници. Когато Слънцето захождаше, тръгнахме

174

по шрсето. От далече видяхме две жени да махат с кърпи.
/ Когато наближихме къщата на Рилка, разпознахме сес¬тра Ирина Кисьова и Веса Несторова. Те ни махали с кърпи. Поздравиха ни и казаха:
— Сестра Лиляна ние отдавна Ви чакаме! Учителят ни
изпрати да ни покажете новата песен, за мира, както сте я кори-
гирали и да ни я изпеете.
Бях уморена от брането на лешниците и не ми се пееше, но заради Учителя я изпях. Те си носеха хартия и моливи и си записаха корекциите. Закусихме, умихме се и се вчесахме. Оти-дохме при Учителя. Вече се беше стъмнило. Той седеше в кори-дорчето на едно ниско миндерче до прозореца и говореше на няколко възрастни братя. Целунахме му ръка и той каза:
— Утре вече пътят ти се отваря! Ти можеш да отпъту-
ваш с брата!
Ние се сбогувахме първо с него, после с всички сестри и братя и рано сутринта отпътувахме. Едва тогава узнах, че вла-кът няколко дена не е пътувал, поради сериозна повреда. Прис-тигнахме благополучно във Вършец, където ме чакаше и мама. Последните дни в село Светляево бяха пускали по радиото пес¬ни от Русия. Учителят внимателно ги слушаше и след малко ка¬за: „Хубави са техните хорови песни!"
Сега сме във Вършец. Аз слушам по радиото такива пес¬ни и новините, конто всяка минута се менят. Съветската Черве-на Армия влязла в България. Всички излязохме на площада във Вършец, за да посрещнем шумкарите от гората. След няколко дни с коли ни отведоха в София. По пътя имаше постове от съ-ветски войници и офицери. 3 София официално посрещнахме на булевард „Цар Освободител" Червената армия.
Започнаха най-напред трудови дни, репетиции, и малко по малко и представления. В операта започнаха мойте изпита-ния като „Дъновистка". Веднъж режисьорът пожела да дойде в дома ми, за да ми покаже мизансцена на „Виолета" от операта „Травиата" от Верди. Учителят ми беше казал: „Когато ре¬жисьорът се опита да се държи извън ролята ти, ти отвори от тази беседа, тази страница и постави беседата върху лицето си!" Така и направих. Когато той се разнежи, направи някслко крач¬ки и се приближи към мен, отворих беседата, сложих я -върху лицето си и той прочете словата, конто Бог говореше:
„А ко посегнеш на сестра си, Бог ще ти прати язва и ти щеумреш от нея\" Той се вкамени, разгневи се и веднага си оти-де. Първият удар беше, че ми дадоха пак противната ми роля Есмералда . Те, за да си отмъстят ме връщаха на тази роля, след като години наред пеех все централните роли: в „Риголе-то" — Джилда, в „Марта" — Марта, в „Сивилският бърснар" — Розина, в „Лучия ди Ламермур" — Лучия, в „Травиата" —

175

Виолета, в „Отвличане от сарая" — Блондхен, в операта „Фи-делио" — Марцелина. След девети септември аз пях още чети-ри години в операта. В репертуара ми влязоха оперите на До-ницети: „Любовен елексир" (Адина) и „Дон Паскуале" (Норина).

← По-стара версия		Версия от 09:16, 8 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
		+	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
	== ПЪТЯТ СЕ ОТВАРЯ ==		== ПЪТЯТ СЕ ОТВАРЯ ==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-ПЪТЯТ СЕ ОТВАРЯ
+== ПЪТЯТ СЕ ОТВАРЯ ==
 .09.1944 година — село Светляево.
@@ Ред 19: / Ред 20: @@
 Започнаха най-напред трудови дни, репетиции, и малко по малко и представления. В операта започнаха моите изпитания като „Дъновистка". Веднъж режисьорът пожела да дойде в дома ми, за да ми покаже мизансцена на „Виолета" от операта „Травиата" от Верди. Учителят ми беше казал: „Когато режисьорът се опита да се държи извън ролята ти, ти отвори от тази беседа, тази страница и постави беседата върху лицето си!" Така и направих. Когато той се разнежи, направи няколко крачки и се приближи към мен, отворих беседата, сложих я върху лицето си и той прочете словата, които Бог говореше:
-„Ако посегнеш на сестра си, Бог ще ти прати язва и ти ще умреш от нея!" Той се вкамени, разгневи се и веднага си отиде. Първият удар беше, че ми дадоха пак противната ми роля Есмералда. Те, за да си отмъстят ме връщаха на тази роля, след като години наред пеех все централните роли: в „Риголето" — Джилда, в „Марта" — Марта, в „Сивилският бърснар" — Розина, в „Лучия ди Ламермур" — Лучия, в „Травиата" — Виолета, в „Отвличане от сарая" — Блондхен, в операта „Фиделио" — Марцелина. След девети септември аз пях още четири години в операта. В репертоара ми влязоха оперите на Доницети: „Любовен елексир" (Адина) и „Дон Паскуале" (Норина).
+''„Ако посегнеш на сестра си, Бог ще ти прати язва и ти ще умреш от нея!"'' Той се вкамени, разгневи се и веднага си отиде. Първият удар беше, че ми дадоха пак противната ми роля Есмералда. Те, за да си отмъстят ме връщаха на тази роля, след като години наред пеех все централните роли: в „Риголето" — Джилда, в „Марта" — Марта, в „Сивилският бърснар" — Розина, в „Лучия ди Ламермур" — Лучия, в „Травиата" — Виолета, в „Отвличане от сарая" — Блондхен, в операта „Фиделио" — Марцелина. След девети септември аз пях още четири години в операта. В репертоара ми влязоха оперите на Доницети: „Любовен елексир" (Адина) и „Дон Паскуале" (Норина).

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 — Утре вече пътят ти се отваря! Ти можеш да отпътуваш с брата!
-Ние се сбогувахме първо с него, после с всички сестри и братя и рано  сутринта отпътувахме. Едва тогава узнах, че влакът няколко дена не е пътувал, поради сериозна повреда. Пристигнахме благополучно във Вършец, където ме чакаше и мама. Последните дни в село Светляево бяха пускали по радиото песни от Русия. Учителят внимателно ги слушаше и след малко каза: „Хубави са техните хорови песни!"
+Ние се сбогувахме първо с него, после с всички сестри и братя и рано  сутринта отпътувахме. Едва тогава узнах, че влакът няколко дена не е пътувал, поради сериозна повреда. Пристигнахме благополучно във Вършец, където ме чакаше и мама. Последните дни в село Светляево бяха пуснали по радиото песни от Русия. Учителят внимателно ги слушаше и след малко каза: „Хубави са техните хорови песни!"
 Сега сме във Вършец. Аз слушам по радиото такива песни и новините, които всяка минута се менят. Съветската Червена Армия влязла в България. Всички излязохме на площада във Вършец, за да посрещнем шумкарите от гората. След няколко дни с коли ни отведоха в София. По пътя имаше постове от съветски войници и офицери. В София официално посрещнахме на булевард „Цар Освободител" Червената армия.
-Започнаха най-напред трудови дни, репетиции, и малко по малко и представления. В операта започнаха моите изпитания като „Дъновистка". Веднъж режисьорът пожела да дойде в дома ми, за да ми покаже мизансцена на „Виолета" от операта „Травиата" от Верди. Учителят ми беше казал: „Когато режисьорът се опита да се държи извън ролята ти, ти отвори от тази беседа, тази страница и постави беседата върху лицето си!" Така и направих. Когато той се разнежи, направи няколко крачки и се приближи към мен, отворих беседата, сложих я върху лицето си и той прочете словата, конто Бог говореше:
+Започнаха най-напред трудови дни, репетиции, и малко по малко и представления. В операта започнаха моите изпитания като „Дъновистка". Веднъж режисьорът пожела да дойде в дома ми, за да ми покаже мизансцена на „Виолета" от операта „Травиата" от Верди. Учителят ми беше казал: „Когато режисьорът се опита да се държи извън ролята ти, ти отвори от тази беседа, тази страница и постави беседата върху лицето си!" Така и направих. Когато той се разнежи, направи няколко крачки и се приближи към мен, отворих беседата, сложих я върху лицето си и той прочете словата, които Бог говореше:
 „Ако посегнеш на сестра си, Бог ще ти прати язва и ти ще умреш от нея!" Той се вкамени, разгневи се и веднага си отиде. Първият удар беше, че ми дадоха пак противната ми роля Есмералда. Те, за да си отмъстят ме връщаха на тази роля, след като години наред пеех все централните роли: в „Риголето" — Джилда, в „Марта" — Марта, в „Сивилският бърснар" — Розина, в „Лучия ди Ламермур" — Лучия, в „Травиата" — Виолета, в „Отвличане от сарая" — Блондхен, в операта „Фиделио" — Марцелина. След девети септември аз пях още четири години в операта. В репертоара ми влязоха оперите на Доницети: „Любовен елексир" (Адина) и „Дон Паскуале" (Норина).

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 .09.1944 година — село Светляево.
-Днес по обяд отидох сама да бера лешници в отсрещна-та гора. Казах на Рилка като дойде брат Христо в коя посока да ме намери. Той ме откри с един музикален мотив. Бях наб¬рала много лешници. Когато Слънцето захождаше, тръгнахме
+Днес по обяд отидох сама да бера лешници в отсрещната гора. Казах на Рилка като дойде брат Христо в коя посока да ме намери. Той ме откри с един музикален мотив. Бях набрала много лешници. Когато Слънцето захождаше, тръгнахме по шосето. От далече видяхме две жени да махат с кърпи.
+Когато наближихме къщата на Рилка, разпознахме сестра Ирина Кисьова и Веса Несторова. Те ни махали с кърпи. Поздравиха ни и казаха:
-−
-по шрсето. От далече видяхме две жени да махат с кърпи.
-/ Когато наближихме къщата на Рилка, разпознахме сес¬тра Ирина Кисьова и Веса Несторова. Те ни махали с кърпи. Поздравиха ни и казаха:
-—	Сестра Лиляна ние отдавна Ви чакаме! Учителят ни
-изпрати да ни покажете новата песен, за мира, както сте я кори-
-гирали и да ни я изпеете.
-Бях уморена от брането на лешниците и не ми се пееше, но заради Учителя я изпях. Те си носеха хартия и моливи и си записаха корекциите. Закусихме, умихме се и се вчесахме. Оти-дохме при Учителя. Вече се беше стъмнило. Той седеше в кори-дорчето на едно ниско миндерче до прозореца и говореше на няколко възрастни братя. Целунахме му ръка и той каза:
-—	Утре вече пътят ти се отваря! Ти можеш да отпъту-
-ваш с брата!
-Ние се сбогувахме първо с него, после с всички сестри и братя и рано сутринта отпътувахме. Едва тогава узнах, че вла-кът няколко дена не е пътувал, поради сериозна повреда. Прис-тигнахме благополучно във Вършец, където ме чакаше и мама. Последните дни в село Светляево бяха пускали по радиото пес¬ни от Русия. Учителят внимателно ги слушаше и след малко ка¬за: „Хубави са техните хорови песни!"
-Сега сме във Вършец. Аз слушам по радиото такива пес¬ни и новините, конто всяка минута се менят. Съветската Черве-на Армия влязла в България. Всички излязохме на площада във Вършец, за да посрещнем шумкарите от гората. След няколко дни с коли ни отведоха в София. По пътя имаше постове от съ-ветски войници и офицери. 3 София официално посрещнахме на булевард „Цар Освободител" Червената армия.
-Започнаха най-напред трудови дни, репетиции, и малко по малко и представления. В операта започнаха мойте изпита-ния като „Дъновистка". Веднъж режисьорът пожела да дойде в дома ми, за да ми покаже мизансцена на „Виолета" от операта „Травиата" от Верди. Учителят ми беше казал: „Когато ре¬жисьорът се опита да се държи извън ролята ти, ти отвори от тази беседа, тази страница и постави беседата върху лицето си!" Така и направих. Когато той се разнежи, направи някслко крач¬ки и се приближи към мен, отворих беседата, сложих я -върху лицето си и той прочете словата, конто Бог говореше:
-„А ко посегнеш на сестра си, Бог ще ти прати язва и ти щеумреш от нея\" Той се вкамени, разгневи се и веднага си оти-де. Първият удар беше, че ми дадоха пак противната ми роля Есмералда . Те, за да си отмъстят ме връщаха на тази роля, след като години наред пеех все централните роли: в „Риголе-то" — Джилда, в „Марта" — Марта, в „Сивилският бърснар" — Розина, в „Лучия ди Ламермур" — Лучия, в „Травиата" —
+— Сестра Лиляна ние отдавна Ви чакаме! Учителят ни изпрати да ни покажете новата песен, за мира, както сте я коригирали и да ни я изпеете.
-−
-Виолета, в „Отвличане от сарая" — Блондхен, в операта „Фи-делио" — Марцелина. След девети септември аз пях още чети-ри години в операта. В репертуара ми влязоха оперите на До-ницети: „Любовен елексир" (Адина) и „Дон Паскуале" (Норина).
+Бях уморена от брането на лешниците и не ми се пееше, но заради Учителя я изпях. Те си носеха хартия и моливи и си записаха корекциите. Закусихме, умихме се и се вчесахме. Отидохме при Учителя. Вече се беше стъмнило. Той седеше в коридорчето на едно ниско миндерче до прозореца и говореше на няколко възрастни братя. Целунахме му ръка и той каза: