Проявеният живот - Редакционна история

Донка в 19:45, 18 април 2011

2011-04-18T19:45:49Z

Станимир в 15:27, 4 декември 2008

2008-12-04T15:27:38Z

Показване на промените

Станимир в 10:31, 4 декември 2008

2008-12-04T10:31:24Z

Станимир в 19:15, 3 декември 2008

2008-12-03T19:15:16Z

Станимир в 16:42, 3 декември 2008

2008-12-03T16:42:45Z

Показване на промените

Станимир в 08:50, 3 декември 2008

2008-12-03T08:50:02Z

Показване на промените

Станимир в 09:20, 1 декември 2008

2008-12-01T09:20:58Z

Станимир в 09:00, 1 декември 2008

2008-12-01T09:00:15Z

Показване на промените

Станимир в 10:49, 24 ноември 2008

2008-11-24T10:49:03Z

Показване на промените

Станимир в 09:34, 24 ноември 2008

2008-11-24T09:34:28Z

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 19:45, 18 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ДЕВЕТА ГОДИНА ([[1929]]-[[1930]])
		+
		+	[[КНИГА: Естествен ред на нещата]]
		+
	== Проявеният живот ==		== Проявеният живот ==

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 Време е вече всички хора да се свържат с проявения живот на природата, с проявения Бог, за да се развиват добре и да имат успех в работите си. Не направят ли тази връзка, от ден на ден ще пропадат, докато дойдат до положението на последни сиромаси, окъсани и боси. Две категории хора съществуват в света: бедни и богати. Бедните представят ония хора, които не са направили връзка с проявения живот на Бога, а богатите — ония, които са направили тази връзка. Бедните са разочарованите моми и момци от любовта. Ще ги срещнете необлечени, със скъсани дрехи и обуща, отчаяни от живота. Богатите са ония напети, добре облечени и здрави моми и момци, които са намерили своя идеал. Бедните отричат братството и равенството. Те отричат и любовта — от всичко са разочаровани. Богатите говорят за братство и за равенство. Братство съществува само в любовта. Вън от любовта никакво братство не съществува. Брат е онзи, който държи в ума си благото на своя ближен, както държи своето благо. Затова и Христос е казал: „Люби ближния си като себе си!“ Да любиш ближния си като себе си, това е мярка, поставена в самия човек. Всеки човек люби себе си и оттам той знае, как трябва да люби ближния си. Това е втората заповед, дадена от Господа на човека.
-Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Значи, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да бъдат изпълнени с любов към Бога. Така изпълнен, в човека няма да остане място за нищо друго. Да бъде изпълнен човек с любов към Бога, това значи, да обича всички живи същества на земята. Бог включва всичко живо в себе си. Дръжте се за тази заповед и не се страхувайте. Обикнете ли Бога, всички противоречия ще изчезнат от живота ви. Казано е, че любовта разрешава всички противоречия. Любовта примирява нещата. —Ама грешен съм. Как трябва да се обърна към Бога? — Към Бога ще се обърнеш като грешник. Как се обърна блудният син към баща си? Той не поиска от него блага и привилегии, но пожела да стане слуга. Много грешници се молят на Бога, считат се грешни, а същевременно Го морализират, предявяват свои искания. Смирение се иска от човека. Като се моли на Бога, той трябва да признае, че се е объркал и да иска повече светлина, да се изправи. Щом обича себе си, човек лесно може да се изправи. От любовта към себе си, той ще мине в любов към Бога. От любовта към Бога ще пристъпи в любов към своя ближен. Това значи, да се интересува човек от проявения живот на Бога. Заинтересува ли се от този живот, той ще забрави себе си. Щом човек забрави себе си заради Бога, Бог ще започне да мисли за него. Мисли ли човек само за себе си, Бог непременно ще го забрави.
+Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Значи, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да бъдат изпълнени с любов към Бога. Така изпълнен, в човека няма да остане място за нищо друго. Да бъде изпълнен човек с любов към Бога, това значи, да обича всички живи същества на земята. Бог включва всичко живо в себе си. Дръжте се за тази заповед и не се страхувайте. Обикнете ли Бога, всички противоречия ще изчезнат от живота ви. Казано е, че любовта разрешава всички противоречия. Любовта примирява нещата. — Ама грешен съм. Как трябва да се обърна към Бога? — Към Бога ще се обърнеш като грешник. Как се обърна блудният син към баща си? Той не поиска от него блага и привилегии, но пожела да стане слуга. Много грешници се молят на Бога, считат се грешни, а същевременно Го морализират, предявяват свои искания. Смирение се иска от човека. Като се моли на Бога, той трябва да признае, че се е объркал и да иска повече светлина, да се изправи. Щом обича себе си, човек лесно може да се изправи. От любовта към себе си, той ще мине в любов към Бога. От любовта към Бога ще пристъпи в любов към своя ближен. Това значи, да се интересува човек от проявения живот на Бога. Заинтересува ли се от този живот, той ще забрави себе си. Щом човек забрави себе си заради Бога, Бог ще започне да мисли за него. Мисли ли човек само за себе си, Бог непременно ще го забрави.
 Следователно, иска ли да се спаси, човек трябва да забрави себе си, а да мисли за Бога. Докато не замести личността си с Божественото, човек никога не може да се оправи. Ако Бог не мисли за човека, животът на последния няма да излезе на добър край. И най-после, ако Бог и човек не мислят за ближните си, светът никога няма да се оправи. Онзи, на когото помагате, трябва да забрави себе си и да мисли само за вас. Като му помагате, и вие трябва да забравите себе си и да мислите само за него. Тази е новата философия на живота.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 == Проявеният живот ==
-Всички хора, които са минали през училище, са изучавали граматика, вследствие на което знаят частитe на речта, тяхното значение и служба в изречението. Те знаят и мястото на препинателните знакове. Човек знае много неща, но съществено в знанието му е онова, което той е проявил, т. е. приложил. Природата се интересува от човека дотолкова, доколкото той се е проявил. Тя се интересува само от онова, което той е проявил, но не и от непроявеното. Въз основа на същия закон, и ние трябва да се интересуваме само от проявените неща, а не от непроявените. Следователно, на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече определена форма, съдържание и смисъл. Движенията, които човек прави, представят проява на неговите мисли и чувства. Щом са проява на нещо, те интересуват природата. Щом види, че някой човек прави упражнения, природата веднага спира вниманието си върху него. Тя вижда, че той е жив и му дава условия да продължи упражненията си. Който съзнателно се отказва от упражнения, природата го счита мъртъв и отвръща погледа си от него. Тя дава на умрелите свобода и не се интересува от тях. Силен човек е онзи, който движи мисълта и чувствата си към дадена цел. Някой мисли, че ако днес не е силен, утре ще прояви силата си. Не, какъвто е човек днес, такъв ще бъде и утре. Силата е течение, което не може да се спира и отново да се проявява. Тя тече непрестанно.
+Всички хора, които са минали през училище, са изучавали граматика, в следствие на което знаят частитe на речта, тяхното значение и служба в изречението. Те знаят и мястото на препинателните знакове. Човек знае много неща, но съществено в знанието му е онова, което той е проявил, т. е. приложил. Природата се интересува от човека дотолкова, доколкото той се е проявил. Тя се интересува само от онова, което той е проявил, но не и от непроявеното. Въз основа на същия закон, и ние трябва да се интересуваме само от проявените неща, а не от непроявените. Следователно, на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече определена форма, съдържание и смисъл. Движенията, които човек прави, представят проява на неговите мисли и чувства. Щом са проява на нещо, те интересуват природата. Щом види, че някой човек прави упражнения, природата веднага спира вниманието си върху него. Тя вижда, че той е жив и му дава условия да продължи упражненията си. Който съзнателно се отказва от упражнения, природата го счита мъртъв и отвръща погледа си от него. Тя дава на умрелите свобода и не се интересува от тях. Силен човек е онзи, който движи мисълта и чувствата си към дадена цел. Някой мисли, че ако днес не е силен, утре ще прояви силата си. Не, какъвто е човек днес, такъв ще бъде и утре. Силата е течение, което не може да се спира и отново да се проявява. Тя тече непрестанно.
-Като говорим за знанието, ние имаме предвид дълбокото, вътрешно знание на човека, а не повърхностното. Срещате един княз, запример, по няколко пъти на ден и забелязвате, че при всяко излизане той е с нови дрехи, обуща, шапка. Като го срещате по няколко пъти на ден, вие мислите, че го познавате. Какво познавате на княза? Неговата външност. Какво представява той като човек, като характер, нищо не знаете. Какво сте разрешили за себе си с това знание? Някой знае, че ще стане професор, че ще учи хората, но какво ще постигне с това знание, нищо не може да каже. И това знание е важно, но не е съществено. Добре е да се облича човек, но обличането не е съществено в живота. Обличането е само упражнение в живота, но успехът на човека зависи от това упражнение дотолкова, доколкото правилно се проявява. Често хората се отказват от правене на упражнения, защото мислят, че не са нужни. Те се стремят към велики работи и мислят, че великите работи започват с велики подтици. Не, великите работи започват с малки подтици. Понякога един малък, микроскопически подтик служи за импулс на нещо велико. Природата започва с малки подтици. Понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръща внимание на малките величини.
+Като говорим за знанието, ние имаме пред вид дълбокото, вътрешно знание на човека, а не повърхностното. Срещате един княз, запример, по няколко пъти на ден и забелязвате, че при всяко излизане той е с нови дрехи, обуща, шапка. Като го срещате по няколко пъти на ден, вие мислите, че го познавате. Какво познавате на княза? Неговата външност. Какво представява той като човек, като характер, нищо не знаете. Какво сте разрешили за себе си с това знание? Някой знае, че ще стане професор, че ще учи хората, но какво ще постигне с това знание, нищо не може да каже. И това знание е важно, но не е съществено. Добре е да се облича човек, но обличането не е съществено в живота. Обличането е само упражнение в живота, но успехът на човека зависи от това упражнение дотолкова, доколкото правилно се проявява. Често хората се отказват от правене на упражнения, защото мислят, че не са нужни. Те се стремят към велики работи и мислят, че великите работи започват с велики потици. Не, великите работи започват с малки потици. Понякога един малък, микроскопически потик служи за импулс на нещо велико. Природата започва с малки потици. Понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръща внимание на малките величини.
 Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за важността на нещата. Запример, вие трябва да знаете, кое е по-важно в живота ви: Бога да обичате, или хората; вие да давате, или хората да ви дават; вие да мислите за другите, или те да мислят за вас. Като отговаряте на тия въпроси, вие ще дойдете до правилно разрешение на нещата. За всяко нещо има най-малко два отговора. Изберете ли истинския отговор на въпроса, вие сте дошли до правия път, до правата мярка. За да се произнесе върху даден въпрос, или върху известна проява, човек трябва да знае причината на нещата. Виждате, че някой прави едно движение с ръката си, като че вика някого. С това движение той изказва желанието си, което излиза от него. Значи, енергията, чрез която прави това движение, има посока отвътре навън. Друг път той прави движение с ръката си, като че пъди някого. И това движение се дължи на известна енергия. Енергията пък е резултат на някакво желание в човека. Изобщо, всяко движение е проява на енергия, която е резултат на вътрешна или външна причина. За да дойде до положителни знания, човек трябва да знае вътрешната връзка между всички прояви.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 Всички хора, които са минали през училище, са изучавали граматика, вследствие на което знаят частитe на речта, тяхното значение и служба в изречението. Те знаят и мястото на препинателните знакове. Човек знае много неща, но съществено в знанието му е онова, което той е проявил, т. е. приложил. Природата се интересува от човека дотолкова, доколкото той се е проявил. Тя се интересува само от онова, което той е проявил, но не и от непроявеното. Въз основа на същия закон, и ние трябва да се интересуваме само от проявените неща, а не от непроявените. Следователно, на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече определена форма, съдържание и смисъл. Движенията, които човек прави, представляват проява на неговитв мисли и чувства. Щом са проява на нещо, те интересуват природата. Щом види, че някой човек прави упражнения, природата веднага спира вниманието си върху него. Тя вижда, че той е жив и му дава условия да продължи упражненията си. Който съзнателно се отказва от упражнения, природата го счита мъртъв и отвръща погледа си от него. Тя дава на умрелите свобода и не се интересува от тях. Силен човек е онзи, който движи мисълта и чувствата си към дадена цел. Някой мисли, че ако днес не е силен, утре ще прояви силата си. Не, какъвто е човек днес, такъв ще бъде и утре. Силата е течение, което не може да се спира и отново да се проявява. Тя тече непрестанно.
-Като говорим за знанието, ние имаме пред вид дълбокото, вътрешно знание на човека, а не повърхностното. Срещате един княз, например, по няколко пъти на ден и забелязвате, че при всяко излизане той е с нови дрехи, обуща, шапка. Като го срещате по няколко пъти на ден, вие мислите, че го познавате. Какво познавате на княза? Неговата външност. Какво представлява той като човек, като характер, нищо не знаете. Какво сте разрешили за себе си с това знание? Някой знае, че ще стане професор, че ще учи хората, но какво ще постигне с това знание, нищо не може да каже. И това знание е важно, но не е съществено. Добре е да се облича човек, но обличането не е съществено в живота. Обличането е само упражнение в живота, но успехът на човека зависи от това упражнение дотолкова, доколкото правилно се проявява. Често хората се отказват от правене на упражнения, защото мислят, че не са нужни. Те се стремят към велики работи и мислят, че великите работи започват с велики подтици. Не, великите работи започват с малки подтици. Понякога един малък, микроскопически подтик служи за импулс на нещо велико. Природата започва с малки подтици. Понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръща внимание на малките величини.
+Като говорим за знанието, ние имаме предвид дълбокото, вътрешно знание на човека, а не повърхностното. Срещате един княз, например, по няколко пъти на ден и забелязвате, че при всяко излизане той е с нови дрехи, обуща, шапка. Като го срещате по няколко пъти на ден, вие мислите, че го познавате. Какво познавате на княза? Неговата външност. Какво представлява той като човек, като характер, нищо не знаете. Какво сте разрешили за себе си с това знание? Някой знае, че ще стане професор, че ще учи хората, но какво ще постигне с това знание, нищо не може да каже. И това знание е важно, но не е съществено. Добре е да се облича човек, но обличането не е съществено в живота. Обличането е само упражнение в живота, но успехът на човека зависи от това упражнение дотолкова, доколкото правилно се проявява. Често хората се отказват от правене на упражнения, защото мислят, че не са нужни. Те се стремят към велики работи и мислят, че великите работи започват с велики подтици. Не, великите работи започват с малки подтици. Понякога един малък, микроскопически подтик служи за импулс на нещо велико. Природата започва с малки подтици. Понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръща внимание на малките величини.
 Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за важността на нещата. Например, вие трябва да знаете, кое е по-важно в живота ви: Бога да обичате, или хората; вие да давате, или хората да ви дават; вие да мислите за другите, или те да мислят за вас. Като отговаряте на тия въпроси, вие ще дойдете до правилно разрешение на нещата. За всяко нещо има най-малко два отговора. Изберете ли истинския отговор на въпроса, вие сте дошли до правия път, до правата мярка. За да се произнесе върху даден въпрос, или върху известна проява, човек трябва да знае причината на нещата. Виждате, че някой прави едно движение с ръката си, като че вика някого. С това движение той изказва желанието си, което излиза от него. Значи, енергията, чрез която прави това движение, има посока отвътре навън. Друг път той прави движение с ръката си, като че пъди някого. И това движение се дължи на известна енергия. Енергията пък е резултат на някакво желание в човека. Изобщо, всяко движение е проява на енергия, която е резултат на вътрешна или външна причина. За да дойде до положителни знания, човек трябва да знае вътрешната връзка между всички прояви.