Противоречие в съзвучието - Редакционна история

Станимир в 11:50, 9 ноември 2010

2010-11-09T11:50:15Z

Показване на промените

Моника13 в 02:29, 26 февруари 2009

2009-02-26T02:29:16Z

Моника13: /* ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ */

2009-02-26T02:16:28Z

‎ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ

Моника13: /* ТРЕТИ РАЗДЕЛ */

2009-02-26T02:05:03Z

‎ТРЕТИ РАЗДЕЛ

Показване на промените

Моника13: /* ВТОРИ РАЗДЕЛ */

2009-02-26T01:34:12Z

‎ВТОРИ РАЗДЕЛ

Показване на промените

Моника13: /* ПРОТИВОРЕЧИЕ В СЪЗВУЧИЕТО */

2009-02-25T15:37:26Z

‎ПРОТИВОРЕЧИЕ В СЪЗВУЧИЕТО

Моника13: /* ПРОТИВОРЕЧИЕ В СЪЗВУЧИЕТО */

2009-02-25T15:22:33Z

‎ПРОТИВОРЕЧИЕ В СЪЗВУЧИЕТО

Хирон: Нова страница: ==ПРОТИВОРЕЧИЕ В СЪЗВУЧИЕТО== “Ако дясното око те съблазнява, извади го.” “Ако дясната ръка ...

2009-02-19T18:24:05Z

Нова страница: ==ПРОТИВОРЕЧИЕ В СЪЗВУЧИЕТО== “Ако дясното око те съблазнява, извади го.” “Ако дясната ръка ...

Показване на промените

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 Хермес, в своята философия, обяснявал всички противоречия в живота чрез седем принципа. Съвременната наука приема само два от тези принципи: принципът на ментализма, според теософите – принцип на манас, според окултистите – поле на умствения свят, т.е. принцип, който определя формите на нещата. Вторият принцип е полето на сърдечния свят, т.е. светът на чувствата, на трептенията, чрез които се обяснява понятието светлина. Останалите пет принципа стоят вън от съвременната наука. Тя не се занимава с тях, но, въпреки това, им дава нужните имена. Например, тя нарича третия принцип „принцип на сходство между нещата“. Четвъртият принцип се разглежда като принцип за раздвояване на силите в природата. Той е причина за съществуването на положителни и отрицателни сили. Петият принцип е на приливите и отливите. Той поддържа, че всичко, което става в природата е точно определено, както приливите и отливите, и навсякъде съществува ритъм. И в музиката съществува точно определен ритъм, такт. Без него музика и хармония не съществуват. Шестият принцип е на причинност и последствие на нещата. Седмият принцип е на родовете, т.е. на мъжкия и женския пол. С явяването на този принцип се яви и злото в света.
 Следователно, зло съществува по причина на мъжете и жените. Като се говори за мъже и жени, не разбираме техните форми, но принципите мъж и жена, като противоположни сили в природата. Под „жена“ се разбира творческия принцип. За да съградиш нещо, трябва да събереш градивен материал: тухли, вар, пясък, греди, керемиди и т.н. Когато се гради къща, едни се радват, други страдат. Човек се радва на новата си къща, а дърветата, камъните, растенията скърбят. И работниците не се радват много. Случва се някой от работник да падне от къщата и да се осакати. Същото става и със създаването на човешкия живот. Родителите се радват, че се е родило дете на света, но много същества около тях скърбят. Значи, благото на едного не е благо за всички. Тази е причината за омразата между хората. Недоразуменията между братя и сестри, между религиозни и светски хора се дължат на същата причина. Двама овчари се карат, защото единият отнел една от овцете на  другия. Двама момци се карат, защото единият е взел възлюбената на другия. Затова, именно, Христос казва: „Ако дясното око те съблазнява, извади го.“ Кое е дясното око на човека? – То представлява физическия свят. За да не се лъже от привидността на нещата и да ги разбира, човек трябва да познава законите на физическия свят. Който не разбира тези закони, всякога пропада. Среща го един познат и му обещава, че ще го осигури, ще нареди работите му. Той вярва, но, в края на краищата, остава излъган. В дома на някой добър човек влиза един непознат и се влюбва в жена му. За да прикрие чувствата си, той играе роля на благодетел, който има желание да помогне на цялото семейство. В края на краищата, добрият човек вижда, че непознатият имал користна цел, да използва жена му. Този човек имал лоши намерения, които прикривал с думата благодетел. Да прикрива човек лошите си намерения с нещо добро, това говори за лоши черти в неговия характер, които и днес се проявяват по атавизъм.
@@ Ред 44: / Ред 42: @@
 Мнозина цитират стиха, върху който днес говоря, но го разбират толкова, колкото разбират и светлината. Всеки говори за светлината, но като отражение на нещо. Виждате едно стъкло, казвате, че е стъкло, но не се замисляте, колко пречупвания е претърпяла светлината, докато получите изображението на стъклото в очите си. И фотографът, като светлината, ходи от един предмет на друг, прави снимки и след това ги продава на хората, като реални образи, да ги изучават. Това не са реални образи, но сенки на предметите. Всеки предмет трябва да бъде в естествено положение, както листата, клончетата, цветовете и плодовете на дърветата. Само така ще имате ясна представа за него.
 Едно се иска от съвременните хора: съзнателно отношение към нещата. Някой се радва на цветята, на техните краски и аромат и казва: Всичко това е създадено заради мене. – Не е така. Краските и ароматът на цветята са създадени за привличане на насекомите, чрез които става опрашването и оплождането им. Ако при това положение и ти можеш да се ползваш от краските и аромата на цветята, свободен си да ги използваш, но нямаш право да мислиш, че са създадени само заради тебе. Някои богослови поддържат идеята, че светът е създаден за човека. Не е така. Трябва да се знае, за кой свят се говори. Ако говорите за света създаден от човека, с негови собствени разбирания, наистина, този свят е за него. Ако говорите за необятния, безграничен и велик свят, в който се движат милиони същества, той не е създаден само за човека. Мислите ли, че многобройните планети – Юпитер, Сатурн, Венера, Нептун, Уран се интересуват за човека? Мислите ли, че съществата, които живеят на тези планети, се интересуват от работите на България и от това, което става сега в Европа? Възвишеният свят се интересува от работите на Европа дотолкова, доколкото вижда в тях изпълнението на Божията воля. Така всеки човек се интересува от някой виден певец или музикант дотолкова, доколкото песента или музиката задоволяват копнежите на неговата душа. Ако глухият и невежият попадне на концерта, няма да остане там. Той ще погледне натук- натам и ще напусне концерта.
@@ Ред 72: / Ред 68: @@
 Като слушате да ви се говори така, казвате: Лесно се говори, мъчно се изправят погрешките; лесно се проповядва, мъчно се постигат великите неща. Вярно е това, но човек трябва да се справя със своите слабости и недостатъци. Не е въпрос да ограничавате човека, но трябва да знае, какво му е нужно за пиене и ядене. Който е жаден, нека пие, но какво? – Чиста, прясна вода. Който е гладен, нека яде, но чиста, здравословна храна. Който иска да мисли, нека мисли, но умът му да е зает с възвишени и светли мисли. Следователно, яжте, пийте, мислете, но не разрушавайте бъдещето си, не се противопоставяйте на стремежите на вашата душа. Ще кажете, че някой се влюбил в танцьорка. Ако тя може да го спаси, нищо лошо няма в това. Има танцьорки, които са спасили десетки мъже от падение. Важна е идеалната страна на нещата. В този смисъл, за предпочитане е да има танцьорки на света, които да спасяват хората, отколкото да ги няма, а хората да живеят в безпътица и престъпления. Ще кажете, че това не е морално. Войната морална ли е? Щом допущате войната, ще допуснете и танцьорките. Това е в живота на противоречията. Обаче, когато войната престане, ще изчезнат и танцьорките. Дето е злото, там са и неговите последствия. Премахнете злото, като причина, за да се справите и с последствията му.
 Животът на съвременните хора е пълен с противоречия. Стотици и хиляди хора загиват във фабриките и мините. Тези жертви се оправдават, само ако с тях се повдига цялото човечество. Не става ли това, те не са на място. – Каква е крайната цел на съвременната култура? – Да се повдигнат всички народи, както и цялото човечество. Ако една държава има стотици параходи на разположение, те имат значение само ако помагат за благосъстоянието на всички поданици. В противен случай, за предпочитане е да се освободи от тях. Всички народи се бият за повече земя; в края на краищата, освен че нищо не печелят, но животът им поскъпва толкова много, че едва дишат под тежестта му. И България се би за Македония, без да я спечели. Печалбата от войната е поскъпването на живота. Днес всички се чудят, как да плащат дълговете си. Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама. Културата на Мойсея се различава коренно от тази на Христа. Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора. Това малцина знаят. Ако трябва да се доказва на сегашните хора този факт, нужни са специални пособия и време, с каквито днес не разполагаме. Ще кажете, че това е само за оправдание. И да имам време и пособия, не бих могъл да докажа истинността на думите си. Истината не се нуждае от доказателства. Каквото кажа, не подлежи на критика и съмнение. Защо ще се съмнявате в чистото злато?

@@ Ред 75: / Ред 75: @@
 == ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ ==
-Животът на съвременните хора е пълен с противоречия. Стотици и хиляди хора загиват във фабриките и мините. Тези жертви се оправдават, само ако с тях се повдига цялото човечество. Не става ли това, те не са на място. – Каква е крайната цел на съвременната култура? – Да се повдигнат всички народи, както и цялото човечество. Ако една държана има стотици параходи на разположение, те имат значение само ако помагат за благосъстоянието на всички поданици. В противен случай, за предпочитане е да се освободи от тях. Всички народи се бият за повече земя; в края на краищата, освен че нищо не печелят, но животът им поскъпва толкова много, че едва дишат под тежестта му. И България се би за Македония, без да я спечели. Печалбата от войната е поскъпването на живота. Днес всички се чудят, как да плащат дълговете си. Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама. Културата на Мойсея се различава коренно от тази на Христа. Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора. Това малцина знаят. Ако трябва да се доказва на сегашните хора този факт, нужни са специални пособия и време, с каквито днес не разполагаме. Ще кажете, че това е само за оправдание. И да имам време и пособия, не бих могъл да докажа истинността на думите си. Истината не се нуждае от доказателства. Каквото кажа, не подлежи на критика и съмнение. Защо ще се съмнявате в чистото злато?
+Животът на съвременните хора е пълен с противоречия. Стотици и хиляди хора загиват във фабриките и мините. Тези жертви се оправдават, само ако с тях се повдига цялото човечество. Не става ли това, те не са на място. – Каква е крайната цел на съвременната култура? – Да се повдигнат всички народи, както и цялото човечество. Ако една държава има стотици параходи на разположение, те имат значение само ако помагат за благосъстоянието на всички поданици. В противен случай, за предпочитане е да се освободи от тях. Всички народи се бият за повече земя; в края на краищата, освен че нищо не печелят, но животът им поскъпва толкова много, че едва дишат под тежестта му. И България се би за Македония, без да я спечели. Печалбата от войната е поскъпването на живота. Днес всички се чудят, как да плащат дълговете си. Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама. Културата на Мойсея се различава коренно от тази на Христа. Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора. Това малцина знаят. Ако трябва да се доказва на сегашните хора този факт, нужни са специални пособия и време, с каквито днес не разполагаме. Ще кажете, че това е само за оправдание. И да имам време и пособия, не бих могъл да докажа истинността на думите си. Истината не се нуждае от доказателства. Каквото кажа, не подлежи на критика и съмнение. Защо ще се съмнявате в чистото злато?
 Сегашните хора се съмняват, защото са вярвали на човешки обещания, а не на Божествени. Много мъже и жени си дават големи обещания, без да ги изпълняват. Така те губят вярата си и се разочароват. Като обещаваш нещо, ще говориш в съгласие с Божествената граматика и логика, дето всички знаци и всяка дума са на мястото си. Какво означава запетаята при обещанията, които един човек дава на друг? Запетаята показва, че речта му още не е завършена, и той трябва да приготви перото си, да я завърши. Докато речта не е завършена, можете да поставяте запетая, точка и запетая, двоеточие и др. След двоеточието се изнасят ред качества на предмета или лицето, за което се говори. Най-после, като се свърши речта, поставят точка.
@@ Ред 85: / Ред 85: @@
 Едно се иска от съвременните хора: изучаване и прилагане на Христовото учение. Ще кажете, че има хора, които изпълняват това учение и не е нужно всички да го изпълняват. Не е така. Всички хора, всички народи съставят част от голямото, Божествено дърво. Следователно, всеки трябва да изпълнява службата си като лист, клон, цвят или плод на дървото. Само така човек запазва своята индивидуалност и върви от частното към общото, от личното към общочовешкото. Животът на индивида и на цялото се изменя така, както ембриона в утробата на майката. То преминава през 500 хиляди форми, докато приеме образа на човек. В духовно отношение, различните хора приемат различни форми: един прилича на точка, друг на запетая, трети на точка и запетая, четвърти – на въпросителна, удивителна, на лист, на клон, на цвят и т.н. От гледище на сравнителната физиогномия, само външно човек носи човешка форма; вътрешно, обаче, той има форма на растение или на животно. Затова някои сравняват носа на човека с ноктите на орела. Както орелът сграбчва жертвата си със своите нокти, така и човек може да напакости на ближния си със своя нос. Носът символизира ума. Това показва, че сегашният човек още не се е изменил вътрешно.
-Като се говори на хората за добър живот, за самопожертване, за любов помежду им, това няма да се постигне изведнъж, но трябва да се знае, че добрият и правилен живот иде като последствие от прилагане на Христовото учение. Когато майките и бащите изменят мислите и чувствата си, ще се роди ново, здраво поколение с права мисъл. Всеки човек носи в себе си материал за бъдещо развитие. Затова се казва, че от човека зависи да живее добре, или зле. Който живее по Божествения принцип, ще бъде в мир и любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си. Христовото учение е на принципи, а не на форми. Принципите разширяват, а формите ограничават. Вън от Христовите принципи, животът на човека е безсмислен. Българската поговорка „Празна Мара тъпан бие“, ясно изразява живота на обикновения човек. Тъпанът трябва да се бие на време и на място. Така трябва да бие тъпанът на майката и на децата, на свещениците и учителите, на управниците и управляемите. Това значи искрен човек. Неговите думи, неговата реч е чиста, искрена. Който слуша такъв човек, не се натъква на никакви противоречия. Той вижда чистото съзвучие, без никакъв фалш и никаква грубост.
+Като се говори на хората за добър живот, за самопожертване, за любов помежду им, това няма да се постигне изведнъж, но трябва да се знае, че добрият и правилен живот иде като последствие от прилагането на Христовото учение. Когато майките и бащите изменят мислите и чувствата си, ще се роди ново, здраво поколение с права мисъл. Всеки човек носи в себе си материал за бъдещо развитие. Затова се казва, че от човека зависи да живее добре, или зле. Който живее по Божествения принцип, ще бъде в мир и любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си. Христовото учение е на принципи, а не на форми. Принципите разширяват, а формите ограничават. Вън от Христовите принципи, животът на човека е безсмислен. Българската поговорка „Празна Мара тъпан бие“, ясно изразява живота на обикновения човек. Тъпанът трябва да бие на време и на място. Така трябва да бие тъпанът на майката и на децата, на свещениците и учителите, на управниците и управляемите. Това значи искрен човек. Неговите думи, неговата реч е чиста, искрена. Който слуша такъв човек, не се натъква на никакви противоречия. Той вижда чистото съзвучие, без никакъв фалш и никаква грубост.
 И тъй, да извадим дясното око и да отсечем дясната ръка, които внасят съблазън в живота. И след това да възлюбим враговете си. Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако онези, които заседават сега на конференцията в Париж, любят враговете си, ще дойде истински мир между народите. Не любят ли враговете си, и да дойде мир, той ще бъде временен. Истински мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на живота и на любовта. Ако мирът, който сегашните народи очакват, почива на Мойсеевия закон „око за око и зъб за зъб“, времето ще покаже, какъв ще бъде този мир и каква култура ще донесе.

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 На какво се дължат вътрешните противоречия в човека? Всички хора поддържат, че са излезли от Бога, а като им се говори с езика на любовта, не разбират, какво трябва да правят. Те се питат: Как е възможно овца да роди вълк, или вълкът да стане агне? Всички говорят за братство, равенство, любов, себеотричане, но дойде ли до прилагане на тези идеи, те се объркват и нищо не разбират. – Защо не разбират? – Защото в основата на живота им се крие нещо користно; те служат на Бога, но в тяхното служене има корист: чрез службата си те искат да се прехранват. Други стават търговци с единствената цел да забогатеят – пак личен интерес ги движи. наистина, като живее, човек трябва да се прехранва, но важно е да работи с любов. Иначе, той всякога ще се извинява, че окръжаващите или външните условия го заставят да се проявява, както не желае. И вълкът се оправдава, че яде овцете, защото занаятът му е такъв. Като се намери в затруднение, той казва: Ако човек одира кожата на хиляди вълци и лисици, нямам ли право да одера кожата поне на една овца? Когато вълкът напада овцете, веднага му теглят куршум; когато човек убива подобния си, във време на война, не само че не го съдят, но получава награда, кръст за храброст. Ще кажете, че така е писано – във време на война хората да се убиват. Кой е допуснал войната? В кой Божествен закон е писано това? В Мойсеевото учение се говори за война, но в Христовото, войната е изключена. Между Мойсея и Христа има такава разлика, каквато между земята и небето. Следователно, когато християните воюват, трябва да признаят и пред себе си, и пред целия свят, че постъпват по Мойсеевия закон, а не по закона на Христа, който подразбира абсолютно прилагане на любовта. На всяка ваша постъпка давайте съответното име. Мойсей казва: „Око за око, зъб за зъб.“ Христос казва: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата“.
-Съвременните хора живеят според Мойсеевото учение – старата култура. Сам Мойсей казва: „Господ ще издигне друг пророк, по-висок от мене. Който не служи на този пророк, сам подписва смъртната си присъда“. Мойсей говорел за Христа, и сам признавал учението си за несъвършено. След всичко това, хората се запитват, защо, като са излезли от Бога, не живеят добре. Много естествено, хора, които не живеят добре, не са излезли от Бога. Някоя майка се заканва на своите неприятели с думите: Нека родя аз, тогава ще видите! Тя очаква да роди син, който да отмъсти за нея. Може ли този син да се роди от Бога? По наследство той ще върви по майчина или по бащина линия, тях ще следва. Законът за наследствеността не е разбран от всички. Египтяните са вярвали в преселването на душите; индусите вярват в прераждането, а съвременните учени – в наследствеността. Това са три учения с противоположни значения. Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа. С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността. Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности.
+Съвременните хора живеят още според Мойсеевото учение – старата култура. Сам Мойсей казва: „Господ ще издигне друг пророк, по-висок от мене. Който не служи на този пророк, сам подписва смъртната си присъда“. Мойсей говорел за Христа, и сам признавал учението си за несъвършено. След всичко това, хората се запитват, защо, като са излезли от Бога, не живеят добре. Много естествено, хора, които не живеят добре, не са излезли от Бога. Някоя майка се заканва на своите неприятели с думите: Нека родя аз, тогава ще видите! Тя очаква да роди син, който да отмъсти за нея. Може ли този син да се роди от Бога? По наследство той ще върви по майчина или по бащина линия, тях ще следва. Законът за наследствеността не е разбран от всички. Египтяните са вярвали в преселването на душите; индусите вярват в прераждането, а съвременните учени – в наследствеността. Това са три учения с противоположни значения. Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа. С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността. Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности.
 „Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли“. В Битието се говори за змията, която изкушавала Ева да яде от забранения плод, за да се отворят очите й. Наистина, Ева яде от този плод, даде и на Адама да яде, и от този момент се отвориха очите им. С дясното си око те гледаха към света, т.е. към съблазните в живота. Казва се, че Адам и Ева били голи в рая; всъщност, не е така. В голотата, за която се говори, се крие друго нещо, не се разбира външна голота. И за развитието на човечеството учените дават различни обяснения, но истината стои далеч от тях. В развитието си, човечеството е минало по пътя на еволюцията, но в какво се заключава тя, малцина знаят. Не е достатъчно да се каже, че еволюцията е развитие. Това и децата знаят. И най-простата българка знае да развива платното, но това още не е еволюция. Ще кажат някои, че еволюцията е създала всичко. Ако еволюцията може да създава, тя би била мощна сила, която преобразява, пресъздава и видоизменя. Всъщност, еволюцията е процес на човешкия дух. Ето защо, като се говори за еволюция, трябва да я разбираме в нейната същина, без да й приписваме качества, каквито не притежава. Ако кажем, че еволюцията е закон на развитие, това е достатъчно, няма нужда от повече обяснения.
-Какво представя законът? Кога се създават закони и къде, именно? Закони съществуват и в живота, и в природата. Законът съществува там, дето съществата не са много културни. Законите се създават против кражбите, престъпленията, беззаконията на хората. И в природата съществуват закони; там всички същества, от малки до големи, живеят в борба и изтребление помежду си. Такава борба съществува и между хората. Въпреки това, навсякъде се говори за култура. Съществува култура между хората, но култура на парата, или на капитала. Тази култура има отношение към Мойсеевото учение. Значи, между капитал и учението на Стария Завет има нещо общо. Те са синоними. Затова и Христос казва: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Царството Божие.“ Под „Царство Божие“ хората разбират нещо съвсем различно от това, което Христос разбира. Изобщо, учението на Христа и до днес се тълкува съвсем своеобразно. Ако Христос дойде днес между хората, ще се зачуди на това тълкуване, и на това, което те наричат любов. Какво всъщност е любовта, мъчно може да се определи, но лесно се разбира. И детето разбира любовта, но не може да я определи. Любовта е единствената сила, която може да направи всичко, което човек пожелае. Тя дава подтик, импулс, стремеж. Без любов волята нищо не може да направи. Всичко, което човек обича, може да го реализира. Старата херметическа школа дава точно определение на любовта.
+Какво представлява законът? Кога се създават закони и къде, именно? Закони съществуват и в живота, и в природата. Закон съществува там, дето съществата не са много културни. Законите се създават против кражбите, престъпленията, беззаконията на хората. И в природата съществуват закони; там всички същества, от малки до големи, живеят в борба и изтребление помежду си. Такава борба съществува и между хората. Въпреки това, навсякъде се говори за култура. Съществува култура между хората, но култура на парата, или на капитала. Тази култура има отношение към Мойсеевото учение. Значи, между капитал и учението на Стария Завет има нещо общо. Те са синоними. Затова и Христос казва: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие.“ Под „Царство Божие“ хората разбират нещо съвсем различно от това, което Христос разбира. Изобщо, учението на Христа и до днес се тълкува съвсем своеобразно. Ако Христос дойде днес между хората, ще се зачуди на това тълкуване, и на това, което те наричат любов. Какво всъщност е любовта, мъчно може да се определи, но лесно се разбира. И детето разбира любовта, но не може да я определи. Любовта е единствената сила, която може да направи всичко, което човек пожелае. Тя дава подтик, импулс, стремеж. Без любов волята нищо не може да направи. Всичко, което човек обича, може да го реализира. Старата херметическа школа дава точно определение за любовта.
 == ВТОРИ РАЗДЕЛ ==

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 Хермес, в своята философия, обяснявал всички противоречия в живота чрез седем принципа. Съвременната наука приема само два от тези принципи: принципът на ментализма, според теософите – принцип на манас, според окултистите – поле на умствения свят, т.е. принцип, който определя формите на нещата. Вторият принцип е полето на сърдечния свят, т.е. светът на чувствата, на трептенията, чрез които се обяснява понятието светлина. Останалите пет принципа стоят вън от съвременната наука. Тя не се занимава с тях, но, въпреки това, им дава нужните имена. Например, тя нарича третия принцип „принцип на сходство между нещата“. Четвъртият принцип се разглежда като принцип за раздвояване на силите в природата. Той е причина за съществуването на положителни и отрицателни сили. Петият принцип е на приливите и отливите. Той поддържа, че всичко, което става в природата е точно определено, както приливите и отливите, и навсякъде съществува ритъм. И в музиката съществува точно определен ритъм, такт. Без него музика и хармония не съществуват. Шестият принцип е на причинност и последствие на нещата. Седмият принцип е на родовете, т.е. на мъжкия и женския пол. С явлението на този принцип се яви и злото в света.
 Следователно, зло съществува по причина на мъжете и жените. Като се говори за мъже и жени, не разбираме техните форми, но принципите мъж и жена, като противоположни сили в природата. Под „жена“ се разбира творческия принцип. За да съградиш нещо, трябва да събереш градивен материал: тухли, вар, пясък, греди, керемиди и т.н. Когато се гради къща, едни се радват, други страдат. Човек се радва на новата си къща, а дърветата, камъните, растенията скърбят. И работниците не се радват много. Случва се някой от работниците да падне от къщата и да се осакати. Същото става и със създаването на човешкия живот. Родителите се радват, че се е родило дете на света, но много същества около тях скърбят. Значи, благото на едного не е благо за всички. Тази е причината за омразата между хората. Недоразуменията между братя и сестри, между религиозни и светски хора се дължат на същата причина. Двама овчари се карат, защото единият отнел една от овцете на  другия. Двама момци се карат, защото единият е взел възлюбената на другия. Затова, именно, Христос казва: „Ако дясното око те съблазнява, извади го.“ Кое е дясното око в човека? – То представя физическия свят. За да не се лъже от привидноста на нещата и да ги разбира, човек трябва да познава законите на физическия свят. Който не разбира тези закони, всякога пропада. Среща го един познат и му обещава, че ще го осигури, ще нареди работите му. Той вярва, но, в края на краищата, остава излъган. В дома на някой добър човек влиза един непознат и се влюбва в жена му. За да прикрие чувствата си, той играе роля на благодетел, който има желание да помогне на цялото семейство. В края на краищата, добрият човек вижда, че непознатият имал користна цел, да използва жена му. Този човек имал лоши намерения, които прикривал с думата благодетел. Да прикрива човек лошите си намерения с нещо добро, това говори за лоши черти от неговия характер, които и днес се проявяват по атавизъм.
@@ Ред 42: / Ред 44: @@
 Мнозина цитират стиха, върху който днес говоря, но го разбират толкова, колкото разбират и светлината. Всеки говори за светлината, но като отражение на нещо. Виждате едно стъкло, казвате, че е стъкло, но не се замисляте, колко пречупвания е претърпяла светлината, докато получите изображението на стъклото в очите си. И фотографът, като светлината, ходи от един предмет на друг, прави снимки и след това ги продава на хората, като реални образи, да ги изучават. Това не са реални образи, но сенки на предметите. Всеки предмет трябва да бъде в естествено положение, както листата, клончетата, цветовете и плодовете на дърветата. Само така ще имате ясна представа за него.
 Едно се иска от съвременните хора: съзнателно отношение към нещата. Някой се радва на цветята, на техните краски и аромат и казва: Всичко това е създадено заради мене. – Не е така. Краските и ароматът на цветята са създадени за привличане на насекомите, чрез които става опрашването и оплождането им. Ако при това положение и ти можеш да се ползваш от краските и аромата на цветята, свободен си да ги използваш, но нямаш право да мислиш, че са създадени само заради тебе. Някои богослови поддържат идеята, че светът е създаден за човека. Не е така. Трябва да се знае, за кой свят се говори. Ако говорите за света създаден от човека, с негови собствени разбирания, наистина, този свят е за него. Ако говорите за необятния, безграничен и велик свят, в който се движат милиони същества, той не е създаден за човека. Мислите ли, че многобройните планети – Юпитер, Сатурн, Венера, Нептун, Уран се интересуват за човека? Мислите ли, че съществата, които живеят на тези планети, се интересуват от работите на България и от това, което става сега в Европа? Възвишеният свят се интересува от работите на Европа дотолкова, доколкото вижда в тях изпълнението на Божията воля. Така всеки човек се интересува от някой виден певец или музикант дотолкова, доколкото песента или музиката задоволяват копнежите на неговата душа. Ако глухият и невежият попадне на концерта, няма да остане там. Той ще погледне натук- натам и ще напусне концерта.
@@ Ред 68: / Ред 72: @@
 Като слушате да ви се говори така, казвате: Лесно се говори, мъчно се изправят погрешките; лесно се проповядва, мъчно се постигат великите неща. Вярно е това, но човек трябва да се справя със своите слабости и недостатъци. Не е въпрос да ограничавате човека, но трябва да знае, какво му е нужно за пиене и за ядене. Който е жаден, нека пие, но какво? – Чиста, прясна вода. Който е гладен, нека яде, но чиста, здравословна храна. Който иска да мисли, нека мисли, но умът му да е зает с възвишени и светли мисли. Следователно, яжте, пийте, мислете, но не разрушавайте бъдещето си, не се противопоставяйте на стремежите на вашата душа. Ще кажете, че някой се влюбил в танцьорка. Ако тя може да го спаси, нищо лошо няма в това. Има танцьорки, които са спасили десетки мъже от падение. Важна е идеалната страна на нещата. В този смисъл, за предпочитане е да има танцьорки на света, които да спасяват хората, отколкото да ги няма, а хората да живеят в безпътица и престъпления. Ще кажете, че това не е морално. Войната морална ли е? Щом допущате войната, ще допуснете и танцьорките. Това е в живота на противоречията. Обаче, когато войната престане, ще изчезнат и танцьорките. Дето е злото, там са и неговите последствия. Премахнете злото, като причина, за да се справите и с последствията му.
 Животът на съвременните хора е пълен с противоречия. Стотици и хиляди хора загиват във фабриките и мините. Тези жертви се оправдават, само ако с тях се повдига цялото човечество. Не става ли това, те не са на място. – Каква е крайната цел на съвременната култура? – Да се повдигнат всички народи, както и цялото човечество. Ако една държана има стотици параходи на разположение, те имат значение само ако помагат за благосъстоянието на всички поданици. В противен случай, за предпочитане е да се освободи от тях. Всички народи се бият за повече земя; в края на краищата, освен че нищо не печелят, но животът им поскъпва толкова много, че едва дишат под тежестта му. И България се би за Македония, без да я спечели. Печалбата от войната е поскъпването на живота. Днес всички се чудят, как да плащат дълговете си. Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама. Културата на Мойсея се различава коренно от тази на Христа. Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора. Това малцина знаят. Ако трябва да се доказва на сегашните хора този факт, нужни са специални пособия и време, с каквито днес не разполагаме. Ще кажете, че това е само за оправдание. И да имам време и пособия, не бих могъл да докажа истинността на думите си. Истината не се нуждае от доказателства. Каквото кажа, не подлежи на критика и съмнение. Защо ще се съмнявате в чистото злато?