Ани: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Статии, посветени на Учителя и Учението [[Статии от списание Житн...

2011-01-30T11:10:51Z

Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Статии, посветени на Учителя и Учението [[Статии от списание Житн...

Нова страница

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Статии, посветени на Учителя и Учението]]

[[Статии от списание Житно зърно]]

[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=813&Itemid=74 сп. Житно зърно година ХХIII бр. 7 / 2001 г.]

== ПРОЛЕТНИЯТ ТРИЪГЪЛНИК ==

'''''Надя Данкова'''''

Колко е тъмно пролетното звездно небе! В същите часове на денонощието, преди три месеца, южната половина на небето бе украсена от семейството на най-ярките звезди. А сега нашето внимание привличат само три звезди от първа величина, самотно сияещи на фона на немногобройните пролетни звезди: Арктур, Спика и Регул са най-ярките звезди от съзвездията Воловар, Дева и Лъв и образуват т. н. Пролетен триъгълник.

Съзвездието Воловар можем да открием лесно, като използваме за показалец опашката на Голямата Мечка. В основата на съзвездието е Арктур - четвъртата по блясък звезда на небето. В сравнение със Слънцето, Арктур е огромен - 26 пъти по-голям по диаметър - поради това може да бъде наречен оранжев гигант. Всяка година от 1 до 6 януари в района на Воловар и опашката на Голямата мечка се наблюдава метеорен поток, наречен Квадрантиди.

Като продължим мислената линия, която преминава през опашката на Голямата мечка и звездата Арктур, откриваме звездата Спика от съзвездието Дева. На старинните звездни карти и атласи Дева е изобразена като девойка с криле, държаща зрял житен клас, в който блести звездата Спика. Тя символизира богинята на плодородието и реколтата Деметра.

Дева е зодиакално съзвездие, в което има много интересни обекти: променливи звезди, двойни звезди, галактики. Те могат обаче да бъдат наблюдавани само с телескоп.

В нощите на март и април, високо над хоризонта, блести зодиакалното съзвездие Лъв. Според древните предания под знака на това съзвездие трябвало да се раждат велики царе. За това най-ярката звезда от него била наречена Регул (от лат. - цар). Регул е в списъка на 20-те най-ярки звезди на небето. Тази бяла гореща звезда е с повърхностна температура 14 000 °С и по своята светимост превъзхожда Слънцето 140 пъти. Лъв е едно от малкото съзвездия, които оправдават името си: то прилича на лъв, подготвил се за скок. Очертанието на главата му понякога наричат Сърп.

Всяка година около 17 ноември в близост до главата на Лъва се наблюдава метеорен дъжд, наречен Леониди.

Преди повече от 2000 г. точката на есенното равноденствие е била в областта на съзвездието Везни. При своето видимо годишно движение Слънцето е било в тази точка на 23 септември. Денят тогава е бил равен на нощта по продължителност. Вероятно това равенство на деня и нощта е причината за наименуването още от дълбока древност на областта, в която е била точката на есенното равноденствие, с името Везни. Така сред зодиакалните съзвездия се появило и съзвездието Везни.

Съзвездието Везни се вижда най-добре през нощите на юни и юли. В ясна нощ в него могат да бъдат наблюдавани с невъоръжено око около 50 звезди. Най-ярките от тях образуват голям ромбоид, който е характерната геометрична фигура на това съзвездие. Без особено усилие на въображението в тази фигура могат да се видят кобилицата и блюдата на старинни везни.

През нощите от февруари до юли близо до съзвездието Голяма мечка можем да наблюдаваме съзвездието Ловджийски кучета - наричат го още Хрътки. Най-ярката звезда, а, от Ловджийски кучета е горещ синкав гигант, който по своята природа е магнитно-променлива звезда. Интересна за наблюдение е двойната галактика М 51. С помощта на неголям телескоп можем да я наблюдаваме като слабо светещо петънце - това е светлината на милиарди звезди, изпратена от тях преди повече от 8 милиона години.

В съзвездието Ловджийски кучета се намира и сравнително яркият кълбовиден куп М 3, който се приближава към нас със скорост 150 км/ сек.

В ясните и безлунни нощи от април до август близо до зенита можем да наблюдаваме и съзвездието Косите на Вероника. То е отделено като съзвездие от астронома-математик Конон, приятел на Архимед, още през III в. пр. н. е.

Според един гръцки мит красавицата Вероника отрязала разкошната си коса и богът Юпитер я поставил върху звездите.

Трите основни звезди в съзвездието са показани на картата. Те трудно се различават сред останалите звезди. В тъмните нощи с невъоръжено око там може да бъде наблюдаван отвореният звезден куп Кома.

Точката на лятното слънцестояне преди повече от 2000 години била в областта на небето, където видимото движение на Слънцето било като на рак - „назад". Затова древните гърци нарекли тази област на небето Рак. Древният писател Плиний Стари е написал следните редове: „В знака Рак има две малки звезди, наричани Магаренца, а сред тях едно малко облаче, което наричат Ясли." Поетичната фантазия на древните е приписвала на небесните осли напълно земен апетит - разпространявано било поверие, че понякога небесните Магаренца се хранят от небесните ясли. Магаренцата са едни от най- светлите звезди в това обширно, но образувано от слаби звезди съзвездие - зодиакалното съзвездие Рак. Между тях и малко вдясно невъоръженото око ясно различава някаква мъглява звезда. Едва на Галилей се удало да разгадае какво е скрито зад лъжливата външност на „мъглявата звезда". В зрителното поле на неговия телескоп тя се разпаднала на множество слабо светещи звезди- ци. Този мъгляв обект е един от най-забележителните разсеяни звездни купове от звездното небе. На звездните карти той е обозначен с М 44. От незапомнени времена М 44 е наречен Ясли. Особено ефектен е звездният куп Ясли, когато се наблюдава с бинокъл или неголям далекоглед.

Ще завършим нашата разходка сред звездите на пролетното небе със съзвездието Хидра. То е разположено на юг от небесния екватор и е най-дългото сред съзвездията. Най-ярките звезди в това съзвездие са 14. Те образуват една дълга извита редица, която се вие от изток на запад, подобно на голяма змия, чиято глава е очертана от група слаби звездички.

Със съзвездието Хидра е увековечен един от подвизите на прославения митичен герой Херкулес: по нареждане на Евристей Херкулес трябвало да убие всяващата ужас Лернейска хидра. Всяка нощ тя изпълзявала от леговището си и като страхотен ураган унищожавала цели стада добитък. След ожесточена борба Херкулес победил чудовището. А хидрата се е проточила на небето като съзвездие, за да напомня на хората, че безстрашният герой Херкулес ги е избавил от бедствията, които тя им причинявала.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Бонов,А., Митове и легенди за съзвездията, Наука и изкуство, С, 1976

2. Зигел, Ф., Съкровищата на звездното небе, Наука и изкуство, С, 1970

3. Майлс Л. Смит А., Астрономия и космос,

Пролетният триъгълник - Надка Цанкова - Редакционна история

Ани: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Статии, посветени на Учителя и Учението [[Статии от списание Житн...