<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="bg">
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8A%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA_-_%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0</id>
		<title>Пролетният триъгълник - Надка Цанкова - Редакционна история</title>
		<link rel="self" type="application/atom+xml" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8A%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA_-_%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0"/>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8A%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA_-_%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0&amp;action=history"/>
		<updated>2026-05-05T12:26:05Z</updated>
		<subtitle>Редакционна история на страницата в ПорталУики</subtitle>
		<generator>MediaWiki 1.25.1</generator>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8A%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA_-_%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0&amp;diff=25474&amp;oldid=prev</id>
		<title>Ани: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА  Статии, посветени на Учителя и Учението  [[Статии от списание Житн...</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8A%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA_-_%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0&amp;diff=25474&amp;oldid=prev"/>
				<updated>2011-01-30T11:10:51Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Нова страница: &lt;a href=&quot;/wiki/index.php?title=%D0%95%D0%9B%D0%95%D0%9A%D0%A2%D0%A0%D0%9E%D0%9D%D0%9D%D0%90_%D0%91%D0%98%D0%91%D0%9B%D0%98%D0%9E%D0%A2%D0%95%D0%9A%D0%90&quot; title=&quot;ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА&quot;&gt;ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА&lt;/a&gt;  &lt;a href=&quot;/wiki/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8,_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A3%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F_%D0%B8_%D0%A3%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE&quot; title=&quot;Статии, посветени на Учителя и Учението&quot;&gt;Статии, посветени на Учителя и Учението&lt;/a&gt;  [[Статии от списание Житн...&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;b&gt;Нова страница&lt;/b&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Статии, посветени на Учителя и Учението]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Статии от списание Житно зърно]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&amp;amp;task=view&amp;amp;id=813&amp;amp;Itemid=74 сп. Житно зърно година ХХIII бр. 7 / 2001 г.]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== ПРОЛЕТНИЯТ ТРИЪГЪЛНИК ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Надя Данкова'''''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко е тъмно пролетното звездно небе! В същите часове на денонощието, преди три месеца, южната половина на небето бе украсена от семейството на най-ярките звезди. А сега нашето внимание привличат само три звезди от първа величина, самотно сияещи на фона на немногобройните пролетни звезди: &amp;lt;b&amp;gt;Арктур, Спика и Регул&amp;lt;/b&amp;gt; са най-ярките звезди от съзвездията Воловар, Дева и Лъв и образуват т. н. Пролетен триъгълник.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съзвездието &amp;lt;b&amp;gt;Воловар&amp;lt;/b&amp;gt; можем да открием лесно, като използваме за показалец опашката на Голямата Мечка. В основата на съзвездието е Арктур - четвъртата по блясък звезда на небето. В сравнение със Слънцето, Арктур е огромен - 26 пъти по-голям по диаметър - поради това може да бъде наречен оранжев гигант. Всяка година от 1 до 6 януари в района на Воловар и опашката на Голямата мечка се наблюдава метеорен поток, наречен Квадрантиди.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като продължим мислената линия, която преминава през опашката на Голямата мечка и звездата Арктур, откриваме звездата Спика от съзвездието &amp;lt;b&amp;gt;Дева&amp;lt;/b&amp;gt;. На старинните звездни карти и атласи Дева е изобразена като девойка с криле, държаща зрял житен клас, в който блести звездата Спика. Тя символизира богинята на плодородието и реколтата Деметра.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Дева е зодиакално съзвездие, в което има много интересни обекти: променливи звезди, двойни звезди, галактики. Те могат обаче да бъдат наблюдавани само с телескоп.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В нощите на март и април, високо над хоризонта, блести зодиакалното съзвездие Лъв. Според древните предания под знака на това съзвездие трябвало да се раждат велики царе. За това най-ярката звезда от него била наречена Регул (от лат. - цар). Регул е в списъка на 20-те най-ярки звезди на небето. Тази бяла гореща звезда е с повърхностна температура 14 000 °С и по своята светимост превъзхожда Слънцето 140 пъти. Лъв е едно от малкото съзвездия, които оправдават името си: то прилича на лъв, подготвил се за скок. Очертанието на главата му понякога наричат Сърп. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всяка година около 17 ноември в близост до главата на Лъва се наблюдава метеорен дъжд, наречен Леониди.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преди повече от 2000 г. точката на есенното равноденствие е била в областта на съзвездието Везни. При своето видимо годишно движение Слънцето е било в тази точка на 23 септември. Денят тогава е бил равен на нощта по продължителност. Вероятно това равенство на деня и нощта е причината за наименуването още от дълбока древност на областта, в която е била точката на есенното равноденствие, с името Везни. Така сред зодиакалните съзвездия се появило и съзвездието Везни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съзвездието Везни се вижда най-добре през нощите на юни и юли. В ясна нощ в него могат да бъдат наблюдавани с невъоръжено око около 50 звезди. Най-ярките от тях образуват голям ромбоид, който е характерната геометрична фигура на това съзвездие. Без особено усилие на въображението в тази фигура могат да се видят кобилицата и блюдата на старинни везни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През нощите от февруари до юли близо до съзвездието Голяма мечка можем да наблюдаваме съзвездието &amp;lt;b&amp;gt;Ловджийски кучета&amp;lt;/b&amp;gt; - наричат го още &amp;lt;b&amp;gt;Хрътки&amp;lt;/b&amp;gt;. Най-ярката звезда, а, от Ловджийски кучета е горещ синкав гигант, който по своята природа е магнитно-променлива звезда. Интересна за наблюдение е двойната галактика М 51. С помощта на неголям телескоп можем да я наблюдаваме като слабо светещо петънце - това е светлината на милиарди звезди, изпратена от тях преди повече от 8 милиона години.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В съзвездието Ловджийски кучета се намира и сравнително яркият кълбовиден куп М 3, който се приближава към нас със скорост 150 км/ сек.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В ясните и безлунни нощи от април до август близо до зенита можем да наблюдаваме и съзвездието &amp;lt;b&amp;gt;Косите на Вероника. &amp;lt;/b&amp;gt; То е отделено като съзвездие от астронома-математик Конон, приятел на Архимед, още през III в. пр. н. е.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Според един гръцки мит красавицата Вероника отрязала разкошната си коса и богът Юпитер я поставил върху звездите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трите основни звезди в съзвездието са показани на картата. Те трудно се различават сред останалите звезди. В тъмните нощи с невъоръжено око там може да бъде наблюдаван отвореният звезден куп Кома.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Точката на лятното слънцестояне преди повече от 2000 години била в областта на небето, където видимото движение на Слънцето било като на рак - „назад&amp;quot;. Затова древните гърци нарекли тази област на небето Рак. Древният писател Плиний Стари е написал следните редове: „В знака Рак има две малки звезди, наричани Магаренца, а сред тях едно малко облаче, което наричат Ясли.&amp;quot; Поетичната фантазия на древните е приписвала на небесните осли напълно земен апетит - разпространявано било поверие, че понякога небесните Магаренца се хранят от небесните ясли. Магаренцата са едни от най- светлите звезди в това обширно, но образувано от слаби звезди съзвездие - зодиакалното съзвездие Рак. Между тях и малко вдясно невъоръженото око ясно различава някаква мъглява звезда. Едва на Галилей се удало да разгадае какво е скрито зад лъжливата външност на „мъглявата звезда&amp;quot;. В зрителното поле на неговия телескоп тя се разпаднала на множество слабо светещи звезди- ци. Този мъгляв обект е един от най-забележителните разсеяни звездни купове от звездното небе. На звездните карти той е обозначен с М 44. От незапомнени времена М 44 е наречен Ясли. Особено ефектен е звездният куп Ясли, когато се наблюдава с бинокъл или неголям далекоглед.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще завършим нашата разходка сред звездите на пролетното небе със съзвездието &amp;lt;b&amp;gt;Хидра&amp;lt;/b&amp;gt;. То е разположено на юг от небесния екватор и е най-дългото сред съзвездията. Най-ярките звезди в това съзвездие са 14. Те образуват една дълга извита редица, която се вие от изток на запад, подобно на голяма змия, чиято глава е очертана от група слаби звездички.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Със съзвездието Хидра е увековечен един от подвизите на прославения митичен герой Херкулес: по нареждане на Евристей Херкулес трябвало да убие всяващата ужас Лернейска хидра. Всяка нощ тя изпълзявала от леговището си и като страхотен ураган унищожавала цели стада добитък. След ожесточена борба Херкулес победил чудовището. А хидрата се е проточила на небето като съзвездие, за да напомня на хората, че безстрашният герой Херкулес ги е избавил от бедствията, които тя им причинявала.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
БИБЛИОГРАФИЯ&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
1.	&amp;lt;i&amp;gt;Бонов,А&amp;lt;/i&amp;gt;., Митове и легенди за съзвездията, Наука и изкуство, С, 1976&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
2.	&amp;lt;i&amp;gt;Зигел, Ф&amp;lt;/i&amp;gt;., Съкровищата на звездното небе, Наука и изкуство, С, 1970&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
3.	&amp;lt;i&amp;gt;Майлс Л. Смит А&amp;lt;/i&amp;gt;., Астрономия и космос,&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Ани</name></author>	</entry>

	</feed>