Приемът - за корекция - Редакционна история

AL414 в 15:41, 5 юни 2010

2010-06-05T15:41:45Z

AL414 в 09:08, 5 юни 2010

2010-06-05T09:08:15Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-06-04T10:45:26Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-06-04T10:40:04Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-06-04T10:39:40Z

‎Заглавие на раздел

Ruana в 10:31, 4 юни 2010

2010-06-04T10:31:13Z

AL414: Нова страница: ПРИЕМЪТ 21.05.1943 година — Изгрева —. София. Сутринта с брат Христо се запътихме при Учителя. Ср…

2010-05-30T14:50:39Z

Нова страница: ПРИЕМЪТ 21.05.1943 година — Изгрева —. София. Сутринта с брат Христо се запътихме при Учителя. Ср…

Нова страница

ПРИЕМЪТ

21.05.1943 година — Изгрева —. София.

Сутринта с брат Христо се запътихме при Учителя. Срещнахме го при чешмата на Изгрева. Отиваше към градина-та.^Аз му разказах:
— Учителю, снощи имаше голям прием по случай гос-
туването на хамбургската опера у нас и аз получих покана, и
присъствах на този прием. Като се изкачих на горния стаж в са-
лоните на зала България, видях че много артисти бяха заобико-
лили един дебел и едър човек, облечен с черен фрак. Помислих
че той е съдържателя на ресторанта „България" и като се приб-
лижих при него, аз се ръкувах и го попитах пред всички: „Вне
ли сте съдържателя на ресторант „България"?" Всички прихна-
ха да се смеят и той се смееше. Една артистка ми прошепна:
„Ами ти не знаеш ли, че този човек е секретаря на министъра?"
Аз се извиних и се отдалечих.
Учителят се смя със сълзи. Извади бяла кърпичка и си бършеше очите. Аз продължих:
— Учителю, бялото гълъбче се кланя непрестанно на ед-
но жълто намучено, изкуствено пиленце.
Учителят много се смееше и каза, че то се нуждае от дру-гарче. Той ни каза да отидем в салона и там да го почакаме, ка¬то ми направи знак да тръгна пред него по пътеката. Така и три-мата вървяхме до салона. Той извади ключ, отключи вратата и ни покани да влезем. Салонът беше отоплен и столовете бяха разбутани, както става след беседа. Учителят влезе пръв и ние след него. Преди да седнем той ни изгледа продължително и ка¬за:
— Те може да пречат на беседите, но на пеенето не мо-
гат да пречат. Ти като им изпееш един слънчев тон, той ще вле¬
зе направо в сърцето им!
Той посочи към сцената и три пъти повтори:
— Естрадата е готова! Ние я приготвихме вече!
След като направи няколко крачки, той седна на пейка-та до прозореца. Ние с брат Христо седнахме на разместените столове срещу него и се разговаряхме дълго.
— Учителю — казах аз, — на приема имаше много яс-
тия. Аз ядох само от салатите и десертите. Предната вечер при-
съствахме с брат Христо на „Вълшебната флейта", представле¬
ние на Хамбургската опера. Учителю, те имат прекрасни гла-
сове, школувани в Моцартов стил. Как бих искала тук на Из¬
грева да се създаде окултна школа по пеене!
Учителят се усмихна божествено и каза:
121

— Ти си припомни каквото си учила в Париж по хармо-
ния, защото ще композираш!
— Учителю, много е заето времето ми. Много неща бих
скицирала, ако имах свободно време.
Учителят стана прав и изпя „До, Ми, Сол, До", с дви¬жения. Брат Христо и аз също станахме прави и повторихме съ-щите движения, пеейки „До, Ми, Сол, До". Учителят заговори за българската музика:
— Българската музика е инволюционна със затворени
интервали. Тя слиза все надолу и като няма къде да слезе още
по-долу, започва да тропа на едно място като ръченица. Нещо
инатчийско има в тона на това тропане. Българската музика има
песимистичен характер.
На шията ми висеше една златна пентаграма, окачена на къса златна верижка. Тази пентаграма Учителят ми подари, като я магнетизира. Той посегна с ръката си към нея и понеже беше къса верижката, аз я свал их от шията си и му я дадох, ка¬то попитах:
— Как да позная, Учителю, силна ли е вярата ми?
— Когато човек не се отказва от убежденията си и иде-
ите си, въпреки всичките пречки и страдания, това показва че
вярата му е силна. Ако се чува молитвата му и му се дава това,
което той иска не за себе си, но заради Бога, пак е силна вяра¬
та му.
През това време Той гледаше надписите върху пента-грамата ми, кат-о сочеше с показалеца си думата Любов. На съ-щата верижка, заедно с пентаграмата висеше и едно малко сър-це от дубле. Това сърце се отваряше. В него бях сложила косъм от главата на Учителя, който си поисках от него преди извест¬но време и едно малко портретче. Той взе сърцето в ръцете си, дълго време го разглежда и каза да го позлатя.
Неизразима радост ме обзе, докато Учителят държеше в ръцете си пентаграмата и сърцето. Обърнах се към брат Хрис¬то за да споделя радостта си и видях, че той също сияеше от ра¬дост и се молеше.
— Учителю — попитах аз, — как да се покланям на сце-
ната, когато публиката ме извика пред завесата?
— Ти се покланяй така, както житото се люлее от вятъ-
ра. Скромно се покланяй. Навеждай се само до кръста, но не
много. Като че ли тих зефир те наклонява, а не както при сил¬
на буря. Тогава растенията силно се огъват!
— Учителю, какво означават червения и зеления пламък,
през който преминават Памина и Тамино в операта „Вълшеб-
ната флейта" от Моцарт?
— Червеният пламък е на страстите, а зеленият е на же-
ланията.

122

След късо мълчание Учителят повтори това, което мно¬го пъти ни бе казвал:
— Тази нова песен „Битието", сега не трябва да се но-тира. когато я привършим, ние ще я изпълним заедно пред сест-рите и братята сутрин в 5 часа, след беседата!

← По-стара версия		Версия от 15:41, 5 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−		+	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
	== ПРИЕМЪТ ==		== ПРИЕМЪТ ==

← По-стара версия		Версия от 09:08, 5 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	ПРИЕМЪТ	+
		+	== ПРИЕМЪТ ==
		+

	21.05.1943 година – Изгрева – София.		21.05.1943 година – Изгрева – София.

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 След като направи няколко крачки, той седна на пейката до прозореца. Ние с брат Христо седнахме на разместените столове срещу него и се разговаряхме дълго.
 – Учителю – казах аз – на приема имаше много ястия. Аз ядох само от салатите и десертите. Предната вечер присъствахме с брат Христо на „Вълшебната флейта", представление на Хамбургската опера. Учителю, те имат прекрасни гласове, школувани в Моцартов стил. Как бих искала тук, на Изгрева, да се създаде окултна школа по пеене!
@@ Ред 42: / Ред 39: @@
 През това време Той гледаше надписите върху пентаграмата ми, като сочеше с показалеца си думата Любов. На същата верижка, заедно с пентаграмата, висеше и едно малко сърце от дубле. Това сърце се отваряше. В него бях сложила косъм от главата на Учителя, който си поисках от него преди известно време и едно малко портретче. Той взе сърцето в ръцете си, дълго време го разглежда и каза да го позлатя.
 == Заглавие на раздел ==

@@ Ред 40: / Ред 40: @@
 През това време Той гледаше надписите върху пентаграмата ми, като сочеше с показалеца си думата Любов. На същата верижка, заедно с пентаграмата, висеше и едно малко сърце от дубле. Това сърце се отваряше. В него бях сложила косъм от главата на Учителя, който си поисках от него преди известно време и едно малко портретче. Той взе сърцето в ръцете си, дълго време го разглежда и каза да го позлатя.
-== Заглавие на раздел ==
+Неизразима радост ме обзе, докато Учителят държеше в ръцете си пентаграмата и сърцето. Обърнах се към брат Христо, за да споделя радостта си и видях, че той също сияеше от радост и се молеше.
-Неизразима радост ме обзе, докато Учителят държеше в ръцете си пентаграмата и сърцето. Обърнах се към брат Хрис¬то за да споделя радостта си и видях, че той също сияеше от ра¬дост и се молеше.
+– Учителю – попитах аз – как да се покланям на сцената, когато публиката ме извика пред завесата?
-—	Учителю — попитах аз, — как да се покланям на сце-
-ната, когато публиката ме извика пред завесата?
+– Ти се покланяй така, както житото се люлее от вятъра. Скромно се покланяй. Навеждай се само до кръста, но не много. Като че ли тих зефир те наклонява, а не, както при силна буря. Тогава растенията силно се огъват!
-—	Ти се покланяй така, както житото се люлее от вятъ-
-ра. Скромно се покланяй. Навеждай се само до кръста, но не
+– Учителю, какво означават червения и зеления пламък, през който преминават Памина и Тамино, в операта „Вълшебната флейта" от Моцарт?
-много. Като че ли тих зефир те наклонява, а не както при сил¬
-на буря. Тогава растенията силно се огъват!
+– Червеният пламък е на страстите, а зеленият е на желанията.
-—	Учителю, какво означават червения и зеления пламък,
-през който преминават Памина и Тамино в операта „Вълшеб-
-ната флейта" от Моцарт?
-—	Червеният пламък е на страстите, а зеленият е на же-
-ланията.
+След късо мълчание Учителят повтори това, което много пъти ни бе казвал:
-−
+– Тази нова песен „Битието", сега не трябва да се нотира; когато я привършим, ние ще я изпълним заедно, пред сестрите и братята, сутрин в 5 часа, след беседата!
-След късо мълчание Учителят повтори това, което мно¬го пъти ни бе казвал:
-— Тази нова песен „Битието", сега не трябва да се но-тира. когато я привършим, ние ще я изпълним заедно пред сест-рите и братята сутрин в 5 часа, след беседата!

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
-– Учителю — казах аз, — на приема имаше много яс-
+– Учителю – казах аз – на приема имаше много ястия. Аз ядох само от салатите и десертите. Предната вечер присъствахме с брат Христо на „Вълшебната флейта", представление на Хамбургската опера. Учителю, те имат прекрасни гласове, школувани в Моцартов стил. Как бих искала тук, на Изгрева, да се създаде окултна школа по пеене!
-тия. Аз ядох само от салатите и десертите. Предната вечер при-
-съствахме с брат Христо на „Вълшебната флейта", представле¬
-ние на Хамбургската опера. Учителю, те имат прекрасни гла-
-сове, школувани в Моцартов стил. Как бих искала тук на Из¬
-грева да се създаде окултна школа по пеене!
 Учителят се усмихна божествено и каза:
-—	Ти си припомни каквото си учила в Париж по хармо-
+– Ти си припомни, каквото си учила в Париж по хармония, защото ще композираш!
-ния, защото ще композираш!
-—	Учителю, много е заето времето ми. Много неща бих
+– Учителю, много е заето времето ми. Много неща бих скицирала, ако имах свободно време.
 скицирала, ако имах свободно време.
-Учителят стана прав и изпя „До, Ми, Сол, До", с дви¬жения. Брат Христо и аз също станахме прави и повторихме съ-щите движения, пеейки „До, Ми, Сол, До". Учителят заговори за българската музика:
+Учителят стана прав и изпя: „До, Ми, Сол, До", с движения. Брат Христо и аз също станахме прави и повторихме същите движения, пеейки: „До, Ми, Сол, До". Учителят заговори за българската музика:
-—	Българската музика е инволюционна със затворени
-интервали. Тя слиза все надолу и като няма къде да слезе още
+– Българската музика е инволюционна, със затворени интервали. Тя слиза все надолу и като няма къде да слезе, още по-долу, започва да тропа на едно място като ръченица. Нещо инатчийско има в тона на това тропане. Българската музика има песимистичен характер.
 по-долу, започва да тропа на едно място като ръченица. Нещо
-инатчийско има в тона на това тропане. Българската музика има
+На шията ми висеше една златна пентаграма, окачена на къса златна верижка. Тази пентаграма Учителят ми подари, като я магнетизира. Той посегна с ръката си към нея и понеже беше къса верижката, аз я свалих от шията си и му я дадох, като попитах:
 песимистичен характер.
-На шията ми висеше една златна пентаграма, окачена на къса златна верижка. Тази пентаграма Учителят ми подари, като я магнетизира. Той посегна с ръката си към нея и понеже беше къса верижката, аз я свал их от шията си и му я дадох, ка¬то попитах:
+– Как да позная, Учителю, силна ли е вярата ми?
-—	Как да позная, Учителю, силна ли е вярата ми?
-—	Когато човек не се отказва от убежденията си и иде-
+– Когато човек не се отказва от убежденията си и идеите си, въпреки всичките пречки и страдания, това показва, че вярата му е силна. Ако се чува молитвата му и му се дава това,
-ите си, въпреки всичките пречки и страдания, това показва че
+което той иска, не за себе си, но заради Бога, пак е силна вярата му.
 вярата му е силна. Ако се чува молитвата му и му се дава това,
-което той иска не за себе си, но заради Бога, пак е силна вяра¬
+През това време Той гледаше надписите върху пентаграмата ми, като сочеше с показалеца си думата Любов. На същата верижка, заедно с пентаграмата, висеше и едно малко сърце от дубле. Това сърце се отваряше. В него бях сложила косъм от главата на Учителя, който си поисках от него преди известно време и едно малко портретче. Той взе сърцето в ръцете си, дълго време го разглежда и каза да го позлатя.
-та му.
+== Заглавие на раздел ==
-През това време Той гледаше надписите върху пента-грамата ми, кат-о сочеше с показалеца си думата Любов. На съ-щата верижка, заедно с пентаграмата висеше и едно малко сър-це от дубле. Това сърце се отваряше. В него бях сложила косъм от главата на Учителя, който си поисках от него преди извест¬но време и едно малко портретче. Той взе сърцето в ръцете си, дълго време го разглежда и каза да го позлатя.
 Неизразима радост ме обзе, докато Учителят държеше в ръцете си пентаграмата и сърцето. Обърнах се към брат Хрис¬то за да споделя радостта си и видях, че той също сияеше от ра¬дост и се молеше.
 —	Учителю — попитах аз, — как да се покланям на сце-

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ПРИЕМЪТ
-.05.1943 година — Изгрева —. София.
+.05.1943 година – Изгрева – София.
 Учителят се смя със сълзи. Извади бяла кърпичка и си бършеше очите. Аз продължих:
-—	Учителю, бялото гълъбче се кланя непрестанно на ед-
-но жълто намучено, изкуствено пиленце.
+– Учителю, бялото гълъбче се кланя непрестанно на едно жълто намучено, изкуствено пиленце.
-Учителят много се смееше и каза, че то се нуждае от дру-гарче. Той ни каза да отидем в салона и там да го почакаме, ка¬то ми направи знак да тръгна пред него по пътеката. Така и три-мата вървяхме до салона. Той извади ключ, отключи вратата и ни покани да влезем. Салонът беше отоплен и столовете бяха разбутани, както става след беседа. Учителят влезе пръв и ние след него. Преди да седнем той ни изгледа продължително и ка¬за:
+Учителят много се смееше и каза, че то се нуждае от другарче. Той ни каза да отидем в салона и там да го почакаме, като ми направи знак, да тръгна пред него по пътеката. Така и тримата вървяхме до салона. Той извади ключ, отключи вратата и ни покани да влезем. Салонът беше отоплен и столовете бяха разбутани, както става след беседа. Учителят влезе пръв и ние след него. Преди да седнем, той ни изгледа продължително и каза:
-—	Те може да пречат на беседите, но на пеенето не мо-
-гат да пречат. Ти като им изпееш един слънчев тон, той ще вле¬
+– Те може да пречат на беседите, но на пеенето не могат да пречат. Ти като им изпееш един слънчев тон, той ще влезе направо в сърцето им!
-зе направо в сърцето им!
 Той посочи към сцената и три пъти повтори:
-—	Естрадата е готова! Ние я приготвихме вече!
-След като направи няколко крачки, той седна на пейка-та до прозореца. Ние с брат Христо седнахме на разместените столове срещу него и се разговаряхме дълго.
+– Естрадата е готова! Ние я приготвихме вече!
-—	Учителю — казах аз, — на приема имаше много яс-
 тия. Аз ядох само от салатите и десертите. Предната вечер при-
 съствахме с брат Христо на „Вълшебната флейта", представле¬