Правилният тон - Редакционна история

Донка в 17:51, 1 май 2011

2011-05-01T17:51:52Z

НадяД в 13:59, 17 януари 2009

2009-01-17T13:59:31Z

НадяД в 13:48, 17 януари 2009

2009-01-17T13:48:32Z

Показване на промените

НадяД в 13:39, 17 януари 2009

2009-01-17T13:39:43Z

Хирон: Нова страница: ==Правилният тон== Изпя се песента "Аин фаси." Един от важните въпроси, които се разглеждат в ч...

2009-01-14T18:52:19Z

Нова страница: ==Правилният тон== Изпя се песента "Аин фаси." Един от важните въпроси, които се разглеждат в ч...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 17:51, 1 май 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1931]]-[[1932]])
		+
		+	[[КНИГА: Събуждане]]
		+
	==Правилният тон==		==Правилният тон==

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 И тъй, смисълът на живота се заключава в любовта към Бога. Ще възразите, че не можете да любите Бога, преди да Го видите. Ако мислите така, никога няма да го възлюбите. Бог е Светлина. Как ще Го видите? - Какво се разбира под "светлина"? - Освобождаване на човешкото съзнание от всички ограничения и заблуждения, от всичко отрицателно: от болести, бедствия, старост и др. Това значи вечен живот - живот на безсмъртието. - Не може ли да се живее без Бога? - Не може. Ще намериш Бога вън и вътре в себе си. Не Го ли намериш, ще изгубиш всичко красиво и ценно, което ти е дадено. Красивото в твоя живот е Божественото. Ценното в живота е също Божественото. То трябва да расте и да се развива, да се прояви в пълната си светлина. В това се заключава философията на живота. Ние не поддържаме онази философия, която казва, че човек може да направи всичко. Не е така. Човек може да направи само онова, което е в областта на неговите възможности. Вън от тях, той спира своята дейност. Ако иска да се прояви и зад човешкото, трябва да се обърне към Божественото начало в себе си, да му даде ход да расте и да се развива. Това значи, да излезе човек от ограничените възможности и да влезе в неограничените, където всички дарби и способности се развиват правилно.
-Мнозина казват, че са виждали Бога. Възможно е да са Го виждали. На нивата, или другаде, все са Го виждали. Някой художник нарисувал картина, която представлява Бог-Отец. Питат ме, отговаря ли тя на действителността. Аз се чудя, как е възможно картината да представя Бог-Отец, когато художникът никога не Го е виждал. Питат ме, виждал ли съм Бога. С този въпрос искат да ме хванат, говоря ли, изобщо, истината, или залъгвам хората. Нека всеки сам си отговори, говоря ли истината, или я заобикалям. Лесно е да осъдиш човека. Когато доведоха при Христос една паднала жена и Го запитаха, как да се накаже, Христос отговори: "Който мисли, че е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея." Ето защо, кажете ли за някого, че е обрал ближния си, помислете, как е станало това. Ако човек се дави и на врата си носи торба със злато, няма ли да вземеш торбата му? Ако не откачиш торбата, той ще потъне заедно с нея. Между давещия и неговия спасител е направен договор. Никакво злато не е в състояние да изкупи живота на човека. Следователно, ако някой те извади от водата и те спаси от удавяне, не съжалявай за златото, което си му дал. Животът е над всичко. Не е въпрос да биеш някого, да го доубиеш и после да казваш: Освободи се този човек. Това не е свобода. Ще го разкарваш по затворите, по "обществената безопасност", както разкарваха и мене 11 дни наред. Ще го заставяш да се качва и слиза по етажите, да изпитваш убежденията му. Какви са убежденията на съзнателния човек? Да служи на един велик идеал, да живее като човек, да не страда като кучето, да не става за посмешище като магарето и маймуната - с една дума да бъде свободен и да даде свобода на своя ближен.
+Мнозина казват, че са виждали Бога. Възможно е да са Го виждали. На нивата, или другаде, все са Го виждали. Някой художник нарисувал картина, която представлява Бог-Отец. Питат ме, отговаря ли тя на действителността. Аз се чудя, как е възможно картината да представя Бог-Отец, когато художникът никога не Го е виждал. Питат ме, виждал ли съм Бога. С този въпрос искат да ме хванат, говоря ли, изобщо, истината, или залъгвам хората. Нека всеки сам си отговори, говоря ли истината, или я заобикалям. Лесно е да осъдиш човека. Когато доведоха при Христа една паднала жена и Го запитаха, как да се накаже, Христос отговори: "Който мисли, че е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея." Ето защо, кажете ли за някого, че е обрал ближния си, помислете, как е станало това. Ако човек се дави и на врата си носи торба със злато, няма ли да вземеш торбата му? Ако не откачиш торбата, той ще потъне заедно с нея. Между давещия и неговия спасител е направен договор. Никакво злато не е в състояние да изкупи живота на човека. Следователно, ако някой те извади от водата и те спаси от удавяне, не съжалявай за златото, което си му дал. Животът е над всичко. Не е въпрос да биеш някого, да го доубиеш и после да казваш: Освободи се този човек. Това не е свобода. Ще го разкарваш по затворите, по "обществената безопасност", както разкарваха и мене 11 дни наред. Ще го заставяш да се качва и слиза по етажите, да изпитваш убежденията му. Какви са убежденията на съзнателния човек? Да служи на един велик идеал, да живее като човек, да не страда като кучето, да не става за посмешище като магарето и маймуната - с една дума да бъде свободен и да даде свобода на своя ближен.
 В една арабска приказка се говори за създаването на света и за определяне броя на годините, които ще прекара всяко живо същество на земята. Бог определил на човека, на кучето, на магарето и на маймуната да живеят по 30 години. След това Той попитал кучето, доволно ли е, че ще живее 30 години. То отговорило: Господи, много ми са 30 години. Не е лек моят живот, да зъзна постоянно на студа. Вземи 15 години от живота ми, дай ги на когото искаш. Като чул това, човекът веднага поискал да се дадат на него. Дошло магарето и на въпроса, доволно ли е от определените 30 години живот, то отговорило, че не му трябват толкова много. Нека вземат и от мене 15 години. Не се живее лесно на земята, по цял ден да работиш, а отгоре на това и да те подиграват. Човекът взел и тия 15 години върху себе си. Най-после и маймуната се явила при Господ, да каже и тя своята дума. Тя казала: Господи, не искам да бъда посмешище на хората, по цял ден да се качвам и да слизам от върлината. Остави ми само 15 години, останалите дай на друго същество. И този път човекът взел още 15 години. Много естествено, човек е цар на животните, всички му се подчиняват, има смисъл да поживее повече. В заключение, обаче, и той не е абсолютно доволен от живота си и казва: Само 30 години живея като човек, с радост; 15 години съм осъден да служа вярно на дома си, да треперя като куче от страх, да задоволя всички; 15 години робувам, като магаре на дома, на обществото, в които се движа. Най-после, като мина 60-те години, ставам за посмешище на хората, само слизам и се качвам като маймуната, без да върша някаква полезна работа. Днес и аз, като маймуната, отивам до "обществената безопасност" и се връщам назад, да давам обяснения, какво проповядвам на хората. Съдебният следовател ме разпитва, т.е. управлява моето качване и слизане от върлината.
@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 Време е вече да отворите вратата си за новото знание, за новата светлина и свобода. Който е придобил новото знание, в един момент ще превърне черната си коса в бяла, или бялата в черна. Който го види, ще се чуди на тази бърза промяна, станала с него. Той ще променя и службите си, както цвета на косите. Каквото пожелае да стане, може да го постигне. Не е достатъчно само отвън да побелее човек, но и отвътре трябва да бъде бял. Не е достатъчно само да променя службите си, но трябва да отговаря на тях. Ако си професор, да си на мястото си, да имаш знание, което да ползва тебе и твоите ближни. Ако си светия, отдалеч да светиш, да осветяваш пътя на хората в най-тъмни и мрачни нощи.
-Един от законите на физическия свят гласи: всичко живо подлежи на промяна. Младият расте и се развива, докато остарее; старият престава да расте, но поумнява. Обаче, и младият, и старият не са доволни от живота си. Младият е недоволен, че не може да постигне желанията си; старият е недоволен, понеже постигнатите желания му носят разочарования. Той казва: Остарях вече, станах 85-годишен, свърших работата си на земята, мога да си замина. Всъщност, той не е примерен, мъчи го нещо. Някога, на младини, видял една красива мома, която и до днес не може да забрави. Оженил се за друга, родили му се деца, също и внучета, но никой не го обича, никой не влиза в положението му. Животът му е празен, любов му липсва. Прав е човекът, безлюбието обезсмисля живота. - Какво трябваше да направя в младините си, за да не страдам днес? - Трябваше да се ожениш за красивата мома, която си възлюбил.
+Един от законите на физическия свят гласи: всичко живо подлежи на промяна. Младият расте и се развива, докато остарее; старият престава да расте, но поумнява. Обаче, и младият, и старият не са доволни от живота си. Младият е недоволен, че не може да постигне желанията си; старият е недоволен, понеже постигнатите желания му носят разочарования. Той казва: Остарях вече, станах 85-годишен, свърших работата си на земята, мога да си замина. Всъщност, той не е примирен, мъчи го нещо. Някога, на младини, видял една красива мома, която и до днес не може да забрави. Оженил се за друга, родили му се деца, също и внучета, но никой не го обича, никой не влиза в положението му. Животът му е празен, любов му липсва. Прав е човекът, безлюбието обезсмисля живота. - Какво трябваше да направя в младините си, за да не страдам днес? - Трябваше да се ожениш за красивата мома, която си възлюбил.
 Какво представлява красивата мома? - Тя е проявената любов, мъдрост и истина. Следователно, срещнеш ли някъде тази мома, хвани се за нея и не се пущай. Където отива тя, там ще вървиш и ти. Хванеш ли се за красивата мома, цял живот ще бъдеш доволен. Няма да се оплакваш, че си изгубил щастието си. Ето защо, като срещна стар човек, който страда за изгубената любов, аз го подмладявам и казвам: Иди сега да намериш красивата мома и, като я хванеш върви по стъпките и. Тя носи любов, светлина и свобода и на тебе, и за окръжаващите. Съвременните хора, като стареца, се обезсърчават и казват, че един ден ще остареят и ще загубят смисъла на живота. - Кога остарява човек? - Когато любовта му не отговаря на новите изисквания. - Кога остарява човек? - Когато няма онова знание и онази свобода, които душата му желае.

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Един от важните въпроси, които се разглеждат в човешкото съзнание, е този за крайната цел на живота или за крайната цел на всяка работа. Търговецът се запитва, какъв ще бъде крайният резултат на неговата търговия; ученикът се запитва, каква е крайната цел на неговото учение. Крайната цел на ученика е да придобие известно знание. - После? - Да се роди отново. - После? - Да умре. Във всяко ново положение - учене, раждане, смърт, човек все се запитва, каква е крайната цел на всичко това. Лесно е да се даде някакъв отговор на въпроса за крайната цел на нещата, но той ще бъде неразбран. Крайната цел на живота е да постигнеш нещо, но, въпреки това, пак остава нещо непостигнато. Нещата се постигат и разбират само отчасти. Ако мислиш, че от отговора, който ти се дава за крайната цел на Битието, си разбрал всичко, ти се лъжеш. Зад всяка крайна цел има друга някаква цел. Например, ти искаш да придобиеш такава сила, че да носиш сто килограма тежест на гърба си. Като постигнеш тази цел, зад нея се открива друга. Във вечността не съществува крайна цел на нещата. - Защо? - Защото, като постигнеш едно нещо, явява се второ, трето и т.н. Какво ще научите, ако обиколите няколко пъти земята? Ще научите, че земята е валчеста. Това знание можете да придобиете и от някой учен. Той ще ви каже, че земята е валчеста, и вие ще го вярвате. Какво ще научите, ако минете няколко пъти през вечността? Ще разберете, че тя е необятна и безгранична. Въпреки това, не можете да обхванете нито необятното, нито безграничното.
-Кой въпрос интересува най-много съвременните хора? - Въпросът за почивката, за седенето. Всеки предпочита повече да седи, отколкото да стои прав. Ако накарате някого да стои прав, той ще се почувствува унизен. Много хора днес стоят прави, без да са унижени. Например, учителите стоят прави, а учениците седят на чиновете си. Едно време, когато учителят наказвал учениците си, оставял ги да стоят прави, до вратата, а той седял на стол. Защо ученикът, когото учителят застава да стои прав, се счита наказан, а когато учителят стои прав, не е наказан? Когато свещта стои изправена до стената и не гори, счита се наказана. Ако при същото положение свещта гори, тя счита това за привилегия. Какво трябва да прави ученикът, когато го накажат? Той трябва да свети. Щом започне да свети, и прав да стои до стената, ще бъде доволен. Когато имаш пари в джоба си, ти вървиш смело, изправен, с вдигната глава. Нямаш ли пари, ти се свиваш, чувствуваш се наказан. Когато дървото е окичено с плодове, клоните му увисват надолу; дървото се чувствува гордо и доволно от себе си. Щом оберат плодовете му, клоните се изправят нагоре; дървото се намира в положението на наказан ученик. Когато човек дава нещо от себе си, изправя раменете си и казва: Слава Богу, олекна ми малко. Който не дава, свива раменете си, навежда главата си надолу и се оплаква, че положението му е тежко. За онзи, който дава, казват, че се е надигнал много. Нека се надига, но да изпразва джоба си. Какъв смисъл има да се надига човек, а джобът му да е пълен с пари?
+Кой въпрос интересува най-много съвременните хора? - Въпросът за почивката, за седенето. Всеки предпочита повече да седи, отколкото да стои прав. Ако накарате някого да стои прав, той ще се почувствува унизен. Много хора днес стоят прави, без да са унижени. Например, учителите стоят прави, а учениците седят на чиновете си. Едно време, когато учителят наказвал учениците си, оставял ги да стоят прави, до вратата, а той седял на стол. Защо ученикът, когото учителят застава да стои прав, се счита наказан, а когато учителят стои прав, не е наказан? Когато свещта стои изправена до стената и не гори, счита се наказана. Ако при същото положение свещта гори, тя счита това за привилегия. Какво трябва да прави ученикът, когато го накажат? Той трябва да свети. Щом започне да свети, и прав да стои до стената, ще бъде доволен. Когато имаш пари в джоба си, ти вървиш смело, изправен, с вдигната глава. Нямаш ли пари, ти се свиваш, чувстваш се наказан. Когато дървото е окичено с плодове, клоните му увисват надолу; дървото се чувства гордо и доволно от себе си. Щом оберат плодовете му, клоните се изправят нагоре; дървото се намира в положението на наказан ученик. Когато човек дава нещо от себе си, изправя раменете си и казва: Слава Богу, олекна ми малко. Който не дава, свива раменете си, навежда главата си надолу и се оплаква, че положението му е тежко. За онзи, който дава, казват, че се е надигнал много. Нека се надига, но да изпразва джоба си. Какъв смисъл има да се надига човек, а джобът му да е пълен с пари?
 И тъй, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да съдържат в себе си нещо реално. Това значи, да бъдат в съгласие с разумността. Например, някой иска да бъде радостен и весел. Кога може човек да се радва? - Когато е направил поне едно малко добро. - Каже ли някой, че иска да бъде радостен, нека направи едно добро. - Какво представлява радостта? - Условие за правене на добро. - Какво представлява светлината? - Условие за преодоляване на тъмнината. - Какво представлява тъмнината? - Условие за отдалечаване на човека от светлината. - Какво нещо е въжето? - Средство, с което човек се спуска в кладенец да вади вода. Същевременно, с въжето вадят и човека от кладенеца. Хората простират дрехите си на въже. Също бесят хората с въже. С една дума, голямо е предназначението на въжето. То може да се превърне на камшик. Значи, едно и също въже може да се употреби за различни цели.
@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Едно може да радва съвременните хора: идването на новото. Ако не се стремяха към новото, нямаше да имат никакво отношение към ангелите, светиите и добрите хора в света. - Добре ли ще ни посрещнат ангелите? - Това зависи от вас. Ако живеете добре, ще ви посрещнат с песни; ако не живеете добре, няма да ви посрещнат, но като видят, че се отправяте към тях, веднага ще ви върнат на земята.
-Една млада, красива и интелигентна жена се оплакваше, че след като идвал един господин няколко пъти в дома им, най-после пожелал да я целуне. Тя искаше да разбере, коя е причината на тази негова проява. Казах и, че той може да изпитва братски чувства към нея, но тя не остана доволна от отговора ми. Пожела да и обясня, как се познава истинският брат от онзи, който само се представя за такъв. Истински брат е онзи, който има еднакъв пулс, еднакво съдържание на кръвта с вашата. Братска, чиста целувка е онази, която е в състояние да лекува всички болести. Ако болният оздравее от вашата целувка, тя е чиста, идеална. Ако здравият се разболее, тя не е на мястото си. Следователно, всяко нещо, което човек прави, трябва да е в съгласие със законите на разумната природа. Ако не е в съгласие с нея, не може да даде добри резултати. Идеалната целувка възкресява мъртвия, а обикновената целувка е в състояние да разболее и здравият.
+Една млада, красива и интелигентна жена се оплакваше, че след като идвал един господин няколко пъти в дома им, най-после пожелал да я целуне. Тя искаше да разбере, коя е причината за тази негова проява. Казах и, че той може да изпитва братски чувства към нея, но тя не остана доволна от отговора ми. Пожела да и обясня, как се познава истинският брат от онзи, който само се представя за такъв. Истински брат е онзи, който има еднакъв пулс, еднакво съдържание на кръвта с вашата. Братска, чиста целувка е онази, която е в състояние да лекува всички болести. Ако болният оздравее от вашата целувка, тя е чиста, идеална. Ако здравият се разболее, тя не е на мястото си. Следователно, всяко нещо, което човек прави, трябва да е в съгласие със законите на разумната природа. Ако не е в съгласие с нея, не може да даде добри резултати. Идеалната целувка възкресява мъртвия, а обикновената целувка е в състояние да разболее и здравият.
 Сега се явява друг въпрос: кой е измислил целувката? Навярно целувката е изобретение на някой гениален човек. Всеки е целуван, всеки е целувал, но никой не се е запитвал, откъде произлиза целувката. И светлината целува човека. Като минава през очите му, тя го целува. Приятна е целувката на светлината, защото носи живот. И въздухът, който минава през носа, целува; и водата, която влиза в стомаха, целува; и хлябът, който влиза в устата, целува. Приятни и желани са тези целувки, защото те носят живот. Такава трябва да бъде целувката и на човека. Като целува, той трябва да се проникне от единственото желание да даде нещо чисто и красиво от себе си, а не да вземе. Целувка е само това, което дава. Всичко, което отнема здравето, силата и чистотата на човека, не е целувка. Който целува, трябва да бъде или невидим, като светлината и въздуха, или видим само за момент - целунеш и веднага се скриваш, както водата и хлябът. Получаваш ли целувка от видими същества, ще знаеш, че в нея се крие нещо користно. А всичко користно е престъпно. Пазете се от такива целувки, защото те внасят отрова във физическия и психическия живот на човека.