Постижения на любовта - Редакционна история

Ани в 21:35, 18 март 2012

2012-03-18T21:35:51Z

Донка в 19:17, 11 февруари 2012

2012-02-11T19:17:07Z

Ruana: /* втора секция */

2009-08-26T13:47:19Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-08-26T13:26:40Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-08-26T13:25:56Z

‎втора секция

Показване на промените

Ruana: /* втора секция */

2009-08-26T12:45:41Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-08-26T12:39:57Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-08-26T12:39:28Z

‎втора секция

Показване на промените

Ruana: /* втора секция */

2009-08-26T11:56:25Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-08-26T11:53:40Z

‎втора секция

← По-стара версия		Версия от 21:35, 18 март 2012
Ред 1:		Ред 1:
−	[[Общ Окултен Клас]] - ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1939]]-[[1940]])	+	[[Общ Окултен Клас]]- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1939]]-[[1940]])
		+
		+	[[КНИГА: Божественият център]], изд. ALPHA-DAR, 1996 г.
		+
		+	същата лекция може да се прочете в [[КНИГА: Наука за живота]], изд. София, 1999 г.

−	~~[[КНИГА: Божественият център]]~~

	==ПОСТИЖЕНИЯ НА ЛЮБОВТА==		==ПОСТИЖЕНИЯ НА ЛЮБОВТА==

← По-стара версия		Версия от 19:17, 11 февруари 2012
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1939]]-[[1940]])
		+
		+	[[КНИГА: Божественият център]]
		+
	==ПОСТИЖЕНИЯ НА ЛЮБОВТА==		==ПОСТИЖЕНИЯ НА ЛЮБОВТА==

@@ Ред 50: / Ред 50: @@
 Вие сега се спъвате в себе си. Хубаво, аз мога да ви кажа, че вие сте най-напредналите в България, но това вярно ли ще бъде? Ако тия, напредналите, толкова се спъват, какви ли ще са другите? Мене не ме интересуват позлатените работи, интересуват ме златните работи, но интересуват ме и окаляните работи. Като намеря позлатените неща, изтривам ги и не съжалявам, че съм ги изтрил. Като намеря окаляни работи, изтривам ги, да намеря златото. Така аз се радвам, че съм ги намерил, понеже в позлатените работи намерих медта и в окаляните работи намерих златото. В позлатените работи намерих медта и ще направя леген за измиване. Той ще ми послужи. Сега направете вашата мед на легени, калайдисайте ги, мийте се в тях. Позлатените работи турете на работа. Казвам: Ценните ваши мисли, ценните ваши чувства, които имате, и ценните ваши постъпки на вашето минало дръжте като скъпоценностите. Това е вашето богатство. Казвам: Вие сте добри, само не знаете как да проявите вашата доброта. Като бръкнете в джоба си, всяка мисъл, която дойде във вашия ум, проявете я, всяко добро чувство на деня, което дойде, проявете го и всяка една добра постъпка, направете я. Не отлагайте през деня да направите едно добро. Нито ден да не мине без направено добро.
-==  втора секция ==
+Тук имаме един наш приятел, който, като ме слуша да говоря тия работи, един ден се спрял в Борисовата градина, турил си гърба на една ябълка и си казал: „Учителят ни каза да правим добро." Държи гърба на ябълковото дърво и мисли, какво добро може да направи на тази ябълка. Иска да чуе какво ще му каже ябълката. Чува нещо вътре. Тя казва: „Има нещо отдолу, което ме стяга, моля те отмахни го, да не ме мъчи." Казва си: „Какво ще мъчи туй дърво?" Като се навежда, вижда една тел, вдълбала се в дънера на ябълката. Отива, взима клещи, изважда телта и помага на ябълката. Около кого от вас няма такива обръчи? Вземете и ги премахнете. Има нещо, което стяга вашия ум; има нещо, което стяга вашето сърце. Премахнете препятствията вътре. Човек и на себе си трябва да помага. Вие, като сте неразположени, предавате вашето неразположение на всички. Като сте разположени, предавате вашето разположение на всички. Всяко благо е общо за всички и всяко неразположение е общо за всички. По-добре е да бъдем разположени в сегашния век. Малко хора има разположени. Я вижте онези хора, които се бият. Знаете ли какво нещо е модерната война? В една модерна война може ли да се съберем тук, като засвирят свирките? В мазетата ще се скриете. Като се скриете в подземието, за какво ще мислите: „Дано да си заминат."
-Тук имаме един наш приятел, който като ме слуша да говоря тия работи, един ден се спрял в Борисовата градина, турил си гърба на една ябълка и си казал: „Учителят ни каза да правим добро." Държи гърба на ябълковото дърво и мисли
+Каквото и да правите, аз не ви съдя. Правете всичко в света, само се дръжте за Божествената любов, да чувствате Божественото. Погрешки може да правите, но направите ли една погрешка, поправете я. Щом направите една погрешка, ангелът на поправеното място ще тури едно Божествено семенце. Вече сте спечелили доброто. Понеже, като направите доброто, това, което сте посели, като изникне и цъфне, ще завърже. Ако не направите добро, посаденото не може да цъфне. Следователно, при изправянето на една погрешка се посява ново семенце. При правенето на доброто, туй, Божественото дърво ще цъфне, ще видите плода му и ще влезете в новия живот. Изправете вашите погрешки, направете едно добро, за да цъфне дървото и да завърже плод. Като поправяте погрешките, да се посади нещо във вас.
-−
-−
-−
-−
-какво добро може да направи на тази ябълка. Иска да чуе какво ще му каже ябълката. Чува нещо вътре. Тя казва: „Има нещо отдолу, което ме стяга, моля те отмахни го, да не ме мъчи." Казва си: „Какво ще мъчи туй дърво?" Като се навежда, вижда една тел, вдълбала се в дънера на ябълката. Отива, взима клещи, изважда телта и помага на ябълката. Около кого от вас няма такива обръчи? Вземете и ги премахнете. Има нещо, което стяга вашия ум; има нещо, което стяга вашето сърце. Премахнете препятствията вътре. Човек и на себе си трябва да помага. Вие, като сте неразположени, предавате вашето неразположение на всички. Като сте разположени, предавате вашето разположение на всички. Всяко благо е общо за всички и всяко неразположение е общо за всички. По-добре е да бъдем разположени в сегашния век. Малко хора има разположени. Я вижте онези хора, които се бият. Знаете ли какво нещо е модерната война? В една модерна война може ли да се съберем тук, като засвирят свирките? В мазетата ще се скриете. Като се скриете в подземието, за какво ще мислите: „Дано да си заминат."
-−
-Лошите мисли, това са хвърчилата на дявола. Като забръмчат, са като бомби. Всички лоши желания - това е артилерия, която ви обстрелва. Казвам: Влезте в пътя на любовта - онази любов, която носи живот в себе си, която се справя с всичките мъчнотии. Да почувствувате, че сте минали от смърт в живот. Правили ли сте опити? Вие казвате: „Да умрем." Вие умирали ли сте? Видяли ли сте, че като умрете, отивате в друг свят? Човек може да умре съзнателно, пък може и да не умре съзнателно. Умираш. Колко хора има, които умират и се радват. Сбогуват се с всички и спокойно умират. Някои се гърчат, свиват си устата, краката. Онези, като заминават, казват: „Свърши се." Апостол Павел казва: „Свърших вече, сега ми остава венеца на живота." Сега вие ме гледате. Като ме гледате, изпъква една картина в ума ми.
-−
-−
-−
-−
-Виждал съм българи с шиника; като излезе с житото, всичките кокошки, патици, мисирки тичат, всички го заобикалят, казват: „Какво носиш?" Той, българинът, поглежда и му е приятно. Казва: „Хайде, понеже ме гледате любезно." И хвърля от житото. Погледне пак, вече не го гледат, надолу гледат, навели главите надолу.
-−
-Каквото и да правите, аз не ви съдя. Правете всичко в света, само се дръжте за Божествената любов, да чувствувате Божественото. Погрешки може да правите, но направите ли една погрешка, поправете я. Щом направите една погрешка, ангелът на поправеното място ще тури едно Божествено семенце. Вече сте спечелили доброто. Понеже, като направите доброто, това, което сте посели, като изникне и цъфне, ще завърже. Ако не направите добро, посаденото не може да цъфне. Следователно при изправянето на една погрешка се посява ново семенце. При правенето на доброто, туй, Божественото дърво ще цъфне, ще видите плода му и ще влезете в новия живот. Изправете вашите погрешки, направете едно добро, за да цъфне дървото и да завърже плод. Като поправяте погрешките, да се посади нещо във вас.
 Аз желая нашите мисли и мислите на всинца да бъдат благоприятни на Господа. И желанията да бъдат благоприятни и постъпките да бъдат благоприятни.
-„ <em>Отче наш "</em>
+„Отче наш "
 лекция от Учителя, държана на 8 май 1940 г., София, Изгрев.

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 Беше месец май. Отиваме и двамата на лов. Гледам на едно дърво гургулица и така си гугука... Стрелях по нея, гледам кракът й увисна. Нещо ме жегна, дойде ми на ум, че тя може да си има дечица. Сега ли намерих да стрелям! Жегна ме нещо. Седнахме и след 20 минути синът ми, като въртеше пушката, тя гръмна и ме рани в крака. Така увисна и моят крак, както на гургулицата. Шест-седем месеца се лекувах. Тогава започнах да чета Библията, обърнах се. Казах си: „Отсега нататък хвърлям пушката, няма да убивам гургулици." Вие сега казвате: „Колко жестоко!" Понякога правим какви ли не погрешки. Някой човек е весел, радостен, ще идем да теглим куршум, увисне му кракът. Друг човек има верую. Казваш: „Какво си тръгнал по тия заблуждения?" Привеждал съм примера за Мойсея, когато отивал на планината Хорив, да вземе заповедите от Господа. Гледа, един весел овчар, заклал едно агне и шета. Пита го Мойсей: „Какво си се разшетал?" Овчарят отговаря: „Господ ми каза, че ще ми дойде на гости. Опекох агнето, всичко приготвих." Мойсей му казва: „Господ агнета не яде, ти си се заблудил, остави тия работи." Като му казал така, овчарят седнал и се умислил. Мойсей му казва: „Ще се научиш! Да оставиш своите заблуждения!" Отива на планината и вижда, че Господ е недоволен от него. Господ го пита: „Какво каза на овчаря?" - „Казах му, че Ти агнета не ядеш." „Сега ще се върнеш да му кажеш, че аз ще му ида на гости." Слиза Мойсей от планината и намира овчаря. „Макар и да ти казах, че Господ агнета не яде, той ще ти дойде на гости." Овчарят се зарадвал. Сега Мойсей се интересува как Господ ще отиде на гости, как ще яде агнето и се скрил да гледа. По едно време, когато приготвил всичкото ядене, овчарят заспал. Един огнен стълб слязъл отгоре и изпоял агнето. След един час овчарят се събудил. Той се зарадвал, че Господ е идвал и изял агнето. А Мойсей разбрал философията на живота. Това е един пример, той не е станал, както се разправя, по човешки го разправям. Принципиално този пример е верен, но формата не е вярна.
 Та вие по някой път казвате: „Господ с мене ли ще се занимава?" Ако Господ се е занимавал с тебе да те създаде, сега мислиш ли, че Той от туй, което е създал, няма да се интересува? Възможно ли е бащата да не се интересува от сина си и една майка да не се интересува от дъщеря си? Възможно ли е ти да не се интересуваш от своите очи? Ние всички сме потребни на Господа, понеже сме проводници на неговите идеи, на неговите мисли.
@@ Ред 52: / Ред 49: @@
 Вие сега се спъвате в себе си. Хубаво, аз мога да ви кажа, че вие сте най-напредналите в България, но това вярно ли ще бъде? Ако тия, напредналите, толкова се спъват, какви ли ще са другите? Мене не ме интересуват позлатените работи, интересуват ме златните работи, но интересуват ме и окаляните работи. Като намеря позлатените неща, изтривам ги и не съжалявам, че съм ги изтрил. Като намеря окаляни работи, изтривам ги, да намеря златото. Така аз се радвам, че съм ги намерил, понеже в позлатените работи намерих медта и в окаляните работи намерих златото. В позлатените работи намерих медта и ще направя леген за измиване. Той ще ми послужи. Сега направете вашата мед на легени, калайдисайте ги, мийте се в тях. Позлатените работи турете на работа. Казвам: Ценните ваши мисли, ценните ваши чувства, които имате, и ценните ваши постъпки на вашето минало дръжте като скъпоценностите. Това е вашето богатство. Казвам: Вие сте добри, само не знаете как да проявите вашата доброта. Като бръкнете в джоба си, всяка мисъл, която дойде във вашия ум, проявете я, всяко добро чувство на деня, което дойде, проявете го и всяка една добра постъпка, направете я. Не отлагайте през деня да направите едно добро. Нито ден да не мине без направено добро.
 ==  втора секция ==

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 Та вие по някой път казвате: „Господ с мене ли ще се занимава?" Ако Господ се е занимавал с тебе да те създаде, сега мислиш ли, че Той от туй, което е създал, няма да се интересува? Възможно ли е бащата да не се интересува от сина си и една майка да не се интересува от дъщеря си? Възможно ли е ти да не се интересуваш от своите очи? Ние всички сме потребни на Господа, понеже сме проводници на неговите идеи, на неговите мисли.
-Първото нещо е вие да не живеете за себе си. То да бъде последното нещо, за себе си да живеете. Най-първо ще бъдете проводници на Неговата мисъл, на Неговото знание, на Неговата сила. Най-после ще оставите себе си на заден план. И Христос, Който разбираше този закон, казва: „Не дойдох да из-
+Първото нещо е вие да не живеете за себе си. То да бъде последното нещо, за себе си да живеете. Най-първо ще бъдете проводници на Неговата мисъл, на Неговото знание, на Неговата сила. Най-после ще оставите себе си на заден план. И Христос, Който разбираше този закон, казва: „Не дойдох да извърша своята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил." Казвате: „Как трябва да живеем, как трябва да мислим?" Тъй, както Христос е мислил. По някой път ме питат: „Учителю, как си дошъл между нас?" Аз не дойдох за вас. Аз дойдох заради Онзи, Който ме е пратил, нищо повече. - „Как дойде?" - Понеже Той ме е пратил, затова дойдох. Един ден, като ме повика, аз ще се върна и ще кажа: Онази работа, която ми даде, я свърших. Желая и на вас това, за което Бог ви е пратил, да го извършите, да го направите.
-−
-−
-−
-−
-върша своята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил." Казвате: „Как трябва да живеем, как трябва да мислим?" Тъй както Христос е мислил. По някой път ме питат: „Учителю, как си дошъл между нас?" Аз не дойдох за вас. Аз дойдох заради Онзи, Който ме е пратил, нищо повече. - „Как дойде?" -Понеже Той ме е пратил, затова дойдох. Един ден, като ме повика, аз ще се върна и ще кажа: Онази работа, която ми даде, я свърших. Желая и на вас това, за което Бог ви е пратил, да го извършите, да го направите.
 То е добро, да извършим онова, за което Господ ни е пратил тук. Щом като извършим Божията работа, другите работи стават, когато главата е намясто, когато сърцето е намясто и когато волята е намясто. Всичко става, когато главата е намясто.
@@ Ред 48: / Ред 43: @@
 [[Картинка:OOK-19-3-2-1.gif]]
-Тия линии трябва да оживеят. Когато се чертаят някои неща, трябва да се разбират. Вие ги пишете често. Какво означават тия знаци? Това геометрия ли е? Те са разхвърляни. Значи в геометрията нещата са начертани. Тук има и геометрия - [[Картинка:OOK-19-3-2-2.gif]] , но ти разчленяваш. <em>Л </em>какво означава. <em>Л </em>означава енергия, която излиза из един Божествен център. Тази любов си има специфично отношение. <em>Ю </em>на български, както се пише, какво означава? <em>О </em>на български, както се пише, показва условията, при които тази любов може да се прояви. Значи туй същество е живо. Любовта е сила, която излиза специфично в даден случай от Божествения център направо само към
+Тия линии трябва да оживеят. Когато се чертаят някои неща, трябва да се разбират. Вие ги пишете често. Какво означават тия знаци? Това геометрия ли е? Те са разхвърляни. Значи в геометрията нещата са начертани. Тук има и геометрия - [[Картинка:OOK-19-3-2-2.gif]] , но ти разчленяваш. Л </em>какво означава. <em>Л </em>означава енергия, която излиза из един Божествен център. Тази любов си има специфично отношение. <em>Ю </em>на български, както се пише, какво означава? <em>О </em>на български, както се пише, показва условията, при които тази любов може да се прояви. Значи туй същество е живо. Любовта е сила, която излиза специфично в даден случай от Божествения център направо само към

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 Наскоро ми разправяха един случай на село. Детето пита баща си: „Татко, защо Господ някой път покрива небето с облаци, някой път го прави ясно? Защо слънцето изгрява на изток, пък на запад залязва?" Какво обяснение ще дадете на това дете? Дойде ви една радост, то е изгревът на Божествената истина у вас. Дойде една скръб, това е залезът. Вие питате: „Защо скърбя? Защо слънцето залязва? Защо се радвам? Защо слънцето изгрява?" - При изгрева на слънцето идват радостите. При залеза на слънцето идват скърбите. Питате: „Защо ми дойде тази скръб?" - Защото слънцето залязва. Другояче не може да бъде. Всякога, когато слънцето залязва, скърбите идват. Всякога, когато слънцето изгрява, радостите идват. В изгрева на слънцето скръбта не може да дойде. Вътре в човешката мисъл е изгрев. В човешката мисъл, когато човек мисли, скръбта може да дойде. По някой път мислите за своите младини и ви стане мъчно. Но вашите младини са залез. Мислите за младините, които са минали. Мислите за своето бъдеще и веднага се въодушевявате. Не може човек да мисли за бъдещето и да не се въодушеви. Питам, ако вие отидете при един извор и сте жадни, какво чувство ще имате? Изворът блика, какво чувство ще се породи у вас? Човек, колкото и да е песимист, като види извора, веднага ще се зарадва. Защото в дадения случай този извор задоволява една ваша нужда. Но представете си, че след четири-пет дни изворът пресъхне, какво ще се образува у вас? - Ще ви стане мъчно. Защо? - Залез е това. Започвате да философствате, защо изворът е пресъхнал? Има си причини. Една от причините може да е разместване на пластовете и следствие на това се е изгубила водата. Някой път вие сте вкъщи и някоя крушка изгасне изведнаж, изгори. Понеже сте суеверни, мислите да не би, като е изгаснала крушката, някой да е умрял. Има едно поверие, че като пада една звезда, един човек умира. Може да е така. Възможно е, като е паднала звездата, някой да е умрял, защото почти във всяка секунда умира един човек. И в този момент звездата пада, за да покаже пътя на душата. По същия този път душата отива нагоре, към Бога. Сега вие се спирате върху вашето състояние като един царски син. Казвате: „Не съм ли царски син, не тече ли в жилите ми царска кръв, не съм ли аз записан в книгата на живота?" То е едно отношение. Ако този царски син не живее, както трябва, питам, какво го ползва неговата царска кръв. Може аз да съм свършил, учен човек да съм, да имам диплом, но трябва още учение. Все има нещо, което човек, колкото и да е учен, да не знае. Аз съм свършил медицина, лекувам болестите. Може да направя една диагноза, но да не зная да лекувам болестта. Питам: Какво ме ползва това знание? Зная от какво е произлязла болестта, пък не мога да я премахна. Едновременно със знанието за причините, трябва да зная и как да изцеря тази болест.
 Всички вие имате мъчнотии. След като имате една мъчнотия, вие търсите някому да разправяте за нея. Сам не може да се справите с мъчнотията. Някой път ви е мъчно. Някой път дойде някой при мене, аз виждам, мъчно му е. Казва: „Голяма мъчнотия имам." Вчера идва една госпожа, не мога да я приема, виждам, че носи скръб. Казва: „Животът ми се е обезсмислил. Нищо вече не ме интересува в живота." Защо не я интересува. Млада се е оженила за доста добър човек. Един човек, който мислил само за земята. Показва ми портрета. Виждам аналитичния ум на човек, който разбира добре своите интереси - по веждите му съдя. Той не е обичал тази жена, но тя казва: „Голяма любов имах към него. Виждах го такъв, но го обичах." Той умира и сега се влюбва в нея. Тя го носи в себе си, казва: „Изгубих го, къде е?" Казвам: Какво си изгубила, ти го носиш в себе си. Той се оплаква, никак не е готов за другия свят. Държи се за нея като дете за скута на майка си. Казва: „Удвои се скръбта ми, искам да отида при него." Той я вика. Казвам: Каква полза, като идеш при него. По-добре да бъдеш тук, да му помагаш. - „Кажи ми как да го видя." Как ще го видиш, трябва да излезе от тебе, той е влязъл вътре в тебе. - „Извади го навън." - Това, рекох, не трябва. Аз мога да ви кажа защо не го правя. Не може, той е влязъл в нея, учтивостта го изисква. Този човек е в един свят и влиза в колибка; да го извадиш, то не е човешко. Рекох: Ти ще започнеш да го учиш. Ще започнеш да четеш Библията, да му проповядваш да повярва в Бога. Казва: „Не зная. Тук не виждам нищо за оня свят. Този свят е по-лош, отколкото оня. Искам да се върне." Пита: „Ще може ли да се върне. Ако той не се върне, аз искам да ида при него." Рекох: Ти не трябваше да оставяш той да умре. Сега сте се разменили. Ти си го обичала, когато той е бил на земята, той те обича, като отишъл в другия свят. Ти ще се благодариш. Тази скръб не е твоя, тя е негова. Ако мислиш, че тази скръб е твоя, ти се заблуждаваш. Тя ме гледа и казва: „Да ти целуна ръката." Сега той иска да целуне ръката ми. Той целува ръката ми, защото ме слуша какво говоря. Рекох: Може да ми целунеш ръката, но твоят възлюблен ми целува ръката. Защото той иска лесно да минава. Практично е някога да се целува ръка. Младата булка целуне ръката на свекъра, той й даде една златна монета. Покланя се булката. На десет души да целунеш ръката, по един наполеон - десет наполеона. Ако целуваш всеки ден ръката на четирима души, по един наполеон - четири наполеона. Не струва ли тази целувка? Всеки ден по четири наполеона, за сто дни - четиристотин, за година - хиляда и двеста наполеона. Не си ли струва човек да целува ръка?
@@ Ред 34: / Ред 31: @@
 Беше месец май. Отиваме и двамата на лов. Гледам на едно дърво гургулица и така си гугука... Стрелях по нея, гледам кракът й увисна. Нещо ме жегна, дойде ми на ум, че тя може да си има дечица. Сега ли намерих да стрелям! Жегна ме нещо. Седнахме и след 20 минути синът ми, като въртеше пушката, тя гръмна и ме рани в крака. Така увисна и моят крак, както на гургулицата. Шест-седем месеца се лекувах. Тогава започнах да чета Библията, обърнах се. Казах си: „Отсега нататък хвърлям пушката, няма да убивам гургулици." Вие сега казвате: „Колко жестоко!" Понякога правим какви ли не погрешки. Някой човек е весел, радостен, ще идем да теглим куршум, увисне му кракът. Друг човек има верую. Казваш: „Какво си тръгнал по тия заблуждения?" Привеждал съм примера за Мойсея, когато отивал на планината Хорив, да вземе заповедите от Господа. Гледа, един весел овчар, заклал едно агне и шета. Пита го Мойсей: „Какво си се разшетал?" Овчарят отговаря: „Господ ми каза, че ще ми дойде на гости. Опекох агнето, всичко приготвих." Мойсей му казва: „Господ агнета не яде, ти си се заблудил, остави тия работи." Като му казал така, овчарят седнал и се умислил. Мойсей му казва: „Ще се научиш! Да оставиш своите заблуждения!" Отива на планината и вижда, че Господ е недоволен от него. Господ го пита: „Какво каза на овчаря?" - „Казах му, че Ти агнета не ядеш." „Сега ще се върнеш да му кажеш, че аз ще му ида на гости." Слиза Мойсей от планината и намира овчаря. „Макар и да ти казах, че Господ агнета не яде, той ще ти дойде на гости." Овчарят се зарадвал. Сега Мойсей се интересува как Господ ще отиде на гости, как ще яде агнето и се скрил да гледа. По едно време, когато приготвил всичкото ядене, овчарят заспал. Един огнен стълб слязъл отгоре и изпоял агнето. След един час овчарят се събудил. Той се зарадвал, че Господ е идвал и изял агнето. А Мойсей разбрал философията на живота. Това е един пример, той не е станал, както се разправя, по човешки го разправям. Принципиално този пример е верен, но формата не е вярна.
 ==  втора секция ==

← По-стара версия		Версия от 11:53, 26 август 2009
Ред 25:		Ред 25:


−	Наскоро ми разправяха един случай на село. Детето пита баща си: „Татко, защо Господ някой път покрива небето с облаци, някой път го прави ясно? Защо слънцето изгрява на изток, пък на запад залязва?" Какво обяснение ще дадете на това дете? Дойде ви една радост, то е изгревът на Божествената истина у вас. Дойде една скръб, това е залезът. Вие питате: „Защо скърбя? Защо слънцето залязва? Защо се радвам? Защо слънцето изгрява?" - При изгрева на слънцето идват радостите. При залеза на слънцето идват скърбите. Питате: „Защо ми дойде тази скръб?" - Защото слънцето залязва. Другояче не може да бъде. Всякога, когато слънцето залязва, скърбите идват. Всякога, когато слънцето изгрява, радостите идват. В изгрева на слънцето скръбта не може да дойде. Вътре в човешката мисъл е изгрев. В човешката мисъл, когато човек мисли, скръбта може да дойде. По някой път мислите за своите младини и ви стане мъчно. Но вашите младини са	+	Наскоро ми разправяха един случай на село. Детето пита баща си: „Татко, защо Господ някой път покрива небето с облаци, някой път го прави ясно? Защо слънцето изгрява на изток, пък на запад залязва?" Какво обяснение ще дадете на това дете? Дойде ви една радост, то е изгревът на Божествената истина у вас. Дойде една скръб, това е залезът. Вие питате: „Защо скърбя? Защо слънцето залязва? Защо се радвам? Защо слънцето изгрява?" - При изгрева на слънцето идват радостите. При залеза на слънцето идват скърбите. Питате: „Защо ми дойде тази скръб?" - Защото слънцето залязва. Другояче не може да бъде. Всякога, когато слънцето залязва, скърбите идват. Всякога, когато слънцето изгрява, радостите идват. В изгрева на слънцето скръбта не може да дойде. Вътре в човешката мисъл е изгрев. В човешката мисъл, когато човек мисли, скръбта може да дойде. По някой път мислите за своите младини и ви стане мъчно. Но вашите младини са залез. Мислите за младините, които са минали. Мислите за своето бъдеще и веднага се въодушевявате. Не може човек да мисли за бъдещето и да не се въодушеви. Питам, ако вие отидете при един извор и сте жадни, какво чувство ще имате? Изворът блика, какво чувство ще се породи у вас? Човек, колкото и да е песимист, като види извора, веднага ще се зарадва. Защото в дадения случай този извор задоволява една ваша нужда. Но представете си, че след четири-пет дни изворът пресъхне, какво ще се образува у вас? - Ще ви стане мъчно. Защо? - Залез е това. Започвате да философствате, защо изворът е пресъхнал? Има си причини. Една от причините може да е разместване на пластовете и следствие на това се е изгубила водата. Някой път вие сте вкъщи и някоя крушка изгасне изведнаж, изгори. Понеже сте суеверни, мислите да не би, като е изгаснала крушката, някой да е умрял. Има едно поверие, че като пада една звезда, един човек умира. Може да е така. Възможно е, като е паднала звездата, някой да е умрял, защото почти във всяка секунда умира един човек. И в този момент звездата пада, за да покаже пътя на душата. По същия този път душата отива нагоре, към Бога. Сега вие се спирате върху вашето състояние като един царски син. Казвате: „Не съм ли царски син, не тече ли в жилите ми царска кръв, не съм ли аз записан в книгата на живота?" То е едно отношение. Ако този царски син не живее, както трябва, питам, какво го ползва неговата царска кръв. Може аз да съм свършил, учен човек да съм, да имам диплом, но трябва още учение. Все има нещо, което човек, колкото и да е учен, да не знае. Аз съм свършил медицина, лекувам болестите. Може да направя една диагноза, но да не зная да лекувам болестта. Питам: Какво ме ползва това знание? Зная от какво е произлязла болестта, пък не мога да я премахна. Едновременно със знанието за причините, трябва да зная и как да изцеря тази болест.
		+	== втора секция ==

−	24
−
−
−	залез. Мислите за младините, които са минали. Мислите за своето бъдеще и веднага се въодушевявате. Не може човек да мисли за бъдещето и да не се въодушеви. Питам, ако вие отидете при един извор и сте жадни, какво чувство ще имате? Изворът блика, какво чувство ще се породи у вас? Човек, колкото и да е песимист, като види извора, веднага ще се зарадва. Защото в дадения случай този извор задоволява една ваша нужда. Но представете си, че след четири-пет дни изворът пресъхне, какво ще се образува у вас? - Ще ви стане мъчно. Защо? - Залез е това. Започвате да философствувате, защо изворът е пресъхнал? Има си причини. Една от причините може да е разместване на пластовете и следствие на това се е изгубила водата. Някой път вие сте вкъщи и някоя крушка изгасне изведнаж, изгори. Понеже сте суеверни, мислите да не би, като е изгаснала крушката, някой да е умрял. Има едно поверие, че като пада една звезда, един човек умира. Може да е така. Възможно е, като е паднала звездата, някой да е умрял, защото почти във всяка секунда умира един човек. И в този момент звездата пада, за да покаже пътя на душата. По същия този път душата отива нагоре, към Бога. Сега вие се спирате върху вашето състояние като един царски син. Казвате: „Не съм ли царски син, не тече ли в жилите ми царска кръв, не съм ли аз записан в книгата на живота?" То е едно отношение. Ако този царски син не живее, както трябва, питам, какво го ползува неговата царска кръв. Може аз да съм свършил, учен човек да съм, да имам диплом, но трябва още учение. Все има нещо, което човек, колкото и да е учен, да не знае. Аз съм свършил медицина, лекувам болестите. Може да направя една диагноза, но да не зная да лекувам болестта. Питам: Какво ме ползува това знание? Зная от какво е произлязла болестта, пък не мога да я премахна. Едновременно със знанието за причините, трябва да зная и как да изцеря тази болест.

	Всички вие имате мъчнотии. След като имате една мъч-		Всички вие имате мъчнотии. След като имате една мъч-