Положителни и отрицателни черти на живота - Редакционна история

Донка в 17:18, 17 април 2011

2011-04-17T17:18:15Z

Хирон: /* ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА */

2010-01-27T21:35:39Z

‎ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА

Показване на промените

Ваня Златева: /* ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА */

2010-01-24T09:25:34Z

‎ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА

Ваня Златева: /* ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА */

2010-01-24T09:13:49Z

‎ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА

Показване на промените

Ваня Златева: /* ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА */

2010-01-23T19:41:36Z

‎ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА

Показване на промените

Ваня Златева: /* ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА */

2010-01-23T19:10:59Z

‎ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА

Показване на промените

Ваня Златева: /* ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА */

2010-01-22T18:03:35Z

‎ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА

Показване на промените

Ваня Златева: /* ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА */

2010-01-22T14:12:52Z

‎ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА

Показване на промените

Ваня Златева: /* ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА */

2010-01-22T13:53:47Z

‎ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА

Ваня Златева: /* ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА */

2010-01-22T13:36:03Z

‎ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА

← По-стара версия		Версия от 17:18, 17 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Съборно слово]]
		+
		+	[[Пътят на ученика - съборно слово 1927-1930 г.]]
		+
		+	[[КНИГА: По Бога направени]]
		+
		+	[[1929]]
		+
	==ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА==		==ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА==

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 Постъпките на хората определят тяхната форма. Поддържаш ли правото на силния, ти си животно; поддържаш ли правото на слабия, ти си човек; поддържаш ли правото на всички, ти си ангел. Ако правото е на слабия, какво трябва да правят силните? - В животинското царство силните гонят слабите, а между хората слабите трябва да служат на силните. Ако силният, т.е. господарят, се ръководи от Христовото учение, ето как трябва да постъпи той със слугата си. Когато слугата, който е работил цял ден на нивата, се върне у дома си, господарят ще му сложи да яде, като му каже: заповядай, Стояне, наяж се добре, почини си! Радвам се, че добре свърши работата си. При това, господарят трябва да извърши всичко туй не от снизхождение към слугата си, но тъй искрено, че последният да се почувства равноправен със своя господар. Какво струва на богатия, на силния да се приравни със слабия? Вижте, например, положението на някой знаменит, виден професор, който е ангажиран като възпита-тел и учител на царския син. Царският син е малко, слабо още дете, но от благоволението му към този професор ще зависи оставането на професора в университета. Лекарят лекува болни, слаби хора, но от мнението на тия болни ще зависи неговата клиентела. Ако професорът и лекарят, които минават за силни хора, познават добре своята наука и я прилагат на място, те ще имат благоволението на слабите хора, на царския син. Успехът им ще зависи от тяхното благоволение. Значи, в човешкия живот правото е на слабия.
-Мнозина казват: да имаме власт, ние ще изколим, ще избесим всички, които са причина за неуредиците в света. Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство. Знаете ли какви клещи има за този, който злоупотребява със силата си? Ще изясня мисълта си с баснята: „Човек, лъв и лисица". Върви един лъв в гората и кракът му случайно попада в един капан и се заклещва. Той иска да извади крака си от капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвът да реве, да вика за помощ. В същата гора, наблизо някъде, дървар сякъл дърва. Като чува този отчаян рев, отива по звука на рева да види какво е станало. Приближава се до мястото дето бил капанът и вижда лъв, уловен в капан. Приближава се до него, хваща внимателно клещите на капана, разтваря ги и пуща лъва на свобода. Като се вижда свободен, лъвът, верен на своя инстинкт, хвърля се върху човека, иска да го разкъса. В този момент пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Аз съм съдията! Кажете ми, как стана всичко по реда". Лъвът започнал: „Както вървях из гората, не забелязах, че тук нейде имало отворен капан. Кракът ми попадна вътре и се заклещи. Аз взех да рева. Дочу ме отнякъде този човек и дойде да ме освободи". Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака в капана, да видя какво е било положението". Лъвът туря крака си. – Дръпни го сега! Той дърпа крака си, но кракът отново му се заклещва и остава вътре. След това лисицата се обръща към човека и му казва: „Продължи сега пътя си, и втори път не освобождавай от страдания тези,...
+Мнозина казват: да имаме власт, ние ще изколим, ще избесим всички, които са причина за неуредиците в света. Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство. Знаете ли какви клещи има за този, който злоупотребява със силата си? Ще изясня мисълта си с баснята: „Човек, лъв и лисица". Върви един лъв в гората и кракът му случайно попада в един капан и се заклещва. Той иска да извади крака си от капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвът да реве, да вика за помощ. В същата гора, наблизо някъде, дървар сякъл дърва. Като чува този отчаян рев, отива по звука на рева да види какво е станало. Приближава се до мястото дето бил капанът и вижда лъв, уловен в капан. Приближава се до него, хваща внимателно клещите на капана, разтваря ги и пуща лъва на свобода. Като се вижда свободен, лъвът, верен на своя инстинкт, хвърля се върху човека, иска да го разкъса. В този момент пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Аз съм съдията! Кажете ми, как стана всичко по реда". Лъвът започнал: „Както вървях из гората, не забелязах, че тук нейде имало отворен капан. Кракът ми попадна вътре и се заклещи. Аз взех да рева. Дочу ме отнякъде този човек и дойде да ме освободи". Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака в капана, да видя какво е било положението". Лъвът туря крака си. – Дръпни го сега! Той дърпа крака си, но кракът отново му се заклещва и остава вътре. След това лисицата се обръща към човека и му казва: „Продължи сега пътя си, и втори път не освобождавай от страдания тези,... '''липсва ред'''
-−
 '''липсва ред'''
 Казвам: по същия начин постъпват и много от съвременните хора. Те взимат един човек от улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човешката, нито даже животинската любов, ще му кажат няколко принципа от Христовото учение и на бърза ръка ще го произведат почетен член и организатор на някое общество. Преди всичко, този човек трябва да има свое свободно, свещено убеждение. Той трябва да разбира още и основите, върху които е построен неговият живот. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законите й. Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни. В животинското царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони. Там страхът владее над законите. Той взима надмощие над всичко в техния живот, вследствие на което животните нямат воля. Волята у тях е напълно атрофирана. Например, вземете един слон, който е грамадно животно, обърнете го няколко пъти с гърба към земята и той ще стане кротък като агне. Казва: страшна работа е тази! И слонът, значи, се страхува. Страхът е качество, присъщо на животните. Единствената форма, в която се заражда воля, е човекът. Животните нямат брада, както човек, затова нямат и воля. У хората долната челюст се завършва с брада. За да се повдигнат животните от състоянието, в което се намират днес, трябва да се изминат още няколко хиляди години, докато дойде специална вълна за тях, да ги подеме. И да искат, те не могат да се повдигнат сега, понеже няма благоприятни условия за тях. Каквито усилия и да правите днес с едно животно, за него няма още условия да се превърне в по-висока форма.

@@ Ред 50: / Ред 50: @@
 И тъй, животинското и човешкото царства, както и геометрическите фигури и тела, са създадени по строго определени правила и закони. Например, триъгълникът, четириъгълникът, петоъгълникът и ред още фигури, както и кубът и други още тела, представляват точно определени геометрически величини, с точно определено предназначение и смисъл. Щом е така, не е безразлично каква фигура, или какво тяло ще се създаде. Всичките фигури и тела съставляват необходимост за физическия свят. Те са полета на действащи сили, всяка от които извършва специфична работа. Щом напишем един триъгълник, веднага си представяме висок планински връх, от който енергиите на разтопените снегове и ледове потичат надолу към основата, вследствие на което тя е всякога широка. Следователно, силите, енергиите на триъгълника, се проявяват в основата му, а върхът показва посоката, от която иде енергията. Въз основа на това, когато си представяме човека в триъгълника, ще знаем, че силата, която той проявява в живота си, иде отгоре, от главата, а главата е неговият ум. И затова, докато има снегове на върха на триъгълника, докато те се топят и пращат енергията си към основата, дотогава човек ще бъде силен и ще може да действа. Когато престане силата на върха, ще престане силата и на основата. С други думи казано: докато Бог действа, и човек ще действа; престане ли Бог да действа, и човек престава да действа. Бог е върхът, т.е. целта, посоката, към която човек се движи. Всичко, което човек придобива, иде отгоре.
+Ако обърнем сега този триъгълник с върха надолу, ще се намерим в обратния процес. Тогава човек се поставя на мястото на Бога. Енергията, която тече от върха на този триъгълник, отива надолу, в центъра на земята, в корените на живота. Това изтичане на енергията може да се уподоби на изпразването на някое шише. Значи, енергията може да излиза от два центъра: единият център е върхът на триъгълника, в който върхът  е горе. Там е мястото на горния Господ. Другият център е върхът на триъгълника, който е обърнат с основата си нагоре. Значи, върхът А в този триъгълник е мястото на долния Господ. Между горния и долния Господ има известно съотношение. Горният Господ запитва долния: „Човекът, на когото дадох сила и богатство, разработи ли този капитал, върна ли го назад?" Каквото напише долният Господ за човека, такъв ще бъде и неговият кредит. От този отговор зависи, дали човек ще се повиши или понижи. Каквото вземе човек, той може да го задържи само за известно време. През това време той трябва да тури този капитал в движение, да придобие от него някаква печалба и след това, когато дойде падежът му, да го върне назад. Нищо не се дава за вечни времена. Понеже човек по естество е прогресивен, той трябва да ликвидира с капитала, който му е даден: той ще заплати за всичко, което е ял и пил, а спечеленото ще върне в касата на горния Господ. Той държи сметка за всичко, което е дал на хората и казва: на еди-кого си дадох пет таланта; на еди-кого – три, а на еди-кого – един талант. Този е естественият ред на нещата. И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал.
-вата си нагор. Значи, верхът А в този трижгълник е местото на долния Господ. Между горния и долния Господ има известно съотношение. Горният Господ запитва долния: „Чов-бкът, на когото дадох сила и богатство, разработи ли този капитал, верна ли го назад?" Каквото напише долният Господ за човека, такъв ще бъде и неговият кредите. От този отговор зависи, дали чо-век ще се повиши или понижи. Каквото вземе човек, той може да го задържи само за известно време. През това време той трябва да тури този капитал в движение, да придобие от него никаква печалба и след това, когато дойде падежът му, да го верне назад. Нищо не се дава за в1зчни времена. Понеже човек, по естество е прогресивен, той трябва да ликвидира с капитала, който му е даден: той ще заплати за всичко, което е ял и пил, а спечеленото ще верне в касата на горния Господ. Той държи сметка за всичко, което е дал на хората и казва: на еди-кого си дадох пет таланта; на еди-кого – три, а на еди-кого – един талант. Този е естественият ред на нъщата. И затова, всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използуване на благата, които Бог ни е дал.
+Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право!" От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.
-Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно чо-
+Животинското и човешкото царства са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си. Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство. Поетът на животинското царство възпява силните, бурни чувства. Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи. Поетът на човешкото царство възпява живота на цветята – на най-нежното, най-слабото нещо в света.
+Казват за някого: този човек е отличен философ. На кое царство е философ този човек: на животинското, на човешкото или на Божественото? Човек трябва да прави вътрешна разлика във всички прояви на живота. Когато ви обича някой, също така трябва да различавате как ви обича този човек: по животински, по човешки или по Божествен начин. Когато любовта има само външни проявления, като целувки,
-−
-вЪк не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюци-ята, на всеки човек предстои да мине и пр-Ьз животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен св-Ьт. Яко се влезе в невидимия св+^т, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом елязат на земята, те стават животни. Един мите предава историята на Луцифера по следния начин. В невидимия свет той бил един от светлите, възвишени ангели, който седъл до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да ста-не силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право!" От тоз момент той се нам^рил между животните. Затова днес рисуват Луцифера в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тъ^с на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е кра-сив свет. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влъзе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.
-−
-Животинското и човешкото царства са два противоположни света. В животинското царство господствуват страха и страстите, а в човешкотр царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи отъ
-−
-−
-−
-животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя нъкакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас, и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си. Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека е слабият принцип. гЛко вие отдадете правото на малкото дъте, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постжхша само честният човек, в когото нъ-ма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство. Поетът на животинското царство възпъва сил-нит, бурни чувства. Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи. Поетът на чов-бшкото царство възпява живота на цвътята – на най-нъж-ното, най-слабото нещо в света.
-−
-Казват за нъкого: този човек е отличен философ. На кое царство е философ този човек: на животинското, на човешкото или на Божественото? Човек трябва да прави вътръшна разлика в всички прояви на живота. Когато ви обича н^кой, също така трябва да различавате, как ви обича този, човйк: по животински, по човешки или по Божествен начин . Когато любовта има само външни проявления, като целувки,

@@ Ред 45: / Ред 45: @@
 По същия начин постъпва и природата. Тя е създала свой ред и порядък и всеки трябва да спазва и зачита този ред. Ще си купиш билет и навреме ще отидеш на гарата да чакаш трена. Не очаквай да изпратят за тебе специална делегация, да дойде някой ангел от небето, да те подкани да тръгнеш. Решите ли да заминавате някъде, никого не чакайте. Идете на гарата, разберете кога има трен за мястото, дето отивате, купете си билет и бъдете навреме на гарата. По-добре да почакате малко на гарата, докато тренът тръгне, отколкото да се надявате специална делегация да ви подканя. Ние ви даваме тези изяснения, за да се освободите от ред противоречия в живота. Натъкнете ли се на някои противоречия, ще знаете, че сте или в животинското, или в човешкото царства. Казвам: вие сте изпитали вече и правото на силния, и правото на слабия, няма защо да се връщате назад. Сега ще търсите правото на всички. Време е вече да се изучава и прилага Божественият закон, като мярка на всички прояви в живота. Само по този начин хората ще се освободят от противоречията, които ги спъват в живота им. Сега, за да се разберат и приложат тия положения в живота, хората се нуждаят от обяснения и упътвания. Иначе има опасност за тях да се проявят по животински начин. И в този случай, ако силният човек не е разумен, той ще се прояви като животно; ако слабият пък е разумен, той ще се прояви като истински човек. И тогава силата на неразумния ще причинява пакости на всички същества. Този човек ще може да направи това, което мечката, вълкът, тигърът, змията, паякът и ред още животни правят. Този човек ще прилича на силен порой, който всичко завлича и отнася. Обаче, тази сила е нещо непостоянно. Слабият, но разумен, човек прилича на малка бистра речица, която дето минава, носи само благословения: градини пои, воденици кара и т.н.
-Някой казва: ако имам пари, ако съм силен, целият свят ще оправя! Казвам: ако светът може да се оправи със сила и с пари, аз бих дал на този човек колкото пари иска, и то с условие да оправи не целия свят, но само малката България. Който се наема да направи този опит, не само на думи, но на дело, нека дойде при мене. Даде ли веднъж обещание, че може да оправи България, нека направи опита. Не е лесно да се оправи светът, не е лесно да се оправи и цял народ, както не е лесно да се изправи и един човек само. За потвърждение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Близо до двореца на един от индуските царе живеел един светия. Царят забелязал, че светията имал една хубава крава, която грижливо наглеждал. Той хвърлил око на нея и казал на светията: искам да взема твоята крава, защото ми харесва. – Никому не я давам, аз не мога без тази крава. – Ще ти дам вместо нея една от моите. – По никой начин не я сменявам. – Тогава ще ти я платя богато. – И на това не съм съгласен. – В краен случай ще я взема насила. – Опитай се! Зачудил се царят, защо светията не дава кравата и решил да го наблюдава как живее. Наблюдавал го 1000 години и вършил всичко, каквото и той правил. Наблюдавал го 2000 години, наблюдавал го 2000 години, докато най-после станал силен като светията. Щом постигнал тази вътрешна сила, царят престанал вече да желае кравата на светията. Казвам: кравата представлява човешката душа, която никога и никому не трябва да продавате. И целия свят да ви дадат, за нищо не продавайте душата си. Всичко може да продаде човек, но не и душата си. Душата е Божественият принцип, Божественото начало в човека. Рече ли той да продаде душата си, тя веднага отива при Бога и той остава без нея. Човек без душа е подобен на животно. И тогава правото е вече на негова страна. От този момент, обаче, той става най-нещастно същество – нийде не може да намери мир. Такова е положението и на всички животни, на всички риби, на всички птици и др. Голяма вътрешна тъга имат и животните. Вие срещате вълк и казвате: видях един вълк. Повече от това нищо не знаете. Защо вълкът има дълга муцуна – не знаете. Защо опашката му е дълга – също не знаете. Дългата муцуна, дългата опашка на вълка определят неговата интелигентност. Той е една закъсняла, изостанала душа в своето развитие. Първата буква от името му „Вълкъ" – на български език, „с1ег У/о1т" – на нъм-ски, разгледана кабалистически, не означава нещо лошо. Вълкът, по естество, обича да си служи с лъжа, но буквата „\У" в нъм-ски език, както и буквата „В" в български език, която не е нищо друго, освън „XV" пак, сверзано с единица, влиза като еле-мент в Истината. Затова, вълкът и като лъже, пак Истината казва. Тази буква е сверзана с закона на Истината. Втората буква „Ъ" означава топуз, което показва, че вълкът си служи с топуз.
+Някой казва: ако имам пари, ако съм силен, целият свят ще оправя! Казвам: ако светът може да се оправи със сила и с пари, аз бих дал на този човек колкото пари иска, и то с условие да оправи не целия свят, но само малката България. Който се наема да направи този опит, не само на думи, но на дело, нека дойде при мене. Даде ли веднъж обещание, че може да оправи България, нека направи опита. Не е лесно да се оправи светът, не е лесно да се оправи и цял народ, както не е лесно да се изправи и един човек само. За потвърждение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Близо до двореца на един от индуските царе живеел един светия. Царят забелязал, че светията имал една хубава крава, която грижливо наглеждал. Той хвърлил око на нея и казал на светията: искам да взема твоята крава, защото ми харесва. – Никому не я давам, аз не мога без тази крава. – Ще ти дам вместо нея една от моите. – По никой начин не я сменявам. – Тогава ще ти я платя богато. – И на това не съм съгласен. – В краен случай ще я взема насила. – Опитай се! Зачудил се царят, защо светията не дава кравата и решил да го наблюдава как живее. Наблюдавал го 1000 години и вършил всичко, каквото и той правил. Наблюдавал го 2000 години, наблюдавал го 3000 години, докато най-после станал силен като светията. Щом постигнал тази вътрешна сила, царят престанал вече да желае кравата на светията.
-И тъй, животинското и човешкото царства, както и геометрическите фигури и тъла, са създадени по строго определени правила и закони. Например, трижгълникът, че-тирижгълникът, петожпьлникът и ред още фигури, както и кубът и други още тъла, представляват точно определени геометрически величини, с точно определено предназначение и смисъл. Щом е така, не е безразлично, каква фигура, или какво тъло ще се създаде. Всичките фигури и тъла съставляват необходимост за физическия свет. Т^ са полета на действуващи сили, всъка от които извършва специфична работа. Щом напишем един трижгълник, веднага си представяме висок планински връх, от който енергиите на разтопените енъгове и ледове потичат надолу към осно-
+Казвам: кравата представлява човешката душа, която никога и никому не трябва да продавате. И целия свят да ви дадат, за нищо не продавайте душата си. Всичко може да продаде човек, но не и душата си. Душата е Божественият принцип, Божественото начало в човека. Рече ли той да продаде душата си, тя веднага отива при Бога и той остава без нея. Човек без душа е подобен на животно. И тогава правото е вече на негова страна. От този момент, обаче, той става най-нещастно същество – нийде не може да намери мир. Такова е положението и на всички животни, на всички риби, на всички птици и др. Голяма вътрешна тъга имат и животните. Вие срещате вълк и казвате: видях един вълк. Повече от това нищо не знаете. Защо вълкът има дълга муцуна – не знаете. Защо опашката му е дълга – също не знаете. Дългата муцуна, дългата опашка на вълка определят неговата интелигентност. Той е една закъсняла, изостанала душа в своето развитие. Първата буква от името му „Вълк" – на български език, „der Wolf" – на немски, разгледана кабалистически, не означава нещо лошо. Вълкът, по естество, обича да си служи с лъжа, но буквата „W" в немски език, както и буквата „В" в български език, която не е нищо друго, освен „W" пак, свързано с единица, влиза като елемент в Истината. Затова, вълкът, и като лъже, пак Истината казва. Тази буква е свързана със закона на Истината. Втората буква „Ъ" означава топуз, което показва, че вълкът си служи с топуз.
-−
-−
-−
-вата, вследствие на което тя е всЬкога широка, Сл+здователно, силит, енергиите на триъгълника се проявяват в основата му, а верхът показва посоката, от която иде енергията. Въз основа на това, когато си представяме човека в трижгълника, ще знаем, че силата, която той проявява в живота си, иде отгор-в, от главата, а главата е неговият ум. И затова, докато има снъгове на верха на трижгълника, докато тъ-се топят и пращат енергията си към основата, дотогава човек ще бъде силен и ще може да действува. Когато пръхтане силата на верха, ще престане силата и на основата. С други думи казано: докато Бог действува, и чов+зк ще действува; пръхтане ли Бог да действува, и човек пръхтава да действува. Бог е верхът, т. е. цЪльта, посоката, към която чов+зк се движи. Всичко, което човек придобива, иде отгоръч
 Яко обърнем сега този трижгълник с верха надолу, ще се намЪрим в обратния процес. Тогава човт^к се поставя на мъхтото на Бога. Енергията, която тече от верха на този трижгълник, отива надолу, в центъра на земята, в корените на живота. Това изтичане на енергията може да се уподоби на изпразването на нЪкое шише. Значи, енер гията може да излиза от два центъра: еди-ният център е верхът на трижгълника, в който верхът гА е горъч Там е мъхтото на горния Господ. Другият център е верхът на трижгълника, който е обърнат с осно-