Показа им ръцете си - Редакционна история

Станимир в 07:57, 19 октомври 2010

2010-10-19T07:57:58Z

Донка в 13:13, 5 септември 2010

2010-09-05T13:13:43Z

Ruana: /* ххх */

2010-01-06T13:00:31Z

‎ххх

Ruana: /* ххх */

2010-01-06T12:51:27Z

‎ххх

Ruana: /* ххх */

2010-01-06T12:49:55Z

‎ххх

Ruana: /* ххх */

2010-01-06T12:48:34Z

‎ххх

Ruana: /* ххх */

2010-01-06T11:50:20Z

‎ххх

Ruana: /* ххх */

2010-01-06T11:46:36Z

‎ххх

Ruana: /* хх */

2010-01-06T11:07:57Z

‎хх

Ruana: /* ффф */

2010-01-06T11:06:47Z

‎ффф

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Неделни беседи]]
 [[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]]
-==ПОКАЗА ИМ РЪЦЕТЕ СИ==
+==7. Показа им ръцете си==
 “И това като рече, показа им ръцете и ребрата си.”
@@ Ред 62: / Ред 67: @@
 Време е, когато всеки от вас трябва да остави диплома на баща си, за да не се изгуби и да отиде да помага на ближните си. Българите казват: “Горе ръцете!” Какво означава то? “Горе ръцете” значи: хайде сега да те видим, какво си, колко струваш! Това е хубаво. И Христос показа на своите ученици ръцете си. И ние трябва да покажем своята ръка. Да покажем своята ръка, аз разбирам, да я покажем на онзи, който ни обича. Да покажем ръката си, разумното в нас на онзи, който ни обича и с това да му докажем, че Бог живее в нас и ний сме готови да направим всичко, което Той иска от нас.
-Беседа, държана от Учителя на 27 декември, 1925 год., гр.София
+''Беседа, държана от Учителя на 27 декември, [[1925]] год., гр. София.''
 ----
 * Йоан 20:20

← По-стара версия		Версия от 13:13, 5 септември 2010
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Неделни беседи]]
		+
		+	[[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]]
		+
	==ПОКАЗА ИМ РЪЦЕТЕ СИ==		==ПОКАЗА ИМ РЪЦЕТЕ СИ==

@@ Ред 54: / Ред 54: @@
 И сега, всички съвременни учени хора изучават слънцето, изучават звездите, изучават малките буболечици и т.н. Всичко това е хубаво, обаче, всички трябва да се върнем и изучаваме първоначалното учение за служене на Бога. Нека изучаваме астрономията, но заради Бога! Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога! Нека изучаваме всички науки, но заради Бога! Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога! Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни! От там да започнем – от служенето на Бога. По друг начин не може. Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята. И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как? Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи. Последващите, които идват, те ще служат по-малко. Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога. Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали. Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш. Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години. Кои са тези 12 души? Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога!” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота. Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога. Тогава няма да има никакъв спор. Щом спорим, това не е учение за Бога. Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си. Онзи извор, който тече, няма какво да се спира. Някой го пита: кажи ми, отде идеш? – Той си върви. Къде отиваш? – Той пак си върви. Той казва: “Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми! Ако искаш да знаеш къде отивам, ела с мене!” Тъй че, който иска да знае отде ида, да отиде там, отдето и аз дойдох; ако пък иска да знае, къде отивам, да дойде с мене.
-== ххх ==
+И тъй, аз ви казвам: поканват ви да отидете там, отдето сте дошли. Вашите домашни ви канят да се върнете, но не тъй, както на погребение. Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си. Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тъй, както синът отива да се учи в странство. Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си. Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години! Доста сме учили вече! Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си. Мислите, че сме прости хора? Не, много учени хора сме. Ще се върнем дома си с този диплом и баща ни ще каже: “Синко, я си покажи дипломът!” Той ще го прочете и ще каже: “Много се радвам, че всички предмети си свършил отлично.” Ти ще оставиш диплома при баща си и там, в света вече, ще се учиш по друг начин, без всякакъв диплом.
-И тъй, аз ви казвам: поканват ви да отидете там, отдето сте дошли. Вашите домашни ви канят да се върнете, но не тъй, както на погребение. Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си. Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тй, както синът отива да се учи в странство. Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом да помага на ближните си. Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всека от тех от по хиляда години! Доста сме учили вече! Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си. Мислите, че сме прости хора? Не, много учени хора сме. Ще се върнем дома си с този диплом и баща ни ще каже: “Синко, а си покажи дипломът!” Той ще го прочете и ще каже: “Мнго се радвам, че всички предмети си свършил отлично.” Ти ще оставиш диплома при баща си и там, в света вече ще се учиш по друг начин, без всякакъв диплом.
+Беседа, държана от Учителя на 27 декември, 1925 год., гр.София
+----
-Време е когато всеки от вас требва да остави диплома на баща си, за да не се изгуби и да отиде да помага на ближните си. Българите казват: “Горе ръцете!” Какво означава то? “Горе ръцете” значи: хайде сега да те видим, какво си, колко струваш! Това е хубаво. И Христос показа на своите ученици ръцете си. И ние требва да покажем своята ръка. Да покажем своята ръка, аз разбирам да я покажем на онзи, който ни обича. Да покажем ръката си, разумното в нас на онзи, който ни обича и с това да му докажем, че Бог живее в нас и ний сме готови да направим всичко, което Той иска от нас.
+* Йоан 20:20
-−
-Беседа, държана от Учителя, на 27 декември, 1925 год. В гр.София

@@ Ред 47: / Ред 47: @@
 Защо се яви Христос на своите ученици? - За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя. Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха. В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи. Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим. Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни. Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят. Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите. Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни. Пазете се от тази фамилиарност! Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света. Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко. Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане. Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи!” Защо баща ти полудя? Защото работеше в противовес на Бога. Защо майка ти стана охтичава? Защото беше в противоречие с ангелите. Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват. Вие казвате: ама никаква разумност няма в света! Значи, вие отричате разумността. Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен. Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота. Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо? - Ръката изразява разумността. Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице. Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта. Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко!” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш. Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка!” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика. Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо. Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка. Прекарай през ръката си всичкото добро. Искаш да направиш едно добро, направи го! Искаш да нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го!
 Искаш да направиш едно добро, но нямаш възможност за това. Ще ви кажа, как да го направите. В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня. Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно!” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена! Не, това е отлично занимание. Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ. Ако не може да остави на стола един лев, той и вън не ще може да даде никаква помощ. Това е едно хубаво упражнение.
@@ Ред 56: / Ред 53: @@
 И сега, всички съвременни учени хора изучават слънцето, изучават звездите, изучават малките буболечици и т.н. Всичко това е хубаво, обаче, всички трябва да се върнем и изучаваме първоначалното учение за служене на Бога. Нека изучаваме астрономията, но заради Бога! Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога! Нека изучаваме всички науки, но заради Бога! Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога! Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни! От там да започнем – от служенето на Бога. По друг начин не може. Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята. И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как? Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи. Последващите, които идват, те ще служат по-малко. Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога. Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали. Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш. Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години. Кои са тези 12 души? Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога!” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота. Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога. Тогава няма да има никакъв спор. Щом спорим, това не е учение за Бога. Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си. Онзи извор, който тече, няма какво да се спира. Някой го пита: кажи ми, отде идеш? – Той си върви. Къде отиваш? – Той пак си върви. Той казва: “Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми! Ако искаш да знаеш къде отивам, ела с мене!” Тъй че, който иска да знае отде ида, да отиде там, отдето и аз дойдох; ако пък иска да знае, къде отивам, да дойде с мене.
 == ххх ==

← По-стара версия		Версия от 12:49, 6 януари 2010
Ред 43:		Ред 43:

	Ще обясня своята мисъл. Да служиш на Бога, значи, да имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може да работи. Какво й трябва сега? - Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна. И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има. Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия. За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен. При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си. В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си. Туй е едно ограничение. Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света. Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по себе си, ще изчезне.		Ще обясня своята мисъл. Да служиш на Бога, значи, да имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може да работи. Какво й трябва сега? - Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна. И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има. Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия. За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен. При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си. В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си. Туй е едно ограничение. Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света. Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по себе си, ще изчезне.
−
−	~~== ххх ==~~
−

	Тогаз Христос им посочи ръцете си и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката си?” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си? Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов. Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас. Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек. Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър. Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа! Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера. Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър. Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не. Някой казва: аз съм много лош човек. Не, разумно трябва да постъпваш в живота си. Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава! Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно? Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева? Писано е, че ти имаш нужда от хляб. В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб. Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път. Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш. Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли да ме заставиш да ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на себе си. Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж. Не говоря за човешките ти чувства, а за онези Божествени чувства, които се таят дълбоко в душата ти.		Тогаз Христос им посочи ръцете си и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката си?” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си? Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов. Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас. Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек. Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър. Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа! Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера. Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър. Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не. Някой казва: аз съм много лош човек. Не, разумно трябва да постъпваш в живота си. Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава! Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно? Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева? Писано е, че ти имаш нужда от хляб. В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб. Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път. Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш. Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли да ме заставиш да ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на себе си. Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж. Не говоря за човешките ти чувства, а за онези Божествени чувства, които се таят дълбоко в душата ти.

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 Тогаз Христос им посочи ръцете си и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката си?” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си? Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов. Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас. Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек. Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър. Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа! Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера. Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър. Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не. Някой казва: аз съм много лош човек. Не, разумно трябва да постъпваш в живота си. Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава! Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно? Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева? Писано е, че ти имаш нужда от хляб. В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб. Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път. Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш. Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли да ме заставиш да ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на себе си. Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж. Не говоря за човешките ти чувства, а за онези Божествени чувства, които се таят дълбоко в душата ти.
-Защо се яви Христос на своите ученици? - За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя. Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха. В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи. Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим. Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни. Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят. Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите. Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни. Пазете се от тази фамилиарност! Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света. Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко. Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане. Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи!” Защо баща ти полудя? Защото работеше в противовес на Бога. Защо майка ти стана охтичава? Защото беше в противоречие с ангелите. Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват. Вие казвате: ама никаква разумност няма в света! Значи, вие отричате разумността. Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен. Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота. Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо? – Ръката изразява разумността. Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице. Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта. Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко!” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш. Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка!” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика. Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо. Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка. Прекарай през ръката си всичкото добро. Искаш да направиш едно добро, направи го! Искаш да нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го!
+Защо се яви Христос на своите ученици? - За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя. Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха. В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи. Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим. Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни. Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят. Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите. Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни. Пазете се от тази фамилиарност! Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света. Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко. Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане. Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи!” Защо баща ти полудя? Защото работеше в противовес на Бога. Защо майка ти стана охтичава? Защото беше в противоречие с ангелите. Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват. Вие казвате: ама никаква разумност няма в света! Значи, вие отричате разумността. Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен. Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота. Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо? - Ръката изразява разумността. Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице. Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта. Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко!” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш. Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка!” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика. Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо. Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка. Прекарай през ръката си всичкото добро. Искаш да направиш едно добро, направи го! Искаш да нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го!
 == ххх ==

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 И тъй, Христос им показва ръцете си. Те познаха формата на ръката Му. Вие разглеждали ли сте си ръцете, за да видите, че всички ръце не са еднакво устроени? Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени. А онези хора, които са сатурнови типове, т.е. критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли. Те казват: дълги ни са пръстите. Не дълги само, но и кокалести. За такъв човек казват: той е цял светия. Не само, че не е светия този човек, но е голям критик. Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик. И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство. Има начин за казване на нещата. Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си. Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот. Това са едни от най-хубавите подтици. Всеки иска да се прояви. Това е най-благородното желание. Всеки иска да бъде учен, да бъде благороден. По-добро нещо от това няма.
 Вторият принцип е - да служиш на ближния си. След като се научиш да служиш на Бога, тогава ще се научиш да служиш и на ближния си. Представете си, че една муха кацне на ръката ми. Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата, да я хвана. Духна ли я, с нея се свършва. Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам. Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам. След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце. Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си. Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал. Заради Господа няма да го бутам. Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля. Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода. Някога пък се спра при някой извор. Какво мога да направя? - Мога да го запуша, а мога и да го изчистя. Кое ще предпочета? - Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни. През което място мина, всичко ще пречистя. Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа. След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина. Що значи мой ближен? Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен. Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен. Какво е писано в Писанието? - Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си. Какво значи това? - Да му дам половината си богатство. Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече. Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш. Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо. Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен. Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее. Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек? Каква ли задна цел има? Ако аз дойда като един лекар при тебе, да не казваш, какво ли намерение има този човек? Не, между ближния ми и мене трябва да има последователност и пълна хармония във всичките ни постъпки. Когато аз направя нещо за ближния си, трябва да го направя за Бога, Който живее в тебе. Служи така и ти на Господа в себе си!
@@ Ред 46: / Ред 43: @@
 Ще обясня своята мисъл. Да служиш на Бога, значи, да имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може да работи. Какво й трябва сега? - Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна. И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има. Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия. За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен. При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си. В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си. Туй е едно ограничение. Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света. Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по себе си, ще изчезне.
 == ххх ==

@@ Ред 36: / Ред 36: @@
 Вие казвате: човек требва да има душа! Някой път учените хора не признават душата, понеже не я виждат. Пък и религиозните хора, някой път, не вярват в душата. Понякога ние вярваме само в човешкия ум, понеже той се проявява в мисълта. Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце. Там, дето има душа, има и сърце. Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени. Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич. Без любов не може да има растене и развиване. И без мисъл пак не може да има растене и развиване. Някой казва: защо трябва да обичам? - За да растеш. Защо трябва да раста? - За да се проявиш, да се пробуди съзнанието ти, да разбереш, защо си дошъл на този свят.
-== ффф ==
+И тъй, Христос им показва ръцете си. Те познаха формата на ръката Му. Вие разглеждали ли сте си ръцете, за да видите, че всички ръце не са еднакво устроени? Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени. А онези хора, които са сатурнови типове, т.е. критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли. Те казват: дълги ни са пръстите. Не дълги само, но и кокалести. За такъв човек казват: той е цял светия. Не само, че не е светия този човек, но е голям критик. Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик. И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство. Има начин за казване на нещата. Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си. Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот. Това са едни от най-хубавите подтици. Всеки иска да се прояви. Това е най-благородното желание. Всеки иска да бъде учен, да бъде благороден. По-добро нещо от това няма.
 ==  хх ==