Подмладяване - Редакционна история

Ани в 08:11, 18 март 2012

2012-03-18T08:11:29Z

Ани в 13:57, 17 март 2012

2012-03-17T13:57:09Z

Ани в 21:57, 16 март 2012

2012-03-16T21:57:09Z

Ани в 21:16, 16 март 2012

2012-03-16T21:16:30Z

Донка в 17:50, 9 октомври 2011

2011-10-09T17:50:39Z

Албена Д: /* ПОДМЛАДЯВАНЕ */

2009-08-16T05:15:07Z

‎ПОДМЛАДЯВАНЕ

Албена Д: /* ПОДМЛАДЯВАНЕ */

2009-08-15T23:20:42Z

‎ПОДМЛАДЯВАНЕ

Показване на промените

Албена Д: /* ПОДМЛАДЯВАНЕ */

2009-08-15T18:57:18Z

‎ПОДМЛАДЯВАНЕ

Показване на промените

Албена Д: /* ПОДМЛАДЯВАНЕ */

2009-08-14T20:24:51Z

‎ПОДМЛАДЯВАНЕ

Албена Д: /* ПОДМЛАДЯВАНЕ */

2009-08-14T20:13:59Z

‎ПОДМЛАДЯВАНЕ

Показване на промените

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 [[КНИГА: Единственото богатство]], изд. София, 1999 г.
-[[КНИГА: Вътрешният господар]], изд. ALPHA-DAR, 1996 г.
+същата лекция може да се прочете в [[КНИГА: Вътрешният господар]], изд. ALPHA-DAR, 1996 г.
 ==ПОДМЛАДЯВАНЕ==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Общ Окултен Клас]]- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1939]]-[[1940]])
-Лекцията е от [[КНИГА: Единственото богатство]], изд. София, 1999 г.
+[[КНИГА: Единственото богатство]], изд. София, 1999 г.
-Същата лекция може да се прочете в [[КНИГА: Вътрешният господар]], изд. ALPHA-DAR, 1996 г.
+[[КНИГА: Вътрешният господар]], изд. ALPHA-DAR, 1996 г.
 ==ПОДМЛАДЯВАНЕ==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Общ Окултен Клас]]- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1939]]-[[1940]])
-[[КНИГА: Вътрешният господар]]
+Лекцията е от [[КНИГА: Единственото богатство]], изд. София, 1999 г.
-[[КНИГА: Единственото богатство]]
+Същата лекция може да се прочете в [[КНИГА: Вътрешният господар]], изд. ALPHA-DAR, 1996 г.
 ==ПОДМЛАДЯВАНЕ==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Общ Окултен Клас]]- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1939]]-[[1940]])
 [[КНИГА: Вътрешният господар]]
 ==ПОДМЛАДЯВАНЕ==

← По-стара версия		Версия от 17:50, 9 октомври 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]]- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1939]]-[[1940]])
		+
		+	[[КНИГА: Вътрешният господар]]
		+
	==ПОДМЛАДЯВАНЕ==		==ПОДМЛАДЯВАНЕ==

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 Всяка година около четиридесет милиона деца се раждат и се подмладяват. Тридесет и пет милиона умират. Това означава, че светът се подмладява, а не е остарял. Децата, които се раждат, са повече, отколкото старите, които умират. Защото всички, които умират, са стари, а всички, които се раждат, са млади. Близо четиридесет милиона се раждат, значи младостта иде в живота. Отношението е почти 3:4.
-Сутрин, като станете, поблагодарете на Бога за любовта, която е в сърцето ви. Поблагодарете на Бога за светлината, която е в ума ви, поблагодарете за истината, която е в душата ви, и после изпейте песента. Изпейте песента, както вие я знаете. Няма никакво музикално правило. Тъй както вие сте я научили криво-ляво, изпейте я. Пейте, както знаете. Да не кажете: „Аз не зная." И като не я знаете, да я изпеете. Като пеете така, с десет години ще се подмладите. За да се приложи в действие любовта, доброто, справедливостта, не трябва да има колебание в човешкия живот. Ние се опитваме в живота. Ние казваме, че Бог е всемилостив. Ние поддържаме, че Бог е всемилостив, а ние не можем да бъдем. Щом Бог е всемилостив, аз мога да бъда поне милостив. Щом Бог може да направи всичко, и аз мога да направя нещо. И аз мога да се справя с нещо в моя живот. Ако Бог се справя, и аз мога да се справя. Като се свързвате с онова, което Бог прави, и вие може да го направите. Всичко онова, което Бог прави във външния свят, и вие може да го направите въа вашия свят. Тази мисъл трябва да залегне във вашите умове. Ще направите един опит, втори, трети, четвърти – зависи от разположението.
+Сутрин, като станете, поблагодарете на Бога за любовта, която е в сърцето ви. Поблагодарете на Бога за светлината, която е в ума ви, поблагодарете за истината, която е в душата ви, и после изпейте песента. Изпейте песента, както вие я знаете. Няма никакво музикално правило. Тъй както вие сте я научили криво-ляво, изпейте я. Пейте, както знаете. Да не кажете: „Аз не зная." И като не я знаете, да я изпеете. Като пеете така, с десет години ще се подмладите. За да се приложи в действие любовта, доброто, справедливостта, не трябва да има колебание в човешкия живот. Ние се опитваме в живота. Ние казваме, че Бог е всемилостив. Ние поддържаме, че Бог е всемилостив, а ние не можем да бъдем. Щом Бог е всемилостив, аз мога да бъда поне милостив. Щом Бог може да направи всичко, и аз мога да направя нещо. И аз мога да се справя с нещо в моя живот. Ако Бог се справя, и аз мога да се справя. Като се свързвате с онова, което Бог прави, и вие може да го направите. Всичко онова, което Бог прави във външния свят, и вие може да го направите във вашия свят. Тази мисъл трябва да залегне във вашите умове. Ще направите един опит, втори, трети, четвърти – зависи от разположението.
 Като пеете, вие имате много енергия. Всички пеете с много сила. Повече сила имате, а любовта ви е по-слаба. И светлината ви е слаба. Сила имате, отгоре, от много високо падате. Като започнете песента, тихо пейте. (Учителят пее тихо.) Той изпя песента на друга мелодия. Аз ще го изпея тъй, както мога. Пейте по първия начин, по втория, по който и да е начин. Старите вървят по един път, младите вървят по друг път. Като станете стар, вземете огледалото и си кажете: „Слушай, трябва да се подмладиш." Много мъчно е да си каже човек, че ще се подмлади и да си повярва. Като каже, че се е подмладил, нещо казва: „Остаря, не държат краката." Онези крака, които не държат, са на някой стар твой дядо, който е влязъл в теб и те убеждава, че си стар. Някой път вие страдате от вашите прадеди. Дойде един дядо, втори, трети, четвърти. Понеже не знаят туй учение, като дойдат, казват: „Едно време, като бях на осемдесет години, много пострадах." Дойде друг дядо и той разправя. Започнат тия дядовци и баби да ви разправят и да ви внушават, че и вие сте остарели. Вие остарявате, като слушате приказките на старите дядовци. „Синко, и ти ще остарееш." Ако живеете като тях, ще остареете, ако не живеете като тях, няма да остареете. Ние отричаме това, че ще остареем. Казвам: „Аз няма да остарея." Ще видите. Сега какво вярвате? Аз искам вярата ви да е по-свободна. Не да ви внушава някой. Аз не обичам да внушавам нещо, което е лъжливо. От две неща трябва да се пазите. Някой напише бяла линия на дъската. Дъската е черна, но линията, която е написана, е бяла. Някой път на някое платно, което е бяло, направиш черна линия. Линията е черна, но отдолу платното е бяло. Има някои неща, които са бели. Каквото е отвън, такова е и отвътре, говорете истината. Вие се оцапвате с черно и казвате: „Почернях." Не е право. После друго положение – вие сте черен, побелите се отгоре и казвате: „Бял съм." И то не е вярно. Отвътре трябва да бъдете бели и отвън бели. Ако сте черни отвътре, и отвън да сте черни. Не е лошо човек да бъде черен. Знаете ли какво означава черното? На английски черно е блек. На турски е кара, на гръцки е маврос, на български е черно. Защо е така на разните езици? Светлината има едно добро свойство. Тъмните работи, черните работи събират светлината, фокусират я. А пък белите работи я разпръскват. Това са два полюса, два метода. Когато искате да събирате нещата, ще употребите тъмнината. Когато искате да разпръснете, ще употребите светлината. Казват, че тъмното не е потребно. Тъмнината е потребна да съберете нещата в себе си. Тя е като един потребен метод. Ние сме поставили другояче въпроса. Казвате: „Той ходи в тъмнината." Хубаво е, ако ходи в тъмнина да събира. Някой път трябва да се спрете в тъмното, за да съберете. Като правите добро, никой не трябва да знае. Когато правите добро, да замъглите себе си, доброто да е безлично, да не знае никой кой го е направил. Когато само вие знаете, че сте направили доброто, тогава ще се ползувате повече.
@@ Ред 57: / Ред 57: @@
 Любовта постоянно да се влива в сърцето ви. Светлината постоянно да се влива в ума ви. Истината постоянно да се влива в душата ви. И на сто и двадесет години като станете, да бъдете като че сте на двадесет и една година. Апостол Павел казва: „Всички ще се изменим, всички няма да умрем, но всички ще се подмладим." „Ще изпрати Духа си". Бог изпраща Духа си да оживеят хората, да се подмладят. Значи когато Духът не действува, хората остаряват. Схващайте това правилно. Писанието казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, всички ще се подмладим".
-Кажете ми сега, какво да правим с тия ябълки. Ако сме евангелисти, ще ги продадем да вземем пари. Какво да направим с тях, дайте един план. Три сестри да си измият ръцете хубаво, да нарежат ябълките на толкова парчета, колкото сме тук, да ги раздадат и да кажат: „Братко, да дойде любовта в сърцето ти, светлината в ума ти и истината в душата ти." След гимнастическите упражнения елате тук пак, ще направим едно упражнение. „Отче наш"
+Кажете ми сега, какво да правим с тия ябълки. Ако сме евангелисти, ще ги продадем да вземем пари. Какво да направим с тях, дайте един план. Три сестри да си измият ръцете хубаво, да нарежат ябълките на толкова парчета, колкото сме тук, да ги раздадат и да кажат: „Братко, да дойде любовта в сърцето ти, светлината в ума ти и истината в душата ти." След гимнастическите упражнения елате тук пак, ще направим едно упражнение. ''„Отче наш"''
 лекция на Учителя,
 държана на 7 февруари 1940 г., сряда, 5 часа сутринта, София, Изгрев.

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 В света на трима души човек може да направи добро, на трима души той може да служи. Той ще служи на Бога, ще служи на ближния си и ще служи на себе си. Това са трите принципа, които са вложени във всеки един човек. И в трите принципа има голямо отклонение, трябва дълго време да се учите. Да служите на Бога – това е наука. Не става тъй лесно. Например вие всички имате желание да пеете, но можете ли всички да пеете хубаво? Не че нямате желание, имате желание, но като речете да пеете, не се харесвате. Слушате някого да пее и казвате: „Много хубаво пее." Речете ли вие да пеете като него, не можете. Виждате, че той знае да пее, оценявате пението, започвате и вие да пеете, но не се харесвате. Коя е причината, че пеете, пък не се харесвате? Не се харесвате, защото не можете да пеете. Защото не сте пели и не сте се упражнявали. Даже когато съм ви говорил за музиката, станете и още от сутринта сте неразположени. От музикално гледище човек е неразположен по седем причини. Неразположението зависи или от ''до'', или от ''ре'', или от ''ми'', или от ''фа'', или от ''сол'', или от ''ла'', или от ''си''. Има и второстепенни неща около тези ноти. Разположението ви или неразположението ви може да зависи от повишението или понижението на тоновете. Ако сте неразположени, трябва да знаете от кой тон зависи неразположението ви. Може разположението ви да зависи от ''сол''. Щом ми кажете, че причината на вашето разположение е ''сол'', аз вече зная. Ако едно дърво е цъфнало и мирише хубаво, по всички вестници на мушиците се пише, че дървото е цъфнало. Пишат по вестниците, че дърветата са цъфнали, та да идат на гости, канят ги. Това е написано с едри букви във вестниците. Сега мнозина казват: „Духът Божи, като дойде, ще започна работа." Духът Божи ще започне с вашето сърце, ще започне с вашия ум, ще започне с вашето тяло. Всички ще се научите. Той е един от най-добрите учители. Той ти казва: „Едно трябва да вършиш." Той ти разправя, ти казваш: „Така може ли, така не може ли?" Така не може. Ти казваш: „И така може, и така може." И така може, но ти остаряваш, нищо повече. Като ти преподава, ти няма да казваш: „Така може ли да го направя?" Ще го направиш, както той иска. Като останеш сам, направи го, както ти искаш. Ти вземи хубавия образ от него.
-Представете си, че този Дух е един човек. Може ли да бъде човек? Той е човек, но не ходи. Този човек сега се е качил в своя аероплан. Този ъгъл показва, че пътува със светкавична бързина. Той пътува с бързината на слънцето, идва до земята. След като дойде на земята, светлината говори нещо. Някой от вас досега разговарял ли е със светлината? Нали казваме, че Бог е светлина.Тази светлина говори. Бог, като говори у вас, това е светлината. Светлината е, която говори. Щом има светлина, има и говор на Бога. Онзи, на когото ушите са на място, той слуша този говор. Щом дойде светлината, най-първо чувствувате в себе си едно разположение, чувате този глас на светлината. Той си мълви нещо отдалече, нещо хубаво, приятно. Вие
+Представете си, че този Дух е един човек. Може ли да бъде човек? Той е човек, но не ходи. Този човек сега се е качил в своя аероплан. Този ъгъл показва, че пътува със светкавична бързина. Той пътува с бързината на слънцето, идва до земята. След като дойде на земята, светлината говори нещо. Някой от вас досега разговарял ли е със светлината? Нали казваме, че Бог е светлина.Тази светлина говори. Бог, като говори у вас, това е светлината. Светлината е, която говори. Щом има светлина, има и говор на Бога. Онзи, на когото ушите са на място, той слуша този говор. Щом дойде светлината, най-първо чувствувате в себе си едно разположение, чувате този глас на светлината. Той си мълви нещо отдалече, нещо хубаво, приятно. Вие още не разбирате гласа. С години човек наблюдава работите и като ги слуша, започват да стават ясни. Туй, за което ви говоря, може да ви стане ясно някой ден. Ако отидете при един чужд народ, ако отидете в Америка или в Германия и ако не знаете нито една дума от езика, който ви говорят, най-първо всичко ще ви е непонятно, но след една година започва да се появява светлина в ума ви и думите сами по себе си започват да се явяват. Ще видите, че от българския език започват да излизат английските думи. Като дойде в България англичанинът, от английските му думи излизат българските. Българинът, като отиде в Англия, една година като седи, из българския език ще започнат да излизат английските думи. Той изучава английски език – като говорят за хляба, казват „бред". Те казват: „Бред, бред", той си казва: „У нас казват „бре, бре". И изведнаж той свързва бред с хляба. Бред излезе от хляб. Англичанинът идва в България. Българите казват: „Хляб, хляб". Един ден в ума му светне и казва: „Хляб излезе от бред."
-−
-−
-−
-−
 още не разбирате гласа. С години човек наблюдава работите и като ги слуша, започват да стават ясни. Туй, за което ви говоря, може да ви стане ясно някой ден. Ако отидете при един чужд народ, ако отидете в Америка или в Германия и ако не знаете нито една дума от езика, който ви говорят, най-първо всичко ще ви е непонятно, но след една година започва да се появява светлина в ума ви и думите сами по себе си започват да се явяват. Ще видите, че от българския език започват да излизат английските думи. Като дойде в България англичанинът, от английските му думи излизат българските. Българинът, като отиде в Англия, една година като седи, из българския език ще започнат да излизат английските думи. Той изучава английски език – като говорят за хляба, казват „бред". Те казват: „Бред, бред", той си казва: „У нас казват „бре, бре". И изведнаж той свързва бред с хляба. Бред излезе от хляб. Англичанинът идва в България. Българите казват: „Хляб, хляб". Един ден в ума му светне и казва: „Хляб излезе от бред."
 Казваме, че на човек му трябва търпение дълго време да слуша една и съща истина, докато тази истина даде онова разумното, което крие в себе си плодът. Разбирането е плод.
@@ Ред 32: / Ред 27: @@
 Коя от тези ябълки е най-даровита, от всички коя е най-хубава? („Която държите в ръката".) Познахте. Тя е от княжески род, бащата е княз и майката е княгиня. Другите ябълки са граждани. По навик и те се обличат като нея.
+Вие ставате и сте неразположени. Причината е ''сол''. Аз пея, когато съм неразположен. Ти станеш, неразположен си. Започни да пееш: „Неразположен съм." (Учителят пее: „Неразположен съм".) То е оперно пеене. Като придобиеш едно неразположение на духа, считай това твое неразположение за една миньорна гама. (Учителят пее: „Аз съм разположен".) Казваш: „Не ми се учи." Ще пееш пак. Ще започнеш от ''фа''. То е стимула в тебе. Онези, които не искат да учат, са много щедри, искат само да раздават. Който иска да учи, трябва да пее ''фа''. Ще събираш. Ако можеш хубаво да пееш ''фа'', можеш да се учиш. Ако искаш да имаш хубави маниери, трябва да знаеш как да пееш ''ми''. Ако ''ми'' не можеш да пееш правилно, не можеш да имаш обхода. Обходата зависи от тона ''ми''. Той ще ти даде разположение. Когато взимаш правилно един тон, хармония има в тебе. И когато се лекуваш, пак има нещо музикално в тебе, защото целият живот е музика. Божественият живот, който излиза от Бога, е най-великата хармония. Ние си спомняме за ония хубави часове, когато слушаме Божествената музика в нас. „Пейте и възпявайте в сърцето си Господа!"
-−
-−
 Вие ставате и сте неразположени. Причината е сол. Аз пея, когато съм неразположен. Ти станеш, неразположен си. Започни да пееш: „Неразположен съм." (Учителят пее: „Неразположен съм".) То е оперно пеене. Като придобиеш едно неразположение на духа, считай това твое неразположение за една миньорна гама. (Учителят пее: „Аз съм разположен".) Казваш: „Не ми се учи." Ще пееш пак. Ще започнеш от фа. То е стимула в тебе. Онези, които не искат да учат, са много щедри, искат само да раздават. Който иска да учи, трябва да пее фа. Ще събираш. Ако можеш хубаво да пееш фа, можеш да се учиш. Ако искаш да имаш хубави маниери, трябва да знаеш как да пееш ми. Ако ми не можеш да пееш правилно, не можеш да имаш обхода. Обходата зависи от тона ми. Той ще ти даде разположение. Когато взимаш правилно един тон, хармония има в тебе. И когато се лекуваш, пак има нещо музикално в тебе, защото целият живот е музика. Божественият живот, който излиза от Бога, е най-великата хармония. Ние си спомняме за ония хубави часове, когато слушаме Божествената музика в нас. „Пейте и възпявайте в сърцето си Господа!"
-−
-Казвам: „Кой тон да вземем сега?" (Учителят пее до. После пее: „До ще ден, до ще ден, той ще бъде светъл ден, той ще бъде светъл ден". Всички пеем с него.) Ако един стар човек влезе между децата, които са весели и пеят, той ще забрави всичката старост. Трябва да се учите да забравяте. Вие не цените вашите скърби и страдания. Като скърбите, да се радвате. През време на скръбта се турят
-−
-−
+Казвам: „Кой тон да вземем сега?" (Учителят пее ''до''. После пее: „До ще ден, до ще ден, той ще бъде светъл ден, той ще бъде светъл ден". Всички пеем с него.) Ако един стар човек влезе между децата, които са весели и пеят, той ще забрави всичката старост. Трябва да се учите да забравяте. Вие не цените вашите скърби и страдания. Като скърбите, да се радвате. През време на скръбта се турят сенки във вас. В страданията вие давате израз на нещо. Без страдания вие няма да имате никакъв израз. Страданието, това е мода в природата. Когато природата иска да даде мода някому, дава му страдания. За онзи, който разбира страданията, те са много малки; който не ги разбира, за него са големи. Колкото повече не разбираш страданията, толкова по-големи стават. Един камък, който не разбира, дойдат с чук да го чукат, за да разбере нещо. Казват: „Трябва да разбираш, трябва да дадеш нещо." Нищо не си дал. Камъкът казва: „Чакай, вземете отчупеното." Защо бият камъка? Да даде нещо. Отидеш край водата и бръкнеш с кофата. Казваш: „Какво е туй от тебе, ела тук в кофата." Питам: Тази вода чувствува ли някаква скръб. Тя страда, скърби, че не я цениш. Като идеш при водата, тя се радва много, че като я погледнеш ти става приятно, иска ти се да я помилваш малко. Ще й кажеш: „Колко си хубава, колко си красива, друга такава водица не съм виждал." Та животът, който тече във вас, трябва да бъде чист. Този живот трябва да бъде чист, безцветен като водата. Пък вие с вашите мисли, с вашите скърби и страдания само опетнявате живота. Недоволен си, че не си учен човек. Че то от теб зависи да бъдеш учен. Не да бъдеш много учен, то е нещастие да бъдеш много учен, но да бъдеш толкова учен, че да бъдеш полезен на себе си. Не да знаеш много, но да знаеш да прилагаш, да имаш знание хубаво да прилагаш. В приложението е доброто. Доброто да не бъде само като идея, то всякога трябва да бъде един метод за използуване. Неразположен си – като направиш добро,
 сенки във вас. В страданията вие давате израз на нещо. Без страдания вие няма да имате никакъв израз. Страданието, това е мода в природата. Когато природата иска да даде мода някому, дава му страдания. За онзи, който разбира страданията, те са много малки; който не ги разбира, за него са големи. Колкото повече не разбираш страданията, толкова по-големи стават. Един камък, който не разбира, дойдат с чук да го чукат, за да разбере нещо. Казват: „Трябва да разбираш, трябва да дадеш нещо." Нищо не си дал. Камъкът казва: „Чакай, вземете отчупеното." Защо бият камъка? Да даде нещо. Отидеш край водата и бръкнеш с кофата. Казваш: „Какво е туй от тебе, ела тук в кофата." Питам: Тази вода чувствува ли някаква скръб. Тя страда, скърби, че не я цениш. Като идеш при водата, тя се радва много, че като я погледнеш ти става приятно, иска ти се да я помилваш малко. Ще й кажеш: „Колко си хубава, колко си красива, друга такава водица не съм виждал." Та животът, който тече във вас, трябва да бъде чист. Този живот трябва да бъде чист, безцветен като водата. Пък вие с вашите мисли, с вашите скърби и страдания само опетнявате живота. Недоволен си, че не си учен човек. Че то от теб зависи да бъдеш учен. Не да бъдеш много учен, то е нещастие да бъдеш много учен, но да бъдеш толкова учен, че да бъдеш полезен на себе си. Не да знаеш много, но да знаеш да прилагаш, да имаш знание хубаво да прилагаш. В приложението е доброто. Доброто да не бъде само като идея, то всякога трябва да бъде един метод за използуване. Неразположен си – като направиш добро,