Донка: /* Поглед и движение */

2011-04-11T18:47:21Z

‎Поглед и движение

Донка в 13:14, 9 април 2011

2011-04-09T13:14:18Z

Донка: Нова страница: Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927) КНИГА: Посока на растене [http://uchitelia.com/IB/Parv...

2011-04-09T11:56:04Z

Нова страница: Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927) КНИГА: Посока на растене [http://uchitelia.com/IB/Parv...

Нова страница

[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТА ГОДИНА ([[1926]]-[[1927]])

[[КНИГА: Посока на растене]]

[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-06-1_Posoka_na_rastene.pdf Посока на растене - София 1938 г.] - оригинал за сравняване

← По-стара версия		Версия от 13:14, 9 април 2011
Ред 4:		Ред 4:

	[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-06-1_Posoka_na_rastene.pdf Посока на растене - София 1938 г.] - оригинал за сравняване		[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-06-1_Posoka_na_rastene.pdf Посока на растене - София 1938 г.] - оригинал за сравняване
		+
		+	== Поглед и движение ==
		+
		+	— В е р е н ъ . истинен ъ, чист ъ и благъ вс е кога бжди!
		+	Размишление,
		+	Чете се темата: „Какво мисля азъ".
		+	За следния пжть, всеки отъ васъ да на¬рисува по едно цвете и по едно плодно дър¬во, кой каквото желае. Това ще бжде темата ви. Ще рисувате съ моливъ, като подчъртаете по едно главно отличително качество на цве¬тето или на плодното дърво. Това ще бжде единъ опитъ, да видите, кой колко може да рисува.
		+	Съвременните хора често говорятъ за истината, безъ да могатъ да я прилагатъ въ всички случаи на живота си. Само онзи чо¬векъ прилага истината, който всеки моментъ може да даде изразъ на своите мисли и чув¬ства. Много мисли и чувства могатъ да ми¬наватъ презъ човека, но разумниятъ се спира само върху съществените. Разумностьта на човека се заключава, именно, въ това, да мо¬же да прави изборъ на мислите и чувствата си. Изкуство е да може човекъ да избира най-красивите неща и да ги предава по най- красивъ начинъ. Запримеръ, ако ви дадатъ задача да занесете по единъ хлЬбъ на една
		+
		+
		+	91>
		+	вдовица, всЬки ще го предаде по свой на¬чинъ. Изкуство е чов-Ькъ да занесе хл-Ьба по единъ красивъ начинъ, който да се запечата въ ума на вдовицата за ц-Ьлъ животъ. Кра¬сиво направени и изпълнени н-Ьща сж ония, които се отпечатватъ въ съзнанието на чов-Ь¬ка за ц-Ьлъ животъ. Заприм-Ьръ, вие сте слу¬шали много сказки, речи и декламации, но са¬мо ония отъ тЬхъ сж останали въ паметьта и въ съзнанието ви, които сж били изнесени по най-красивъ начинъ. Обикновенит-Ь н-Ьща минаватъ и заминаватъ презъ съзнанието ви, безъ да оставатъ н-Ькакъвъ споменъ.
		+	Като ученици на Велика Школа, вие тр-Ьб- ва да се занимавате съ красиви н-Ьща, както и съ здравословни състояния на чов-Ька. а не съ паталогически. С поред ь поетитЬ, кой ор- ганъ отъ чов-Ьшкото т-Ьло е най-красивъ? Пое- тит-Ь възп-Ьватъ най-много окото. Значи, тЬ> намиратъ, че окото е най-красивъ удъ въ чо¬вешкия организъмъ, специално на лицето. Добре е да изучавате окото отъ неговата външна, красива страна, а не и неговигЪ па¬талогически прояви. По окото н-Ькои учени четатъ ц-Ьлия животъ на чов-Ька, въ физиче-ско и духовно отношение. Обаче, ще дойде день, когато въ окото ще четатъ не само историята на развитието на отдЬлния човЬкъ, но и на ц-Ьлото чов-Ьчество Въ окото е на¬писано ц-Ьлото минало на чов-Ька, ц-Ьлиятъ му животъ. Не само това, но въ окото сж даде¬ни редъ правила и рецепти, какъ да сс д1жу-
		+
		+
		+	92>
		+	ва чов-Ькъ и какъ да се справя съ мжчнотии- тЪ на живота. По окото на чов-Ька се позна¬ва, дали говори истината, или не. Като лъже, чов-Ькъ гледа къмъ земята. Иска ли да си въздействува, той тр-Ьбва да отправя погледа си нагоре. Докато отправя погледа си нагоре, къмъ небето, чов-Ькъ вс-Ъкога говори истина¬та. Отправя ли погледа си надолу, той не мо-же вече да говори истината. Въ това отноше¬ние окото никога не лъже. Когато има лоши замисли, чов-Ькъ вс-Ъкога гледа надолу. Тур- цигЪ казватъ: Който гледа къмъ земята, той изгаря душата. ВсЬка мисъль, колкото да е скрита, се отпечатва въ чов-Ьшкото око. Око¬то не крие нищо. Който разбира неговия езикъ, той може да чете всичко, каквото ста-ва въ чов-Ька.
		+	Следователно, искате ли да жив-Ьете правилно, наблюдавайте движенията на очит-Ь си, на -гЬлото си, и ако нам-Ьрите, че сж. не¬правилни, изправяйте ги. Отъ движенията на чов-Ька зависи, съ какви течения на природа¬та ще се свързва: съ възходещи или съ низ- ходещи. Ако видите, че н-Ькое дете става отъ сънь съ гърба си нагоре и съ погледъ, от- правенъ къмъ земята, ще знаете, че презъ ц-Ь- лия день то ще бжде плачливо и кисело. Сж- щото се отнася и за възрастния чов-Ькъ. Вс-Ь- ко физическо движение на чов-Ька е придру¬жено съ известна психическа пром-Ьна. Отъ движенията му зависи, ще подобри или вло¬ши-своето-психическо-състояние. Вс-Ько кри¬
		+
		+
		+	93>
		+	во движение е въ състояние да опорочи и най-свЬтлата мисъль. За да не се опорочи, тя се оттегля. Чов-Ькъ остава въ тъмнина и за¬почва да търси свЬтлата мисъль, която го е вдъхновявала.
		+	И тъй, като ученици, вие тр-Ьбва да се стремите къмъ красиви движения. Погледътъ, ходътъ ви тр-Ьбва да бждатъ красиви. Най- красивото положение на краката е да обра- зуватъ успоредни линии. При такива движе¬ния на краката, *чов-Ькъ придобива добро раз¬положение на духа. Като ходятъ, нЬкои хора удрятъ краката си единъ въ другь. По този начинъ т-Ь изразходватъ много енергия. При удряне на краката единъ въ другъ става сил¬но сътресение на гръбначния стълбъ. Наблю-давайте, какъ стжпва котката. Тя стжпва на пръсти, безъ да опира петит-Ь си на земята. Научете се и вие да стжпвате първо на пръ- стит-Ь, а после на петит-Ь. Така ще избЬгнете сътресенията на гръбначния си стълбъ. Като изучавате хода на хората, ще забележите, че н'Ькои правятъ дребни и бързи крачки. Това показва, че т-Ь иматъ дребнави идеи. ТЬ се занимаватъ съ дребнавостит-Ь на живота. Дру-ги хора правятъ голЬми крачки. За т-Ьхъ каз¬ваме, че се занимаватъ съ велики идеи. На¬истина, великигЬ идеи се придружаватъ съ широки, мощни движения. Същевременно, хо¬дътъ на чов-Ька тр-Ьбва да бжде ритмиченъ и съ гол-Ьма пластика. Срещнете ли човЬкъ съ такъвъ ходъ, вие изпитвате известна прият-
		+
		+
		+	94>
		+	ность. Когато въ хода на човека отсжтсгвува пластика и ритъмъ, вие изпитвате неприят- ность. Има хора, ходътъ на които произве¬жда страхъ. Чов-Ькъ изпитва такъвъ страхъ и при вида на мечка. Като знаете това, рабо¬тете съзнателно върху себе си, да изправите движенията си.
		+	Какво представятъ движенията на човъ- ка.'' — Пласиране на енергии. ВеЬко движение, съзнателно или несъзнателно, е функция на н-Ь¬що. Когато въ организъма на дов-Ька се събе¬ре много енергия, която не може да се впрегне на работа, той прави различни движения, за да я изпрати въ природата. Въ това отношение много отъ движенията, които чов-Ькъ прави, сж необходими, а нЬкои не сж необходими. Чрезъ движенията си чов-Ькъ или приема, или преда¬ва часть отъ своята енергия.
		+	Чов-Ькъ тр-Ьбва да прави съзнателни дви-жения и да ги прилага въ своя физически жи¬вотъ, като методъ за трансформиране на енер- гиигЬ си. Чрезъ разумни и съзнателни движе¬ния, вие може да подобрите разположението си. Ако чрезъ несъзнателните. си движения чов-Ькъ лромЬня разположението си отъ лошо въ до¬бро, колко повече той би могълъ да напра¬ви това съ съзнателнитЬ движения. ИндуситЬ иматъ цъла наука за движенията, макаръ че н-Ькжде т-Ь о-шватъ до крайность. Обаче, мно¬го отъ движенията имъ сж въ съгласие съ ра¬зумната природа. Т-Ьзи движения сж необходи¬ми и на мЬсто. Всички движения, които сж въ
		+
		+
		+	МГ)>
		+	съгласие съ законите на природата, сж на мк- сто. Т'Ь могатъ да л-Ькуватъ човека. Ако оста¬вите болния самъ на себе си, той ще се изле¬кува по-бързо, отколкото въ ръцете на мило¬сърдни сестри и лекари. Той ще се движи на леглото си, ще се обръща на една и на друга страна, ще свива ту единия, ту друх ия си кракъ, докато най-после слезе отъ леглото си и започне да пристъпва изъ стаята. Следова¬телно, отидете ли при некой боленъ, оставете го свободно да се движи. Чрезъ движенията той се лекува.
		+	Днесъ ви говоря за движенията, защото сте слезли въ гъстата материя. Щомъ сте въ тази материя, вие требва да разбирате закони¬те и, да знаете, какъ да се владЬете. Като се движите въ гъстата материя вие правите повече усилия, за да преодолеете противодей¬ствието, което тя причинява, вследствие на кое¬то въ ор!анизъма се развива повече топлина, отколкото требва. Тази е причината, поради която често главата ви е по-топла, отколкото ^ебва. За да бъде човккъ здравъ, главата му грЬбва да бъде хладна, а краката — юпли. Стане ли обратното, той требва да намери методъ, чрезъ който да смени състоянието си
		+	Съвременните хора се стремятъ къмь ща- с 1 ие. И вие. като гЬхъ, търсите щастие. Какво ио-големо щастие можете да очаквате отъ то¬ва, да дойдете до положение да се справяте сь своитЬ отрицателни мисли, чувства и съ- състояния? Виждатс градината на вашия съ-
		+
		+
		+	96>
		+	седъ, пълна съ зр-Ьлй плодове. Той се счита
		+	щастливъ, че като обере плодовете си и ги продаде, ще подобри материалното си положе¬ние. Какво ще кажете за това щастие, ако чуе¬те, че презъ нощьта влезли апаши въ гради¬ната му и обрали всичките плодове? Щастие, което всеки може да отнеме, не е истинско. Ние наричаме истинско щастие само онова, кое¬то остава съ човека при всички условия на живота му. Щастливъ е онзи човекъ, чиито мисли, чувства и желания вървятъ всекога следъ него. Когато пожелае, той ги извиква при себе си и почва да работи съ техъ.
		+	Упражнение. Бавни и плавни кръгови движения съ ръцете, и клекане съ краката.
		+	— Верен ъ. истинен ъ, чистъ и благъ всекога бъди!
		+	8. Лекция отъ Учителя, държана на
		+	14 ноемврий. 1926 г. София.

Поглед и движение - Редакционна история

Донка: /* Поглед и движение */

Донка в 13:14, 9 април 2011

Донка: Нова страница: Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927) КНИГА: Посока на растене [http://uchitelia.com/IB/Parv...