Педагогически правила - Редакционна история

Донка в 21:29, 29 февруари 2020

2020-02-29T21:29:40Z

Zornica в 05:12, 11 май 2011

2011-05-11T05:12:38Z

Zornica в 05:07, 11 май 2011

2011-05-11T05:07:29Z

Показване на промените

Zornica: /* Педагогически правила */

2011-05-10T18:49:59Z

‎Педагогически правила

Показване на промените

Zornica в 18:30, 10 май 2011

2011-05-10T18:30:49Z

Показване на промените

Zornica в 10:22, 9 май 2011

2011-05-09T10:22:22Z

Zornica в 11:28, 8 май 2011

2011-05-08T11:28:00Z

Донка в 09:13, 9 април 2011

2011-04-09T09:13:54Z

Донка в 09:13, 9 април 2011

2011-04-09T09:13:24Z

Показване на промените

Донка: Нова страница: Съборно слово 1926 IV Младежки събор

2011-04-09T08:43:44Z

Нова страница: Съборно слово 1926 IV Младежки събор

Нова страница

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[IV Младежки събор]]

← По-стара версия		Версия от 21:29, 29 февруари 2020
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Съборно слово]]
		+
		+	[[1926]]
		+
		+	[[IV Младежки събор]]
		+
	== Педагогически правила ==		== Педагогически правила ==

@@ Ред 60: / Ред 60: @@
 Затуй, всеки от вас трябва да бъде педагог! Тук има богат материал за педагогиката. Ще се ползвате от светската педагогика, ще разучвате данните, фактите, които тя дава, ще ги преработвате, а същевременно ще внасяте и нещо ново в нея. Не мислете тясно, не бивайте тесногръди! И в светските хора Бог живее. И в нас Бог живее. Сега вие се делите и казвате: ние сме духовни, а те не са духовни. От гледището на непроявения Бог, всичко в света е духовно. Ако нещата нямаха място в живота, в природата, тогава нищо нямаше да съществува. Туй, което се проявява в даден случай, от него има нужда природата.
-От това гледище, както и да се проявите, не считайте, че това е една слабост. То не е слабост, нито е погрешка. Ако във вас се появи енергия на гняв, не считайте, че този гняв не е на място. На място е. Яви се във вас някакво желание. Не считайте, че туй желание не е на място. На място е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намери път, вие не му туряйте гем. Оставете туй желание да си върви като река в това Божествено, безкрайно направление на Божествения свят. Не се подпушвайте! Често вие се подпушваше, като казвате: ние не разбираме този въпрос. То е подпушване. Аз и друг път съм обяснявал това. Ако имате светлина, въпросите ще се разбират; ако нямате светлина, не могат да се разбират. Щом кажете, че не разбирате даден въпрос, аз зная вече, че в съзнанието ви няма светлина. Казвам: ключът п6 е затворен, завъртете този ключ! Вие завъртите ключа. Питам ви след това: разбрахте ли този въпрос? - Разбрах го. Друг казва: аз не вярвам в Бога, не разбирам този въпрос. Казвам: ключът п7 е затворен, завърти го! Завъртиш ключа, казваш: разбирам сега. Не разбираш какъвто и да е въпрос. Защо? - Липсва ти светлина. Завърти ключа! Дойде ли светлина, всички хора вярват в Бога, всички хора могат да обичат, всички хора могат да се проявят. Така и всеки от вас може да стане човек, но то е само въпрос на време и съзнание. Аз съм ви казвал в една от лекциите, че във вечността се крият всичките възможности.
+От това гледище, както и да се проявите, не считайте, че това е една слабост. То не е слабост, нито е погрешка. Ако във вас се появи енергия на гняв, не считайте, че този гняв не е на място. На място е. Яви се във вас някакво желание. Не считайте, че туй желание не е на място. На място е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намери път, вие не му туряйте гем. Оставете туй желание да си върви като река в това Божествено, безкрайно направление на Божествения свят. Не се подпушвайте! Често вие се подпушваше, като казвате: ние не разбираме този въпрос. То е подпушване. Аз и друг път съм обяснявал това. Ако имате светлина, въпросите ще се разбират; ако нямате светлина, не могат да се разбират. Щом кажете, че не разбирате даден въпрос, аз зная вече, че в съзнанието ви няма светлина. Казвам: ключът n6 е затворен, завъртете този ключ! Вие завъртите ключа. Питам ви след това: разбрахте ли този въпрос? - Разбрах го. Друг казва: аз не вярвам в Бога, не разбирам този въпрос. Казвам: ключът n7 е затворен, завърти го! Завъртиш ключа, казваш: разбирам сега. Не разбираш какъвто и да е въпрос. Защо? - Липсва ти светлина. Завърти ключа! Дойде ли светлина, всички хора вярват в Бога, всички хора могат да обичат, всички хора могат да се проявят. Така и всеки от вас може да стане човек, но то е само въпрос на време и съзнание. Аз съм ви казвал в една от лекциите, че във вечността се крият всичките възможности.
-Да се върнем към сегашния ви живот. Щом се намерите в противоречие със себе си, това показва, че вие отричате нещо, някакъв факт. Неверието, запример, е резултат на отричането. Някои хора отричат Бога и вследствие на това се явява неверие. Неверието противоречи на факти, които съществуват в света. Следователно, всички онези, които не вярват, усещат, че са в стълкновение съчнЬщо (с нещо?), тласка ги нещо. Какво ги тласка? - Този факт именно, който те отричат. Те са в противоречие с проявеното А. Този факт постоянно ги тласка към земята, към нейните влияния. Затова, всички хора, които не вярват, в пълната смисъл на думата, се разстройват, стават нервни, докато най-после или трябва да приемат този факт, или той сам ще ги пробие, ще излезе навън. Щом ви пробие, ще започнете нов живот. Затова, туй което иска във вас да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете с него! Христос казва: "Не противи се злому"! Веднъж установено нещо в живата природа, дайте му място, не се борете с него! Казва се в Писанието "Не давайте място на гнева, мое е отмъщението, аз ще уредя всички работи!" Думата "отмъщение" подразбира да отмъстиш нещо, да го разрешиш и да го оставиш по този начин настрана.
+Да се върнем към сегашния ви живот. Щом се намерите в противоречие със себе си, това показва, че вие отричате нещо, някакъв факт. Неверието, запример, е резултат на отричането. Някои хора отричат Бога и вследствие на това се явява неверие. Неверието противоречи на факти, които съществуват в света. Следователно, всички онези, които не вярват, усещат, че са в стълкновение с нещо, тласка ги нещо. Какво ги тласка? - Този факт именно, който те отричат. Те са в противоречие с проявеното А. Този факт постоянно ги тласка към земята, към нейните влияния. Затова, всички хора, които не вярват, в пълната смисъл на думата, се разстройват, стават нервни, докато най-после или трябва да приемат този факт, или той сам ще ги пробие, ще излезе навън. Щом ви пробие, ще започнете нов живот. Затова, туй което иска във вас да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете с него! Христос казва: "Не противи се злому"! Веднъж установено нещо в живата природа, дайте му място, не се борете с него! Казва се в Писанието "Не давайте място на гнева, мое е отмъщението, аз ще уредя всички работи!" Думата "отмъщение" подразбира да отмъстиш нещо, да го разрешиш и да го оставиш по този начин настрана.
 Сега, вие може да разисквате още върху онези въпроси, по които сте разисквали до сега. Казвате: ние не се доизказахме. Някои казват: да говорим още! Ако речете да говорите върху педагоиката, може да говорите и хиляда години, и пак няма да се изкажете. На вас трябват деца от разни възрасти, с които да работите и от тях да вадите своите изводи. Ако се явите след 100 години каква педагогика ще поставите за децата!

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 Да възстановим нашите вътрешни връзки с Истината.
-Има един закон в света, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. За да може да се постигне всичко това, изискват се малко по-будни умове. Да кажем, че имаме в пространството математическата точка А, която се явява като силов център. Питам: тази точка отде изникна в пространството? Вие не знаете това, но факт е, че точката А се проявява и действа. Представете си, че тази точка е някой извор, който извира някъде из земята. Вие ще си зададете въпроса: отде иде тази точка, как се проявява тя? Сама ли е в пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъв един аршин, с който природата не мери. ВашитЬ философски възгледи не важатъ за природата и за природнитЬ явления. ТЬ важатъ само за васъ. Но природата има други мЬрки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи съ разумни мЬрки, начини и методи. Какъ се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъль въ вашия умъ и да ви занимава. ОтдЬ е дошла, какъ се е появила и отъ кое мЬсто? - Не знаете. Казва¬те: имамъ една мисъль въ главата си. На кое мЬсто въ главата ви е тази мисъль? - Не знаете, не можете да опрЬдЬлите. Дотогава, дока¬то не можете да опрЬдЬлите мЬстото на тази точка, или на тази мисъль, или на тази идея, тя е прЬходна, върху нея не можете да гради¬те. Тя е самарьтъ на живота ви. Точката А подразбира, че сжществу- ва друга една точка - В. Щомъ започнешъ да мислишъ, това показва, че другъ нЬкой прЬди тебе е мислилъ. Щомъ дадена мисъль сжществува още, това показва, че нЬкой прЬди тебе е мислилъ и твоята мисъль е отражение на неговата. Никоя мисъль не излиза самостойно. Ти не си нЬкой гениаленъ човЬкъ, който може да роди мисъльта. Тази мисъль възниква отъ другъ умъ, а въ твоя умъ тя се явява само като отраже-ние.
+Има един закон в света, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. За да може да се постигне всичко това, изискват се малко по-будни умове. Да кажем, че имаме в пространството математическата точка А, която се явява като силов център. Питам: тази точка отде изникна в пространството? Вие не знаете това, но факт е, че точката А се проявява и действа. Представете си, че тази точка е някой извор, който извира някъде из земята. Вие ще си зададете въпроса: отде иде тази точка, как се проявява тя? Сама ли е в пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъв един аршин, с който природата не мери. Вашите философски възгледи не важат за природата и за природните явления. Те важат само за вас. Но природата има други мерки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи с разумни мерки, начини и методи. Как се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъл във вашия ум и да ви занимава. Отде е дошла, как се е появила и от кое място? - Не знаете. Казвате: имам една мисъл в главата си. На кое място в главата ви е тази мисъл? - Не знаете, не можете да определите. Дотогава, докато не можете да определите мястото на тази точка, или на тази мисъл, или на тази идея, тя е преходна, върху нея не можете да градите. Тя е самарът на живота ви. Точката А подразбира, че сжществува друга една точка - В. Щом започнеш да мислиш, това показва, че другъ някой преди тебе е мислил. Щом дадена мисъл съществува още, това показва, че някой преди тебе е мислил и твоята мисъл е отражение на неговата. Никоя мисъл не излиза самостойно. Ти не си някой гениален човек, който може да роди мисълт. Тази мисъл възниква от друг ум, а в твоя ум тя се явява само като отражение.
-Азъ искамъ сега да ви наведа на основния законъ въ педаго- гията. Какво значи, споредъ педагогията да отхранишъ единъ човЬкъ? Педагогътъ ще отговори: да отхранишъ единъ човЬкъ, значи да му давашъ достатъчно храна - нищо повече. Този човЬкъ, слЬдъ като приеме храната си, организмътъ му е вече въ състояние самъ да опрЬ- дЬли, накждЬ да отправи храната, ти нЬма какво да се бъркашъ въ вжтрЬшнитЬ процеси. По сжщия начинъ учительтъ е единъ готвачъ, който е длъженъ да има само около десетина-двадесетъ тенджери, за да приготви храна за дЬцата си. Той запитва дЬцата си: "Какво искате да обЬдвате днесъ"? ТЬ му казватъ, какво искатъ. Той имъ сготвя, сипва на всЬко дЬте въ паницата му и по-нататъкъ не се бърка, оставя дЬцата сами да се хранятъ. Това е педагогия!
-Ще ви запитамъ: какви педагози иматъ рибитЬ? Какви педагози иматъ вълцитЬ? Какви педагози иматъ овцетЬ? Какви педагози иматъ щъркелитЬ? Какви педагози иматъ орлитЬ, гължбитЬ, кокошкитЬ? Какви педагози иматъ растенията? Гледашъ, цЬла гора отъ безброй дървета, заели грамадно пространство, развиватъ се, растатъ сами нагорЬ. Питамъ: кой педагогъ научи тия дървета, какъ да растатъ нагорЬ съ върховетЬ си и какъ да се посЬватъ? Ние като се бъркаме въ работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнемъ да се развиваме споредъ методитЬ на природата и току- вижъ, дойде педагогътъ и започне да дЬйствува споредъ своитЬ правила и методи. Посадишъ едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човЬкътъ, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка отъ ябълка, или отъ дюля, иска да я присади върху една круша. ИзлЬзе едно "бамбашка" дърво. Такова дърво сжществува ли въ природата? Такива дървета сжществуватъ, но по отдЬлно, всЬко за себе си, а не върху едно и сжщо дърво. Ако върху едно и сжщо дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човЬка, на педагога. Половината отъ това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодътъ на туй дърво ще бжде ли едноврЬменно круша и ябълка? Плодътъ на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. ТЬ ще си дойдатъ до старото поло¬жение.
+Аз искам сега да ви наведа на основния закон в педагогията. Какво значи, според педагогията да отхраниш един човек? Педагогът ще отговори: да отхраниш един човек, значи да му даваш достатъчно храна - нищо повече. Този човек, след като приеме храната си, организмът му е вече в състояние сам да определи, накъд да отправи храната, ти няма какво да се бъркаш във вътрешните процеси. По същия начин учителят е един готвач, който е длъжен да има само около десетина-двадесет тенджери, за да приготви храна за децата си. Той запитва децата си: "Какво искате да обядвате днес"? Те му казватъ, какво искатъ. Той им сготвя, сипва на всяко дете в паницата му и по-нататък не се бърка, оставя децата сами да се хранят. Това е педагогия!
 И тъй, днешното възпитание, което педагозитЬ прилагатъ, е присаждане, и слЬдъ като човЬкъ умрЬ, ни поменъ не остава отъ тази педагогика. Даже слЬдъ всЬки тежъкъ изпитъ, който прЬкарваме въ живота си, нашитЬ възгледи, по нЬкой пжть, прЬтърпЬватъ коренни прЬобразования. И тогава вие казвате: азъ не мисля вече, както по- рано. Казвамъ: дЬ отидоха неговитЬ по-раншни възгледи и мисли? Да кажемъ, нЬкой мисли, че демокрацията ще оправи свЬта. Обаче, хване го нЬкоя тежка болесть, или съ други думи, хване го една философска, една органическа, физическа треска и слЬдъ туй става монархистъ. Казва: демокрацията не може да оправи свЬта, монархизмътъ ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархиз- мътъ. ПослЬ пъкъ става обратното. СлЬдъ това се явяватъ други проекции на точки, става превръщане на силите - нашитЬ възгледи се превръщатъ. Днесъ можешъ да бждешъ демократъ, утре - монар- хистъ, и обратно. Днесъ можешъ да вервашъ въ педагогиката, утре да кажешъ: никаква педагогика не сжществува. Не, това не значи, че педагогиката не сжществува въ свЬта. НЬидата въ свЬта, въ живата природа сж организирани, нЬма какво ти да ги възпитавашъ. Ти трЬбва само да подпомагашъ.
 Споредъ моитЬ възгледи, или споредъ възгледите на приро-дата, всеки човекъ се ражда организиранъ вжтре въ себе си. Може ли единъ идеалъ, споредъ всичкото изкуство на педагогиката да преоб-рази единъ вълкъ? френолозите сж доказали, че некои хора, колкото и да ги възпитавашъ, каквато религия и да имъ проповедвашъ, както и да имъ говоришъ за Бога, щомъ ги оставите предъ некоя каса, отварятъ касата и я обиратъ, иматъ слабость къмъ парите. Въ този случай, всички тия възгледи, които си имъ присадилъ, че има Богъ, че има законъ на възмездие - падатъ. Те не могатъ да се самовладатъ. Де отиде техната педагогика?

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 Размишление.
-Да възстановимъ нашитЬ вжтрЬшни връзки съ Истината.
+Да възстановим нашите вътрешни връзки с Истината.
-Има единъ законъ въ свЬта, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се опрЬдЬля и не може да се опрЬдЬли. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане въ даденъ случай. За да може да се постигне всичко това, изискватъ се малко по-будни умове. Да кажемъ, че имаме въ пространството математическата точка А, която се явява като силовъ центъръ. Питамъ: тази точка отдЬ изникна въ пространството? Вие не знаете това, но фактъ е, че точката А се проявява и дЬйствува. ПрЬдставете си, че тази точка е нЬкой изворъ, който извира нЬкждЬ изъ земята. Вие ще си зададете въпроса: отдЬ иде тази точка, какъ се проявява тя? Сама ли е въ пространството? Сега ще вземете да философству- вате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знае¬те, защото вашата философия е такъвъ единъ аршинъ, съ който при¬родата не мЬри. ВашитЬ философски възгледи не важатъ за природата и за природнитЬ явления. ТЬ важатъ само за васъ. Но природата има други мЬрки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи съ разумни мЬрки, начини и методи. Какъ се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъль въ вашия умъ и да ви занимава. ОтдЬ е дошла, какъ се е появила и отъ кое мЬсто? - Не знаете. Казва¬те: имамъ една мисъль въ главата си. На кое мЬсто въ главата ви е тази мисъль? - Не знаете, не можете да опрЬдЬлите. Дотогава, дока¬то не можете да опрЬдЬлите мЬстото на тази точка, или на тази мисъль, или на тази идея, тя е прЬходна, върху нея не можете да гради¬те. Тя е самарьтъ на живота ви. Точката А подразбира, че сжществу- ва друга една точка - В. Щомъ започнешъ да мислишъ, това показва, че другъ нЬкой прЬди тебе е мислилъ. Щомъ дадена мисъль сжществува още, това показва, че нЬкой прЬди тебе е мислилъ и твоята мисъль е отражение на неговата. Никоя мисъль не излиза самостойно. Ти не си нЬкой гениаленъ човЬкъ, който може да роди мисъльта. Тази мисъль възниква отъ другъ умъ, а въ твоя умъ тя се явява само като отраже-ние.
+Има един закон в света, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. За да може да се постигне всичко това, изискват се малко по-будни умове. Да кажем, че имаме в пространството математическата точка А, която се явява като силов център. Питам: тази точка отде изникна в пространството? Вие не знаете това, но факт е, че точката А се проявява и действа. Представете си, че тази точка е някой извор, който извира някъде из земята. Вие ще си зададете въпроса: отде иде тази точка, как се проявява тя? Сама ли е в пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъв един аршин, с който природата не мери. ВашитЬ философски възгледи не важатъ за природата и за природнитЬ явления. ТЬ важатъ само за васъ. Но природата има други мЬрки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи съ разумни мЬрки, начини и методи. Какъ се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъль въ вашия умъ и да ви занимава. ОтдЬ е дошла, какъ се е появила и отъ кое мЬсто? - Не знаете. Казва¬те: имамъ една мисъль въ главата си. На кое мЬсто въ главата ви е тази мисъль? - Не знаете, не можете да опрЬдЬлите. Дотогава, дока¬то не можете да опрЬдЬлите мЬстото на тази точка, или на тази мисъль, или на тази идея, тя е прЬходна, върху нея не можете да гради¬те. Тя е самарьтъ на живота ви. Точката А подразбира, че сжществу- ва друга една точка - В. Щомъ започнешъ да мислишъ, това показва, че другъ нЬкой прЬди тебе е мислилъ. Щомъ дадена мисъль сжществува още, това показва, че нЬкой прЬди тебе е мислилъ и твоята мисъль е отражение на неговата. Никоя мисъль не излиза самостойно. Ти не си нЬкой гениаленъ човЬкъ, който може да роди мисъльта. Тази мисъль възниква отъ другъ умъ, а въ твоя умъ тя се явява само като отраже-ние.
 Азъ искамъ сега да ви наведа на основния законъ въ педаго- гията. Какво значи, споредъ педагогията да отхранишъ единъ човЬкъ? Педагогътъ ще отговори: да отхранишъ единъ човЬкъ, значи да му давашъ достатъчно храна - нищо повече. Този човЬкъ, слЬдъ като приеме храната си, организмътъ му е вече въ състояние самъ да опрЬ- дЬли, накждЬ да отправи храната, ти нЬма какво да се бъркашъ въ вжтрЬшнитЬ процеси. По сжщия начинъ учительтъ е единъ готвачъ, който е длъженъ да има само около десетина-двадесетъ тенджери, за да приготви храна за дЬцата си. Той запитва дЬцата си: "Какво искате да обЬдвате днесъ"? ТЬ му казватъ, какво искатъ. Той имъ сготвя, сипва на всЬко дЬте въ паницата му и по-нататъкъ не се бърка, оставя дЬцата сами да се хранятъ. Това е педагогия!
 Ще ви запитамъ: какви педагози иматъ рибитЬ? Какви педагози иматъ вълцитЬ? Какви педагози иматъ овцетЬ? Какви педагози иматъ щъркелитЬ? Какви педагози иматъ орлитЬ, гължбитЬ, кокошкитЬ? Какви педагози иматъ растенията? Гледашъ, цЬла гора отъ безброй дървета, заели грамадно пространство, развиватъ се, растатъ сами нагорЬ. Питамъ: кой педагогъ научи тия дървета, какъ да растатъ нагорЬ съ върховетЬ си и какъ да се посЬватъ? Ние като се бъркаме въ работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнемъ да се развиваме споредъ методитЬ на природата и току- вижъ, дойде педагогътъ и започне да дЬйствува споредъ своитЬ правила и методи. Посадишъ едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човЬкътъ, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка отъ ябълка, или отъ дюля, иска да я присади върху една круша. ИзлЬзе едно "бамбашка" дърво. Такова дърво сжществува ли въ природата? Такива дървета сжществуватъ, но по отдЬлно, всЬко за себе си, а не върху едно и сжщо дърво. Ако върху едно и сжщо дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човЬка, на педагога. Половината отъ това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодътъ на туй дърво ще бжде ли едноврЬменно круша и ябълка? Плодътъ на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. ТЬ ще си дойдатъ до старото поло¬жение.

← По-стара версия		Версия от 09:13, 9 април 2011
Ред 4:		Ред 4:

	[[IV Младежки събор]]		[[IV Младежки събор]]
−

	== Педагогически правила ==		== Педагогически правила ==