О. Славчева - Мисли за ученика - Редакционна история

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-09T09:37:50Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-09T09:31:12Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-09T08:59:36Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-09T08:53:25Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-09T08:50:47Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-09T08:41:58Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Мисли за ученика */

2011-02-08T13:29:59Z

‎Мисли за ученика

Донка: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Беседи Книги с беседи Съборно слово 1925 [[III Младежки събор...

2011-01-30T18:55:15Z

Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Беседи Книги с беседи Съборно слово 1925 [[III Младежки събор...

Нова страница

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1925]]

[[III Младежки събор]]

О. Славчева
== Мисли за ученика ==
6 юли 1925

Ученикътъ, въ своитЬ постжпки и дЬла, трЬбва да върви по стжпкитЬ на свръхчовЬка. Той самъ себе си ограничава, самъ себе си управлява и самъ себе си сжди.
Ученикътъ на Великата Божествена школа не е вече дЬте бозайниче, което да възприема готова храна и да расте въ люлката при майка си. - Той вече е мжжъ - човЬкъ - отговоренъ предъ Бога за всичко. Той е оная фиданка, отъ която сж махнати вече всичкитЬ подпорки и трЬбва самъ, съ своя жизненъ устой, да се противопостави на всички виелици и бури, които непрЬменно ще се извиятъ надъ глава¬та му.
Да, той е оставенъ самъ. Самъ съ себе си, съ онова Божестве-ното, което е недЬлимо отъ него. Могатъ да му отнематъ всичко, но когато Божественото се прояви у него, той се справя съ всички мжчнотии.
ЗаконитЬ на Бога вече сж написани въ сърдцето му и тежко му, ако се отклони.
Ако той не изпълни БожественитЬ слова, които се мълвятъ въ неговата душа, то тЬ замлъкватъ едно по едно и, тогава въ човЬка се възцарява онова страшно мълчание, което се казва смърть!
Мойсей изведе отъ Египетъ множество народъ. . . Но колко отъ тЬхъ пристигнаха въ Ханаанъ? - Всичко онова, което не устоя на свещенитЬ си къмъ Бога задължения, изчезна като димъ отъ трЬва, а всичко, което пристжпваше съ сигурни стжпки къмъ Високия Идеалъ на ВЬчното добро - отиде, ВлЬзе въ красивата и плодородна земя, въ която, слЬдъ толкова мжчения и страдания, достойното плЬме влЬзе,
за да се весели съ пЬсни и свирни.
Братя и сестри, въ Бога е и нашата участь!
Ние живЬемъ въ 20 вЬкъ, но носимъ прЬдопрЬдЬлението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалность. И тогава е имало ученици, които сж стояли прЬдъ свои вжтрЬшни дилеми; и тогава сж плакали; и тогава Учительтъ е помагалъ и на най-слабото проявление на волята и сж настжпвали истински празници, когато нЬкой Шела е прославялъ Бога.
Вървишъ въ тая пустиня на живота. Надъ тебъ блЬстятъ лжчитЬ на слънцето... НЬма сЬнка, дЬ да се подслонишъ. Сложи ржцЬ- тЬ на главата си, и Богъ твой, Който е въ тебе - ще ти направи сЬнка.
Ако си жаденъ, тогава пий отъ росата, която е върху малката трЬва, додЬто стигнешъ на върха и тамъ пиешъ отъ голЬмия Изворъ.
Утоли глада си съ нЬколко житни зрънца, които сж малки, но съдържатъ цЬненъ животъ въ себе си, и ти нЬма да гладувашъ съ тЬхъ, макаръ и самъ да си - на край свЬта.
И когато наглЬдъ всички те оставятъ, тебъ, който си вече мжжъ и ученикъ, и тогава дори живиятъ Богъ е съ тебе. И когато ти запъвашъ гръбъ да вдигнешъ отново товара си и да продължишъ отно¬во свещения пжть на доброто, тогава Богъ, ще се прояви въ тебе, ще разшири силата ти и ще ти помогне да носишъ и да прЬодолявашъ спънки.
Тогава ще бждешъ настигнатъ отъ други, които сжщо изнемогватъ, но ти ще имъ кажешъ, че когато си призвалъ Господа, дошла ти е силата; тогава и тЬ ще направятъ сжщото, и вие ще тръгните мнозинство, защото проявениятъ Богъ е мнозинство въ малцината, а непроявениятъ малцинство у мнозината.
Тогава самитЬ природни стихии ще ви съдЬйствуватъ и ще се яви не звЬзда, а изгрЬващето слънце на надеждата.
Работа, работа и пакъ работа!
Ето истинското прЬдназначение на човЬшкия умъ; ето храна-та му, безъ която той измЬня своята насока и губи своята сила.
ЧрЬзъ постоянство всичко добро се постига. И постепенно въ ученика се изработва оная животрептяща сила, която го прави да лЬкува своитЬ братя.
ВсЬки единъ отъ насъ има въ себе си онова философското камъче, съ което може да измЬня неблагоприятнитЬ условия въ благоприятни. Това камъче се казва: честность, любовь, смЬлость. На него сж отпечатани словеса Божии, и то трЬбва да се намЬри, да се открие и използува неговата магическа сила; то е многоцЬнниятъ бисеръ, който свЬти въ душата и я прави мждра, силна и обична.
ТрЬбва духовно сближение между насъ, но какъ? Единственото нЬщо, съ което можемъ да се приближимъ единъ къмъ другъ, е връзката ни съ Бога. Само тамъ е нашето единство, само тамъ е нашето братство. На това поле ние можемъ да си говоримъ разумно, тамъ атмосферата е чиста, тамъ човЬкъ прилича като да е изкаченъ на единъ високъ планински връхъ, кждЬто душитЬ сж пропити отъ свЬт- лина, а мислитЬ - отъ чистота.
Ние всички имаме еднакви вжтрЬшни условия за работа. По-добно землевладЬлецъ, който е раздалъ по еднакво парче земя на своитЬ работници и ги е оставилъ свободни, да я разработватъ, както имъ е угодно и да се ползуватъ отъ този плодъ, който ще се роди въ градина¬та имъ. И ето, въ ржцЬтЬ на градинаря е, какъ да разработи почвата, гдЬ и какъ да я разпрЬдЬли, че да даде повече и по-разнообразна култура. Зависи отъ изкуството на градинаря - така и отъ съзнанието и умЬни- ето на ученика зависи, какъ ще подреди той своята градина - та чрЬзъ работата да дойде още по-голЬма свЬтлина въ ума и видЬлина въ сърдцето, да види ясно, хубаво онзи Божествень свЬтъ, населенъ съ висши, разумни сжщества, които ще го приематъ, като свой съработ- никъ и братъ.
Нито минута почивка, нито минута застой! Сега можемъ да кажемъ, че врЬмето е злато.
ВсЬки пропилянъ мигъ е изгубенъ, и послЬ, съ удвоени сили трЬб¬ва да се възстанови опрЬдЬлената ни работа.
Който работи полека, но постоянно, той ще има по-изобилни и по-доброкачествени плодове, съ които не може да се сравнятъ на-бързо придобититЬ блага на този, който отъ съревнуване иска да надмине съсЬда си.
ПрЬди всичко търпЬние и вЬра въ благородната работа. Богъ е съ насъ!

@@ Ред 51: / Ред 51: @@
 Всеки един от нас има в себе си онова философското камъче, с което може да изменя неблагоприятните условия в благоприятни. Това камъче се казва: честност, любов, смелост. На него са отпечатани словеса Божии, и то трябва да се намери, да се открие и използва неговата магическа сила; то е многоценният бисер, който свети в душата и я прави мъдра, силна и обична.
 Трябва духовно сближение между нас, но как? Единственото нещо, с което можем да се приближим един към друг, е връзката ни с Бога. Само там е нашето единство, само там е нашето братство. На това поле ние можем да си говорим разумно, там атмосферата е чиста, там човк прилича като да е изкачен на един висок планински връх, където душите са пропити от светлина, а мислит - от чистота.
-Ние всички имаме еднакви вътрешни условия за работа. Подобно землевладелец, който е раздал по еднакво парче земя на своите работници и ги е оставил свободни, да я разработват, както им е угодно и да се ползват от този плод, който ще се роди в градината им. И ето, в ръцете на градинаря е, как да разработи почвата, гдЬ и какъ да я разпрЬдЬли, че да даде повече и по-разнообразна култура. Зависи отъ изкуството на градинаря - така и отъ съзнанието и умЬни- ето на ученика зависи, какъ ще подреди той своята градина - та чрЬзъ работата да дойде още по-голЬма свЬтлина въ ума и видЬлина въ сърдцето, да види ясно, хубаво онзи Божествень свЬтъ, населенъ съ висши, разумни сжщества, които ще го приематъ, като свой съработ- никъ и братъ.
+Ние всички имаме еднакви вътрешни условия за работа. Подобно землевладелец, който е раздал по еднакво парче земя на своите работници и ги е оставил свободни, да я разработват, както им е угодно и да се ползват от този плод, който ще се роди в градината им. И ето, в ръцете на градинаря е, как да разработи почвата, где и как да я разпредели, че да даде повече и по-разнообразна култура. Зависи от изкуството на градинаря - така и от съзнанието и умението на ученика зависи, как ще подреди той своята градина - та чрез работата да дойде още по-голяма светлина в ума и виделина в сърцето, да види ясно, хубаво онзи Божествен свят, населен с висши, разумни същества, които ще го приемат като свой съработник и брат.
-Нито минута почивка, нито минута застой! Сега можемъ да кажемъ, че врЬмето е злато.
+Нито минута почивка, нито минута застой! Сега можем да кажем, че врмето е злато.
-ВсЬки пропилянъ мигъ е изгубенъ, и послЬ, съ удвоени сили трЬб¬ва да се възстанови опрЬдЬлената ни работа.
+Всеки пропилян миг е изгубен, и после, с удвоени сили трябва да се възстанови определената ни работа.
-Който работи полека, но постоянно, той ще има по-изобилни и по-доброкачествени плодове, съ които не може да се сравнятъ на-бързо придобититЬ блага на този, който отъ съревнуване иска да надмине съсЬда си.
+Който работи полека, но постоянно, той ще има по-изобилни и по-доброкачествени плодове, с които не може да се сравнят набързо придобитите блага на този, който от съревнуване иска да надмине съседа си.
-ПрЬди всичко търпЬние и вЬра въ благородната работа. Богъ е съ насъ!
+Преди всичко търпение и вяра в благородната работа. Бог е с нас!

@@ Ред 47: / Ред 47: @@
 Ето истинското предназначение на човешкия ум; ето храната му, без която той изменя своята насока и губи своята сила.
 Чрез постоянство всичко добро се постига. И постепенно в ученика се изработва оная животрептяща сила, която го прави да лекува своите братя.
-Всеки един от нас има в себе си онова философското камъче, с което може да изменя неблагоприятните условия в благоприятни. Това камъче се казва: честност, любов, смелост. На него са отпечатани словеса Божии, и то трЬбва да се намЬри, да се открие и използува неговата магическа сила; то е многоцЬнниятъ бисеръ, който свЬти въ душата и я прави мждра, силна и обична.
+Всеки един от нас има в себе си онова философското камъче, с което може да изменя неблагоприятните условия в благоприятни. Това камъче се казва: честност, любов, смелост. На него са отпечатани словеса Божии, и то трябва да се намери, да се открие и използва неговата магическа сила; то е многоценният бисер, който свети в душата и я прави мъдра, силна и обична.
 ТрЬбва духовно сближение между насъ, но какъ? Единственото нЬщо, съ което можемъ да се приближимъ единъ къмъ другъ, е връзката ни съ Бога. Само тамъ е нашето единство, само тамъ е нашето братство. На това поле ние можемъ да си говоримъ разумно, тамъ атмосферата е чиста, тамъ човЬкъ прилича като да е изкаченъ на единъ високъ планински връхъ, кждЬто душитЬ сж пропити отъ свЬт- лина, а мислитЬ - отъ чистота.

@@ Ред 30: / Ред 30: @@
 Братя и сестри, в Бога е и нашата участ!
-== Заглавие на раздел ==
+Ние живеем в 20-ти век, но носим предопределението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалност. И тогава е имало ученици, които са стояли пред свои вътрешни дилеми; и тогава са плакали; и тогава Учителят е помагал и на най-слабото проявление на волята и са настъпвали истински празници, когато някой Шела е прославял Бога.
-Ние живеем в 20-ти век, но носимъ прЬдопрЬдЬлението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалность. И тогава е имало ученици, които сж стояли прЬдъ свои вжтрЬшни дилеми; и тогава сж плакали; и тогава Учительтъ е помагалъ и на най-слабото проявление на волята и сж настжпвали истински празници, когато нЬкой Шела е прославялъ Бога.
+Ако си жаден, тогава пий от росата, която е върху малката трева, додето стигнеш на върха и там пиеш от големия Извор.
-Вървишъ въ тая пустиня на живота. Надъ тебъ блЬстятъ лжчитЬ на слънцето... НЬма сЬнка, дЬ да се подслонишъ. Сложи ржцЬ- тЬ на главата си, и Богъ твой, Който е въ тебе - ще ти направи сЬнка.
+Утоли глада си с няколко житни зрънца, които са малки, но съдържат ценен живот в себе си, и ти няма да гладуваш с тях, макар и сам да си - на край света.
-Ако си жаденъ, тогава пий отъ росата, която е върху малката трЬва, додЬто стигнешъ на върха и тамъ пиешъ отъ голЬмия Изворъ.
+И когато наглед всички те оставят, теб, който си вече мъж и ученик, и тогава дори, живият Бог е с тебе. И когато ти запъваш гръб да вдигнеш отново товара си и да продължиш отново свещения път на доброто, тогава Бог ще се прояви в тебе, ще разшири силата ти, и ще ти помогне да носиш и да преодоляваш спънки.
-Утоли глада си съ нЬколко житни зрънца, които сж малки, но съдържатъ цЬненъ животъ въ себе си, и ти нЬма да гладувашъ съ тЬхъ, макаръ и самъ да си - на край свЬта.
+Тогава ще бъдеш настигнат от други, които също изнемогват, но ти ще им кажеш, че когато си призвал Господа, дошла ти е силата; тогава и те ще направят същото, и вие ще тръгните мнозинство, защото проявеният Бог е мнозинство в малцината, а непроявеният - малцинство у мнозината.
-И когато наглЬдъ всички те оставятъ, тебъ, който си вече мжжъ и ученикъ, и тогава дори живиятъ Богъ е съ тебе. И когато ти запъвашъ гръбъ да вдигнешъ отново товара си и да продължишъ отно¬во свещения пжть на доброто, тогава Богъ, ще се прояви въ тебе, ще разшири силата ти и ще ти помогне да носишъ и да прЬодолявашъ спънки.
-Тогава ще бждешъ настигнатъ отъ други, които сжщо изнемогватъ, но ти ще имъ кажешъ, че когато си призвалъ Господа, дошла ти е силата; тогава и тЬ ще направятъ сжщото, и вие ще тръгните мнозинство, защото проявениятъ Богъ е мнозинство въ малцината, а непроявениятъ малцинство у мнозината.
+Тогава самите природни стихии ще ви съдействат и ще се яви не звезда, а изгряващото слънце на надеждата.
-Тогава самитЬ природни стихии ще ви съдЬйствуватъ и ще се яви не звЬзда, а изгрЬващето слънце на надеждата.
+Работа, работа и пак работа!
-−
-Работа, работа и пакъ работа!
-−
-Ето истинското прЬдназначение на човЬшкия умъ; ето храна-та му, безъ която той измЬня своята насока и губи своята сила.
 == Заглавие на раздел ==

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 юли 1925
-Ученикътъ, въ своитЬ постжпки и дЬла, трЬбва да върви по стжпкитЬ на свръхчовЬка. Той самъ себе си ограничава, самъ себе си управлява и самъ себе си сжди.
+Ученикът, в своите постъпки и дела, трябва да върви по стъпките на свръхчовека. Той сам себе си ограничава, сам себе си управлява и сам себе си съди.
-Ученикътъ на Великата Божествена школа не е вече дЬте бозайниче, което да възприема готова храна и да расте въ люлката при майка си. - Той вече е мжжъ - човЬкъ - отговоренъ предъ Бога за всичко. Той е оная фиданка, отъ която сж махнати вече всичкитЬ подпорки и трЬбва самъ, съ своя жизненъ устой, да се противопостави на всички виелици и бури, които непрЬменно ще се извиятъ надъ глава¬та му.
-Да, той е оставенъ самъ. Самъ съ себе си, съ онова Божестве-ното, което е недЬлимо отъ него. Могатъ да му отнематъ всичко, но когато Божественото се прояви у него, той се справя съ всички мжчнотии.
+Ученикът на Великата Божествена школа не е вече дете - бозайниче, което да възприема готова храна и да расте в люлката при майка си. - Той вече е мъж - човек - отговорен пред Бога за всичко. Той е оная фиданка, от която са махнати вече всичките подпорки и трябва сам, със своя жизнен устой, да се противопостави на всички виелици и бури, които непременно ще се извият над главата му.
-ЗаконитЬ на Бога вече сж написани въ сърдцето му и тежко му, ако се отклони.
-Ако той не изпълни БожественитЬ слова, които се мълвятъ въ неговата душа, то тЬ замлъкватъ едно по едно и, тогава въ човЬка се възцарява онова страшно мълчание, което се казва смърть!
+Да, той е оставен сам. Сам със себе си, с онова, Божественото, което е неделимо от него. Могат да му отнемат всичко, но когато Божественото се прояви у него, той се справя с всички мъчнотии.
-Мойсей изведе отъ Египетъ множество народъ. . . Но колко отъ тЬхъ пристигнаха въ Ханаанъ? - Всичко онова, което не устоя на свещенитЬ си къмъ Бога задължения, изчезна като димъ отъ трЬва, а всичко, което пристжпваше съ сигурни стжпки къмъ Високия Идеалъ на ВЬчното добро - отиде, ВлЬзе въ красивата и плодородна земя, въ която, слЬдъ толкова мжчения и страдания, достойното плЬме влЬзе,
-за да се весели съ пЬсни и свирни.
+Законите на Бога вече са написани в сърцето му и тежко му, ако се отклони.
-Братя и сестри, въ Бога е и нашата участь!
-Ние живЬемъ въ 20 вЬкъ, но носимъ прЬдопрЬдЬлението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалность. И тогава е имало ученици, които сж стояли прЬдъ свои вжтрЬшни дилеми; и тогава сж плакали; и тогава Учительтъ е помагалъ и на най-слабото проявление на волята и сж настжпвали истински празници, когато нЬкой Шела е прославялъ Бога.
+Ако той не изпълни Божествените слова, които се мълвят в неговата душа, то т замлъкват едно по едно и тогава в човека се възцарява онова страшно мълчание, което се казва смърт!
 Вървишъ въ тая пустиня на живота. Надъ тебъ блЬстятъ лжчитЬ на слънцето... НЬма сЬнка, дЬ да се подслонишъ. Сложи ржцЬ- тЬ на главата си, и Богъ твой, Който е въ тебе - ще ти направи сЬнка.
 Ако си жаденъ, тогава пий отъ росата, която е върху малката трЬва, додЬто стигнешъ на върха и тамъ пиешъ отъ голЬмия Изворъ.