Станимир в 17:17, 26 октомври 2010

2010-10-26T17:17:11Z

Станимир в 17:16, 26 октомври 2010

2010-10-26T17:16:21Z

Показване на промените

Станимир в 15:58, 18 януари 2009

2009-01-18T15:58:25Z

Показване на промените

Станимир в 14:35, 18 януари 2009

2009-01-18T14:35:47Z

Показване на промените

Станимир в 11:44, 18 януари 2009

2009-01-18T11:44:37Z

Показване на промените

Моника13 в 15:16, 13 януари 2009

2009-01-13T15:16:53Z

Показване на промените

Моника13: /* ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ */

2009-01-13T15:01:46Z

‎ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ

Моника13: /* ТРЕТИ РАЗДЕЛ */

2009-01-12T23:13:53Z

‎ТРЕТИ РАЗДЕЛ

Показване на промените

Моника13: /* ВТОРИ РАЗДЕЛ */

2009-01-12T21:58:19Z

‎ВТОРИ РАЗДЕЛ

Показване на промените

Моника13: /* От сърцето */

2009-01-11T19:12:44Z

‎От сърцето

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Неделни беседи]]
-[[Неделни беседи - 1929 г.]]
+[[Неделни беседи - 1930 г.]]
 [[Да ви даде, XIII серия, том II (1929-1930)]]

@@ Ред 78: / Ред 78: @@
 == ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ ==
-бб
+И тъй, даде ли ход на Божественото в себе си, човек не се интересува толкова за неговото място, колкото за проявите му. Ние не се интересуваме толкова за мястото на слънцето, колкото за неговата светлина и топлина, които осветяват и отопляват земята. На същото основание ние трябва да се интересуваме повече от проявите на Бога, от Неговите мисли и чувства, от Неговата светлина, от Неговата любов, отколкото от това, къде живее Той, кой Го е създал, има ли начало и край и т. н. На въпроса, кой създаде Бога, може да се отговори по следния начин: Който е създал видимото, т. е. цялата видима природа, Той създаде и невидимия свят. Този въпрос е философски и, колкото да се говори върху него, той всякога ще остане неразрешен.
-човека. Божественото разширява чов%ка и го отваря за всички души.
+Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави". От кое сърце излизат помисли лукави? От неразумното сърце. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от лукавите помисли на своето неразумно сърце? Той трябва да се разведе с него. Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влязла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е. да се разведе. Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце. Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него. Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи. Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще се явяват лоши, нечисти образи и помисли. Когато умът на човека държи в себе си нечисти и лукави помисли, той всякога ще бъде изопачен, покварен. Дето има поквара, там всякога става гниене, вкисване. Всяко гниене и вкисване се придружава с лоша миризма.
-И тъй, даде ли ход на Божественото в себе си, чов+зк не се интересува толкова за неговото място, колкото за проявигБ му. Ние не се интересуваме толкова за местото на слънцето, колкото за неговата свет-лина и топлина, които осветяват и отопляват земята. На същото основание ние тр-Ъбва да се интересуваме повече от проявит на Бога, от Неговит мисли и чувства, от Неговата светлина, от Неговата любов, отколкото от това, къде живее Той, кой Го е създал, има ли начало и край и т. н.^На въпроса, кой създаде Бога, може да се отговори по следния начин: Който е създал видимото, т. е. цълата видима природа, Той създаде и невидимия свет. Този въпрос е философски и, колкото да се говори върху него, той всъкога ще остане неразрешен.
+Следователно, искате ли да се освободите от противоречията на своя живот, разведете се със стария живот, със своите стари баби и дядовци. Със старите не може да се живее. Време е старите да се оттеглят, да отидат на почивка, а младите да дойдат и да заживеят по нов начин – по закона на любовта. Каменното сърце, за което се говори в Писанието, е неразумното сърце в човека, което е остаряло вече и трябва да се замести с ново. В него Бог е написал своя велик закон на живота – законът на любовта.
-Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави". От кое сърце излизат помисли лукави? От неразумното сърце. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от лукавит помисли на своето неразумно сърце? Той трябва да се разведе с него. Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влъзла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е. да се разведе. Време е вече човек да се разведе с своето неразумно сърце. Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него. Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи. Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще- се явяват лоши, нечисти образи и помисли. Когато умът на чо-втзка държи в себе си нечисти и лукави помисли, той всъкога ще бъде изопачен, покварен. Дето има поквара, там всъкога става гниене, вкисване. Всяко гниене и вкисване се придружава с лоша миризма.
+Сега, като казвам, че човек трябва да се разведе със старото, неразумно сърце, аз нямам пред вид вашите женитби и разводи. Човешките женитби имат санкция само на земята, но не и на небето. Що се отнася до децата, те се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях. Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконнородено. Вън от любовта нещата са незаконни. Само любовта ги узаконява. Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т. е. механическа. Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели. По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си. Душата е царска дъщеря или царски син. Тя е свободна, неограничена. Само любовта свързва душите. Тази връзка е вечна. Никой не е в състояние да раздели две души, свързани в името на любовта. Слезе ли на земята и се облече в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта живее. Дето е любовта, там е Бог. Вън от любовта Бог не присъствува.
-Следователно, искате ли да се освободите от противоречията на своя живот, разведете се с стария живот, с своит стари баби и дъдовци. С старит не може да се живее. Време е старит да се оттегдят, да отидат на почивка, а младит да дойдат и да за-живеят по нов начин – по закона на любовта. Ка-
+Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави". Сега ще ви дам един стих, точно обратен на този, който Христос е казал. Този стих е следният: От душата излизат мисли възвишени и светли. От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание. Носете в ума и в сърцето си това, което душата включва в себе си. Само по този начин вие ще облагородите сърцето си и ще просветите ума си.
+. Беседа от Учителя, държана на 5 януари, 1930 год. София. – Изгрев.
-−
-−
-менното сърце, за което се говори в Писанието, е неразумното сърце в човека, което е остаряло вече и трябва да се замъсти с ново. В него Бог е на-писал своя велик закон на живота – законът на любовта.
-−
-Сега, като казвам, че човек трябва да се разведе с старото, неразумно сърце, аз нямам пред вид вашите женитби и разводи. Човешкиттб женитби имат санкция само на земята, но не и на небето. Що се отнася до децата, т се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях. Всяко дете, !'.оето не е родено по любов, се счита за незаконородено. Вън от любовта нъщата са незаконни. Само любовта ги узаконява. Венка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т. е. механическа. Хората се женят с цел, да закрепят връзкит си, да не може никой да ги раздъли. По този начин т се огранича-ват, но не закрепват връзкит между душит си. Душата е царска дъщеря или царски син. Тя е свободна, неограничена. Само любовта свързва душитъч Тази връзка е въчна. Никой не е в състояние да раздали две души, свързани в името на любовта. Слъзе ли на земята и се облъче в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта жив-ее. Дето е любовта, там е Бог. Вън от любовта Бог не приежтетвува.
-−
-Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави". Сега ще ви дам един стих, точно обратен на този, който Христос е казал. Този стих е след-ният: От душата излизат мисли възвишени и светли. От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание. Носете в ума и в сърцето си това, което душата включва в себе си. Само по този начин вие ще облагородите сърцето си и ще проезътите ума си.
-−
-. Беседа от Учителя, държана на 5 януарий, 1930 год. София. – ИзгрЪв.

От сърцето - Редакционна история

Станимир в 17:17, 26 октомври 2010

Станимир в 17:16, 26 октомври 2010

Станимир в 15:58, 18 януари 2009

Станимир в 14:35, 18 януари 2009

Станимир в 11:44, 18 януари 2009

Моника13 в 15:16, 13 януари 2009

Моника13: /* ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ */

Моника13: /* ТРЕТИ РАЗДЕЛ */

Моника13: /* ВТОРИ РАЗДЕЛ */

Моника13: /* От сърцето */