Отворени книги - Редакционна история

Донка в 06:48, 19 юни 2011

2011-06-19T06:48:00Z

Хирон в 08:50, 22 юни 2009

2009-06-22T08:50:39Z

Хирон в 08:49, 22 юни 2009

2009-06-22T08:49:05Z

Албена Д в 10:33, 21 юни 2009

2009-06-21T10:33:38Z

Албена Д в 08:07, 21 юни 2009

2009-06-21T08:07:22Z

Албена Д: /* Отворени книги */

2009-06-21T08:02:16Z

‎Отворени книги

Показване на промените

Албена Д: /* Отворени книги */

2009-06-21T07:11:20Z

‎Отворени книги

Албена Д: /* Отворени книги */

2009-06-20T23:27:30Z

‎Отворени книги

Албена Д: /* Отворени книги */

2009-06-20T23:16:55Z

‎Отворени книги

Показване на промените

Албена Д: /* Отворени книги */

2009-06-20T10:30:02Z

‎Отворени книги

← По-стара версия		Версия от 06:48, 19 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Рилски беседи]], [[Съборно слово]] - [[1935]] - [[1936]] г.
		+
		+	[[КНИГА: Царският път на душата]]
		+
	==Отворени книги==		==Отворени книги==

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Съвременните хора се намират в положението на ученик, който постъпва в гимназия или в университет. Първата му работа е да подаде заявление за приемане в съответното училище, придружено с необходимите документи за ценз. Докато се отговори на заявлението, ученикът изживява тревога: ще го приемат, или не. Най-после му отговарят, че е приет. След това иде втората тревога: ще може ли да учи, да следва с успех училището. Като започне да учи, указва се, че е способен и задоволява изискванията на своите учители и професори. Като мине и тази тревога, иде трета – ще има ли достатъчно материални средства за следване в училището. Значи, ученикът е приет в училището, при това е способен, но се смущава, ще може ли баща му да го издържа, да свърши училището. Следователно, за да свърши ученикът училище, три условия трябва да бъдат в съгласие: да го приемат в училището, да бъде способен да учи и да има средства за издръжка. Някои хора имат първия род мъчнотии, други – втория род, а трети – последните мъчнотии – нямат средства за издържане.
-Защо са дадени мъчнотии и страдания на хората? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се задават въпросите, защо човек има два крака, защо главата му е нагоре изправена, а краката надолу и т. н. Ако човек задава такива въпроси, растението може да пита, защо главата му е забита в земята. Животното пък може да пита, защо главата му е в хоризонтално положение. Растението, животното и човекът представят стадии на развитие, през които животът е минавал. В тези фази на развитие се вижда постепенното изявяване на Божията мисъл. Растението, животното и човекът представят проявената Божия мисъл на земята. Първото проявяване на Божията мисъл виждаме в
+Защо са дадени мъчнотии и страдания на хората? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се задават въпросите, защо човек има два крака, защо главата му е нагоре изправена, а краката надолу и т. н. Ако човек задава такива въпроси, растението може да пита, защо главата му е забита в земята. Животното пък може да пита, защо главата му е в хоризонтално положение. Растението, животното и човекът представят стадии на развитие, през които животът е минавал. В тези фази на развитие се вижда постепенното изявяване на Божията мисъл. Растението, животното и човекът представят проявената Божия мисъл на земята. Първото проявяване на Божията мисъл виждаме в растенията.
 [[Картинка:SB-1935-16-01.gif]]
-растенията. Като прекарали хиляди години с главите си в земята (ф. 1.), растенията пожелали ново положение – да извадят главите си от земята, а с това заедно да се подобрят условията на живота им. Обаче, това не могло да стане изведнъж. Бог постепенно обръщал главите им, докато ги поставил в хоризонтално положение, което виждаме в четвероногите, в млекопитаещите (ф. 2.). Значи, животните са втората проява на Божията мисъл на земята. И животните не били доволни от положението си; и те пожелали подобрение на условията на техния живот. Центърът на тежестта в животните не е в средата, вследствие на което за да пазят равновесие, те движат опашката си. В това отношение опашката играе важна роля у животните. След големи мъчнотии и страдания, силите в главата на животните започнали да се проектират повече нагоре, вследствие на което тялото им постепенно се изправяло, докато застанало на два крака, което виждаме в човека (ф. 3). Следователно, човек представя трета проява на Божията мисъл. При това положение, с глава нагоре и на два крака изправен, и човек няма нужното равновесие. Ето защо, човек често пада. За да не пада, той трябва да държи мисълта си силно съсредоточена нагоре, към центъра на слънцето. Моралните падания на хората се дължат на факта, че в техния морален живот няма равновесие, няма нужния морален устой. В този смисъл, грехът не е нищо друго, освен изгубване на равновесието, вследствие на което човек пада. Дали морално ще падне човек или физически, това се дължи все на изгубване на равновесието.
+Като прекарали хиляди години с главите си в земята (ф. 1.), растенията пожелали ново положение – да извадят главите си от земята, а с това заедно да се подобрят условията на живота им. Обаче, това не могло да стане изведнъж. Бог постепенно обръщал главите им, докато ги поставил в хоризонтално положение, което виждаме в четвероногите, в млекопитаещите (ф. 2.). Значи, животните са втората проява на Божията мисъл на земята. И животните не били доволни от положението си; и те пожелали подобрение на условията на техния живот. Центърът на тежестта в животните не е в средата, вследствие на което за да пазят равновесие, те движат опашката си. В това отношение опашката играе важна роля у животните. След големи мъчнотии и страдания, силите в главата на животните започнали да се проектират повече нагоре, вследствие на което тялото им постепенно се изправяло, докато застанало на два крака, което виждаме в човека (ф. 3). Следователно, човек представя трета проява на Божията мисъл. При това положение, с глава нагоре и на два крака изправен, и човек няма нужното равновесие. Ето защо, човек често пада. За да не пада, той трябва да държи мисълта си силно съсредоточена нагоре, към центъра на слънцето. Моралните падания на хората се дължат на факта, че в техния морален живот няма равновесие, няма нужния морален устой. В този смисъл, грехът не е нищо друго, освен изгубване на равновесието, вследствие на което човек пада. Дали морално ще падне човек или физически, това се дължи все на изгубване на равновесието.
 Съвременните хора са недоволни от начина, по който светът е създаден. Когато главата им била забита в земята, те били недоволни. Когато главата им била в хоризонтално положение, и тогава изказали недоволство. И днес, когато главата им е на горе, те пак са недоволни. Невидимият свят предлага на хората да представят свой проект за създаване на света, за да се задоволят. Такъв проект и до днес не е представен. Защо? – Защото хората не са дошли до положение да разбират нещата принципално, т. е. от Божествено гледище. Досега хората са разглеждали нещата или от своя гледна точка, или от гледна точка на своите ближни. Те трябва да дойдат до третия начин: да разглеждат нещата от Божествения свят, от гледището на абсолютните, неизменни принципи. Да изучавате нещата от Божествено гледище е едно, а да ги изучавате от свое гледище и от гледището на своите ближни, е друго.

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Защо са дадени мъчнотии и страдания на хората? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се задават въпросите, защо човек има два крака, защо главата му е нагоре изправена, а краката надолу и т. н. Ако човек задава такива въпроси, растението може да пита, защо главата му е забита в земята. Животното пък може да пита, защо главата му е в хоризонтално положение. Растението, животното и човекът представят стадии на развитие, през които животът е минавал. В тези фази на развитие се вижда постепенното изявяване на Божията мисъл. Растението, животното и човекът представят проявената Божия мисъл на земята. Първото проявяване на Божията мисъл виждаме в
-фигури
+[[Картинка:SB-1935-16-01.gif]]
 растенията. Като прекарали хиляди години с главите си в земята (ф. 1.), растенията пожелали ново положение – да извадят главите си от земята, а с това заедно да се подобрят условията на живота им. Обаче, това не могло да стане изведнъж. Бог постепенно обръщал главите им, докато ги поставил в хоризонтално положение, което виждаме в четвероногите, в млекопитаещите (ф. 2.). Значи, животните са втората проява на Божията мисъл на земята. И животните не били доволни от положението си; и те пожелали подобрение на условията на техния живот. Центърът на тежестта в животните не е в средата, вследствие на което за да пазят равновесие, те движат опашката си. В това отношение опашката играе важна роля у животните. След големи мъчнотии и страдания, силите в главата на животните започнали да се проектират повече нагоре, вследствие на което тялото им постепенно се изправяло, докато застанало на два крака, което виждаме в човека (ф. 3). Следователно, човек представя трета проява на Божията мисъл. При това положение, с глава нагоре и на два крака изправен, и човек няма нужното равновесие. Ето защо, човек често пада. За да не пада, той трябва да държи мисълта си силно съсредоточена нагоре, към центъра на слънцето. Моралните падания на хората се дължат на факта, че в техния морален живот няма равновесие, няма нужния морален устой. В този смисъл, грехът не е нищо друго, освен изгубване на равновесието, вследствие на което човек пада. Дали морално ще падне човек или физически, това се дължи все на изгубване на равновесието.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Отворени книги==
- Йоана 9:1–9
+Йоана 9:1–9
 Съвременните хора се намират в положението на ученик, който постъпва в гимназия или в университет. Първата му работа е да подаде заявление за приемане в съответното училище, придружено с необходимите документи за ценз. Докато се отговори на заявлението, ученикът изживява тревога: ще го приемат, или не. Най-после му отговарят, че е приет. След това иде втората тревога: ще може ли да учи, да следва с успех училището. Като започне да учи, указва се, че е способен и задоволява изискванията на своите учители и професори. Като мине и тази тревога, иде трета – ще има ли достатъчно материални средства за следване в училището. Значи, ученикът е приет в училището, при това е способен, но се смущава, ще може ли баща му да го издържа, да свърши училището. Следователно, за да свърши ученикът училище, три условия трябва да бъдат в съгласие: да го приемат в училището, да бъде способен да учи и да има средства за издръжка. Някои хора имат първия род мъчнотии, други – втория род, а трети – последните мъчнотии – нямат средства за издържане.
@@ Ред 81: / Ред 81: @@
 „Божият Дух носи всичките блага на живота."
 Септември, 1935 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.
-. Септември, 1935 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

@@ Ред 73: / Ред 73: @@
 Като ученици, вие трябва да правите опити, да видите, докъде сте дошли в любовта. Ако искате да дадете нещо на някой беден и бъркате в джоба си няколко пъти, докато извадите само един лев, вие сте близо до любовта, т. е. живеете в любовта на противоречията. Кога ще се освободите от противоречията на живота? – Когато имате равновесие в ума, в сърцето и във волята си. Който има равновесие в ума, в сърцето и във волята си, той е истински свободен човек.
-Новото, което чухте днес е, че Божията Любов не произтича от човешката. Човешката любов е причина за греха, за престъпленията, за противоречията. Когато сте близо до предмета, който обичате, грехът е неизбежен. Когато сте далеч от предмета, който обичате, грехът е невъзможен. Ева сгреши, когато дойде близо до забраненото дърво. Ако беше далеч от дървото, тя нямаше да срещне черния адепт и нямаше да сгреши. Тя отиде близо до дървото, за да слуша, какво ще й говори черният адеп. Тя трябваше отдалеч да слуша. Това значи самоотричане. Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се отрече от баща си, от майка си, от брата си и от своя живот." Аз пък казвам: Да се самоотречеш, това значи, да бъдеш далеч от баща си, от майка си, от брата си, от сестра си и от себе си. Така само ще пока-жеш, че ги обичаш. И блудният син се отдалечи от баща си, но от желание да бъде свободен, да поживее, както разбира, а не от любов към него. Като изяде паритъ-си, като изгуби всичко, той пожела да се
+Новото, което чухте днес е, че Божията Любов не произтича от човешката. Човешката любов е причина за греха, за престъпленията, за противоречията. Когато сте близо до предмета, който обичате, грехът е неизбежен. Когато сте далеч от предмета, който обичате, грехът е невъзможен. Ева сгреши, когато дойде близо до забраненото дърво. Ако беше далеч от дървото, тя нямаше да срещне черния адепт и нямаше да сгреши. Тя отиде близо до дървото, за да слуша, какво ще й говори черният адепт. Тя трябваше отдалеч да слуша. Това значи самоотричане. Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се отрече от баща си, от майка си, от брата си и от своя живот." Аз пък казвам: Да се самоотречеш, това значи, да бъдеш далеч от баща си, от майка си, от брата си, от сестра си и от себе си. Така само ще покажеш, че ги обичаш. И блудният син се отдалечи от баща си, но от желание да бъде свободен, да поживее, както разбира, а не от любов към него. Като изяде парите си, като изгуби всичко, той пожела да се върне близо при баща си, но вече вътрешно близо, а външно далеч, като последен негов роб. Така изяви той своята любов към баща си. Блудният син взе смирено положение към баща си. Смирението е израз на любовта. Когато се смири, човек е далеч от любовта. Тогава любовта между Бога и него се проявява правилно.
+Запомнете следните неща : Пазете равновесие на ума, на сърцето и на волята си! Каквото и да се случи в живота ви, пазете равновесие.
+Обичайте отдалеч! Каквато мисъл, чувство или желание ви посетят, дръжте ги далеч от себе си, докато разберете, откъде идат и какво носят със себе си. Кое е по-добро за вас: да имате богат чичо в Америка, който всеки месец ви изпраща по сто долара, или чичо ви да е близо до вас и всеки ден да се оплаква, че няма, какво да яде.
-верне близо при баща си, но вече вътрешно близо, а външно далеч, като последен негов роб. Така изяви той своята любов към баща си. Блудният син взе смирено положение към баща си. Смирението е из-раз на любовта. Когато се смири, човек е далеч от любовта. Тогава любовта между Бога и него се проявява правилно.
+„Божият Дух носи всичките блага на живота."
-Обичайте отдалеч! Каквато мисъл, чувство или желание ви посетят, дръжте ги далеч от себе си, докато разберете, откъде идат и какво носят със себе си. Кое е по-добро за вас: да имате богат чичо в Америка, който всеки месец ви изпраща по сто долара, или чичо ви да е близо до вас и всеки ден да се оплаква, че н^ма, какво да яде.
+. Септември, 1935 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.
-−
-„Божият Дух носи вси чките ъ-блага на живота."
-−
-. Септемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 Сега, след всичко това, ще казвате, че обичате себе си. Какво обичате в себе си? Понякога вие обичате тялото си, но не е тялото само, което трябва да се обича. В същност, вие не знаете, какво трябва да обичате в себе си. Ако обичате тялото си, утре това тяло ще изчезне. Човек трябва да обича Божественото начало в себе си, но как и къде да Го намери? Ако Го намери и обикне, с него ще стане цял преврат. Той ту Го намира, ту Го изгубва. Защо? – Постоянно се съмнява. Къде седи Божественото в човека: в главата ли, в сърцето ли? Някой мисли, че като има достойнство, това е Божествено в него. Къде седи неговото достойнство, и как познава, че има достойнство? Според мене, онзи човек има достойнство, който никога не се обижда. Светлината има достойнство, понеже никога и от нищо не се обижда. Тя минава през чисти и през нечисти места и навсякъде се задържа само по една триста-хилядна част от секундата. Нищо не е в състояние да обиди светлината, понеже тя използува всичко и знае, как да се справя с всички положения. Ако в ръцете на глупавия попадне златна сабя, с нея той може да мушне някого. Обаче, умният ще използува тази сабя на място. Той ще я стопи, ще я превърне в пари, които ще пусне в движение.
-Умният човек разполага с три начина за разрешаване на мъчнотиите: или чрез силата на ума, или чрез силата на сърцето, или чрез силата на волята. Другояче казано:
+Умният човек разполага с три начина за разрешаване на мъчнотиите: или чрез силата на ума, или чрез силата на сърцето, или чрез силата на волята. Другояче казано: мъчнотиите могат да се разрешават или от гледището на бащата, или от гледището на майката, или от свое собствено гледище. Още едно положение: мъчнотиите могат да се разрешават или от гледището на Бога, или от гледището на Духа Божий, или от свое собствено гледище. Обаче, трите вида положения се намират в известна връзка помежду си. За да разрешавате въпросите правилно, не се заблуждавайте от външния вид на нещата. Запримeр, едно дете, макар и малко, може да ви каже по-умни неща и от възрастните. Питам едно дете: Стоянчо, защо ме обичаш? – Защото и ти ме обичаш. – Защо другарчето ти не те обича? – Защото и аз не го обичам. Щом аз го обикна, и той ще ме обикне. Значи, Стоянчо разбира, че в отношенията на хората има известна зависимост. Откъде е научил тези неща? Това са закони, които са написани в сърцата на всички хора, били те млади, възрастни или стари.
+Следователно, ако искате да ви обичат, и вие трябва да обичате. Ако искате животът ви да се подобри, трябва да обичате Бога. Вие искате Бог да ви обича, а не съзнавате, че Той ви е обикнал още преди създаването ви. Той вече е отворена книга за вас, но вие сте затворена книга за Него. Понеже сте затворени за Него, вие не можете да възприемете всичко онова, което Той отправя към вас. Невъзможно е да възприемете нещо от човека, когото не обичате. Невъзможно е да възприемете нещо от Бога, ако не Го обичате. Отворете се към Него, за да възприемете онова, което Той всеки момент ви дава. Любовта определя отношенията между хората. Когато двама души се обичат, единият дава, а другият възприема. Тогава и двамата са отворени: и който дава, и който взима. Значи, любовта търси отворени души, които да възприемат всичко, каквото тя дава.
-мъчнотиите могат да се разрешават или от гледището на бащата, или от гледището-на майката, или от свое собствено гледище. Още едно положение: мъчнотиите могат да се разрешават или от гледището на Бога, или от гледището на Духа Божий, или от свое собствено гледище. Обаче, трите вида положения се намират в известна връзка помежду си. За да разрешавате въпросите правилно, не се заблуждавайте от външния вид на нещата. Запримър, едно дете, ма-кар и малко, може да ви каже по-умни неща и от възрастнит. Питам едно дете: Стоянчо, защо ме обичаш? – Защото и ти ме оби-чаш.–Защо другарчето ти не те обича?–Защото и аз не го обичам. Щом аз го обикна, и той ще ме обикне. Значи, Стоянчо разбира, че в отношенията на хората има известна зависимост. Откъде е научил тези нъчца? Това са закони, които са написани в сърд-цата на всички хора, били т млади, възрастни или стари.
+И тъй, човек трябва да бъде отворен. Умът и сърцето му трябва да бъдат отворени книги. Когато мисли, чувствува и действува, човек се отваря. Да бъдеш добър, това значи да се отвориш. Да обичаш, това значи да се отвориш, да се влее Божественото благо в тебе. Който обича, той никога не може да бъде излъган. Любовта изключва всякаква лъжа. Когато обича, човек се отваря. Когото обичат, и той се отваря. Отварянето е необходимо, за да можеш или да дадеш, или да вземеш. Истинската любов подразбира правилна обмяна: единият дава, другият взима. При любовта човек първо възприема. Като обработи полученото, той дава. Дойде някой и се оплаква, че еди-кой си не го обича. Как познавате, дали един човек ви обича? Докато не обичате човека, вие никога не можете да кажете, обича ли ви той, или не. Как ще познаете, топла ли е или студена ръката на някой човек, ако не я пипнете? Значи, за да се познаят, хората-трябва да дойдат в известно съприкосновение помежду си, трябва да се отворят едни за други. Ако не обичате, и ако не ви обичат, вие не можете да се познаете. Следователно, първото условие за опознаване на хората е любовта. Същото може да се каже и за Бога. Невъзможно е да познаете Бога, ако не Го обичате. Извън любовта опознаване не може да има. В това отношение повечето хора вървят по обратен път: не мислят за Бога, не верват в Него, а искат Той да ги обича.
-−
-Следователно, ако искате да ви обичат, и вие трябва да обичате. Ако искате живо-тът ви да се подобри, трябва да обичате Бога. Вие искате Бог да ви обича, а не съзнавате, че Той ви е обикнал още преди създаването ви. Той вече е отворена книга за вас, но вие сте затворена книга за Него. Понеже сте затворени за Него, вие не можете да възприемете всичко онова, което Той отправя към вас. Невъзможно е да възприе-
-−
--
-−
-.мете нещо от човека, когото не обичате. Невъзможно е да възприемете нещо от Богаг ако не Го обичате. Отворете се към Него, за да възприемете онова, което Той всеки мо-мент ви дава. Любовта определя отношенията между хората. Когато двама души се обичат, единият дава, а другият възприема. Тогава и двамата са отворени: и който даваг и който взима. Значи, любовта търси отворени души, които да възприемат всичко, каквото тя дава.
-−
-И тъй, човек трябва да бъде отворен. Умът и сърцето му трябва да бъдат отворени книги. Когато мисли, чувствува и действува, човек се отваря. Да бъдеш добър, това значи да се отвориш. Да обичаш, това значи да се отвориш, да се влее Божественото благо в тебе. Който обича, той никога не може да бъде излъга н. Любовта изключва всякаква лъжа. Когато обича, човек се отваря. Когото обичат, и той се отваря. Отварянето е необходимо, за да можеш или да дадеш, или да вземеш. Истинската лю-бов подразбира правилна обмяна: единият дава, другият взима. При любовта човек първо възприема. Като обработи полученото, той дава. Дойде някой и се оплаква, че еди^ кой си не го обича. Как познавате, дали един човек ви обича? Докато не обичате човека, вие никога не можете да кажете, обича ли ви той, или не. Как ще познаете, топла ли е или студена ръката на някой човек, ако не я
-−
-−
-−
 пипнете? Значи, за да се познаят, хората-трябва да дойдат в известно съприкосновение помежду си, трябва да се отворят едни за други. Ако не обичате, и ако не ви обичат, вие не можете да се познаете. Следователно, първото условие за опознаване на хората е любовта. Същото може да се каже и за Бога. Невъзможно е да познаете Бога, ако не Го обичате. Извън любовта опознаване не може да има. В това отношение повечето хора вървят по обратен път: не мислят за Бога, не верват в Него, а искат Той да ги обича.
 Съвременните хора искат да бъдат щастливи, но забравят, че щастието е във връзка с любовта. Човек не може да бъде щастлив, ако не обича. Човек не може да бъде щастлив, ако не мисли. Човек не може да бъде щастлив, ако не действува. С други думи казано: Човек не може да чувствува, да обича без любов. Човек не може да мисли без мъдрост. Човек не може да действува без истина. Това са методи, правила, необходими за съграждане на новия живот. Желанието на Бога е да ни доведе до положение да работим по законите на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Този е пътят, по който могат да се разрешат всички противоречия в живота.

@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 Какво разбирате под думите, да правиш добро за самото добро? Когато някой прави добро, той не трябва да има пред вид своя личен интерес, но доброто на всички хора, на цялото човечество. Защо? – Защото всички хора са свързани помежду си. Те представят халки на една верига. Следователно, когато един човек върви в правия път, и съседът му ще върви в правия път. Ако първият не върви в правия път, и съседът му ще върви по неговия път. Щом бащата в един дом падне, с него заедно ще паднат и майката, и децата. Ако майката падне, ще паднат и бащата, и децата. Ако децата паднат, ще паднат и майката, и бащата. Това е общ закон, който засяга всички хора. Не мислете, че можете да се освободите от този закон. И до днес Бог продължава да мисли, как да възстанови равновесието на своите паднали деца. Докато не дойдат в съгласие с Божиите мисли, чувства и постъпки, хората не могат да възстановят своето равновесие, не могат да влязат в Божествения живот, не могат да разберат усилията, които Божият Дух прави за тяхното повдигане.
-Сега, като ученици, вашата главна задача е да възстановите равновесието на своя
+Сега, като ученици, вашата главна задача е да възстановите равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Ако не можете да възстановите равновесието си, вие всякога ще се намирате в противоречие или с Бога, или със себе си, или със своя ближен. При това, помнете: Правата на човка се обусловят от равновесието на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля.
+Казано е в Писанието: „Бог е Любов, Мъдрост и Истина." Любовта е сърцето на Бога, Мъдростта – главата на Неговото Слово, а Истината – Неговите крака. Любовта определя равновесието на сърцето. Който обича Бога, той е уравновесил силите на своето сърце и заради Него е готов на всички жертви. Ако младата мома пожертвува всичко за своя възлюбен и не намери щастието, което очаква, на място ли е нейната жертва? Всяка жертва, която човек прави, трябва да принесе своя плод. Христос принесе себе си жертва за света, но тази жертва даде плод. Тази жертва имаше велико предназначение. Трябва ли момата да се жени за момък, който утре ще я направи нещастна? Ама не могла да живее без него. Как е живяла без него преди да го срещне?! Как е живяла хиляди години на земята без него? Когато младите се женят, дъщерята изневерява на баща си, а синът – на майка си. Защо? – Защото, с раждането си още, дъщерята се е свързала с баща си, а синът – с майка си. В този смисъл, дъщерята и синът са женени вече, нима защо втори път да се женят. Нещо повече: със слизането си на земята, човек е изневерил на своя Отец. Като се облече в материя, той забрави всички и започна да отрича Бога, Духа, Душата. Духът представя бащата, а душата – майката. Следователно, дъщерите изневеряват на Духа, а синовете – на Душата. Слабостта на дъщерята, на жената е в ума, слабостта на сина, на мъжа е в сърцето, а слабостта на децата – в тялото. Защо дъщерята изневерява? – Дъщерята изневерява, защото мисли, че ще намери мъж, който ще я обича повече от баща й. Защо синът изневерява? – Защото мисли, че ще намери жена, която ще го обича повече от майка му. И двамата се самоизлъгват. Нито дъщерята ще намери мъж, който да я обича повече от баща й, нито синът ще намери жена, която да го обича повече от майка му. Невъзможно е да се намери жена, да обича мъжа си повече от майка му, която го е носила девет месеца в утробата си. Обаче, докато хората живеят със своите стари възгледи, дъщерята и синът все още ще изневеряват на родителите си. Дъщерята няма още отношения към баща си. Синът няма отношения към майка си. И вие нямате отношения към себе си.
-ум, на своето сърце и на своята воля. Ако не можете да възстановите равновесието си, вие всякога ще се намирате в противоречие или с Бога, или със себе си, или със своя ближен. При това, помнете: Правата на чо-въ^са се обусловят от равновесието на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля.
+Сега, след всичко това, ще казвате, че обичате себе си. Какво обичате в себе си? Понякога вие обичате тялото си, но не е тялото само, което трябва да се обича. В същност, вие не знаете, какво трябва да обичате в себе си. Ако обичате тялото си, утре това тяло ще изчезне. Човек трябва да обича Божественото начало в себе си, но как и къде да Го намери? Ако Го намери и обикне, с него ще стане цял преврат. Той ту Го намира, ту Го изгубва. Защо? – Постоянно се съмнява. Къде седи Божественото в човека: в главата ли, в сърцето ли? Някой мисли, че като има достойнство, това е Божествено в него. Къде седи неговото достойнство, и как познава, че има достойнство? Според мене, онзи човек има достойнство, който никога не се обижда. Светлината има достойнство, понеже никога и от нищо не се обижда. Тя минава през чисти и през нечисти места и навсякъде се задържа само по една триста-хилядна част от секундата. Нищо не е в състояние да обиди светлината, понеже тя използува всичко и знае, как да се справя с всички положения. Ако в ръцете на глупавия попадне златна сабя, с нея той може да мушне някого. Обаче, умният ще използува тази сабя на място. Той ще я стопи, ще я превърне в пари, които ще пусне в движение.
-несе
+Умният човек разполага с три начина за разрешаване на мъчнотиите: или чрез силата на ума, или чрез силата на сърцето, или чрез силата на волята. Другояче казано:
-−
-даде)
-−
-\ Казано е в Писанието: „Бог е Любов, Мъдрост и Истина." Любовта е сърцето на Бога, Мъдростта – главата на Неговото Слово, а Истината – Неговите крака. Любовта апред-вля равновесието на сърцето. Който обича Бога, той е уравновесил силите на своето сърце и заради Него е готов на всички жертви. Ако младата мома пожертвува всичко за своя възлюбен и не нам-ври ща-стиего, което очаква, на мътто ли е нейната жертва? ВсЬка жертва, която чов-ък прави, трЪбза да принесе своя плод. Христос при-себе си жертва за света, но тази жертва плод. Тази жертва имаше велико предназначение. Трябва ли момата да се жени за 1^омък, който утре ще я направи нещастна? Ама не могла да живт>е без него. Как е живяла без него преди да го срещне?! Как е жив-вла хиляди години на земята без него? Когато младите се женят, дъщерята изневерява на баща си, а синът – на майка си. Защо? – Защото, с раждането си още, дъщерята се е сверзала с баща си, а синът – с майка си. В този смисъл,
-−
-−
-−
-дъщерята и синът са женени вече, нима защо втори път да се женят. Н-кцо повече: със слизането си на земята, човт>к е изневъ-рил на своя Отец. Като се облече в материя, той забрави всички и започна да отрича Бога, Духа, Душата. Духът представя бащата, а душата – майката. Следователно, дъщерите изневтзряват на Духа, а синовете – на Душата. Слабостта на дъщерята, на жената е в ума, слабостта на сина, на мъжа е в сърцето, а слабостта на/децата – в т-блото. Защо дъщерята изневерява? – Дъщерята изневерява, защото мисли, че ще намери мъж, който ще я обича повече от баща й. Защо синът изневерява? – Защото мисли, че ще намери жена, коятр ще го обича повече от майка му. И двама га се самоизлътеат. Нито дъщерята ще напери мъж, който да я обича повече от баца й, нито синът ще намери жена, която да го обича повече от майка му. Невъзможно е да се намери жена, да обича мъжа си повече от майка му, която го е носила девет месеца в утробата си. Обаче, докато хората живЕят със своите стари възгледи, дъщерята и синът все още ще изневеряват на родителите си. Дъщерята нема още отношения към баща си. Синът нема отношекия към майка си. И вие немате отношения кт\м себе си.
-−
-Сега, след всичко това, ще казвате, че обичате себе си. Какво обичате в себе си?
-−
-−
-−
-Понъкога вие обичате тълото си, но не е тълото само, което трябва да се обича. В същност, вие не знаете, какво трябва да обичате в себе си. Ако обичате тълото си, утре това тъло ще .изчезне. Човек трябва да обича Божественото начало в себе си, но как и къде да Го намери? Ако Го намъри и обикне, с него ще стане цъл преврат. Той ту Го намира, ту Го изгубва. Защо? – Постоянно се съмнява. Къде седи Божественото в човека: в главата ли, в сърцето ли? Някой мисли, че като има достойнство, това е Божествено в него. Къде седи неговото достойнство, и как познава, че има достойнство? Според мене, онзи човек има достойнство, който никога не се обижда. Светлината има достойнство, понеже никога и от нищо не се обижда. Тя минава през чисти и през нечисти мъста и навсъкъде се задържа само по една триста-хилядна част от секундата. Нищо не е в състояние да обиди светлината, понеже тя използува всичко и знае, как да се справя с всички положения. Ако в ръцет на глупавия попадне златна сабя, с нея той може да мушне нъкого. Обаче, умният ще използува тази сабя на място. Той ще я стопи, ще я преверне в пари, които ще пусне в движение.
-−
-Умният човек разполага с три начина за разрешаване на мъчнотиит: или чрез силата на ума, или чрез силата на сърцето, или чрез силата на волята. Другояче казано:

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Отворени книги==
-Съвременните хора се намират в положението на ученик, който постдшва в гимназия или в университет. Първата му работа е да подаде заявление за приемане в съответното училище, придружено с необходимите документи за ценз. Докато се отговори на заявлението, ученикът изживява тревога: ще го приемат, или не. Най-после му отговарят, че е приет. След това иде втората тревога: ще може ли да учи, да следва с уагЪх училището. Като започне да учи, указва се, че е способен и задоволява изискванията на своите учители и професори. Като мине и тази тревога, иде трета – ще има ли достатъчно материални средства за следване в училището. Значи, ученикът е приет в училището, при това е способен, но се смущава, ще може ли баща му да го издържа, да свърши училището. Следователно, за да свърши ученикът училище, три условия трябва да бъдат в съгласие: да го приемат в училището, да бъде способен да учи и да има средства за издръжка. Н-бкои хора имат първия род мъчнотии, други – втория род, а трети – последните мъч-нотии – н4мат средства за издържане.
+ Йоана 9:1–9
-Йоана 9:1–9.
+Съвременните хора се намират в положението на ученик, който постъпва в гимназия или в университет. Първата му работа е да подаде заявление за приемане в съответното училище, придружено с необходимите документи за ценз. Докато се отговори на заявлението, ученикът изживява тревога: ще го приемат, или не. Най-после му отговарят, че е приет. След това иде втората тревога: ще може ли да учи, да следва с успех училището. Като започне да учи, указва се, че е способен и задоволява изискванията на своите учители и професори. Като мине и тази тревога, иде трета – ще има ли достатъчно материални средства за следване в училището. Значи, ученикът е приет в училището, при това е способен, но се смущава, ще може ли баща му да го издържа, да свърши училището. Следователно, за да свърши ученикът училище, три условия трябва да бъдат в съгласие: да го приемат в училището, да бъде способен да учи и да има средства за издръжка. Някои хора имат първия род мъчнотии, други – втория род, а трети – последните мъчнотии – нямат средства за издържане.
+Защо са дадени мъчнотии и страдания на хората? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се задават въпросите, защо човек има два крака, защо главата му е нагоре изправена, а краката надолу и т. н. Ако човек задава такива въпроси, растението може да пита, защо главата му е забита в земята. Животното пък може да пита, защо главата му е в хоризонтално положение. Растението, животното и човекът представят стадии на развитие, през които животът е минавал. В тези фази на развитие се вижда постепенното изявяване на Божията мисъл. Растението, животното и човекът представят проявената Божия мисъл на земята. Първото проявяване на Божията мисъл виждаме в
-Защо са дадени мъчнотии и страдания на хората? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се задават въпросит^, защо човек има два крака, защо главата му е нагоре изправена, а краката надолу и т. н-? Ако човек задава такива въпроси, растението може да пита, защо главата му е забита в земята. Животното пък може да пита, защо главата му е в хоризонтално положение. Растението, животното и човекът представят стадии на развитие, през които животът е минавал. В тези фази на развитие се вижда постепенното изявяване на Божията мисъл. Растението, животното и чов^кът представят проявената Божия мисъл на земята. Първото проявяване на Божията мисъл виждаме въ
+фигури
+растенията. Като прекарали хиляди години с главите си в земята (ф. 1.), растенията пожелали ново положение – да извадят главите си от земята, а с това заедно да се подобрят условията на живота им. Обаче, това не могло да стане изведнъж. Бог постепенно обръщал главите им, докато ги поставил в хоризонтално положение, което виждаме в четвероногите, в млекопитаещите (ф. 2.). Значи, животните са втората проява на Божията мисъл на земята. И животните не били доволни от положението си; и те пожелали подобрение на условията на техния живот. Центърът на тежестта в животните не е в средата, вследствие на което за да пазят равновесие, те движат опашката си. В това отношение опашката играе важна роля у животните. След големи мъчнотии и страдания, силите в главата на животните започнали да се проектират повече нагоре, вследствие на което тялото им постепенно се изправяло, докато застанало на два крака, което виждаме в човека (ф. 3). Следователно, човек представя трета проява на Божията мисъл. При това положение, с глава нагоре и на два крака изправен, и човек няма нужното равновесие. Ето защо, човек често пада. За да не пада, той трябва да държи мисълта си силно съсредоточена нагоре, към центъра на слънцето. Моралните падания на хората се дължат на факта, че в техния морален живот няма равновесие, няма нужния морален устой. В този смисъл, грехът не е нищо друго, освен изгубване на равновесието, вследствие на което човек пада. Дали морално ще падне човек или физически, това се дължи все на изгубване на равновесието.
-(Ф- V	(Ф- 2)
+Съвременните хора са недоволни от начина, по който светът е създаден. Когато главата им била забита в земята, те били недоволни. Когато главата им била в хоризонтално положение, и тогава изказали недоволство. И днес, когато главата им е на горе, те пак са недоволни. Невидимият свят предлага на хората да представят свой проект за създаване на света, за да се задоволят. Такъв проект и до днес не е представен. Защо? – Защото хората не са дошли до положение да разбират нещата принципално, т. е. от Божествено гледище. Досега хората са разглеждали нещата или от своя гледна точка, или от гледна точка на своите ближни. Те трябва да дойдат до третия начин: да разглеждат нещата от Божествения свят, от гледището на абсолютните, неизменни принципи. Да изучавате нещата от Божествено гледище е едно, а да ги изучавате от свое гледище и от гледището на своите ближни, е друго.
-растенията. Като прекарали хиляди години с главите си в земята (ф. 1.), растенията по-
+Какво се разбира под думите изучаване на нещата от свое гледище, от гледището на своя ближен и от Божествено гледище? Да изучавате нещата от Божествено гледище, от гледището на Бога и тогава да се произнасяте върху тях, това значи, да ги разглеждате от положението на бащата. Да ги изучавате от свое гледище, това значи да ги разглеждате от положението на майката. И най-после, да ги изучавате от гледището на своя ближен, това значи, да ги разглеждате от положението на децата. Децата са много своенравни. Те вършат неща, които не са позволени: влизат в чужди градини да късат плодове, влизат в дюкяни да правят обири и т. н. За да се освободят от пакостите на децата, т. е. на своите ближни, хората създават закони, морални правила, според които не позволяват да се правят обири, да се късат плодове и т. н. Ако не се спазват тези правила, нарушава се равновесието на общия организъм. Няма по-страшно нещо от това, да се отреже главата на човека. Ако се отреже главата на човека, нарушава се равновесието на целия организъм. Колко мъчно може след това да се възстанови изгубеното равновесие.
+Хората питат, защо Господ е създал света. Защо светът е създаден, никой не знае. В създаването на света се крие някаква дълбока вътрешна тайна. Интересно е кое кара хората да питат, защо светът е създаден. Има ли някакво противоречие в това, че светът е създаден? – Ама защо човек ходи на два крака? – Какво особено има в това? Някога, в далечното минало, главата на човека е била забита в земята, после е била в хоризонтално положение, а
-−
-желали ново положение–да извадят главите си от земята, а с това заедно да се подо-брят условията на живота им. Обаче, това не могло да стане изведнъж. Бог постепенно обръщал главите им, докато ги поста-вил в хоризонтално положение, което виждаме в четвероногит, в мл-вкопитаещитъ^ (ф. 2.). Значи, животните са втората проява на Божията мисъл на земята. И животните не били доволни от положението си; и те пожелали подобрение на условията на техния живот. Центърът на тежестта в животните не е в средата, вследствие на което за да пазят равновесие, т движат опашката си. В това отношение опашката играе важна рол у животнит. След голями мъчнотии и страдания, силигб в главата на животните започнали да се проектират повече нагоре, вследствие на което тялото им постепенно се изправяло, докато застанало на два крака, което виждаме в човека (ф. 3). Следователно, човек представя трета проява на Божията мисъл. При това положение, с глава дагоре и на два крака изпра-вен, и човек н^ма нужното равновесие. Ето защо, човек често пада. За да не пада, той трябва да държи мисълта си силно съсредоточена нагоре, към центъра на слънцето. Моралните падания на хората се дължат на факта, че в т-вхния морален живот няма равновесие, няма нужния морален устой. В този смисъл, гръхът не е нищо друго,
-−
-−
-−
-освен изгубване на равновесието, вследствие на което човек пада. Дали морално ще падне човек или физически, това се дължи все на изгубване на равновесието.
-−
-Съвременните хора са недоволни от начина, по който светът е създаден. Когато-главата им била забита в земята, т били недоволни. Когато главата им била в хоризонтално положение, и тогава изказали недоволство. И днес, когато главата им е на* горе, т пак са недоволни. Невидимият свят предлага на хората да представят свой проект за създаване на света, за да се задоволят. Такъв проект и до днес не е представен. Защо? – Защото хората не са дошли до положение да разбират нещата принципално, т. е. от Божествено гледище, Досега хората са разглеждали нещата или от своя гледна точка, или от гледна точка на своитъ1 ближни. Р трябва да дойдат до третия начин: да разглеждат нещата от Божествения свят, от гледището на абсолютните, неизмънни принципи. Да изучавате нещата от Божествено гледище е едно, а да ги изучавате от свое гледище и от гледището на своите ближни, е друго.
-−
-Какво се разбира под думите изучаване на нещата от свое гледище, от гледищета на своя ближен и от Божествено гледище? Да изучавате нътцата от Божествено гледище, от гледището на Бога и тогава да се произнасяте върху тях, това значи, да ги разгле-
-−
-−
-−
-ждате от положението на бащата. Да ги изучавате от свое гледище, това значи да ги разглеждате от положението на майката. И най-после, да ги изучавате от гледището на своя ближен, това значи, да ги разглеждате от положението на децата. Децата са много своенравни. Т вършат неща, които-не са позволени: влизат в чужди градини да късат плодове, влизат в дюкяни да правят обири и т. н. За да се освободят от пакостите на децата, т. е. на своите ближни, хората създават закони, морални правила, според които не позволяват да се правят обири, да се късат плодове и т. н. Ако не се спазват тези правила, нарушава се равновесието на общия организъм. Няма по-страшно нещо от това, да се отръже главата на човека. Ако се отреже главата на човека, нарушава се равновесието на цълия организъм. Колко мъчно може след това да се възстанови изгубеното равновесие.
-−
-Хората питат, защо Господ е създал св-вта. Защо светът е създаден, никой не знае. В създаването на света се крие нъ-каква дълбока вътрешна тайна. Интересно ег кое кара хората да питат, защо светът е създаден. Има ли нъкакво противоречие в това, че светът е създаден? – Ама защо-човек ходи на два крака? – Какво особено има в това? Някога, в далечното минало, главата на човека е била забита в земята, после е била в хоризонтално положение, а