← По-стара версия

Версия от 04:51, 5 февруари 2010

Ред 21:

Сега туй е един пример, както Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че орехите, съединени в едно, може 200 ореха в 5 години да ви помогнат. Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас. Или какъв е законът? – Ако вие се интересувате от орехите и те ще интересуват от вас. Законът е все същия. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея и тя няма да ви помогне.  

Сега туй е един пример, както Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че орехите, съединени в едно, може 200 ореха в 5 години да ви помогнат. Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас. Или какъв е законът? – Ако вие се интересувате от орехите и те ще интересуват от вас. Законът е все същия. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея и тя няма да ви помогне.  

−

рисунка 

+

[[Файл:MOK13-14-06-1.gif|ляво]] Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В. Отгоре тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи долу по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу? Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила? Ще видите в планините, всички тия долини и пътища на планините се дължат само на водата. Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала. Отдето е пътувала водата, все е образувала тия долини като слизала.  

−

+

−

Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В. Отгоре тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи долу по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу? Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила? Ще видите в планините, всички тия долини и пътища на планините се дължат само на водата. Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала. Отдето е пътувала водата, все е образувала тия долини като слизала.  

+

Ние говорим сега за онова, което тя е направила без да иска. Защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се!" И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил веднъж водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той, като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата като изгуби огъня в себе си, пак слиза надолу.  

Ние говорим сега за онова, което тя е направила без да иска. Защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се!" И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил веднъж водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той, като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата като изгуби огъня в себе си, пак слиза надолу.  

Ред 35:

Ред 33:

Сега как ще изпеете "В пустинята на живота"? Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: "В пустинята на живота!" (''Учителят прави движения с ръцете си нагоре.'') В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа!" И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. "Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (''Вдига ръцете си нагоре.'') То е парата. Така не се декламира. (''Учителят вдига ръцете си нагоре.'') Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (''Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.'') "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното. Трябва да проучавате качествата на нещата. Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме?" Право е. Но при известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.  

Сега как ще изпеете "В пустинята на живота"? Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: "В пустинята на живота!" (''Учителят прави движения с ръцете си нагоре.'') В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа!" И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. "Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (''Вдига ръцете си нагоре.'') То е парата. Така не се декламира. (''Учителят вдига ръцете си нагоре.'') Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (''Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.'') "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното. Трябва да проучавате качествата на нещата. Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме?" Право е. Но при известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.  

−

рисунка 

+

[[Файл:MOK13-14-06-2.gif|ляво]]

Сега на предмета. Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вървите по пътя. Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но няма във вас нищо определено. Вървите така. (''Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.'') За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма. А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взима, разумно ли е? – Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо. Професорът си отваря път, да не му говори. Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш? (''- Нагоре.'') Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще си откъсне от плода.  

Сега на предмета. Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вървите по пътя. Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но няма във вас нищо определено. Вървите така. (''Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.'') За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма. А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взима, разумно ли е? – Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо. Професорът си отваря път, да не му говори. Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш? (''- Нагоре.'') Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще си откъсне от плода.  

Ред 57:

Ред 55:

А сега, да чуя как ще изпеете: "В пустинята на живота, де скръб цари". Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние. Давам ви една английска лира стерлинга. Не пеете. Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500. Почва да ви тупти сърцето. – "Май че, пак ще пропея!" – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото. В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха. И ти казваш: "Ще пея!" Защо? — "Хиляда лири дават, ще пея!" Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се. Аз зная защо не искате да пеете. Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете. Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е. Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле. Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"? Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна". Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. "Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня в рай и ще придаде смисъл. Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.  

А сега, да чуя как ще изпеете: "В пустинята на живота, де скръб цари". Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние. Давам ви една английска лира стерлинга. Не пеете. Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500. Почва да ви тупти сърцето. – "Май че, пак ще пропея!" – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото. В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха. И ти казваш: "Ще пея!" Защо? — "Хиляда лири дават, ще пея!" Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се. Аз зная защо не искате да пеете. Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете. Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е. Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле. Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"? Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна". Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. "Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня в рай и ще придаде смисъл. Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.  

−

рисунка 

+

[[Файл:MOK13-14-06-3.gif|ляво]]

Тук имате триъгълника АВС. Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя? Влизам в друг един свят. (''Учителят допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.'') Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света и минаваме към един свят, който седи далеч вън от този.  

Тук имате триъгълника АВС. Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя? Влизам в друг един свят. (''Учителят допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.'') Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света и минаваме към един свят, който седи далеч вън от този.  

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==ОРЕХЪТ И ОРЕХЧЕТО==
-===ВОДА И ПАРА СЛИЗАНЕ, ХЛЪЗГАНЕ И ПАДАНЕ===
+ВОДА И ПАРА СЛИЗАНЕ, ХЛЪЗГАНЕ И ПАДАНЕ
 Отче наш

Орехът и орехчето, 19.10.1934 - Редакционна история

Донка в 10:05, 15 юни 2011

Хирон: /* ОРЕХЪТ И ОРЕХЧЕТО */

Avia: /* ВОДА И ПАРА СЛИЗАНЕ, ХЛЪЗГАНЕ И ПАДАНЕ */

Хирон: Нова страница: ==ОРЕХЪТ И ОРЕХЧЕТО== ===ВОДА И ПАРА СЛИЗАНЕ, ХЛЪЗГАНЕ И ПАДАНЕ=== Отче наш Ще прочета само някол…