← По-стара версия

Версия от 18:09, 27 февруари 2009

Ред 17:

Ако отидете в Америка например или в Англия, когато някой господин е поканен на някой бал или на някоя богата вечеря, а не разполага с хубав костюм, понеже ще му трябват няколко хиляди, той отива в някой магазин, в някоя известна фирма и взема под наем някой костюм. Ако му трябват някои украшения, и тях ще вземе, ще се накичи и ще се яви. На другия ден остава пак в своите стари дрехи. Така също и вие, гледам ви, някой ден сте радостни, но сте взели тази радост отнякъде. Но аз не се лъжа. Гледам, някой се разскачал, казвам: Този еди от коя си фирма е взел тази радост. После, гледам го, върнал я. Казвам: Втори път пак ще те поканят. Пак ще вземеш назаем и хората ще те видят хубаво облечен, модно докаран. Хубаво е човек да има един свой костюм. Едно нещо зная: Духовната радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема, тъй зная аз. А какво знаете вие, то е друго нещо. Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата духовният човек вижда вечната радост. Той добре носи страданията. Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е радостен. Това е опитност. Важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек навън. Радостта никога не се губи, тъй разбирам аз. И с вярата е същото. Може да дойдат отвън колебание, съмнение и други неща, но тя не се мени. Така е и с надеждата, и с любовта. Любовта никога не се губи, тя не охладнява. Така знаем ние. Как знаете вие, то е друг въпрос. Тъй зная за себе си нещата. Човек може да падне и да се охлузи, нищо не значи това падане. Нима един лъч, който е слязъл отгоре, е паднал на земята, е по-грешен от другите лъчи? Не, дошъл е да свърши своята работа и след като я свърши, неговото положение се изменя. Свършил ли е работата си обаче, той все е придобил нещо. И загубата в едно отношение е печалба в друго отношение. И Бог за наше добро праща ни на земята временно, да пострадаме, за да придобием нещо хубаво и красиво. Тъй зная аз. Някой казва: "Защо слязоха земята?" - Екскурзия сте направили. Сега сте избрали един ден малко неподходящ за екскурзия, но все пак е приятно нещо. След дъждовно време, след облачно време все ще се оправи времето, няма да бъде все така. Христос казва на учениците си: "Сега имате скърби, светът ще се възрадва, а вие ще плачете, но после Аз ще ви видя и вие ще се възрадвате, и радостта ви никой не може да отнеме." По този начин вие ще работите практически, или опитно ще работите. Подложени сте на изпит и никой не може да ви помогне. Даже и ангелите не могат да ви помогнат; и да искаш, не може, защото всяко нещо става по закона на абсолютната свобода. Че как ще помогнеш на онзи мързелив ученик, който не иска да учи? Учителят може да го прекара от един клас в друг, но знания трябват, добродетели трябват на човека. Добродетели в нас трябва да израснат.

Ако отидете в Америка например или в Англия, когато някой господин е поканен на някой бал или на някоя богата вечеря, а не разполага с хубав костюм, понеже ще му трябват няколко хиляди, той отива в някой магазин, в някоя известна фирма и взема под наем някой костюм. Ако му трябват някои украшения, и тях ще вземе, ще се накичи и ще се яви. На другия ден остава пак в своите стари дрехи. Така също и вие, гледам ви, някой ден сте радостни, но сте взели тази радост отнякъде. Но аз не се лъжа. Гледам, някой се разскачал, казвам: Този еди от коя си фирма е взел тази радост. После, гледам го, върнал я. Казвам: Втори път пак ще те поканят. Пак ще вземеш назаем и хората ще те видят хубаво облечен, модно докаран. Хубаво е човек да има един свой костюм. Едно нещо зная: Духовната радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема, тъй зная аз. А какво знаете вие, то е друго нещо. Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата духовният човек вижда вечната радост. Той добре носи страданията. Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е радостен. Това е опитност. Важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек навън. Радостта никога не се губи, тъй разбирам аз. И с вярата е същото. Може да дойдат отвън колебание, съмнение и други неща, но тя не се мени. Така е и с надеждата, и с любовта. Любовта никога не се губи, тя не охладнява. Така знаем ние. Как знаете вие, то е друг въпрос. Тъй зная за себе си нещата. Човек може да падне и да се охлузи, нищо не значи това падане. Нима един лъч, който е слязъл отгоре, е паднал на земята, е по-грешен от другите лъчи? Не, дошъл е да свърши своята работа и след като я свърши, неговото положение се изменя. Свършил ли е работата си обаче, той все е придобил нещо. И загубата в едно отношение е печалба в друго отношение. И Бог за наше добро праща ни на земята временно, да пострадаме, за да придобием нещо хубаво и красиво. Тъй зная аз. Някой казва: "Защо слязоха земята?" - Екскурзия сте направили. Сега сте избрали един ден малко неподходящ за екскурзия, но все пак е приятно нещо. След дъждовно време, след облачно време все ще се оправи времето, няма да бъде все така. Христос казва на учениците си: "Сега имате скърби, светът ще се възрадва, а вие ще плачете, но после Аз ще ви видя и вие ще се възрадвате, и радостта ви никой не може да отнеме." По този начин вие ще работите практически, или опитно ще работите. Подложени сте на изпит и никой не може да ви помогне. Даже и ангелите не могат да ви помогнат; и да искаш, не може, защото всяко нещо става по закона на абсолютната свобода. Че как ще помогнеш на онзи мързелив ученик, който не иска да учи? Учителят може да го прекара от един клас в друг, но знания трябват, добродетели трябват на човека. Добродетели в нас трябва да израснат.

−

Аз като ви говоря за онзи, идеалния свят, подразбирам, че у човека трябва да се развият всички онези добродетели, всички онези способности, тогава той ще има сила за себе си. И няма да има никакви животни около него, защото животните са признак на неговите слабости. Тъй разбирам този живот. А вие се зарадвате и казвате:" Колко е хубаво!" Да, това е топка за децата, тъй се говори. От онези вътрешни добродетели трябва да бъде съграден този живот. Ако ги нямате, никой не може да ви помогне. Да живее на подаяние всеки може, но вие знаете какво нещо е подаянието. Толкова пъти съм ви говорил и пак ви питам: Вие може ли да влезете в един съвременен симфонически оркестър, ако не можете да свирите? Там слушател ще бъдете. - "Ама аз искам да свиря." - След като теглиш 10 пъти този лък, капелмайсторът ще ти каже: "Бъди тъй добър да слушаш само." И няма какво да се докачате, само онзи, който е способен, има право да свири. И като дойдете до онзи свят, тъй ще бъде. Ама благодат има! Благодат има за онзи начинаещ, който цял ден стърже цигулката, но за виртуоза няма никаква благодат. На него казват: "За тебе благодатта е свършена, ти трябва да проявиш своето изкуство и да свириш хубаво." Нищо повече! Сега аз говоря за вас, които сте виртуози, а пък които сте ученици, благодат има толкова, колкото целия океан, но за виртуозите няма. Само виртуозът има права. Той има право да свири тъй, както намери за добре, а ученикът няма права, той ще свири по правилата, по методите, които учителят му дава. Като ученик ще се подчиниш на дисциплината на училището: със своите съученици скандали няма да вдигаш, в класняма да се смееш, няма да говориш, разумно ще отговаряш, ще мълчиш и ще се учиш. После, няма да носиш, каквото искаш, в клас няма да ядеш семки, фъстъци и други такива работи, не се позволяват такива неща. - "Ама аз не съм ли свободен?" - Никаква свобода няма. Туй трябва да се спазва в клас. Когато постите, туй е признак, че сте ученици, въздържание трябва. Ученикът пости. Що е пост? Вие ако турите тези правила в живота си, ще имате известни добри резултати, но и ако не ги турите, пак ще си учите уроците. Защото невидимият свят е толкова строг, справедлив е той. Досега, откакто светът е създаден, нито един ангел не е успял да се промъкне, без да учи. Всеки, който се е опитал, все е слязъл долу на земята. Туй са правила за всички. Няма никакво снизхождение и лицеприятие. Законът е еднакъв и за млади, и за стари. Онези, които имат съзнание, които искат да бъдат в този свят, еднакъв трябва да бъде законът за тях. Да не мислите, че в другия свят има някакво лицеприятие, както в този? Не, там няма никакво лицеприятие. Като влезете там, ще ви очакват да бъдете чист, а чистотата е свойство, качество само на безсмъртните души. Туй трябва да знаете. Смъртен ли си, чистота нямаш! После, разумността също тъй е качество само на безсмъртните души. Смъртната душа не може да бъде разумна. Истината, правдата, добродетелта - всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души. Щом човекът е безсмъртен, и той ще има свои добродетели, и той ще има свой начин на разбиране, но те се различават.

+

Аз като ви говоря за онзи, идеалния свят, подразбирам, че у човека трябва да се развият всички онези добродетели, всички онези способности, тогава той ще има сила за себе си. И няма да има никакви животни около него, защото животните са признак на неговите слабости. Тъй разбирам този живот. А вие се зарадвате и казвате: "Колко е хубаво!" Да, това е топка за децата, тъй се говори. От онези вътрешни добродетели трябва да бъде съграден този живот. Ако ги нямате, никой не може да ви помогне. Да живее на подаяние всеки може, но вие знаете какво нещо е подаянието. Толкова пъти съм ви говорил и пак ви питам: Вие може ли да влезете в един съвременен симфонически оркестър, ако не можете да свирите? Там слушател ще бъдете. - "Ама аз искам да свиря." - След като теглиш 10 пъти този лък, капелмайсторът ще ти каже: "Бъди тъй добър да слушаш само." И няма какво да се докачате, само онзи, който е способен, има право да свири. И като дойдете до онзи свят, тъй ще бъде. Ама благодат има! Благодат има за онзи начинаещ, който цял ден стърже цигулката, но за виртуоза няма никаква благодат. На него казват: "За тебе благодатта е свършена, ти трябва да проявиш своето изкуство и да свириш хубаво. "Нищо повече! Сега аз говоря за вас, които сте виртуози, а пък които сте ученици, благодат има толкова, колкото целия океан, но за виртуозите няма. Само виртуозът има права. Той има право да свири тъй, както намери за добре, а ученикът няма права, той ще свири по правилата, по методите, които учителят му дава. Като ученик ще се подчиниш на дисциплината на училището: със своите съученици скандали няма да вдигаш, в класняма да се смееш, няма да говориш, разумно ще отговаряш, ще мълчиш и ще се учиш. После, няма да носиш, каквото искаш, в клас няма да ядеш семки, фъстъци и други такива работи, не се позволяват такива неща. - "Ама аз не съм ли свободен?" - Никаква свобода няма. Туй трябва да се спазва в клас. Когато постите, туй е признак, че сте ученици, въздържание трябва. Ученикът пости. Що е пост? Вие ако турите тези правила в живота си, ще имате известни добри резултати, но и ако не ги турите, пак ще си учите уроците. Защото невидимият свят е толкова строг, справедлив е той. Досега, откакто светът е създаден, нито един ангел не е успял да се промъкне, без да учи. Всеки, който се е опитал, все е слязъл долу на земята. Туй са правила за всички. Няма никакво снизхождение и лицеприятие. Законът е еднакъв и за млади, и за стари. Онези, които имат съзнание, които искат да бъдат в този свят, еднакъв трябва да бъде законът за тях. Да не мислите, че в другия свят има някакво лицеприятие, както в този? Не, там няма никакво лицеприятие. Като влезете там, ще ви очакват да бъдете чист, а чистотата е свойство, качество само на безсмъртните души. Туй трябва да знаете. Смъртен ли си, чистота нямаш! После, разумността също тъй е качество само на безсмъртните души. Смъртната душа не може да бъде разумна. Истината, правдата, добродетелта - всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души. Щом човекът е безсмъртен, и той ще има свои добродетели, и той ще има свой начин на разбиране, но те се различават.

Та казвам, някой път на човека му става тъй тежко, че му иде да бяга в гората. Е, ако гората можеше да лекува главата! Колко пъти ние сме ходили в гората, без да се лекува главата. Главата може да се лекува само когато истината влезе да живее в човека. Та сега ще внесете в ума си мисълта, че в света, към който се стремите, лицеприятие няма. Вие не гледайте сега на временния живот. Вие много повърхностно гледате. Не се заблуждавайте от временни прояви. Вие може да имате един приятел, който ви обича, но вие не се заблуждавайте още от първите прояви на любовта. Любовта се познава по своите крайни резултати. Вие не се заблуждавайте от временните прояви. Онзи, който ви обича на земята, той трябва да ви сочи пътя нагоре. Сочи ли ви пътя, той ви обича, не ви ли сочи - той не ви обича, нищо повече! Тъй подразбираме ние обичта -подтикване към целта, към благото на душата. Ако някой спъва моята душа, ако я заробва, ако ме спъва от пътя да разбирам Бога, каква полза имам от неговата любов? Значи любовта в своя вътрешен смисъл се познава по това, че всеки, който ви обича, трябва да даде един вътрешен подтик на душата ви. Туй наричаме ние взаимен труд, взаимна работа за самоусъвършенствуване. Туй е красивото. И когато дойдете да разсъждавате, ще знаете: всяка сестра, която може да ви подтикне напред, тя ви обича, а всяка, която не може да ви подтикне, нейната любов не е още силна. Вие казвате: "Ама тя не ме обича." Това са временни субективни схващания. Светът има такава любов. Каква е обичта в света? Аз ще ви се усмихна, ще ви дам стол да седнете, ще ви нагостя, но това още не е любов. Аз може да имам някакъв интерес. Ако идете при някой съвременен учител американец като ученик и му платите два-три пъти повече хонорар, отколкото някой беден ученик, той ви посреща добре, а бедния ученик го изпъжда, иска да се освободи от него, макар че и той му плаща. Казва му: "Не си губи времето."

Та казвам, някой път на човека му става тъй тежко, че му иде да бяга в гората. Е, ако гората можеше да лекува главата! Колко пъти ние сме ходили в гората, без да се лекува главата. Главата може да се лекува само когато истината влезе да живее в човека. Та сега ще внесете в ума си мисълта, че в света, към който се стремите, лицеприятие няма. Вие не гледайте сега на временния живот. Вие много повърхностно гледате. Не се заблуждавайте от временни прояви. Вие може да имате един приятел, който ви обича, но вие не се заблуждавайте още от първите прояви на любовта. Любовта се познава по своите крайни резултати. Вие не се заблуждавайте от временните прояви. Онзи, който ви обича на земята, той трябва да ви сочи пътя нагоре. Сочи ли ви пътя, той ви обича, не ви ли сочи - той не ви обича, нищо повече! Тъй подразбираме ние обичта -подтикване към целта, към благото на душата. Ако някой спъва моята душа, ако я заробва, ако ме спъва от пътя да разбирам Бога, каква полза имам от неговата любов? Значи любовта в своя вътрешен смисъл се познава по това, че всеки, който ви обича, трябва да даде един вътрешен подтик на душата ви. Туй наричаме ние взаимен труд, взаимна работа за самоусъвършенствуване. Туй е красивото. И когато дойдете да разсъждавате, ще знаете: всяка сестра, която може да ви подтикне напред, тя ви обича, а всяка, която не може да ви подтикне, нейната любов не е още силна. Вие казвате: "Ама тя не ме обича." Това са временни субективни схващания. Светът има такава любов. Каква е обичта в света? Аз ще ви се усмихна, ще ви дам стол да седнете, ще ви нагостя, но това още не е любов. Аз може да имам някакъв интерес. Ако идете при някой съвременен учител американец като ученик и му платите два-три пъти повече хонорар, отколкото някой беден ученик, той ви посреща добре, а бедния ученик го изпъжда, иска да се освободи от него, макар че и той му плаща. Казва му: "Не си губи времето."

← По-стара версия		Версия от 12:55, 27 март 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Извънредни беседи]]
		+
		+	[[КНИГА: Тихият глас]]
		+
		+	[http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/IB-Tihia_glas.pdf PDF с оригинален текст]
		+
	==ОГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ==		==ОГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ==

Огъване и пречупване - Редакционна история

Донка в 12:55, 27 март 2011

Ани в 18:09, 27 февруари 2009

Ани в 14:47, 27 февруари 2009

Хирон: Нова страница: ==ОГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ== Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление Има едно положе...