Общото благо - Редакционна история

Донка в 14:53, 11 юни 2011

2011-06-11T14:53:45Z

Хирон в 12:38, 22 юни 2009

2009-06-22T12:38:46Z

Показване на промените

Хирон в 09:28, 22 юни 2009

2009-06-22T09:28:42Z

Показване на промените

Хирон в 09:20, 22 юни 2009

2009-06-22T09:20:22Z

Хирон в 09:12, 22 юни 2009

2009-06-22T09:12:35Z

Хирон в 09:06, 22 юни 2009

2009-06-22T09:06:01Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==ОБЩОТО БЛАГО== Нарядът. Размишление. 7 глава от Марка. Има едно правило, което казва, че благо...

2009-06-20T18:43:29Z

Нова страница: ==ОБЩОТО БЛАГО== Нарядът. Размишление. 7 глава от Марка. Има едно правило, което казва, че благо...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 14:53, 11 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Утринни слова]] - Трета година ([[1933]] - [[1934]])
		+
		+	[[Ново разбиране за времето, том 1]]
		+
	==ОБЩОТО БЛАГО==		==ОБЩОТО БЛАГО==

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Сега искаме всичкото благо да дойде отвънка. Донякъде, наполовина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре. През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на земята, но тази светлина иде от вътрешността на слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на слънцето и носи своята сила. Тази светлина иде отвънка по отношение на земята, но отвътре - по отношение на слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали. Че ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба. И той поддържа, че амебите не страдат. Действително, амебите не страдат като хората. Но като човек, той трябва да приеме страданията.
-Страданията в живота, това са условията, при които животът може да расте. И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива. Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото, болят ви краката или ръцете. Физиолозите обясняват този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие или че артериалната система изпраща по-малко кръв. Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни. Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв. Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв хората остаряват. В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно. Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години. Но сега се задръстват тия системи и човек умира. Тъй както един човек могат да го обесят, така и ние косвено се уморяваме чрез ядене. Някои препоръчват много ядене. Много ядене е опасно и малкото ядене е опасно. Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно. Малко да се яде, но да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци. Излишъците, непотребното в нас, внася известна отрова. Този закон е верен и тю отношение на човешките мисли. Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават. Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разре-
+Страданията в живота, това са условията, при които животът може да расте. И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива. Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото, болят ви краката или ръцете. Физиолозите обясняват този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие или че артериалната система изпраща по-малко кръв. Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни. Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв. Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв хората остаряват. В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно. Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години. Но сега се задръстват тия системи и човек умира. Тъй както един човек могат да го обесят, така и ние косвено се уморяваме чрез ядене. Някои препоръчват много ядене. Много ядене е опасно и малкото ядене е опасно. Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно. Малко да се яде, но да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци. Излишъците, непотребното в нас, внася известна отрова. Този закон е верен и по отношение на човешките мисли. Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават. Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разрешават, те са една отрова, един товар. Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого. Ти страдаш. Питам: Защо страдаш ти? Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек? Приближи се при човека и кажи: Братко, дерзай! И да искат да те обесят, не могат да те обесят! Напред върви! И като те обесят пак ще живееш! Мислите ли, че един адепт, който разбира законите, могат да го обесят? Че той ще суспендира дишането си за 10-15 деня. Докторите ще намерят, че той е обесен. И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее. Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее. Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата? Не. По никой начин. Неговата глава никога не пада. Но, който знае законите. Нашите глави постоянно падат. Сега има адепти и във войната, всички не се убиват. Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го погледне, ръката му се спре. Разправяше ми един български офицер: През войната като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си. Някой му казал: Този няма да го буташ! - Онзи, който живее в Любовта, онзи който има истинския живот, онзи който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. И няма сила, която може да причини смърт на този човек. Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен. Истината вие отвътре ще я разберете. Вие ще кажете: Ние тогава нямаме нужда от хората. Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за да развиете вашата сила. Защото без тия хора, без вашите ближни, животът ви не може да се изрази. Ближните ви ще бъдат като едно условие, за да проверите тази истина, за да я изучите. Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила. Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена. Та ближните ни са потребни, за добро са те. А сега ближните си ги смятаме за врагове. С тях се бием, воюваме. Ако те ни надвият, казваме: Нашите врагове са по-силни. Ако ние им надвием, казваме: Ние сме по-силни. Но тогава де са истинските врагове? Кой създаде мисълта, че някой си човек отвън-
-−
-−
-−
-−
-шават, те са една отрова, един товар. Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого. Ти страдаш. Питам: Защо страдаш ти? Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек? Приближи се при човека и кажи: Братко, дерзай! И да искат да те обесят, не могат да те обесят! Напред върви! И като те обесят пак ще живееш! Мислите ли, че един адепт, който разбира законите, могат да го обесят? Че той ще суспендира дишането си за 10-15 деня. Докторите ще намерят, че той е обесен. И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее. Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее. Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата? Не. По никой начин. Неговата глава никога не пада. Но, който знае законите. Нашите глави постоянно падат. Сега има адепти и във войната, всички не се убиват. Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го погледне, ръката му се спре. Разправяше ми един български офицер: През войната като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си. Някой му казал: Този няма да го буташ! - Онзи, който живее в Любовта, онзи който има истинския живот, онзи който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. И няма сила, която може да причини смърт на този човек. Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен. Истината вие отвътре ще я разберете. Вие ще кажете: Ние тогава нямаме нужда от хората. Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за да развиете вашата сила. Защото без тия хора, без вашите ближни, животът ви не може да се изрази. Ближните ви ще бъдат като едно условие, за да проверите тази истина, за да я изучите. Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила. Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена. Та ближните ни са потребни, за добро са те. А сега ближните си ги смятаме за врагове. С тях се бием, воюваме. Ако те ни надвият, казваме: Нашите врагове са по-силни. Ако ние им надвием, казваме: Ние сме по-силни. Но тогава де са истинските врагове? Кой създаде мисълта, че някой си човек отвън-

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Та се иска едно разбиране. Не трябва да се търси живота отвънка. Отвънка са условията, външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре. Под думата "отвътре" аз разбирам закона на Любовта. Отвътре, вътрешният живот, е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш! То е закон. Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога. Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Той ще бъде terra incognita* за теб. Щом Го обичаш Той ще бъде разкрит за тебе. В момента, в който ти се поколебаеш или се усъмниш, веднага ще настъпи нощ за тебе.
-Този закон постоянно функционира. Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала. Не че е изчезнала, те отвътре не се познават. И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи закона на Любовта, това което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде. Но ние казваме: Просете и ще ви се даде. Бог е вътре в нас. Следователно отвътре ще.просиш. Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш. Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде. Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал
+Този закон постоянно функционира. Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала. Не че е изчезнала, те отвътре не се познават. И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи закона на Любовта, това което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде. Но ние казваме: Просете и ще ви се даде. Бог е вътре в нас. Следователно отвътре ще просиш. Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш. Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде. Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал хляб не те ползва нищо, условия нямаш. Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш, тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба е добър. И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл, да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим. Ти вземаш хляба от фурната за пет лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина. Фурнаджията е благодарен само за петте лева дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае. И ти нищо не искаш да знаеш. Ти се интересуваш само от хляба. Тогава как ще разбереш думите на Христа: "Аз съм живият хляб слязъл от небето, който ме яде ще има живот"? Та хлебарят трябва да приложи нещо от себе си. И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите. Тия пари трябва да бъдат едно благословение. И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот. Тия пари ще се размножават, навсякъде дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей. От посятото зърно не излиза една семка, от него излизат 60-70 зърна, а пък в по-ранните епохи житото е давало още по-голям плод.
+Сега искаме всичкото благо да дойде отвънка. Донякъде, наполовина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре. През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на земята, но тази светлина иде от вътрешността на слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на слънцето и носи своята сила. Тази светлина иде отвънка по отношение на земята, но отвътре - по отношение на слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали. Че ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба. И той поддържа, че амебите не страдат. Действително, амебите не страдат като хората. Но като човек, той трябва да приеме страданията.
-−
-−
-−
-−
-хляб не те ползва нищо, условия нямаш. Хлябът е сложен отвънка, а този хляб'изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш, тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба е добър. И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл, да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим. Ти вземаш хляба от фурната за пет лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина. Фурнаджията е благодарен само за петте лева дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае. И ти нищо не искаш да знаеш. Ти се интересуваш само от хляба. Тогава как ще разбереш думите на Христа: "Аз съм живият хляб слязъл от небето, който ме яде ще има живот"? Та хлебарят трябва да приложи нещо от себе си. И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите. Тия пари трябва да бъдат едно благословение. И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот. Тия пари ще се размножават, навсякъде дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей. От посятото зърно не излиза една семка, от него излизат 60-70 зърна, а пък в по-ранните епохи житото е давало още по-голям плод.
-−
-Сега искаме всичкото благо да дойде отвънка. Донякъде, наполовина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре. През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на земята, но тази светлина иде от вътрешността на слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на слънцето и носи своята сила. Тази светлина иде отвънка по отношение на земята, но отвътре - по отношение на слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно,/ва да познаем Истината, ние трябва да тър-
-−
-−
-−
-−
-сим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото пое недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали. Че ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба. И той поддържа, че амебите не страдат. Действително, амебите не страдат като хората. Но като човек, той трябва да приеме страданията.
 Страданията в живота, това са условията, при които животът може да расте. И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива. Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото, болят ви краката или ръцете. Физиолозите обясняват този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие или че артериалната система изпраща по-малко кръв. Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни. Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв. Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв хората остаряват. В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно. Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години. Но сега се задръстват тия системи и човек умира. Тъй както един човек могат да го обесят, така и ние косвено се уморяваме чрез ядене. Някои препоръчват много ядене. Много ядене е опасно и малкото ядене е опасно. Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно. Малко да се яде, но да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци. Излишъците, непотребното в нас, внася известна отрова. Този закон е верен и тю отношение на човешките мисли. Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават. Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разре-