Хирон: Нова страница: ==Обхода към себе си и към природата== - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В ис...

2008-12-02T17:01:22Z

Нова страница: ==Обхода към себе си и към природата== - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В ис...

Нова страница

==Обхода към себе си и към природата==

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

Размишление.

Често се говори за възможни и невъзможни нища. Някои казват, че всичко е възможно. Това не е доказано. Други казват, че нищо не е възможно. Това е отричане на нъщата, което също не е доказано. Пър-вите казват, че човек може да хверчи; вторите отричат това. Кое от двет положения е по-право? Ако се каже, че птицата хверчи, това твърдение не се нуждае от доказателство. Следователно, твърденията, че птицата хверчи и човек хверчи, не са. еднакво приемливи. Едното се приема без противоречие, а второто внася известно противоречие. Друг е въпрогът, ако кажете, че воденичното колело се верти. Тук изпъква само въпроса: Кога се верти колелото? – Когато водата тече върху него. Щом престане течението на водата, и колелото престава да

132

се движи. Значи, движението на колелото е в зависимост от течението на реката. Тук има две движевши, които се различа-ват в посоките си: ръката се движи в плоскост, а колелото – около себе си. Ръката е рабтотила дълго време, за да приготви своя път. Колелото е в зависимост от ръката. Тя го движи, и след това то опредъля посоката на своето движение. В случая, ръката се явява като интелигентно, разумно съдцество, което само си пробива пжл. Обаче, за да се движи колелото, друга интелигентност му помага. Тя го поставя в такова положение, че да използува енергията на водата.

Когато ръката се образувала, имала ли е пред вид колелото? – Ни най-малко. В случая, колелото се изпръчило съвсем непредвидено на пътя й. Ще кажете, че Онзи, Който е направил ръката, имал пред вид колелото. Това е въпрос, който се нуждае от доказателство. Като мисъл, ръката е важна, а колелото се явява като допълнителна, вторична мисъл. На слицото основание намираме, че някои от мислите на човека са. първични и естествени, а други – вторични, неестествени, които се явяват на пж.тя на първит, както колелото се изпръчва на патя на ръката. Ако колелото се движи и верши работа, то е поставено на място; ако не се движи и не верши работа, то няма никакво предназначение. Следователно, и жи-

133

вотът, като колело, има своето велико предназначение. Той туря в действие всички органи на човешкото т-вло. В такъв случай, умът, сърцето и волята на човека имст също велико предназначение.

Като се вглеждате в живота, виждате, че една велика Разумност опредъля движенията на частите и отношенията им към себе си и към Цълото. Тези движения и отношения наричаме с общо име „обхода." Следователно, когато казваме, че човек трябва да има правилна обхода, разбираме правилно отношение към частите на Цълото и към самото Цъло. Дето има правилна обхода, там съществува разумност в отношенията, или съгласуване на частта с великата Разумност на живота. За да се опредъ-ли степеньта на разумността, която работи в живота, трябва да проследим условията, при които тя е действувала. Например, ако воденичното колело е поставено на такова място, че при всички условия издържа на напрежението на водата, казваме, че разумен човек го е поставил там. Ако колелото не издържа на напрежението на водата и често отскача от мъстото си, казваме, че разумността, която го поставила, не е голяма. Тя е изпуснала много нъща от пред вид, поради което стават малки или голями катастрофи в работата на воденицата.

Какво представя ръката? – Животът, който носи условията, при които човек се

134

ражда и развива. Животът не зависи от чо-въка. Той си върви по права линия. Обаче, от разумността на човека зависи, къде да постави своето колело, за да се движи правилно и равномърно, при всички условия, при всички външни мжлнотии и изпитания. На какво може да се уподоби колелото? – На човешкото тяло. Какво ще стане с воденицата, ако колелото не може да се верти? Задачата на човека се заключава в това, именно, така да постави колелото, че при всички условия да използува енергията на водата и да се верти. Следователно, както колелото използува енергията на ръката, така и човек трябва да използува енергията на живота. - Трябва ли човек всякога да върви по течението на живота? – Това зависи от неговите разбирания и интереси. Как се движи параходът в морето? – Някога по течението на водата, а някога – срещу течението. И човек някога се движи по течението на живота, а някога – срещу течението.

Каква е разликата, когато човек се движи по течението на живота и когато се движи срещу течението? В първия случай той изразходва по-малко енергия, отколкото в втория. Това показва, че той върви по гла-дък път, без мъчнотии и съпротивления. Той прилича на параход, който се движи леко, безпрепятствено по течението на водата. Това наричат хората щастие. Обаче, какво щастие е това, да стигнеш до едно място,

135

да разтовариш стоката си и да не можеш да се вернеш за нова стока? Какво щастие е това, да се качиш нЪкъде и да не можеш да слЪзеш? Следователно, нежно е чов&к да се движи и срещу течението на живота, т. е. да минава през мъчнотии и изпитания, за да занесе старата си стока на едно мт>сто и да купи нова. Нежно е човек да се качва на височини и сам да слиза. В този смисъл, животът, като велико училище, трЬбва да се използува с мъчнотиигб и препятствията си. Само така човек се калява и развива. Само така той расте, цъвти, връзва и дава сладки, вкусни плодове.

И тъй, когато срещне известно препятствие в живота си, човек трябва да знае, с каква физическа енергия разполага, за да може да се справи с положението си. Друг е случаят, когато вашите сили и силите на природата вервят успоредно и в една посока. Обаче, има случаи, когато вашите сили и тези на природата вервят в противоположни посоки. При това положение се явява борба между природата и човека. Как се свершва тази борба? – Или в полза на човека, или в полза на природата. Нткога побеждава човек, а някога – природата. В повечето случаи природата излиза победителка. За да не бъде бит, човек тр1»бва да върви в съгласие с законите на разумната природа. Така постъпва разумният во-деничар. Той използува и горното, и долното

136

течение на водата; колелото се верти, и воденицата му работи. Ето защо, разумният човек, за да не губи енергията си, трябва да върви по течението на ръката, а не срещу течението й. Това значи, да познава човек действието и противодействието на силите на своя организъм. Който познава този за-кон, той лесно решава задачите си. Като живее, човек неизбъжно се натъква на противодействия, но, с силата на волята и на характера си, той ги преодолява. Трябва ли човек да отложи известна работа, или да не изпълни обещанието си, само за това, че времето се развалило, и трябвало да чака, докато се поправи. Който държи на обеща нието си, ще се справи с времето. Че имало буря, че валъло силен дъжд или снъг, това не може да бж.де за него пръчка.

Мнозина изпадат в несъгласие с природата, с външния свет и отдават всичко на външни причини. Има и външни причини за дисхармонията в човешкия живот, но някои причини се крият и в самия човек. Като знае това, той трябва да изучава вън-шните и вж.трешните причини и да се справя разумно с тях. Ако течението на ръката е силно и отялъче воденичното колело настрана, причината за спиране на воденицата не е само в водата. Воденичарьт трябва да предвижда това и да постави колелото на друго място, дето течението е по слабо, да не го завлича водата. Бъдете разумни, да не се

137

поставяте на пж.тя на меканичните природни сили, защото те могаг да ви завлвкат. Ако трябва да застанете на пж.тя нм, вземете всички предпазителни мЬрки, да можете да се справите с тях. – Може ли без воденици и воденичари в живота? – При се-гашните условия на живота не може. Докато хората мелят житото, ще има и воденици, и воденичари. Едии ден, когато житото се яде в естествения му вид, воделичарите и воденициН, сами по себе си, ще изчезнат. Животът на воденичаря е най-грубата форма на живот. Колкото по-нагоре се изкачва човек, толкова повече се отдалечава от живота на воденичаря.

Когато се говори за раз}мна и правилна обхода на човека към себе си и към природата, имаме пред вид живота на човек, в когото душата се проявява. В този жи вот не съществуват никакви воденичари и воденици. Воденицата, в която се мели житото, представя човешкия стомах; меленето на житото е подобно на храносмилането. Ако стомахът мели храната, както воденицата – житото, човек би се изложил на много болести. Меленето на житото е само механически процес, а храносмилането – освен механически, още и органически процес. Новите научни изследвания доказват, че храносмилането е още и психически процес. Забелязано е, че добрите мисли и чувства се отразяват благотворно върху храно-

138

смилателната система, а лошите – неблагоприятно. Лакомството и чрезмерното желание на човека да се удоволствува разстройват стомашната система. Когато стомахът не работи, и мозъчната система се разстройва. Значи, между стомаха и мозъка има известно съотношение. Щом стомахът не работи добре, и мозъкът не действува правилно, а огтам и обходата на човека не е издържана.

Всъка енергия трябва да се използува правилно, т. е. за възвишени и разумни цели. Ако енергията на водата се използува за нъ-какво разумно предприятие, тя трябва да се употръби за нъкаква възвишена цел. Следователно, воденицата трябва да се използува за нъкаква разумна цел, за нуждите на хората, а не само за печалба. Всяко предприятие, което има пред вид първо печалби, а после ползата за човека, се отразява вредно върху цълия човешки живот. Докато човек живее, за да бъде полезен на себе си и на своит- ближни, работите му вервят добре. Измъни ли на този принцип, животът му се влошава. Как познаваме, кога воденицата, т. е. стомахът на човека работи добре? – По неговата обхода, по неговата работоспо-собност и жизненост. Който има здрава и пормална храносмилателна система, той е ве-сел, жизнерадостен, работлив. Срещнете ли човек с изсъхнало лице, жълт, нераз-положен за работа, ще знаете, че храносми-

139

лателната му система не е в изправност. Той не може да работи, гледа на всичко мрачно, песимистично, няма в!»ра в живота. За да не изпадате в такова положение, дръжте храносмилателната си система в изправност – от нея зависи благосъстоянието на чо-въка на физическия свет – първото степало на живота.

Върху доброто състояние на стомаха, т. е. воденицата на човека, голямо влияние оказват порите на кожата. Когато пзрите са отворени, стомахът действува добре; за-пушат ли се порит, храносмилането става неправилно. Порите предегавят канали, чрез които енергиите на природата се вливат в човешкия организъм. Когато казваме за някой човек, че е абсолютно здрав, ние подразбираме, че вливането на енергиите на природата в неговия организъм става правилно. Стане ли сутрин от сън, първата работа на човека е да приведе тялото си в изправно положение, за да могат енергиите на природата да се вливат в организма му. Бъдещето възпитание на децата ще има като първа задача, да следи за състоянието на храносмилателната систеча. Здрава и нормална храносмилателна система осигурява и нормална мозъчна система Щом двет си стеми са. в изправност, и дихателната система действува добре. Това са трите главни системи, които регулират човешките мисли .и чувства. Щом работят добре, мислите и

140

чувствата на човека се изявяват правилно^ Такъв човек мисли и чувствува право, има правилни разбирания за живота и природата. Един американски проповъдник стра-дал от разстройство на стомаха, поради което проповъдите му имали песимистичен характер. Един ден, при голямо стомашно разстройство, той държал проповвд, с която наплашил слушателите си. Той им говорил за ада, за в!чния огън, за страшния съд, който очаква всички хора и г. н. Силно изплашени, слушателите излъзли от събранието и започнали да се разговарят помежду си, какво да правят с проповедника, за да го заставят да измъни своя мра-чен поглед за небето, за другия свет, за страшния съд Като разбрали, че той страда от разстройство на стомаха, посъветвали го да се прегледа при някой ви-ден лъкар. Проповъдникът отишъл в една болница на лъчение, дето промили нъ-колко пъти стомаха му и, след няколко-дневно лъкуване, той се вернал у дома си. Като очистил стомаха си от излишните киселини, той започнал да дьржи проповъди с оптимисгичен характер. Той проповъд-вал за рая, за Божията Любов, за идване Царството Божие на земята, за братство и приятелство между хората. Значи, киселините в стомаха му били причина за отрицателно гледане на живота. Щом киселините изчезнали, погледът му към живота се измЪнил.-

141

Следователно, чувате ли нЬкой да казва, че характерът му се изопачил, ще знаете, че има киселини в стомаха си, които го безпокоят. Какво трябва да прави човек, за да освободи стомаха си от киселините? – Трябва да го промине няколко пъти. Ако и това не помогне, нека пости. Промий воденицата си с чиста вода, а след това я спри, да не работи пъколко деня. Подложи се на строг пост, да не ядеш два-три деня нищо. Постът пречиства стомаха, освобождава го от излишните киселини, които изопачават характера на човека и внасят в ума му мрачни, криви разбирания за живота.

Когато се натъквате на препятствия, които изопачават характера ви, вижте, дали т са. външни, или вътрешни. Като намърите произхода им, потърсете начин да се справите с ,гбх. Не се ли справите разумно с препятствията, вие изпадате в погръшки, които могат да ви причинят мъчнотии и нещастия. Направите ли една погръшка, изправете я. – Как? – С мисълта си. Разумната мисъл изправя всички погръшки. Да изправя човек погръшките си, това е благо, първо за самия него, а после за окрж-жаващите и за природата. За да не правите погръшки, дръжте стомаха си в изправност. Не казвайте, че днес работите ви няма да се наредят добре. Сутрин като станете, кажете си; Ще работя, ще мисля право, за да наредя работите си добре. Който не внася по-

142

ложителни мисли в ума си, той мисли и чувствува неправилно. Оттам и стомахът му не работи добре – в него се натрупват излишни киселини, които го правят песи-мист. Ако е студент и с такова настроение се яви на изпит, непременно ще пропадне. Когато храносмилателната система не работи добре, човек става раздразнителен, недоверчив и страхлив. Който е смъл и решителен, той има доверие в себе си и в своите ближни. Това показва, че неговата храносмилателна система действува добре.

Какво представя храносмилателната система? – Основа на физическия живот. Ве-днъж създадена тази система, човек тръб-ва да я пази, като основа на своя живот, Ето защо, вие трябва да обърнете внимание на храненето, да се смила храната добре. Първото условие при храненето е дъвкането. Който яде без да дъвчи храната, съкращава живота си. Като ядете плодове, пак трябва да дъвчете. Мнозина ядат гроздето бързо, като гълтат цъли зърна. В люспицата на гроздето се намират много витамини, които могат да се използуват, само при много дъвкане. Добре е семките на гроздето да не се гълтат. Човек трябва да гледа на храненето като на свещен акт. За сутринната закуска трябва да употребява половин час, за объд – около 40 - 50 минути и за вечеря пак половин час. Който се храни бавно, с разположение и съзнателно, той всякога.

143

ще бъде здрав. Правилното хранене е музи-кален процес. Приятно е да гледаш, когато някой човек яде музикално. Ходете на нивиг, когато житото зрее, вземете няколко стръка, изяжте ги и, като ядете, разговаряйте се с тях, да покажете, че съзнавате жертвата, която житото прави. Житото, плодовет-, зеленчуците правят голяма жертва за чове-ка. Затова, колкото по-съзнателно се отнася човек към тази жертва, толкова по-голяма полза извлича.

Каквото е отношението на човека към храната, такова е отношението му и към неговите мисли, чувства и желания. Т са плодове, към които трябва да се отнасяте съзнателно и с любов. Ще ги разгледате внимателно, ще вземете от тях само онова, което може да ви ползува в дадения мо-мент, а непотръбното – семената им ще посадите в земята. ВсЬка мисъл, всяко чувство и всяко желание трябва да се дъвче добре, да се използуват хранителните му сокове. В мислит, чувствата и желанията, на човека както и в житото, което храни цълото човечество, се крие Божествеа елемент. Разумният човек съзнава това и се отнася правилно, както към храната, която приема, така и към своите мисли, чувства и желания. Щастието на човека зависи от правилното хранене и от правилното отнасяне към своите мисли и чувства.

144

Задачата на човека на физическия свет е да държи в изправност храносмилателната си система – външно в вж.трешно. Ако не спазвате законите на природата, ще влезете (в разръз с нея и сами ще се натъкнете на голями страдания. Разумната природа пести енергията си. Тя не е разточителна, но не е и скъперница. Тя дава изобилно, но само на онъзи, които разумно използуват енергиите й. Като се отнася добре с себе си, с своята храносмилателна система, чо-вък може да се отнася добре и с приро-дта, и с своите ближни. Това значи, да бж-де човек доволеи от себе си, както и от условията, при които живее.

— Само свЬтлият пътьна мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.

И. Лекция от Учителя, държана на 28 септем-врий, 1928 с София. – Изгръв.

← По-стара версия		Версия от 19:29, 16 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ОСМА ГОДИНА ([[1928]]-[[1929]])
		+
		+	[[КНИГА: Божествените условия]]
		+
	==Обхода към себе си и към природата==		==Обхода към себе си и към природата==

← По-стара версия		Версия от 14:45, 13 декември 2008
Ред 39:		Ред 39:
	— В Истината е скрит животът.		— В Истината е скрит животът.

−	9. Лекция от Учителя, държана на 28 септември, 1928 г., София – ~~Изгръв~~	+	9. Лекция от Учителя, държана на 28 септември, 1928 г., София – Изгрев

@@ Ред 36: / Ред 36: @@
 —	Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
 —	В Истината е скрит животът.
 . Лекция от Учителя, държана на 28 септември, 1928 г., София – Изгръв

← По-стара версия		Версия от 13:50, 4 декември 2008
Ред 38:		Ред 38:
	— В Истината е скрит животът.		— В Истината е скрит животът.

−	И. Лекция от Учителя, държана на 28 септември, 1928 г., София – Изгръв	+	9. Лекция от Учителя, държана на 28 септември, 1928 г., София – Изгръв

Обхода към себе си и към природата - Редакционна история

Донка в 19:29, 16 април 2011

Станимир в 12:54, 14 декември 2008

Хирон в 14:45, 13 декември 2008

Хирон в 13:51, 4 декември 2008

Хирон в 13:50, 4 декември 2008

Хирон: /* Обхода към себе си и към природата */

Хирон: Нова страница: ==Обхода към себе си и към природата== - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В ис...