Няма да ви остави - Редакционна история

Донка в 14:53, 11 юни 2011

2011-06-11T14:53:37Z

Ruana: /* пета секция */

2009-06-22T14:48:58Z

‎пета секция

Ruana: /* пета секция */

2009-06-22T14:48:12Z

‎пета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-06-22T14:19:17Z

‎трета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-06-22T14:14:31Z

‎трета секция

Ruana: /* втора секция */

2009-06-22T10:52:52Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-06-22T10:51:45Z

‎втора секция

Показване на промените

Ruana: /* НЯМА ДА ВИ ОСТАВИ */

2009-06-22T09:31:30Z

‎НЯМА ДА ВИ ОСТАВИ

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==НЯМА ДА ВИ ОСТАВИ== Нарядът. Евангелие на Матея 6:25. Хубавите работи, ако не се разбират, став...

2009-06-20T18:42:45Z

Нова страница: ==НЯМА ДА ВИ ОСТАВИ== Нарядът. Евангелие на Матея 6:25. Хубавите работи, ако не се разбират, став...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 14:53, 11 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Утринни слова]] - Трета година ([[1933]] - [[1934]])
		+
		+	[[Ново разбиране за времето, том 1]]
		+
	==НЯМА ДА ВИ ОСТАВИ==		==НЯМА ДА ВИ ОСТАВИ==

← По-стара версия		Версия от 14:48, 22 юни 2009
Ред 41:		Ред 41:

	Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате. Той казва: Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес. Не се ръкувай тогава, неразположен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така, да си хващате ръцете и да казвате: Добре дошъл! Всичките обикновени работи в света, аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си. Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин. Също така и ако вие мислите само за себе си. Но ако искам да изпълня Волята Божия, Законът на Любовта, тогава отношенията са други вече.		Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате. Той казва: Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес. Не се ръкувай тогава, неразположен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така, да си хващате ръцете и да казвате: Добре дошъл! Всичките обикновени работи в света, аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си. Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин. Също така и ако вие мислите само за себе си. Но ако искам да изпълня Волята Божия, Законът на Любовта, тогава отношенията са други вече.
−
−	~~== пета секция ==~~
−

	Сега, да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви. У човека има едно естество, крайно упорито и своенравно. Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките сме го опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големият неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно. Това е най-мъчната работа на земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там, пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш е, на това естество да не му служиш.		Сега, да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви. У човека има едно естество, крайно упорито и своенравно. Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките сме го опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големият неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно. Това е най-мъчната работа на земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там, пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш е, на това естество да не му служиш.

@@ Ред 45: / Ред 45: @@
-Сега да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви. У човека има едно естество крайно упорито и своенравно. Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките сме го опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големият неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно. Това е-най-мъчната работа на земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там, пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш е, на това естество да не му служиш.
+Сега, да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви. У човека има едно естество, крайно упорито и своенравно. Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките сме го опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големият неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно. Това е най-мъчната работа на земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там, пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш е, на това естество да не му служиш.
 У човека има друго едно естество, което е свойствено на Бога, на него трябва да служиш.
-Две естества има човек, всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си! И даже няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно! Не разглглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: Слава Богу, че се отървах с малко! А пък това естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете. Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат. И като стане сутринта вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал човекът. Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят. Та има същества, като легнете вие, те ходят и крадат. И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом. Обрали те. А някой път станеш сутринта, ти си разположен. Някой, който е ходил да краде, турил обраното у тебе и
+Две естества има човек, всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си! И даже, няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно! Не разглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: Слава Богу, че се отървах с малко! А пък това естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бели ще ви тури, че ще се чудите, какво да направите и откъде да излезете. Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат. И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал човекът. Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят. Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат. И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом. Обрали те. А някой път, станеш сутринта, ти си разположен. Някой, който е ходил да краде, турил обраното у тебе и ти се радваш на него. Но не се минат един-два дни, дойдат и намерят обраното у тебе, и ти станеш нещастен.
+Какви потънкости има, и вие не ги знаете. Една потънкост има и всичките страдания и противоречия, които срещаме в живота си, имат обяснения. А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас. Някои неща аз не искам да разправям, понеже се изискват герои. Когато ви прекарват през един мост с много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма да можете да минете от там. Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи. А ако някой такъв се качи веднъж на аероплан, втори път няма да пожелае. А този авиатор ходи и се разхожда горе, и му е приятно това. Та пътят, по който вървите сега не е труден, но като се качите на високите места, ще ви настръхнат косите. Като погледнете в някоя пропаст, какво ще правите? Не е за деца. Онзи, Божественият живот, не е за деца! Децата трябва да станат възрастни. Сега аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това. Един ученик се разболял от някаква неизцерима болест. Някъде в Индия го ухапал отровен паяк и този човек почувствал, че болестта изчезнала и му станало много хубаво. И сега, всички европейски лекари, искат да лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк.
+Много от големите страдания, които ще ви дойдат на земята, са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от някоя по-голяма болест. И казва Писанието: "Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа!" Значи, най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Неговата благост. Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата си. И гледа, и помага. Той иска всичките негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра!
-ти се радваш на него. Но не се минат един-два дни, дойдат и намерят обраното у тебе, и ти станеш нещастен.
-Какви потънкости има, и вие не ги знаете. Една по-тънкост има и всичките страдания и противоречия, които срещаме в живота си имат обяснения. А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас. Някои неща аз не искам да разправям, понеже се изискват герои. Когато ви прекарват през един мост с много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма да можете да минете от там. Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи. А ако някой такъв се качи веднъж на аероплан, втори път няма да пожелае. А този авиатор ходи и се разхожда горе, и му е приятно това. Та пътят, по който вървите сега не е труден, но като се качите на високите места ще ви настръхнат косите. Като погледнете в някоя пропаст какво ще правите? Не е за деца. Онзи, Божественият живот, не е за деца! Децата трябва да станат възрастни. Сега аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това. Един ученик се разболял от някаква неизцерима болест. Някъде в Индия го ухапал отровен паяк и този човек почувствал, че болестта изчезнала и му станало много хубаво. И сега всички европейски лекари искат да лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк.
+Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, никога няма да те остави. Що е вярата? Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учениците могат да напреднат. Казват учениците на Христа: Придай ни вяра! Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: Ами как да Го разбера? Не питай как. Не разрешавай туй. Ти само вярвай. Ама ще кажеш: Сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра ще те спаси повече, отколкото ако имаш и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че който върви с тебе не може да се изгуби. Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави. Защото, ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя. Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави! И Бог казва тъй: "Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче, няма да ви отхвърля. Написах ви на дланта си!"
-Много от големите страдания, които ще ви дойдат на земята са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от някоя по-голяма болест. И казва Писанието: "Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа!" Значи най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Неговата благост. Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е буден, всякога върви успоредно с нас - с децата си. И гледа, и помага. Той иска всичките негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра!
+Вие казвате: Дали Той ще удържи думата Си. Значи, вие минавате за голям критик. Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата си! Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос! Туй е вярата! Аз не говоря още за Любовта. Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави! Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого. Никога Бог не е оставил някого! Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави!
-−
-Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе никога няма да те остави. Що е вярата? Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учениците могат да напреднат. Казват учени-
-−
-−
-−
-−
-ците на Христа: Придай ни вяра! Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: Ами как да Го разбера? Не питай как. Не разрешавай туй. Ти само вярвай. Ама ще кажеш: Сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра ще те спаси повече, отколкото ако имаш и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че който върви с тебе не може да се изгуби. Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави. Защото, ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя. Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави! И Бог казва тъй: "Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче, няма да ви отхвърля. Написах ви на дланта си!"
-−
 Вие казвате: Дали Той ще удържи думата Си. Значи вие минавате за голям критик. Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата си! Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос! Туй е вярата! Аз не говоря още за Любовта. Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави! Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого. Никога Бог не е оставил някого! Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави!
 Всички вие трябва да знаете и да вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма да ви остави. Той е сигурността на човека! И трябва да бъде така. Дойдеш до Него, ще се спреш там. Той е почивната станция. Тази вяра е островът. Там като стигнеш, ще си починеш. Това трябва да бъде мярката за вярата ви. Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма да ви остави.
-<em>Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.</em>
+Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
-. Утринно Неделно Слово, държано на 29 октомври 1933 г., 5 ч. с, София - Изгрев.
+. Утринно Неделно Слово, държано на 29 октомври 1933 г., 5 ч. с, София - Изгрев

@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 Някой път вие мязате на този еврейски цар – съблазнявате се нещо или ви става криво. Станеш сутрин и си казваш: Аз няма да се моля повече. Какво ще се молиш, ти вече си разгневил Господа. Не искаш да се молиш. Какво ще правиш? Казваш: По този път на дивотиите аз не искам да ходя. Ти считаш, че да се молиш е дивотия и празна работа. А да се не молиш, е дваж по-дивотия! Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш. Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас. Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас. Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия. Той гледа, че ти си създаваш нещастия. И един ден ти Него ще обвиняваш. Той казва: Не прави това! – Ами искам да го направя, искам да го опитам. – Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие. Сега, изяснени нещата по този начин, някой път обезсмислят онези религиозни вярвания, които хората имат. Ще дойдем до буквата – как трябва да се служи на Бога? На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин, не пий мътна вода! Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода. Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясъл хляб! Ако намериш пресен хляб, добре. Ако не – потърпи, макар и три дена да си гладувал, потърпи още един-два дена. Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нека ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвал живота си. Не ти трябват такива пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си! Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си! Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си! Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си! И може да ви дам още ред правила за живота, ако искате.
 Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях. Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка. И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада. Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: Това са неразрешими въпроси! Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен – няма нищо. Добър е Господ! Той е облякъл другите хора. Като облече другите хора, ще облече и мене. Още моят ред не е дошъл. Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още. Ще кажеш: Е, кога? Остарях. Е, нека е на старини, по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде. Сега, това е един начин за разсъждение. И тези изкушения всинца ги имате. Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в живота си. Ако аз ще се повдигна като един вол, да ме впрегнат да ора нивите, аз не искам такова повдигане! Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не искам такова повдигане! И ако ще бъда един паун, че да ми оскубят перата, и такъв паун не искам да бъда!
@@ Ред 44: / Ред 41: @@
 Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате. Той казва: Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес. Не се ръкувай тогава, неразположен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така, да си хващате ръцете и да казвате: Добре дошъл! Всичките обикновени работи в света, аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си. Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин. Също така и ако вие мислите само за себе си. Но ако искам да изпълня Волята Божия, Законът на Любовта, тогава отношенията са други вече.
 ==  пета секция ==

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
-Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях. Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка. И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада. Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: Това са неразрешими въпроси! Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен - няма нищо. Добър е Господ! Той е облякъл другите хора. Като облече другите хора, .ще облече и мене. Още моят ред не е дошъл. Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още. Ще кажеш: Е, кога? Остарях. Е, нека е на старини, по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде. Сега това е един начин за разсъждение. И тези изкушения всинца ги имате. Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в живота си. Ако аз ще се повдигна като един вол, да ме впрегнат да ора нивите, аз не искам
+Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях. Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка. И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада. Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: Това са неразрешими въпроси! Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен – няма нищо. Добър е Господ! Той е облякъл другите хора. Като облече другите хора, ще облече и мене. Още моят ред не е дошъл. Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още. Ще кажеш: Е, кога? Остарях. Е, нека е на старини, по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде. Сега, това е един начин за разсъждение. И тези изкушения всинца ги имате. Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в живота си. Ако аз ще се повдигна като един вол, да ме впрегнат да ора нивите, аз не искам такова повдигане! Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не искам такова повдигане! И ако ще бъда един паун, че да ми оскубят перата, и такъв паун не искам да бъда!
+Вие казвате: Да си уредим живота. Хубава е тази идея, няма по-хубава от тази идея, да си уредиш живота. Но, за да уредиш живота си, най-първо, ти трябва да обичаш Бога. И то да го обичаш тъй, както никога не си Го обичал. И да обичаш ближния си тъй, както никога не си го обичал! Е, кой е ближният ти? Баща ти, майка ти, брат ти, сестра ти, те са ближни.
-−
-−
-такова повдигане! Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не искам такова повдигане! И ако ще бъда един паун, че да ми оскубят перата, и такъв паун не искам да бъда!
-−
 Вие казвате: Да си уредим живота. Хубава е тази идея, няма по-хубава от тази идея да си уредиш живота. Но за да уредиш живота си, най-първо, ти трябва да обичаш Бога. И то да го обичаш тъй, както никога не си Го обичал. И да обичаш ближния си тъй, както никога не си го обичал! Е, кой е ближният ти? Баща ти, майка ти, брат ти, сестра ти, те са ближни.
 Питате: Човек не трябва ли да живее за себе си? На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за себе си, тогава какво би станало с нас? Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас. И благодарение на тях, ние сме щастливи. Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си! И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо и тогава няма да има никакви изнудвания в света! А че хората живеят за себе си, там е погрешката! Щом живеят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за себе си, тези престъпления няма да се вършат! Ако хората живеят за себе си, престъпленията сами по себе си ще дойдат!
-Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате. Той казва: Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес. Не се ръкувай тогава, неразположен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръцете и да казвате: Добре дошъл! Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си. Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин. Също така и ако вие
+Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате. Той казва: Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес. Не се ръкувай тогава, неразположен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така, да си хващате ръцете и да казвате: Добре дошъл! Всичките обикновени работи в света, аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си. Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин. Също така и ако вие мислите само за себе си. Но ако искам да изпълня Волята Божия, Законът на Любовта, тогава отношенията са други вече.
+==  пета секция ==
-−
 Сега да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви. У човека има едно естество крайно упорито и своенравно. Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките сме го опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големият неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно. Това е-най-мъчната работа на земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там, пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш е, на това естество да не му служиш.

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 В какво седи доброто? Доброто седи в това, човек да има на какво да се радва. А радостта в какво седи? Радостта е там, дето има път. Дето има живот. Дето има Истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има Истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта. Когато имаш радост, пътят ти е отворен. А къде е Истината? Вътре в живота. Истината е там, дето има светлина и топлина в човека. А човешкият живот е там, дето е Духът, дето е душата, дето е умът, сърцето, там е животът.
 Всички тези идеи: да бъдем добри, да живеем добре, трябва да се обяснят. Може да ви се даде една тема да пишете: "Какво нещо е да живеем добре". И всеки един да определи. Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре. Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре. Ние живеем според нашето разбиране. Но да живееш добре, значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш, как да го направиш. Защото, доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората. С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш, как да постъпваш. Не само с близките, но и с всички останали, да знаеш в дадения случай, как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе. И мислите ли, че това нещо е една постижима наука? То е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука. Този, Който е толкова умен – най-умният, най-мъдрият в света. Дълго време, години се изискват, докато Го разберете. И пак са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки. При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни. Даже и вие често казвате: Господ защо ме е създал тогава? Коя жена не казва: Господ защо ме е създал жена? И някой брат казва: Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво? Някоя мома, като се погледне, казва: Защо Господ не ме създаде по-красива? Никак не съм угледна. И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат? Много малко хора. И най-после гледаш, гледаш в огледалото – факта, че остаряваш, го приемаш, но не ти е приятно. Но питам, в даден случай ти си красив, но какво ще ти допринесе твоята красота? Тя ще ти допринесе донякъде нещо, като се оглеждаш в огледалото, ще ти е приятно и весело, но то е така, докато си вкъщи. Излезеш ли на улицата, твоята красота е една съблазън. Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота. Че една мома, ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии. Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми. Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно. Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света. Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас. Оставете това настрана. Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре. Вие още не знаете какво е младостта и какво старостта. Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно. Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва. Млади сте – изгубвате младостта си, стари сте – изгубвате старостта си и не знаете какво става. След като изгубиш младостта, какво става? Чувстваш старост. Но и старостта не може да я задържите. И най-после умрете. Питам: Какво остана? Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта. С какво може да се похвали един човек, след като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост? Казва: Ще се мре вече! Хубаво, като умре, какво ще придобие? В смъртта се подразбира да умреш в този смисъл – да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира. И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил. И трябва да го пожертваш, за да добиеш Божествената младост! Ще го изнесеш ти на Божествения олтар! И туй всесъжение* ще бъде благоприятно за Господа. Това е агнето, което ти трябва да пожертваш за Господа, за да ти даде Бог онова, което ти търсиш. Сега всички искате да бъдете благородни, искате да придобиете някои неща. Много пъти съм ви говорил за жертвата, но проучете, какво нещо е жертвоприношението.
@@ Ред 36: / Ред 33: @@
 Някой път вие мязате на този еврейски цар – съблазнявате се нещо или ви става криво. Станеш сутрин и си казваш: Аз няма да се моля повече. Какво ще се молиш, ти вече си разгневил Господа. Не искаш да се молиш. Какво ще правиш? Казваш: По този път на дивотиите аз не искам да ходя. Ти считаш, че да се молиш е дивотия и празна работа. А да се не молиш, е дваж по-дивотия! Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш. Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас. Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас. Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия. Той гледа, че ти си създаваш нещастия. И един ден ти Него ще обвиняваш. Той казва: Не прави това! – Ами искам да го направя, искам да го опитам. – Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие. Сега, изяснени нещата по този начин, някой път обезсмислят онези религиозни вярвания, които хората имат. Ще дойдем до буквата – как трябва да се служи на Бога? На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин, не пий мътна вода! Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода. Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясъл хляб! Ако намериш пресен хляб, добре. Ако не – потърпи, макар и три дена да си гладувал, потърпи още един-два дена. Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нека ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвал живота си. Не ти трябват такива пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си! Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си! Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си! Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си! И може да ви дам още ред правила за живота, ако искате.
 ==  трета секция ==